Програма " счетоводство и одит на нефинансовите предприятия" катедра "Счетоводство и контрол"


Оценка на активите и пасивите в малкото предприятие



страница2/6
Дата13.10.2018
Размер0.85 Mb.
#85339
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6

1.2.1.2. Оценка на активите и пасивите в малкото предприятие

Оценяването на имуществото и на задълженията на предприятията, включително и на малкото предприятие, става въз основа на изискванията на Закона за счетоводството. Активите и Пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена, като се прилагат: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена (чл. 18 от ЗС)7.В цената на придобиването се включват: покупната цена и всички разходи по привеждането на актива в подходящ за ползването му вид.

Обхвата на разходите по привеждането на актива в подходящ за ползването му вид се определя от предприятието. Кои разходи ще се включат това се решава от ръководството на предприятието. Съществува обаче едно твърде важно изискване: тези разходи трябва фактически да са извършени и документирани. Всяко отклонение от това изискване може да бъде квалифицирано като опит за известно завоалиране на разходите, а от тук - и на печалбата, което подлежи на санкциониране от органите на финансовия и данъчния контрол.

Оценката по себестойност се прилага за някои активи, когато това е наложително. Съгласно Закона за счетоводството себестойността се формира от основните производствени разходи, които предприятието е извършило за произвеждането на продукцията, работите или услугите. В себестойността следователно - не се включват разходите за организация и управление на предприятието, както и разходите за продажба на продукцията. Тези разходи следва да се отчитат отделно и техният размер в края на отчетния период се отнася в намаления на постъпленията от продажбите. Съгласно Закона за счетоводството активите на предприятието, биват две основни групи: дълготрайни и краткотрайни.В групата на дълготрайните активи се отнасят, съгласно чл.19 от Закона за счетоводството8:

-материалните дълготрайни активи.

-нематериалните дълготрайни активи

-финансови дълготрайни активи включващи: дългосрочните инвестиции, дългосрочните вземания и положителната репутация.

Краткотрайните активи са:

-Материални запаси на предприятието

-краткосрочни вземания на предприятието.

-Инвестиции.

-Парични средства в брой и в банкови сметки.

При отчитането на сделки с чуждестранна валута се прилагат изискванията на НСС 21 - Отчитане влиянието на промените във валутните курсове.Внесените суми за имуществени данъци, данъци за разходи, местни и държавни такси и застраховки се отчитат като разходи за външни услуги а внесените суми от удържания от персонала - като разходи за заплати и други възнагражадения.В края на всеки месец паричните средства, вземаниятa и задълженията в чуждестранна валута и краткосрочните инвестиции в акции, облигации и държавни ценни книжа се преоценяват съгласно изискванията на Закона за счетоводството. Дълготрайните материални активи се преоценяват по реда на чл. 33 от ЗС. В края на отчетната година материалните запаси и дългосрочните инвестиции се оценяват съгласно изискванията на чл.22 и 25 от ЗС.

Разликите от преоценката по прилагането на чл.24 и 31 от ЗС се посочват в отчета за приходите и разходите като финансови приходи и финансрв.и. разходи, а тези от прилагането на чл. 22 като други разходи.Разликите от преоценката на активите и пасивите се отразяват в регистрите за хронологично и систематично записване. Въз основа на информация от регистрите, от първичните и вторичните


счетоводни документи се изготвя отчет за приходите и разходите (чл.20 ал.1 от ЗС) и данъчната декларация.

Дължимия данък върху печалбата (дохода) се определя въз основа на, годишната данъчна декларация. Сумата на този данък се записва в отчета за приходите и - разходите по реда на "Данък върху печалбата". Сумата на внесения данък, която се отнася за предходни данъчни периоди, не се посочва като разход за годината на внасянето му. Изплатените суми от резервите, съответно от заделените средства за други цели, не се записват като разходи за предприятието.

Предприятията, които прилагат едностранно счетоводно записване, спазват предвидените правила и норми на Закона за счетоводството, националните счетоводни стандарти и Националния сметкоплан.
1.2.1.3. Методи за амортизиране в малкото предприятие

По силата на Закона за счетоводството на амортизиране подлежат материалните и нематериалните дълготрайни активи. С чл. 20 от този Закон се дава възможност предприятието само да определя сроковете за амортизиране на съответния материален или нематериален дълготраен актив.

Въз основа на възприетия амортизационен срок и съобразно с избран от предприятието метод на амортизиране, се установяват амортизационните норми. Нормата зависи от приетият срок за тяхното практическо използване и амортизационната сума.Не се начислява амортизация на земите, горите, паметниците на културата, както и на напълно амортизираните материални и нематериални дълготрайни активи -чл. 20, ал. 2 от ЗС.

Всички регистри, в които предприятието извършва счетоводните записвания, следва да бъдат пригодени така, щото чрез тях да се осигури информация за попълване на данъчната декларация, въз основа на която финансово - данъчните органи облагат с данък предприятието за реализираният от него облагаеми доходи.

Амортизацията на дълготрайни материални и нематериални активи се отчита съобразно изискванията на чл.20 от ЗС, част втора от Националния сметкоплан СС 4 Отчитане на дълготрайните материални активи, и СС 5- Отчитане на нематериалните активи. Материалните запаси при потреблението се оценяват съгласно изискванията в чл.21, ал.2 от Закона за счетоводството. Възприетите методи за оценки на потреблението на активите и за амортизация се запазват през отчетната година.

Отчитането на амортизациите. Амортизацията съгласно определението в стандарта е разходът, признат за отчетния период, получен в резултат на разсрочване на амортизируемата стойност на даден актив през предполагаемия му срок на годност.



Амортизируем актив e дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност I се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки и услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели.

Срок на годност е периодът, през който се предполага, че амортизируемият актив ще бъде използван от предприятието, или количеството продукция и/или услуги, които предприятието очаква да получи от използването на амортизируемия актив.

Амортизируема стойност е стойността на амортизируемия актив, която подлежи на амортизация през предполагаемия му срок на годност. Тя представлява разликата между отчетната стойност на актива и неговата остатъчна стойност.

Амортизационна норма е съотношението, което може да бъде изчислено като процент - съотношението между амортизируемата стойност, приета за сто, и срока на годност на амортизируемия актив в години. Като коефициент това е съотношението между амортизационната квота и амортизируемата стойност, съотношението между амортизируемата стойност и производителността на активите, изразена чрез стойността на определено количество продукция, или производствени единици.

Амортизационна квота е частта от амортизируемата стойност, която се разпределя между отделните отчетни периоди.

Отчетна стойност е стойността, по която активът се води счетоводно в предприятието, може да бъде историческата цена на придобиване при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Остатъчна стойност - предполагаемата стойност, която предприятието очаква да получи от амортизируем актив при изтичането на срока му на годност след извеждането му от употреба. Тази стойност зависи от вида на сделката по извеждането на актива - продажба, замяна, подмяна с доплащане, бракуване и т.н.

Начислена амортизация - сборът от амортизациите през отчетните периоди от началото на срока на годност на амортизируемия актив до момента, включително корекциите, извършени от преоценките на амортизациите.

Балансова стойност е стойността, по която активът се отразява в счетоводния баланс. Тази стойност представлява разликата между отчетната стойност и начислената до момента амортизация на амортизируемия актив. Тя не може да бъде по-ниска от остатъчната стойност на актива.

