Програма фар трансгранично сътрудничество България Турция Фонд за малки проекти, Бюджетна линия: bg 2003/005-632-02. 01

1. Въведение

Процесите на разширяване на ЕС разкриват нови възможности пред местните власти на държавите – кандидати за членство за провеждането на мерки, насочени към подобряване на социално-икономическите условия и по-пълно удовлетворяване на интересите на населението и стопанския сектор от съответния район. Целенасоченото развитие на регионите е една от важните цели на ЕС като за постигането на тази цел се отделя значима част от средствата от бюджета на общността. В процеса на хармонизация се създадоха нови възможности за развитие на общините и насърчаване на местните инициативи. Същевременно местната власт е изправена пред предизвикателството да работи в динамична среда, която изисква познаване не само на вътрешното право, но и на учредителните договори и актовете на вторичното право на ЕС. Законодателството на държавите в процес на присъединяване търпи множество промени, които целят да се създаде нормативна уредба, отговаряща на новите обществено – икономически потребности и на изискванията за членство, установени в правото на ЕС. В тези процеси следва да бъде отчетена ролята на общината като основен фактор за провеждането на местното самоуправление. Служителите от местната администрация следва да бъдат подготвени и да се справят успешно с предизвикателствата на членството в съюза. Това изисква добро познаване на националното законодателство, на правото на ЕС и на механизмите за взаимодействие и добрите практики, установени при развитието на съюза.

Цел

Настоящият Наръчник “Ролята на местното самоуправление в процеса на присъединяване към Европейския съюз” е разработен с финансовата подкрепа на Европейския съюз. Разработването и отпечатването на изданието е част от Проект на Регионално Сдружение на Общините “Марица” на тема: “Трансгранична школа “Местна демокрация” за изграждане на институционален капацитет на местно и регионално ниво”, № BG 2003/005-632-02.01.05, финансиран по линия на Програма ФАР Трансгранично сътрудничество, Фонд за малки проекти България-Турция с. Проектът се изпълнява на територията на общините-членове на РСО “Марица”, България и общините-членове на Сдружение на Общини “Мерич”, Турция.

Основната цел на проекта е подобряване на административния капацитет на общините-членове на Сдружение “Марица”, Област Хасково и Сдружение “Мерич”, област Одрин, Турция с оглед укрепване на трансграничното сътрудничество и създаване на реални предпоставки за популяризиране политиката на присъединяване към ЕС.

По проекта се предвижда изграждане на трансгранична школа “Местна демокрация” – постоянно действаща структура за обучение консултации в 27 общини от Р България и Турция; разработване на пакет от обучителни материали на български и турски език, провеждане на два семинара и един практикум за европейската политика на регионите и механизми за усвояване на средства от предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.

Целеви групи по проекта са: служителите на общините-членове на РСО “Марица”и СО “Мерич” и ръководствата на общините-членове на РСО “Марица” и СО “Мерич”
Наръчникът за обучение “Ролята на местното самоуправление в процеса на присъединяване към Европейския съюз” е изготвен като помагало за въвеждащо обучение на служителите от местната администрация. Помагалото включва обща информация относно възникването и развитието на ЕС и източниците на правото на ЕС. Наред с най-важните въпроси, внимание е отделено на проблемите, свързани с регионалното развитие, предприсъединителните финансови инструменти и програми и структурните фондове на ЕС. Разгледани са нормативните основи на някои от политиките на ЕС и ролята на местното самоуправление, включително във връзка с хармонизацията на вътрешното право.
Основна цел

Основната цел на Наръчника е да даде обща визия на целевата група по отношение на ЕС и стъпките, които е необходимо да предприемат местните власти, за да се адаптират към европейските стандарти.

Целева група

Целевата група, към която е насочен наръчника са служителите от всички нива на местната администрация на Общините-членове на РСО “Марица”, България и СО “Мерич”, Турция.

2. Възникване и историческо развитие

ЕОВС
Изграждането на Европейски съюз преминава през множество етапи, като началото е поставено през 1951 година с подписването на Договора за създаване на първата от трите европейски общности – Европейската общност за въглища и стомана. Инициативата за учредяването на първата европейска общност принадлежи на Франция, а в договора участват шест държави – Франция, Германия, Италия и държавите от Бенелюкс /Белгия, Холандия и Люксембург/. ЕОВС е първата международна организация на държавите от Западна Европа, която цели интеграция не на военна или политическа, а на икономическа основа. Общността е учредена за премахването на търговските пречки пред обмена, повишаване на производството на основните суровини от времето на следвоенна Европа – въглищата и стоманата. Договорът за създаване на ЕОВС бе сключен за срок от 50 години и изтече през 2002 год.
ЕОАЕ и ЕИО
През 1957 год. са подписани т.нар. Римски договори, с които се учредяват Европейската общност за атомна енергия и Европейската икономическа общност. Създаването им е в резултат на развитието на идеята за обединена Европа. ЕИО въвежда целта за създаване на общ пазар на стоки и услуги, в рамките на който да се осигури свободното движение на лица, стоки, капитали и услуги. Римските договори влизат в сила на 1 януари 1958 год.

Споразумение за сливане
През 1965 год. държавите – членки подписват Споразумението за сливане, по силата на което се създават общи органи и за трите европейски общности.
Разширяване
Великобритания, Дания, Норвегия и Ирландия започват преговори за присъединяване към общностите, които завършват през 1973 год. с подписването на първия договор за разширяване на Европейския съюз. От четирите държави единствено Норвегия не подписва договора поради отрицателният вот на референдума, проведен през 1972 год. През 1981 год. се присъединява Гърция , а през 1986 – Испания и Португалия. През 1995 година влизат в сила договорите за присъединяване на Австрия, Швеция и Финландия. Последното и най-голямо разширяване на съюза – с десет нови държави – членки се извършва през 2004 год.

Наред с договорите за присъединяване съществено значение за развитието на общностите имат и някои актове на първичното право. С приемането на Единният европейски акт, който влиза в сила през 1987 год. са въведени важни допълнения на учредителните договори. Те са свързани с развитието на икономическите основи на сътрудничеството, включително при вземането на решения в тази област, с икономическото и социално сближаване, със сближаването в областта на здравеопазването и др.

ДЕС
През 1993 год. влиза в сила и подписаният през 1991 год. в Маастрихт Договор за Европейски съюз. Маастрихтският договор за пръв път въвежда в първичното право понятието “Европейски съюз” като предвижда, че чрез този договор договарящите се страни създават помежду си Европейски съюз. ДЕС изисква и въвеждането на икономическия и валутен съюз като средство за задълбочаване на икономическата интеграция, допълва политиките на общностите, предвижда създаването на Кохезионен фонд и др. През 1999 год. поражда действие Амстердамският договор, който внася изменения и допълнения в ДЕС. Подробно са формулирани принципите на Европейския съюз като на Съвета на ЕС е предоставена компетентност да налага санкции на държавите – членки, които нарушават тези принципи.
Първично и вторично право на Европейския съюз
Източниците на правото на ЕС могат да бъдат разграничени на:

• 
  източници на първичното право, които включват Учредителните договори с измененията, допълненията и протоколите към тях като Споразумението за сливане от 1965 год., Единния европейски акт от 1987 год., Договора за ЕС от Маастрихт от 1992 год., Амстердамския договор от 1997 год., както и договорите за присъединяване;
  
• 
  източници на вторичното право каквито са актовете на органите и институциите на Европейския съюз, приемани в изпълнение на предвидените в учредителните договори цели.
  

Първичното право се изгражда от разпоредби, които могат да бъдат разграничени в три групи – относно целите на договорите; относно органите и институциите и тяхната компетентност и трета група, обхващаща нормите, които уреждат обществените отношения /икономически, социални и т.н./ в рамките на Европейската общност. Първата група разпоредби определя насоките за развитие на процесите на интеграция, втората създава подходящия институционен механизъм, а третата и най-голяма група от правни норми урежда по еднакъв начин отношенията, които са свързани с постигането на заложените в учредителните договори цели.

Актовете на първичното право предвиждат интеграция и постепенно сближаване на законодателствата на държавите членки, за постигане на което създават механизъм за изграждане на вторично право, което да се доразвият предвидените в първичното право цели и основни положения чрез приемане на конкретни правила, задължителни за държавите и/или за физическите или юридическите лица от държавите – членки.

Източниците на вторичното право обхващат актовете, които органите и институциите на ЕС издават в изпълнение на актовете на първичното право. Те биват регламенти, директиви, решения, препоръки и мнения. Като общи и абстрактни актове, които са задължителни за своите адресати регламентите са основно средство за въздействие върху правния ред в държавите членки и за постигане на предвидените в първичното право цели. Предвидения в разпоредбата на чл. 249 (предишен член 189) от Договора за европейската общност пряк ефект по отношение физическите и юридическите лица от държавите – членки разграничава регламента от директивата. Директивата е акт който обвързва държавите, до които е адресирана с оглед постигане на предвидените в нея цели и може да породи субективни права или задължения за отделни лица само по изключение, при наличие на определени предпоставки. Държавите – адресати самостоятелно преценят по какъв начин да изпълнят изискванията на директивата в съответствие с националното си законодателство. Директивите се използват като средство за хармонизация на законодателствата на държавите в определени области – напр. търговски дружества, стандартизация, данъци, интелектуална собственост и в частност в областта на правната закрила на означенията.

Изтегляне 435.5 Kb.

Сподели с приятели: