Програма фар "фар може да се определи като "морков", един от трите предприсъединителни, които ес употребява наред с "



Дата19.11.2018
Размер187 Kb.
#105001
ТипПрограма


Т Е М А 2
Основни характеристики на програма ФАР

“ФАР може да се определи като “морков”, един от трите предприсъединителни, които ЕС употребява (наред с “тоягата”), за да реши въпросите на разширяването, а пък програмирането на ФАР - като установяване размера на този “морков” и особено на начина му на консумиране...” 



1.Основни цели, принципи и приоритети на програма ФАР

1.1. Обща цел

От  1997 г. насам общата цел на програма ФАР е да подпомогне страните кандидатки в подготовката им за присъединяване към ЕС (2.1.). Помощта е изцяло концентрирана върху приоритетите, определени в Партньорствата за присъединяване и предназначени да подпомогнат изпълнението на Копенхагенските критерии (2.2.), формулирани през 1993 г.:



  • Политически критерии

    • стабилност на институциите, гарантиращи демокрация, правова държава, спазване на правата на човека, зачитане и закрила на малцинствата; 

  • Икономически критерии

    • наличие на функционираща пазарна икономика

    • способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в ЕС;

  • Способност за поемане на задълженията, произтичащи от  членството

    • изграден административен капацитет за прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) в техните различни аспекти (29-те преговорни глави)

“Предприсъединителният фокус”, базиран върху ясно дефинирани приоритети, се допълва от непрекъснато развитие на системата за управление на ФАР, целящо подобряване на скоростта, ефективността и ефикасността на цялостното й функциониране.

Прегледът на ФАР от ноември 2000 г. (2.3.) определя целта за плавен преход към структурните фондове и набелязва следните основни дейности за осигуряването му: 



  •  Засилване на акцента върху програмния и административен капацитет и използване на инвестициите като инструмент за институционално изграждане и тестване на структури, подходи и пр.;

  • Укрепване на стратегията за икономическо и социално сближаване (Национален план за развитие);

  • Избор на подходящи национални и регионални програми във всяка страна кандидатка (чрез ясно разграничаване между секторните програми и интегрираните регионални програми, от една страна, и между интегрираните регионални програми и програмите за трансгранично сътрудничество, от друга );

  • Прилагане на многогодишно индикативно програмиране за цялата подкрепа по ФАР, вкл. институционално укрепване и инвестиции;

  • Развитие на трансграничното сътрудничество в посока на Интеррег;

  • Прилагане (от 2002 г. и за всяка страна кандидатка поотделно) на разпоредбите за децентрализация, посочени в Регламент (ЕС) 1266/99;

  • Подобряване на процедурите за подбор на проекти с оглед изработване на списък с приоритетни проекти.

1.2. Основни приоритети на ФАР

В периода 2000-2006 г. ФАР се концентрира върху два основни приоритета:



  • институционално изграждане, с две области на подкрепа:

    • трансфер на “ноу-хау” - приблизително 30% от всичките средства;

    • инвестиции за осигуряване съответствие с европейските норми - около 35%; 

  • инвестиции в икономическото и социалното сближаване - около 35%.

1.3. Подходът при програмирането на ФАР

Програмирането по ФАР, съвместно с това по САПАРД и ИСПА, формира част от един интегриран подход, чиято стратегическа рамка са Партньорствата за присъединяване и Националните програми за приемане достиженията на европейското законодателство, а от 2002 г. - и “Пътните карти” (2.4.) за присъединяването на България и Румъния.

В допълнение, всяка страна кандидатка изготвя Национален план за развитие (в България това е Националният план за икономическо развитие 2000-2006 г.), който осигурява стратегическата рамка за инвестиционната подкрепа на ФАР за икономическо и социално сближаване и е предшественик на Плана за развитие, необходим за структурните фондове след присъединяването. Заедно със Съвместния програмен документ, Националният план за развитие осигурява и рамката за трансгранично сътрудничество.

Програмирането на ФАР е процесът на определяне на:

1. обема на ресурсите на ФАР, които ще се използват за всяка страна (или многонационална програма) и
2. начина на използване на тези ресурси, така че да се помогне най-добре на страната да се подготви за присъединяване.

За разлика от проектния подход в случая на ИСПА, където всяко решение се взема на базата на индивидуални проекти, и от програмния подход в случая на САПАРД, където се одобряват мерки, при ФАР се използва смесена система на годишни и многогодишни програми, но решенията се вземат на базата на отделните проекти.



2.2. Области на подкрепа по ФАР

Подкрепа за институционално изграждане

Институционалното изграждане се дефинира като процес на подпомагане на страните кандидатки в развиването на структури, стратегии, човешки ресурси и управленски умения, необходими за укрепване на техните икономически, социални, регулаторни и административни възможности. Състои се главно от леки мерки (побратимяване на администрации - “туининг”, техническо сътрудничество, обучение, изследвания и пр.). Средствата са насочени към подпомагане на страните кандидатки за:


  • прилагане на acquis communautaire и подготовка за участие в политиките на ЕС (напр. Общата политика за сигурност, кохезионната политика и т.н.);

  • изпълнение на изискванията, определени в политическите критерии от Копенхаген.

Tуинингът (от 2002 г. той се допълва от т.нар. “лек” туининг, ориентиран към по-малки дейности и улеснени процедури) е основният инструмент за подпомагане на институционалното изграждане. Той се основава на сътрудничество между министерства в страните членки и страните кандидатки, фокусирано върху постигане на резултати по отношение капацитета за прилагане на част от европейското законодателство. В случаите, когато туинингът не е подходящ, се използва техническа помощ, включваща консултантски фирми, университети, неправителствени организации и др.

Институционално изграждане - инвестиции в регулаторната инфраструктура


Това са проекти за доставка на оборудване, което пряко подпомага дадена институция в осъществяване на функциите й (главно в областта на мониторинга), свързани с част от приемането на европейското законодателство. Примери за това са инвестиционни проекти, които пряко подпомагат:

  • организации, работещи с критични норми и стандарти (т.е. оборудване за лаборатории за изследвания и тестове, в подкрепа на индустриалните стандарти);

  • проекти в областта на правосъдието и вътрешните работи (тук могат да се включват не само програми за доставка, но и за гранични пунктове и друга инфраструктура, свързана с правосъдието и вътрешните работи).

Такива инвестиции не се разглеждат и одобряват, освен ако не са обвързани с институционално изграждане и стратегия за реформа, която да може да бъде ясно наблюдавана.

Инвестиции за икономическо и социално сближаване (вж. по-подробно в  следващата тема от модула)

Мерките за инвестиции в икономическото и социално сближаване (ИСС) са насочени към оказване на въздействие върху несъответствията в развитието чрез прилагане на интегрирани програми. Целта им, преди всичко, е да се извърши “първоначална проверка” на институционалните структури, които ще бъдат необходими за усвояване на структурните фондове след присъединяването. Съгласно Насоките за ФАР са позволени три вида инвестиционна подкрепа:


  • повишаване на активността в производствения сектор чрез помощ за частния сектор (особено МСП) и подкрепа в преструктурирането на промишлеността;

  • развитие на човешките ресурси (дейности от типа на Европейския социален фонд), напр. за подкрепа на заетостта и социалното приобщаване;

  • усъвършенстване на свързаната с бизнеса инфраструктура, допринасяща за регионалното развитие.

Трансгранично сътрудничество (ТГС)

Трансграничното сътрудничество е въведено през 1994 г. като огледален образ на Интеррег и обхваща граничните региони между страни по ФАР и страни членки на ЕС, а през 1998 г. програмата е разширена, като включва гранични региони между страните кандидатки. От 2003 г. ФАР-ТГС се насочва и към програми със съседните на България и Румъния страни (Турция, Македония, Сърбия и Черна гора, Украйна и Молдова), във връзка с:



  • новата инициатива на ЕС за улесняване функционирането и управлението на бъдещите външни граници на Общността;

  • новата политика на ЕС за добросъседство (European Neighbourhood Policy), предвиждаща уеднаквяване с Интеррег и замяна след 2007 г. с един-единствен финансов инструмент (New Neighbourhood Instrument) на всички сега действащи програми за трансгранично сътрудничество (CARDS в западните балкански държави, TACIS в бившите съветски републики, и MEDA в средиземноморските страни) (2.5.).

ФАР-ТГС се управлява от общия регламент, касаещ програма ФАР (ЕЕС) 3906/89 (2.6.), както и от конкретния регламент за ФАР-ТГС (ЕС) 2760/98 (2.7.). Съгласно този регламент (чл. 5) избираемите за финансиране мерки включват широк диапазон от дейности (инфраструктура, бизнес сътрудничество, туризъм, земеделие и т.н.), като специално внимание е обърнато на изграждането на мрежи за сътрудничество и обмен на опит между регионалните/ местните власти, обществените организации, както и неправителствения сектор от двете страни на границата.

Ограничен размер от отпуснатите суми (максимум 10%) от всяка програма по ФАР-ТГС  може да бъде насочен за създаването на Съвместни фондове за малки проекти (до 50 хил. евро) с цел изграждането на капацитет на местно ниво за идентифициране, формулиране и изпълнение на дейности с трансгранично въздействие. 

За всеки граничен регион се създава Съвместен комитет за сътрудничество. Тези комитети изготвят Съвместен програмен документ в многогодишна перспектива и в съответствие със стратегията за икономическо и социално сближаване (НПР), на базата на който се определя общ комплект от предложения за проекти.

Програми и агенции на Общността



  • до 10% от разпределението на средствата по ФАР за всяка страна кандидатка могат да бъдат използвани за съфинансиране на участието в програмите на Общността;

  • приносът на страната кандидатка към разходите за участие се определя на нарастваща база, като  средствата се вземат  от националното разпределение по ФАР за съответната година;

  • подкрепата за участие в програми и агенции се разглежда като подкрепа за институционално изграждане, с изключение на подкрепата по ФАР за участие в “VI рамкова програма за изследвания и развойна дейност на технологиите”, която е третирана като инвестиционна подкрепа (т.е. инвестиции в хармонизацията с европейското законодателство) и не фигурира в 10-процентното ограничение.

Многонационални програми

Подкрепата в ключови политически области, подпомагани преди от многонационални програми (напр. програма за подготовка на проекти, подкрепа за гражданското общество, митници и др.), сега може да бъде финансирана единствено от националните програми. Определени многонационални програми обаче продължават да се изпълняват - Програма за финансиране на малки и средни предприятия, Мониторинг и оценка, Административно и техническо подпомагане, Статистика, Правосъдие и вътрешни работи, Програмата за подпомагане на бизнеса и т.н.

Извън отпусканите годишно по програма ФАР суми България получава допълнително финансиране за ядрена безопасност в рамките на постигнатата през м. ноември 1999 г. договореност за предварително закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Тази договореност предвижда допълнително финансиране от ФАР в размер на 200 млн. евро за периода 2000-2006 г., ако се спазват определени условия. Средствата се използват за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергетиката и се управляват главно от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

2.3. Финансови ресурси и съотношения

През периода 1992-2002 г. програма ФАР предоставя помощ за България от 1,35 млрд. евро. За годините 2000-2003 общата финансова помощ за България е около 155 млн. евро годишно от ФАР, приблизително 55 млн. евро от САПАРД, и между 83 и 125 млн. евро от ИСПА.

Индикативно финансово разпределение по страни (млн. евро)

Страна

ФАР

България

100

Чешка Република

79

Естония

24

Унгария

96

Латвия

30

Литва

126

Полша

398

Румъния

242

Словакия

49

Словения

25

Общо

1085

Източник: Inforegio website

Обект на програмирането на ФАР са два вида проекти:



  • зрели, практически готови за стартиране самостоятелни проекти;

  • грантови схеми, които подпомагат по-малки проекти (самата грантова схема се разглежда като проект).

Минималният размер на проекта (делът на ФАР) е 2 млн. евро за проекта като цяло и 50 хил. евро за отделната помощ (грант) за бенефициента (получателя) на помощта. Когато бенефициентите са неправителствени организации, може да се приеме и по-нисък размер на индивидуалния грант. Изключение правят Съвместните фондове за малки проекти при трансграничното сътрудничество, където сумата от 50 хил. евро е горна граница на гранта. 

За всички инвестиционни проекти, както и инвестициите, свързани с проектите за институционално изграждане, подпомагани от ФАР, трябва да бъде осигурено национално съфинансиране. Участието на Общността може да бъде максимум до 75% от целия приемлив разход.

В допълнение към това основно изискване, ако крайният получател е в частния сектор, тогава максималният размер на помощта (грант) за МСП от комбинираните средства от ФАР и от държавата трябва да бъдат 25 % за инвестиции в заводи, машини и други дълготрайни активи (минимум 75 % трябва да дойдат от банков заем и/ или собствени средства). Максималният праг на такъв грант е 100 хил. евро за период от три години (правилото “de minimis” на ЕС за държавните помощи). За дейности, включващи техническа помощ (маркетингови проучвания, бизнес планиране, стандарти за качество и др.) без инвестиционен елемент, може да се отпусне и по-висока сума от 25 %.

Разходите за подготовка и строителен надзор (супервизия) на проекти, особено в рамките на инвестиционната подкрепа за ИСС, са значителни. Такива разходи за подготовка на бъдещи проекти (т.е. за предварително проучване, маркетингови анализи, технически проекти и тръжна документация) могат да бъдат съфинансирани от ФАР. Като общо правило, разходите за подготовка и супервизия на инвестиционната подкрепа е между 5-10% от общата стойност на проекта, в зависимост от неговата сложност. Разходите за супервизия могат да бъдат изплатени като част от финансирането от ФАР. По дефиниция разходите за подготовка се изплащат преди началото на проекта и затова се финансират от отделна програма в рамките на Национална програма ФАР - “Програма за подготовка на проекти” (PPF).

Трябва да се обърне внимание на осигуряването на достатъчни ресурси за съставянето на един адекватен списък от приоритетни проекти (project pipeline) - като се има предвид, че съгласно сроковете на ФАР за договаряне (n+2) и разплащане (n+3) присъединяващите се страни трябва да администрират проектите по ФАР три години след присъединяването, едновременно с програмите по структурните фондове.

Механизми и процедури за финансиране



  • В резултат на дискусиите по програмирането се постига споразумение между Комисията и страната кандидатка за областите на подпомагане.
    (до края на м. май)

  • Службите на Комисията изработват Финансово предложение, което е основният програмен документ и е разпределен между институционално изграждане и икономическо и социално сближаване.
    (до края на м. септември)

  • Страната кандидатка трябва да представи подробни проектни фишове в подкрепа на Финансовото предложение. Проектните фишове са основните документи за изпълнение. Финансовото предложение се предоставя за консултация между службите на ЕК и за становище от Управителния комитет по ФАР.
    (м. декември) 

  • Щом се получи благоприятно становище от страна на Управителния комитет по ФАР, Комисията взема Финансово решение.
    (м. януари-юни на следващата година)

  • Комисията подписва със страната кандидатка Финансов меморандум, който осигурява нормативната база за изпълнение на програмата.
    (до м. декември)

С въвеждането многогодишното програмиране за 2004-2006 г. този проектен цикъл се променя, като се разделя на две фази - юни/ юли (подписване на “ранен” Финансов меморандум за готовите за изпълнение проекти) и януари/ февруари (“късен” Финансов меморандум).

След това програмата се изпълнява, както е заложено в проектните фишове. Промени във Финансовия меморандум следва да бъдат одобрявани с ново решение на Комисията (с изключение на преразпределянето между бюджетите за индивидуалните проекти, които са максимум до 15% от стойността на Финансовия меморандум).

В България понастоящем ФАР се управлява на децентрализирана основа (DIS), изискваща предварително одобрение от Делегацията на ЕК. За улесняване прехода към структурните фондове, децентрализацията на ФАР продължава по-нататък (EDIS) на база спазването на определен брой ясни и измерими предварителни условия. Разработена е и се прилага “Концепция за преминаване към разширена децентрализирана система за изпълнение на проектите по програмите ФАР и ИСПА” (2.8.).

Основните принципи и участници при подготовката, изпълнението и наблюдението на програма ФАР в Република България са регламентирани с приетите през 2003 г. “Процедурни правила” (2.9.) и са представени в схемата по-долу. Отговорностите по програмирането и изпълнението на ФАР са разпределени, както следва:



  • Националният координатор на помощта (НКП) е министърът на финансите, който отговаря за цялостната координация на средствата от предприсъединителните фондове на национално ниво и обезпечава политическата координация между ЕК и българските бенефициенти.

  • Националният ръководител (НР) е заместник-министърът на финансите, в чийто ресор е Националният фонд, който отговаря за цялостното финансово управление на помощта от ЕС, както и за разработване и изпълнение на правилата, регулиращи отношенията на Националния фонд с ЕК и с българските бенефициенти.

  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството е институцията, отговорна за програмиране и управление на програми и мерки в подкрепа на регионалното развитие и трансграничното сътрудничество; Министерство на труда и социалната политика е институцията, отговорна за програмирането и управлението на програми и мерки, свързани с развитие на човешките ресурси, и Министерство на икономиката е институцията, отговорна за програмирането и управлението на програми и мерки, свързани с икономическото развитие. МРРБ координира и представя всички предложения за проекти (вкл. и тези от секторните министерства) пред Националния координатор на помощта (Министерство на финансите), което ги представя на Европейската комисия.

  • Изпълнителните агенции (ИА) по ФАР отговарят за изпълнението на програмите и проектите, както е посочено в съответния Финансов меморандум. Ресорното министерство или друг централен орган на държавната администрация, където се организира техническото изпълнение, отговаря равнопоставено и солидарно с ИА за цялостното изпълнение на програмата/ проекта в рамките на своите компетенции.

Освен Централното звено за финансиране и договориране (ЦЗФД), което е отговорно за провеждането на търгове и сключването на договори по всички проекти за институционално изграждане и инвестиции в регулаторната инфраструктура, във всяка страна има и ограничен брой Изпълнителни агенции за инвестициите в ИСС и ТГС, избрани измежду органите, които ще отговарят за управлението на структурните фондове след присъединяването.

Структури за програмиране, управление и мониторинг на ФАР в България



 Актуална информация за усвояването на средствата по ФАР в България може да намерите на страницата на Министерство на финансите (2.10.).



2.4. Координация на ФАР със САПАРД и ИСПА

Програмирането и правилата за изпълнение на предприсъединителната подкрепа са определени най-общо в регламентите за ФАР, ИСПА и САПАРД. Насоки по други въпроси, между които осигуряването на съответствие и допълняемост между трите инструмента с цел да се избегнат припокривания, са предоставени в Регламента за координацията на трите предприсъединителни инструмента (EC) 1266/99 (2.11.) и Ръководството към него.

Накратко:


  • ИСПА подкрепя проекти на стойност от минимум 5 млн. евро в областта на околната среда или транспорта (в контекста на Трансевропейските мрежи );

  • САПАРД се фокусира върху 15 избираеми мерки (изброени в член 2 на Регламента за САПАРД) в контекста на програми за развитие на земеделието и селските райони;

  • ФАР подкрепя институционалното изграждане във връзка с европейското законодателство във всички сектори, инвестиции в осигуряването на съответствие с правилата и стандартите на Европейския съюз, както и инвестиции в икономическо и социално сближаване (производствен сектор, свързана с бизнеса инфраструктура, човешки ресурси).

Съгласно член 5 от Регламента за координация (ЕС) 1266/99 от 26 юни 1999 г. една мярка/ схема може да бъде подкрепяна от само един от трите инструмента на пред-присъединителната помощ.

За да се избегне дублиране на подкрепата, се прилагат следните правила:



2.4.1. Координация на ФАР със САПАРД

Дейности в областта на развитието на земеделието и селските райони обикновено се подкрепят по САПАРД, с изключение на институционалното изграждане, където подкрепата е по ФАР.

Относно инвестициите в контекста на интегрираното регионално развитие и по-специално в районите за подкрепа по ФАР - икономическо и социално сближаване, ФАР и САПАРД се използват в абсолютна допълняемост въз основа на подробен списък, посочващ кои дейности получават подкрепа по САПАРД и кои по ФАР (Приложение 5 към Ръководството за координация).

Таблицата по-долу включва само мерките по САПАРД, заложени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2000-2006 г.:



Подкрепа за дейности в земеделието и селските райони по ФАР или САПАРД

Дейности

САПАРД

ФАР

Коментари

Инвестиции в земеделски стопанства

Мярка 1.1




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Подобряване на преработката и маркетинга на земеделски и рибни продукти

Мярка 1.2




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда

Мярка 1.3




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти

Мярка 1.4




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Създаване на организации на производителите

Мярка 1.5




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Управление на земеделските водни ресурси

Мярка 1.6




Изцяло се обхваща от САПАРД.

Развитие и диверсификация на икономически дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи


Мярка 2.1


х


Подкрепата по принцип идва по САПАРД. Подкрепата по ФАР се ограничава до дейности в контекста на регионалните планове за развитие и се отнася към цялостното преструктуриране на икономиката.

Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции

Мярка 2.2


х

Подкрепата по принцип идва по САПАРД. Подкрепата по ФАР се ограничава до дейности в контекста на регионалните планове за развитие и се отнася към интегрираното регионално развитие.

Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура


Мярка 2.3

х

Подкрепата по ФАР е насочена към бизнес ориентирана инфраструктура в контекста на регионалните планове за развитие.

Подобряване на професионалното обучение

Мярка 3.1

х

Докато САПАРД обхваща обучението на бенефициентите, ФАР се фокусира върху обучението на административния персонал.

Техническа помощ за програмата

Мярка 4.1




Изцяло се обхваща от САПАРД.

2.4.2. Координация на ФАР с ИСПА

Когато подкрепата от Общността се търси за дейности в областта на околната среда и транспорта и тези дейности  са свързани с институционално изграждане, подкрепата се оказва по ФАР; относно подкрепата за  инвестиции общото правило е:



  • ИСПА финансира всички инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта, ако общата стойност на проекта е по-голяма от 5 млн. евро, но

  • ФАР може да финансира (чрез инвестиционната подкрепа за ИСС и ТГС) инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта, които представляват съпътстваща, но необходима част от цялостното преструктуриране на промишлеността или програмите за регионално развитие.

Съществуват и допълнителни насоки за програмиране в областта на  транспорта и околната среда, които осигуряват да няма застъпване между ИСПА и ФАР:

Транспортна инфраструктура:



  • транспортни коридори, определени в контекста на ТINA, достъпът до такива коридори, както и взаимовръзката и взаимодействието между национални мрежи, получават подкрепа единствено по линия на ИСПА;

  • ФАР може да подкрепи проекти в сферата на транспортната инфраструктура при условие, че съществува ясна връзка с икономическото развитие, в случай че проектите не са избираеми по ИСПА (т.е. околовръстен път, подходен път до индустриални/ технологични паркове, пътен, железопътен и речен транспорт допринасящ за туризма или друго ендогенно развитие);

  • подкрепата по ФАР-ТГС може да бъде насочена към проекти за достъп до коридори на TINA (Transport Infrastructure Needs Assessment), като осигурява силно трансгранично въздействие и е базирана на съвместната стратегия за регионално развитие на граничната област като цяло.

Инфраструктура в областта на околната среда:

  • по изключение, ако инфраструктурният проект в областта на околната среда е със стойност над 5 млн. евро, но не е избираем за подкрепа по линия на ИСПА и е част от интегрираното преструктуриране на промишлеността или програмите за регионално развитие, тогава може да се използва ФАР.

ФАР осигурява инвестиционна подкрепа за ядрената безопасност. ИСПА не покрива разходите за такива мерки.

Успешното програмиране изисква:



  • Добро познаване и ясно разбиране на оперативната среда на ФАР (правила и процедури на ФАР, видове проекти и пр.);

  • Технически умения, за да се отговори на техническите изисквания;

  • Последователен и съгласуван организационен процес.





Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница