Програма европейски фонд за бежанците държава-членка

След присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г. България бе изправена пред нови отговорности по отношение укрепване на капацитета на страната като външна граница на ЕС, както и по отношение прилагането на достиженията на правото на ЕС, допълнително подобрявайки условията за приемане и прилагането на процедурите по предоставянето на убежище и осигурявайки благоприятна среда за интегрирането на бежанците в България.

Държавната агенция за бежанците е определена като компетентен орган за ЕФБ (Eвропейския фонд за бежанците) в България съгласно чл. 53, ал. 12 (нов, ДВ бр. 52/2007 г.) от последните промени в Закона за убежището и бежанците, приет от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник бр. 52/29.06.2007 г. В резултат на последните изменения, националното законодателство е изцяло хармонизирано с достиженията на правото на ЕС в областта на предоставянето на убежище. Миграционната среда в Република България понастоящем може да бъде описана като имаща параметрите на миграционната среда в новите държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа, които еволюират от страни на емиграция към превръщане в такива на имиграция.

Що се отнася до търсещите убежище, България все още остава предимно транзитна страна, като се очаква положението да се промени след като тя вече е държава-членка на ЕС. Специфичното географско положение на България я прави уязвима за трасетата, използвани за трафик на хора, които се използват предимно от граждани на Афганистан, Ирак, Иран, лица без гражданство и хора от държави от Близкия изток, по-голямата част от населението на които са мюсюлмани. Трасетата, използвани от търсещите убежище, за да стигнат до България, най-често минават през Турция и по-рядко през Румъния и Гърция.

8% - жени

7% - деца

10% - непридружени деца

75% - мъже

Разпределение на кандидатите по пол

1. 
   граждани на трети страни или лица без гражданство, които имат статут на бежанци по силата на Женевската конвенция, и на които е разрешено пребиваване в качеството им на бежанци в някоя от държавите-членки;
   

2. 
   граждани на трети страни или лица без гражданство, на които е предоставена някаква форма на субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2004/83/ЕО;
   
3. 
   граждани на трети страни или лица без гражданство, които са кандидатствали за някоя от формите на закрила, упоменати в букви а) и б);
   
4. 
   гражданин на трета страна или лице без гражданство, ползващо се от временна закрила по смисъла на Директива 2001/55/EО;
   

5. 
   ³гражданин на трета страна или лице без гражданство, което е или е било разселено в държава-членка.
   

Доколкото се отнася за контрола по външната граница и имиграцията, тези въпроси пряко се ръководят от Национална служба „Гранична полиция” и Дирекция „Миграция” на българското МВР. Последната сътрудничи с Държавната агенция за бежанците, когато се отнася за въпроси на предоставяне на убежище и приемане на търсещите убежище. Съгласно чл. 88, „б”. (нов – ДВ бр. 39/2003 г.) от Правилника за прилагането на Закона за МВР⁸ Национална служба „Гранична полиция”: „ (1) осъществява сътрудничество и взаимодействие с митническата администрация и с другите ведомства от граничния контрол чрез обмен на информация, съвместни проверки и други; (2) ... сътрудничи и взаимодейства с ведомствата по въпросите на убежището, бежанците и пребиваването на чужденци за осъществяване на ефективен миграционен контрол; (3) взаимодействието по ал. 1 и 2 се осъществява въз основа на ежегодни двустранни и многостранни споразумения, подписани от ръководителите на службите и ведомствата и одобрени от съответните министри.”

Към 1 януари 2007 г. Република България е изпълнила ангажиментите си по отношение практическото изпълнение на „Дъблин ІІ” и „ЕВРОДАК”. В Държавната агенция за бежанците (ДАБ) работят отдели „Дъблин ІІ” и „ЕВРОДАК”; основните мрежови връзки и необходимият софтуер са налице. На 28 декември 2007 г. Министерският съвет на Република България прие Наредба № 332⁹ за определяне на задълженията, процедурата и средствата за сътрудничество между институциите, участващи в Дъблинската процедура: Държавната агенция за бежанците, Дирекция „Миграция” на МВР, ГД „Гранична полиция” и Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология, където се намира националното звено за „ЕВРОДАК”.

Гореупоменатото постановление регламентира задълженията в рамките на Дъблинската процедура. Мерките, предприемани по отношение входящите и изходящите трансфери в съответствие с Постановлението доказват адекватното функциониране на междуведомственото сътрудничество.

• 
  125 са входящи искания към Република България;
  
• 
  15 са изходящи искания за реадмисия;
  
• 
  направени са 29 входящи трансфера на търсещи убежище в България;
  
• 
  няма изходящи трансфери към други държави-членки.
  

Двустранно споразумение е подписано с Австрия и е подготвено двустранно споразумение с Румъния в рамките на международното сътрудничество по Регламентите „Дъблин ІІ” и „ЕВРОДАК”.

Държавната агенция за бежанците (ДАБ) има два регистрационно-приемателни центъра за бежанци, намиращи се в гр. София и с. Баня, общ. Нова Загора.

Софийският регистрационно-приемателен център за бежанци е правно обособен като отделна структура със законов акт през 2001 г. и започна работа към ДАБ през 2002 г., след като бяха осигурени щатният състав, оперативната рамка и логистиката. Този център е част от общите съоръжения, използвани също и от администрацията на ДАБ. Макар номиналният капацитет на Центъра да е 430 чужденци, търсещи закрила, до момента той се използва от 300-350 чужденци, търсещи закрила, поради необходимостта да се спазват редица изисквания по отношение на:

• 
  пол;
  
• 
  религия;
  
• 
  семейно положение;
  
• 
  несъвместимост и нетърпимост на национална основа;
  
• 
  уязвими групи.
  

Регистрационно-приемателният център за бежанци в с. Баня се намира в Югоизточна България на около 300 км от София; макар номиналният капацитет на Центъра да е 80 чужденци, търсещи закрила, реалният му капацитет е 50 (поради същите причини, като упоменатите по-горе).

Капацитетът за приемане на чужденци е най-много 15 души/дневно, а обработката на молбите за убежище от регистрацията до вземането на решение включва следните операции в рамките на период, в зависимост от вида на процедурата:

• 
  снемане на отпечатъци от пръсти за ЕВРОДАК;
  
• 
  регистрация на кандидата за убежище – въвеждане на данните в електронната система (автоматизирана информационна система (АИС) за бежанците);
  
• 
  първоначален медицински преглед;
  
• 
  настаняване;
  
• 
  събеседване по Дъблинската процедура;
  
• 
  издаване на документ за самоличност;
  
• 
  вземане на решение по Дъблинската процедура;
  
• 
  ускорена процедура;
  
• 
  решение по ускорената процедура;
  
• 
  процедура по определяне на статут на бежанец;
  
• 
  решение по съществото на молбата за убежище.
  

Възможностите за настаняване от страна на ДАБ ще бъдат увеличени чрез откриването на ново териториално звено – транзитен център, намиращ се близо до българо-турската граница, който е в последната фаза на строителството си. Изграждането на центъра се финансира по проект по Националната програма ФАР - BG2003/004-937.08.05 Укрепване на възможностите за настаняване от страна на Държавната агенция за бежанците – и той ще се намира в с. Пъстрогор.

• 
  Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава-членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна (Регламент „Дъблин”);
  
• 
  Регламент (EО) № 1560/2003 на Съвета от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата-членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета страна;
  
• 
  Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система „ЕВРОДАК” за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция (Регламент ЕВРОДАК);
  
• 
  Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета от 28 февруари 2002 г. за определяне на някои условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 2725/2000 относно създаването на системата „ЕВРОДАК” за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция;
  
• 
  Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием;
  
• 
  Директива 2003/9/EО на Съвета от 27 януари 2003 г. за определяне на минимални стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище;
  
• 
  Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 г. относно правото на събиране на семейството;
  
• 
  Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила;
  
• 
  Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец.
  

Транспонирането в националното законодателство на Директивата относно приемането, Директивата относно квалифицирането и Директивата относно процедурите за убежище, бе осъществено с един акт на Народното събрание – приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за убежището и бежанците. Последните изменения в Закона за убежището и бежанците (в сила от 1 декември 2002 г. обн. ДВ, бр. 54/31 май 2002 г., изм. ДВ, бр. 31/8 април 2005, изм. ДВ, бр. 30/11 април 2006 г., изм. ДВ, бр. 52/29 юни 2007 г.) приведоха националното законодателство в областта на убежището в пълно съответствие с Директивите относно убежището, тъй като тяхното транспониране се контролира от институциите на ЕС чрез специални процедури. По-долу са представени конкретните изменения с практическо значение: