Програма "Административен Капацитет"



страница1/9
Дата28.07.2017
Размер1.25 Mb.
#26701
ТипДоклад
  1   2   3   4   5   6   7   8   9



Европейски съюз


Проектът се съфинансира от Европейския социален фонд



Оперативна програма “Административен Капацитет”






ПРОЕКТ:

ПУБЛИЧНО–ЧАСТНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА В УСЛУГА НА ПРИРОДАТА И ХОРАТА


ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ:

ПРИРОДЕН ПАРК „ВРАЧАНСКИ БАЛКАН”

ДОКУМЕНТ:

ДОКЛАД



Изпълнител:



















ПРОЕКТ:

ПУБЛИЧНО–ЧАСТНИТЕ ПАРТНЬОРСТВА В УСЛУГА НА ПРИРОДАТА И ХОРАТА


ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ:

ПРИРОДЕН ПАРК „ВРАЧАНСКИ БАЛКАН”

ДОКУМЕНТ:

ПОРТФОЛИА НА ПОТЕНЦИАЛНИ ПУБЛИЧНО-ЧАСТНИ ПАРТНЬОРСТВА



Изпълнител:








1. ОПИСАНИЕ НА ПП „ВРАЧАНСКИ БАЛКАН”

ВЪВЕДЕНИЕ

Обявяване

Парк “Врачански Балкан” е обявен със статут на народен парк през 1989 година, със Заповед № 1449/21.12.1989 г. на Комитета по опазване на околната среда при МС. Седем години по-късно се създава Управление на Народен парк “Врачански Балкан” със заповед № 63/15.02.1996 год. на Комитета по горите. В последствие със заповед № 195/17.07.1998 год. Управлението е преобразувано в Дирекция на Народен парк “Врачански Балкан”, а през 2003 год. със заповед № 987/13.11.2003 г. става Дирекция на Природен парк “Врачански Балкан”.

Местоположение

Природен парк “Врачански Балкан” е разположен в Северозападна България. Той обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Врачанска планина се издига южно от Врачанското поле, като заема междинно място между Предбалкана и Главната Старопланинска верига. Ограничава се: на запад - от Дружевската (Дупнивръшка) котловина; на север - от Бърдо Веслец, бърдо Милин камък; на изток и на юг - от Искърски пролом.

Територия

Паркът заема обща площ от 30879,8 ha и обхваща по-голямата част от Врачанската планина. Извиращите от нея реки Лева, Черна и Златица я разчленяват на три дяла – Беглички (Югозападен), Стрешерски (Северозападен) и Базовски (Източен). Най-обширен е Бегличкият дял. Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1481,7 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината е 237m.

Характеристика на био-разнообразието




Флора

На територията на природен парк “Врачански Балкан” са установени повече от 700 вида висши растения, разпределени в 37 формации и 124 асоциации и групи асоциации. Към тези асоциации (екосистеми) се отнасят 78 дървесни и храстови и 36 тревисти. Включени в Червената книга на България са 57 вида, като с категория “рядък” са 49 вида, а с категория “застрашен от изчезване” – 8 вида. На територията на природния парка са установени 16 хабитати, включени в Директивата 92/43 на ЕЕС.

Дървесната растителност е зонирана на два пояса: до 700м – дъбов, над 700м до 1300м – буков. Тя е представена от формациите на бука (31,8%), горуна (11,2%), цера (4,1%), келявия габър (27,2%), обикновения габър (4,8%) и косматия дъб (0,4%). От тревистите видове се срещат циленска власатка, жълт равнец, ежова главица, клонеста овсига, миризливче. Формациите на някои висши растения са включени в Червената книга на България: Келереров центрантус, Казашка хвойна, Алпийско плюскавиче. Редкият за България предглациален реликт Лавролистно бясно дърво, Маслиноподобно бясно дърво и Ниско бясно дърво е разпространен единствено във Врачанската планина и Средни Родопи. Някои от редките и застрашени растителни видове са: Снежно кокиче, Влакнеста жълтуга, Недоразвит лимодорум, Пеперудовиден салеп, Горска съсънка, Витошки божур, Седефче, Рохелова каменоломка.



Фауна

До момента на територията на ПП Врачански Балкан са установени 11 вида земноводни и 15 вида влечуги, някои от които са дъждовник, голям гребенест тритон, обикновен тритон, жаба дървесница, кафява крастава жаба, шипобедрена костенурка, шипоопашата костенурка, зелен гущер, голям стрелец, медянка, пепелянка и др.

Досега са установени над 180 вида птици, 157 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие, 38 вида от които са включени в Червената книга на България, а над 170 вида са от европейско природозащитно значение. Срещат се два вида птици, чиито подвидове са ендемични за Балканския полуостров – балканска чучулига и пъстрогуша завирушка. Врачански Балкан е важно място за гнездене на 120 вида: черен щъркел, белоопашат мишелов, скален орел, обикновена ветрушка, чухал, зелен кълвач, полска чучулига, пъстър скален дрозд, червеногърба сврачка, кос, поен дрозд, имелов дрозд, и др. Районът на парка е една от най-важните и представителни територии за България на гнездящите скалолюбиви видове птици. През парка преминава един от европейските миграционни пътища на птиците – VIA ARISTOTELIS.

От общо 36 вида бозайници, 9 са защитени на национално ниво (Червена книга на България, ЗБР), 20 на европейско и 9 на световно ниво, някои от които са: горски сънливец, белогръд таралеж, язовец, видра, черен пор, дива котка, сърна и др. На територията на парка се намират част от най-забележителните прилепни пещери в България. Старите широколистни гори са най-важното местообитание на редките Бехщайнов нощник и Широкоух прилеп. Досега на територията са установени 22 вида прилепи от общо 33 за България. От тях два са включени като редки в Червената книга на България/1985; 20 са включени в “Червеният списък на застрашените видове на Международния съюз за защита на природата” (IUCN); Защитени от Закона за опазване на биологичното разнообразие са 21 вида.

Общо за територията на парка са установени 1231 вида безгръбначни животни, като степента на проученост е определена като слаба предвид общото богатство на групите. Ендемичните видове са общо 58, от които 28 балкански и 18 вида локални. Природен парк „Врачански Балкан” е един от важните райони за пеперуди в България.



Уникални елементи




Природна Забележителност “Темната Дупка”

Площ 1,0 ха, дължина над 7000 m и денивелация +33/-21 m., в района на Гара Лакатник. Пещерата е водна. Съдържа най-богатата пещерна фауна в България (94 вида, в т.ч. 17 троглобионта) и едно от най-големите находища на калцитни и арагонитови кристали.

Природна Забележителност ”Леденика”

Площ 96,8 ха. Обявена е с цел запазване на характерни пещерни образувания и местообитание на богата и характерна пещерна фауна (53 вида животни, между които 10 троглобионти и стигобионти).

Природна Забележителност “Вратцата”

Площ 2,0 ха. Намира се в ждрелото на р.Лева, на 2 км. южно от гр. Враца по пътя за с. Згориград и Леденика. Представлява отвесни варовикови скали - най-високите (над 400 м.) на Балканския полуостров, а за тази надморска височина и в Европа. Включва и останки от средновековна крепост Вратица X-XII век.

Природна Забележителност ”Ритлите”

Площ 123,1 ха. Състои се от четири почти успоредни отвесни скални стени с дължина до 200 м. Намира се на левия бряг на р. Искър, над с. Лютиброд. Останки от древно селище Коринтград (Коритенград) – ранно-християнска трикорабна базилика – V-VI век, църква „Св. Георги” – X-XII век.

Природна Забележителност “Новата Пещера”

Площ 0,5 ха. Обявена е с цел запазване на характерни пещерни образувания. Пещерата се намира на територията на ДЛ Мездра (отд.95/г, д) в землището на с. Лютиброд, западно от „Ритлите”, в Черепишките скали.

Защитена Местност ”Падините”

Буфер на Резерват „Врачански Карст” – площ 754,2 ха. Представлява ивица, която обгръща резервата от североизток по цялото му протежение и от югозапад на северните територии на резервата.

Защитена Местност ”Вола”

Площ 96,4 ха. Защитената местност се намира на 2 км. югозападно от вр. Околчица. Лобно място на Христо Ботев. Представлява падина заобиколена от върховете Камарата, Купена и Дългия зъбер.

Защитена Местност ”Веждата”

Площ 59,7 ха. Защитената територия е обявена с цел опазване на находище (едно от двете за България) на растението Келереров центрантус, български ендемит и реликт, както и територия с характерен ландшафт (скален венец и сипеи), местообитание на скалолюбиви птици. Представлява скален венец с подвижни варовикови сипеи.

Защитена Местност ”Боров Камък”

Площ 160.0 ха. Обхваща района на изворите на р. Лева, водопад Боров камък и вековна букова гора. Мястото е свързано с историята на рудодобива – в началото на миналия век е основана рудничарската секция на миньорите от мина „Плакалница”.

Защитена Местност „Лакатнишки Скали”

Площ 82,5 ха. Защитен природен обект с национално значение с характерен ландшафт и скални образувания, пещери, скалолюбиви птици, прилепи, богата пещерна фауна, консервационно значими видове растения, в т.ч. и на единствената потвърдена популация на българския ендемит Silene velcevii. Територията е разположена на левия бряг на р. Искър, между притоците му Оплетненска река и Пробойница. Тук се намират пещерата Темната дупка и Ръжишката пещера. В подножието на скалите е един от най-големите карстови извори в страната - Житолюб. Мястото е „Люлка” на българския алпинизъм – екипирани са множество турове с различна степен на трудност.

Административно-териториална принадлежност


ПП „Врачански Балкан” е разположен на територията на 5 общини от 3 области – Враца, Мездра и Криводол от област Враца, Вършец от област Монтана и Своге от Софийска област. В границите на парка се намират общо 17 населени места (град Враца, вкл. кв. Бистрец и още 16 села), с общо около 69 000 жители.

Икономика

Основното населено място в района - град Враца, е с изградена инфраструктура и комуникации. Изпълнена е отоплителна мрежа. Добре са развити съобщителните връзки. Основен вид транспорт в общината е автомобилният, в града е развит и тролейбусният транспорт. В общината са развити текстилна промишленост (производство на памучни платове и коприни), шивашка, хранително-вкусова промишленост (хлебопроизводство, сладкарство, месопреработка, млекопреработка), производство на строителни материали (цимент), мебелна и лека промишленост, машиностроителна (производство на стругове и фрези), металолеене и металообработка и други.

Равнището на безработица в общините, на чиито територии се намира ПП „Врачански Балкан”, варира в широки граници. В общините Враца, Мездра и Своге равнището на безработица за декември 2008 г. не се различава съществено от средното за страната – между 5 и 7,5 на сто при средно 6,27 на сто. В общините Вършец и Криводол, обаче, то е значително по-високо – между 15 и 20 на сто.



2. НАИМЕНОВАНИЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО

ПОРТФОЛИО 1: Благоустрояване и поддържане на инфраструктура и предоставяне на водачески и интерпретативни услуги по съществуващи образователни и познавателни маршрути.

3. ПЪЛНО НАИМЕНОВАНИЕ НА ПАРТНЬОРИТЕ

Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан”

Фондация Екообщност

Община Враца

Община Вършец



4. ОПИСАНИЕ

Ще бъде направен дизайн и идеен проект за партньорство по благоустрояване на инфраструктура и предоставяне на водачески и интерпретативни услуги по образователни и познавателни маршрути, с който ще се кандидатства по подходящи европейски и оперативни програми.

Обект на кандидатстването ще бъдат вече изградени и използвани образователни, познавателни и интерпретативни маршрути на територията на ПП “Врачански Балкан”. Като най-подходящи са идентифицирани маршрутите:



  • Интерпретативен маршрут „Планинарство за начинаещи”;

  • Познавателен маршрут „Карст и биоразнообразие”;

  • Образователен маршрут „В света на екологията”;

  • Интерпретативен маршрут „Горска пътека на приказките”;

  • Познавателен маршрут „Гората – място за живот и прием”.

Целта на проекта е да се подпомогне Дирекцията на парка в няколко основни направления – финансови разходи и разходи на труд по облагородяване и поддръжка на маршрутите, допълване на ресурсите от специалисти чрез осъществяване на водаческите, образователни и интерпретативни услуги, и привличане на нови посетители.

Дейностите по проекта ще включват:



  • Минимални строителни дейности, свързани с укрепване, подновяване и надграждане на пешеходни пътеки, асфалтови пътища, информационни табели, места за хранене и отдих, маркировка;

  • Периодични поддържащи дейности по подновяване на маркировка, почистване и поддържане;

  • Мониторинг на състоянието на инфраструктурата на маршрутите и своевременно уведомяване на Дирекцията на природния парк;

  • Осъществяване на досега извършваните от служители на парка водачески, образователни и интерпретативни услуги, след обмяна на опит и умения между служителите на парка и представители на фондация „Екообщност”;

  • Генериране на предложения за обогатяване и надграждане на образователното и интерпретативно съдържание;

  • Привличане на посетители чрез популяризиране на маршрутите сред различни целеви групи от цялата страна – напр. ученици, природолюбители, местни общности.

5. АНГАЖИМЕНТИ НА ПРИРОДНИЯ ПАРК

Предаване на опит (обучение) на представителите на Фондация Екообщност относно образователното и интерпретативното съдържание;

Консултации по специфики на територията при планиране и извършване на благоустрояване и надграждане на инфраструктурата, осъществяване на мониторинг върху дейностите по благоустрояване и поддръжка с цел спазване на изискванията за работа на територията на парка;

Помощ в осъществяване на комуникациите между партньорите;

Мониторинг върху качеството на извършваните по проекта дейности;

Управление на дял от събираните такси за инфраструктурно поддържане на маршрутите;

Финансов и правен контрол върху изпълнението на проекта.



6. АНГАЖИМЕНТИ НА ПАРТНЬОРА




Фондация Екообщност

Набиране на част от средствата за първоначалното благоустрояване/надграждане на инфраструктурата на маршрутите (напр. чрез кандидатстване по Европейски проекти или оперативни програми, набиране на дарения или др.);

Полагане и подновяване на маркировка, извършване на мониторинг върху състоянието на маршрутите, периодично почистване;

Участие в изработване на съдържанието на информационни табели и други образователни и интерпретативни средства;

Осъществяване на водаческите, образователни и интерпретативни услуги;

Събиране на такси за извършените услуги и отчитане на определен дял от тях на Дирекцията на природния парк;

Изработване на информационни материали и популяризиране на маршрутите сред целеви групи от региона на парка и от цялата страна.



Община Враца

Община Вършец

Финансиране на първоначален и/или периодичен ремонт/поддържане на пътна инфраструктура, прилежаща към общините и водеща до образователните и интерпретативни маршрути;

Помощ в осигуряване на технически специалисти и строителни работници за благоустрояване, надграждане и поддържане на инфраструктурата на маршрутите;

Осигуряване на технически средства (съдове, коли за извозване) и финансиране на извозването на отпадъците при периодичните почиствания на маршрутите.


7. ОПИСАНИЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА

При планирането и реализирането на този проект, ще бъде необходимо съобразяването със следните национални нормативни актове:

  • Методически указания за публично-частно партньорство на Министерство на финансите;

  • Закон за опазване на околната среда;

  • Закон за защитените територии;

  • Закон за биологичното разнообразие;

  • Закон за горите;

  • Правилник за прилагане на Закона за горите;

  • Правилник за устройството, функциите и дейността на дирекциите на природните паркове към Националното управление по горите;

  • Постановление № 236 от 25 септември 2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Държавната агенция по горите;

  • Закон за обществените поръчки;

  • Постановление №55 на Министерски съвет12.03.2007 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на договорена безвъзмездна финансова помощ от Структурните фондове на Европейския съюз и от програма ФАР на Европейския съюз;

  • Закон за общинската собственост;

  • Закон за държавната собственост;

  • Закон за местното самоуправление и местната администрация.

8. МЕТОДИКА И ПРОЦЕДУРИ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ И РЕАЛИЗИРАНЕ. ВРЕМЕВА РАМКА

Съгласно чл. 12 от Правилника за устройството, функциите и дейността на дирекциите на природните паркове към Националното управление по горите, проектното предложение първо трябва да бъде съгласувано с ДАГ.

Въпреки че не се изисква дефинитивно в нито един нормативен акт, необходимо за законосъобразното и финансово обосновано планиране и протичане на проекта, е съгласуването му със Сектор „ПЧП” към Министерството на финансите.

След като проектът бъде съгласуван с тези две институции, според неговата прогнозна стойност е необходимо предприемане на действия съгласно ЗОП или НВМОП (обявяване на обществена поръчка), тъй като от гледна точка на националното законодателство, ПЧП не е отделна правна форма. (Необходимо е да се отбележи, че фондация Екообщност е идентифицирана като потенциален партньор, но в условията на конкурс не може да се изключва възможността поръчката да бъде спечелена и от друга организация).

Според оценката на потенциалния партньор, процедурите по подготовка и съгласуване на подобен проект ще отнемат от 6 месеца до 2-3 години.

Предвид липсата на достатъчно опит в подготовката и осъществяването на ПЧП, обаче, както и поради големия брой експертни, технически и финансови оценки, препоръчани от Методическото указание за ПЧП, процедурите по подготовка, съгласуване и евентуална корекция на дизайна на проекта едва ли ще отнемат по-малко от едногодишен период.


9. ПРИМЕР ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ

Макар и в малко по-различна област и не под формата на ПЧП, Дирекцията на ПП „Врачански Балкан” е осъществила проект с подобна форма на сътрудничество между различни типове институции и организации – Дирекцията (която е институция на национално ниво), местна власт (областна администрация и община Враца) и неправителствена организация (Клуб Приятели на ПП „Врачански Балкан”).

Проектът е един от най-важните и успешните за Дирекцията на природния парк. Той се състои в изграждането на Многофункционален природозащитен център „Натура” в един от най-забележителните паметници на културата в града – Ески джамия. В центъра се предоставя туристическа информация, изнасят се публични беседи и се излагат постоянно променящи се изложби. Разпределението на отговорностите по проекта е следното:

Областна администрация предоставя самата сграда, която е публична държавна собственост.

Клуб Приятели на ПП „Врачански Балкан” е спечелил проект за превръщането й в природозащитен, туристически, посетителски, информационен център, по който е закупена цялата необходима презентативна техника и съоръжения, необходими за функционирането на центъра.

Дирекцията на парка осигурява издръжката на центъра и осигурява едно работно място в туристическия информационен център.

Община Враца осигурява още едно работно място (общо в центъра работят двама души).





Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница