Програма България Берковица

НА ТЕРИТОРИЯТА НА ТП „ДГС - БЕРКОВИЦА"

РАЗРАБОТИЛ:

WWF - Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма България

Берковица

2014 год.

Настоящият доклад е изготвен във връзка с определяне на горите с висока консервационна стойност (ГВКС) за територията на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) "Берковица" и в изпълнение на Принцип 9 от стандарта за сертификация управлението на гори по системата на FSC. Инвентаризацията и проучванията са извършени през 2014 година, съгласно указанията на Националното ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност, изготвено от WWF - DCP.

В Националното ръководство е дадена дефиниция за ГВКС, включваща в себе си шест различни характеристики на гората или комбинации от тях, които определят нейната консервационна стойност. В общ план Ръководството дава и насоки за управление и стопанисване, които ще запазят или повишат тези консервационни стойности. За територията на ТП ДГС "Берковица" са определени пет от шестте консервационни стойности. ВКС 5 не е типично представена за територията на стопанството, но е разгледана в настоящия доклад поради значимостта й за местните общности.

При разработката на настоящия документ, екипът се е водил изцяло от определенията, праговете и оценките посочени в Националното ръководството. Съответните дефиниции са адаптирани конкретно за горите и горските територии, управлявани от ТП ДГС "Берковица". Посочените указания за стопанисване и мониторинг са разписани конкретно и съобразно спецификата на горите и начина им на управление на проучваната територия. Разработени са всички консервационни стойности, установени на територията на ТП ДГС "Берковица". Инвентаризацията на ГВКС, свързани с наличието на наличието на редки, застрашени и изчезващи видове е продължителен процес излизащ извън рамките на един сезон. Препоръчва се базата данни за разпространението на тези ВКС да бъде постоянно актуализирана от персонала на ТП ДГС "Берковица" въз основа на периодични техни наблюдения.

При промени в горскостопанския план (ГСП) на ТП ДГС "Берковица" е препоръчително в него да се интегрират резултатите от настоящия доклад и препоръчаните горскостопански мероприятия в него. Това ще допринесе за устойчиво и природосъобразно стопанисване на горските екосистеми на територията на стопанството и за изпълнение изискванията на стандартите за горска сертификация.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

ТП ДГС "Берковица" е разположено в Северозапдната част на България. Включено е в териториалния обхват на Северозападното държавно горско предприятие (СЗДП).

ИМЕ И МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ НА СТОПАНСТВОТО

ТП ДГС “Берковица” носи името на главния административен център на района, в който се намира и седалището му - гр.Берковица.

Територията на стопанството се намира в Северозападна България и попада в югозападната част на област Монтана. Разположено е на територията на две общини - гр. Берковица (където е седалището му) и гр. Вършец.

Съседни стопанства са, както следва: на изток то граничи с ТП ДГС “Враца”, на юг с ТП ДГС “Своге” (Софийска област) и Учебно-опитно горско стопанство (УОГС) “Петрохан”; на югозапад с високопланински пасища отвъд който е границата с Република Сърбия, на запад с ТП ДГС “Говежда” и на север с ТП ДГС “Монтана”.

Общата площ на ТП ДГС “Берковица”, установена при последната ревизия на горските територии възлиза на 27 316,4 ха. В тази площ се включват и части от територията на Природен парк ”Врачански Балкан”, възлизащи на 4095,2 ха. От общата площ на стопанството държавни горски територии са 19 664 ха, като за ПП „Врачански Балкан” те са 3034 ха.

ФИЗИКО-ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Територията на стопанството е разположена в следните географски координати: 22°57’ - 23°26’ източна дължина и 43°07’ - 43°23’ северна ширина, върху северните склонове на западна Стара планина и част от Западния Предбалкан. На юг стопанството обхваща горските комплекси по северните дялове на планините Берковска (от границата с ТП ДГС “Говежда” до тази с УОГС “Петрохан”) и Козница (от Тодорини кукли до дефилето и пътя за гара Лакатник). В източната си част е разположено върху западните и югозападни дялове на Врачанската планина.

Територията включва водосборите на реките: Златица, Бързия с приток Берковска река и Ботуня с приток р.Черна.

Според възприетото Горскорастително райониране на България (проф. Б. Захариев - 1979 год.), територията на ТП ДГС “Берковица” попада в Мизийската горскорастителна област, подобласт Северна България.

Физикогеоргафското разположение на стопанството, предполага разнообразен релеф. Типично планински е релефът в Стара планина. Билата са с ясно изразена високо издигната инициална повърхнина (около 1300-1700 м н.в.) и склонове с дълбоки ерозионни врязвания, спускащи се към дълбоките речни корита до 450-650 м н.в.

В югозападната и западната част на стопанството е застъпен ниско до средно планински ридов релеф с по-слабо издигната повърхнина (около 700-1000 м н.в.)

Териториите прилежащи към Врачанската планина, са част от вътрешния Предбалкан. По южната периферия на Бързийско-Ботунското понижение минава морфоструктурната граница между Главната верига и същинския Предбалкан.

В централната част, горските масиви са разположени върху хълмисто-ридов релеф (350- 500 м н.в.), а северните части са разположени върху равнинно-хълмист релеф (до 400 м), учленен на места от потъване през неоген - кватера (150-200 м).

Най-голямата надморска височина в горска територия е в отдел 133, намиращ се на територията на Резерват “Горната кория” - 1932 м, а най-ниската в отдел 44 - 198 м н.в.

По поречието на реките Златица, Бързия и Ботуня са се обособили котловинни депресии, запълнени с кватерни наноси. Акумулационните типове релеф имат ограничено значение. В стопанско отношение, голямо значение за целия регион има Берковската котловина. Тя се е образувала първоначално като дълбок конусен дол, който по-късно се е запълвал с материали. По този начин Берковската котловина се е оформила като един обширен, блокиран от разломи наносен конус, който на север и изток е заграден от вълнообразни бърда.
в/ Хидроложки условия

Многобройните малки и големи водни течения, които протичат през територията на стопанството са притоци на р. Огоста в нейното горно течение. В планинската част реките и доловете имат сравнително стръмен надлъжен профил и постоянен воден дебит. Обратно, реките и доловете, извиращи от хълмистите предпланински части имат променлив воден дебит и често се срещат суходолия.

• 
  р. Златица води началото си от землището на с. Черешовица. Водосборният й басейн е сравнително голям. По-важни нейни притоци са реките: Деленица, Бъркачица, Брезовица, Тунсулца, Лева река, Ловни дол, Еловица, Попов дол, Дълбоки дол. Река Златица тече в североизточна посока, има постоянен дебит и се влива в яз.”Монтана”.
  
• 
  р. Бързия извира в района на УОГС “Петрохан”. Тя е с най-голям водосборен басейн, голяма част от който е извън пределите на стопанството, тече в северна посока и се влива в яз.”Огоста”. По-важни нейни притоци са: Женска река, Къса река, Голяма река и Шабаница, които пред гр. Берковица се събират в една река - Берковска. Тя заедно с р. Врещица (от дясно) се вливат в река Бързия при м.”Йончеви ханове”.
  
• 
  р. Ботуня събира водите на много реки и притоците им в района на горскостопански участък “Вършец”. Тя тече в североизточна посока, има постоянен воден дебит и напуска района малко след с.Стояново. По-важни нейни притоци са: Раковица, Ладровица (събираща водите на Стара река, Драгиева бара, Ралкова бара, Крушечка бара, Просеничка бара, Орлощица и Барбаращица), Бела река и Черна. От предпланинската част най-големия й приток е р.Шуговица.
  

Съществуват благоприятни условия за растеж и възпроизводство на дървесната растителност (вегетационен период 113 до 192 дни).

За вегетацията са от значение и пролетните и есенни слани и мразове. Най-късната дата за поява на последните пролетни мразове е 27.IV. (ст. Берковица), 6.V. (ст. Вършец) и 8.VI. (ст. Петрохан), а най-ранните есенни мразове се появяват към 7.IХ. (ст. Петрохан), 28.IХ. (ст. Вършец) и 1.Х. (ст. Берковица). Средната продължителност на свободното от мраз време е: 204 дни (ст. Вършец); 201 дни (ст. Берковица) и 154 дни (ст. Петрохан). Повреди от слани не са забелязани в горските култури и насажденията.

Валежният режим в района на стопанството е благоприятен за горскодървесната растителност (от 982 до 1321 мм годишен валеж) и обуславя и добрите условия на овлажняване на почвите. Относителната влажност на въздуха варира от 75% до 82% от ниските към високите части на стопанството. Първата снежна покривка се появява около 30 ноември за предпланинските части, около 21 октомври за планинските части, а средната дата на последната снежна покривка е съответно 21 март и 26 април. Средната й дебелина (ст. Вършец) е 10 см, а за планинските части тя е значително по-голяма 37 см (ст.Петрохан).

Преобладаващите ветрове в района на стопанството са западните и северозападните. В началото на пролетта се появява и силен южен вятър (фьон), който причинява пречупване на дървета и появата на ветровални петна, предимно в иглолистните култури.

Растителност
Сегашният характер на горската растителност в района на стопанството е представена от голям брой горскодървесни, храстови и тревни видове.

За територията на стопанството, като главен и преобладаващ дървесен вид е букът. В сегашния състав на дървостоите, той заема 36,8% от залесената площ, а в оптималния бъдещ състав нараства на 39,7%. Втори по значение дървесен вид е зимния дъб, който увеличава участието си от 15,6% при сегашния състав, на 19,0% при бъдещия състав. Трети по значение е благунът, който леко увеличава участието си - от 11,4% при сегашния състав на 12,9% при бъдещия състав.

Нараства делът още на цера, сребролистната и едролистната липа, кестена, планинския ясен и др., а рязко намалява делът на белия бор (от 6,4% на 0,6%) и черния бор, поради това че културите създадени от тях са извън ареала им и при формиране на бъдещите дървостои ще бъдат заменени с представители на бука, дъбовете, липите, и др.