Програма е разработена в съответствие с чл. 79 от Закона за опазване на околната среда. Програмата си поставя няколко основни

2.2. Води

2.2.1.Количество на водните ресурси в община Омуртаг

На таблица 13 са показани количествени данни за структурните елементи на водния ресурс в обобщената морфографска част – Предбалкан. Цифрите в скоби представляват процента на съответния структурен елемент от водния ресурс.

Сравнително високият процент (39,8%) на обема на подпочвените води показва, че значителна част от водите са естествено регулирани.


Таблица 13. Структура на водния ресурс в Предбалкана

Морфографска единица, площ (км2)	Модул на оттока (дм3 /сек на 1км)	Структурни елементи (mlrd м3 )
		Wr обем на речния отток	Wu обем на подпочвените води	Ws склонов речен отток	Wез(яз) езерен (язовирен) отток
Предбалкан 14391,8	4,15	1,976	0,786 (39,8%)	1,190 (60,2%)	0,960 (48,6%)

Хълмистият район е обусловил средна по размери гъстота на речната мрежа от 0,5 до 2,0 км/км² площ.

На територията на общината преминават реките Голяма река и Тича.

Голяма река – води началото си от водослива на Птичевска река и Хилядата дола, северно от с. Змейно. Приема водите на Великденска река и Долната река, където е построен язовир “Ястребино”.

Птичевска река води началото си от местността “Крушака”. Тече в северна посока и приема водите на Орлово гнездо, Горския кладенец, Средния дол и др.

Великденска река води началото си от водослива на “Воденичарски дол” и “Балабановия дол” – югозападно от с. Великденче – тече в посока северозапад.

Долната река води началото си от м. “Малката нива”, северно от гр. Омуртаг. Тече в северна посока и северно от с. Беломорци променя рязко посоката си на запад.

Тича – води началото си от община Омуртаг. По характерни нейни притоци са :

Гюрла води началото си от сливането на Черния дол и Мечия дол под с. Долно Козарево.

Усойката води началото си южно от с. Веренци, приема водите на Веселецки дол, Гъстока, Моравка, Орловия дол, Студената вода и др. Под с. Могилец се влива в Голяма Камчия.

Върху режима на речния оток от съществено значение е влиянието на валежите през годината, тяхната интензивност, образуването и топенето на снежната покривка и загубите в изпарение.

В таблица 14 са представени средната месечна, сезонна и годишна сума на валежите (в мм) за хидрометрична станция Омуртаг, с надморска височина 540 м.

Таблица 14. Средна месечна, сезонна и годишна сума на валежите (мм)

Станция	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII	Зима	Пролет	Лято	Есен	Годишна
Омуртаг	62	38	40	64	85	89	66	59	46	49	56	58	159	189	214	152	714

Фигура 4. Средна месечна сума на валежите (мм)


Както се забелязва от данните в таблица 14, умерено – континенталният климат обуславя добре изразени пролетно – летен максимум и есенно – зимен минимум на валежите. Пролетният сезон (февруари – май) е с максимален отток, а лятно – есенният сезон (август – октомври) е с минимален отток.

Липсва пълен синхрон между пролетното пълноводие и максимума на валежите, което се дължи на подхранването от топящи се снежни води.

Лятно – есенното маловодие в района настъпва в резултат на намаляването на постоянната съставка на оттока (намалява и подземния отток) и от значителното изпарение.

Чувствителен дял във водния баланс на общината са изкуствените водоеми.

Липсват данни за състава и количеството на водите на реките и язовирите.

Водопроводната мрежа на град Омуртаг е 25 км., като 96% е с изтекъл срок на годност. Водоснабдяването се осъществява от карстов водоизточник до с. Кипилово, Община Котел с променлив дебит, намиращ се на 36 км южно от града. Загубите на вода по трасето от водоизточника до града и във вътрешната мрежа са значителни, поради което градът е на режимно водоподаване. Недостиг на питейна вода има през периода юли – октомври. Приблизителното количество недостигаща вода е 40 000 м³ на месец и се дължи на амортизираната водопроводна мрежа. Изготвен е проект: “Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни води в гр. Омуртаг”.

Водоснабдителната мрежа на община Омуртаг е изградена в по–голямата си част преди около 40 – 50 години. Някои от участъците са изградени през периода 1934 г. – 1935 г. Основните магистрални водопроводи са от метален тип с напреднала фаза на корозия, а част от тях са азбестово – циментен тип с висока степен на амортизация, касаеща най–вече свързването между тръбите с муфи на системата. Водопроводните отклонения са изградени от поцинковани тръби, които са подложени на бърза корозия. Всичко това води до ежедневни аварии и спиране на водоснабдяването на населението.

Най-общо проблемите на водоснабдителната мрежа са непрекъснато нарастващите течове и аварии на ВиК - системата и възможността в една близка перспектива съществена част от водоснабдителната система /над 70 %/ да бъде ликвидирана.

Общата дължина на водопроводната мрежа на общината включва 25 км. вътрешна градска водопроводна мрежа, 364 км. вътрешна селска мрежа и 170 км. външна водоснабдителна мрежа, от която 45 км. външна водоподаваща мрежа за града от с. Кипилово, община Котел. Общината разполага с 28 помпени станции, 64 водоизточника и 41 водоема в населени места.

По отношение на канализационната мрежа проблемите са големи, тъй като там, където е изградена съществуват редица неуредици: колекторите са неправилно оразмерени с малка пропускливост, има участъци с обратен наклон, което ги прави постоянно претоварени и нефункционални. Канализационните отклонения в общината са 863 бр.

За цялостното развитие на Община Омуртаг е разработена конкретна “Програма за развитие на инфраструктурата”.

2.2.3. Качество на водите използвани за питейни нужди

Качеството на питейните води се изследва, както от “ВиК” ООД гр. Търговище, така и от ХЕИ – Търговище.

“ВиК” ООД гр. Търговище извършва изследвания по физикохимични показатели всеки месец в гр. Омуртаг и всяко тримесечие в селата. По показателите цинк, мед, флуор, барий, олово, арсен, хром, селен, кадмий и уран се правят изследвания веднъж на 5 години. Не се правят изследвания по микробиологични показатели.

В изпълнение изискванията на Наредба № 9 на МЗ, МРРБ и МОСВ за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (Обн. ДВ. Бр. 30/2001 г.), РИОКОЗ-Търговище провежда постоянен и периодичен мониторинг на водите от централното водоснабдяване на населените места в Област Търговище.

За периода 2007-2009 година са взети общо 487 водни проби от населените места в Община Омуртаг, в т.ч. 31 бр. от гр. Омуртаг и 456 от останалите селища. Пробите отговарят на минимума изисквания по Наредба № 9 по обхват и честота. По химичен показател "Нитрати" през 2007 година стойности над допустимите са установени при водните проби от 2 села: с.Величка и с. Презвитер Козма. При извършените анализи от средата на 2008 година до този момент се констатира намаление на стойностите до степен отговаряща на изискванията на Наредба №9 на МЗ. 26 от случаите на нестандартност се отнасят до несъответствие на води по цвят, мирис и прехлориране.

Несъответствия по микробиологични показатели - наличие на колиформи, са показали 25 проби води. В тези случаи на лице е човешка грешка - неефективна дезинфекция от страна на водомайсторите в населените места. На виновните лица е потърсена административна отговорност и е разпоредена допълнителна обработка на водата. Взети са контролни проби, които доказват качествена дезинфекция.

По силата на разработена съвместнmа програма за мониторинг на питейните води, водоснабдителната организация "В и К" ООД гр.Търговище и РИОКОЗ - Търговище провеждат собствен мониторинг, като обменят информация за качеството на водата своевременно при констатирани несъответствия с цел предприемане на мерки за отстраняване на причините и осигуряване на вода отговаряща на изискванията.
2.2.4. Основни замърсители на територията на община Омуртаг
Съществуващата канализационна мрежа в град Омуртаг е смесена – заедно се събират и отвеждат битово – фекалните, производственоотпадните и дъждовните води. Към момента тя е със степен на изграденост около 90%. Няма изградени преливници, уличните утоци са с висок процент на затлаченост. Отпадъчните води се заустват в два водоприемника:

• 
  Източната градска зона, с част от централната градска зона, заустват отпадните си води в река Ялъдере, протичащо източно от града;
  
• 
  Западната градска част, с основната част от централната градска зона, заустват водите си в дере, формиращо се от пункта на заустване, преминаващо южно от западната промишлена зона и протичащо на запад, където се оформя Голяма река.
  

Гр. Омуртаг няма изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води. Реките Ялъдере, Голяма река и язовир “Ястребино” служат като естествени “стъпала” за пречистването им. През летния период, когато реките намаляват чувствително своя дебит, не може да се разчита само на тяхната естествена пречиствателна способност. Необходимо е разширение на канализационната мрежа и довеждащ колектор с обща дължина 2 600м. община Омуртаг има проектна готовност за изграждане на ГПСОВ.

Основните промишлени замърсители в общината са: “Кента” АД, “СиВиЕс” ООД и “ОК – Олимп” ЕОД – Омуртаг и “ТУС” ООД. РИОСВ – Шумен следи за състоянието на пречиствателните им съоръжения.
От направения анализ могат да се изведат следните изводи:

1. 
   Община Омуртаг изпитва затруднения със снабдяването на населението и икономическите субекти с чиста вода.
   
2. 
   Общината е зависима от съседните общини за удовлетворяване на собствените си нужди и на този етап съществува реална заплаха от това състояние на нещата.
   
3. 
   Язовир “Ястребино” е много голям източник на вода за общината. От него ще могат да се водоснабдяват 9 населени места от общината. Ще се премахне целогодишния режим на вода. Необходимо е проектиране на проекта за водоснабдяване.
   
4. 
   Населението от общината, живеещо в населени места без изградена канализационна система е сравнително висока – 64%.
   
5. 
   Жителите в общината имат необходимото разбиране за цеността на ресурса и разходват водата пестеливо.
   
6. 
   Загубите във водопреносната мрежа на ВиК са високи – 68, 45%.
   
7. 
   Питейната вода в общината като цяло е с добри качества и отговаря на БДС 2823-83 “Вода за пиене”. За водоизточниците с постоянни отклонения по показател “нитрати” трябва да се изготви проект за санитарно охранителните зони с хидрогеоложки доклад. На базата на изготвените проекти ще се извърши маркировка на санитарно охранителните зони и извършване на съответните мероприятия, задължителни за всеки пояс от зоната.
   
8. 
   В гр. Омуртаг не са доизградени колекторите за канализационната мрежа, което излага жителите на повишени нива на шум и неприятни миризми.
   
9. 
   Няма изградена ГПСОВ, нейното построяване придобива първостепенно значение за нормалното водоснабдяване на гр. Омуртаг от яз. “Ястребино”.
   
10. 
    Предприятията замърсители не са съществен фактор в замърсяването на водите на територията на общината. Причината е в намаленото им производство поради икономическата стагнация.
    
11. 
    Качеството на повърхностните води не може да бъде прецизно оценено поради липса на мониторинг на водите в общината.
    
12. 
    За водоизточниците с постоянни отклонения от БДС – вода за пиене по показател “нитрати” трябва да се изготви проект за санитарно охранителните зони с хидрогеоложки доклад.
    

2.3. Отпадъци

Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

Предвид характера на проблема и в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за опазване на околната среда и водите и чл. 29 от Закона за управление на отпадъците бе разработена “Общинска програма за управление на отпадъците 2002– 2006 г”, която в последствие е актуализирана 2006-2010 г.

Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, на базата на които и при спазване на принципите на устойчивото развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие. Трябва да отбележим, че за периода от време до 2007 г. вкл. количествата отпадъци са изчислявани на база брой курсове на сметоизвозващите автомобили, обем на извозваните съдове, степен на запълненост и относително тегло на отпадъка. Този начин на отчитане на количествата естествено внася висок процент грешка, независимо от положените усилия за максимална прецизност при обработка на първоначалните данни. През лятото на 2007 г. Депонирането на отпадъци започна да се осъществява в «РЦКОТБО» Гр. Омуртаг и депонираният отпадък се изтегля с механична везна. В последствие механичната е заменена с електронна везна.

Издадено е Комплексно разрешително с № 302-НО/2008 г. на Общината за регионално депо за неопасни отпадъци. По реда на зоп през 2009 г. Регионалния център е предоставен за експлоатиране на ЕТ «Фаворит-Х-Христо Атанасов».

Общото количество на отпадъците, генерирани в община Омуртаг през периода 2006 – 2008 г. е:

Дейността по събиране, извозване се извършва от фирма “Лисец” ЕООД за гр. Омуртаг а за населените места събирането и транспортирането се извършва от Общината към звено местни дейности. Контролът по обезвреждане на производствените и опасните отпадъци се извършва от общинска администрация, кметовете на селата и РИОСВ – Шумен. Организирано събиране и извозване на отпадъците в общината се извършва в града и 80% са обхванати селата. В момента на територията на гр. Омуртаг има 2100 броя кофи тип “Мева” 110 литра и контейнери тип “Бобър” 270 броя.

Сметището е общинска собственост и се експлоатира от ЕТ “Фаворит-Х-Христо Атанасов” гр. В. Търново. Охраната му е организирана от стопанисващата фирма. В него се изхвърлят твърди битови отпадъци.

Системата за събиране и извозване на ТБО е организирана за града и за населените места.

В началото на 2006 година Общинска администрация Омуртаг кандидатства с проект за финансиране за “Осигуряване на техника за експлоатация на РЦКОТБО и усъвършенстване на система за организирано сметосъбиране и транспортиране на битови отпадъци от всички населени места на общината”, пред ПУДООС. Проекта е одобрен от управителния съвет на ПУДООС, при което са закупени:

- 3645 броя кофи тип “Мева” 110 литра и са доставени по домакинства в населените места на Община Омуртаг. По проекта чрез безлихвен заем от ПУДООС са закупени три броя сметосъбиращи камиони, с които се извършва организирано сметосъбиране и транспортиране от населените места на Община Омуртаг до Регионалното депо в гр.Омуртаг. В стръмните улици на града при сложни метеорологични условия за обслужване на кофите се използва специализиран автомобил «Газ 53». Горепосочените автомобили за момента са в добро техническо състояние, и тази техника може да задоволи нуждите на Община Омуртаг.

Събирането на ТБО става по определен график от общинската администрация. Честотата на извозване за населените места е два пъти месечно а за града 4 пъти. За разделно събиране на отпадъците в общината предстои да сключи договор с фирма. Вторичните суровини се събират от 2 фирми на територията на гр. Омуртаг “Класик-ТТ” ЕООД, гр. В.Търново и ЕТ “Атанас Спасов 76” гр. Омуртаг. В района на общината няма изградена система за преработване на отпадъците.

От общинската администрация с организацията, договорите и графиците се занимава ст. специалист «АНП».

Освен общинската програмата за управлението на отпадъците в общинска администрация има приета и Наредба за чистотата.

Общински съвет Омуртаг приема ежегодно такса “битови отпадъци”.

Конкретните размери на таксата за всеки от предвидените по ЗМДТ случаи се определят с решение на общинския съвет на база одобрена план-сметка, включваща присъщите разходи.

В заключение се налагат следните основни задачи, които на практическо ниво да способстват за решаване на проблемите на община Омуртаг в областта на управлението на отпадъците:

• 
  рекултивация на старото сметище гр. Омуртаг;
  
• 
  осъществяване на разделно сметосъбиране на територията на общината, определяне на дейността по събирането и съхранението на излезлите от употреба МПС, определяне на места за смяна на отработени моторни масла, употребени автомобилни гуми, акумулаторни батерии, луминисцентни и други лампи, съдържащи живак.
  
• 
  разработване и осъществяване на план за почистване/ исцялостното премахване на съществуващите изоставени и незаконни сметища на територията на общината;
  
• 
  разработване и осъществяване на специализирана кампания за повишаване на подкрепата и ангажираността на обществеността към прилагане на превантивния подход в сферата на управлението на отпадъците;
  
• 
  цялостна актуализация за общинската програма за управление на твърдите битови отпадъци;
  

2.4. ПОЧВИ

1/ Северобългарската лесостепна зона, Предбалканска подзона на светлосиви горски почви;

2/ Източно – Балканска почвена провинция, Търговишко – Преславски район.
В общината преобладават светлосиви /псевдоподзолисти/ почви, формирани върху мезозойски скали. Широко разпространение имат плитките, слабо текстурно диференцирани скелетни и песъчливи почви, които са силно засегнати от ровинна корозия, свързана с антропогенното въздействие върху земите. Почвените условия са със средни агротехнически качества.

Състоянието на почвата по отношение на нейната продуктивност и плодородие е с бонитет от 51 – 60 бала за равнинния терен /причислена V категория/ и от 41 – 70 бала за полупланинския район. Механичният състав на почвите показва, че те са средно – песъчливо глинести с Q от 1,3 до 2,0. Почвената реакция е средно – кисела.

Няма данни за зони с ерозирани, засолени или вкислени почви, както и на зони с почви, замърсени с вредни вещества.

Съществува стар нарушен терен от закритата преди 20 години кариера “Юренджик” /Младост/ на площ около 20 декара.

Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра. Няма конкретни изследвания за наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района.

На територията на общината няма заблатени почви.

2.4.5. Ерозирали почви
Орографските особености на района не благоприятстват ветрова ерозия, но създават условия за водна ерозия. Големите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията.

Ерозираните площи, ровини, сипеи, и свлачища са разположени по стръмните и много стръмните терени. На много места се забелязват терени с нарушени почви, нелесопригодни площи обрасла с дървесна и храстова растителност – 7.5 ха, и напълно оголени площи – нелесопригодни голини, сипеи и скали – 39.6 ха. Важно е да се има предвид, че скоростта на ерозия е различна при различните типове растителна покривка. Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по-интензивни ерозионни процеси в сравнение с почви под горска покривка. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси.

2.4.6. Замърсени с вредни вещества и отпадъци

2.4.7. Радиационно състояние на почвите

Няма данни за радиационното състояние на почвите в Община Омуртаг.

ИЗВОДИ
1. Почвите в общиина Омуртаг са бедни на хумус, слабо плодородни. Не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене.
2. Не са правени проучвания на почвите в района за замърсяване с тежки метали, нефтопродукти и др. вредности, но не са налице и значими източници за подобен род замърсяване.
3. Почвите в района не са замърсени с пестициди, на са вкислени или засолени, а също не са силно повлияни от ерозионни процеси.
4. Физически нарушени са терените на закритата преди 20 години кариера “Юренджик” /Младост/ на площ около 20 декара.Няма проект за рекултивация на същите.

2.5. ЗЕМНИ НЕДРА

2.5.1. Геоложка основа
Най-пълна представа за цялостния геоложки строеж на даден район се получава чрез неговата стратиграфия и тектоника. България като част от Баланския полуостров спада към Средиземноморската геосинклинала, която е заета от гънките на Алпо-Хималайската нагъната система.
2.5.1.1. Стратиграфия на община Омуртаг
Обликът на съвременния релеф на общината е отражение не само на многократното изменение на палеогеографията в тези земи, но и на продължителното и сложно геоложко и геоморфоложко развитие. То е било свързано с непрекъснатото взаимодействие между геоложката основа, земекорните движения и екзогенните процеси.

Прегледът на различните по възраст седиментни скални формации дава възможност да се установят етапите в геоложкото развитие на района. Седиментните скали и придружаващите ги фосили представляват истинска азбука за разгадаване продължителното и сложно геоложко развитие.

В геоложкия строеж на района е взел участие мощен седиментен комплекс, представен от въздействащата роля на палеозоя, мезозоя и кватернера.

Релефноизграждащо влияние върху района са оказали скалните формации на долната креда, когато морския басейн е заливал земите на Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. В него са били отложени валанжински варовици, хотривски мергели, баремски и аптски варовици и пясъчници.

• 
  Маливаланжин – седиментите на маливаланжина имат повсеместно разпространение на територията на цяла Северна България. На повърхността те се разкриват във вид на отделни петна. В северната част на община Омуртаг има такива петна.
  

Общата мощност на отложенията достига до 1000м.

• 
  Хотрив – Хотривските садименти имат повсеместно разпространение на разглежданата територия. Развити са в глинено – карбонатен фациес – мергели, неравномерно песъчливи, с прослойки от глинести варовици.
  
• 
  Барем – апт – барем – аптските седименти се разкриват южно от гр. Омуртаг. Те са алтериация на пясъчници и плътни глинести варовици.
  

В аптските седименти са образувани отделни локални водоносни хоризонти, подхранвани от атмосферните валежи, които почти изцяло се дренират в деретата и овразите, благодарение на насечения релеф.

Общата мощност на отложенията са от 100 до 500м.

• 
  Кватернер – кватернерът е представен от алувиалните отложения на р. Врана и от делувиалните и льосовидни отложения по склоновете на Поповските и Разградски височини.
  

Общата мощност на отложенията са от 1 до 20м.

Земеповърхните форми попадат във височинния пояс от 400 до 600м. /в хипсографския пояс – от 0 – 600м. /, между областта Герлово – на изток и Сланик – на запад, като обхваща по-голямата част от първата област. Тук Омуртаговия рът служи за връзка между Лиса планина и Преславската планина, като в същото време представлява и морфоложка граница между Герово и Сланик. Той е изграден от неокомски мергели и варовици, припокрити от хотривски сиво – ръждиви варовици. Изграждащите мергели и пясъчници са нагънати в силно полегнали на югозапад антиклинали, средни наклони около 7⁰.

Сега областта се изпълва от ниски асиметрични моноклинални ридове, които й придават ридово хълмист характер. Вертикалното разчленение рядко надвишава 150 – 200м/км², като най – често е в пределите на 50 – 100м. Със сравнително малка гъстота е и талвеговата мрежа. Най–широко представени са териториите с хоризонтално разчленение 0.5 – 2км/км².

Мозаечният характер на релефа, с неговите морфографски и морфометрични особености /отнасящи се до надморска височина, големина на наклона, гъстота и дълбоина на разчленението/ и засягаща проходимостта, различната степен на достъпност и възможностите за усвояване, е важен качествен и количествен показател за териториалните природни ресурси.

Характерният за района на община Омуртаг хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и на земеделието.

В общината няма данни за свлачищно – срутищни процеси.

2.5.1.2. Тектоника
България спада към Средиземноморската геосинклинала, която има продължително тектонско развитие. Главните нагъвания, които са я оформили са се извършили през алпийския тектонски цикъл, проявил се през палеозоя и мезозоя. В геоморфоложко отношение общината е разположена в източната част на Предбалкана, на границата между географските области Герлово – на изток и Сланник – на запад, като обхваща по-голямата част от първата област. Областта Сланник има плоско хълмист, а Герлово – хълмисто - ридов релеф. Теренът е равнинно - планински.
2.5.1.3. Хидрогеология
В хидрогеоложко отношение общината се характеризира основно с грунтови плиткозалягащи подземни води, акумулирани главно през кватернера, в неговите алувиални отложения. В Източния дял на Предбалкана, където попада разглеждания район, пласторедът е представен от слабопроницаеми и водоупорни флишки наслаги и мергели, и практически не съдържа съществени ресурси и находища на пресни напорни води.

2.5.2. Подземни природни богатства

В Община Омуртаг не е установено наличие на подземни природни богатства.

ИЗВОДИ

1. Характерният за района на община Омуртаг хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и на земеделието.

2. Районът е беден на полезни изкопаеми.