Метод на амортизация е начинът, по който се определя амортизацията през срока на годност на амортизируемия актив - линейни и нелинейни. Срокът на годност на амортизируемия актив трябва да се съобрази с предполагаемото физическо износване, гаранционния срок; степента на използване на възможностите на актива; условията, информацията от предприятието производител за срока на безаварийното ползване на актива според условията на ползване. Трябва да се отчитат и икономически обоснованите разходи за поддържане на състоянието на актива или за поддръжка на актива от други предприятия, както и обвързаността на употребата на актива с други активи в предприятието; в този случай е възможно срокът на годност на актива да зависи от срока на годност на обвързаните с неговата употреба други активи. Вземат се и експертните мнения и договора за подмяна на актива след изтичането на определен срок, както и опита за използването на подобен вид активи и т.н.

При определянето на остатъчната стойност на амортизируемия актив следва да се имат предвид очакваните разходи по извеждането на актива от употреба, които могат да бъдат: разходи, свързани с бракуването на актива, които се коригират със сумата на материалите и резервните части, получени при бракуването на актива; разходи, свързани със замяната на актива с друг актив или с продажбата му - транспортни, товаро-разтоварни, комисионни или разходи, свързани с възобновяване на средата, върху която активът оказва влияние. Когато остатъчната стойност на амортизируемия актив е незначителна по размер или процентно спрямо отчетната му стойност, тя може да се пренебрегне.

При линейния метод амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Този метод се прилага тогава, когато предприятието не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност.

При нелинейните методи размерът на амортизацията е различен в отделните периоди на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи. Увеличаващи нелинейни методи на амортизация, при които във всеки следващ период в рамките на предполагаемия срок на годност на амортизируемите активи размерът на амортизацията е по-голям от предходния период.

Предприятието може да прилага различни методи на амортизация за различните групи от сходни по предназначение активи. За една и съща група сходни активи не се допуска прилагането на различни методи на амортизация. Избраните от предприятието методи за амортизация се прилагат последователно през отделните отчетни периоди.

Начисляването на амортизацията започва от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е придобит или въведен в употреба. Начисляването на амортизацията се преустановява от месеца, следващ месеца, в който амортизируемият актив е изведен от употреба, независимо от причините за това. Начислената амортизация се отчита като разход и като коректив за срока на ползване на амортизируемия актив. При извеждане на амортизируем актив от употреба отчетената амортизация се отразява счетоводно в намаление на отчетната стойност на актива.

Промени в отчитането на амортизациите се правят по изключение и могат да произтичат от определяне на нов метод за амортизация на група от сходни амортизируеми активи - при промяна в очаквания модел на икономическите ползи, определяне на нов срок на годност - при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалния срок на годност, изменения в отчетната стойност на налични амортизируеми активи, които могат да бъдат, увеличения на отчетната стойност от извършени от предприятието подобрения, и/или определяне на нова остатъчна стойност - при промяна в параметрите, които предприятието е взело предвид при определяне на първоначалната остатъчна стойност.

Предприятието следва да разработи собствена амортизационна политика, съобразена с изискванията на стандарта, в която да се посочи информация за възприетия подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми, възприетия подход при определянето на срока на годност на амортизируемите активи и при определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи. Периодично да се преразглежда оценката за полезния срок на годност на дълготрайните материални и нематериални активи и ако очакванията се различават значително от предишните оценки, полезният срок на годност следва да се коригира, както и начислената амортизация за текущия и бъдещи периоди9.

Предприятията разработват и утвърждават амортизационен план за всеки амортизируем актив или за групи еднородни по вид и еднакви по стойност амортизируеми активи. Планът съдържа следния минимален брой реквизити: дата на придобиване, дата на въвеждане в експлоатация, полезен срок на годност, отчетна стойност, остатъчна стойност; амортизационна сума, метод на амортизация; амортизационна норма, годишна амортизационна квота; резерв от последващи оценки; дата на извеждане от употреба, година на промяна на метода за амортизация или на полезния срок на годност.

Информацията, необходима за попълване на амортизационния план, се получава от аналитичните сметки за съответния амортизируем актив. Въз основа на индивидуалните амортизационни планове за всеки амортизируем актив се съставя обобщен амортизационен план за отчетния период за всички амортизируеми дълготрайни материални и нематериални активи със следното съдържание: номер по ред; номер на групата (класа); наименование; инвентарен номер на актива; отчетна стойност на актива; годишна амортизационна квота - общо и по месеци; начислена до момента амортизация и балансова стойност.

В годишния финансов отчет предприятието се оповестяват възприетите методи на амортизация за отделните групи активи и обосновка за промяна в методите на амортизация, ако такава е извършена.Край на формуляра
1.2.1.4. Счетоводни регистри

Основните книги (регистрите) с минималния брой реквизити, които трябва да се съдържат в тях са:



а) Книга за приходите и разходите с реквизити: регистрационен номер на документа от папката за прихода и разхода; документ - вид, номер и дата; нетен размер на приходите от продажби; приходи то финансирани; други приходи; финансови, извънредни приходи; разходи за материали; за външни услуги; разходи за социални осигуровки; отчетна стойност на продадените материали, стоки, млади животни и животни за угояване и дълготрайни материални и нематериални активи; финансови разходи; извънредни разходи; разходи за данъци;общо приходи; обща сума на разходите; разлика между получените приходи и извършените разходи;

б) Инвентарна книга:

Инвентарна книга (карта) съдържа реквизитите: № поред;документ - вид, номер и дата; наименование и техническа характеристика на дълготрайния актив; инвентарен номер;описание на произхода; година на въвеждане в експлоатация; отчетна стойност; амортизационна норма; сума на годишна амортизация;



в) книга за материалните запаси с реквизити: регистрационен номер на документа от папката за прихода и разхода; документ - вид, номер, дата; от къде е получен или на кого е отпуснат; мярка; единична цена; приход - количество, сума; разход - количество, сума; остатък - количество, сума;

г) Книга за отчитане на паричните средства и курсовите разлики с информация за постъпление,намаление на паричните средства в левове или валута.

д) Книга за паричните средства и курсовите разлики

Съдържа основни реквизити: регистрационен номер на документа в папка; документ — вид, номер, дата; операция; вид валута; период — валута, курс, лева; разход — валута, курс, лева; курсови разлики в левове; положителни - отрицателни;



е) Книга за отчитане на разчетите в левове или във валута с информация за всеки контрагент по дати на възникване и уреждане, както и за положителните и отрицателните курсови разлики. Книгата съдържа реквизитите: регистрационен номер,документ ,наименование,вид на валута,възникнали разчети - валута, курс, лева,уредени разчети,документ - вид, номер и дата, валута, курс, лева;

е) Книга за отчитане разпределението на печалбата (дохода) съдържа основни реквизити: № по ред, вид на печалбата (дохода), основание за разпределение, направление на разпределението, покриване на загуби от предходни периоди, дивиденти, основен капитал, допълнителен капитал, резерви, неразпределена печалба.

ж) Книга за данъчните облекчения с информация за вида на данъчните облекчения и сроковете за тяхното погасяване съдържа № по ред, вид на облекчението, основание;
1.3.Организация на дейността при двустранно счетоводно записване (дневник-главна книга Американска счетоводна форма)
1.3.1.Същност

Под форма на счетоводството се разбира определена система от счетоводни регистри, която обуславя взаимовръзката, последователността и начините за записване и обобщаване на информацията в тях, чрез съблюдаване на принципите, регламентирани със Закона за счетоводството. В различните етапи на обществено-икономическото развитие се прилагат различни счетоводни форми, които характеризират равнището на развитие на счетоводството. Появата на нова счетоводна форма е свързано с непрекъснатото усъвършенстване на средствата и способите на счетоводството, с осъществяването на счетоводния прогрес на базата на развитието на техниката и технологията. Всяка счетоводна форма трябва да съдържа минимум 2 регистъра – за хронологично и систематично счетоводно записване на стопанските операции. Нейните различни съществени и формални измерения и основни параметри се определят по отношение на начина на обобщаване, обработване, периодично представяне и използване на счетоводната информация. Предприятията сами избират формата на счетоводство, когато счетоводната информация се създава от техни счетоводни екипи.Според Закона за счетоводството чл.12. Фор­ма­та на сче­то­вод­с­т­во­то се ут­вър­ж­да­ва от ръ­ко­во­ди­те­ля на пред­п­ри­я­ти­е­то. Тя след­ва да оси­гу­ря­ва син­х­ро­ни­зи­ра­но осъ­щес­т­вя­ва­не на хро­но­ло­гич­но­то и сис­те­ма­тич­но­то (ана­ли­тич­но и син­те­тич­но) сче­то­вод­но от­чи­та­не10.

Закона дава определение и на сче­то­вод­ни­ят до­ку­мент като хар­ти­ен или тех­ни­чески но­си­тел на сче­то­вод­на ин­фор­ма­ция, кла­си­фи­ци­ран ка­то пър­ви­чен, вто­ри­чен и ре­гис­тър. Пър­вич­ни­ят до­ку­мент е но­си­тел на ин­фор­ма­ция за ре­гис­т­ри­ра­на за пър­ви път сто­пан­с­ка опе­ра­ция. Вто­рич­ни­ят до­ку­мент е но­си­тел на пре­об­ра­зу­ва­на (обоб­ще­на или ди­фе­рен­ци­ра­на) ин­фор­ма­ция, по­лу­че­на от пър­вич­ни­те сче­то­вод­ни до­ку­мен­ти. Ре­гис­тъ­рът е но­си­тел на хро­но­ло­гич­но сис­те­ма­ти­зи­ра­на ин­фор­ма­ция за сто­пан­с­ки опе­ра­ции от пър­вич­ни и/или вто­рич­ни сче­то­вод­ни до­ку­мен­ти.

Сче­то­вод­ни­ят до­ку­мент мо­же да е елек­т­ро­нен до­ку­мент, ко­га­то са спа­зе­ни изис­к­ва­ни­я­та на то­зи за­кон и на За­ко­на за елек­т­рон­ния до­ку­мент и елек­т­рон­ния под­пис.

Пър­вич­ни­ят сче­то­во­ден до­ку­мент, ад­ре­си­ран до дру­ги пред­п­ри­я­тия или фи­зи­чес­ки ли­ца, трябва да съ­дър­жа най-мал­ко на­и­ме­но­ва­ние и но­мер, са­мо араб­с­ки циф­ри, да­та на из­да­ва­не, на­и­ме­но­ва­ние, ад­рес и но­мер за иден­ти­фи­ка­ция по чл. 84 от Да­нъч­но-оси­гу­ри­тел­ния про­це­су­а­лен ко­декс, на из­да­те­ля и по­лу­ча­те­ля, пред­мет и стой­нос­т­но израже­ние на сто­пан­с­ка­та опе­ра­ция, име, фа­ми­лия и под­пис на със­та­ви­теля.

Пър­вич­ни­ят сче­то­во­ден до­ку­мент, кой­то за­ся­га са­мо дей­ност­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, е с на­и­ме­но­ва­ние и но­мер, араб­с­ки циф­ри, да­та на из­да­ва­не, пред­мет и стойност­но изра­же­ние на сто­пан­с­ка­та опе­ра­ция, име, фа­ми­лия и под­пис на със­та­ви­теля.

При­е­ма се, че е на­ли­це до­ку­мен­тал­на обос­но­ва­ност и ко­га­то в пър­вич­ния сче­то­во­ден до­ку­мент лип­с­ва част от изис­ку­е­ма­та ин­фор­ма­ция по закона11, при ус­ло­вие че за лип­с­ва­ща­та ин­фор­ма­ция са на­ли­це до­ку­мен­ти, ко­и­то я удос­то­ве­ря­ват.

До­ку­мен­тал­на обос­но­ва­ност е на­ли­це и ко­га­то пър­вич­ни­ят сче­то­во­ден до­ку­мент е из­да­ден от ли­це, ко­е­то не е пред­п­ри­я­тие по сми­съ­ла на то­зи за­кон и в до­ку­мен­та липсва част от изис­ку­е­ма­та ин­фор­ма­ция, ко­га­то то­зи до­ку­мент от­ра­зя­ва вяр­но до­ку­мен­ти­ра­на­та сто­пан­с­ка опе­ра­ция. Из­да­ва­не­то на пър­ви­чен сче­то­во­ден до­ку­мен, ос­вен в слу­ча­и­те, ко­га­то по­лу­ча­те­лят же­лае или ко­га­то то­ва е пред­ви­де­но в нор­ма­ти­вен акт, не е за­дъл­жи­тел­но, ко­га­то сто­пан­с­ка­та опе­ра­ция е до­ку­мен­ти­ра­на с фис­кал­на ка­со­ва бе­леж­ка, из­да­де­на от фис­кал­но ус­т­ройс­т­во, съгласно На­ред­ба­та за ус­ло­ви­я­та и ре­да за от­пе­чат­ва­не и кон­т­рол вър­ху цен­ни кни­жа или по­лу­ча­тел по нея е фи­зи­чес­ко ли­це, кое­то не е тър­го­вец.

При със­та­вя­не на пър­вич­ни­те сче­то­вод­ни до­ку­мен­ти чрез тех­ни­чес­ки сред­с­т­ва под­пи­си­те мо­гат да се за­ме­нят с иден­ти­фи­ка­ци­он­ни шиф­ри или с елек­т­рон­ни под­пи­си по сми­съ­ла на За­ко­на за елек­т­рон­ния до­ку­мент и елек­т­рон­ния под­пис12. Иден­ти­фи­ка­ци­он­ни­те шиф­ри тряб­ва по не­съм­нен на­чин да оси­гу­ря­ват въз­мож­ност за иден­ти­фи­ци­ра­не на със­та­ви­те­ля на пър­вич­ния сче­то­во­ден до­ку­мент. Ко­га­то при осъ­щес­т­вя­ва­не на сче­то­вод­с­т­во­то се из­пол­з­ва сче­то­во­ден соф­ту­ер, тряб­ва да са спаз­ени изис­к­ва­ни­я­та на За­кона за счетоводството и да да­ва въз­мож­ност об­ра­бот­ва­ни­те чрез не­го дан­ни и из­ход­ни­те до­ку­мен­ти да са на бъл­гар­с­ки език.

Американска форма на счетоводна отчетност е модел на счетоводно отчитане, изобретен от популярния французин - Едмонд Дегранж. Неговата младост протича в политиката и за това способства Великата френска революция. Излизайки от затвора,

Денгранж решава, че да се занимава със счетоводна отчетност е много по-приятно, полезно, и най-главното – безопасно. Той започва да опростява формата на отчетността, която се основава върху принципите на новата италианска форма на счетоводство. Според Дегранж в нея има много дублирания, и намира идеалното решение за малки предприятия. Старите счетоводители я наричат американска, като под това име започва да се употребява след 1948 година. Другото и известно име е Журнал-Главна книга на счетоводна отчетност.

Главната особеност на тази форма е в това, че централния регистър на синтетичния отчет Журнал-Главна книга обединява три регистъра-книги: Журнал (хронологичните записи), Главна книга (синтетичните записи) и оборотна ведомост, която в този случай се явява ненужна. Съгласно схемата, записите от първичните документи се осъществяват в Журнал-Главната книга и паралелно с това - в регистрите на аналитичния отчет. В един запис е отразено постъплението на десетки различни по наименование стоки. В този случай е необходимо да се направи като минимум единадесет записа: десет в десет регистри на аналитичния отчет и един запис - общ - който се прави в Журнал-Главната книга. Първата колона в регистъра представлява началното, а последата - крайното салдо, то бързо се забелязва, ча регистъра представлява една разгърната оборотна ведомост. За организации с малко сметки, това е удобна форма на отчетност. Целият счетоводен отчет е в един албум. А ако организацията е голяма, и синтетичните сметки в нея са много, то работата става много трудна -у счетоводството на Дегранж е имало само пет сметки.

Счетоводителите бързо са отбелязали този недостатък и са предложили три варианта за неговото отстранение:

1. Сметките да се записват във вид на тетрадка, и когато трябва да се разгръща регистъра да не се разгъва един огромен лист, а да се търси по определена страница;

2. Графата на всяка сметка да съдържа не две колонки - дебит и кредит, а една колонка, в която да се фиксирват дебитните записи с черен (син) цвят, а кредитните - с червен (обичайно, в оригиналния вариант фактите се записват в едната колона на сметката, като втората остава празна, и в другата колона на другата сметка, при нея аналогично едната колона остава празна);

3. В Журнал-главната книга да се откриват графи само за главните сметки, по които се отразяват основните операции, а за останалите сметки да се въведе графа "Други сметки", при които при фиксирането на стопанската операция след сумата да се поставя шифъра на счетоводната сметка. При приключването на отчетния период по графата "Други сметки" се извършва рекапитулация, в отделен регистър, съгласно шифъра на сметките, и прави се разнасяне на записаните суми.

Аналитичния отчет се води обособено, както и при другите форми на счетоводна отчетност. Основната процедура в този случай се явява съставянето на оборотните или складови ведомости . И все пак тези ведомости на всяка синтетична сметка, по която се водят аналитичните сметки, трябва да бъдат сверени и при правилно водене на отчета, равенството непременно е съвпадало

Отсъствието на специална оборотна ведомост по синтетичните сметки позволява на основата на Журнал-Главната книга да се състави баланс (блок 4) и отчет на приходите и разходите. За неголеми организации това е подходяща форма на счетоводсто отчитане - отличава се с максимално възможна прегледност и свежда до минимум възможните грешти при използването и. Века на изчислителната техника снижава нейните възможности и възражда интереса към новата италианска форма на счетоводна отчетност, защото в компютъра е достатъчно да се въведе журнала, а рекапитулацията на данните по сметките на Главната книга, по регистрите на аналитичните сметки и съставянето на оборотните ведомости, баланса и отчета на приходите и разходите се получават автоматично.

Счетоводните сметки служат за регистриране на счетоводните опе­ра­ции и се групират по стопански обекти в зависимост от тяхното съдържание. За всеки актив, за регистриране на приходите и разходите, се откриват отделни сметки. Броят на сметките и групите от дан­ни, за които е необходимо да се получи обобщена информация, за финансовите отчети, трябва да е идентичен, защото идеята, в двустранното счетоводство, е на всяка група от данни да има оп­ределена сметка.

Много по-лесно е стопанските операции да бъдат наблюдавани, ко­га­то те са отразявани в положителни числа. Това е причина счетоводните сметки да имат две страни – две колони. Те имат специално название “дебит” и “кредит” В едната колона се показва нарастването, а в другата намаляването. Счетоводната сметка може да има различна форма. Най-често използваната форма на счетоводна сметка е “Т-образната” сметка, с други думи сметка с форма на “малък самолет” и имат три части:



  1. заглавие, видът на активите, задълженията или собствеността;

  2. лява страна, нарича дебит;

  3. дясна страна, наричана кредит.

Всяка сметка, в началото на отчетния период се “открива”. Сметките, които акумулират информацията, необходима за попълване на баланса, т.е. балансовите сметки, се откриват с начално салдо, който е равен на крайното салдо от предходния отчетен период. В течение на отчетния период счетоводните сметки “се водят”, т.е. по дебита и кредита се по­сочват измененията в счетоводните обекти. В края на отчетния период счетоводните сметки “се приключват”. При балансовите сметки, т.е. сметките, необходими за попълване на баланса, се определя остатъкът – крайното салдо, което се посочва в ба­ланса.

Сметките, които акумулират информацията, необходима за попълване на баланса, т.е. балансовите сметки, се делят на два основни вида:

- Активни – сметки, които дават информация за попълване на актива на баланса;

- Пасивни – сметки, които дават информация за попълване на па­сива на баланса.

При активните сметки в “дебита” се показва на­растването, а в “кредита” намаляването. При пасивните сметки е обратното. Поради това началното и крайното салдо на активната сметка е в дебита, а на пасивната сметка в кредита.

Строеж на активна балансова сметка



Дебит

Кредит

Начално салдо към 01.01.




Увеличение

Увеличение

Увеличение

Увеличение



Намаление

Намаление




Дебитен оборот = сума на всички увеличения

Дебитен сбор = начално салдо + дебитен оборот



Кредитен оборот = сума на всички намаления

Кредитен сбор = Кредитен оборот






Салдо за уравнение = Дебитен сбор – Кредитен сбор

Крайно салдо към 31.12. = Салдо за уравнение




Строеж на пасивна балансова сметка

Дебит

Кредит




Начално салдо към 01.01.

Намаление

Намаление




Увеличение

Увеличение

Увеличение

Увеличение



Дебитен оборот = сума на всички намаления

Дебитен сбор = дебитен оборот



Кредитен оборот = сума на всички увеличения

Кредитен сбор = началното салдо + кредитния оборот



Салдо за уравнение = Кредитен сбор - Дебитен сбор







Крайно салдо към 31.12. = Салдо за уравнение

Счетоводните сметки според степента на детайлизация на счетоводната информация биват: синтетични и аналитични. Синтетичните сметки служат за попълване на финансовите отчети. Затова дават обобщена информация по съответните счетоводни обекти, включени във финансовите отчети: сгради, машини, материали, па­рич­ни средства в каса; дългосрочни банкови заеми, задължения съм бюджета и т.н. Доколкото финансовите отчети са в стойностен измерител, то и тези сметки винаги се водят в стойностен измерител. Групираните оба­че единствено за нуждите на финансовите отчети данни в счето­вод­ни­те сметки не дават достатъчно добра информация за вземане на опера­тив­н­и решения.



Пример: Според данните, акумулирани в синтетична сметка “Разплащателна сметка в лв.”, предприятие разполага с 50 000 лв. Следва да се из­вър­ши­ плащане по банков път в размер на 30 000 лв. Данните от сметката показват, че парите, с които разполага, са достатъчно. Предприятието разполага с две банкови смет­ки – в банка “А” и банка “Б”. В банка “А” наличността е 15 000 лв., а в банка “Б” – 35 000 лв. Ако няма допълнителна информация за това, как са разпределени по отделните банкови сметки паричните средства, не може веднага да се прецени към коя банка да се адресира платежното нареждане. Проблемът с липсата на информация се решава като към синтетична сметка “Разплащателна сметка в лв.” се създават две подсметки “Разплащателна сметка в лв. в банка “А” и“Разплащателна сметка в лв. в банка “Б”, т.е. създават се две аналитични сметки.

