Програма „ нумизматика. Експертиза и оценка на културно исторически ценности
Идентификация на документ по външни белези и оформление
Изтегляне 493.57 Kb.
|
Свързани:
shapkarev 1884 rusalii
| 1. Идентификация на документ по външни белези и оформление.
Идентификацията на културно-исторически ценности е първи етап от научно-изследователската работа, последван от описание, значение, съхранение и представяне. Разнообразието от артефакти налага индивидуален подход в анализа на всеки от тях. Настоящата работа е свързана с идентификация на документ, целта на която е разкриване на неговата същност, значение и опазване като културна ценност. Приемаме, че документът е оригинален ръкопис от 2 страници, съхраняван архив или Народна библиотека (печатът на първия лист не се чете). Оформлението му е характерно за писмо с личен характер, със задължителните реквизити, според терминологията на архивознанието: адрес на подателя - Е. Багряна (на френски език), дата: 03. 10. 1928 г., местонахождение - Париж, обръщение към получателя – тук е на български и френски език: „Владник, chere,“3. Текстът завършва с подпис: „Лиза“ и послепис. Наличието на тези данни е основа за научната обработка на документа. Собствена информация носят и материалните носители – хартията и мастилото. Обичайна практика в Европа е листата за кореспонденция да са с лого, печат или воден знак в горния ляв ъгъл на производител, политическа, религиозна или културна институция, администрация, училище, библиотека, хотел и дори личен печат. Тези видими физически характеристики са първата стъпка при определяне автентичността на ръкописа. Почеркът, химическият състав на хартията и мастилото са другите такива. Съществено значение в анализа на писмата носят и пощенските пликове с данните от пощенските марки и печатите върху тях. Те са задължителни в пощенската служба и също са елемент от автентификацията и датировката на кореспонденцията. В настоящото задание с такива данни не разполагаме, затова се насочваме към текста. В обследването на текстовата част на първия лист прави впечатление вмъкнатите от автора Е. Багряна бележки. В тях се споменава за пансиона на М. Пенкова4 и неизменното френско влияние в етикета от епохата5. Бележките са носител на допълнителна информация към документа. Ръкописът е четлив, обработен, според книжовната норма на българския език от 20-те г. на ХХв. Грамотно са вмъкнати думи на френски език при липса на такива в българския. Препинателните знаци са поставени правилно, а текстът е разделен на смислови абзаци. Разграничават се: увод, изложение и заключение. Книжовните нормите са спазени дори за такъв неформален документ като лично писмо между близки приятели, съдейки по обръщенията, текст в разговорен стил и изпълнен с емоции. Документът сам по себе си говори много за качествата на своя автор – известната поетеса Елисавета Багряна (1893 – 1991 г.).6 Съпоставянето на известни факти от нейния живот и творчество, потвърждават авторството на писмото: приятелите ѝ я наричат „Лиза“, а адресатът е Владимир Василев7, основател и редактор на литературното списание „Златорог“.8 Списанието излиза в София в периода 1920 – 1943 г., а Елисавета Багряна е негов редовен сътрудник. В писмото си тя подчертава желанието си да ѝ бъде изпратено в Париж. Документът притежава автентичност, датировка, автор и информация, ценна за науката. Изтегляне 493.57 Kb. Сподели с приятели:
|