Програма „Административен капацитет 2007-2013г., съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз

Трябва да се търси съответен баланс между правомощията и отговорностите на административните органи, както и на отделните държавни служители. Големи правомощия с малка отговорност и, обратното - малки правомощия с голяма отговорност - могат да влияят отрицателно върху етиката на администраторите. Ясно очертаната и леснопроследима отговорност е важна гаранция за етичното поведение в администрацията.

- общи правила за работа на държавната служба;

- вътрешни правила за контрол и отчетност;

- изисквания за справедливост и еднакво третиране на всички служители, според приноса и поведението им;

- сигурност в кариерата;

- отговорности и стимули;

- заплати и допълнителни възнаграждения;

- периодично обучение.

Отсъствието на етика в държавната администрация се забелязва повече отколкото присъствието й. Етиката и стандартите на поведение, особено тези в държавната служба, са важен елемент в публичния живот. В публичната администрация, и особено в държавната администрция, съществуват и политически и морални моменти.

За административна етика е необходимо служителите да демонстрират професионално поведение, което се изгражда на база професионални ценности. Професионалните ценности могат да бъдат разделени на два основни вида – традиционни – съществуващи и утвърждавани във времето и нови професионални ценности, в резултат на променящите се обществени отношения и изисквания към работата на администрацията.

Традиционни професионални ценности:

- оценка за заслуги;

- съвършенство;

- ефективност;

- икономии;

- безпристрастност;

- откровеност към висшестоящите;

- вярност към обществените ценности.

- оценка за качество;

- иновации;

- инициатива;

- творчество;

- съобразителност;

- „хоризонтална” откровеност;

- дух на екипност;

- призвание за публично служене.

Организационната култура е свързана с начина на общуване на хората вътре в една фирма и с нейните взаимоотношения с други организации на базата на възприети норми, засягащи както етичните отношения между партньорите , така и етикецията.

Всяка организация се гради от хората в нея. Както всеки индивид е уникален, така може да се каже, че всяка организация е уникална. Екипът на всяка фирма е различен и в нея действат писани и неписани правила и различни ценности. Етичното поведение в организацията е част от процесите за вземане на решения и гарантира тяхната професионалност, адекватност, справедливост и правилност.

"Добре започнатото е наполовина свършено."

Аристотел

Социално сближаване и социални отношения. Типология и видове социални отношения.
„В три думи мога да обобщя всичко, което съм научил за живота: Той си тече” Робърт Фрос

СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Под социални отношения или обществени отношения в социологията и правото се разбират различни взаимодействия, регулирани от социалните (морални) норми и/или правни норми, между две или повече лица, всяко от които притежава социален статус и осъществява социална роля. Социолозите разглеждат социалните отношения като проявна форма на социалните явления, изградени от действията, социалното поведение, социалните дейности и социалното взаимодействие.

Социалните отношения възникнат между:

1. индивидите, като част от една социална група, наричана общество (в правото между физическите лица);

2. групи от хора, различни общества и/или субекти на правото (в правото между юридическите лица);

3. физически лица и групи от хора .

Въпреки факта, че термините „социални отношения” и "обществени отношения" са в масова употреба и широко използвани, социолозите и юристите все още не са достигнали до общовалидна (универсална) или легална дефиниция на понятията и съществуват различни определения:

- социалните отношения или обществените отношения са отношенията между хората един с друг, които съблюдават исторически наложилата се социална форма, в конкретните условия на време и място;

- социалните отношения или обществените отношения са отношенията между социалните субекти по повод на тяхното равенство и социална справедливост при разпределянето на обществените блага, условията за формиране, израстване и развитие на личността, и за удовлетворяване от материални, социални и духовни потребности.

Възможно ли е да се живееш на Земята напълно изолирани от другите хора? Очевидно не, защото човек за да удовлетвори своите потребности се налага да влиза в отношения с други хора, да влиза в социални групи, да участва в съвместни дейности. Нещо повече, самата информация за наличието на други хора може значително да промени поведението на индивида. Във всички периоди от живота си, човек е свързан с други хора, пряко или непряко, постоянно или периодично, активно или пасивно. Социалните отношения имат различни причини за възникване и много различни нюанси, в зависимост от личностните качества на индивидите, които влизат във взаимодействие. Образуването на тези отношения е постепенно, от прости към по-сложни форми.

Социалните връзки на човека, дори в много малка група, представляват набор от множество взаимодействия, състояща се от действия и ответни реакции. Това представлява една сложна мрежа от взаимодействия, обхващаща различен брой индивидите. Постепенно, в хода на общуването от целия набор взаимодействия се създават стабилни социални връзки, които се основават на рационално-сетивното възприятие. Именно тези повтарящи се по своя характер взаимодействия между различните индивиди и характеризиращи се с определено поведение са социалните отношения.

Всеки от членовете на дадена социална група след поредица от взаимодействия създава с други членове на групата определени отношения, които са изключително разнообразни по форма и съдържание. За да можем да се запознаем с богатия свят на социални отношения, те трябва да бъдат класифицирани и да се определи механизма на тяхното формиране. На първо място социални отношения са разделени на едностранни и взаимни. Едностранни социалните отношения се характеризират с факта, че участниците в тях влагат различен смисъл (любовта на индивида може да срещне омраза или презрение от страна на обекта на тази любов).

В днешни дни редица социолози (Х. Ласуел и А. Kaплан и др.) приемат, че основата, която дава на социалните отношения определена форма и съдържание и ги разделя по видове, са ценностите. В контекста на социалните отношения, ценностите са необходима предпоставка за всякакъв вид взаимодействия. Наличието на значими, непреходни ценности, предпоставят едни стабилни социални отношения между хората. Например, ако базата за взаимодействията е богатството като ценност, то ще възникнат социални отношения, които в зависимост от обмена на ценности ще се приемат като – благотворителност, кредит, икономическа принуда, икономическа власт и т.н.

С оглед на неравенството, което съществува в обществото на съвременния свят, ценностите са разпределени неравномерно между неговите членовете. Във всяка социална група, всеки социален слой или класа има свое разпределение на ценности сред членовете на съответната общност. Това разпределение се обуславя от първоначалния характер на взаимодействията, а от там и на социалните отношения. Именно на неравномерното разпределение на ценностите са изградени отношенията на власт и подчинение, всички видове икономически отношения, приятелство, любов, партньорство и т.н.

Най-общо човешките ценности могат да бъдат разделени на две основни групи: ценности свързани с благосъстоянието и други ценности. В ценности свързани с благосъстоянието попадат тези, които се явяват необходимо условие за поддържане на физическата и умствена активност на човека. Тази група се състои главно от ценностите благополучие, богатство, умения, образование. Благополучието е здравето и безопасността на хората, богатството - услуги и различни материални блага; умения - придобити професионализъм и определен практически опит; образование - знанията и информационния потенциал на личността, както и нейните културни връзки.

Други ценности са власт, уважение, морал и емоционалност. Най-значимата от тях е властта. Това е най-универсалната ценност, тъй като притежаването й дава възможност за придобиване на други ценности от вече изброените. Уважението е ценност, която включва статус, престиж, слава и репутация. Желанието да притежаваш тази ценност се счита за един от основните човешки мотиви. Моралните ценности са доброта, щедрост, добродетел, справедливост и други морални качества. Емоционалността - това са ценностите, които включват преди всичко любовта и приятелството.

Тези определения за социални ценности са ключът към разбирането на почти всички видове социални отношения. Такива връзки се образуват в резултат на повтарящи се взаимодействия, когато, от една страна, съществува необходимост за придобиване на ценности или контрол върху тях, а от друга - има ресурс от желаните ценности. Да предположим, че един човек има ресурс под формата на богатство, а друг не се интересува от придобиване на богатство. В този случай са възможни социални отношения на независимост на всеки един от хората, незаинтересованост и безразличие.

ТИПОЛОГИЯ И ВИДОВЕ СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ

Според руския философ и социолог Л. Аверянов типологията на социалните отношения следва да започне с глобалните и основните типове отношения, определящи социалното съществуване на хората. Основният интерес на всеки човек и на цялото човечество е възпроизводството в човешкия живот, разгледано в най-широк смисъл. Изхождайки от тази основна потребност на човечеството, има три основни сфери на неговото изпълнение и съответните три основни вида социални отношения:

1. интереси и потребности на хората в областта на биологичното възпроизводство на човечеството;

2. интереси и потребности на хората в областта на социално възпроизводство, или социализация на личността, формирането й като социално същество;

3. интереси и потребности на хората в материалното възпроизводство – храна, облекло, жилище и други.

Без изпълнението на тези три групи интереси и потребности не е възможно да се решат проблемите на самия живот, и следователно всички други проблеми на човека. Биологичното възпроизвеждане е възможно само когато човек е нахранен и социализиран. Материалното възпроизводство е невъзможно без цялостна социализация на индивида.

Това определя йерархията на интересите и потребностите, от общите към частните, индивидуалните, специфичните. За да реализират тези потребности хората встъпват в редица индивидуални и строго определени връзки. Съвкупността от едни и същи интереси, като например в областта на производството на материални блага или биологичното възпроизводство, пораждат и определена система от отношения, които имат еднакви характеристики, т.е. отношения, които са насочени към решаване на конкретни проблеми и удовлетворяване на определени интереси и потребности. По този начин възникват и видовете социални отношения.

Нуждите на хората от взаимодействие при решаване на техните проблеми, включва изработването на определени правила и закони за видовете социални връзки, което от своя страна води до стабилизиране на социалните отношения. Когато следваме установените правила и закони, можем да бъдем сигурни, че постъпваме правилно и да се надяваме, че ще решим проблемите си. Познаване на законите за реализиране на видовете социални отношения позволява на човек да се чувства достатъчно комфортно в определена социална група, да има ясна представа за мястото си в нея и за позицията на всеки от останалите членове.

Видовете социални отношения имат посока в развитието, същността и характеристиките си. Като устойчиво социално явление, вида на социалните отношения има стабилна тенденция за самосъхранение, която се свързва преди всичко с консерватизма на концептуалните си основи. Колкото повече общността има даден тип социални отношения, които я правят по-стабилна на външни влияния и промени, толкова по-лесно и по-бързо тя се възпроизвежда.

Стабилните видове социални отношения зависят не само от общите и частни интереси. Важна роля играе и културно-историческото развитие, в зависимост от което по различен начин възникват и се развиват видовете социални отношения в определена област на човешката дейност.

Хората имат различни интереси, в различните области - в производството и разпределението на материалните блага, във възпроизводството на населението, в разпределението на властта и т.н., именно за това се появяват и строго определени социални отношения, които се изучават от специфични социални дисциплини - икономика, демография, политика, право и т.н.
Социално сближаване
Обсъдете в групата резултатите от общата дейност и запишете всички възможни (според вас) стратегии, етапи и дейности, за промяна на ситуацията в желаната посока. Представете груповата работа.

__________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
Социалното сближаване е способността на обществото да гарантира благосъстоянието на всичките му членове, като сведе до минимум съществуващите социални различия и предотврати социалната изолация.

В доктринално отношение съществуват различни тълкувания на социално сближаване:

- създаване на силни социални връзки и приемане от членове на обществото на съвместните им отговорности;

- изисква от всички лица да участват в икономическия живот и да се възползват от предимствата, които той предлага;

- изисква толерантност и признаване на хора от различни култури и идентичности.

Много често социалното сближаване се разглежда като свързаност между индивидите в обществото - когато хората приемат общата кауза и са готови да работят за постигане на общото благо, като същевременно се приемат и осъзнават като членове на тази общност.

Една от най-важните функции на политиката за социално сближаване е да се гарантира, че всеки член на обществото има възможност да участва в икономическия живот, особено по отношение на достъпа до заетост. Всички действия и практики, които водят до маргинализиране на хора от пазара на труда представляват заплаха за социалното сближаване.

Социалното сближаване предвижа от една страна, преразпределение към тези, които са най-малко облагодетелствани и, от друга страна, създаването на институции и процеси, които да посредничат между групи от населението с различни интереси и амбиции. Друг подход поставя акцент върху културните фактори. В контекста на мулти-културни общества, социалното сближаване изисква познаване и толерантност към многообразието, както и уважение към различните култури.

За по-малко от десетилетие, социалното сближаване е било използвано от политиците като водеща идея за социални цели и постижения на Европа. Социалното сближаване поставя акцент върху общественото благосъстояние - хармонични и стабилни социални отношения като неразделна част от икономическият и социален напредък и мирното съвместно съществуване. Основен проблем при социалното сближаване е степента, в която хората се чувстват свързани с обществото и приемат неговите ценности и социални цели.

Концепцията за социално сближаване е разработена от Съвета на Европа като неразделна част от основните цели на Организацията: реализиране на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона. През 1997 г. концепцията е включена в програмата на втората среща на върха на държавните и правителствени ръководители през 1997 година и една година по-късно (1998 г.) е създаден Европейския комитет за социално сближаване (CDCS), съставен от представители на държавите-членки. Трайната тенденция в посока социално сближаване води до приемане през 2000 г. на „Стратегия за социално сближаване” от Комитетът на министрите на ЕС, която е ревизирана през март 2004 г. и разглежда основните въпроси и механизми за прилагане на тази концепция.

Всяко общество има етническо и културно многообразие. Идеята на социалното сближаване е това разнообразие да се управлява така, че да се превърне в източник на взаимно обогатяване, а не във фактор за разделение и конфликти.

Социалното сближаване не е само въпрос на борба срещу социалното изключване и бедността. То е също така и начин за създаване на солидарност в обществото до такава степен, че изключването да бъде сведено до минимум.

Тази политика предполага не само справедливост и недопускане на дискриминация при достъпа до правата на човека, но също така:

- зачитане на достойнството на всеки човек и признаване на неговите способности и приноса му към обществото, при пълно зачитане на разнообразието на култури, мнения и религиозни вярвания;

- гарантиране свободата на всеки индивид да осъществява личното си развитие;

- възможност за всеки човек да участва активно като пълноправен член на обществото.

Стратегията за социално сближаване от 2004 година предвижда специално отношение, с цел гарантиране на правата и нуждите на тези лица и групи в обществото, които са изложени на риск да станат уязвими, като особено внимание следва да се обръща на:

- децата и младите хора като цяло, които играят съществена роля в процеса на социалното сближаване;

- семействата в риск (особено семейства с един родител);

- мигрантите и етническите малцинства;

- хора с увреждания;

- възрастните хора.

Гарантирането на процеса на социално сближаване се извършва въз основа на следните принципи:

- равни правата за всички, без допускане на каквато и да форма на дискриминация;

- наличие на качествени услуги, достъпни от всички, като се обръща специално внимание на нуждите на уязвимите членове на обществото;

- избягване на изолацията на хора със специални потребности;

- поддръжка на справедлива и устойчива фискална политика.

Приоритетните цели за социалното сближаване в Европа през 21 век

Според Доклада на високо равнище от работната група по социално сближаване (TFSC (2007) 31E, Страсбург, 28 януари 2008 г.), социалното сближаване не е просто процес, а цялостна концепция с конкретно измерими резултати – социално интегрирано общество. От своя страна социално интегрираното общество е това, в което социалните права са установени и гарантирани от закона и могат да се реализират от всички хора и групи, социалният диалог се приема като нормален и предпочитан начин и институции и процедурите предвиждат широк граждански диалог и демократично участие, като в обществото широко е разпространено чувството на сигурност и увереност за бъдещето.

В тази връзка са изведени четири основни направления на политиката за постигане на социално сближаване на национално и международно ниво:

1. реинвестиране в социалните права и по-сплотени общества;

2. изграждане на отговорности на обществото - общи и социални;

3. укрепване на механизмите за представителство и демократично вземане на решения и разширяване на социалния и гражданския диалог и ангажираност;

4. изграждане на доверие в едно общо и сигурно бъдеще за всички, в отговор на демографските промени и културното многообразие.

Предизвикателствата пред социалното сближаване включва съчетание от външни промени и ендогенни промени. В Доклада са разгледани пет предизвикателства - глобализацията, демографските промени, миграцията, политическите промени, социално-икономическо промени.

Докато като цяло населението на света продължава да расте, много индустриализираните общества в Европа констатират, че техните популации стагнират и претърпяват трайна промяна във възрастовата структура. Прогнози на ООН предвиждат, че населението в Европа ще намалее с около 70 милиона до 2050 г., докато населението в останалата част на света се очаква да нарасне с около три милиарда. Въпреки че тези цифри са приблизителни, съществува тенденция към намаляване на населението в Европа, която започна преди десетилетия и все още продължава. Демографският проблем включват промени в репродуктивните модели и значително по-дълга продължителност на живота. Тези и подобни тенденции включват четири основни предизвикателства за съвременна Европа в процеса на социално сближаване, свързани със семейството:

- липсата на готовност за ангажирина със семейство и отглеждане на деца;

- преобладаващата двойна роля на жените;

- по-малки възможности за реализация на младите хора;

- проблеми при реализиране на социална защита.

- интеграцията на мигрантите и техния достъп до права и ресурси;

- сериозно увеличаване на културното многообразие.

В днешно време се приема, че се намаляват възможностите за влияние на политически избор и че все по-малко хора се интересуват и участват в политическите промени. Политическите системи на бившите комунистически страни се натъкват на значително недоверие по отношение на децентрализацията на държавните институции, и съществуването на активно гражданско общество в неговите проявни форми. Възприемане на корупцията в правителството, като съществуваща и разпространяваща се до всички нива на държавна власт и по-висока в Централна и Източна Европа, в сравнение със западните държави, е допълнителен фактор формиращ недоверие и неучастие в политическата власт. Наред с намаляване на участието на хората в избори, в много части на Европа, там са настъпили и други промени - увеличение на неорганизирани форми на участие в политическата система чрез асоциации и едновременно организиране на местни и глобални движения. В ситуация, в която наблюдаваме бързи политически промени, могат да се определят редица рискове за процеса на социално сближаване:

- намаляване на доверието и участието в политическата система;

- чести смени на властта в резултат на различни действащи фактори;

- последици от приватизационните процеси.

Европейската социална политика, както и средата, в която тя се прилага, са претърпели сериозни промени през последните 10 до 15 години. Напрежения и конфликти за достъп до благосъстояние и здраве присъстват в повечето от европейските общества. Корените им могат да бъдат намерени в подхода за разпределяне на средствата за гарантирани права, подход, който се стреми да не се противопоставят различните групи от населението, например, гражданите на държавата спрямо мигранти, млади спрямо възрастните хора, богати срещу бедни, работник срещу предприемач и т.н. От началото на 1990 година, реформата в социалното и здравното осигуряване в Европа е в посока разширяване на обхвата. Най-често се наблюдават мерки за реформа включващи увеличаване на участието на лицата с по-високи доходи в разходите за медицинско обслужване; по-строги условия, регулиращи правото на социални помощи; повишаване на пенсионната възраст и стимулиране на заетостта. Дори, ако по-голямата част от хората са склонни да се поддържа, ако не подобри техния социално-икономически стаус и достъпа им до здравни грижи, има три много важни рискове за процеса на социално сближаване: бедността, неравенството и влошено здраве, поради недостатъчен достъп до здравни грижи.

В резултат на извършения задълбочен анализ в Доклада на високо равнище от работната група по социално сближаване се формират четири основни извода, които правят процеса на социално сближаване изключително важен и необходим:

1. В съвременните общества, колкото и да са добри условията за постигане на една стабилна и консолидирана демокрация те все още не са достатъчни и изпълнени докрай. Във всички страни в ЕС съществуващите структури не могат да предоставят възможност на всеки човек да бъдат политически активни и да бъде чут. Смисълът и същността на "демокрацията" се променя с времето – това не е просто гласуване на избори, демокрация днес означава "имаш думата" на всички нива на публично вземане на решения. Социалните фактори и условия са от решаващо значение в това отношение - усещането на хората, че тяхното мнение е важно и че притежават ресурса за да бъдат чути - заедно разбира се с институционалните структури и процедури за участие в политическия живот прави едно общество стабилно и социално интегрирано.

2. Наблюдава се нови потребности и на фактори за поява на уязвими групи и те увеличават риска от фрагментиране на обществото. Важно е да се отбележи, че възможностите за социално напрежение са различни в днешно време в сравнение с по-ранни периоди от европейската история. Сега е по-вероятно малцинствата да се включат в социалния протест в сравнение с миналото, когато е съществувал страх от социален бунт на мнозинството. В този смисъл общества със значителен брой от населението им в състояние на неангажираност и недоволство не могат да функционират ефективно.

3. Разнообразието, мобилността и променящите се ценности са толкова динамични и естествени процеси, че хората, които живеят в една и съща общност или общество имат по-малко общо помежду си и следователно е по-малко вероятно да участват в обща култура и общ набор от норми и ценности. Миграцията е очевидно ключова промяна в това отношение, но така също са важни и промените в ценностите, които подкрепят по-голямата индивидуализация и насърчават хората да изразяват и реализират своя собствена индивидуалност и културна идентичност.

4. Социалната политика в Европа започва значителни промени през 1990 година. Тези промени са формирани на база приемане на необходимостта да се извърши реформа на социалното осигуряване и пазара на труда, по интегриран начин, с цел по-добро стимулиране на заетостта и заплащането, а не само повишаване на статуса, както и извършване на инвестиции в сферата на услугите, в това число тези за деца и семейства, с цел повишаване на стабилността и автономността на семейството. За някои страни тази реформа представлява значително отдалечаване от модела на социална политика, в който пазара на труда е силно регулиран и социално-осигурителните плащания са за да компенсират лицата с ниски доходи.

Този аназлиз на извършените дейности и предизвикателствата в води до извода, че държавите следва да приемат социалното сближаване като специфична и активна политика и да я поставят в центъра на своите модели за развитие. Целта на тази политика следва да бъде активно, справедливо и социално сплотено общество, в което политиките за икономическо и социално развитие работят в успоредно.

Социалното сближаване насочва вниманието към новите роли на публичните институции за улесняване формите за консултации и изясняване на комуникационните канали с гражданите. Подходът, основан на социално сближаване следва да бъде приоритетен като отчита както наличието на видими и невидими форми на приобщаване и "принадлежност", така и съществуващата дискриминация и маргинализация в обществото.

„Ако искате да стигнете бързо – вървете сами,