Очевидно е, че сумата на: началните салда; дебитните обороти; кредитните обороти и крайните салда на аналитичните сметки, водени към дадена синтетична сметка, следва да е равно на съответните стойности, записани в синтетичната сметка.

Броят на аналитичните сметки, които следва да се изграждат към синтетичните сметки, се решава от всяко предприятие в зависимост от конкретната ситуация. Очевидно е, че предприятие, което има само една банкова сметка, не се нуждае от водене на допълнителна аналитична сметка, тъй като информацията в синтетичната сметка не се нуждае от допълнителна спецификация
1.3.2.Сметкоплан на малките и средните предприятия

Цялата счетоводна информация трябва да бъде систематизирана в счетоводните сметки от гледна точка на тяхната същественост за потребителите. Процедурата на избор на счетоводните сметки, които следва да се ползват през отчетния период за акумулиране на счетоводните данни с цел изготвяне на финансовите отчети и задоволяване на вътрешни потребности от оперативна информация, се нарича изготвяне на индивидуален сметкоплан. Правейки индивидуалния сметкоплан, е необходимо да се оценят финансовите отчети и счетоводните данни от гледна точка на въз­можността им да задоволят потребностите на различни потребители13.

Счетоводителите на всяко предприятие в съответствие с основните счетоводни принципи разработват списък от счетоводни сметки за отразяване на стопанската дейност в предприятието, или индивидуален сметкоплан. С цел при изготвянето на сче­то­вод­ните отчети, които систематизират информацията от счетоводните смет­ки, счетоводителите да ползват единен разбираем език, на национално ниво се разработва национален сметкоплан

Сметкопланът е списък на сметки, в които се отразяват стопанските операции, свързани с активите, собствения капитал, приходите и разходите. Това е списък, в който всички синтетични сметки и аналитични подсметки са индексирани със съответния номер и наименование. Именно специфицирането на сметкоплана дава възможност на всички счетоводители при изготвянето на счетоводните отчети да ползват единен разбираем език.

В настоящия момент в страните с развита пазарна икономика сметкопланът не е задължителен. Той е само помощен инструмент за предприятията при изготвяне на индивидуалния им сметкоплан. Не е възможно да се направи единен сметкоплан за всички предприятия, тъй като дейността във всяко предприятие има своята специфика. Затова нито една страна с развита пазарна икономика не е разработила единен задължи­телен сметкоплан. В някои страни, например САЩ, липсва както примерен образец на система от счетоводни сметки, така и структура на счетоводните сметки. В много страни обаче са в сила определени правила за изготвяне на система от счетоводни сметки, която да ориентира счетоводителите при изготвяне на индивидуален сметкоплан на предприятието.

Държавните институции регулират принципите за изготвяне на финансовите отчети, но те не регулират вътрешната счетоводна отчетност на предприятията. Независимо от това съществуват известни изисквания към сметкоплана, доколкото из­ползването на премерен образец от счетоводни сметки показва на собствениците на предприятието как фактите и явленията следва да бъдат регистрирани и как те следва да рефлектират във финансовите отчети. След приемането на Закона за счетоводството в Република България година се пристъпи към разработване и приемане на Национален сметкоплан. Първоначалният стремеж е да включва счетоводни сметки, чрез които да се осъществява текущото отчитане във всички предприятия – от реалния сектор-промишленост, строителство, транспорт, търговия и услуги, селско стопанство; от финансовия сектор-банки, инвестиционни, пенсионноосигурителни и застрахо-вателни дружества, бюджетни предприятия, и предприятия на юридическите лица с нестопанска цел. Националният съвет по счетоводство обаче е взел решение, сметкопланът да няма задължителен, а препоръчителен характер. Със свое решение от 13.06.2003 година се приема примерен национален сметкоплан, с препоръчителен характер. В него са обозначени с номерата на разделите с едноцифрен номер и на групите от сметки с двуцифрен номер. Основните сметки с трицифрен номер и на аналитичните сметки или на подсметките -с четири и повече цифрен номер се наименуват и номерират от предприятията – по техен избор.



Изборът на счетоводни сметки, чрез които да се осъществява текущото отчитане на операциите (сделки) и ставащите събития, всяко малко предприятие определя чрез свой индивидуален сметкоплан, като се ръководи от утвърдения Националния съвет по счетоводство при Министерство на финансите.

А. От раздел първи Сметки за капитали

Група 10 Капитал препоръчително е да се включат сметките:

- Основен капитал. Към сметката може да се водят (при конкретна необходимост) отделни аналитични сметки за диференцирано отчитане на основния капитал, за който се изисква регистрация, и за основния капитал, за който не се изисква регистрация. Съгласно Търговския закон, задължителна регистрация се изисква от акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност. За останалите дружества – събирателни и командитни без акции в Търговския закон, не се изисква регистрация. А немалка част от малките предприятия са създадени именно от такива персоналови, а не капиталови дружества. В техния сметкоплан може да се води само сметка Основен капитал, неизискващ регистрация.



- Ликвидационен капитал Не се прилагат сметките, чрез които в инвестиционните дружества се отчитат резултатите от операции с инвестиции – Премии, свързани с капитал и Отбиви (сконто), свързани с капитал.

Група 11 Резерви. Задължително се включва сметка Резерви от последващи оценки на активи. При необходимост ръководството може да предвиди и използване на аналитични сметки за резервите, формирани от последваща оценка на дълготрайни материални активи, на нематериални активи, на материални запаси, както и сметка за отчитане на общите резерви.

Група 12 Финансови резултати включва сметките: Непокрита загуба от минали години; Неразпределена печалба от минали години; Печалби и загуби от текущата година; Резултат при несъстоятелност и ликвидация.

Групи 13 Специфични капиталови резерви и 14 Парични емисии- не е необходимо да се използват в малки и средни предприятия.

Група 15 Получени заеми. Използват се сметките: Получени краткосрочни заеми; Получени дългосрочни заеми;Други получени заеми (обикновено за задълженията по финансов лизинг, когато отчитащото се предприятие е лизингополучател).

Сметките от групи 16 Привлечени средства по депозитни сметки, 17 Привлечени средства по разплащателни и други сметки, 18 Привлечени средства по сметки на участници в осигурителни фондове и 19 Премии и сконто по финансови инструменти не са необходими на малките предприятия.

Б. От раздел Сметки за дълготрайни активи

Група 20 Дълготрайни материални активи. Могат да се включат сметките: Земи, терени и подобрения върху тях; Сгради и конструкции; Компютри и периферни устройства към тях; Машини и оборудване; Съоръжения; Транспортни средства; Офис обзавеждане (или стопански инвентар); Други дълготрайни активи – библиотечни фондове и други подобни.

Нематериални активи -включат се сметките: Развойни продукти; Програмни продукти; Права върху индустриална собственост (различни видове концесии, както и права за търсене на минерални ресурси); Права върху интелектуална собственост

Група 22 Дългосрочни финансови активи и вземания. Използват се: Сметка Дългосрочни финансови активи, където може да се предвидят отделни аналитични сметки за отчитане на различните видове дългосрочни инвестиции – само ако дадено средно предприятие придобива и използва в дейността си дългосрочни инвестиции.

Сметка Инвестиционни имоти се използва, ако предприятието има земи, сгради, предназначени за получаване на доход от разпределение.

Сметка Дългосрочни вземания. Към нея може да се открият аналитични сметки за диференцирано отчитане на дългосрочните вземания от финансов лизинг, когато отчитащото се предприятие е лизингополучател, дългосрочни вземания от предоставени заеми и други дългосрочни вземания – от клиенти или други дебитори.

Група 23 Търговска репутация включва сметките: Положителна търговска репутация; Отрицателна търговска репутация. Сметките от тази група се използват от малък брой средни предприятия, тези които са осъществили бизнескомбинация придобиване и са придобили търговска репутация.

Група 24 Амортизации –използват се сметките: Амортизация на дълготрайни материални активи и Амортизация на нематериални активи.

Група 26 Дългосрочни вземания по предоставени заеми -може да не се включва в индивидуалния сметкоплан, ако се приеме сметките за отчитане на дългосрочните вземания да се включат в групата за дългосрочните финансови активи.

Група Дълготрайни биологични активи ще се използва в част от малките и средните предприятия, в които има такива активи със сметките: Гори; Трайни насаждения, с две подсметки: Плододаващи трайни насаждение и неплододаващи трайни насаждения, Животни в основните стада, Други дълготрайни биологични активи.

В. От раздел Сметки за материални запаси

Група 30 Материали, продукция и стоки със сметките: Материали, Продукция, Стоки. Не е необходимо, да се води отделна сметка Доставки, но ръководствата на предприятия, които смятат, че тя е необходима, могат да я включат в сметкоплана си.

Г. От раздел Сметки за разчети

Група 40 Доставчици и свързани с тях сметки. В малките предприятия е достатъчно да се включат две от предложените в примерния сметкоплан шест счетоводни сметки, а именно: Доставчици и Доставчици по аванси.

Група 41 Клиенти и свързани с тях сметки. Достатъчни са две сметки: Клиенти и Клиенти по аванси. Останалите сметки: Клиенти по търговски кредити, Клиенти по доставки при определени условия, Клиенти по продажби на свързани лица и Други разчети с клиенти могат да бъдат аналитични сметки към сметка Клиенти.

Група 42 Персонал и съдружници са сметките: Персонал; Подотчетни лица; Задължения по неизползвани отпуски; Вземания от съучастия ако предприятието има инвестиции и взема дивиденти; Задължения за съучастия (използва се в редки случаи – ако предприятието е приело чужди инвестиции, по-често се среща в средните предприятия) Вземания по записани дялови вноски

Група 43 Разчети по преводи и вътрешни разчети с една сметка: Вътрешни разчети.

Група 44 Вземания по липси, начети и съдебни спорове със сметки: Вземания по рекламации; Вземания по липси и начети;Ценови разлики по липси и начети;Вземания по съдебни спорове; Присъдени вземания.

Група 45 Разчети с бюджета и ведомствата със сметките: Разчети с общините; Разчети за данък върху печалбата; Разчети за данъци върху доходи на физически лица; Разчети с министерства; Разчети за акцизи – ще се използва рядко, ако някои малки или средни предприятия имат такива разчети като отчетен обект; Разчети с митници; Други разчети с бюджета и ведомствата.Това са най-сложните разчетни взаимоотношения на малките и средните предприятия.

Група 46 Разчети с осигурители: Разчети с НАП; Разчети за доброволно соц. осигу-ряване; Разчети за здр. Осиг.; Разчети за еднократни помощи и детски надбавки.

Група 47 Разчети с международни финансови институции. Може да се използва само една сметка със същото наименование. Не се очаква в малките и предприятия да възникнат много такива разчети, но те са възможни от членството в Европейски съюз и не е излишно да има една такава сметка в индивидуалния сметкоплан.

Група 48 Разчети по застраховане и съзастраховане- не се използва в малки предприятия.

Група 49 Разни дебитори и кредитори със сметките: Доверители; Разчети за гаранции; Разчети със собственици; Разчети по застраховане; Разчети по лихви; Разчети по отсрочени данъци – две подсметки: Разчети по отсрочени данъчни активи и Разчети по отсрочени данъчни пасиви; Провизии, признати като задължения (пасиви); Други дебитори; Други кредитори.

Д. От раздел Сметки за финансови средства

Група 50 Парични средства със следните сметки: Каса в лева; Каса във валута; Разплащателна сметка в лева; Разплащателна сметка във валута; Акредитиви в лева; Акредитиви във валута; Предоставени депозити; Разплащателни чекове; Парични средства, заложени като обезпечение; Други парични средства.

Всички сметки от групата в примерния сметкоплан могат да се използват за индивидуалния сметкоплан на малките предприятия. Могат да се намалят ако предприятието не работи с чуждестранна валута– сметките за отчитане различните парични средства във валута, ще отпаднат.



Група 51 Краткосрочни финансови активи. Препоръчителни са само сметките: Държавни ценни книжа; Благородни метали и скъпоценни камъни. Малко е вероятно останалите сметки от групата да се използват от малките и средните предприятия.

Група Краткосрочни вземания и заеми. Групата е характерна за банките. В малките и средните предприятия могат да се използват сметките: Краткосрочни вземания по предоставени заеми и Просрочени краткосрочни вземания по предоставени заеми.

Е. От раздел Сметки за разходи

Група 60 Разходи по икономически елементи: Разходи за материали; Разходи за външни услуги; Разходи за амортизации; Разходи за заплати и възнаграждения; Разходи за осигуровки; Разходи за данъци, такси и други подобни плащания; Разходи за провизии; Разходи от последващи оценки на активи; Други разходи.

Група 61 Разходи за дейността със сметки: Разходи за основна дейност; Разходи за спомагателна дейност;Разходи за придобиване на дълготрайни активи; Административни разходи; Разходи за продажби; Разходи за ликвидация на ДМА; Разходи при ликвидация и несъстоятелност.

Група 62 Финансови разходи със сметки: Разходи за лихви; Разходи за операции с финансови инструменти (когато има такива); Разходи по валутни операции; Разходи от последващи оценки на финансови активи; Други финансови разходи

Група 63 Загуба обезценки на активи с една сметка със същото наименование: Загуби от обезценки на активи

Група 65 Разходи за бъдещи периоди със следните сметки: Нефинансови разходи за бъдещи периоди; Финансови разходи за бъдещи периоди.

Група 69 Извънредни разходи – с една сметка: Извънредни разходи.

Ж. От раздел Сметки за приходи

Група 70 Приходи от продажби – със сметки: Преходи от продажби на продукция; Приходи от продажби на стоки; Приходи от продажби на услуги; Приходи от финансирания; Приходи при ликвидация и несъстоятелност; Други приходи – от продажби на материални запаси, от продажби на дълготрайни активи (материални, нематериални, биологични), от признаване на неизползвани провизии като приход).

Група 71 Приходи в предприятия с нестопанска цел – не се използва в малки и средни предприятия.

Група 72 Финансови приходи – със следните сметки: Приходи от лихви; Приходи от съучастия (от дялово участие); Приходи от операции с финансови активи; Приходи от валутни операции; Други финансови приходи.

Група 73 Приходи от възстановени загуби от обезценки – с една сметка: Приходи от възстановени загуби от обезценки.

Група 75 Приходи за бъдещи периоди и финансирания – със сметки: Нефинансови приходи за бъдещи периоди;Финансови приходи за бъдещи периоди; Финансирания за дълготрайни активи; Финансирания на текущата дейност.

Извънредни приходи – една сметка: Извънредни приходи.

От сметки за условни активи и пасиви препоръчително е в индивидуалния сметкоплан на малки и средни предприятия да се използват само групите от сметки: Група 91 Чужди материални и нематериални активи; Група 92 Чужди финансови активи; Група 93 Дебитори по условни вземания; Група 94 Условни активи; Група 95 Кредитори по условни задължения; Група 96 Собствени активи, невключени в стопански оборот; Група 97 Собствени пасиви, невключени в стопански оборот; Група 98 Разни сметки за условни активи (разни активни задбалансови сметки) и Група 99 Разни сметки за условни пасиви (разни пасивни задбалансови сметки)14.

Ако се появи потребност от представяне на по-диференцирана информация за операциите с условни активи и пасиви, може да се включат и подходящите трицифрени счетоводни сметки, препоръчани в примерния национален сметкоплан.



ВТОРА ГЛАВА

Отчитане на дейността в малкото предприятие

2.1.Отчитане на дейността при едностранно и двустранно

счетоводно записване

2.1.1 Отчитане на дейността при едностранно счетоводно записване

Едностранното счетоводно записване, е по-несъвършена форма. Въз основа на нея е трудно да бъде получена информация за съставяне на основния елемент на финансовите отчети – баланса. Едновременно с това тази форма лесно може да бъде усвоена и от непрофесионалисти. Затова тя е подходяща за т.н. дребен бизнес, за който от една страна раз­хо­дите за професионален счетоводител понякога са непосилни, а от друга страна липсва необходимост от изготвяне на подробни финансови отчети, въз основа на които вярно и честно да бъдат информирани външни за предприятието лица, които желаят да влагат средства в него -инвеститори, кредитори.

Според Закона за счетоводството единствено едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв., или «малки предприятия» по смисъла на Закона за малки и средни предприятия, могат при желание да прилагат едностранно счетоводно записване15. Те могат да отчитат и представят дейността си посредством воденето на специфични регистри - книги, чрез които се определя вярно и честно финансовият резултат за отчетния период.

При желание обаче те могат да прилагат и по-съвършената форма на двуст­ранно счетоводно записване. Начинът, по който ще се осъществяват счетоводните записвания при предприятия на едноличен търговец със сума на нетния размер на приходите от дейността им за отчетния период до 50 000 лв. – едностранно или двустранно, се определя със заповед на ръководителя на предприятието.

При условие, че е избрана едностранна форма на счетоводно записване, то също се води при спазване на основните счетоводни принципи, методи и подходи, регламентирани в Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.



Допуска се предприятията, които са реализирали през отчетния период нетен размер на приходите от продажби до 50.000 лева да прилагат както двустранно, така и едностранно счетоводно записване, но практиката показва, че по-голям брой от тези предприятия прилагат едностранно счетоводно записване. Една от основните особености на счетоводството в такива предприятия е, че при тях не се откриват и водят счетоводни сметки, не се съставя годишна оборотна ведомост. Вместо тях, информацията за осъществените сделки и станалите събития и за тяхното отражения върху финансовото състояние и върху финансовите резултати от дейността на предприятието се отразява текущо в други счетоводни регистри. Те не са регламентирани в Закона за счетоводството или в друг, подзаконов нормативен акт. Включени са като приложение към Националния сметкоплан, утвърден от Националния съвет по счетоводство, не са задължителни и предприятието е в правото си да прецени кои ще използва и кои – не, според своите конкретни потребности.

1. Книга за разходите(Приложение 1) В този регистър може да се предвидят реквизитите: Разходи за материали; Разходи за външни услуги; Разходи за възнаграждения; Разходи за осигуровки; Разходи за амортизации; Други разходи, в т.ч. от обезценки, за провизии и други подобни; Отчетна стойност на продадените активи. Възможно е да се предвидят следните съставни части на реквизита: отчетна стойност на продадените материали, продукция, стоки, млади животни и животни за угояване (краткотрайни биологични активи), ДМА и НМА; Финансови разходи: разходи за лихви, разходи за валутни операции, разходи от операции с ценни книжа, други финансови разходи; Извънредни разходи; Разходи за данъци.,Обща сума на разходите

2. Книга за приходите(Приложение 2) Реквизитите са: Регистрационен номер на документа от папката за приходите; Документ, който е основание на записването (фактура; разходен или приходен касов ордер; складова разписка; авансов отчет); Нетен размер на приходите от продажби. Може да се раздели според конкретните потребности на няколко части: от продажби на продукция; стоки; услуги; дълготрайни материални и нематериални активи, на ценни книжа и т.н.; Приходи от финансирания; Други приходи; Финансови приходи. И при този реквизит може да има съставни части: от лихви, от валутни курсови разлики, от операции с ценни книжа; други финансови приходи. Извънредни приходи; Обща сума на приходите; Обща сума на разходите – вписва се от книгата за разходите; Разлика между получените приходи и извършените разходи за периода. Препоръчително е две отделни книги – първата за разходите и втората за приходите. Възможно е те да се комбинират в една обща книга за приходите и разходите, но ще се получи много сложен по съдържание и структура регистър.

3. Инвентарна книга(Приложение 3). Може да има реквизитите: Номер по ред; Документ – вид, номер, дата на издаване (фактура, складова разписка, авансов отчет); Наименование на дълготрайни активи и техническа характеристика на същия; Инвентарен номер; Описание на произхода (покупка, апортна вноска, дарение, финансиране); Година на въвеждане в експлоатация; Отчетна стойност (записва се първоначалната, а не балансовата стойност на дълготрайния актив); Амортизационна норма; Амортизационна квота; Сума на годишната амортизация. Ако предприятието е задължено да представи данъчен амортизационен план, е добре да се изготви регистър, който да съчетава инвентарната книга с данъчния амортизационен план. Това се постига, като към изброените реквизити се добавят данни за: резерва от последващи оценки, счетоводните и данъчните квоти.

4. Книга да стоково-материалните запаси (Приложение 4). Може да има реквизитите: Регистрационен номер на документа от папката за приходите или за разходите; Първичен документ – вид номер, дата (фактура, складова разписка и т.н.); Откъде е получен,на кого е отпуснат материалният запас; Мярка (метри, литри, кг, бройки, чифтове); Единична цена; Приход, Разход, Остатък (количество и стойност)

5. Книга за отчитане на паричните средства и курсовите разлики. Използва се когато паричните средства са в чуждестранна валута. Включени са реквизитите: Документ – вид, номер, дата; Регистрационен номер на документа в папката; Вид валута; Приход – валута, курс, левова равностойност; Разход – валута, курс, левова равностойност; Курсови разлики в левове, два подреквизита: положителни и отрицателни курсови разлики. Може да има и диференцирана информация за реализираните и за нереализираните (от последващи оценки) курсови разлики.

6. Книга за отчитане на разчетите в левове и във валута, със реквизитите: Документ – вид, номер, дата; Регистрационен номер на документа от папката; Наименование и адрес на контрагента (клиент, доставчик, кредитор, длъжник дебитор); Вид на валутата; Възникнали разчети-валута, курс, левова равностойност; Уредени (погасени, изплатени) разчети – валута, курс, левова равностойност.
Пример:В процеса на годишното приключване и годишният финансов отчет на предприятието се прилага едностранно счетоводно записване и се води регистрите: книга за приходите; книга за разходите; инвентарна книга и книга за стоково-материалните запаси. Не се води книга за паричните средства и курсовите разлики, тъй като предприятието не работи с чуждестранна валута и с ценни книжа, номинирани в такава валута (поради което е преценило, че не му е необходима книга за отчитане на паричните средства и курсовите разлики. Няма и разчети в чуждестранна валута, поради което не води книга за отчитане на разчетите в левове и в чуждестранна валута. Най-напред се извършва инвентаризация на активите и на пасивите на предприятието към датата, към която ще се състави финансовият отчет към 31.12. Резултатите от инвентаризацията се отразяват в: книгата за приходите (излишъците – като други приходи), в книгата за разходите (липсите – като други разходи); в инвентарната книга (евентуалните липси и излишъци на ДМА и НМА) и в книгата за отчитане на стоково-материалните запаси (както липсите, така и излишъците. Инвентари-зирани са и по-съществените разчети – вземания и задължения.

Описват се задължения и се отразяват се в книгата за приходите (като други приходи), а вземанията се отразят в книгата за разходите (като други разходи). Като извънредни разходи се отразят загубите от погинало при бедствия или от конфискувано имущество, а като извънредни приходи – полученото през годината обезщетение от застрахователи за погинало или унищожено при бедствия имущество. След това се начисляват и отразяват в книгата за разходите и всички дължими данъци и такси, които не са за сметка на печалбата (данък „сгради”, такса „смет” и други подобни). Ако през годината такива задължения са били отразявани като разходи, извършва се само доначисляване на годишна база. Когато има потребност, се начисляват провизии за задължения. Те се отразяват в книгата за разходите-като други разходи. Едва след това е извършено приключване на книгите, съставя се отчет за приходите и разходите и се съставя данъчна декларация.

В едностранната форма на отчета за приходите и разходите, разходите се класифицират според тяхната функция.



Отчетът за приходите и разходите има следната структура:

Статия 1: Нетни приходи от продажби.

Статия 2: Себестойност на продажбите (включително амортизации и обезценки).

Статия 3: Брутна печалба и загуба.

Статия 4: Разходи по продажби (включително амортизации и обезценки).

Статия 5: Административни разходи (включително амортизации и обезценки).

Статия 6: Други разходи.

Статия 7: Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, в т.ч.:

– приходи от участия в предприятия от група.

Статия 8: Приходи от други инвестиции и заеми, признати като нетекущи активи:

– приходи от предприятия от група.

Статия 9: Други лихви и финансови приходи, в т. ч.: приходи от предприятия от група.

Статия 10: Разходи от обезценка на финансови активи, включително инвестициите, признати като текущи активи.

Статия 11: Разходи от лихви и други финансови разходи, в т. ч.: разходи, свързани с предприятия от група.

Статия 12: Печалба или загуба от обичайна дейност.

Статия 13: Извънредни приходи.

Статия 14: Извънредни разходи.

Статия 15: Печалба или загуба от извънредна дейност.

Статия 16: Счетоводна печалба или загуба.

Статия 17: Разходи за данъци от печалбата.

Статия 18: Други данъци, алтернативни на корпоративния данък.

Статия 19: Печалба или загуба.



Отчета за приходите и разходите се систематизира в раздели и статии. Разделите се обозначават с главни букви, а статиите с арабски цифри. Съставя се на базата на счетоводните сметки, чрез които се отчитат приходите и разходите за отчетния период, както и сумата на начислените данъци за отчетния период за сметка на финансовия резултат, измененията в запасите от продукция и незавършено производство, отчетните разходи за придобиване на активи по стопански начин, балансовата стойност на продадените активи.

Печалбата или загубата за отчетния период, посочена в отчета за приходите и разходите, трябва да съответства на текущата балансова печалба или загуба, посочена в счетоводния баланс –едностранна форма Приложение № 3 към СС 1 (Приложение 5)

Съдържанието на отделни статии в отчета за приходите и разходите отразява печалбата или загубата от обичайна дейност преди извънредните приходи/разходи и данъците за сметка на печалбата. Счетоводната печалба или загуба е разликата между общите приходи и разходи преди приспадане на данъците за сметка на печалбата.

В статия „Приходи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия“ се посочват приходите от дивиденти и друго разпределение на печалби от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия. Ако положителните разлики от операции с финансови активи и от промяна на валутни курсове са свързани с предприятия от група, в която е включено отчитащото се предприятие, същите се посочват като други лихви и финансови приходи от предприятия от група. Ако отрицателните разлики от операции с финансови активи са свързани с предприятия от група, в която е включено отчитащото се предприятие, същите се посочват като разходи за лихви и финансови разходи, свързани с предприятия от група.

В статия „Разходи за данъци от печалбата“ се посочват разходите за данъци от печалбата, определени по реда на СС 12 – Данъци от печалбата16. В статия „Други данъци, алтернативни на корпоративния данък“ се посочват алтернативните данъци по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане и окончателния годишен данък. Данъците върху доходите на едноличните търговци, неподлежащи на облагане с окончателен годишен данък, се посочват в статия „Разходи за данъци от печалбата“.

Малките предприятия могат са съставят съкратен счетоводен баланс само по раздели и групи при съобразяване със следните изисквания:

- в раздел В, група II от актива на счетоводния баланс се посочват отделно: общата сума на вземанията и общата сума на вземанията със срок над 1 година;

- в раздел В от пасива на счетоводния баланс се посочвт отделно: общата сума на задълженията; общата сума на задълженията със срок на погасяване до една година и общата сума на задълженията със срок на погасяване над една година.
Примерна схема на съкратен счетоводен баланс е представена в приложение №6 на СС 1 (Приложение 6) Малките предприятия могат да не съставят отчет за собствения капитал.
2.1.2.Отчитане на дейността при двустранно счетоводно записване.

За обект на практическото изследване е избрана фирмата "Алфа Бета" ООД, регистрирана във Софийския градски съд, на която счетоводната дейност е по метода на двустранното счетоводно записване. Основният капитал за 2009г. е представен по неговата номинална стойност и съответства на актуалната му съдебна регистрация. Размерът му е 5 000 лева разпределен в 100 дяла, всеки един с номинал от 50 лева.

Съдружници в дружеството са: Иван Иванов и Александър Александров по 50 % Основната дейност на дружеството е Транспортна.

Дружеството води своето текущо счетоводство и изготвя финансовите си отчети в съответствие с изискванията на българското търговско и счетоводно законодателство. През 2009 г. са приложени Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия. Годишният финансов отчет за 2009г е изготвен по принципа на историческата цена и данните са в хил.лева17.

Съгласно Закона за счетоводството дружеството само определя формата и съдържанието на финансовите си отчети съобразно дейността и решенията на ръководството. Формата за съставните части на финансовия отчет е двустранна.

Общите приходи са 1934188,91 лв, при общи разходи 1843712,12лв. Счетоводния финансов резултат за 2009г е 1934188,91-1843712,12 или счетоводната печалба е положителна със стойност 90476,76лв

Счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване е 90476,76лв (Приложение 7) Счетоводната печалба 90476,76лв е преобразувана в данъчно облагаема печалба 143030,33лв като са отчетени временните данъчни разлики.

Съгласно ЗКПО "Алфа Бета" ООД дължи Данък върху печалбата в размер на 10 % върху облагаемата печалба. Данъчната печалба за 2009г е 143 030,33лв, а изчисления корпоративен данък е 14303,03лв. (Приложение 7)Тъй като стойността на преотстъпения корпоративен данък е нула, Годишният корпоративен данък след приспадане на отстъпката е 14303,03 лв

Признаване на приходите и разходите

Съдържанието на отчета за приходите и разходите е с класификация на приходите и разходите по видове. Признаването на приходите и разходите се извършва при спазване на принципа на начисляването.Признават се в момента на тяхното възникване, независимо от паричните постъпления и плащания. Отчитането и признаването на приходите и разходите се извършва при спазване на изискването за причина и следствена връзка.

Общите приходи за 2009г. са 1934188,91лв при общи разходи 1843712,12лв


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница