Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти

Прегледът на стойностите в горните таблици насочва към някои характерни особености на изследваните показатели.

На първо място прави впечатление, че в тестове 60 м. гл. б., вертотскок и 1500 м. гл. б. не се наблюдават големи индивидуални различия - коефициента на вариация е в рамките на 2. 62% до 14. 89%. Товаозначава, че подбраните във ФК футболисти са сравнително равностойни по отношение на такива основни физически качества, като бързина, взривна сила и скоростна издръжливост.

По различен начин стоят нещата при тестове набиране на висилка и наклон на трупа напред. Там се наблюдават твърде големи разлики във възможностите на футболистите. Коефициентът на вариация (V%) в някои случаи достига 80%. Освен това е необяснимо как ученик в спортна школа, макар и със специалност футбол, където силата на горните крайници не е от решаващо значение, до 17 г. не е в състояние да се набере на висилка (min=0). Това говори за недостатъчна обща физическа подготовка или за несериозно отношение към проведените тестирания.

Прегледът на стойностите на коефициентите на асиметрия (Аs) и ексцес (Ех) показва, че те са близки до 0, което означава, че разпределението на изследваните показатели е близко до нормалното и има право за следващите в раздел 3. 2. сравнения да прилагаме t-критерият на Стюдънт.

2. 
   ДИНАМИКА НА РАЗВИТИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ КАЧЕСТВА НА МЛАДИ ФУТБОЛИСТИ (14-18 Г. )
   

Физическите качества са онзи важен фундамент, върху който е възможно èçãðàæäàíåòо íа техническите и тактическите умения и навици на футболистите. Без бързината и скоростта, издръжливостта не е възможно осъществяването на бързи контраатаки и пробиви, поддържането на висока игрова ефективност в продължение на цялото игрово време. Недостатъчното ниво на взривната сила на долните крайници би довела до неефективна борба за високите топки, невъзможност за реализиране на силни удари и резки стартирания. В тази връзка е интересно в каква степен се развиват тези качества, в условията на учебно-тренировъчния процес във ДЮШ.

Динамиката на развитие на физическите качeства е описана с показателите абсолютен (d) и относителен прираст (d%). Достоверността на разликите за всеки един възрастов период и общо за целия период на обучение е проследена с t-критерия на Стюдънт за зависими извадки. Неговата критична стойност при нашия брой изследвани лица и при равнище на значимост а=0. 05 е 2. 16. В случайте, когато емпиричната стойност (поместена в таблиците) е по-малка от критичната, прираста на съответния показател е недостоверен и обратно. За по-бързо възприемане на информацията, към таблиците сме добавили колона “достоверност”, като със знак “+” и “-” сме означили съответно достоверните и недостоверните разлики.

Ще се спрем последователно на развитието на физическите, за които в архива на ДЮШ на ФК”Вихрен” има информация. Правим това с уговорката, че според нас посочените тестове не описват в пълна степен физическата дееспособност на футболиста.

Резултатите от спортно-педагогическия контрол в този тест са отразени в таблица No 6 и онагледени на фиг. No 1.

При постъпването си в спортната школа (на 14 год. възр. ) футболистите са имали средно постижение 9. 127 сек. В резултат на целенасочения тренировъчен процес, приложен през първата година на обучение, то се е подобрило с 0. 334 сек. (3. 65%). Както личи от таблицата, единствено в този възрастов период скоростните възможности на футболистите са се повишили достоверно (t=2. 17).

От теорията е известно, че бързината е физическо качество, което се развива с най-големи темпове в ранна възраст. Задачата на тренировъчните въздействия впоследствие е да я поддържа в оптимално за футбола равнище. Аналогична тенденция се забелязва и при нашия изследван контингент. В следващите години постижението в този тест се повишава от 8. 793 сек. до 8. 583 сек. (с 2. 39%), а на 17 год. възр. до 8. 362 сек. (с 2. 56%). Фактът, че той е недостоверен не е обезпокоителен по две причини: първо е налице плавна положителна тенденция, второ емпиричните стойности са близки до табличната.

През четвъртия възрастов период нивото на скоростните възможности, измервани с този тест се стабилизира и в постижението не се забелязва значима промяна.

За целия период на обучение в ДЮШ, футболистите са повишили резултата си в 60 м. гл. б. с 0. 804 сек. (8. 81%), като тази тенденция е с висока статистическа достоверност.

Както личи от табл. 7 и фиг. 2, бихме могли да разграничим три етапа в развитието на това качество при изследваните ученици. В първата година от 41. 235 см., средното им постижение се повишава незначително - с 0. 41 см. (0. 99%). За нас този факт е необясним, защото дори в условията на естествен двигателен режим, без целенасочени тренировъчни въздействия, би могло да се очаква по-осезателно повишение.

В следващите два периода се забелязва тенденция на бурно нарастване на постижението в този тест - съответно с 3. 76 см. (9. 03%) и 8. 29 см. (18. 26%), като и в двата случая е статистически достоверен.

Между 17 и 18 год. възр. отново се забелязва известно стабилизиране на резултата (прираст от 1. 41 см. ).

Общо за целия период на учебно-тренировъчна дейност в ДЮШ, младите футболисти са подобрили постижението си от 41. 235 см. до 55. 118 см. Прирастът от 13. 88 см. (33. 67%), с висока статистическа достоверност, говори за успешно реализиран процес на изграждане взривната сила на долните крайници на изследваните лица.

в) набиране на висилка;

Резултатите на футболистите за 4-годишния период на обучение са дадени в табл. 8 и фиг. 3. Поради използването на стандартна скала, на графиката може би изглежда, че има тенденция към подобряване на постижението, но на практика прогресът е незначителен. Известен напредък в развитието на анализираното качество се забелязва между 15 и 16 г. възр. - с 1. 118 бр. (статистически недостоверен). Във всички останали периоди, то практически не се е променило.

Общо по време на обучението си в ДЮШ, футболистите са подобрили постижението си от 4. 411 до 5. 588 бр., т. е. с 1. 18 бр. Изразен в проценти прирастът е 26. 8%, което само по себе си е значителна цифра, но тя е подвеждаща, защото средната аритметична е твърде малка.
г) дълбочина на наклона;
На пръв поглед би могло да се каже, че гъвкавостта е качество, което не е с особена важност във футбола. В същото време е известно, че колкото по-еластични са мускулите и ставите на спортиста, толкова по-малка е вероятността от травми, толкова по-добре се реализират такива технико-тактически похвати, като шпагати и др. Неслучайно в последно време особена актуалност придобиха т. н. “стречинг” упражнения. При тах успоредно с разтягането на мускулатурата се наблюдава подобряване на нейното хранене, а оттам повишаване на силовите и скоростните й възможности.

Резултатите в този тест са поместени в табл. 9 и фиг. 4. Както личи от тях, в първата година след постъпване в ДЮШ, футболистите са повишили дълбочината на наклона си от 6. 353 см. до 8. 676 см. Прирастът от 2. 32 см. (36. 6%) е статистически достоверен.

През следващите два възрастови периода темповете, с които нараства посоченото качество намаляват - съответно с 1. 706 см. (19. 66%) при 16-годишните и 1. 559 см. (15. 02%) при 17. годишните футболисти. Те са статистически недостоверни, но както и при бързината, положителната тенденция е ясно очертана и емпиричните стойности на t-критерия на Стюдънт са близки до табличната.

При 18-годишните футболисти гъвкавостта се снижава незначително.

За целия изследван период, младежите са подобрили резултата си от 6. 353 см. до 11. 823 см. или с 86. 1%.
табл.6

	_ Xн	_ Xк	Прираст d	d%	t	Достоверност
14-15г.	9.127	8.793	-0.334	3.56	2.17	+
15-16г.	8.793	8.583	-0.210	2.39	1.81	-
16-17г.	8.583	8.362	-0.211	2.56	2.01	-
17-18г.	8.362	8.323	-0.039	0.47	0.20	-
Общо	9.127	9.323	-0.804	8.81	4.56	+