Парични потоци, свързани с лихви, комисионни, дивиденти и други подобни. В „плащания" е записан кредитният оборот на сметки от група 50 Парични средста в кореспонденция със сметка 624 Разходи по валутни операции. За 2009г имаме 6хил.лв плащания и за 2008г.1хил.лв.Нетните потоци и за двете години са отрицателни.
Платени и възстановени данъци върху печалбата. В „плащания" е записан кредитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със същите сметки от група 45 Разчети с бюджета и с ведомства. -92хил.лв за 2009г и 15хил.лв за 2008г.
Плащания при разпределения на печалби. В „постъпления" се записва дебитният оборот на сметки от група Парични средства в кореспонденция със сметки 424 Вземания от съучастия и 722 Приходи от съучастия. Постъпленията са 0.В „плащания" се записва кредитният оборот на сметки от група 41 Парични средства в кореспонденция със сметка 425 Задължения за съучастия.плащанията са 9 хил.лв за 2009г и нетният поток е с отрицателна стойност (9)хил.лв
Други парични потоци от основна дейност. В „постъпления" дебитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със сметки от група 70 Приходи от продажби и други сметки.Постъпления за разглежданата фирма няма.
В „плащания" кредитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със сметки от групи 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи, 30 Материали, продукция и сметки, 31 Краткотрайни биологични активи и 60 Разходи по икономически елементи и други сметки. Сумата за 2009г. е 3 хил.лв и 1хил.лв за 2008г., а нетните потоци са отрицателни.
Всичко парични потоци от основна дейност (А) – събират се стойностите по колони. За 2009г. постъпленията са 2376хил.лв при 2420хил.лв плащания и нетният поток е отрицателен – (44) хил.лв.За 2008г. постъпленията са 1140хил.лв при 1034хил.лв плащания и нетния поток тук е положителен 106хил.ля.
Група Б. Парични потоци от инвестиционна дейност — това е дейността от придобиване и продажба включително предоставените или получени аванси на Дълготрайни (дългосрочни) активи независимо от конкретния им вид и Краткосрочни финансови активи, които не са включени в паричните еквиваленти, не се държат за дилърски операции или търговски цели и не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност. Стойностите в тази група за “Алфа Бета” ООД са нулеви. Единствено движение има за Парични потоци, свързани с дълготрайни активи за 2008г. за плащания и нетният поток е отрицателен – (5) Тук в „постъпления" се записва дебитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със сметки от групи 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи и 22 Дългосрочни финансови активи. В „плаща-ния" е записан кредитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със същите сметки от групи 20 Дълготрайни материални активи, 21 Дълготрайни нематериални активи и 22 Дългосрочни финансови активи.
Група В. Парични потоци от финансова дейност - това са сделки на предириятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал чрез поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници като: емитиране на ценни книжа на собст вения капитал или дългови ценни книжа; допълнителни вноски на собственици; краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели.
Тук единствено движение за “Алфа Бета” ООД са Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми. В „постъпления" се записва дебитният оборот на сметки от група. Парични средства в кореспонденция със сметки от група 15 Получени теми. Сумата за 2009г е 121хил.лв. В „плащания" кредитният оборот на сметки от група 50 Парични средства в кореспонденция със сметки от група 15 Получени заеми. Плащанията са с нулева стойност и нетният поток е положителен 121хил.лв.
Група Г. Изменение на паричните средства през периода (А+Б+В)На този ред се сумират по колони разделите (А, Б и В), след което се прави проверка на получената стойност. Постъпленията са 2497хил.лв за 2009г при 2420хил.лв за 2008г. и положителен нетен поток от 77 хил.лв. За 2008г. постъпленията са 1140хил.лв , плащания 1039хил.лв и нетен поток положителен 101 хил.лв.
Група Д. Парични средства в началото на периода - На този ред са записани наличностите на парични средства към 1 януари в каси и по банкови сметки, както и наличности в подотчетни лица. Записва се сборът от начални дебитни салда на сметки от група 50 Парични средства и сметка 422 Подотчетни лица. За разглежданата фирма са 104хил.лв за 2009г и 3хил.лв за 2008г.
Група Е. Парични средства в края на периода - на този ред се записват наличностите на парични средства към 31 декември в каси и по банкови сметки, както и наличности в подотчетни лица. Записва се сборът от крайни дебитни салда на сметки от група 50 Парични средства и крайното салдо на сметка 422 Подотчетни лица. В края на 2009г паричните средства са 181хил.лв при 104хил.лв в края на 2008г.
Отчет за собствения капитал /Приложение 4/
Съгласно чл. 30 на Закона за счетоводството отчетът за собствения капитал включва измененията (увеличенията и намаленията) в собствения капитал в резултат на осъществяваната дейност, преоценките, операциите със собствениците и други операции и се съставя в съответствие със СС 1 Представяне на финансови отчети.
Отчетът за собствения капитал представя цялостното изменение на собствения капитал на предприятието между датите на два счетоводни баланса. Отчетът за собствения капитал се съставя на базата на информация от счетоводните сметки за отчитане на собствения капитал - сметки от група 10 Капитал, група 11 Капиталови резерви и група 12 Финансови резултати. За точното и вярно попълване на отчета за собствен капитал следва да се организира аналитично отчитане към тези сметки, което да създава необходимите условия за попълването му.
Отчетът за собствения капитал има следната хоризонтална структура:
Салдо в началото на отчетния период - на този ред се записват началните кредитни салда на сметки 101 Основен капитал, изискващ регистрация, 108 Премии, свързани с капитал, 112 Резерви от последваща оценка на дълготрайни активи, 114 Резерви от последваща оценка на финансови инструменти, 115 Резерви от емисия на акции, 111 Общи резерви, 119 Други резерви, 122 Неразпределена печалба от минали години и началното дебитно салдо на сметка 121 Непокрита загуба от минали години.
Записаният капитал за периода 01.01.-31.12.2009г е 3хил.лв, Неразпределената печалба е 48хил.лв и общо собствения капитал е 51хил.лв.
Изменения за сметка на собствениците –стойностите са нулеви но принципно се записва за увеличение - в колона 1 сумата, отразена в кореспонденцията:
Д-т с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски
К-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
К-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
-за намаление в колона 1 сумата, отразена в кореспонденцията:
Д-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
Д-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
К-т с/ка 426 Вземания по записани дялови вноски
Финансов резултат за текущия период - на този ред се записва крайното кредитно салдо на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година, ако предприятието е на печалба. В колона 8 се записва крайното дебитно салдо на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година с отрицателна стойност в скоби, когато предприятието е на загуба. В Неразпределена печалба на ред 6 имаме 76хил.лв финансов резултат от минали години. И общо собствен капитал от този ред също 76хил.лв.
Разпределения на печалба, в т.ч. за дивиденти.Няма стойности в отчета на фирмата, но принципно в колона 1 се записва сумата, отразена:
Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години
К-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация :
К-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
В колона 4 се записва сумата, отразена в кореспонденцията:
Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години
К-т с/ка 111 Общи резерви
В колона 6 се записва сумата:
Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години
К-т с/ка 119 Други резерви
На този ред в колона 7 със знак „минус" се записва сумата:
Д-т с/ка 122 Неразпределена печалба от минали години
К-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
К-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
К-т с/ка 111 Общи резерви
К-т с/ка 119 Други резерви
К-т с/ка 425 Задължения за съучастия
К-т с/ки от група 49 Разни дебитори и кредитори
Стойността от тази счетоводна статия се записва със знак „минус" в колоната, за да се покаже намалението на неразпределената печалба от минали години.
Покриване на загуба- също е без стойности в отчета.
Принципно на този ред в колона 1 се записва сумата:
Д-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
Д-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
К-т с/ка 121 Непокрита загуба от минали години
В колона 4 се записва сумата:
Д-т с/ка 111 Общи резерви
К-т с/ка 121 Непокрита загуба от минали години
В колона 6 се записва сумата:
Д-т с/ка 119 Други резерви
К-т с/ка 121 Непокрита загуба от минали години
На този ред в колона 8 със знак „минус" се записва сумата, отразена в кореспонденцията:
Д-т с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация
Д-т с/ка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация
Д-т с/ка 111 Общи резерви
Д-т с/ка 119 Други резерви
К-т с/ка 121 Непокрита загуба от минали години
Стойността от тази счетоводна статия се записва със знак „минус" в колоната, за да се покаже намалението на непокритата загуба от минали години.
Салдо към края на отчетния период — на този ред се записват крайните кредитни салда на сметки 101 Основен капитал, изискващ регистрация, 108 Премии, свързани с капитал, 112 Резерви от последващи оценка на дълготрайни активи, 114 Резерви от последваща оценка на финансови инструменти, 115 Резерви от емисия на акции, Ш Общи резерви, 119 Други резерви, 122 Неразпределена печалба от минали години и 121 Непокрита загуба от минали години.
Салдото в края на отчетния период за “Алфа Бета” ООД гр.София е записан капитал 3хил.лв, неразпределена печалба от минали години 124хил.лв и общо собствен капитал 127хил.лв.
Преизчислен собствен капитал към края на отчетния период – записва се сумата, която се получава, като към салдото в края на отчетния период се прибавят или извадят сумите от промените при преводи на годишни финансови отчети на предприятия в чужбина и промените от преизчисление на финансовите отчети при свръхинфлация.
Тук сумите са същите както на реда на Салдо към края на отчетния период. Записан капитал -3хил.лв, неразпределена печалба 124 хил.лв и общо собствен капитал – 127хил.лв.
2.2.3.2.Годишен отчет при едностранно счетоводство.
В чл.26, ал. 4 от Закона за счетоводството е дадена възможност на предприятията, които прилагат облекчена форма на финансова отчетност, които изготвят и представят годишния си финансови отчет на базата на НСФОМСП, да могат да изготвят съкратен годишен и финансов отчет. Формата, структурата и съдържанието на този съкратен годишен финансов отчет се определят с НСФОМСП.
В Закона за счетоводството (т. 1 на §1 от Допълнителни разпоредби) се дава определение на предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност. Това са предприятия, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните три критерии:
-балансова стойност на активите към 31 декември (текуща или предходната година)-до 1,5млн. лв.
-нетни приходи от продажби за годината- 2,5 млн.лв. (също за текущата и за предходната година);
-средна численост на персонала - 50 души.
В т. 26.1.и 26.2 на СС1 -Предоставяне на финансови отчети се посочва, че малките предприятия, могат да съставят счетоводен баланс само по раздели и групи.
В т.15.2. на СС 7- Отчета за паричните потоци се посочва, че малките предприятия изготвят отчет за паричните потоци по прекия метод, посочен в приложение 1 на СС7, като посочват само колоните “Нетен поток” за предходния и текущия период. Конкретните образци на елементите на годишния финансов отчет за предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност по НСФОМСП, са дадени като приложения към СС1 с СС 7.
Едноличните търговци, чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за текущата година не надхвърля 100 000 лв., могат да изготвят и представят само Отчет за приходите и разходите чл. 32, ал. 3 от ЗСч.
2.3.Данъчно облагане дейността на малкото предприятие
2.3.1.Характеристика на понятието „финансов резултат"
Понятието „финансов резултат" (печалба или загуба) е по същество счетоводно. В Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия се определя като „стойностен израз на крайния икономически резултат от осъществяването на определена сделка или от дейността на предприятието за определен отчетен период"20.Финансовият резултат се конкретизира като печалба, когато е положителен, загуба — когато е отрицателен.
В Счетоводен стандарт 12 — Отчитане на данъци от печалбата са употребени и други значения на понятието „Финансов резултат":
Счетоводна печалба или загуба е брутната печалба или загуба, преди да
се приспадне разходът за данъци от печалбата. Тя е разликата между приходите и разходите от Отчета за приходите и разходите без разходи за данъци от печалбата.
Данъчна печалба (загуба) е печалбата (загубата) за даден период, определена съгласно установените от действащото данъчно законодателство правила, на основата на която се определя размерът на дължимите (възстановимите) данъци.
Според концепцията за финансово поддържане на капитала, печалбата представлява увеличение на номиналния паричен капитал през периода, докато според другата концепция — физическо поддържане на капитала, печалбата представлява увеличение на този капитал през периода, конкретизиран като физически производствен капацитет на предприятието. На тези две концепции за поддържане на капитала е присъщо и различие, което е в гледната точка на ефектите от промените в цените на активите и пасивите на предприятието. Предприятието е поддържало своя капитал, ако в края на периода има толкова капитал, колкото е имало в началото на периода. Всяка сума над необходимата за поддържане на капитала в началото на периода е печалба21.
От счетоводна гледна точка печалбата е съставка на собствения капитал на предприятието, а загубата е негов отрицателен коректив и печалбата и загубата се разграничават счетоводно във времето - веднъж в рамките на текущата година и втори път – за минали години.
2.3.2.Отчитане на финансовия резултат при двустранно счетоводство
→Стопански операции, от които се формира финансовия резултат от текущата година. В предприятието през годината се формира финансов резултат от различни източници и с нееднаква икономическа същност - печалба или загуба. Продажбите са тези, при които той се създава в най-голям размер и има за основание приключи-телната стопанска операция на сметките за тях. Когато финансовият резултат е печалба, тя се осчетоводява със статията:
Д-т с/ка 701 Приходи от продажби на продукция -
с печалбата от продажби на продукция
Д-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки - печалбата от продажби на стоки
Д-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги – с печалбата от продажби на услуги
Д-т с/ка 704 Приходи от финансиране - с печалбата, която има за източник финансиране от държавния и общинския бюджет и от преотстъпен корпоративен данък
Д-т с/ка 705 Приходи от продажби на дълготрайни активи - с печалбата от продажби на ДМА и ДНМА
Д-т с/ка 706 Приходи от продажби на материали
Д-т с/ка 709 Други приходи от дейността - с печалбата, която има за
източник различни приходи от дейността
К-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година
Когато финансовият резултат от продажбите е загуба и счетоводството се води с компютърен софтуер, тогава приключителната стопанска операция на сметките за тях е като предходната, с тази обаче разлика, че е червена. Иначе, загубите от продажбите намират счетоводен израз със статията:
Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година
К-т с/ка 701 Приходи от продажби на продукция - със загубата от продажби
на продукция, млади животни и животни за угояване
К-т с/ка 702 Приходи от продажби на стоки-със загубата от продажбата на
стоки
К-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги —със загуба от продажби на
услуги
К-т с/ка 705 Приходи от продажби на дълготрайни активи
със загубата от продажби на ДМА и ДНМА
К-т с/ка 706 Приходи от продажби на материали –
със загубата от продажби на материали
К-т с/ка 709 Други приходи от дейността-със загубата, която произтича от
случайни дейности на предприятието
В предприятието финансов резултат загуба може да възникне освен от продажби и от други източници - финансовите разходи. Те счетоводно се отнасят по дебита на сметка 123 веднага при възникването им или в края на отчетния период, когато всяка от сметките за тях се приключва. В предприятието от така осчетоводените по сметка 123 източници на финансов резултат се образува в крайна сметка съответна печалба или загуба. Изискване е обаче, размерът им да бъде еднакъв с финансовия резултат — печалба или загуба, който се получава като разлика от съпоставянето преди данъчното облагане на раздел „Г" Общо разходи и раздел „Г" Общо приходи на Отчета за приходите и разходите. Обяснява се с това, че отнесената сума на всеки от източниците на финансов резултат в сметка 123 се съдържа задължително по съответен начин в разделите и групите за тях на Отчета за приходите и разходите.
→Данъчно облагане на финансовия резултат от текущата година
Постигнатата от предприятието през отчетния период печалба е обект на данъчно облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Съществена особеност е обаче, че данъчното законодателство не признава като данъчна основа установената по счетоводен път печалба по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година. ЗКПО не признава всички осъществени през отчетния период разходи и приходи, които безспорно са влияели за този размер печалба. Това изисква данъчно преобразуване на счетоводната печалба за данъчно облагане с корпоративен данък. Процедурата за определяне на техния размер и срокът за внасянето му се урежда с чл.84-87 от закона, а осчетоводяването им става със статията:
Д-т с/а 452 Разчети за корпоративен данък
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове
В ЗКПО се регламентира преотстъпване или намаляване на корпоративен данък на данъчните субекти, които отговарят на условията по чл.166-170 от Закона. Изисква се също, преотстъпеният им данък счетоводно да се отчита като резерв за инвестиции чрез използването за него например на сметка 116 Резерви от преотстъпеният им данък счетоводно да се отчита като резерв за инвестиции чрез използването за него например на сметка 116 Резерви от преотстъпен корпоративен данък за инвестиции. Тогава неговото авансово преотстъпване ще се осчетоводява със статията:
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък
К-т с/ка 116 Резерви от преотстъпен корпоративен данък за инвестиции.
В ЗКПО се третира и еднократно облагане с данък на конкретизирани с чл.204 от закона разходи на предприятието. Размерът им е определен с чл.216 от ЗКПО и е 10 на сто, който е окончателен и с него не се преобразува финансовият резултат за данъчно облагане. Що се отнася до неговото осчетоводяване, счетоводната статия е:
Д-т с/ка 606 Разходи за данъци, такси и други подобни плащания
К-т с/ка 459 Други разчети с бюджета и с ведомства
Процедурите за преобразуване за данъчно облагане има за начало Отчета за приходите и разходите, където е обявен финансовият резултат — счетоводна печалба или счетоводна загуба, чийто размер е разликата между сумата на раздел „Г" Общо приходи и раздел „Г" Общо разходи. Тази сума на финансовия резултат трябва да е равнозначна на салдото по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година в предварителната оборотна ведомост, което при печалба е кредитно, а при загуба дебитно.
Пример: предприятие „X" АД има Отчет за приходите и разходите към 31.12.200Х г. със следното съдържание:
а) общо приходи — 780 000 лв., които по групи са:
нетни приходи от продажби — 760 000 лв., приходи от
финансирания- 10 000 лв. и финансови приходи - 10 000 лв.
б) общо разходи - 700 000 лв., които по групи са:
разходи по икономически елементи - 690 000 лв.,
суми с корективен характер (10 000 лв.) и финансови преобразходи - 20 000 лв.
Пресметнат от данните, финансовият резултат на предприятието преди преобразуването му за данъчно облагане е печалба - 80 000 лв. (780 000 лв. -700 000 лв). Така пресметнатият размер печалба трябва да е равнозначен на кредитното салдо към 31.12.200Х г. по сметка 123 Печалби и загуби от текущата година в предварителната оборотна ведомост.
В СС 12 данъчните постоянни разлики се определят като суми, които се прибавят или отчисляват при определяне на облагаемата печалба само през текущата година, те като суми на разходи или на приходи не се признават за данъчни цели.
Когато са данъчни разходи, увеличават счетоводния финaнсов резултат през годината на тяхното възникване, конкретизирани в ЗКПО чл.26-33, са:
-
Разходи, несвързани с дейността;
-
Разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон;
-
Последващите разходи, отчетени по повод на вземане, възникнало в резултат на начислен данък или липси и брак на активи, когато те не са признати;
-
Разходи за начислени глоби, конфискации,санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични задължения;
-
Счетоводни разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни активи, с
изключение на произтичащите от неопределима сила;
-
Счетоводни разходи от липси,брак на материални запаси с изключение на случаите на неопределима сила, технологичен брак или на изтичане срока на годност;
-
Разходи за учредяване на данъчно задължено лице, извършени от учредителите им се признават за данъчни цели, ако новоучреденото юридическо лице няма да възникне. Иначе, те се признават за данъчни цели при определяне на финансовия резултат на новоучреденото юридическо лице в годината на възникването му;
-
Сумата на счетоводните разходи за амортизация на амортизируемите
активи (ЗКПО - чл. 54, ал.2);
-
Сумата на обезценката и сумата на отписаната репутация;
-
Сумата на загубата, определена като отрицателна разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на ценни книжа, търгувани на регулирани пазари (ЗКПО - чл.44, т.2);
-
Разходите по повод на установена счетоводна грешка от минали години
(ЗКПО-чл.75, ал.1);
-
Сумите на изплатените производствени и потребителски дивиденти на
член кооператори при счетоводна загуба (ЗКПО — чл.99, aл.3);
-
Разходи за дарения, които превишават:
- 10 на сто от счетоводната печалба;
- 50 на сто от счетоводната печалба, когато са в по.лза на център „Фонд за лечение на деца";
-15 на сто от счетоводната печалба за предоставена помощ по Закона за
меценатството.Общият размер на разходите за дарения, признати за данъчни цели не може да превишава 65 на сто от счетоводната печалба (ЗКПО - чл.31,ал.5).
Сумата на приходите, които са данъчни постоянни разлики, намаляват счетоводния финансов резултат в годината на тяхното възникване:
-Приходите в резултат на разпределение на дивиденти от местни юриди
чески лица, без обаче приходите от дивиденти от лицензирани дружества със
специална инвестиционна цел или при скрито разпределение на печалба (ЗКПО-чл.27, ал.1 и 2);
-Приходите, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели разходи,
до размера на непризнатите разходи (ЗКПО — чл.16 и чл.27, ал.1.);
-Приходи от лихви върху недължимо внесени или събрани публични
задължения, както и върху невъзстановен в срок ДД.С, начислени от държавни или
общински органи (ЗКПО — чл.27, ал.1, т.З);
-Начислените данъчни амортизации на амортизируемите активи (ЗКПО -
чл. 54, ал.1);
-Сумата на печалбата, определена като положителна разлика между про
дажната цена и документално доказаната цена на придобиване на ценни книжа,
търгувани на регулиран пазар (ЗКПО- чл.44,т.1)
-Приходите по повод на открита и отчетена през текущата година
счетоводна грешка от минали години (ЗКПО - чл.75,ал.);
-Изплатените на член-кооператорите до 25 март на следващата година
производствени и потребителски дивиденти, които са покрити от балансовата пе
чалба (ЗКПО - чл.99, ал.1) и
-Приходите от отписани задължения след като са спазени нормативните
изисквания за тях (ЗКПО - чл.46, ал.2).
Регламентираните в ЗКПО данъчни временни разлики са:
-Разходите и приходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане (чл.34), а в годината на отписване на съответния актив или пасив (чл.35);
-Разходите и приходите от последващи оценки на вземания се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
-изтичане на давностния срок за вземането, който да не бъде повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
- възмездно прехвърляне на вземането;
-производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда напълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице;
-с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо;
-преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по закон и
-при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено-признава се до размера на неудовлетворената част(чл.37 ЗКПО)
Превишението на приходите над разходите и обратно - разходите над приходите, от първоначално признаване и последваща оценка на биологични активи и селскостопанска (земеделска) продукция, не се признават за данъчни цели през годината на възникване и счетоводно отчитане на всеки от тях, а в годината на отписване на съответния актив (чл.36, ал.1 и 2);
Разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в
годината на счетоводното им отчитане, а в годината на тяхното погасяване и е до размера на погасеното задължение (чл.38, ал. 1 и 2);
Разходите от натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски в края на текущата година и начислените върху тях суми за социално и здравно осигуряване не се признават за данъчни цели при начисляването им, а когато отпуските са изплатени на персонала и сумите по социалното и здравното осигуряване са внесени (чл.41);
Разходите на данъчно задължени лица, които са начислили доходи на местни физически лица по Закона за данъците върху доходите на физически лица и не са изплатени до края на отчетната година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Това не се отнася до начисленото основно и допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт, както и за доходите на еднолични търговци (чл.42)
Разходите за лихви, определени по повод на слабата капитализация, не се признават за данъчни цели в годината на отчитането им, а през следващите 5 години до изчерпването им по определен от ЗКПО ред.
Важна е и третата процедура „изчисляване на финансовия резултат на корпоративния данък". Инструментариум за изпълняване на тази процедура е също годишната данъчна декларация на предприятието, в която е записан регламентирания от ЗКПО данъчен процент за облагане с корпоративен данък на данъчната печалба, който съгласно чл.20 е 10 на сто.
Пример:Технологията на изпълнение на тази трета процедура „изчисляване от данъчната печалба на корпоративния данък" се илюстрира с пример, продължение на примера от първата процедура — установяване размера на финансовия резултат преди данъчното му преобразуване, който за предприятие „X" АД към 31.12.200Х г. е пресметнат на 80 000 лв. печалба.
Този размер печалба — 80 000 лв. следва:
1. Да се увеличи:
а)с непризнати данъчни постоянни разлики – 166 000лв. вт.ч.
-разходи за начислени глоби и други данъчни санкции (чл.26,т.6) —10 000 лв;
-разходи, които не са документално обосновани (чл.26, т.2) — 1000 лв;
-счетоводни разходи от липси и брак на материални запаси за сметка на
предприятието (чл.28,ал.З) - 5 000 лв. и
-счетоводни разходи за амортизация на амортизуеми активи (чл.54,
ал.2) : 150 000лв.
б)с непризнати данъчни временни разлики —20 000лв., вт.ч.:
-разходи от натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски (чл.41) - 10 000 лв. и
-разходи за провизии за поети задължения по гаранционно поддържане
(чл.38, ал. 1 и2) - 10 000 лв.
2. Да се намали:
а) с признати данъчни постоянни разлики — 156 000 лв., в т.ч. :
-начислени данъчни амортизации на амортизируеми активи
(чл.54, ал.1)- 126 000 лв.;
-приходи от дивидент от местни юридически лица (чл.27) — 25 000 лв. и
-разходи за дарения до 10 на сто от счетоводната печалба (чл.31) - 5 000 лв.
б) с признати данъчни временни разлики- 10000 лв., вт.ч.:
-изплатени разходи от натрупващи се неизползвани (компенсируеми)
отпуски (чл.41, ал.2) - 4 000 лв. и
-признати разходи за лихви от регулиране на слабата капитализация
(чл.43, ал.2) - 6 000 лв.
Това, че от данъчно признатите и непризнатите на предприятието приходи и разходи като временни разлики произтичат счетоводни записвания, налага годишната данъчна декларация да се съпътства с данъчна справка. Тя, попълнена с данните от примера може да има следният вид:
Справка за данъчно облагане на предприятие „X" АД за 200Х г.
№
по
ред
|
С ъ д ъ р ж а н и е
|
Знач-
ност
|
Сума за данъчно
облагане в лева
|
Процент
на данъка
|
Сума на данъка
в лева
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
1
|
Общо приходи по раздел „Г" на отчета за приходите и разходите
|
|
780 000
|
х
|
|
2
|
Общо разходи по раздел „Г" на отчета за приходите и разходите
|
|
700 000
|
х
|
|
3
|
Финансов резултат преди данъчното преобразуване: положителен + отрицателен — (т.1 — т.2) и дължим данък
|
+
|
80 000
|
10%
|
8 000
|
4.
|
Постоянни разлики, с които данъчно се
преобразува финансовия резултат
|
|
|
|
|
|
а) Увеличаване на фин. резултат
|
+
|
166 000
|
10%
|
16 600
|
|
б) Намаляване на фин. резултат
|
-
|
156 000
|
10%
|
15 600
|
5.
|
Облагаема печалба без временни разлики (т.3 + т.4а-т.4б)и дължим данък
|
|
90 000
|
10%
|
9 000
|
6.
|
Временни разлики, с които данъчно се преобразува финансовия резултат
|
|
|
|
|
|
а) Увеличаване на фин. резултат
|
+
|
20 000
|
10%
|
2 000
|
|
б) Намаляване на фин. резултат
|
_
|
10 000
|
10%
|
1 000
|
7.
|
Облагаема печалба с включени временни разлики (т.5 + т.ба — т.бб) и дължим данък
|
|
100 000
|
10%
|
10 000
|
Общата сума на корпоративния данък се формира от :
-дължимия данък от счетоводната печалба,
-дължимия данък от данъчните постоянни разлики и
-дължимия данък от данъчните временни разлики.
А това е от съществено значение за изследване и анализ във времето на структурния състав на корпоративния данък и най-вече да се отграничи абсолютният и относителният дял на данъчните постоянни и временни разлики, които произтичат от данъчно непризнатите на предприятието приходи и разходи. И друго - положителните и отрицателните данъчни ефекти, които произтичат от данъчните временни разлики, се осчетоводяват, като се вземат данните за тях в справката, докато за осчетоводяването им въз основа на годишната данъчна декларация са необходими допълнителни пресмятания.
Четвъртата процедура на данъчно облагане на печалбата е осчетоводяване на изчислените от нея данъчни задължения на предприятиято за корпоративен данък. Тази процедура се документира с таблица в годишната данъчна декларация, която има следните колони за данъка:
а) начислен за годината корпоративен данък;
б) авансово внесен през годината корпоративен данък и
в) остатък на данъци с две колони: довнасяне на корпоративен данък и възстановяване на корпоративен данък
Законът за корпоративното подоходно облагане регламентира финансовият резултат на предприятията — счетоводната печалба или загуба, да се преобразува за данъчното облагане с непризнатите и признатите от данъчното законодателство приходи и разходи. Те в СС12 се третират като данъчни разлики, разграничени според същността им на постоянни и временни данъчни разлики. От тях обаче единствено данъчните облагаеми и приспадащи се временни разлики участват отново със стойността си в бъдещи периоди при формиране на облагаемата печалба, но със значност, обратна на тази, която имат при възникването им. На този обективен факт в сметкоплана е отговорено, като е обособена сметка 497 Разчети по отсрочени данъци. Това, че осчетоводената данъчна стойност от временните разлики ще се възстановявя в бъдеще, респективно удържа, налага за тях към сметка 497 да се обособят с четирицифрен шифър сметките: 4977 Активи по отсрочени данъци и 4972 Пасиви по отсрочени данъци, с оглед във всяко от тях да се води аналитично отчитане в такива разрези: периоди на възникването им, срок на действие и естество на данъчните временни разлики.
В допълнение на примера се приема, че авансово внесеният през годината корпоративен данък е 6 000 лв., респективно е преотстъпен на „X" АД съгласно чл.166-168 от ЗКПО. За тази стопанска операция през годините са съставени
1. За авансово внесения корпоративен данък
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 6 000
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 6 000
2. За авансово преотстъпения корпоративен данък
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен даньк 6 000
К-т с/ка 116 Резерви от преотстъпен
корпоративен данък за инвестиции 6 000
Счетоводните статии, които се съставят към 31.12. на отчетната година за данъчно облагане финансовия резултат на предприятието, са:
Д-т с/ка 123 Печалби и загуби от текущата година 10 000
К-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 10 000
Ако през годината корпоративният данък е преотстъпван, тогава до този начислен за него размер се съставя статията:
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 4 000
К-т с/ка 116 Резерви от преотстъпен корпоративен
данък за инвестиции 4 000
2. За начисления корпоративен данък за сметка на данъчните временни разлики
2.1.За начисления корпоративен данък върху възникналите временни разлики
Д-т с/ка 497 Разчени за отсрочени данъци 2 000
4971 Активи по отсрочени данъци
К-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 2 000
2.2.За признаване (обратно действие) на временните разлики, върху които е начислен корпоративен данък
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 1 000
К-т с/ка 497 Разчети по отсрочени данъци 1 000
4972 Пасиви по отсрочени данъци
3. За довнасяне на начисления корпоративен данък
Д-т с/ка 452 Разчети за корпоративен данък 4 000
К-т с/ка 503 Разплащателна сметка в левове 4 000
След като се изпълни тази процедура - осчетоводяване на изчисления от облагаемата печалба корпоративен данък, се стига до информационно запълване на отчета за приходите и разходите. В него раздел Е Печалба е балансовата печалба, която съгласно примера е 70 000 лв. Тя по същество е кредитното крайно салдо на сметка 123 Печалби и загуби от текущата година в годишната оборотна ведомост, съставена след осчетоводяване на начисления корпоративен данък.
→Счетоводно отчитане разпределението на балансовата печалба от отчетната
Сподели с приятели: |