Програма „Цифрова България 2015 и тяхното актуализиране, допълване и основни тенденции в процеса на развитието й с хоризонт 2020 г

На европейско ниво приоритетите в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и интернет са очертани в „Цифровата програма на Европа (ЦПЕ)” - една от водещите инициативи на Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „ЕВРОПА 2020”, която трябва да подготви икономиката на ЕС за предизвикателствата на настоящото десетилетие.

„Цифровата програма на Европа” има за цел да катализира европейската икономика и да допринесе за справянето с основните социално икономически предизвикателства пред Eвропейския съюз чрез оползотворяване на потенциала на ИКТ. Успешното изпълнение на програмата трябва да доведе до установяването и развитието на същински единен цифров пазар и електронната търговия и за подобряване качеството на живот чрез осигуряване на по-добро здравеопазване (e-здравеопазване), по-успешно социално приобщаване и модернизация на образованието (подобряване на е-уменията), по-ефективна публична администрация (е-правителство) и по-добър диалог между гражданите и управляващите (e-участие), по-сигурни и ефективни транспортни решения (интелигентни транспортни системи), по-чиста околна среда и по-ефективни интелигентни енергопреносни мрежи, интелигентен транспорт и интелигентни градове, нови медии и възможности за улеснен достъп до културно съдържание. Областите на действие и целите, заложени в Национална програма „Цифрова България 2015” трябва да се препокриват напълно с програмните цели, заложени в ЦПЕ, като са съобразени и със спецификата на бизнес средата и икономическата рамка на България.

Цифровата програма на Европа” има за цел да катализира европейската икономика и да допринесе за справянето с основните социално икономически предизвикателства пред Европейския съюз чрез оползотворяване на потенциала на ИКТ. Успешното изпълнение на програмата трябва да доведе за установяването на същински единен цифров пазар и електронната търговия и за подобряване качеството на живот чрез осигуряване на по-добро здравеопазване (e-здравеопазване), по-успешно социално приобщаване и модернизация на образованието, (подобряване на е-уменията), по-ефективна публична администрация (е-управление) и по-добър диалог между гражданите и управляващите (e-участие), по-сигурни и ефективни транспортни решения (интелигентни транспортни системи), по-чиста околна среда и по-ефективни интелигентни енергопреносни мрежи, интелигентен транспорт и интелигентни градове, нови медии и възможности за улеснен достъп до културно съдържание. Реализацията на тези програмни цели, заложени в ЦПЕ, трябва да се препокриват напълно с областите на действие и целите, заложени в Национална програма „Цифрова България 2015”, като са съобразени и със спецификата на бизнес средата и икономическата рамка на България.

Поради прилагания разпределен подход в изпълнението на ИТ политиката на държавата, програмата стъпва на основно допускане, че всяко ведомство осигурява административното и финансово изпълнение на мерките по програмата, съгласно ангажиментите и отговорностите си по ЦПЕ. Възможни са и други начини на финансиране на отделни проекти като целево финансиране от държавния бюджет, финансиране по европейски програми и други.

Политиката за развитие на ИО е хоризонтална и е споделена цел в държавата, която в условията на децентрализирано управление на ИТ изисква добре работещ координационен механизъм, обхващащ всички нива на управление. МТИТС има координираща роля. От една страна, като отговорно ведомство има за задача да събира, обобщава, анализира и отчита събраната информация, която публикува на официалния си сайт, и от друга страна, Министерството в лицето на Подгрупа „ЦПЕ” изпълнява функциите на интерфейс между българските и европейските институции в областта на ИО.

Изпълнението на ЦПЕ е ангажимент на всички ангажирани държавни структури. То се следи периодично и отчита /два пъти в годината, обикновено към юни и декември/ от Подгрупа „ЦПЕ”, която подготвя становища и ги представя за одобрение на Съвета по европейските въпроси чрез Работна група 31 „Европа 2020”. Председателя на подгрупата изготвя доклади и участва в Подготвителната Работна група и в Групата на високо ниво по ЦПЕ към Европейската комисия. Оттам на европейско ниво се задейства следния механизъм на управление на ЦПЕ:

Съществува тясно сътрудничество с държавите-членки, Европейския парламент и всички заинтересовани страни по-конкретно чрез:

• 
  създаване на „Група на високо равнище“ за работа с държавите-членки;
  
• 
  осъществяване на редовен диалог с представители на Европейския парламент;
  
• 
  изграждане с широка гама от заинтересовани страни на платформи за действията по седемте основни направления.
  

В изпълнение на основните приоритети, изброените по-горе, са извършени дейности по подготовка и реализиране на редица произтичащи мерки, като информацията за тях е подадена от представителите на ведомствата в подгрупата.

В плана са заложени 89 задачи за изпълнение от ведомствата, които се актуализират на всеки шест месеца. Те са предложени в контекста на задачите от ЦПЕ в следните области: електронни съобщения, широколентов достъп, електронно управление, образование, научно-изследователска дейност, интелигентни транспортни системи, околна среда, финансови инструменти, интернет управление. Към месец декември 2013 г. са посочени като изпълнени 29 задачи.

Забелязва се активизиране на ведомствата във връзка с новия период на програмиране до 2020 г., предлагат се нови задачи и се отчита работата по заложените задачи. Припознават се програмните инструменти по-добре като подходящи за иницииране на мерки и контрол.

Проблемът е ограниченото финансиране поради което се просрочват или замразяват задачи.

Пътната карта представлява таблица с индикатори за измерване на напредъка в изпълнението на ЦПЕ и НПЦБ, в която са поместени данни за целеви показатели, изходно ниво за ЕС и изходно ниво за България и напредъка до 2020 г. Това е основен документ за измерване на напредъка по програмата на европейско и национално ниво. Няма пълно съответствие между индикаторите на информационното общество които се измерват от НСИ, КРС и таблото за резултати на ЕК (Scoreboard). Поради тази причина имаме неизмерени ключови индикатори за изпълнение на програмата в България и в невъзможност да бъдат съпоставени с европейските показатели.

През юни е изготвен пространен анализ на работата по ЦПЕ и НПЦБ, където напредъкът се измерва в съответствие с европейския механизъм за отчитане на програмата. Презумпцията е че изпълнението на ЦПЕ ще доведе до достигане на ключовите индикатори заложени в ЦПЕ. Документът е качен на официалния сайт на МТИТС, заедно с останалите цитирани и изпратени на Работна група 31 и чрез нея до Съвета по европейските въпроси документи.

Анализът за напредъка на изпълнението на ЦПЕ през месец юни 2013 г. оценява цялостното въздейстие въз основа на: 13-те ключови цели за изпълнение, http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/scoreboard, отчитане на напредъка на задачите по 7-те области на действие /политическите действия/ http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/progress-pillar и според водещите приоритети за отчитане на напредъка по страни https://ec.europa.eu/digital-agenda/en/scoreboard/bulgaria:

Фиг. 4. Ключови цели за изпълнение на ЦПЕ


Водещи приоритети
Първият приоритет е осигуряване на 100 % широколентово покритие на територията на цялата страна и високоскоростен и свръх високоскоростен достъп до интернет, така че до 2020 г. над 50% от домакинствата и бизнеса да могат да използват интернет със скорости по-високи от 100 Mbps.

За постигане на тази амбициозна цел, на първо място трябва да бъде решен въпроса с покритието на малките градове и селските райони. Това ще стане чрез инвестиционни проекти в отдалечените, слабо-населени и селски райони и регионални проекти за изграждане на безжичен широколентов достъп в общините, както и на високоскоростна свързаност на читалищата, медицински заведения, кметства. Тези проекти ще бъдат финансирани чрез публично частни партньорства и новите оперативни програми за периода 2014-2020 г.

Мерките, предвидени за поетапно увеличаване на скоростта на достъпа до интернет включват:

• 
  Освобождаване на радиочестотен спектър, който в момента се ползва за целите на националната сигурност и военни нужди и предоставяне на възможност за развитие на безжични широколентови приложения (напр. 2.5-2.69 GHz, 800 MHz и др.);
  
• 
  Синхронизиране на приложимата законова и подзаконова нормативна уредба, с оглед осигуряване на съвместно ползване и разполагане на различните видове техническа инфраструктура, и съответно, намаляване на разходите при строително-монтажните работи и бързо изграждане на мрежи от следващо поколение;
  
• 
  Технологично обновяване и надграждане на съществуващи стари широколентови мрежи с цел постигане на необходимите параметрите, осигуряващи възможност за предоставяне на нови, модерни електронни услуги със значително по-високи скорости в периода 2014 -2020 г.;
  
• 
  Поетапно изграждане на мрежи за широколентов достъп от ново поколение (NGA-Next Generation Access) в периода 2015 - 2020 г. Тези мрежи са с определящо значение и представляват изключително важна технологична предпоставка за успешно предоставяне на трансгранични електронни услуги от висок икономически и обществен интерес в рамките на ЕС.
  

• 
  Обучителни курсове за централната, регионалната и местната администрация;
  
• 
  Демострационни проекти за широколентов достъп в отдалечени населени места в цялата страна;
  
• 
  Комуникационна кампания за повишаване информираността и уменията на населението и бизнеса в използването на широколентови услуги.
  

Инвестициите в е-управление като част от хоризонталния стратегически приоритет за постигане на добро управление ще бъдат насочени към разработването на методики за управление, на проектиране и прототипиране на иновативни инструменти за електронното управление, в частност за автоматизация на софтуерното инженерство, облачни и грид технологии, обработката на знания, ГИС инструменти, доизграждане на единен системен интегратор на електронното управление, осигуряване на качествена структурирана информация във всички звена на държавната администрация.

• 
  Подобряване на оперативната съвместимост и информационната сигурност на информационните системи на изпълнителната и съдебната власти, което ще гарантира тяхната ефективност и надеждност и ще повиши доверието в публичните електронни услуги;
  
• 
  Създаване на фронт офиси на електронното управление и изграждане на облачната структура на електронното управление;
  
• 
  Развитие на нови интегрирани публични електронни услуги за гражданите и бизнеса, включително през-грангранични;
  
• 
  Пълно преминаване към електронни обществени поръчки и електронно фактуриране. Поръчките, извършвани от централните и местни органи и агенции представляват значителна част от БВП и ако се реализират електронно имат голям потенциал за стимулиране на електронната търговия, показател, по който България изостава. По отношение на електронното възлагане на обществени поръчки има значителен напредък относно електронното обявяване, което се явява първата фаза от цялостния процес на електронно възлагане на обществени поръчки. България предвижда до края на 2016 г. да осигури въвеждането на изцяло електронна комуникация и на следващия етап от е-възлагане на обществени поръчки – подаване на е-оферта от участниците в процедурата;
  
• 
  Изграждане на административен капацитет, особено в администрациите на местно ниво за предоставяне на електронни публични услуги;
  
• 
  Въвеждане на т.нар. електронно правосъдие, което да гарантират висока ефективност на органите на съдебната власт и на техните администрации при осъществяване на компетенциите им. В проекта на Споразумението за партньорство се посочва, че концепцията за „е-правосъдие” има нужда от надграждане както за разширяване на достъпа до правосъдие, така и на антикорупционна мярка. Ще има нужда да се осигури разработване и предоставяне на органите на съдебната власт на централизирана модулна информационна система в областта на гражданското и наказателното производство.
  

Като обосновка за избора на Тематична цел 3 „Повишаване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия ” на ОПИК се посочва, че както пред пазарните лидерите, така и пред МСП стои предизвикателството за предвиждане на промените, които ще настъпят през идните години и за намиране на механизми за използване на пълния потенциал на цифровите технологии. Предприятията без цифрова свързаност и ИКТ базирани бизнес модели най-вероятно ще бъдат изключени от световния пазар. В отговор на идентифицираните нужди при разработване на Националната програма за развитие: България 2020 в отделни подприоритети са предвидени области на въздействие за стимулиране на инвестициите във високотехнологични производства и услуги и внедряването на стандарти основно в МСП.

За изпълнение на Специфична цел 1 „Повишаване на конкурентоспособността на МСП чрез подобряване на ефективността и производителността на технологиите и управлението в предприятията” на ОПИК МТИТС е предложило да бъдат включени и специално съобразени мерки за подкрепа на ИКТ фирми, разработващи приложения и услуги за нуждите на останалите индустриални сектори.

В предвидената Подкрепа за нововъзникващи и/или стартиращи предприятия е предложено да бъде отделено специално внимание на цифровото предприемачество, което обхваща създаването на нови и трансформация на съществуващи предприятия, които са двигателите на разработването и използването на нови цифрови технологии с икономическа и социална значимост. Цифровите предприятия се характеризират с висока интензивност на използване на нови цифрови технологии (особено социалните, големи бази данни, мобилни и „облачни” решения) за подобряване на бизнес операциите, създаване на нови бизнес модели с пряк ангажимент към клиентите и заинтересованите страни. Те създават работни места и възможности за растеж в бъдеще.

За Инвестиционна подкрепа за въвеждане на нови ИКТ-базирани услуги, производство и методи на разпространение, въвеждане на приложения за електронна търговия в предприятията и др., МТИТС предлага да бъдат включени и специално съобразени мерки за подкрепа на ИКТ фирми в съответствие с регионалните характеристики и перспективи, залегнали в Регионалните планове за развитие на 6-те района за планиране в България.

Като средство за постигане на специфичната цел могат да се използват ваучери за бързорастящи предприятия, вкл. за иновации за използване на ИКТ – мярката ще бъде насочена към конкретните нужди на бързорастящи технологични предприятия, вкл. стартиращи предприятия в областта на цифровите технологии и интернет през първоначалните етапи от дейността им.

И не на последно място, в ОП „Иновации и конкурентоспособност” следва да се предвиди финансиране на услуги и мерки за популяризиране на възможностите и ползите от използването на ИКТ от предприятията - информационни услуги, статистически проучвания и анализи, популяризиране на потенциала и възможните приложения на ИКТ (форуми и работни срещи с представители на МСП) на регионално ниво с цел повишаване на конкурентноспособността на местната икономика в съответствие с регионалните особености и перспективи, залегнали в Регионалните планове за развитие (2014 -2020) на 6-те района за планиране.
Четвъртият основен приоритет е повишаването на цифровите компетентности и умения, което е основна предпоставка за осигуряване на търсенето и широкото използване на ИКТ базираните приложения и услуги.

Мерките по този приоритет целят модернизация на образователната система и системата за учене през целия живот чрез широко въвеждане на ИКТ и по-специално:

• 
  осигуряване на високоскоростна свързаност на висшите учебни заведения и училищата;
  
• 
  оборудване на училищата с компютри и друга техника;
  
• 
  осигуряване на електронно учебно съдържание с отворен достъп на всички нива на образователната система, които да предоставят възможности за широко въвеждане на е-ученето;
  
• 
  Модернизиране на на учебните програми и оценяването на резултатите от обучението и професионалното развитие на преподавателите с цел изграждане на ИКТ професионалисти с компетентности отговарящи на изискванията на пазара на труда;