Програма „Хоризонт" Анализ на текущото състояние на програма „Хоризонт"

Програма „Хоризонт” е политематична със специфичен информационно-музикален профил и е насочена към широки възрастови и социални слоеве на населението на Република България.

Програмната схема на „Хоризонт” е структурирана така, че да отговори в най-голяма степен на очакванията на националната слушателска аудитория по всяко време на денонощието. Общественият характер на медиата определя основните комуникационни цели на програмата: информационна, образователна, културна и развлекателна.

Информационно-музикалното съдържание на програмата е поднесено в блокова структура, която да осигури на слушателите пълноценна информираност във всеки програмен отрязък. Информационните емисии в програма „Хоризонт” бележат началото и края на постоянните предавания в схемата, което позволява от една страна изграждането на трайни слушателски навици у аудиторията, а от друга – плавното преливане от чисто информационната към коментарно-аналитичната програмна част. Като резултат в аудиторията се поддържа усещането за новини и актуална информация, поднесени навреме и безкрай.

Многоликата тематика на всекидневието е застъпена във всичките ù аспекти в новините и в актуално-публицистичните предавания на програмата. По начин, по който слушателите да изпитват необходимост от постоянната компания на „Хоризонт” през целия ден – в къщи, в колата, докато са на работа, в свободното им време. Информационната мисия на „Хоризонт” се допълва от рубрики за справочна и сервизна информация. Всичко това гарантира на медиата възможност за пълноценна обратна връзка със слушателите, чрез която „Хоризонт” да изпълнява и разширява ангажиментите си на обществена медиа.

Блоковата структура на програмата през седмицата гарантира мозаечност на информацията, с възможност за създаване на относително самостойни програмни единици, които да се надграждат и допълват с развитието на деня. “Олекотяването” на програмата в края на седмицата, отговаря на слушателските нагласи за отмора и за разтоварване от проблемите на делничния ден. В същото време, в дообедните часове на съботната и неделната схема са програмирани и седмичните обзорни предавания с международна и вътрешнополитическа тематика.

Чрез разнообразни теми и акценти в актуалните и публицистични предавания на „Хоризонт” се постигат и образователните и културни комуникационни цели на програмата.

Музикалното съдържание на програма „Хоризонт” балансирано поднася едни от най-добрите образци от българската, европейската и световна музика. Не само в специализираните музикални предавания, но и в цялата програма. Основно чрез музикалното програмно съдържание „Хоризонт” изпълнява развлекателната си функция.

• 
  Новините в „Хоризонт” са близо 13 % от 24-часовата програма, с общ среднодневен обем от 184 минути, в общо 34 емисии. В активната част на денонощието – между 6:00 и 21:00 часа, общият среднодневен обем на новините е 150 минути, или 17 % от дневната програма.
  

• 
  Актуалните и публицистично-коментарни предавания са с общ средноседмичен обем от около 5 200 минути и представляват близо 52 % от средноседмичната програма.
  

• 
  Специализираните предавания за култура, образование и развлечение са с общ средноседмичен обем от около 2 600 минути и представляват близо 26 % от средноседмичната програма.
  

Основна задача за развитието на програма „Хоризонт“ е да отстоява позицията си на медиа с най-високо обществено доверие, чрез пълноценно задоволяване на интересите на българската радиоаудитория. Специфичният информационен профил на „Хоризонт” преследва постигането на основните комуникационни цели: информационна, образователна, културна, развлекателна.

Гаранция за качеството на предлаганото програмно съдържание е придържането към най-високи професионални стандарти, подчинени на обществения интерес. Основните „оръжия” на „Хоризонт” – новини, коментари, анализи, дискусии, доказано трябва да отговарят на изискванията за:

Безпристрастност – честно отразяване на истината;

Точност – препроверка и придържане към фактите, такива, каквито са (по възможност през свидетелството на представител на „Хоризонт”, участник или свидетел на събитието), с представяне на предисторията;

Плурализъм – представяне на разнообразието от гледни точки и тяхната аргументация (по възможност с участието на изразителите на различните мнения);

Навременност – възможно най-бързо предоставяне на информацията, без това да е самоцел и без да е за сметка на останалите професионални изисквания;

Полезност – редакционният избор на тема и наличието ù в програмното съдържание трябва да е защитено от обективен обществен интерес;

Редакционна независимост – аудиторията на „Хоризонт” трябва да е убедена, че решенията за програмното съдържание се взимат без външен, политически, икономически или друг натиск и са в обществен интерес;

Консерватизъм – придържане към общоприетите норми, вкус и традиции, ненамеса в личния живот на гражданите и опазване чистотата на българския език.

Управление на промяна и решаване на конфликти в програма „Хоризонт”

Гаранция за успеха на програма „Хоризонт” е постоянният процес на развитие. Способността за търсене и намиране на адекватни решения на промените във външната и вътрешната среда (икономически, политически, социални, професионални, междуличностни), както и гъвкавото им прилагане са основно предизвикателство пред ефективното управление на „Хоризонт”.

Без да съм изчерпателен, сред основните фактори, изискващи промени се открояват:

• 
  измененията в икономическата среда;
  
• 
  очакванията на аудиторията;
  
• 
  конкуренцията.
  

• 
  Икономическите условия
  

Още по-очевидна е обаче взаимовръзката между създаването на качествен и атрактивен (за аудиторията и клиентите/рекламодателите) продукт – по-високите разходи за реализация и необходимостта от материално стимулиране на служителите на програмата.

Полезните ходове са оптимизиране на разходите, но и активното използване на възможностите за финансиране по европейски проекти, партньорство с институции, търсене на възможности за реализация на продуктите на „Хоризонт”, използване на възможностите за продуктово позициониране в програмата и т.н. Без това да противоречи на характера на общественото радио. Пример в това отношение могат да бъдат практиките за самофинансиране на обществената Би Би Си. Впрочем директорът на програмата може само да съдейства за осъществяването на тази политика от страна на ръководството на Българското национална радио.

• 
  Очаквания на аудиторията
  

• 
  Конкуренцията
  

Ефективното управление на промяната има за цел постигане на успешни преходи към новите методи и технологии на работа на отделните служители на програмата. „Естествената” съпротива към всяка промяна може да бъде преодоляна само след ясното формулиране на задачите и целите, които си поставя. След ясна процедура и организация на провеждане. С яснота за новите методи на работа. С ясна представа за отражението на промяната върху служителите.

Ефективно управление на промяната е процес свързан със създаването на увереност в служителите за нуждата и смисъла на извършваната промяна. В този смисъл е важно включването на работещите в „Хоризонт” в обсъждането и дефинирането на търсената промяна. Прякото им участие в планирането, формулирането на целите, конкретизирането на задачите, определянето на срокове и критерии, изясняването на необходимите ресурси и очакваните резултати. Подобен подход би довел до мотивирано включване, а не съпротива срещу готвени промени.
Програмно развитие, гарантиращо обществения характер на програма „Хоризонт”

Ще си позволя да започна тази част на концепцията с цитат:

Определянето на даден оператор като обществен обикновено се свързва с характеристики, извлечени от гарантираното право на изразяване, както и основаващи се на факта, че произтичат от изразходването на обществени средства за радио- и телевизионно разпръскване. Сред главните характеристики на обществения оператор могат да бъдат посочени: достъпност във всички части на държавата; грижа за националната идентичност и култура; независимост както от държавата, така и от търговски интереси; безпристрастност на програмите; служене на всички общности и групи, големи и малки, отразяване на всички интереси; значително финансиране от потребителите чрез такса (Broadcasting Law: A Comparative Survey, 1995, Oxford, Clarendon Press, p. 52; The Future of the BBC: Serving the Nation, Competing World-wide, Cmnd. 2621 and p. 6-7).

Постигането на голямата част от изброените характеристики на обществена медиа (освен частта за финансиране) зависят изключително от програмното съдържание на „Хоризонт”.

Програмно развитие, залагащо на увеличаващо се присъствие на гражданското представителство в програмата е основният гарант за обществения ù характер.

В актуалните и коментарно-публицистични предавания трябва да се създадат повече условия и възможности за изразяване на мнението на слушателите. „Хоризонт” трябва да спомага за налагането на „нови лица” – изразители на обществено мнение, извън „постоянните заподозрени”, гастролиращи във всички медии. Необходимо е програмата да се отдалечи от създадения ù образ на официоз на институциите. Трябва активно да се търси обратна връзка с аудиторията чрез всички възможни способи за комуникация. В ефира на „Хоризонт” липсва в достатъчна степен звукът от живота на улицата, в квартала. Не са представени „лидерите на мнение” в малките населени места. В много отношения „Хоризонт” остава над регионалните и местни проблеми и освобождава терен на конкурентните медии.

Слушателите трябва да има възможност да представят реалните си проблеми, да защитят интересите си и да се потърсят съдействие. Програма „Хоризонт” трябва да може да гарантира съпричастност и да изисква от институциите отговор на въпросите на слушателите.

Всичко това не означава самоцелно отстъпване на ефирно време за „гражданско включване”, а политика на изследване на проблемите на аудиторията и налагане на „Хоризонт” като търсеща полезни за слушателите решения медиа. Подобно поведение би утвърдило програма „Хоризонт” като реален медиатор в отношенията аудитория – институции. Без да изпада в излишен популизъм, „Хоризонт” има възможностите да е „медиа, която решава проблемите”.

За осъществяването на тези цели са необходими: нови програмни възможности, по-активна и гъвкава работа на репортерите и кореспондентската мрежа и сътрудничество с регионалните центрове.
Надявам се, че в бъдеща дискусия ще имам възможност да отговоря на възникнали по концепцията въпроси.

9.05.2014 г. С уважение: