Професор Улрих Карпен: Многоуважаеми господин Министър, многоуважаеми Дами и Господа, Планът на моя доклад



Дата11.03.2018
Размер159.87 Kb.
#62111
ТипДоклад

Българо-Немска Конференция “България и Лисабонската стратегия”

Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера 

хотел „Витоша”, София, 27-28 юни 2008 г. ИРИОН и Фондация „Конрад Аденауер”

Проф. Улрих Карпен, „Засилване на конкуренцията между академичните
институции и учените чрез нов публичен мениджмънт във висшето образование”



Галя Маринова:

Сега ще дадем думата на първия лектор, който е професор Улрих Карпен от Университета Хамбург, факултет за Правни науки – доктор на юридическите науки: „Засилване на конкуренцията между академичните


институции и учените чрез нов публичен мениджмънт във висшето образование”.
Заповядайте професор Карпен.
Професор Улрих Карпен:

Многоуважаеми господин Министър, многоуважаеми Дами и Господа,

Планът на моя доклад е пред Вас. Аз обаче искам да използвам възможността, да реагирам на нещата, посочени от Вашия Министър на Образованието, защото считам, че обмяната на информация и мнения между две страни, които имат една и съща цел, но са на различна фаза в развитието си, е по-важнa, отколкото прочитането на подготвените доклади. Ние се намираме в различни фази по пътя към една и съща цел – и тази цел се нарича Конкуренция, Равно участие с другите страни, Прозрачност и Участие. Тук трябва да хвърля поглед на това, което ще кажа за научните звания и степени – трябва да се подчертае последното понятие - Участие. Най-важната задача на всяка страна и на правителството, което сте образували за тези дела е подкрепата (насърчаването) на всяко хубаво цвете в тази страна. Всичко, което възпрепятства това, трябва да бъде отстранено. Всичко, което възпрепятства прозрачността, трябва да бъде отстранено, за да може всеки да види, какво той може и иска. Може би това изглежда голяма стъпка за една страна, която дълго време е била в друга политическа ситуация, но аз мога да потвърдя във всеки случай, че този процес на изригване (прочистване) е започнал малко по-рано за страни като Германия, Франция и Англия, обаче има същите предпоставки, защото едно от основните неща, които знам е, че българите не са по-лоши и вероятно не са и много по-добри, българите не са по-лоши и също така не са много по-добри от англичаните, германците и другите партньори.

Дами и Господа, искам, след като разясня тенденцията и практическите условия на новата политика в науката, да се спра по-подробно на три момента. Първо: Автономията на науката, Децентрализацията и Конкуренцията. Понятия, които Министърът използва в своето кратко слово. Второ, искам да Ви разясня от германска гледна точка основите на организация на нашата система на науката и трето – искам (да се спра на организацията и законодателството), защото нито университетите, нито Парламентът, нито Министърът могат да упражняват дейността си и да се занимават с наука (без организация и закони) и те не се занимават с наука по-дълго от онези, които работят в науката, а това сте Вие и Вие и Вие и аз. А всичко, което имаме като суперстуктура, било то университети, било то комисии, било то програми, било то Академия на Науките, е Организация. От нея произлиза всеки учен и онова, което сте замислили Вие господин Министър със Закона за научните степени и звания, по мое мнение е в ядрото – то е най-важното в системата на висшите училища.



Дами и Господа, ние всички преживяваме Конкуренцията, както и Вие след Вашето присъединяване към Европейския Съюз, а другите страни – още по-отдавна. Конкуренцията на нашите общества и конкуренцията в един екип, която става все по-голяма, а също и по-силна – това е животът. Тук трябва да се зачетат компетентните, тук трябва да се намерят пари и също така да се усетят, и най-накрая тук има една трудна и честна конкуренция. Както показа мачът на Германия срещу Турция и както показа мачът на Русия срещу Испания. Понякога с фал, но накрая – до общата цел. Най-напред ние играем добре футбол и на второ място ние също искаме да победим. Румъния е добра, но Румъния иска също да тича в челото на Европейската кавалкада. Тази конкуренция се управлява от Европейския Съюз. Европейският Съюз съхранява в ядротo си също и една икономическа общност, а основният закон на икономиката е Пазарът и Конкуренцията. Икономиката в крайна сметка е един пазар, където всеки предлага това, което може най-добре и се опитва да получи висока цена. Това е всичко. Много от Вас – зная това много добре – са учили, че икономиката е нещо друго и, че се управлява по друг начин. Но ако обединим мненията си и бъдем единни, според всичко, което знаем, пазарът и конкуренцията са най-добрите регулатори и за науката те имат обща основа. А ние сме на едно мнение, защото иначе Вие нямаше да се присъедините към клуба, наречен Европейски Съюз. Второ, освен Европеизацията това е интернационализацията, глобализацията. За това няма нужда да говоря. Тук искам да кажа, че Европа, тази хубава Европа не получава на света това, което знаем. Има големи стари нации в науката, тук причислявам САЩ, но и преди всичко Англия, а също и Швеция – една по-малка нация, но конкуренцията е също и с надигащите се, въздигащите се гиганти като Индия и Китай. Защото пред тях чезне една малка страна като Федерална Република Германия, а също и един малък континент като Европа – 340 милиона, а камо ли една страна като Румъния, която спада към добрите отбори, както казах, но е малка, както и България. Така че интернационализацията е предизвикателството на нашето време. Какви са практическите условия, в които ние запазваме тази конкуренция. Най-напред, Дами и Господа, духът за всеки, както той иска. Една добра научна идея, една добра книга, един добър проект променят своята цел (своя смисъл). Поради това те принадлежат на науката, както и на човешките ценности, но днес по същото време, в реално време, както казват информатиците, Вашата добра идея се възприема в Япония, в Индия и в Австралия. А законът на науката винаги е бил, Дами и Господа, между другото – за себе си и за комунизма, което означава: „за себе си” – свой, а това, което означава „комунизмът” – комунизмът на науката – тук съзнавам иронията и двойното значение, това значи, че научните постижения и резултати принадлежат на всички, всички могат да използват научните резултати. Във всеки случай, това, което представлява всеки патент, има работа точно с техническите продукти. Около духа, на второ място, вече няма национални граници. Вече няма национални граници. При подпомагането има такива, при финансовото подпомагане. Но при публикуването и в публичността на резултатите, както и в дяла на участие няма граници. Това означава на трето място, че на нас – страните България, Словакия, Румъния и Германия не ни остава друга възможност, освен да съгласуваме правото, теорията, програмите и действията (актовете) на нациите си. В бъдещето, ако всичко върви добре, няма отделен български път в образованието и науката. Още веднъж, няма отделен (специален) български път в образованието и науката.

Нека още веднъж да спомена трите момента, които искам да разясня по-подробно: аз искам да говоря за науката, автономията и децентрализацията. На второ място, защото това беше и моята цел, искам да говоря за правото и организацията на държавните рамки и финансиране в науката. На трето място, отделни важни моменти в науката, като например степените и званията.



Значи по първия въпрос – децентрализацията и конкуренцията. Дами и Господа, една държава, една страна стопанисва зле. По-добре стопанисва отделният човек. Отделният човек си обработва картофите, отделният човек си храни свинете и отделният човек произвежда добри стоки и за това получава цена на пазара. Това може да изглежда малко наивно, но по-важното е да се разбере. Научните продукти се произвеждат от отделните хора. Общността може да ги подпомага, но те се произвеждат от отделните хора. Една държава може да стопанисва зле, една държава прави политика. Една страна, един министър могат да задвижат напред образованието, но само ако един по принцип много висок кръг хора, които самите ни дават образование, упражнят натиск. Значи децентрализация и конкуренция. Децентрализиране за организацията на науката и подпомагане. Има ли в тази страна както в много други нещо ново? Аз искам едно, но ако правилно съм разбрал системата, тя е изградена точно наопаки. Отгоре надолу. А не от долу – към върха! Отгоре надолу. А не от долу – към върха! Правото на избор е на върха, командната власт е на върха и парите са на върха. Но днес не е така. Идеите са в основата – отдолу и хората трябва да се опитат да се организират на съответното стъпало, а след това да просят от върха да получат пари от държавния бюджет. Тогава: От основата към върха е идеята на пазара и на науката. Дами и Господа, Вие сте оставили своите висши училища да страдат. Това е нормално и това е лицето на всички висши училища в по-старите свободолюбиви (либерални) демокрации – Англия, САЩ, Холандия – много добре, Германия – средно добре, Швеция – много добре, Италия има малки проблеми. Но независимостта, Дами и Господа, при съставянето на учебните програми, в реализирането на изследователски проекти, не се извършва от върха на университета. Ние вече сме водили заедно разговори, тук изглежда, че много неща тук не са били добре разбрани. Ректорът не е един малък министър, който има парите и решава. Това не е правилно. Напротив, посоката при това е от основата към върха, ректорът седи на върха, той седи над няколкостотин учени във факултетите, институтите и клиниките. Висшето училище е независимо дотолкова, доколкото нашето висше училище, а вероятно и Вашето, са направили споразумение с държавата. Аз искам да имам толкова и толкова студенти, аз искам да правя тези иследвания и някои проекти и се споразумявам с правителството след дълги преговори. За това аз получавам толкова и толкова милиона лева. Ние наричаме това споразумение за дейностите, които ще се извършват. За да видите, че аз разбирам, че това не приключва при ректората, има споразумение за дейности на факултетите с университета. В Хамбург затова ние сме много добри в международното частно право. Тъй като ние живеем на морето и на Елба, ние сме добри в морското право, в което са добри малко други университети. Това е нашият поминък, нашите сили. Ние ги залагаме в споразумението и казваме: „Ти, Ректоре, ни дай за това специални средства, за да можем да поставим нашето морско право наравно с Университет Колумбия в Ню Йорк (Columbia University of New York), както и с университета в Москва и с университетите в Англия.” И накрая има споразумение за изследвания и дейности също и между професорите и декана. По принцип това е организирано по подобен начин и в Америка. Отделният професор, който очевидно е убеден за себе си, че е добър, прави програми и ги предлага на декана. И с декана се сключва споразумение за това, какво ще се прави. Защото Министърът спомена в своето слово: институтско финансиране и програмно финансиране. Институтско финансиране и програмно финансиране. Дами и Господа, с това Вие виждате точно какво имам пред вид. Това се подпомага не от Института за Държавно Право, а от специален проект за борба с организираната престъпност, с търговията с наркотици и с корупцията. Всичко с наказателни състави и институтът представя програми, които му позволяват най-напред да каже: „Да разбира се, това е важно за нас и ти ще получиш за това специални средства.“ И на второ място господин политикът вижда: С това той ще се прочуе добре, ако пресата каже, че Министърът на Образованието подкрепя изследванията по въпросите с корупцията и търговията с наркотици, тогава за него това е важно. Дами и Господа, за отделния човек във висшите училища в Германия, впрочем да кажа в Европа, Западна Европа, а и в Германия е така, финансирането се е преустроило чрез основно финансиране, за да мога да живея и да пиша книгите си, но и в допълнение да мога да вляза в конкуренцията и да придобия допълнителни средства. Понятието конкуренция беше второто по ред. Аз говорих за централизацията и конкуренцията. Тук Министърът току що спомена неща от тази страна и беше на мнение, че развитието на изследователските университети и D-университетите е голям прогрес за Федерална Република Германия. Много благодаря за цветята господин Министър, но не всичко е така добре при нас. Защото ние имаме два милиона студенти, ние имаме 240 университета и полувисши училища. Професорите – те биха могли да са на друга позиция, но се виждат себе си като много деградирали в един D-Universität. Аз мисля, че е правилно, като краен ефект те са с една стъпка по-напред от другите професори. После аз очаквам, че политикът прави крачката напред, той също има и информацията. Но това е много спорно. Дами и Господа, при нас има 240 университета и полувисши училища, сред тях – 35 юридически факултета, които биха могли да са еднакво добри – група на отлични висши училища и елитни факултети. Още понятието „елитни“ среща у мнозина отхвърляне, но аз го намирам за правилно. В България, точно както и в Германия с нейните два милиона студенти не могат всички да са еднакво добри. Така е в естествените науки, социалните науки и така нататък. Значи трябва да се подпомагат тези, които са особено добри. Също и в Библията има пример за това. Това означава, че в Хамбург е създадена една отлична група в три области: геологически изследвания, свързани по-специално с флота, биологията, морето, на второ място изследвания на климата – ние имаме в Хамбург най-големите компютри и най-големият център за изследвания на климата в Европа. В него работят всякакви учени – физици, химици, метеоролози и така нататък, всички идват заедно, всички трябва да бъдат споменати в тази група. И третата област е свързана с правото, значи международното право, конституционното право, Европейското право и така нататък. Сега трябва да се помисли – Вие знаете, че в Германия има изследователска среда за тези науки, както и за вътрешното право. Университетите съвсем не са единствените, които извършват изследвания. Напротив освен това има организации, учреждения и фирми, които извършват изследвания в пълна независимост, има Хелмхолц-Институти, които извършват технически изследвания. Има Фраунхофер-Институти, които извършват приложни изследвания. Те са напълно освободени от теорията и дават добри резултати. Имаше идея, и поради това обществото създаде една награда, наречена на известния Макс Планк, който е бил лауреат на Нобелова награда, защото е изобретил квантовата физика. Идеята е, че е налице възможност, нашите комисии да избират и да подпомагат опитни и способни хора.

Нека сега бързо стигна до втората тема, а именно свободата в науката, правото в науката и организацията на науката. Еднаква картина за организацията и реализирането на науката – както в България, така и в Гърция и в другите страни, а също и в Германия – които подпомагат и поощряват свободата в науката. Вятърът вее където си поиска, духът е като вятъра – рее се където си поиска, не може да бъде затворен в определени граници. Вие знаете, че той може да бъде затварян, именно хората, които се занимават с наука. Но да кажем – аз ще го кажа. Кажете ми, как стои въпросът в една страна със свободата на мненията и със свободата в науката. И аз ще Ви кажа, каква система има там. Една страна, която забранява събранията и срещите, която разстрелва хора и която затваря учениете – именно в затворите, не е свободна страна. С нейните политически (идеологии и органи). Организацията на науката е централна, защото свободата на науката води своите преговори просто технически. В Хартата на основните права в Европейския Съюз това е едно задължително право за тази страна. Това може да се каже тук, както и в една съседна страна – навсякъде – свободата в науката и организацията на науката се водят най-напред от независимостта на науката и на второ място от плурализма. Колкото повече глави, толкова по-добри резултати. Колкото повече спорове и аргументация за правилното решение – толкова по-добра е науката.



Права в ЕС и ЕС-стандарт.

Нека кажа нещо за това. ЕС, Дами и Господа, както знаете, EС-договорът и Договорът за създаването на ЕС не е научен договор, а внася светлина по въпросите около икономическите свободи и свободите при свободното придвижване на наемни работници и т.н. Поради това ние не можем да си представим, че сме възпрепятствани при оформлението на нашата система на науката от вътрешните права. Случаят не е такъв. Разбира се Министърът с право говорù за Европа, но на първа линия има програми за подпомагане, програми за подпомагане относно които страните членки се съревновават и конкурират. Това е единствената форма, която може да е действена в Европа в сферата на образованието и науката. По-късно се говорù още за Болонския процес. Защото юристите се питат: Къде се намира това всъщност? В коя директива на Европейския Съюз? Тук трябва да се каже: Никъде. Това не се намира никъде. Няма договор, няма наредба, няма директива, съгласно които да действа Болоня. Накрая да си останем на това, че Болоня се основава на едно споразумение на министрите, което гласи, че това е един добър път. Това ще го правим така. Но това също не е ЕС-право. Това тъкмо е организация на науката.



Степенуването на учените. Пътят в кариерата. Не е предписан в ЕС. Къде е предписан той, според разумното разработване на правила, така че например кандидатстването на един учен да не се извършва съвсем нередовно. Така че да не казваме в Белгия, ние не искаме да правим това, защото тук работят българите, това е предписано. Но какво прави той тук? Той осигурява достъп до пари, това не е предписано. Значи тук има четири понятия: Независимост, Плурализъм, ЕС-Стандарт и ЕС-право. Които ние трябва да разясним, които ние трябва да имаме предвид, когато ние организираме учените. Цялата държава, както тя иска да води това в подробности в немските научни организации, е на становището – независимостта и плурализмът са определящи за цялата система. Най-напред науката и образованието е дело на седемнадесет единици – а именно шестнадесет федерални провинции и една основа. Тук обаче трябва да се разбере че е естествено онова, което силният вятър вкарва в бараката. Когато провинциите съвместно вкарват системи на образованието и на науката. Не стои въпросът, че баварското време е като това в Хамбург. Хамбург е някъде в Шлезвиг-Холщайн в Германия. Тогава хамбургчаните и германците от Шлезвиг разбира се четат с удоволствие (от еднакви учебници). Правдивото обяснение е, че така е добре, защото когато се слуша и обяснява математика, това се прави по-добре (в сравнение с прогнозите за времето). Федералните провинции са съвместно представени на конференциите в сферата на просветата и образованието, защото Федерацията има само остаъчни компетентности. По подобен начин стои въпросът, грубо казано, с организацията на висшето училище. По-силни са конференциите на ректорите. Ректорите на университетите. Важен е един друг комитет, който засяга науката, една организация, състояща се наполовина от политици, наполовина от учени, които решават напълно независимо, политиците независимо от тяхното правителство, какава да бъде генералната посока, генералната линия. Дали искаме да подпомогнем центъра за ядрени изследвания в Мюнхен или искаме да подпомогнем институтите по корабостроене. Дали искаме да подпомогнем изучаването български и румънски и молдавски – зададени от Министъра – като езици или искаме да вървим повече по свой път. Има и Научен Съвет, който води (за развитието на) дейностите и услугите. Как да се извършват социологическите разработки, как да се развиват правните науки и след това поставя и приоритети. Дами и Господа, организацията на науката, която правят провинциите с техните кабинети и парламенти, конференциите на министрите на просветата, конференциите на ректорите, Ви показват, че в системата на германската наука няма човек, който да може да каже от горе: „ Нарежда се еди какво си. Ние ще правим това така, а не другояче.“. Комисията в Европа – аз мога много да обяснявам, че тя тук води до проблеми. Комисията за наука и изследвания в Европа, Дами и Господа, е някаква изненадваща комисия към комисаря, който е назначен за науката и изследванията. Аз Ви казах, че Европейската Комисия няма компетенции за издаване на наредби и директиви, и че се разпределят пари, и разбира се това е комисията, в която има национални представители от всяка страна. Важно е обаче следното: всяка страна чрез многообразие, плурализъм, чрез смяната на националните представители, намира възможности да се погрижи за това, представителството на всяка страна, а значи и на България да не стане едностранчиво. Това е много важно, защото науката е нещо като поле с цветя. Едно пъстро поле с цветя. Не е възможно, един администратор или един учен или юрист да разпореди. Това е много важно и наистина се съблюдава от другите страни.

Нека да премина към третата и последна точка, а именно към това, което в този момент вие правите със закона за званията и степените, което е в програмата на страната. Аз смятам, че този въпрос трябва да се разглежда от следната гледна точка: свобода в науката на обучаващи и на обучаеми. В нашата Конституция сега пише само: Науката е свободна по отношение на изследвания и теории. До сега аз до голяма степен интерпретирах този член като право на институциите, на университетите, на ректорите, на деканатите, на професорите в институтите и в семинариите. Ние казваме и технически, че това е една институционална гаранция, защото университетът е една институция. Също такава е и ситуацията и даже специално свободата в науката е по-важна от ритуалите. Аз тук мога свободно да говоря, как ми е пораснала човката, също и в присъствието било на превъзходителството на Министъра, защото не е преследвана свободата в науката. Това ме радва. Значи всеки преподавател и всеки обучаем може (да разчита) на свободата в науката. Веднъж, поради това, че той мисли, че тук е свободен, това означава, че всеки професор знае, че получава своята заплата, за да може да си купува хлебчетата с нея. Колко – това определено е познато положение, което се определя от страна на държавата.

Всеки студент трябва да има възможността да следва и да завърши следването си. Колко студенти ще има е друг въпрос. Ние не можем да говорим за ситуацията тук в страната – впрочем тук и другаде естествено не могат всички винаги да следват. Но аз ще отбележа нещо друго, което трябва да бъде промненено.

Решаваща за обучението на елита е свободата в науката. Да бъде научно свободно обучението на елита – това е устойчивостта на теорията. Аз настоявам на това, че проницаемостта и устойчивостта са централните закони в политиката и науката, а също и в икономиката. Това означава, че кариерите са пътища на конкуренцията – един може да се издигне, а друг не ... . В политиката е много важно, един петнадесетгодишен младеж от долу да може да се развие и да може да влезе в политиката, както и да има възможността да стане Министър на Образованието или Премиер или държавен глава. В науката е много важно, всеки, който е конкурентоспособен, да има възможността най-напред да стане бакалавър, после да стане магистър, после доктор и после да стане професор. Донякъде хабилитацията съществува като недокосната земя, но под това се разбира формалното признаване на качеството за извършване на самостоятелни изследвания и за преподаване, завършването на едно образование и достъпът до професор. Още веднъж – хабилитацията при нас, а също и при Вас е формалното признаване на качеството за изследване и за преподаване от страна на факултета по негов начин и с нея се открива пътят към професурата. Никой не може да хабилитира някого, като това гарантира, че той ще стане професор в Академията на Науките или в един университет в София. Това съвсем не е гарантирано. Но никой не трябва да бъде блокиран. Казано иначе – не може да бъде блокиран чрез решения на комисии, които винаги го хващат, било то комисия при кандидатстване или комисия при хабилитиране или каквато и да е възможна комисия, а напротив, той трябва да може да се наложи в конкуренцията и да може да каже: Аз желая тази професура и ако съм по-добрият ще я получа. Това е основен закон, още веднъж – това зависи от свободата в науката. Това разбира се означава, че всеки човек има правото на хабилитация и на квалификация до професор. Разбира се има правила и не всеки, който може да пише, може да спечели проект, това право имат по-добрите и то не се получава от по-слабите. Обаче организацията не може да му отнеме правото да кандидатства, а организацията или комисията може само да упражни правото си да отстрани другите. Това е много важно. Това да бъдеш към Федерацията, моите данни, с които аз съм кандидатствал за проект, това съзнание, че ще бъда оценен само според качеството на науката, а не по политически, не по административни или по някакви други критерии.

Последна забележка: пътят на стипендиите. За всяка нация е важно, нашият представител господин д-р Белов цитира „За златните идеи“, именно от една реч на нашата Федерална Канцлерка. Федералната Република е една република на образованието. Така някой отива на училище и после той отива в университета. Който може да плаща взема от това, което му дават родителите му. Който не може да плаща, трябва да има възможността, да получи стипендия. И ако после той иска да направи докторат, което вече (изисква повече средства ...), той може да вземе и кредити. Относно това Вие трябва да имате подпомагане на науката при младите хора ... (за което говори Министърът), другото ... разбира се (кредити ....).

Така че, струва ми се, че ние сме на пътя, но по различни пътища. България има определена нужда да наваксва (да догонва). Това е разбираемо. И ние всички трябва да се погрижим за това. Вчера при един малък тост аз казах на моите приятели от партия ГЕРБ в заключене: България е едно бебе в Европейския Съюз. И то едно успешно бебе. То трябва да учи много. Но то има много чичовци и лели в Европейския Съюз и Германия се числи към тях. Много благодаря!
Доктор фон Белов:

Чудесно!
Галя Маринова:



Благодаря на професор Карпен за много интересния доклад. Всъщност това изчерпва нашата сутрешна сесия. Сега ще имаме кафе-пауза. След това ще продължим.



/9



Каталог: pueron -> news -> konferenzia
konferenzia -> Закон за висшето образование ( дв бр. 112 от 27 Декември 1995г.) и Закон за научните степени и звания
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> Българо-Немска Конференция „България и Лисабонската стратегия Реформи в образователната система и в законодателството за мотивация в научната кариера”
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия
konferenzia -> България и Лисабонската стратегия


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница