СТРАТЕГИЧЕСКА (ДЕЙНА) ЛИНИЯ

Повторение на изученото за езика и общуването, за условията на общуване. Речев етикет в официалното и неофициално общуване.

Повторение на изученото за текста.
Понятие за теза, реферат, съобщение. Избор и систематизация на материала за реферат, съобщение.

Аудиране

Слушане с разбиране на текстове от художествен и други стилове.

Усъвършенстване на уменията да се възприема слухово и да се разбира автентичното съдържание в типични ситуации на общуване, критично да се оценява и уместно да се използва необходимата информация.

Аудиране (глобално, детайлно, критично) на текстовете от различен стил, тип и жанр.

Развитие на аудитативната памет, внимание, представи, на логическото мислене (сравняване на два прослушани фрагмента относно присъствие/изпускане на нова информация).

Анализ на употребените езикови средства.

Прогнозиране на съдържанието на текста (по дадено заглавие).
Говорене

Диалог

Диалог в официална и неофициална обстановка, в лична, обществена и образователна сфера. Диалогът като обмяна на информация, мисли, съждения.

Диалог – мотивиране към някаква дейност, диалог- дискусия в рамките на обсъждания проблем или въз основа на прочетения текст в съответствие с основните характеристики на диалога, нормите на българския книжовен език, езиковия етикет и правилата на общуването.

Преразказ на текст с включване на редица взаимосвързани идеи или мисли.

Разгръщане на дадена тема в свързано изказаване и отстояване на своята позиция.

Дискусия на морално-етична тема.

Тема и съдържание на диалога. Съставяне на диалог с помощта на опорни думи и самостоятелно.

Монолог

Подготовка на монологичното изказване при помощта на тези. Самостоятелно съставяне на монолог.

Устен преразказ.

Подробен, сбит преразказ – повествование, описание, разсъждение (използват се художествени, научни, публицистични, официално-делови текстове).

Устно съчинение – разсъждение – въз основа на упоменатите сфери на общуване.

Рецитиране на стихотворение или откъс от проза.

Провокиране на мотивацията за четене.

Четене на текстове от различни стилове и жанрове на общуване с използване на основните видове (стратегии) четене.

Разбиране на фактическото съдържание на прочетеното. Формулиране на проблемите в текста. Усъвършенстване на уменията да се интерпретира прочетеното (определяне на пълнотата на поставените от автора проблеми).

Определяне на познавателната ценност на прочетеното (коментиране на най-интересната част от текста).

Развиване на умения да се изразяват мнения и да се дава оценка за прочетеното.

Овладяване на структурно-композиционните особености на текста от различни функционални стилове (подбиране на статии с определен проблем от няколко вестника).

Прогнозиране на съдържанието (по извода на текста).

Изразително четене на глас на художествени, научни, публицистични текстове – след извършване на изпълнителски анализ.

Четене наум.

Работа с книга. Бележки под линия.

Писане

Кратък и подробен преразказ на текст от научен, публицистичен и художествен стил.

Съобщение или реферат въз основа на 2-3 източника на морално-етична и обществена тема.

Усъвършенстване на свързаното изказване.

Писане на слухови диктовки, спазвайки изучените правописни норми.

План за работа. Молба.

Превод от украински на български на различни по стил и жанр текстове.

• 
  да разбира съдържанието и смисъла на прослушаните текстове, които се отнасят към различни стилове, в това число на научно-популярни текстове;
  
• 
  да разбира отношението между книжовен и диалектен текст.
  

• 
  да сравнява при слушане българските и украинските обичаи, описани
  

• 
  да различава елементите на художествения, научния, публицистичния, официално-деловия текст;
  
• 
  да усвоява и използва най-важната и актуална информация от прослушаните текстове от различните стилове, типове и жанрове на общуване;
  
• 
  да обяснява темата и съдържанието на диалога или монолога;
  
• 
  да оценява съдържанието, подбора на думите, строежа на изреченията, правоговора в съставения текст;
  
• 
  да владее различни стратегии на аудиране;
  

• 
  да съставя план и тези на прослушаното;
  
• 
  да преразказва прослушаното устно и писмено; кратко и подробно, да прави изводи, критично да оценява прослушаното и изказва собствено мнение;
  
• 
  да анализира прослушаните текстове.
  

• 
  ефективно и коректно да съставя диалог; да взима активно участие в дискусия; свободно да общува с двама-трима събеседници; да спазва основните характеристики на диалога (лаконичност, логичност, изразителност, уместност); да спазва нормите на българския книжовен език;
  
• 
  да намира от различни източници откъси от различни стилове и да ги възпроизвежда при диалог и монолог;
  
• 
  да построява диалог като съблюдава особеностите на различните стилове; отчитайки в разговора особеностите на българските и украинските обичаи;
  
• 
  да прави сбит и подробен преразказ;
  
• 
  да създава устно съчинение за България, Украйна; а също така по определена морално-етична тема;
  
• 
  да съблюдава особеностите на различните стилове в своята реч;
  

• 
  да умее добре да изразява и аргументира своите мисли; да отстоява своята гледна точка, без да обижда другите;
  
• 
  да има правилно българско произношение в диалогичната и монологичната реч;
  
• 
  да контролира собствената си реч в нова ситуация и поправя допуснатите правоговорни, лексикални и граматични грешки при устен текст;
  
• 
  да рецитира правилно стихове или проза.
  

• 
  да чете на глас текстове от раз-
  

• 
  да чете наум художествени, научни, публицистични, официално-делови текстове, в това число научно-популярни текстове;
  
• 
  изразително да чете автентични текстове от различни стилове, в съответствие с нормите на българския книжовен език;
  
• 
  да изразява с помощта на тембъра, темпа, скоростното четене особеностите на съдържанието, стила на текста и авторовия замисъл;
  
• 
  да разбира смисъла и особеностите на употребените езикови средства;
  
• 
  да обяснява темата и подтемите на текста, характерите на персонажите;
  
• 
  да намира най-важното в текста - идеи, мотиви и близки на ученика идейни внушения, като се ръководи от предварително поставените задачи и без тях;
  
• 
  да сравнява при четене българските и украинските обичаи, описани в текста;
  
• 
  да чете, разбира и обяснява статии от тълковен, синонимен, фразеологичен и енциклопедичен речник;
  
• 
  да използва анотацията и забележките в книгата;
  
• 
  да оценява правилно и адекватно прочетения на глас текст и внушената на слушателя основна мисъл на текста;
  
• 
  да усъвършенства техниката на четене на глас и наум на непознат текст;
  
• 
  да поправя допуснатите говорни и интонационни грешки при четене на глас;
  
• 
  да умее правилно да използва бележките под линия.
  

• 
  да прави писмен кратък и подробен, преразказ на художествен, публицистичен текст с използване на самостоятелно съставен подробен план;
  
• 
  да изказва собствено мнение по проблемите, героите; да свързва своето повествование с личния живот;
  
• 
  да умее да подбира и структурира текстов материал за изготвяне на реферат;
  
• 
  да пише молба и план за работа;
  
• 
  да използва знанията за текста, съчетавайки ги с граматичните, правописните и пунктуационните норми при построяване на текста;
  
• 
  да анализира модел на съчинение откъм тема, идея, подбор на лексикалните и изразително-изобразителните средства;
  
• 
  да подбира езиковите средства в зависимост от текста; да се придържа към изискванията на съответния жанр;
  
• 
  да усъвършенства писмената реч в съответствие с изискванията;
  
• 
  да пише слухови диктовки, като спазва правописните и пунктуационни правила.
  

• 
  да превежда различни по стил и жанр откъси или неголеми завършени произведения, като се придържа към изискванията за този вид езикова дейност;
  
• 
  да поправя написания текст – откъм съдържание, структура, подбора на думите, правопис и пунктуация.
  

Формиране на съвременния български книжовен език. Основни периоди в развитието му. Отношение между книжовно и диалектно.

Видове сложни изречения (повторение).

Сложно смесено изречение. Синтактичен анализ на изречението.

Обособени части на изречението.

Вметнати думи и изрази.

Пряка, непряка и полупряка реч.

Цитиране и цитат (упражнения).

Различни начини за свързване на изреченията в текст.

Художествен стил.

Стилистичните норми и стилистичен анализ на текст (от различни стилове).

Остарели (архаизми, историзми) и нови думи (неологизми) в българския език.

Етимология на думите.

Фразеологизмите - част от словното богатство на българския език. Най-често употребяваните фразеологизми (разширяване на списъка).

Съществително име. Бройна форма

Граматически категории на имената (преговор).

Местоимения. Видове местоимения

Глагол. Възвратни глаголи.

Наклонение на глагола. Условно и преизказно наклонение.

Граматически категории на глагола (преговор и разширение).

Причастия. Страдателно причастие.

Деепричастие.

Граматичните норми в българския език

• 
  да разказва за основните периоди в развитието на българския език;
  
• 
  да различава книжовна и диалектна реч; думите от българските диалекти на различни села в Украйна.
  

• 
  да различава сложното смесено изречение от другите сложни изречения; различните начини на свързване на изреченията в текст;
  
• 
  да открива сложно смесено изречение в текста;
  
• 
  да реконструира изреченията, да ги сравнява и обяснява уместната им употреба;
  
• 
  да прави синтактичен разбор;
  
• 
  да оценява съставените изречения и да ги поправя откъм съдържание, строеж, подбор на думите, правопис и пунктуация;
  
• 
  да открива обособените части и вметнатите думи и изрази;
  
• 
  да трансформира изреченията от пряка реч в непряка;
  
• 
  да редактира изречения според синтактичните и пунктуационните норми;
  
• 
  да редактира грешки при цитиране.
  

• 
  да трансформира текстове като променя начините за свързване на изреченията;
  
• 
  да знае особеностите на художествения текст;
  
• 
  да прави стилистичен анализ на текстове от различен стил.
  

• 
  да обяснява етимологичното значение на думите, като ползва речници и други спомагателни материали; значението на остарелите и новите думи;
  
• 
  да употребява правилно и уместно думите и фразеологизмите при съставяне на текст;
  
• 
  да оценява правилността и уместността на употребените думи и архаизми;
  
• 
  да поправя допуснатите грешки при употребата на неологизми и фразеологизми;
  

• 
  да владее граматическите категории на съществителното;
  
• 
  да образува бройна форма на съществителните;
  
• 
  да определя видовете местоимения;
  
• 
  да систематизира и обобщава парадигматичната информация за видовете местоимения в българския език и осмисля функциите им в изречението и в текста;
  
• 
  да редактира конкретни текстове, съдържащи местоимения, да развива и усъвършенства речта си;
  
• 
  да открива възвратни глаголи, страдателни причастия, деепричастия в изреченията;
  
• 
  да образува формите за условно и преизказно наклонение;
  
• 
  да обяснява значението на възвратните глаголи, причастията, деепричастията и техните граматични признаци; да знае правописа на възратните глаголи;
  
• 
  да образува причастия и деепричастие от глаголи;
  
• 
  да включва възвратни глаголи, причастия и деепричастия в изречението.
  

Българските манастири и църкви.

Хоби.

Известни исторически и културни дейци.

Здравеопазване. Здравословен начин на живот.

Наука. Световни открития.

Околна среда и екология. Екологична култура.

Българско културно наследство.

Българо-украинските културни връзки.

Бесарабската духовна светиня – Храмът «Преображение Господне» в Болград.

Паисий Хилендарски – автор на първото историческо съчинение в България.

Васил Левски – национален герой на България.
Сравнение на българския обичай Сирни заговезни с украинския традиционен празник Масленица. Украинският и българският вариант на традиционния празник Никулден.

Съставяне на родословно дърво. Известна личност от моя род.

При лекаря. Фитнес-заниманията и ползата от тях. Неделен ден в планината.

Научните постижения на ХХ век и тяхната реализация в съвремения живот.

Какво знаете за Джон Атанасов – създателят на компютъра?
Световни организации в защита на природата. Екологични акции във вашето училище.

Кирилицата – българската азбука като световно културно наследство.

Тракийските гробници в България.

Старобългарските писмени паметници.