Програма " счетоводство и одит на нефинансовите предприятия" катедра "Счетоводство и контрол"



страница1/6
Дата13.10.2018
Размер1.33 Mb.
  1   2   3   4   5   6


СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ – “Д.А. ЦЕНОВ” – СВИЩОВ

МАГИСТЪРСКА ПРОГРАМА

СЧЕТОВОДСТВО И ОДИТ НА НЕФИНАНСОВИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ”

КАТЕДРА “Счетоводство и контрол”




ДИПЛОМАНТ: НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
проф.д-р ик.н.

Фак.№ Дамян Дамянов



С В И Щ О В

2010

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

УВОД 3


ГЛАВА ПЪРВА

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА В МАЛКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ

1.1.Същност на малкото предприятие 5

1.2. Организация на дейността в малкото предприятие 6

1.2.1.Организация на дейността при едностранно счетоводно записване 8

1.2.1.1. Организация на документацията и документооборота 9

1.2.1.2. Оценка на активите и пасивите в малкото предприятие 12

1.2.1.3. Методи за амортизиране в малкото предприятие 14

1.2.1.4. Счетоводни регистри 18



1.3.Организация на дейността при двустранно счетоводно записване

(дневник-главна книга Американска счетоводна форма) 20

1.3.1.Същност

1.3.2.Сметкоплан на малки и средни предприятия 26

ВТОРА ГЛАВА

Отчитане на деЙността в малкото предприятие

2.1.Отчитане на дейността при едностранно или двустранно

счетоводно записване 33
2.1.1 Отчитане на дейността при едностранно счетоводно записване 33

2.1.2.Отчитане на дейността при двустранно счетоводно записване. 39



2.2.Годишен финансов отчет 44

2.2.1.Същност на годишното счетоводно приключване 44

2.2.2.Подготовка и етапи на годишното счетоводно приключване 45

2.2.3.Съставяне на годишния финансов отчет на предприятието 48

2.2.3.1.Финансов отчет при двустранно счетоводно записване 48

2.2.3.2.Финансов отчет при едностранно счетоводно записване 65



2.3. Данъчно облагане дейността на малкото предприятие 66

2.3.1.Характеристика на понятието „финансов резултат" 66

2.3.2.Отчитане на финансовия резултат при двустранно счетоводство 67

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 77

Използвана литература и нормативни актове 78

Приложения: 1-15

У В О Д
Политиката по отношение на малките и средни предприятия заема все по-актуално място в цялостната политика на Европейския съюз към промишле­ността и предприятията изобщо. Принципът „Мисли първо за малкия", който Европейската комисия подкрепя активно, постепенно става неотменна част от всеки подход към промяна на каквото и да било законодателство, с ясната цел - да се насърчава малкият бизнес, да не му се създават препят­ствия за развитие, а наличните бариери да бъдат облекчавани до възможния минимум или изцяло премахвани. Неизбежно основата на тази политика на стимулиране е създаване на нормативи и условия за ясна, точна и уеднаквена отчетност при оптимално облекчени механизми и процедури. Отговор на тези цели е създаването на специални закони на европейско ниво за малки и средни предприятия и съответно счетоводни стандарти. Показателен факт за вниманието към малките и средни предприятия е вече публикувания юли 2009г. от Съветът по Международни счетоводни стандарти, Международен стандарт за финансово отчитане на малки и средни предприятия, макар и все още да не е съответно приет от отделните страни. За сега в България действащи са Националните стандарти за финансова отчетност на малки и средни предприятия, с обхват определен от три критерия.

Съгласно Закона за счетоводството е налице правилото, че всички предприятия следва да прилагат двустранно счетоводно записване. Законът допуска изключение, като се дава възможност да се прилага и едностранно счетоводно записване в предприятия, съглано определените критерии. Съществува и ограничение да не са данъчно регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Ръководителят, собственикът е този, който може да реши прилагането на едностранното или на двустранното счетоводно записване на възникващите в предприягието стопански оперзации, но тя трябва да осигурява синхронизирано осъществяване на хронологичното и систематичното (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане.

Независимо от формата на собственост съществува императивното задължение за съблюдаване разпоредбите на Закона за счетоводството. В чл.53 от ТЗ е разпоредено, че всеки търговец е длъжен да води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето предприятие. Само редовно водените счетоводни книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търгогвци за установяване на търговски сделки. Спразването на изискванията на Закона за счетоводството има съществено значение и при установяване на реализираните доходи от предприятието, които са основа за данъчното облагане.

Специфичните особености на счетоводната отчетност на малките предприятия определя актуалността на темата на магистьрската теза.



Обект на магистърската теза е финансовата отчетност на малките предприятия

Предмет на тезата е изследване на теоретичните основи и практическото приложение на отчитане дейността на малкото предприятие.

Целта на магистърската теза е, да представи специфичните характеристики на счетоводната отчетност на малките предприятия

За постигане на целта трябва да се решат следните задачи:

-да бъде представена законовата база за същността и отчетността на малкото предприятие;

-да бъдат разгледани теоретичните основи на организацията на счетоводството при едностранно счетоводно отчитане;

-да бъдат изследване теоретичните основи на организацията на счетоводството при двустранно счетоводно сгзтчитане;

-да бъдат изследвани практически примери на отчитане дейността на малкото предприятие.


ГЛАВА ПЪРВА
1.ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА В МАЛКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ
1.1.СЪЩНОСТ НА МАЛKOTO ПРЕДПРИЯТИЕ

Законът за малки и средни предприятия1, определя критериите по които се класифицират праедприятията:



  1. средносписъчен брой на персонала, по-малък от 250 души, и

  1. годишен оборот, който не превишава 97 500 000 лв., и/или стойност на
    активите, която не превишава 84 000 000 лв.

От предприятията малки предприятия са тези, които имат:

1.средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и

2.годишен оборот, който и.. превишава 19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.

Микропредприятия са тези, които имат:

1.средносписъчен брой на персонала, по-малък от 10 души, и

2.годишен оборот, който не превишава 3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.

Съгласно тези критерии предприятията влизащи в тези категории трябва по избор да извършват счетоводната си дейност по Националните стандарти за фнансови отчети на малки и средни предприятия или Международните счетоводни стандарти.

Годишните финансови отчети се изготвят и представят на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия от предприятията, които най-малко за една от двете предходни години не надвишават показателите на два от следните критерии:

1. балансова стойност на активите към 31 декември - 8 млн. лв.;

2. нетни приходи от продажби за годината - 15 млн. лв.;

3. средна численост на персонала за годината - 250 души.

Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия са приети от Министерския съвет и са в съответствие с актовете на Европейския съюз и националните особености в България.

За новообразуваните предприятия разпоредбата е да изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия за годината на възникването им и за следващата година. Предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет.

Съгласно общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти за финансова отчетност на малки и средни предприятия, с оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство са определени някои счетоводни понятия и едно от тях е понятието ”Малки предприятия” - предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност съгласно Закона за счетоводството.


1.2. Организация на дейността в малкото предприятие

За счетоводното отчитане в малките и средни предприятия са създадени Национални счетоводни стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия2. Прилагането на тези стандарти осигурява организационно и методологично единство при осъществяването на счетоводното отчитане текущо и периодично на дейността на предприятията. Спазва се и Закона за счетоводството с цел вярно и честно представяне на имущественото и финансовото им състояние в годишните им финансови отчети. Постига се

- завършеност на националното счетоводно законодателство при условията на пазарна икономика;

- унифицирано прилагане на възприетата международна счетоводна терминология;

- съответствие с изискванията на нормативните актове на Европейския съюз в областта на счетоводството и на Международните счетоводни стандарти;

- пълно обхващане на счетоводните обекти;

д) законосъобразност при мотивирането, разработването и осъществяването на възприетата от ръководството на предприятието счетоводна политика;

е)единна концепция за капитала на предприятието и за неговото поддържане.

Счетоводството трябва да се осъществява, като се прилага концепцията за поддържане на финансовия капитал. Предприятието поддържа собствения си капитал, когато неговият стойностен размер в края на отчетния период е най-малко равен на размера му в началото на отчетния период, след приспадане на: вложения капитал от собствениците през периода; сумите, разпределени между собствениците, преоценката, отразена в собствения капитал. Подържането се измерва в номинални парични единици. С оглед на правилното и еднакво прилагане на разпоредбите на счетоводното законодателство се определят основни счетоводни понятия3.

Активът е ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква бъдеща икономическа изгода.

Пасивът е съществуващо задължение на предприятието, от минали събития и чието уреждане ще доведе до изтичане на ресурси - носители на икономическа изгода.

Собствен капитал е остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадането на всичките му пасиви.

Приход е нарастването на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

Разход е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.

Финансов резултат (печалба или загуба) е стойностен израз на крайния икономически резултат от определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период.

Печалба/загуба от обичайната дейност е крайният икономически резултат от съпоставянето на приходите и разходите от обичайната дейност.

Счетоводна печалба/загуба е печалбата/загубата преди начисляване на разходите за данъци.

Балансова печалба/загуба - печалбата/загубата след начисляване на разходите за данъци.

Контрол е възможността да се насочва (ръководи) финансово-оперативната дейност на друго предприятие поради притежаването пряко или косвено на повече от половината от акциите, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление.

Малки предприятия са предприятията, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност съгласно Закона за счетоводството.

Едноличният търговец или упълномощеният ръководител на събирателното дружество са задължени да осигурят водене на счетоводство на дейността на предприятието при две възможности: воденето на счетоводни книги може да се упражнява от участниците на предприятието или от упълномощено или съответно упълномощени лица. Втората възможност произтича от разпоредбата на чл. 50 на ЗС, където изрично се посочва, че предприятията могат да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на външни юридически и физически лица като:

-Възлагането на воденето на счетоводството трябва да стане с договор.

-Изпълнител по договора за водене на счетоводството на малкото предприятие може да бъде външно юридическо лице и физическо лице - лице, което притежава необходимата подготовка за водене на счетоводството;

-С договора ръководителят, респективно собственикът може да установи трудови правоотношения, като назначава счетоводители, които да бъдат негови работници. Може да сключи и граждански договор за завеждането на счетоводството.

-Целесъобразно е в договора да се запишат точно правомощията на водещия счетоводството. Може да се възложи завеждането само на установените книги и други подобни регистри, а самото документиране на операциите, сключването на договори с контрагентите, разплащанията с тях и т.н. да извършва собственикът или предоставяне на широк кръг пълномощия от страна на ръководителя. Дали ще се възприеме едната или другата форма на обхват на договорни отношения -това решава ръководителят или собственикът. В първия случай отговорността за законосъобразност е на ръководителя, а във втория –съобразно клаузите в договора, тя вече пада върху упълномощения.



1.2.1.Организация на дейността при едностранно счетоводно записване

Характеризирано най-общо, едностранното счветоводно записване се изразява в дейностите: имуществото на предприятието и възникващите в него стопански операции (по снабдяването, производството, реализацията, по възникването, протичането и прекратяването на стопанско-правните отношения) се записват в специално пригодени книги без да се посочва източника на прихода или разхода при дадена стопанска операция. Тук не се ползва специфичният и присъщ на счетоводството принцип на допиката. Не се съставят т.нар. счетоводни статии4.

Едностранното счетоводно записване не представлява нормативно предвидени конкретно определен от предприятието подход на организация, методология и методика на счетоводството в него. Осъществява се при счетоводството и използване на регламентираните със Закона счетоводни регистри. B обхвата на организацията на счетоводството при прилагаме на едностранните счетоводни записвания се включват:

а)формата на счетоводството;

б)системата на документиране на стопанските операции;

в)оценката на активите и пасивите, методите за амортизация на дълготрайните активи и методите за оценка на потреблението на материалните запаси;

г)класификация на приходите и разходите;

д)редът за провеждане на инвентаризацията;

е)посочването на финансовите резултати и на реда за представяне на счетоводните отчети;

ж)други елементи от организацията на счетоводството.

Организацията на счетоводството се определя чрез специална заповед на ръководителя на предприятието, в която се посочва списъкът на първичните и вторичните счетоводни документи и книгите, които се използват, както и описание на реда за документиране на стопанските операции. Формата на счетоводството се определя от книгите, които се използват за отчитане дейността на предприятието, от информационните връзки между тях, както и от взаимните им информационни връзки и зависимости от първичнитe, вторичните и други документи с управленски характер.
1.2.1.1. Организация на документацията и документооборота

Документирането е с изключително значение в системата на счетоводството, защото е начинът за трайното и обективно запазване на данни за обективно протеклите стопански операции и последващото го преобразуване в счетоводна информация. Документирането се изразява в писмено регистриране в счетоводните документи на данни за протекли стопански операции или пък за установени стопански факти. Чрез документирането се установява мястото и времето на протичане на стопанските операции, както и отговорността на лицата, които участват в тях.

Документирането е първият етап в отчитането на стопанските операции, затова се нарича още – първично отчитане. Лицата, които трябва да го осъществят се наричат отчетни лица, а самите счетоводни документи, за да изпълнят възможно най-добре своето предназначение, трябва да се съставят на мястото и по време на осъществяване на стопнските операции. Чрез документите, данните за протеклите стопански операции достигат до счетоводството за да бъдат преобразувани там чрез съответното отчитане в информация. Тоест без документиране стопанските операции не могат да бъдат отразени счетоводно, но документирането има и значение, че чрез документалната обоснованост се придава и юридическа доказателствена сила на процеса на отчитане на стопанските операции. Счетводните документи могат да имат различни носители. Освен хартиените, все повече те се заместват от електронни. Счетоводните документи са разнообразни по своята форма и съдържание. Поради голямото разнообразие на счетоводните документи, спрямо тях се прилага общонаучният способ на групировката. Те се делят на първични, вторични и счетоводни регистри. Първичните се съставят към момента на извършване на стопанската операция и на мястото, където това става5.

Без първичен счетоводен документ, с който се придава документален характер на притеклите стопански операции, например съгласно Закона за корпоративно подоходно облагане, начислен счетоводен разход, не би бил признат за данъчни цели. По-голяма част от първичните счетоводни докменти, с които работи едно предприятие се създават в самото него и имат значение само за него. Ето защо те се наричат още вътрешни. Друга част от първичните документи, по-малка част се адресират до външни лица, а трета постъпва от външни лица в предприятието. Независимо дали са вътрешни или външни, за да имат доказателствена сила, първичните счетоводни документи трябва да съдържат определени със закона за счетоводството реквизити.

Реквизитът е набора от данни, който са в документа. Първичният счетоводен документ, който има значение само за предприятието, трябва да съдържа наименование и адрес на предприятието, собствено и фамилно име на съставителя на документа, основание за съставяне на документа, стойностно, а при необходимост и натурално изражение на стопанската операция, подписи на лицата, които отговарят за съставянето на документа и за осъществяването на стопанската операция. Първичните счетоводни документи, които са адресирани към други лица и документи, трябва да съдържат наименование и номер само с арабски цифри,дата на издаване, наименование, адрес и ЕИК ( единен идентификационен код), при физически лица ЕГН, предметно стойностни изражения на стопанската операция, име фамилия и подпис на съставителя. Тенденцията през последните години е да намалява броят на задължителните реквизити, които трябва да съдържа един първичен счетоводен документ, независимо дали засяга само дейността на предприятието или е адресиран към други предприятие и лица. Също от гледна точна на практиката трябва да се знае, че законът за счетоводството регламентира само минимално задължителните реквизити в един първичен документ. В закона за счетоводството се допуска също, че е възможно да липсват реквизити в първичния счетоводен документ, но стопанската операция да се приеме за документално обоснована, ако липсващият реквизит може да се докаже с друг документи, който са представени. Според законът за счетоводството лицата, които са съставили и подписали счетоводен документ носят отговорност за данните, които се съдържат в него. Ако първичният счетоводен документ се съставя чрез съвременни технологии и носителят не е хартиен, подпис са индентифика-ционните цифри на лицата, които съставят техническия информационен носител или въвеждат бездокуметно данните в него. Лицата, които разпореждат осъществяването на стопанските операции, носят отговорност за правомерността и целесъобразността на тези операции, те подписват съответни документи, вътрешни правила, разпоредби, заповеди. Първичните счетоводни документи трябва да съдържат верни данни, в противен случаи няма да се създаде вярна информация за стопанската дейност. Предприятията сами определят набоpa от първични и вторични счетоводни документи, които ще използват в дейността си.

В практиката са се наложили стандартизирани форми за много документи изготвени от министерството на финансите и националния статистически институт и публикувани в албум за първични счетоводни документи. Други документи предприятията съставят сами спазвайки Закона за счетоводството или други закони. Вторичните счетоводни документи са вътрешни документи, в които се обобщават по определен признак или пък се диференцират данни от първични счетоводни документи за еднородни стопански операции. Първичните документи на основата, на които се съставя вторичният документ се прилагат към него.

Счетоводните регистри са регистри за систематично и за хронологично отчитане и спрямо тях има задължителни реквизити като: наименование й адрес на предприятието, дата на съставяне и завършване на счетоводните регистри и името на лицето, което ги съставя. Съвкупността от счетоводни регистри и връзката между тях зависи от формата на счетоводство, която предприятието е избрало. Във всяко предприятие се издават, ползват и архивират множество документи. Движението на документите от момента на създаването им или постъпването им в предприятието отвън до момента на предаването им в архив се нарича документооборот. Организатор на документооборота в предприятието е главният счетоводител. Той съставя план-график на документооборота в предприятието, в плана се описват стопанските операции в предприятието и документите, чрез които те трябва да се регистират. В графика се описва срокът за съставяне на всеки един документ, лицата, които трябва да го съставят, срокът и лицата, на които документите трябва да се предадат за счетоводна обработка, срокът и лицата, които трябва да осъществят счетоводната обработка и сроковете за предаване на съхранение на документа.

Счетоводните документи се съхраняват в архива на предприятието или в специализирани архиви на книжни или технически носители в съответствие с разпоредбите на закона за държавния архивен фонд. Ведомостите за заплати например се съхраняват 50 години, счетоводните регистри и финансовите отчети - 10 години, документите за данъчен контрол д - 5 години от изтичане на срока за погасяване на задължението, което тези документи одустоверяват, документи за финансов одит — до извършване на следващия, всички останали документи - 3 години. След изтичане на упоменатите срокове, ако не подлежат на удължаване, или пък ако документите на подлежат на предаване в държавния архивен фонд те се унищожават.

Всички записвания в счетоводството следва да се основават задължително на редовни оправдателни автентични документи. Първичните счетоводни документи трябва да съдържат реквизитите, предвидени в Закона за счетоводството. Дадена е възможност да се ползуват първични счетоводни документи по образци, предвидени в утвърдения от Министерството на финансите Албум на първични счетоводни документи6. Той няма задължителен характер и предприятието може да разработва и използва собствени форми на първични счетоводни документи, които обаче трябва да отговарят на общите изисквания, регламентирани чрез посочения албум.

  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница