"прогнозирането и планирането в управленските информационни системи"



Дата26.10.2018
Размер110.39 Kb.


Р Е Ц Е Н З И Я
на дисертационен труд на тема: “ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНИРАНЕТО В УПРАВЛЕНСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ”
Докторант: Георги Пенков Бурлаков – шифър 05.02.17. Планиране (Макропланиране)

Катедра: “Маркетинг и стратегическо планиране”


Рецензент: Проф. д-р Ангел Георгиев Ангелов – шифър 05.02.20.

Социално управление”, катедра “Управление” – УНСС - София


С писмо изх. № НС-15 от 02.12.2008 год. на Специализираният научен съвет по национално стопанство при ВАК ми е възложено да разработя рецензия на дисертационен труд на тема: Прогнозирането и планирането в управленските информационни системи” с шифър 05.02.17. Авторът е редовен докторант към катедра “Маркетинг и стратегическо планиране” към УНСС – София за получаване на образователно научната степен “Доктор”.

І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Предоставеният ми за рецензиране дисертационен труд е в обем 187 машинописни страници. Съдържа: Постановка на въпроса; три глави; Заключение, четири приложения и библиография.

Избраната от докторанта изследователска проблематика е твърде интересна и малко необичайна на фона на традиционно защитаваните дисертации през последните години в областта на икономическите науки. Макар и с нетрадиционно съдържание, изследването е интересно и като цел, и като съдържание, и като получените резултати. Целта, изследователските задачи и направеното изследване са дали възможност на докторанта Бурлаков да докаже своите изследователски възможности и потенциал на възрастта, в която се намира.

Постановката на въпроса представлява въведение в дисертационния труд. Основната идея над цялото дисертационно изследване е да се използва методологията на акад.Матеев отнасяща се за проектиране на функциите за автоматизирана система за управление на икономическата система. Подходът в дисертацията е тази методология да се оцени и да се види как би могла да се използва в съвременните условия на икономически живот в България.

Първа глава е посветена изцяло на методологията на акад.Матеев. Направено е структурирано изложение на същността на методологията и е разгледано как информационните системи (наречени в методологията автоматизирани системи за управление) могат да служат за преодоляване на съответствието между пазарно равновесие и социален оптимум. Разглеждат се няколко класически теории, отнасящи се до средства за подобряване на управлението и как процедурата на акад.Матеев, съобразена с основната идея на теорията на общественото благосъстояние, може да бъде актуализирана в съвременните условия. Авторът се е спрял на алгоритъмът на акад.Матеев за автоматизирано макроикономическо управление, който алгоритъм е насочен за централизирано управление на ниво държава. Прави добро впечатление познаването на тази методология от автора в нейната дълбочина. Специално внимание е отделено на второстепенната роля на капитала, риска от възникване на предвидени частни дефицити и тенденции на развитие на трите направления в съвременната икономическа наука, които са основни в методологията на акад.Матеев и които могат да се модернизират в съвременните икономически условия.

Втора глава разглежда възможностите на съвременните информационни системи. В началото на главата авторът прави анализ и сравнение между автоматизираните системи за управление, разгледани и представени от акад.Матеев за макроикономическо управление и управленските информационни системи. Тук под понятието “управленски информационни системи” авторът разбира онази част от информационната система, която е свързана със стратегическото управление на големи корпорации. По-нататък в главата авторът разглежда въпросите за класификация и структура на интегрираните информационни системи. Независимо, че няма точна дефиниция на това понятие, явно авторът разбира информационната система, в която отделните компоненти са взаимосвързани по подобие на системи съществуващи в Системите за управление ресурсите на предприятия (ERP). Авторът на фигура 1 представя много подробно и задълбочено отделните компоненти на една информационна система и формите за вертикално и хоризонтално интегриране. Също така, авторът се спира на една методология разработена от Sheer, която е една класическа методология за проектиране на бизнес процеси. Добро познаване на компонентите на бизнес интелигентните системи е представено в главата и по-специално на Складовете от данни, Системи за извличане на знания (Data mining), и Онлайн аналитични процеси (OLAP), както и Системите за изготвяне отчети за ръководството на фирмите. В работата са застъпени някои аспекти на това, какво извършва Съвета за икономическа взаимопомощ, което няма място в една съвременна дисертация. Друга позиция, която е изразена в тази глава, която също няма място в съвременните икономически условия е изискването Държавните управленски информационни системи да бъдат свързани с информационните масиви на фирмите. Това противоречи на принципите на капитализма. Авторът излага архитектурните и функционални възможности на системата ARIS. Тук авторът е показал много добро познание на възможностите на системата, чиято цел е да описва бизнес процеси. Тази система може да извършва и моделиране на бизнес процеси, но не може да извършва проектиране на информационни системи (както на някои места авторът застъпва като становище). Има места в изложението на главата, в които авторът много прецизно изяснява предназначението на ARIS системата – за описание на бизнес процеси, като излага отделните стъпки, в които може да се работи, за да се използва тази система. Тези стъпки са част от една международно утвърдена методология, която в съвременните условия за описание на бизнес процеси намира все по-голямо място и става една от водещите методологии за описание на бизнес процеси. Много добре авторът е представил най-високото равнище което системата ARIS може да направи като описание с оглед определяне изискванията на информационна система, както и следващото междинно описание, водещо до определяне изискванията за проектирането на информационна система.



Трета глава е предназначена за проектиране на информационна система за макропланиране според общото описание на задачата за управление на материалното производство според акад.Матеев. Явно авторът влага различно тълкуване на понятието “макропланиране”, като не разбира планиране на ниво държавна икономика, а планиране на крупни международни или национални компании, с огромна производствена структура и с разпределени места за производство и управление. Добре би било авторът да дефинира това ново разбиране на макропланирането в съвременните икономически условия, в което държавата не провежда планиране на отделните икономически частни единици. В началото на главата авторът прави опит за определяне на изискванията за интегрирана система за макропланиране. Независимо, че в главата продължава да се цитира какво изисква методологията на акад.Матеев, авторът прилага методологията на Sheer за определяне на изисквания на информационна система за стратегическо управление на фирма или корпорация. В главата липсва еднозначно определяне на това съответствие, което е една от основните постановки на разработката. От съдържанието на главата могат да се правят съответни изводи, какво е авторовото разбиране по въпроса. Разглеждани са функции на централно управление, които ако се тълкуват в понятията на акад.Матеев, би трябвало да нямат място в дисертацията, но ако се разглеждат от позицията на централизирано управление на корпорация, това би трябвало да се посочи изрично и да се направи доуточнение във функциите на това управление на стр.71. Главата е изградена с използване на структура, в която отделните етапи или проекции в методологията на ARIS са дадени чрез съдържание и чрез приложение. В главата са разгледани Организационна проекция, Информационна проекция, Функционална проекция и Контролна проекция. При Информационната проекция авторът използва метода за връзка на данни - ERM, който обикновено се прилага за проектиране на оперативни бази от данни, а не на ниво стратегическо проектиране на корпорация. При Стратегическо проектиране на корпорация, в бизнес архитектурата й съществуват Бизнес данни, но обикновено релациите на тези Бизнес данни не се описват чрез ERP методологията, защото Бизнес данните сериозно се преобразуват докато се стигне до техническо ниво на данни, където се прилага ERM методологията. Иначе авторът добре познава същността на тази методология. Също в Информационната проекция авторът обсъжда въпроса за номенклатурите, които биха били нужни за времеви интервал по-голям от 10 години (стр.79). В съвременните изключително динамични икономически условия детайлно проектиране на производствената номенклатура, която да има значимост над 10 години е трудно осъществима задача. В същата проекция авторът отбелязва, че ключов елемент определящ цялостния процес на планиране се явява т.нар. “материална сметка” (стр.81). В съвременните интегрирани информационни системи или в т.нар. “Системи за управление ресурсите на предприятията – ERP”, които са основата на работата на големите корпорации, ключов елемент в планирането и управлението не е материалната сметка, а интегрираното счетоводство, в което материалните сметки са само една част от него. От една страна разглеждането в дисертационния труд се отнася за стратегическо управление, което е най-високото ниво управление на една корпорация, а същевременно в примерите за приложения, авторът достига до детайлни съдържания на полета от бази от данни включително определяне на ключове на таблици, което не води до ясно изясняване, как от най-високо ниво се достига до такова ниско техническо ниво (стр.90 – 93, 99 - 101). На стр.95 авторът поставя въпроса за използване на фиксирани темпове на растеж на крайната продукция и съотношение потребление-натрупване, като разглежда въпросите за централизиран план и детайлни планове. Не става ясно как в една корпорация се създават централните планове и как се съставят разпределените или децентрализирани планове. Не е изяснен въпроса, дали децентрализираните планове са на база на локално разпределение на корпорациите по отделни географски разположения или е по функции, т.е. вертикален или хоризонтален начин на съставяне. Няма точни дефиниции на тези два плана, а се извършва тяхното съставяне. Функционалната проекция е добре изяснена от гледна точка на методологията на Sheer. Прави впечатление, че авторът работи с термина “генерална функция на макроикономическо планиране”, което по методологията на акад.Матеев е с едно значение, а на ниво голяма корпорация е с друго значение. По същия начин авторът обсъжда въпроса за общата продукция по отрасли без да изяснява какво означава това в съвременните капиталистически условия. Специфичен момент в изложението е въпросът за изпращане на информация между отделните звена в една организация, което авторът е представил при работа на централизирана информационна система. Това е естествено разбиране, като се има предвид, че първоначално е подходено от методологията на акад.Матеев на макроуправление. Но възниква въпросът, как тези информационни връзки съществуват при взаимосвързване на малки и средни предприятия за производство на единица изделие. Това в съвременните условия на Европа е много важен въпрос, за който се отделя специално внимание в рамките на създаването на така наречената Икономика ориентирана на услуги, за което авторът би трябвало да отдели съответното внимание. Обсъжда се въпрос за пряка материалоемкост, фондоемкост и трудоемкост по отрасли, които термини в съвременните условия не съществуват от гледна точка на планиране. По същия начин централизирано балансиране на производствените планове (стр.116) не може да се разглежда на ниво отрасли, а само в рамките на единица корпорация. На стр.117 се разглеждат въпросите за цени, определени от централния план. Явно авторът има предвид определянето на цени в рамките на корпорацията и затова би трябвало това разглеждане да се представи в малко по-друг аспект. В Организационната проекция авторът е представил 22 таблици за изграждане на информационна система, което за една корпорация е непълен проект и не може да отчете нужната информация за едно централизирано планиране и управление. Функционалната и Контролна проекция са разгледани сравнително по-кратко, без да се използват компоненти на приложимост и са базирани само на методологията на Sheer.

ІІ. КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕПОРЪКИ

Могат да се формират следните допълнителни забележки:

1. Липсва една основна нишка в цялата работа как макропланирането, което акад.Матеев е имал предвид се превръща в макропланиране на ниво корпорация. Това би трябвало да има както формален вид изражение, така и изражение чрез тълкуване и примери.

2. На стр.45 е посочено, че ERP се използва основно за оперативни системи. В интерес на истината от оперативните системи е започнало създаването на ERP, но тяхното съвременно развитие е много по-широко.

3. На стр.46 OLAP е представено като инструмент за стратегическо управление, което не съответства на основните му функции. Това е инструмент по-скоро за оперативно управление или управление в кратки периоди на времетраене.

4. На стр.58 е представено, че методът за проектиране на информационни системи SDLC е вграден в методологията ARIS, което не съответства точно на истината, защото ARIS не е методология за проектиране на информационни системи, а е методология за проектиране на бизнес процеси.

5. Заглавието 3.1 на стр.64 – “Определяне на изискванията на интегрирана система за макропланиране” се нуждае от прередактиране, за да се излезе от границите на макроуправлението интерпретирано от акад.Матеев и се отиде на централизирано управление на корпорация.

6. На фиг.5 стр.139 е представена ERM схема на процеса на проектиране по първоначални изисквания. Би трябвало да се посочи, че това не е универсален процес, а един конкретен вид разработка.

7. На фиг.8 стр.142 е представено функционалното дърво на процеса на макропланиране по акад.Матеев. Би трябвало да се дадат някои обяснения на термините като: оценка на крайната продукция по години на плановия период с Планиране на фондове в потреблението в сферата на услугите и темпове на растеж, които да се отнесат към капиталистическите принципи на управление; Изготвяне на централния производствен план в съответствие с централизиран план на корпорация.

ІІІ. ПРИНОСНИ МОМЕНТИ

Относно справките за приносите в дисертационния труд може да се каже следното:



  • претенция 1, свързан със сравнителния анализ може да се приеме като принос;

  • претенция 2, свързана с усъвършенстване на основния модел на акад.Матеев може да се приеме;

  • по претенция 3 за съпоставка между основните информационни обекти и потоци представени от акад.Матеев и съществуващи в съвременните информационни системи за управление може да се направи забележка от гледна точка на липсата на формално съответствие и липсата на принципи за превръщане на централизираните макронива на информационни потоци в централизирани информационни потоци на корпорация;

  • претенция 4, относно трета глава за проекта с използване на методологията ARIS за проектиране на бизнес процеси може да се приеме, като определени твърдения за преобразуване на бизнес данните в релационни таблици е нещо което не би заслужавало да бъде част от претенцията за принос и би трябвало да отпадне от нея. По същия начин частта от тази претенция, отнасяща се до третото равнище – Описание на внедряването на интегрираната система за макропланиране не може да има място в такава претенция;

  • относно петата претенция за представяне на подходяща форма за демонстрация на ролята на управленските информационни системи при управление на производствените процеси може да се приеме частично, защото тази форма не е добре обоснована и изтъкната възможност за използване на автоматизирания балансов модел се нуждае от допълнително прецизиране, което не е представено в дисертационния труд.

ІV. ДРУГИ ИЗИСКВАНИЯ

Авторефератът представлява сполучлив синтез на дисертационния труд. Неговият прочит дава една пълна представа за съдържанието на дисертационния труд.

Формулярът “СИРЕНА” е попълнен според изискванията на ИК на ВАК.

Докторантът е представил списък с три научни публикации, които имат пряко отношение към съдържанието на дисертационния труд. Първите съвпадат напълно с дисертационния труд. Като съдържание цитираните публикации напълно покриват изискванията на ВАК за присъждане на ОНС “Доктор”.

Стилът на изложение е ясен и точен, макар на места да е налице употреба на специфични термини и словосъчетания от преди 35 години главно от областта на макроикономическото планиране базирано на 100% държавна собственост.

Като цяло дисертационният труд има много добър систематизиран и структуриран вид. От него личи отличната подготовка на докторанта в областта на макроикономиката, планирането и информационните технологии. Това съчетание и дълбочинно познаване на тези области му дава възможност успешно да се справи с трудната изследователска материя третирана в дисертационния труд.



V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Дисертационният труд на тема: “ПРОГНОЗИРАНЕТО И ПЛАНРАНЕТО В УПРАВЛЕНСКИТЕ ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ”, както и публикациите на докторанта са доказателство, че той може самостоятелно да формулира изследователски цели и задачи; да прави конкретни изследвания и изводи при решаване на сложни междусистемни проблеми. Налице са и определени научни резултати, които обогатяват отделни методологически и приложни страни на управленската теория.

Въпреки направените критични бележки и въпроси, препоръчвам на ИК на ВАК да присъди на Георги Пенков Бурлаков, образователна и научна степен “ДОКТОР” по научна специалност 05.02.17. Планиране (Макропланиране).

София, 09.03.2009 г. РЕЦЕНЗЕНТ:



(проф. д-р А. Ангелов)



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница