Профил на щастието: кои лекари живеят най-радостно?



Дата21.07.2018
Размер263.04 Kb.
ПРОФИЛ НА ЩАСТИЕТО: КОИ ЛЕКАРИ ЖИВЕЯТ НАЙ-РАДОСТНО?

Автор: Карол Пекъм - главен редактор на Medscape from WebMD

[CLOSE WINDOW]

Публикувано в сайта: 22 март 2012 Medscape Internal Medicine © 2012 WebMD, LLC

Увод

Доколко са щастливи лекарите извън работата си? Дали в някои специалности не са по-доволни отколкото в други? Какви са политическите им пристрастия, и доколко са вярващи? С наднормено тегло ли са, и дали спортуват толкова често, колкото препоръчват на своите пациенти? Това са част от въпросите, които зададохме в проучването на Медскейп „Стил на живот на лекарите 2012”. Докладът е въз основа на анализ на отговорите на почти 30 000 доктори от САЩ, представляващи 25 различни специалности.

Медицинската литература изобилства със стотици проучвания на удовлетворението от професията, но почти липсват такива върху живота на медика извън болницата или лекарския кабинет. А в наши дни доста лекари изразяват неудовлетвореност от живота си в практиката. Според спонсорирано от Лекарската фондация проучване на Мерит Хокинз от 2010 година 40 % от лекарите възнамеряват да се откажат от грижите за пациенти в следващите 1 до 3 години. А настоящият доклад на Медскейп си поставя за цел да установи как докторите гледат на своя живот извън практиката, и дали по нещо се различават от всички останали американци - и един от друг - по това как живеят, обичат, и се забавляват.

Най-щастливият лекар?




В проучването на Пю от 2006 година 34% от американците се определят като „много щастливи”, 50 % - „доста щастливи”, а 15 % - „не много щастливи”. Медскейп интервюира лекарите в САЩ доколко са доволни от живота си извън медицината, и ги помоли да оценят удовлетвореността си по скала от 1 до 5 (1 = най-малко щастлив, 5 = най-щастлив). Около 1/3 от тях - и мъже, и жени - се определят като „5” - което приблизително съответства на „много щастливи” от проучването на Пю; 40 % отговарят „4” „доста щастливи”. Средният „коефициент на щастието” за отговорилите медици възлиза на 3.96 - по-скоро положително, но без да са безкрайно щастливи.

Интересно, липсваше значителна разлика в отговорите на мъжете и жените - съответно 3.96 и 3.95. Също без особено значение се оказаха политическите (няма се предвид „партийни” - бел. прев.) предпочитания - отговори в диапазона 3.95 - 3.97 за всичките 4 комбинации - консервативно или либерално настроени относно държавните и социални разходи.

След внимателен анализ на тези отговори според рейтинговата система се откроиха профилите на „най-щастливия” и „най-нещастния” лекар.

След по-обстоен анализ на всички отговори не бяхме изненадани да разберем, че най-щастливият лекар си живеее в осъществената американска мечта. Тя - или той - е дал/а отговор 4.09, и е по специалност ревматолог. Роден/а в САЩ, с нормално тегло и в цветущо здраве. Спортува активно поне 4 пъти седмично, изпива 1-2 питиета на ден, не пуши. С отлично финансово състояние, предостатъчно спестявания и без дългове. Семеен/семейна, активно вярващ/а, помага доброволно на религиозната си общност. Любопитно: най-доволни се оказаха медиците над 60-годишна възраст. Това съвпада и с U-образната крива обсъждана от Артър Стоун и колектив, където се отбелязва подобрено благосъстояние след 50. И в двете проучвания мъжете и жените са дали статистически сходни профили по показателя съотношение възраст/благосъстояние.

Най-нещастни” се оказаха интернистите, гастроентеролозите и невролозите - с равен резултат от 3.88. Нещастният американски лекар е с разклатено здраве, спортува по-малко от веднъж седмично, има наднормено тегло. На възраст е около 55, и се е преместил в САЩ като възрастен. Финансовото му/й състояние е незавидно: без спестявания и с непосилни задължения. Живее изолирано, не помага като доброволец. Има религиозни възгледи, но не ходи на църква. Макар и нещастен/нещастна, успява да не злоупотребява с алкохол.

Обърнете внимание: семейните лекари, интернистите, специалистите по обща хирургия, педиатрите и спешните лекари са с тенденция да ползват по-малко отпуска, имат по-малко пари, и съобщават за по-недобро здравословно състояние в сравнение с повечето останали групи лекари. Въпреки това, педиатрите, семейните и спешните лекари се нареждат в Топ 10 по скалата на щастието. А интернистите и общите хирурзи са втори от най-нещастните 10 специалности - явно влияние на емоционалното състояние на лекаря оказват и фактори различни от парите и здравето.



Как лекарите прекарват свободното си време (ако изобщо имат)?

В статията на Медскейп Щастливи ли са докторите ? акцентът е на емоционалното състояние като функция на работата. Статията включва интервю с д-р Нийлъм Агарвал, невроложка от Чикаго, която често изнася лекции за стреса и изпепеляването. На своите уъркшопи на тази тема тя задължително пита участниците какво най-обичат да правят. „Добруващите лекари - които не са в стресов или изпепеляващ затворен кръг - отговарят мигновено”, разказва тя. „Риболов”, „На къмпинг”, „Боулинг” ... ,но за съжаление мнозина лекари нямат отговор.” Настоящето проучване е опит да разгледаме този въпрос по-внимателно, и да откроим интересите им.



Колко отпуск ползват докторите ?

Със средно 13 дни платен отпуск годишно американците като цяло са доста по-зле от другите развити страни. Сравни например: Италия 42, Франция 37, Германия 35, Великобритания 28, Канада 26, Япония 25. Точно колко отпуска ползва всеки лекар варира в широки граници. Най-облагодетелствани, почти половината от анкетираните анестезиолози (48.3%) и рентгенолози (48.8%), почиват над 4 седмици годишно. За една трета до половината от лекарите това са от 2 до 4 седмици. Като другите американци, обаче, над 1/3 (38.3%) от личните лекари и почти толкова спешни лекари (35.3%), специалисти вътрешни болести 33.9%), и хирурзи (32.5%) отсъстват от работа не повече от 2 седмици.

Подобен отговор още повече потвърждава, че мнозина широки специалисти преживяват тежки времена. (Изключение: 44% от пластичните хирурзи са имали кратък отпуск, а само 11% от тях са се радвали на 4 или повече седмици - следователно са били с най-малко отпуск сред всички лекари. Също така, те се самооценяват като 3.89 по скалата на щастието, което им отрежда място в дъното и на тази класация.)

A какво правят в свободното си време?

Според проучването от 2009 г. на Американската транспортна асоциация възрастното население на САЩ харесва най-много (подредени по популярност) да гостува на приятели и роднини, да разглежда забележителности, да ходи на плаж, да посещава музеи, национални и щатски паркове, да пътува до големи градове, и да ходи в планината. Отговорилите на нашата анкета доктори предпочитаха ваканции в чужбина и плаж. Видя се, че те се харесват повече на жените. Също очаквано, повече дами предпочитаха луксозни хотели, а повече господа - зимни спортове. Гостуването на членове на семейството, което не беше включено в списъка с възможни отговори на Медскейп, беше най-често даваният отговор. Другите добавяни отговори бяха дълги пътувания с влак, пътувания с обучителна (не в сферата на медицината) цел, и „да не правя нищо”. Всъщност, един от анкетираните изяви желание „просто да си пия кротко чая”.

Когато разполагат със свободно време у дома, и мъжете, и жените-лекари изразиха предпочитание да се занимават със спорт и физическа активност, четене, посещение на културни прояви, храна и вино. Над 1/3 от мъжете, и едва 25 % от жените харесват да сърфират в Интернет - макар че над 13% от жените (срещу около 8% от мъжете) одобряват социалните мрежи.

Как лекарите преценяват личното си финансово състояние?

В проучване на Галъп от декември 2011, 52.5% от всички американци определят финансовото си състояние като цветущо, 43.7% като проблемно, а 3.7% като много лошо. Настоящето проучване на Медскейп сочи, че и много лекари също считат, че имат парични затруднения. Повече от 38.8% от анкетираните активно практикуващи лекари отговарят, че нямат, или имат минимални спестявания за своята възраст и положение. Едва 12.8% от тези лекари са с убеждението, че са спестили предостатъчно. Тези отговори вероятно са последица от по-трудния икономически климат за по-младото поколение медици. За отбелязване е, че над 80% от работещите пенсионери смятат, че са спестили достатъчно или повече от достатъчно; това обаче са само 15% от анкетираните.



При разбивката по групи на докторите без спестявания и с непосилни дългове, не се изненадахме да разберем, че в Топ 5 преобладават широките специалисти (8.6% лични лекари, 7.4% обща хирургия, 7.1% педиатри, 6.8% спешни лекари). Но пък най-голям брой пластични хирурзи (9.3%) съобщават за непосилни дългове (виж Таблица 1).

Таблица 1. Финансово състояние на лекарите



Специалност

Предостатъчно спестявания, поносими или никакви дългове

Достатъчно спестявания, поносими или никакви дългове

Минимални спестявания, поносими или никакви дългове

Нямат спестявания, непосилни дългове

Анестезиология

15.1%

51.0%

23.3%

3.8%

Кардиология

16.8%

48.0%

24.3%

4.7%

Интензивни грижи

12.5%

42.7%

32.8%

6.8%

Дерматология

17.5%

49.4%

20.5%

4.3%

Диабет/Ендокринология

12.6%

45.9%

28.5%

6.3%

Спешна медицина

13.6%

49.2%

25.9%

6.3%

Семейна медицина

10.3%

43.5%

32.3%

8.6%

Гастроентерология

18.1%

46.9%

26.0%

3.8%

Обща хирургия

13.6%

44.9%

27.7%

7.4%

Инфекциозни/СПИН

14.6%

49.4%

23.8%

3.3%

Вътрешни болести

12.5%

42.3%

32.9%

6.3%

Нефрология

12.9%

50.5%

24.3%

4.7%

Неврология

12.0%

45.2%

29.8%

5.9%

АГ/Женско здраве

15.2%

46.0%

27.3%

6.4%

Онкология

15.7%

51.5%

21.5%

3.9%

Офталмология

17.5%

48.7%

22.1%

5.5%

Ортопедия

20.8%

46.0%

19.9%

6.1%

Разни (моля, уточнете)

12.6%

47.1%

27.7%

6.5%

Патология

19.1%

48.1%

21.1%

5.3%

Педиатрия

11.9%

47.2%

28.3%

7.1%

Пластична хирургия

11.4%

40.9%

32.0%

9.3%

Психиатрия/Душевно здраве

13.3%

45.4%

29.6%

4.5%

Пулмология

15.5%

50.3%

24.4%

2.4%

Образна диагностика

21.0%

50.3%

16.6%

4.4%

Ревматология

15.0%

49.1%

24.8%

3.3%

Урология

19.1%

50.1%

20.0%

5.5%

Доколко вярващи са лекарите, и какво мислят за смъртта?

Доколко вярващи са лекарите?

Според проучването на Пю от 2008 година 88% от американците вярват в Бог или вселенски дух. Настоящото проучване на Медскейп предпочете, вместо да се интересува от конкретните религиозни вярвания, да установи вярващи ли са лекарите без значение дали активно практикуват религията си. На въпроса имат ли религиозни или духовни вярвания 83% от лекарите отговарят утвърдително, а малко над 40% от тях активно практикуват религията си. Останалите 17% не са религиозни.

Въпреки общоприетата връзка между религията и по-ниските нива на депресия, едно скорошно проучване твърди, че когато човек се депресира е просто по-вероятно да спре да ходи на църква. Това показва и нашето проучване. Един поглед върху скалата на щастието показва, че най-щастливи са активно практикуващите вярата си (4.03), най-малко щастливи - вярващите без активен религиозен живот (3.89) - тоест не невярващите (с 3.92).

Проучването също сочи, че семейните лекари, педиатрите, ревматолозите и офталмолозите са религиозно най-активни, а са и в Топ 10 по скалата на щастието. Специалностите с най-висок процент вярващи, но непрактикуващи активно вярата си (пластична хирургия 44.5%, интензивни грижи 40.6%, кардиология 40.2%, гастроентерология 39.8% и обща хирургия 39.7%) са към дъното по индекс на щастието със съответно 3.89, 3.90, 3.92, 3.88, и 3.89. Не се открои тенденция сред специалностите с най-много невярващи (патология 23.6%, интензивни грижи 23.4%, инфекциозни болести 23.1%, рентгенология 21.9%, и психиатрия 21.8%), с индекс на щастието съответно 3.93, 3.90, 3.97, 3.99, и 3.99 (виж Таблица 2).



Обръщаме внимание, проучването на Пю сочи значително повече мъже в сравнение с жените, които твърдят, че не са вярващи (20% срещу 13%). Проучването на Медскейп не откри почти никакви подобни различия по пол, нито според това дали активно практикуват религията си или не.

Таблица 2. Лекарите и религията

Специалност

Индекс на щастието

Невярващи

Активно практикуващи вярващи

Вярващи, не практикуващи активно

Анестезиология

4.00

17.37%

39.42%

36.42%

Кардиология

3.92

14.17%

39.50%

40.16%

Интензивни грижи

3.90

23.44%

30.73%

40.63%

Дерматология

4.06

17.32%

38.39%

36.02%

Диабет/Ендокринология

3.90

18.89%

35.19%

39.26%

Спешна медицина

4.01

20.06%

35.99%

38.98%

Семейна медицина

3.97

12.86%

49.50%

32.26%

Гастроентерология

3.88

13.75%

41.25%

39.79%

Обща хирургия

3.89

13.92%

40.05%

39.00%

Инфекциозни/СПИН

3.97

23.01%

32.64%

35.56%

Вътрешни болести

3.88

14.99%

39.83%

39.17%

Нефрология

3.90

17.35%

40.69%

34.38%

Неврология

3.88

20.15%

33.78%

38.96%

АГ/Женско здраве

3.96

13.28%

42.71%

38.95%

Онкология

3.89

15.88%

40.99%

35.62%

Офталмология

4.03

12.21%

43.82%

37.72%

Ортопедия

3.96

14.69%

39.73%

38.53%

Патология

3.93

23.63%

32.61%

37.44%

Педиатрия

4.00

12.98%

49.70%

31.92%

Пластична хирургия

3.89

12.10%

37.01%

44.48%

Психиатрия/Душевно здраве

3.99

21.84%

32.73%

38.26%

Пулмология

3.95

12.50%

41.77%

38.41%

Образна диагностика

3.99

21.88%

33.37%

37.06%

Ревматология

4.09

9.35%

44.86%

37.85%

Урология

4.04

13.37%

42.96%

38.42%

Как би реагирал лекар, който разбере, че е неизлечимо болен?

В общонационално проучване, проведено от Нешънъл джърнъл и Фондация Риджънс, 71% от населението отговаря, че счита качеството на живот за по-важно от неговата продължителност, 23% - че животът трябва да се продължава с всички възможни интервенции, като само 6% не са сигурни или не дават отговор. В проучването на Медскейп докторите дават по-разнопосочни отговори, като малко повече от 23% не са сигурни как биха постъпили ако бъдат диагностицирани като терминално болни. Близо 65% от лекарите твърдят, че биха предпочели качеството пред продължителността на живота, а само към 12% са сигурни, че биха желали агресивно лечение. Дискусия само за лекари на Медскейп по въпроса подкрепи с голямо мнозинство избора на палиативни грижи вместо удължаващо живота агресивно лечение. В обсъждането лекар от доболничната помощ, чиято тъща бе починала неотдавна разказва, „Тя се отказа от медицински или онкологични интервенции след хемиколектомията 19 месеца по-рано. Без болкоуспокояващи, само на поддържащи мерки. Истинска смелост да предпочете да си отиде по естествен път.”

Отговорите леко варираха според възрастта. Процентът на тези, които биха избрали по-агресивно лечение леко скочи при отговорилите на средна възраст: от около 10% за 31-40 годишните до 14.3% за тези на възраст 41 до 50. Цифрата отново слезе до около 10% за лекарите над 50. Когато отговорите бяха филтрирани по показател религиозни/духовни вярвания, отговорите на над 70% от нерелигиозните бяха в полза на качеството на живота вместо удължаването му. Малко по-малко от определилите се като вярващи биха направили същия избор (63% от активно практикуващите религията си, и 65% от непрактикуващите активно).

Накъде клонят мнозинството лекари по отношение на фискалната и социална политика?

Доклад на Расмусен от май 2011 сочи, че 29% от гласоподавателите в САЩ се описват като консервативни по отношение както на фискалната, така и на социалната политика, при едва 10% отговорили, че са либерални и в двата сектора. В проучването на Медскейп лекарите показаха малко по-крайни позиции и в двете посоки. На въпроса каква политика подкрепят приблизително 37% от мъжете и 25.5% от жените отговарят „консервативна” и за двете области. „Либерална и в двата сектора” са отговорили само 18.4% от мъжете-медици, но за жените цифрата е 27.5%.

Разбивката показва, че фискално консервативни са преобладаващото мнозинство лекари (77% от мъжете и 68.9% от жените), без разлика каква социална политика подкрепят. Откроява се тенденция жените да са по-либерално настроени и в социален (66.8%), и във фискален аспект (31.1%) - съответните цифри за колегите им-мъже са 58.6% и 23%.

Анализът на политическите пристрастия според специалността показва, че най-консервативните лекари (които са отговорили, че са консервативно настроени и във фискален, и в социален аспект) най-често работят в операционната: пластични хирурзи (82.2%), ортопеди (82%), анестезиолози (80%), уролози (79.4%), офталмолози (77.6%), хирурзи обща хирургия (76.5%). Най-либерални (както във фискален, така и в социален аспект) се оказаха специалистите по инфекциозни болести (74.4%), психиатрите (72.1%), лекарите в отделенията за интензивна терапия (67.7%), невролозите (64.1%), и онколозите (63.5%). (виж Таблица 3.)



Таблица 3. Каква политика подкрепят лекарите?

Специалност

Фискално консервативна

Социално либерална

Анестезиология

80.29%

51.17%

Кардиология

75.33%

54.20%

Интензивни грижи

64.58%

67.71%

Дерматология

73.82%

59.45%

Диабет/Ендокринология

63.33%

62.22%

Спешна медицина

76.10%

57.57%

Семейна медицина

69.22%

52.53%

Гастроентерология

71.88%

56.46%

Обща хирургия

76.54%

52.19%

Инфекциозни/СПИН

51.05%

74.48%

Вътрешни болести

63.19%

58.39%

Нефрология

64.04%

62.15%

Неврология

61.78%

64.15%

АГ/Женско здраве

71.80%

58.73%

Онкология

66.31%

63.52%

Офталмология

77.62%

56.03%

Ортопедия

82.01%

47.83%

Разни(моля уточнете)

70.48%

57.98%

Патология

69.22%

58.24%

Педиатрия

60.97%

62.28%

Пластична хирургия

82.21%

53.74%

Психиатрия/Душевно здраве

55.37%

72.16%

Пулмология

66.16%

57.93%

Образна диагностика

76.12%

57.84%

Ревматология

68.69%

57.48%

Урология

79.47%

54.18%

Радват ли се лекарите на щастлив брак?

Над 85% от мъжете и 71% от жените отговорили на тази анкета се оказаха семейни, което е много по-висок процент от средния за населението на САЩ. Всъщност, най-новото преброяване констатира спад в броя на женените/омъжени американци през последните 40 години: от 72% за 1970 год. до само 48% през 2011. Това потвърждава неотдавнашно проучване на Пю, което констатира 51% семейни жители на САЩ, като за лицата до 30-годишна възраст процентът е 20. В проучването на Медскейп почти половината лекари под 30 отговарят „семеен/семейна”.

Що се отнася до връзката семейно положение/щастие, най-високо оценяват щастието си както мъжете, така и жените в първи брак. При всички случаи, съжителството с партньор като цяло води до повече удовлетвореност сравнено с несемейните. Малко изключение: лекарките-вдовици имат леко по-висок индекс на щастие от неомъжените и от живеещите с партньор жени. Всъщност, и жените и мъжете без партньор, когато са овдовели са по-малко нещастни в сравнение с разведените, и остава впечатлението, че всички са по-добре емоционално отколкото колегите си в трудната ситуация на развода.

Над 30% от „лекарските” двойки са се запознали или в медицинския университет, или на работа като колеги. Интересно в това отношение е заключението на проучване от 1999 година, че, макар и да се различават в много отношения от останалите медици, мъжете и жените в семейства с двама лекари се справят не по-зле с кариерата и семейните задължения.



Доколко здрави са самите лекари?

Друг въпрос към лекарите в проучването на Медскейп беше да оценят собственото си здраве по скала от 1=много лошо до 5=отлично. Като най-здрави се самооцениха дерматолозите (4.23), пластичните хирурзи (4.22), ендокринолозите (4.20), ортопедите (4.19), и кардиолозите (4.17). На другия полюс бяха лекарите в отделенията за интензивна терапия (3.98), педиатрите (4.01), АГ, патолозите и психиатрите (всички с 4.02). Сред 10те най-нездрави специалности попаднаха и хирурзите (4.04), вътрешни болести и семейни лекари (с по 4.05), и спешните лекари (4.06). Изкушаваме се да допуснем, че стресът в специалностите от направление „Обща медицина” може и да оказва влияние на здравословното състояние на медиците.



Колко от лекарите са с наднормено тегло?

Според статистиката на Центъра за контрол и превенция на заболяванията /ЦКПЗ/, през 2008 40% от мъжете в САЩ са с наднормено тегло, а 32% със затлъстяване. Данните за медиците в нашето проучване не са много по-добри. Към 37% от мъжете-лекари са с наднормено тегло, а 5.3% със затлъстяване. Това съответства на една анкета от 2004 година, която установява 38% мъже-лекари с наднормено тегло, и още 8% със затлъстяване. Явно ситуацията не се е подобрила кой знае колко през последните 7 години. При лекарките, според същото проучване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията, 28.6% са се оказали с наднормено тегло, а 35% със затлъстяване. При Медскейп жените с наднормено тегло са малко по-висок процент спрямо средното за страната но пък има значително по-малко (6.2%) със затлъстяване.



Шо се отнася до специалност, пак има тенденция общите специалисти да са най-тежки. Петте групи с най-висок ИТМ (25 и нагоре) са личните лекари (43.9%), лекарите от интензивното (42.7%), АГ (42.3%), обща хирургия (41.3%), и вътрешни болести (37.4%). (виж Таблица 4).

Таблица 4. Тегло на лекарите

Специалност

Нормално
(ИТМ 18.5 -24.9)


Затлъстяване
(ИТМ ≥30)


Пълни
(ИТМ 25 -29.9)


Слаби
(ИТМ ≤ 18.5)


ИТМ 25 и повече

Анестезиология

56.20%

4.16%

32.85%

1.02%

37.01%

Кардиология

58.40%

3.81%

31.76%

0.66%

35.56%

Интензивни грижи

52.60%

9.38%

33.33%

0.52%

42.71%

Дерматология

68.90%

2.17%

18.11%

4.33%

20.28%

Диабет/Ендокринология

61.48%

5.93%

28.15%

0.74%

34.07%

Спешна медицина

57.80%

4.58%

30.62%

2.71%

35.20%

Семейна медицина

50.78%

8.86%

35.06%

1.05%

43.93%

Гастроентерология

63.96%

4.17%

26.88%

0.83%

31.04%

Обща хирургия

51.65%

6.78%

34.61%

1.25%

41.39%

Инфекциозни/СПИН

60.25%

3.77%

28.45%

0.84%

32.22%

Вътрешни болести

56.00%

4.75%

32.66%

1.38%

37.41%

Нефрология

56.47%

5.05%

30.91%

0.95%

35.96%

Неврология

58.52%

4.59%

29.93%

1.48%

34.52%

АГ/Женско здраве

51.61%

7.19%

35.11%

1.44%

42.30%

Онкология

54.72%

2.36%

33.48%

3.22%

35.84%

Офталмология

63.07%

2.35%

24.73%

4.38%

27.07%

Ортопедия

56.37%

3.90%

32.08%

1.05%

35.98%

Разни(моля уточнете)

56.05%

4.73%

31.95%

2.22%

36.68%

Патология

55.24%

6.82%

29.95%

2.33%

36.77%

Педиатрия

58.93%

5.58%

28.65%

2.38%

34.23%

Пластична хирургия

61.21%

4.63%

24.91%

3.20%

29.54%

Психиатрия/ Душевно здраве

57.23%

5.26%

30.39%

1.97%

35.65%

Пулмология

58.84%

3.66%

29.88%

1.22%

33.54%

Образна диагностика

62.64%

2.60%

25.87%

2.60%

28.47%

Ревматология

58.41%

4.67%

28.97%

1.87%

33.64%

Урология

57.52%

3.34%

33.65%

1.19%

36.99%

Колко често спортуват лекарите?

По данни на ЦКПЗ за периода 1999 - 2009 процентът на американците над 18-годишна възраст, които покриват препоръките от 2008 година за аеробни упражнения и развиване на мускулите е нарастнал от 19% на 22%. Медскейп обаче установява, че медиците са по-добре от средния американец, а и с напредване на възрастта спортуват все повече и повече. Приблизително 48% от лекарите до 30 години, и над 72% от тези над 61, отделят време за спорт поне два пъти седмично. От нашето проучване не може да се заключи дали това се дължи на повече свободно време, или на осъзнаване на напредналата възраст. На следващия въпрос към 7% от жените и 8% от мъжете признават, че въобще не се занимават с физическа активност. Както мъжете, така и жените предпочитат на първо място аеробиката - с над 71% и за едните, и за другите.



Цигари и алкохол?

Макар процентът на отказалите цигарите в национален мащаб леко да се е повишил през последните няколко години, 18% от жителите на САЩ все още са пушачи според проучване на Харис от 2011 година. Медиците са лидери в страната: понастоящем само 2% от мъжете и 1.28% от жените са пушачи. Към 9% от мъжете и 5% от жените се оказаха отказали цигарите бивши пушачи.

Изследването на Галъп от 2010 съобщава, че 67% от всички американци употребяват алкохол, което докладът характеризира като „удивително постоянен процент” откакто тази тенденция се следи от 1939 година. Според данните на Медскейп, мъжете-лекари са малко пред средното за страната - 73.4% отговарят, че пият. Лекарките са по-близо до средното за страната с 65%. Проучването ни води до заключението, че лекарите не са склонни да прекаляват: над половината отговарят, че средно са под 1 питие на ден, при това пък към четвърт от мъжете и една трета от жените въобще не употребяват алкохол. Приблизително 15% от мъжете и 10% от жените изпиват 1-2 алкохолни питиета дневно, а едва 3.3% мъже и 1.25% жени признават за повече от 2 питиета.

Колко американски лекари идват от други държави?

Наскоро в статия на Ню Йорк Таймз бе посочено, че САЩ привличат повече медици от други страни отколкото Великобритания, Канада и Австралия - следващите по популярност дестинации за мигриращи лекари - взети заедно. Проучването на Медскейп показа 20% отговорили, които са дошли в страната като възрастни - леко по-нисък процент от посочените от Института по миграционна политика 26.3% за 2007 година. Макар да не бяхме задали въпроса за родна страна, според Института по миграционна политика повечето родени в чужбина доктори идват от Азия - към 22%, с по около 16% следват Европа, Канада и Океания, от Африка са приблизително 12%, и от Латинска Америка 6%. Ню Йорк Таймз подчертава болезнените последици от това за слабо развитите държави, и дава пример, че практикуващите в САЩ лекари родом от Гана през 2006 година са грубо 20% от самите работещи в Гана лекари.



Пълния доклад на английски език виж тук.



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница