Програма bg03 Биоразнообразие и екосистеми Подобряване на Информационната система към Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие ibbis, д-33-72/20. 07. 2015 г

• 
  Установяване на състоянието и тенденциите в популациите на вида (по отношение на разпространение, численост, размерна и възрастова структура и др.).
  
• 
  Установяване на текущото състояние и тенденциите в степента на въздействие на чуждия вид върху местното биологично разнообразие и екосистемните услуги.
  
• 
  Установяване на ефективността на приложените мерки за контрол.
  

• 
  Ранно установяване на находища на вида на територията на страната.
  

• Установяване на ефективността на приложените мерки за превенция и конрол.

I. Обекти на мониторинга

Подтип: Crustacea (Ракообразни)

Клас: Malacostraca (Висши ракообразни)

Разред: Decapoda (Десетоноги)

Семейство: Cambaridae (Камбариди)

1. Orconectes limosus (Rafinesque, 1817) – Американски шипобузест рак, Spiny-cheek crayfish, American crayfish

2. Orconectes virilis (Hagen, 1870) – Вирилиев (северен) рак, Virile crayfish

3. Procambarus clarkii (Girard, 1852) – Червен (Луизиански) блатен рак, Red swamp crayfish

4. Procambarus fallax (Hagen, 1870) f. virginalis – Мраморен рак, Marbled crayfish, Marmorkrebs

Семейство: Astacidae (Прави раци)

Семейство: Varunidae (Варуниди)

Достига полова зрялост през втората година от живота си – на 15-16 месеца, когато общата дължина на тялото е 50-60 мм. Размножителният период, както и при местните европейски видове, е през есента, но за разлика от тях женските на този вид не отлагат яйцата веднага, а съхраняват мъжките сперматофори до пролетта в специално пригодена телесна празнина от долната страна на тялото (annulus ventralis). През пролетта може да има втори размножителен период, след което през април и май става отлагането на яйцата. Женската може да даде жизнено потомство, както само след оплождане през есента, така и само след пролетно оплождане. Наличието на 2 размножителни периода при този вид свидетелства за много пластичната репродуктивна система при него, което позволява възпроизводство на вида дори и при настъпване на временни неблагоприятни условия в околната среда. Приспособление за по-голямата преживяемост на потомството е и фактът, че инкубационният период на яйцата е редуциран до 40-50 дни (а не 4-5 месеца, както е при местните видове), като яйцата се отлагат през пролетта, а не късно есента. По този начин се избягва дългия и рисков инкубационен период през зимните месеци. Както и повечето други северноамерикански прави раци, интродуцирани в Европа, и този вид се характеризира с бърз растеж и ранно достигане до полова зрялост. През първите няколко месеца от развитието си (от юни до октомври) младите раци линеят много често (9-11 пъти), което им осигурява бърз растеж, достигане до 40-50 мм обща дължина на тялото и добри шансове за преживяване на зимния период. От друга страна честото линеене е причина за повишената смъртност при младите раци, което пък се компенсира от високата продуктивност на вида. За малките си размери той има много голяма продуктивност – от 30 до над 500 яйца, в зависимост от големината на женските.

Еврибионтен вид, който проявява толерантност към замърсяване, температурни промени, намалени концентрации на кислород и слабо осоляване на водата. Понася и временни пресъхвания на водоемите. Може да преодолява водни препятствия, напускайки водоемите и преодолявайки ги по сушата. Използва разнообразна храна от растителен или животински произход (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Taylor et al. 2007, Holdich et al. 2006, 2009, Adams et al. 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

2. Orconectes virilis – Вирилиевият рак има малки до средни размери, като възрастните индивиди обикновено са с обща дължина на тялото до 10 см и в редки случаи могат да достигнат 12-13 см. Има сравнително кратък живот – до 3, много рядко 4 години. Цветът на тялото е доста вариабилен и зависи от местообитанията. Обикновено е маслинено-кафяв, но може да бъде жълтеникав, син или тъмно кафяв. Карапаксът е гладък, с една двойка посторбитални гребени и много тясна ареола. В задната част на карапакса (около ареолата) има светло кафяво петно с формата на чаша, но то не е така ясно изразено, както при каликото (O. immunis). Липсват кафяво-червени напречни ленти или петна върху абдоминалните тергити (характерни за O. limosus). На ръба зад цервикалната бразда има един ред туберкули, едната от които е по-силно развита и завършва с шип. Липсват шипове по карапакса. Рострумът е гладък, без медиален кил, с успоредни ръбове, които завършват с шипове. Има добре оформен къс и заострен акумен. Щипките са широки и сплескани и обикновено са със същия цвят като тялото. Върху проподуса и дактилуса има един ред приличащи на брадавици жълтеникави туберкули. От вътрешната страна на карпоподита има два ясно изразени шипа.

Достига полова зрялост към края на първата година от живота си, при дължина на карапакса 20-27 мм (като изключение са наблюдавани женски с яйца, чиято дължина на карапакса е само 13,9 мм). При мъжките индивиди се наблюдава цикличност с редуване на полово активни и неактивни форми. Размножителният период зависи от географското местоположение, но обикновено е в края на лятото и през есента (август-септември) и много по-рядко през зимата и пролетта. Яйцата се отлагат главно през април и май, а излюпването им става след 6-8 седмици, в началото на лятото. Броят на отложените яйца зависи от размера на женските и варира от 20 до 300 (средно около 200). През първата година новоизлюпените рачета растат много бързо и линеят много често. Възрастните мъжки линеят 2 пъти годишно (в началото и в края на лятото), а възрастните женски само веднъж (в средата на лятото, след като малките станат независими).

Непретенциозен към условията в околната среда, среща се и в силно замърсени води. Избягва временните водоеми с периодичен дефицит на кислород. Има широк хранителен спектър – детрит, макрофитна растителност, ларви на безгръбначни животни, попови лъжички и дребни риби (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Taylor et al. 2007, Holdich et al. 2006, 2009, Adams et al. 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

3. Procambarus clarkii – Червеният (Луизиански) блатен рак се отнася към видовете със средни размери, като общата дължина на тялото обикновено варира между 10-12 см, но в редки случаи може да достигне до 20 см. Има бърз жизнен цикъл и малка продължителност на живота, като в естествените си местообитания живее обикновено под 18 месеца, но в по-студени райони може да достигне до 4-5 годишна възраст. Цветът на гръбната страна на тялото е тъмно червен, червен до оранжево-кафяв. В акваристиката са разпространени и бели, сини, жълти или черни форми. Ювенилните индивиди са със сравнително по-еднородно оцветяване и обикновено са маслинено зелени до кафяви. Характерни белези за вида са отсъствието на ареола и специфичната S-образна форма на щипките. Карапаксът е сравнително тесен, с гранулирана повърхност и грубоват, особено зад цервикалната бразда, където в основата ѝ има по два добре развити шипа. Има една двойка сравнително дълги посторбитални гребени. Рострумът е без медиален кил, триъгълен, със стесняващи се ръбове и завършва с малък триъгълен акумен. Щипките са тесни, с S-образна форма (по-добре изразена при дактилуса) и обикновено са със същия цвят като тялото. Повърхността им е покрита с множество едри туберкули, по-ясно изразени върху гръбната страна. Характерно е присъствието на 6-7 добре развити туберкули от вътрешната страна на щипките, както и на един силно развит шип от вътрешната страна на карпоподита. Както и при останалите представители на сем. Cambaridae и при Луизианския рак се наблюдават различия в морфологията на полово активните (F I) и полово неактивните (F II) форми. Възрастните и полово активни мъжки имат по-големи и по-добре развити щипки и гоноподи. Възрастните мъжки от този вид имат кукички за захващане, разположени на третия сегмент (ischium) върху третата и четвъртата двойка ходилни крака. Чрез тях те фиксират позицията на женската по време на копулацията. Както и при другите видове от това семейство и женските на червения блатен рак имат сперматека (annulus ventralis), разположена на коремната страна на седмия торакален сегмент, между последните две двойки ходилни крака.

Луизианският рак е типичен представител на видовете с r-стратегия – има къс жизнен цикъл, бързи темпове на растеж и много голяма плодовитост. Ювенилните на този вид растат много бързо, като в рамките на 5 месеца линеят около 11 пъти и достигат до полова зрялост. Индивидите може да са полово зрели при много различна дължина на тялото (от 45 до над 125 мм). Размножителният период зависи от географското местоположение, но обикновено е през пролетта или началото на лятото. При благоприятни температурни условия и наличие на полово активни мъжки и женски индивиди в популацията е възможно размножителният период да продължава през цялата година. В по-студените региони той е ограничен само през зимните месеци. Няколко седмици след оплождането яйцата се отлагат. Много често през инкубационния период женските копаят дупки, където става инкубацията и излюпването на малките. Продължителността на инкубационния период е 2-3 седмици при благоприятни условия (около 22° С) и може да достигне до 6 месеца (при температура на водата под 10° С). Видът се отличава с голяма плодовитост, като средният брой на отложените яйца е 200-300, но в отделни случаи по-едри женски, с обща дължина на тялото около 100 мм, могат да отложат до 700 яйца. В по-топлите региони видът може да се размножава поне два пъти годишно, като има популации, в които могат да се наблюдават женски с яйца или с новоизлюпени ювенилни през цялата година.

В сравнение с местните европейски видове прави раци Луизианският рак е по-непретенциозен към условията на околната среда. Може да понася големи колебания в параметрите на околната среда като кислородно съдържание, pH, соленост, концентрация на нитрити и замърсявания с тежки метали. При недостиг на кислород във водата може да използва и атмосферен кислород. Въпреки че се смята за топлолюбив, видът може успешно да се адаптира и към водоеми с по-ниски температури на водата. В Испания е наблюдаван на надморска височина 1200 м, а в Германия и Великобритания е установяван във водоеми, които замръзват изцяло през зимата. Има големи миграционни способности, като бързо завладява нови територии. През инвазивния период може да се придвижва до 3 км на денонощие, като при срещане на препятствия ги преодолява и по сушата. Има широк хранителен спектър – детрит, макрофитна растителност, ларви на безгръбначни животни, охлюви, яйца и млади индивиди на земноводни и риби (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Taylor et al. 2007, Holdich et al. 2006, 2009, Crandall, 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

4. Procambarus fallax f. virginalis – Мраморният рак има сравнително малки размери, като общата дължина на тялото обикновено не надвишава 10 см, но при благоприятни аквариумни условия достига до 13 см. Продължителността на живота е кратка, като в изкуствени условия обикновено е около 2 години. Едва 10% от индивидите живеят по-дълго от 3 години, като максималната продължителност на живота е 4,5 години. Тялото е с характерна мраморна окраска на кафяв, тъмнокафяв или зелен фон. Във води с по-ниско рН тялото може да има синкав оттенък. Карапаксът е гладък, с няколко шипа зад цервикалната бразда и една двойка посторбитални гребени. Рострумът е с гладки ръбове, без медиален кил, леко заострен и завършва с малък триъгълен акумен. Щипките са много малки и тесни, с фино гранулирана повърхност и имат същия цвят и мраморен изглед, както и тялото. От вътрешната страна на карпоподита има един силно развит шип.

Мраморният рак е известен с това, че няма мъжки индивиди и е единственият вид от разред Decapoda, който се размножава задължително и само чрез партеногенеза. Размножаването става чрез неоплодени (хаплоидни) яйца и потомството е изцяло от женски индивиди, които са генетично и морфологично идентични. Достига полова зрялост много рано – едва на 4-5 месеца, когато общата дължина на тялото е около 40 мм. При подходящи условия може да се размножава непрекъснато през цялата година на интервали от 8-9 седмици. Видът се отличава с голяма плодовитост, като в лабораторни условия при по-малките индивиди броят на яйцата е от 50 до 150, а при големите индивиди достига до 400. В изключително редки случаи в естествени условия е възможно да се намерят и женски с 500-700 яйца. Размерите на яйцата са сравнително малки и варират от 1,5 до 1,9 мм. Инкубационният период зависи от температурата на водата, но при благоприятни условия (20-25° С) е много кратък – само 2-3 седмици. Обикновено през този период женските се крият в укрития и спират да се хранят. След второто си линеене младите ювенилни рачета все още са прикрепени към плеоподите на женските, но започват да се хранят самостоятелно и постепенно стават независими.

В лабораторни условия предпочита богати на водна растителност аквариуми, с температура на водата между 18 и 25° С. Максимален растеж достига при 25° С, но най-голям процент преживяемост има при 20° С. Може да преживее и при температури на водата ˂ 8° С и ˃ 30° С, но в такива условия се увеличава смъртността на индивидите и спира размножаването. Използва разнообразна храна от растителен или животински произход, но има предпочитания към растителната храна и охлювите. Когато в населяваната територия има достатъчно укрития индивидите не са агресивни помежду си, както и към рибите (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Taylor et al. 2007, Holdich et al. 2006, 2009, Martin et al. 2007, 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

5. Pacifastacus leniusculus – Сигналният рак има сравнително големи размери, като женските обикновено достигат до 12 см, а мъжките до 16 см обща дължина на тялото и до 200-250 г тегло. Продължителността на живота е голяма – около 20 години. Цветът на гръбната страна на тялото най-често е светло кафяв, червеникаво кафяв до тъмно кафяв, а по-рядко може да е синкав или с мраморен изглед. Много характерен белег за вида е наличието на бяло петно върху горната страна на масивните щипки, на мястото на свързване на проподуса и дактилуса. От долната страна щипките са с наситен червен цвят и никога не са бели, бежови, розови или жълтеникави. Други отличителни белези за вида са: отсъствието на шипове и гладката повърхност на карапакса и щипките, наличие на две двойки посторбитални требени, от които първите са по-добре развити и завършват с шипове, дълъг рострум с медиален кил по цялата му дължина и с успоредни ръбове, завършващи с шипове и със заострен акумен, вътрешната страна на карпоподита на предните переоподи е без шип, абдоминалните плеври 2-4 са закръглени и без субтерминални шипове.

Достига полова зрялост на втората или третата година от живота си, при обща дължина на тялото 60-90 мм. Мъжките индивиди съзряват обикновено 1 година по-рано от женските. Размножителният период, както и при другите представители на сем. Astacidae е през есента - при повечето популации през октомври. Яйцата се отлагат върху коремната страна и плеоподите на женските, като средната продуктивност е между 200 и 400 яйца, но при някои по-едри женски може да надхвърли и 500 яйца. Инкубационният период зависи от температурата на водата и варира от 166 до 280 дни (1500-2200 градусо-дни), като излюпването на малките става от края на март до края на юли. Важно е да се отбележи, че при едни и същи условия на средата ювенилните на сигналния рак се излюпват 3-4 седмици по-рано от тези на речния рак и се развиват много по-бързо, като по този начин са по-конкурентоспособни и могат да изместят речния рак от неговите местообитания. През първата година ювенилните рачета нарастват бързо и линеят често (до 11 пъти). На 3-4 годишна възраст линеенето е 2 пъти през годината, а след това – само ведъж годишно.

В сравнение с местните европейски видове прави раци сигналният рак е по-непретенциозен към условията на околната среда. Понася по-високи температури на водата, а индивидите над 1 година могат да живеят и в бракични води със соленост на водата до 20‰. Не се среща във водоеми с ниска киселинност (pH˂ 6.0). Има широк хранителен спектър – детрит, макрофитна растителност, ларви на безгръбначни животни, попови лъжички и дребни риби (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Koutrakis et al. 2007, Petrusek, Petruskova, 2007, Taylor et al. 2007, Maguire et al. 2008, Holdich et al. 2006, 2009, Schuster et al. 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

6. Eriocheir sinensis – Китайският мъхнат крив рак е най-големият представител на кривите раци в България и достига общ размер (заедно с краката) до над 400 мм. Максималната ширина на карапакса е 80-100 мм, а краката обикновено са двойно по-дълги от него. Карапаксът е почти квадратен като в задната си част е по-заоблен. Дорзално има слабо скулптуриране, а фронталната, орбиталната и хепатическата области са снабдени с по 4 масивни шипа от двете страни. Има дълбоко вдлъбване между очите. Първият чифт переоподи (особено проподусите на щипките) са покрити с фини власинки, които им придават специфичен изглед (наподобяват пухкави ръкавици с отрязани пръсти) и са свързани с името на рака - мъхнат крив рак. Техните меро- и карпоподити носят медиално добре развити шипове. Следващите 4 чифта переоподи са дълги, карпо- и проподитите са снабдени с власинки, а в предната дистална част на мероподитите има добре развит шип. Цветът на тялото при възрастните раци варира от сиво-зелен, светло кафяв, оранжево-кафяв до тъмно кафяв, като вентралната страна е значително по-светла от гръбната. Ювенилните раци обикновено са по-светло оцветени от възрастните.

Китайският мъхнат крив рак прекарва по-голямата част от живота си в сладки или бракични води, но за размножаването си и за развитието на някои от ларвалните стадии се нуждае от солена морска вода. През първите няколко години от живота си младите раци живеят в сладки води, в горните течения на реки, имащи връзка с океани или морета. Достигайки 4-5 годишна възраст, в края на лятото, раците мигрират от горните течения на реките към техните устия и моретата и по време на тази миграция се развиват половите им органи и те достигат полова зрялост. При тези миграции раците могат да изминават до 12 км на денонощие, като при наличие на препятствия излизат на сушата и се придвижват по нея. В края на есента, в бракични води се извършва оплождането и става отлагането на яйцата върху абдомена на женските. Оплодените женски навлизат на голяма дълбочина в моретата и океаните, където в продължение на 4-5 месеца протича ембрионалното развитие на яйцата. През пролетта от яйцата се развиват ларви, които в продължение на 1-2 месеца водят планктонен начин на живот. През това време те претърпяват метаморфоза, като преминават през поредица от стадии, адаптирани към различна соленост на водата: кратък пре-зоеа стадий през който ларвите не се хранят, 5 стадия зоеа (в солени морски води) и краен стадий мегалопа (в бракични води). Пълното развитие завършва при температура на водата над 12^оС. Превръщането от стадий мегалопа в рак е възможно да се осъществи и в сладка вода, но оптималната соленост е 15-25‰. След приключване на метаморфозата, през лятото младите раци мигрират срещу течението на реките (до 1-1.5 км за денонощие) и се отправят към горните им течения, където в продължение на 4-5 години те нарастват и цикълът се повтаря. Китайският мъхнат крив рак се размножава един път в живота си и след приключване на размножителния период и развитието на ларвите възрастните умират. Поради това той се отличава с много голяма продуктивност, като в зависимост от големината на женските, броят на отложените яйца варира от 250 000 до 1 000 000. Продължителността на живота не е особено голяма и обикновено е около 5 години.

Като положително може да се оцени неговото въздействие върху икономиката и екосистемните услуги, тъй като видът е с голям търговски интерес и се отглежда масово в рибовъдни стопанства и ферми за раци. Годишната продукция от него достига до 50 000 тона в САЩ и 70 000 тона в Китай, а в Европа е значително по-малко – 3 000-5 000 тона (главно в Испания).

Като положително може да се оцени неговото въздействие върху икономиката и екосистемните услуги, тъй като видът е с голям търговски интерес и се отглежда масово в рибовъдни стопанства и ферми за раци (особено в страните от Западна Европа и Скандинавските страни, където той се явява заместващ на все по-рядко срещащият се речен рак Astacus astacus) (Holdich 2002, Füreder et al. 2006, Pöckl et al. 2006, Koutrakis et al. 2007, Petrusek, Petruskova, 2007, Taylor et al. 2007, Maguire et al. 2008, Holdich et al. 2006, 2009, Schuster et al. 2010, Kouba et al. 2014, Kozák et al. 2015).

Като положително може да се оцени неговото въздействие върху икономиката и екосистемните услуги в страните от Югоизточна Азия. Видът e традиционен източник на храна в Китай, където e важен сектор в аквакултурната индустрия, с годишна продукция около 200 000 тона (приходи от 1,25 билиона $). Освен за консумация от хората, раците се използват за храна и на едрия рогат добитък и пилетата, служат за стръв при улова на змиорки, използват се за наторяване и като материал при производството на козметични продукти (Peters 1933, Panning 1938, 1939, 1952, Guo et al. 1997, Rudnick et al. 2000, 2003, 2005, Zhao et al. 2002, Herborg et al. 2002, 2003, 2005, Tang et al. 2003, Gollasch 2006a,b, Veilleux, de Lafontaine 2007, Kelly, Maguire 2009, GISD 2016).

При работа на терена се използват предварително изготвени моделни карти, на които са показани потенциалните местообитания за съответните видове. Тези карти се изготвят на базата на анализ на съществуващата информация за разпространението, биологията на вида и неговите екологични изисквания към средата. Моделните карти служат на експерта като ориентир при определянето на териториите за мониторинг – реки, езера, планини и т.н. При определянето на териториите за мониторинг се избират достатъчен брой територии, които да бъдат представителна извадка както за страната като цяло, така и за отделните биогеографски региони.

Преди да се пристъпи към същинския мониторинг се прави предварителен скрининг на повече участъци от изследваната територия (100 м трансекти), за да се избере най-подходящото място за провеждането на същинския мониторинг. Пробните единици за провеждането на същинския мониторинг са пробни трансекти с дължина 100 м. Отчитането на броя на индивидите от всеки вид и за всеки пробен трансект става чрез ръчен улов и използване на сак при плитки водоеми с бистра вода или чрез улов с ловилки тип „Винтер“ при дълбоки стагнантни водоеми или в долните течения на реките. При провеждане на мониторинга в реки пробните трансекти представляват 100-метрови участъци по тяхното течение. Ширината на трансектите при по-малките реки и потоци съвпада с ширината на изследваните реки. При по-големите реки ширината на пробните трансекти зависи от условията в реките (дълбочина, обраствания с растителност, бързина на течението и т.н.) и се определя от самия експерт. При всички случаи ширината на изследваните участъци се измерва, за да може да се определи общата изследвана площ. Отчетните единици при този тип пробни трансекти са площите на пробните трансекти, в рамките на които се изброяват индивидите от изследвания вид или се отчитат белези за присъствието на вида (мъртви екземпляри, останки). При провеждане на мониторинг в стагнантни водоеми или в дълбоки участъци на реки пробните трансекти са 100-метрови участъци от литорала на водоема с ширина 3-5 м (при дълбочина на водата 1-2 м). Ширината на трансектите зависи от спецификата на изследвания водоем и се определя на място от самия експерт, като задължително се отбелязва в полевия формуляр. Отчетните единици тук са ловилките (Винтерите), с които се отчита общия брой на уловените ивдивиди от изследвания вид в рамките на пробния трансект. За всички видове раци, обект на мониторинга, установените индивиди в първата половина на пробния трансект се отнасят към GPS точката в началото на трансекта, а тези от втората половина на трансикта – към GPS точката в края на трансекта.

Пробните трансекти се избират на случаен принцип, като броят им варира в зависимост от големината на изследваната територия за мониторинг (за еднотипни местообитания те са обикновено от 3 до 5). Разпределението на трансектите по територията се извършва с оглед максимално покриване на подходящите за вида местообитания и за осигуряване на представителност при екстраполацията и получаването на крайната тематична карта. При мониторинг на една определена река е желателно да има поне по един трансект в горното, средното и долното течение на реката, за да се отчетат присъствието и числеността на съответния вид в отделните сектори на реката и да се направи по-точна преценка за размера на популацията на този вид в дадената река. При изследване на стагнантни водоеми пробните трансекти се разполагат така, че да обхванат разнообразните местообитания в дадения водоем (т. напр. скалисти брегове, брегове, обрасли с растителност, открити участъци с пясъчно-тинесто дъно и т.н.).

При провеждане на мониторинг в плитки реки присъствието и отчитането видовете се извършва чрез ръчен улов и пряко наблюдение по време на обхождането на трансектите. Избраните пробни трансекти по поречията на реките се обхождат през деня, като се върви срещу течението на реките, с оглед да се избегне размътване на водата и за по-добра видимост. В рамките на всеки трансект се преглеждат всички подходящи укрития за раците (под камъните, в подмолите и в растителността), като улавянето на раците се извършва с ръце или с помощта на хидробиологично кепче (желателно е то да бъде с по-голям диаметър на отвора – минимум 40 см).

При провеждане на мониторинг в дълбоки водоеми присъствието и отчитането на видовете става чрез ловилки тип „Винтер“. Залагат се 5 ловилки, които се разполагат през 20 м по дължината на трансекта (на 10-я, 30-я, 50-я, 70-я и 90-я метър), като всяка ловилка покрива разстояние от 10 м от двете ѝ страни. За примамка се използва риба, парче месо или храна от черен дроб за котки, поставена в платнена торбичка. Експонирането на ловилките е с продължителност 2 часа, като най-подходящото време за този тип изследвания е привечер или нощно време. При всички видове раци, установените в рамките на трансекта мъртви индивиди или останки се преброяват и записват в полевия формуляр, без да се измерват, като тези данни се използват само при оценка на разпространението на съответния вид. Оценката на възрастовата и половата структура на популациите на съответния вид се извършва единствено на базата на измервания върху живи индивиди.

За всеки един пробен трансект събраните живи екземпляри от видовете обект на мониторинга се преброяват и измерват, като при правите раци се отчитат общата дължина на рака от върха на акумена до края на телсона, както и дължината и ширината на карапакса (при възможност на 30 екземпляра от трансект). При Китайския мъхнат крив рак се измерват дължината и ширината на карапакса. Екземплярите, които се измерват, се избират на случаен принцип, като се включват и най-малките ювенилни индивиди. Въз основа на размерите на всеки екземпляр се отчита тяхната възраст. Границата между ювенилни и възрастни е различна при отделните видове, като за полово зрели се смятат индивидите с обща дължина над 40 мм при Procambarus fallax f. virginalis, над 50 мм при Orconectes limosus, Orconectes virilis и Procambarus clarkii, над 60 мм при Pacifastacus leniusculus и над 40 мм ширина на карапакса при Eriocheir sinensis. Възрастните индивиди се определят и по пол за характеризиране на половата структура на популацията. Отчита се и броят на умрелите индивиди. Обикновено в едно местообитание се среща само един вид, но понякога, макар и рядко, могат да се срещат съвместно 2 или даже 3 вида раци. Ето защо е необходимо всички уловени раци да бъдат прегледани и определени до вид. Ако има съмнения за точното определяне на вида, намерените екземпляри се фотографират, като се стремим да снимаме всички отличителни белези, които се използват при таксономията на групата. Методът на трансектите е най-ефективен за бързо покриване на по-голям брой територии и по-точно определяне на относителния размер на популацията на изследвания вид.

Обходът на трансекта се записва с GPS, което позволява визуализирането му на карта, като се взимат GPS точки в началото и в края на трансекта. При обхождането на трансектите се извършват и допълнителни наблюдения и се събира информация за метеорологичните условия, качеството и характерните особености на местообитанието, за следи от негативни човешки дейности и тяхното влияние върху съответните местообитания, наличие на местни и защитени видове. Събраните данни се попълват в съответен полеви формуляр. Всички характерни моменти при изследването, като общият изглед на местообитанията, установяването на изследваните видове и констатирани вреди от човешка дейност, се заснемат с цифров апарат. Процедурата се повтаря при всеки следващ трансект.

Свалят се от GPS апарата всички GPS данни и се слагат в съответни папки според изискванията на ГИС експерта. Попълват се данните от полевите формуляри в основната база данни, ако това не е направено на терена. Предварителен анализ на получените данни за присъствие/отсъствие на инвазивни видове.

При изготвянето на методиката за мониторинг на инвазивните сладоводни видове раци от разред Decapoda от България са взети под внимание схемата за мониторинг и методиката за оценка на ПС на вида A. torrentiium, разработени в рамките на проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I”, методиката за мониторинг на видове от клас Crustacea, разработена по проекта „Теренни проучвания на разпространение на видове/оценка на състоянието на видове и хабитати на територията на цялата страна – I фаза, Теренни проучвания на разпространение и численост на безгръбначни животни“, както и техническото ръководство за мониторинг на западноевропейския вид прав рак (Austropotamobius pallipes), който не се среща в нашата страна, но има сходни екологични особености с някои от българските прави раци (Reynolds et al. 2010). Направени са известни модификации, които включват въвеждането на някои допълнителни параметри за характеризиране качеството на местообитанието (кислородно съдържание, електропроводимост и pH на водата, наличие и тип на крайбрежна растителност, изложение на хабитата и др.). За отчитането на относителния размер на популациите на изследваните видове е предпочетено използването на брой установени индивиди от даден вид в 100 м трансект , а не методът за определяне на относителната численост на раците (CPUE – Catch Per Unit Effort), при който CPUE = брой на уловените раци/100 подходящи местообитания или брой на уловените раци за 12 часа (1 нощ)/ брой на Винтерите). CPUE методът е подходящ при мониторинг и оценка на популациите от отделни водоеми, но тъй като изисква значително време за изследване на всеки един водоем не е особено подходящ за целите на биологичния мониторинг на видовете от територията на цялата страна. При използването на CPUE метода обикновено се избират най-подходящите местообитания за вида, поради което с него може да се получат сравнително завишени стойности за относителния размер на популацията.