Програма "Ф" и др. Глава 19. Флуориране на водата и флуорни таблетки, или заговорът "здрави зъби"



страница1/2
Дата14.03.2017
Размер368.84 Kb.
  1   2






д-р Атанас Гълъбов

Световната конспирация срещу здравето










Раздел VI. Програма "Ф" и др.
Глава 19. Флуориране на водата и флуорни таблетки, или заговорът "здрави зъби"

    Сега се пригответе да прочетете за една от най-уродливите манипулации на обществото, в сравнение с която разкритията около някои медикаменти или "храни" могат да ви се сторят като невинна приказка за деца в предучилищна възраст. Сама по себе си тази история изисква написването на отделна книга, но предполагам, че краткият и все пак достатъчно синтезиран материал, който ви предлагам, ще ви бъде достатъчен, за да разберете същността на заговора "здрави зъби".


    До средата на 40-те години на нашия век флуоридите (съединения на флуора) са смятани за едни от най-опасните замърсители на околната среда. Според американския наръчник "Клинична токсикология на търговските продукти" флуоридите са по-токсични от оловото и малко по-слабо отровни от арсеника. Те са били причина за многобройни съдебни процеси срещу индустриалното производство и през миналия, и през нашия век.
    Флуоридите са основни отпадни продукти в алуминиевата промишленост и при производството на изкуствени торове. Те са главните причинители за унищожаването на растителността и смъртта на животните в околността на големите предприятия от гореизброените промишлености. Според изчисления на Агенцията за защита на околната среда всяка година от индустриалните предприятия в САЩ се отделят само във въздуха около 155 000 т флуориди и допълнително в реките, езерата и океана още 500000 т! Флуоридите не подлежат на биологична преработка затова те се натрупват в околната среда и по хранителната верига попадат най-накрая в зъбите и костите на човека.
    Още през 1850 г. флуоридни емисии от желязната и медната индустрия отравят хора и животни и унищожават реколтата. В края на века съдебни дела и законови разпоредби заплашват съществуването на тези производства в Германия и Англия. През 1933 г. в Мюс вали, Белгия, е първата голяма екологична катастрофа със замърсяване на въздуха, в резултат на което умират 60 души и няколко хиляди се разболяват тежко.
    През 1944 г. в Дийп уотър, Ню Джърси, става инцидент със замърсяване от заводите на компанията "Дюпон", произвеждащи хиляди тонове флуориди във връзка с проекта "Манхатън", за който ще стане дума след малко. Стопанствата в Глусестър и Салем, намиращи се по посока на вятъра по време на инцидента, са били известни с най-висококачествена селскостопанска продукция. Но през лятото на същата година фермерите съобщават, че реколтата им е изсъхнала и унищожена. Домашните птици също измрели, а тези от работниците, които яли от продукцията, повръщали по цяла нощ и дори на следващия ден. Милдред Джордано, който е бил юноша, когато е станал инцидентът, се връща назад във времето: "Спомням си, че конете ни изглеждаха болни и твърде схванати, за да работят." Някои крави били в толкова тежко състояние, че не можели да стоят на краката си и пасели като лежали по коремите си. Семейството на Джордано било поразено от ставни и костни проблеми. Веднага след свършването на войната фермерите завеждат дело срещу компанията и проекта "Манхатън" за увреждания, предизвикани от флуоридните емисии. Според засекретена до скоро документация, под личното ръководство на генерал-майор Гроувз, във Вашингтон се провеждат тайни съвещания със задължителното участие на учени, служители от Военното министерство, проекта "Манхатън", FDA, Министерството на селското стопанство, Министерството на правосъдието и др., както и с адвокати на "Дюпон". Целият потенциал на правителството по различни линии е бил мобилизиран, за да се нанесе съдебно поражение над фермерите. В един меморандум от 2 май 1946 г. с копие до Гроувз, лейтенант-полковник Купър Роудс, работещ по проекта "Манхатън", отбелязва, че тези агенции "правят научни проучвания, за да дадат доказателства, които биха могли да се използват, за да се защитят интересите на правителството в процеса, предизвикан от собствениците на прасковени насаждения в Ню Джърси".
    Защо е цялата тази мобилизация?
    В средата на 40-те САЩ с пълна сила задействат свръхсекретния проект "Манхатън", който всъщност представлява разработването на атомната бомба, определено като водеща стратегия в осигуряването на военно господство. Флуоридите, според секретна правителствена документация, част от която беше направена публично достояние едва в последните няколко години, са били и сред основните субстанции при това производство, като са отделяни милиони тонове. Заведените дела са били сериозно препятствие пред тази военна стратегия. Ако фермерите спечелели, това означавало многобройни искове и съдебни процеси и в други щати, където имало заводи, бълващи флуоридни емисии. Разкритията показват, чемитът за безопасността на тези съединения в ниски дози за хора е бил създаден именно във връзка с разработването на атомната бомба с две основни цели: да се омаловажат съдебните искове от страна на граждани и така индустрията да се предпази от плащането на огромни обезщетения, а от друга -да не се дава гласност на делата, за да не се разсекретява проектът. Учените, които са участвали в него, са имали за задача да осигурят необходимите "доказателства" в подкрепа на тази стратегия. Защото първото заведено съдебно дело от работник в тази зловеща програма е било не заради облъчване, а за увреждане от флуориди! Така че всички следващи действия от страна на правителствените организации и индустриалните магнати са били в унисон с осъществяването на гореспоменатите цели.
    Процесите срещу "Дюпон" били осуетени. Правителството не разкрило информация какво количество флуориди е било изпуснато и дали те са виновни за пораженията, а фермерите от Глусестър и Салем получили символично обезщетение.
    През октомври 2000 г. се навършиха 52 години от най-драматичния инцидент с промишлено замърсяване в САЩ в Донора, Калифорния, при който загиват 20 души, стотици са със сериозно увредено здраве и много от тях скоро след това също умират. В нощта на празника Вси светии през 1948 г. се получава температурна инверсия и пушеците от "Донора Зинк Уъркс", собственост на "Ю Ес стийл Корпорейшън", покриват града за 4 денонощия с "мъглата на смъртта". В емисиите е имало сяра, въглероден окис и прах от тежки метали, но очевидно е, че пораженията са нанесени главно от флуоридите. Според местния лекар д-р Уилям Ронгаус, ако смогът е бил продължил още една нощ, починалите сигурно са щели да бъдат поне 1000. По-късно неговите и на други лекари проучвания показват, че една трета от 14-хилядния град са били засегнати от смога. Стотици са евакуирани и хоспитализирани. Едно десетилетие след тази трагедия смъртността в града остава значително по-висока, отколкото в околните области.
    В доклада, публикуван от Службата за обществено здраве през 1949 г., не се посочва никакъв конкретен причинител за предизвиканите смъртни случаи и заболявания, като с познатите ви вече тактика и цинизъм вината се хвърля върху температурната инверсия! Но Филип Седлър, висш индустриален химически консултант и водещ американски експерт по флуоридните замърсявания, обвинява компанията, че след инцидента тя заедно с РН5 скриват доказателствата за наличието на флуориди в излъчените вредни емисии. През декември 1948 г. той публикува в престижния "Кемикъл енд енджиниъринг нюз" свое изследване, според което нивото на флуориди в кръвта на починалите и хоспитализираните пациенти е било от 12 до 25 пъти по-високо от нормалното със "симптоми преди всичко говорещи за остро флуоридно отравяне... установено в стотици от случаите". Но компанията взема бързи мерки, за да заглуши гласа на Седлър. Редакторът на списанието му се обажда, за да му каже, че няма да приеме повече подобни материали за публикуване. Такова било желанието на г-н Уейдлайн, който лично дошъл в редакцията във Вашингтон. Уейдлайн бил директор на "Алуминиум къмпъни ъф Америка" и на субсидирания от "Ю Ес стийл корпорейшън" "Мелън инститют", а преди това е бил директор и на Американското химическо общество. В интервю преди смъртта си през 1996 г. Седлър казва: "Това беше убийство" и заявява, че целта на доклада на PHS е била да се прикрие истината.
    След инцидентите се завеждат много съдебни дела и се надигат гласове за национално законодателство, което да предпази населението, живеещо в областите с развита промишленост. Според Седлър за индустриални гиганти като "Ю Ес стийл корпорейшън" и АLСОА, чиито заводи бълват стотици тонове флуоридни емисии годишно, спечелването на делата от засегнатите би означавало милиарди долари загуби за осигуряване на пълно прочистване на засегнатите райони и обезвреждане на токсичните съединения. Затова и скриването на истинските данни от измерванията и причината за трагедията в Донора било от изключителна важност за промишлените магнати. "Нещата щяха да се усложнят много за тях, ако обществеността беше наясно с животозастрашаващата опасност от флуоридите." Делата се уреждат извън съда, като компанията заплаща големи суми като обезщетение на засегнатите и по този начин избягва целия шум, който би могъл да насочи общественото внимание към нея.
    И сега, вече повече от 50 години след трагедията, най-важната документация по случая липсва. Освен това компанията отказва да предостави своите данни от този период на журналисти, научни работници и хора, търсещи истината.
    Между 4 и 7 декември 1952 г. в Лондон умират от сърдечни и белодробни усложнения 4000 души, натровени с флуороводород.
    За периода 1960-1975 г. замърсяване с флуориди от алуминиевите заводи на "Рейнълдс металс Ко." и на ALCOA унищожават стадата от крави на племето мохави, живеещо в резервата Сейнт Рийджис, и увреждат здравето на самите хора. Цялата околност е била съсипана, дърветата изсъхнали, а птиците и насекомите избягали. Кравите получили толкова тежки костни увреждания, че не можели да ходят и пасели легнали, а телетата, които се раждали, били с малформации. Децата на племето също били с увредени зъби и кости. И днес, след толкова години, рибата, която мохавите ловят в близкото езеро, е с язви и гръбначни деформации. За 5 години дела, които напълно съкрушават финансово племето, те получават смешното обезщетение от 650 000 USD!
    Според доклади на Министерството на селското стопанство на САЩ "флуоридните замърсявания във въздуха са причинили най-много вреди на добитъка по целия свят".
    Но как става така, че тези толкова токсични съединения намират път към водата за пиене, флуорните таблетки и пастите за зъби?
    От 1928 до 1931 г., богато индустриалната революция в САЩ навлиза в своя апогей, РНS е била под юрисдикцията на финансовия министър Ендрю Мелън, основател на "Мелън инститют" и главен акционер на ALCOA. "Мелън инститют" впоследствие ще играе важна роля в насърчаването на флуорирането на питейната вода.
    Между 1931 и 1939 г. PHS търси начини да се освободи от флуоридите, тъй като на този етап индустрията все още не е имала решителни "аргументирани" предложения за флуориране на водата. Ако се докаже пред съда, че флуоридите са опасни за човешкото здраве, както вече стана ясно, това би имало драматични последствия за компаниите, чиито заводи непрекъснато изхвърлят тези отрови. Компанията ALCOA е била основен представител на алуминиевата индустрия и в нейните заводи през Втората световна война е произвеждано голяма част от бойното снаряжение, което е увеличило още повече емисиите от токсичните съединения. И по време на войната, и след това е имало стотици дела за увреждане от флуориди.
    През 1930 г. със средства от "Етил Корпорейшън", "Дженеръл електрик" и "Дюпон" се създава "Кетъринг лаборатори" при университета на Цинцинати. Целта е проучване на опасностите от различни химически вещества от индустрията, но с договор и клаузи, според които резултатите от научната работа "няма да бъдат предоставяни на обществеността без съгласието на която и да е от компаниите - страни в договора". Основна част от изследванията провеждани в тази лаборатория, са били свързани с флуоридите и влиянието им върху човешкото здраве. По-късно Е. Ларджънт, учен от "Кетъринг лаборатори" и консултант на "Рейълдс металс Ко.", написва книга, която несъмнено е имала за цел и да обслужи индустрията и да й помага да се защитава при съдебни процеси за нанесени щети от флуоридни емисии. Трудът на Ларджънт става дори международен референтен справочник, като никой не подозира манипулативния му характер!
    През 1931 г. три независими една от друга групи учени откриват, че причината за петнистите зъби (това е всъщност зъбната флуороза, за която ще стане дума по-нататък) са флуоридите. През същата година PHS изпраща един зъболекар на име Х. Трендли Дийн да направи проучване 6 345 общини в Тексас, където питейната вода съдържала естествено по-високи концентрации на флуориди. Задачата му била да определи какво количество от тези съединения могат да понесат хората без да получат очевидни повреди на зъбите. Дийн открил, че на много хора от градовете в този район зъбите са с променен цвят и ерозирали. Но в няколко области (21), където водата съдържала около 1 ppm флуориди, според него като цяло кариесите изглеждали по-малко. При обобщаването на данните обаче Дийн използвал селективен подход, като изтъкнал резултатите само от тези 21 селища, а от 272 други, където въобще не се забелязвала такава зависимост, били премълчани. Тези негови "доказателства" също се използват по-късно в подкрепа на флуоридационната кампания. А сега нещо интересно: през 1945 г. един главен инспектор от ЕВА открива, че в бирата на "Комънуелт брюър Къмпъни" от Масачузетс има флуориди. Собственикът е арестуван и даден под съд за добавяне на отровна субстанция в напитката, като, забележете, измерената концентрация е била само 0,5 ppm. (За сравнение сега минималната концентрация при флуориране на водата е поне 1 ppm!) Компанията е глобена 10 000 USD, а собственикът Кауфман получава условна присъда от 6 месеца с три години изпитателен срок. Обосновката на съдебните заседатели е, че флуоридите са отрова и в такъв случай няма никакво значение колко бира би трябвало човек да изпие, за да се прояви токсичният ефект! Само след 5 години обаче PHS официално ще подкрепи масовото флуориране (т.е. отравяне) на водата в САЩ.
    В 24-ото издание на "Ю Ес диспенсъри" от 1950 г. може да се прочете, че флуоридите са "изключително силна отрова за всички тъкани... Те предизвикват понижение на кръвното налягане, дихателна недостатъчност и обща парализа. Непрекъснатото поглъщане на несмъртоносни дози причинява трайно потискане на растежа... Употребата на паста и прах за зъби с флуориди и вътрешното им приемане са неоправдани." Във всички следващи издания целият този пасаж липсва! Защо ли?
    Проучванията "доказали безопасността" на флуоридите под кодовото наименование "Програма Ф", са се осъществявали и в университета "Рочестър". Това е мястото, където са извършени някои от най-зловещите медицински експерименти през студената война, при които на нищо неподозиращи пациенти са били инжектирани токсични дози от радиоактивен плутоний. Според Ноам Чомски 90% от дотациите за изследванията са идвали или от Министерството на отбраната или от Комисията по атомна енергия на САЩ (АЕС). За периода от 1945 до 1955 г. тайно са се събирали и обработвали проби от кръв и тъкани от жителите на Шобърг, Ню Йорк, които пиели флуорирана вода. Оригиналният доклад с данните от токсикологичните изследвания, показващи уврежданията, е бил засекретен от АЕС поради съображения за "национална сигурност". В разсекретен меморандум по проекта "Манхатън" от 29 април 1944 г. се заявява; "Клиничните данни подсказват, че ураниев хексафлуорид може би оказва значителен ефект върху централната нервна система, предизвиквайки объркване, сънливост и вялост... Изглежда, най-вероятно причинният фактор да е флуоридният компонент, а не урановият."
    Това сътрудничество между военни, индустриалци, политици, учени и някои лекари дава живот на един уродлив заговор.Както става ясно, "Програма Ф" не е била свързана с грижа за здравето на детските зъби, а да осигури "научните доказателства" за безвредността на флуоридите в полза на правителството и компаниите, участващи в проекта "Манхатън" като защита срещу настоящи и евентуални бъдещи дела за увреждания, причинени от тези съединения!За голямо съжаление именно изопачените данни от "изследванията" са стигнали до много учени, стоматолози и лекари по света и са ги подвели. През 1956 г. окончателният доклад от този проект, публикуван в "Джърнъл ъф Америкън дентъл асосиейшън", заявява, че според проучванията "малки концентрации" от флуориди са безопасни за гражданите. Ето драстичната разлика при официалната версия, отпечатана в JADA, и истинския вариант според един от разсекретените материали за ефектите на флуоридите върху работещите в заводите, свързани с проекта "Манхатън".
    Според секретната версия у повечето работници са изпадали всички зъби. Според официалната - при мъжете се наблюдавали по-малко кариеси. (Е, човек като няма зъби със сигурност няма да има и кариеси.)
    Според секретната версия работниците трябвало да ходят с гумени обувки, защото флуоридните емисии са предизвикали разпадане на ноктите на краката. В официалната версия не се споменава нищо по този въпрос.
    Според секретната версия флуоридите вероятно са действали върху зъбите така както и върху ноктите. Според официалната - мъжете били необичайно здрави и от медицинска, и от стоматологична гледна точка.
    Тези проучвания са направени от репортерите Джоел Грифитс и Крис Брайсън. Но все още има стотици документи по "флуоридния метаболизъм", които остават засекретени или просто липсват.
    Когато токсиколожката Филис Муленикс вижда разликата в двете версии, тя възкликва: "Това ме кара да се срамувам като учен... Дали всички изследвания са били проведени като това?" През 1939 г. ученият Джералд Кокс, работещ за "Мелън институт", спонсориран от ALCOA, е един от първите, който отбелязва, че "съществуващата понастоящем тенденция да се пречиства водата и храната от флуориди може би има нужда от преразглеждане". Именно Кокс, който не бил нито лекар, нито зъболекар, а обслужващ интересите на гигантските индустриални компании, чудещи се как да се измъкнат от ситуацията с флуоридите, изказва предположението, че "този изглеждащ на пръв поглед отпадъчен продукт може да намали броя на кариесите у децата"! Той "провежда" светкавични опити с плъхове и "установява", че флуоридите "намаляват" тенденцията към образуване на кариеси, като безапелационно заявява, че този факт "е доказан".
    През 1945 г. два града в щата Мичиган официално са избрани за провеждане на 15-годишно сравнително изследване, "за да се установи" дали флуоридите могат безопасно да намаляват процента кариеси у децата и питейната вода на единия започва да се флуорира. През 1946 г., независимо че официалното мичиганско проучване е току-що започнало, на 6 нови града се "разрешава" да флуорират водата си. През 1947 г. Оскар Юинг, който е бил дългогодишен адвокат на ALCOA, е назначен за директор на Агенцията по федерална сигурност. Това автоматично го поставя начело и на PHS, която е била част от FSA, а именно тя е тази, която би трябвало да се грижи за здравето на хората. Под ръководството на Юинг бързо се развихрила национална кампания за флуориране на водата, като през следващите 3 години още 87 града са били включени в програмата. В същото време официалното изследване за безопасността на флуорирането, което се провеждало в двата мичигански града, било прекратено, без да е минал дори и половината от изпитателния срок! Официалната позиция на правителството за това избързване, което нямало нищо общо с научните постановки, било "настояване на обществото".
    Като резултат от изключително хитра и същевременно безскрупулна и агресивна кампания флуоридите се превръщат от силно токсичен отпаден продукт в съществена хранителна съставка, необходима за здрави зъби! Да се обявиш срещу тях, вече означавало да се възпротивиш срещу здравето на децата и се възприемало като ерес - позната манипулативна схема от историята на човечеството.
    Стратегът на тази чудовищна и безпрецедентна манипулация бил евреинът Едуард Бернайс, племенник на небезизвестния Зигмунд Фройд. Бернайс, известен още като "баща на връзките с обществеността", се проявил като пионер и сатанински гений при приложението на чичовите си теории в областта на рекламата и правителствената пропаганда. Флуоридационната кампания била едно от неговите най-успешни и дълготрайни постижения. Преди това в книгата си "Пропаганда" (1928 г.) той обяснява механизма, чрез който се контролира човешкият ум и общественото мнение. Ето какво пише в нея: "Ако можете да влияете на лидерите на групите, със или без тяхното сътрудничество, вие автоматично повлиявате и групите, над които те господстват... Тези, които манипулират невидимите механизми на обществото, представляват невидимото правителство, Което е всъщност истинската властваща сила в нашата страна (САЩ-бел.авт.)... Нашите умове се шаблонират, нашите вкусове се формират, нашите идеи ни се внушават от хора, за които никога дори не сме чували..." 
    И така, само за броени дни под влиянието на пропагандата на Бернайс общественото мнение е насочено в "правилната посока" и флуоридите, продавани и известни между другото като най-силната отрова за плъхове(!), се превръщат в здравословен фактор за зъбното здраве на децата!
    Индустриалните гиганти ударили с един куршум два заека, и то какви - те не само че са спечелили досега милиони от продажбата на този токсичен замърсител на водните компании и на компаниите за пасти за зъби, но и същевременно са спестили много повече, защото вече не е трябвало да се занимават с въпроса за обезвреждане и безопасно складиране на флуоридите! Според някои изчисления само за една година това са около 6 млрд.USD!
    През 1950 г. на 7-ия ежегоден доклад на Фондацията за научни изследвания, свързани със захарта, се изнася, че захарта е главната причина за зъбния кариес. Фондацията отпуска средства на Факултета по хранене към Харвардския институт, "за да разреши проблема със зъбния кариес, без да се ограничава консумацията на захар"! Резултатът от тези парични дарения е подкрепата за флуорирането на водата.
    През 1950 г. PHS официално одобрява флуорирането. От тогава до сега в повече от половината от резервоарите с питейна вода на САЩ се изсипват годишно около 143 000 тона не какво да е, а най-качествена отрова за плъхове.
    Обработката на общественото мнение продължава през всичките тези години и до настоящия момент. През 1951 г. PHS със сътрудничеството на Американската стоматологична асоциация (АDА) провежда среща, на която присъстват всички щатски стоматологични директори и на която се нахвърлят методите, чрез Които трябва да се популяризира тази вредна практика. Така PHS направила съюз с индустрията и медицинските профсъюзи, за да подпомогне политиката на флуориране на питейната вода. Предложена е била концентрация от 1,2 ppm, като директорите били инструктирани да не изнасят пред обществеността истината за токсичния характер на натриевия флуорид и целенасочено да я заблуждават, че в областите с естествено по-високо съдържание на флуориди има по-малко рак и полиомиелит. Кампанията е имала за задача така да убеди населението, че дори то само да пожелае изкуственото флуориране. Техниката, която са използвали, не е била да отричат токсичността на флуорните съединения, а да покажат, че обратното е вярно (макар че това въобще не е имало нищо общо с истината)! През 1952 г. в JADA се появява публикация, която инструктира стоматолозите да не изразяват личното си мнение по отношение на флуорирането!
    През 1952 г. представителите на PHS Дийн, Арнолд и МакКлуър концентрират своите усилия върху въвеждането на флуорирането в Нова Зеландия и Австралия.
    През 1958 г. СЗО основава експертен комитет в Женева, който да проучва флуорирането. Поне 5-има от 7-те му члена са негови яростни застъпници. Един от тях е и проф. Инвве Ериксон от Швеция, който е получил вече финансова субсидия от PHS, както и възнаграждения от шведската индустрия за зъбни пасти.
    През февруари 1966 г. д-р Робърт Феликс, бивш директор на Националния институт по психично здраве (представете си само какви индивиди често стоят начело на институции, чиято цел би трябвало да е грижата за здравето на нацията), се обръща към 500 личности в американския обществен живот на Конференция по въпроса за флуорирането на питейната вода. Забележете, той не говори за здравето на зъбите на децата, а за "умственото здраве на опонентите на флуорирането". В речта си "Как да се погрижим за и да се справим с екстремистите" д-р Феликс предлага обяснението, че "всички противници на флуорирането са луди, по един или по друг начин". Той инструктирал поддръжниците на флуорирането "Как да разпознават и да се справят с различните категории опоненти". А д-р Артър Флеминг, бивш министър на здравеопазването, образованието и благосъстоянието, застъпва тезата, че "ние имаме нужда от обучителна програма в училищата 365 дена в годината", а учениците "могат, когато си отидат вкъщи и седнат на масата да вечерят, също да говорят за това"!
    На 23 юли 1969 г. СЗО подкрепя флуорирането на водата независимо от предупрежденията на г-н Пензо от италианската делегация за "възможни генетични увреди на бъдещите поколения". В последните часове на сесията, когато присъстват само 45 (!) от общо 1000 делегати от 131 страни, при липса на кворум всички законопроекти, които не са били приети, включително и този за флуорирането, са били гласувани групово! Резолюцията подтиква страните членки "да проучат възможността за въвеждане на флуорирането там, където приемът на флуориди е под оптималните нива". Още ли се съмнявате чие оръдие е СЗО?
    През 1972 г. наскоро създадената Агенция за защита на околната среда (ЕРА) проучва атмосферните замърсители и докладва: "Флуоридните емисии, изпускани от индустриалните предприятия, може да увредят посевите и добитъка във фермите... и конструкциите (т.е. сгради, статуи и пр.)..." Но същевременно докладът заключава, че "възможността флуоридите да предизвикат вредни ефекти у човека е незначителна". Друг доклад на ЕРА отново потвърждава, че "флуоридните емисии... наистина имат вредно въздействие върху добитъка и растителността", но "флуоридните емисии главно от алуминиевите заводи нямат значителен вреден ефект върху човешкото здраве". С други думи, това, което кара дърветата да съхнат и умират, това, което разболява животните и пробива дори дупки в камъка, не уврежда хората!
    Не трябва да мислим, че през цялото това бреме много учени, лекари и зъболекари не са се опитвали да разпръснат мъглата на заблудата. Но винаги когато уличаващи научни доказателства са заплашвали статуса на флуоридите, правителството веднага е назначавало комисия, съставена само от хора, защитаващи интересите на индустрията, която винаги е отхвърляла или потулвала фактите. През 1953 г. д-р Макс Гине от Уорчестър, Масачузетс, написва петиция, под която поставят подписите си 119 зъболекари и 59 лекари, противопоставящи се на флуорирането. Заради това "своеволие" след няколко години Гине е изключен от щатския стоматологичен съюз.
    През 1958 г. Асоциацията на американските лекари и хирурзи с повече от 15 000 членове, голяма част от които са и членове на АМА, приема резолюция срещу флуорирането, в която се казва: "Асоциацията заклеймява добавянето на каквото и да е вещество към питейната вода, което има за цел да увреди телесните или умствените функции на консуматора." Петицията естествено остава без последствия.
    През 1962 г. известният учен в областта на рака и по-специално левкемията Людвик Грос заявява: "Очевидният факт, че флуоридите са товарна отрова - вредни, токсични и кумулативни по своя ефект дори когато са погълнати в минимални количества, ще си остане непроменен независимо колко пъти ще бъде напечатано някъде, че "флуорирането на водата е безопасно"."
    През 1983 г. група от експерти от световна класа към PHS преглеждат данните за безопасността на флуоридите в питейната вода и установяват, че много от тях всъщност не са действителни. Учените препоръчват изключително внимание относно излагането на децата на въздействието на флуориди. Но когато правителствените инстанции оповестяват доклада един месец по-късно, в него отсъстват най-важните заключения и препоръки. Те били заместени със следното изявление: "Не съществува научна документация, която пряко да доказва странични ефекти от флуоридите при нива, по-ниски от 8 ppm (осем милионни части от грама - т.е. 0,000008 г/литър)!" Освен това окончателното и безапелационно становище на PHS било, че "съдържанието на флуориди в питейната вода не трябва да е по-високо от 1-2,4 ppm за деца до 9-годишна възраст включително, тъй като няма информация относно вреден ефект на флуоридите както върху скелета на децата, така и върху сърцето". През 1985 г. ЕРА, обосновавайки своите действия на този напълно изопачен доклад, увеличава нормата на количеството флуориди, допустими в питейната вода на 2 до 4 ppm за деца и възрастни!
    Д-р Харди Лаймбек, доктор на науките, директор на Факултета по превантивна стоматология при Университета в Торонто и президент на Канадската асоциация за стоматологични изследвания, бивш привърженик на флуорирането, а сега негов върл противник, в интервю пред "Трибюн" от месец декември 1999 г., казва: "Децата под три години никога не трябва да използват флуорирана паста или да пият флуорирана вода... Жителите на градовете, в които водата е флуорирана, имат два пъти повече флуориди в бедрените си кости за разлика от останалите... Флуоридите всъщност променят основната архитектура на костите... Скелетната флуороза е болестно състояние, което настъпва, когато флуоридите се натрупат в костите, като ги правят много слаби и чупливи... В Канада ние сега лекуваме повече зъбна флуороза, отколкото кариеси, това е и опитът от моята практика... Тук, в Торонто, водата се флуорира от 36 години. А във Ванкувър, където никога не е флуорирана, има по-нисък процент на кариеси, отколкото в Торонто." Според него в индустриализираните страни по света и предимно в Европа, в която почти не се прилага флуориране, като цяло процентът на кариеси е нисък. Д-р Лаймбек продължава: "Стоматолозите нямат никакво понятие от токсикология. Те просто следват една дезинформация, разпространявана от 50 години насам. Аз също го правех..." В интервюто той споменава и за своята реч една седмица преди това пред преподавателското тяло и студентите от университета в Торонто, в която им се извинява. "Говорейки като директор на факултета по превантивна стоматология, аз казах на моите колеги и студенти, че без умисъл съм ги заблуждавал. През последните 15 години аз се бях отказал от изучаването на токсикологичната информация, която е достъпна за всеки. Това, че тровим нашите деца, беше толкова далеч от ума ми... За съжаление ние сме грешали... Истината беше един твърде горчив хап. Но все пак аз успях да го преглътна."
    В САЩ обаче Центърът за контрол и профилактика на заболяванията (СВС), Американската стоматологична асоциация (АВА) и Службата за обществено здраве (PHS) упорито и умело продължават да манипулират общественото мнение в полза на флуорирането. Голямата част от американците въобще не знаят нищо за опасностите от поглъщането на флуориди. Според една статия от 1988 г. в "Кемикъл енд енджиниъринз нюз" гласът на учените, които са срещу флуорирането, е много ефективно заглушен още от 50-те години, когато PHS одобрява тази изцяло вредна практика. Тактиката през всичките тези години е включвала заплахи, осмиване или откровено цензуриране, за да не станат истинските факти публично достояние.
    По-надолу ще представя на вашето внимание някои факти за съединенията на флуора: * С течение на годините флуоридите се натрупват в костите. Бъбреците могат да елиминират само до 50% от ежедневния им прием. Едно от последствията на този процес е 

Каталог: wp-content -> uploads -> sites -> 168 -> 2016
2016 -> Алое вера за здрава и красива коса
2016 -> Алое вера и алергии
2016 -> Димитър Николов – Мениджър
2016 -> Проблеми с намиране на думите
2016 -> Продуктите на флп в офталмологията
2016 -> Болест на паркинсон
2016 -> Витилигото,наречено още левкодерма,е кожно заболяване,което се характеризира с тебеширенобели петна с тъмен ръб по кожата. Петната могат да бъдат малобройни или многобройни,малки или покриващи цялото тяло
2016 -> Болестта на Алцхаймер е широко разпространен вид деменция или западане на умствената дейност
2016 -> Артритът представлява възпаление на една или повече стави. Той се характеризира с болка,подуване,скованост,деформации и ограничена подвижност


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница