Програма "Хоризонт", "Преди всички"



Дата17.08.2018
Размер76.33 Kb.
#79813
ТипПрограма
Интервю с проф. Стефан Данаилов - Българско национално радио, Програма "Хоризонт", "Преди всички", 24 май 2006 година, 08.10 часа

Водеща Яна Боянова:


Често недооценявана и забравяна в държавните дела, българската култура натрупа доста проблеми. Следващият разговор на празника за делника е с министъра на културата проф. Стефан Данаилов, интервю специално за "Хоризонт".

Репортер:

Министър Данаилов, няколко национални инициативи в подкрепа на книгата стартираха почти едновременно - "Четяща България”, „Дари книга", "Една национална библиотечна седмица". Те извеждат напред няколко проблема, които никак не са нови, закони за библиотеките и по-нисък ДДС върху книгата. Вървят ли към разрешаване тези проблеми и как виждате придвижването им в границите на вашия мандат?

Стефан Данаилов:

Аз често се срещам с ръководствата на Съюза на библиотекарите, още докато бях в комисията по култура, и имам горе-долу яснота по техните проблеми. С тях се договорихме така: Министерство на културата и техните сдружения, заедно бихме могли да ползваме опит на други европейски държави, например Великобритания. С тях имаме една договорка те да подпомагат направянето и подготовката на един такъв законопроект с тенденция да мине в Парламента следващата година, тъй като законодателната програма на министерството за тази година е подредена. Що се отнася по втория въпрос, поне три пъти откакто съм, така да се каже, в политиката правя такива предложения. Те бяха в порядъка на 10 процента да спадне ДДС-то за българската литература. Има един момент, в който има известна логика, но не мисля, че тя е основна - ако смъкнем ДДС-то за българска литература например, другите министри от здравеопазване, социалното министерство ще искат също намаление на ДДС в основни. . .

Репортер:

В техните области.

Ст.Данаилов:

. . . в техните области, познатата кошница. Ние сега ще се опитаме да направим една приблизителна сметка какво няма да влезе в бюджета, ако се приеме това предложение. Това е предложено от издатели в комисията по културата. Там се възприема това предложение, макар че при тях предложението е въобще да отпадне ДДС за книгоиздаване.

Репортер:

Този краен вариант вижда ли ви се реалистичен в момента?

Ст.Данаилов:

Смятам, че трудно би могло да се случи. Това е по старата мярка: дай да заложим повече, та да стане нещо, но във всички случаи нашето становище ще бъде положително. 19-и век комисията в английския Парламент проучва въпроса и излиза с подробен доклад, който ясно доказва, че нулевият данък върху

книгата е икономически много по-изгоден на обществото, защото разходите за преодоляване на последиците от незнанието и ниската квалификация ще бъдат много по-големи. Ние не сме в такава фаза и сме 21-и век, но явно е, че има нужда от една такава стъпка от страна на държавата.

Репортер:

Всички стъпки на книгоиздателите в рамките на последните инициативи и на Съюза на библиотечните работници са насочени към това повече хора да имат достъп до книгата. Министерството има една идея в зародиш да реализира за вбъдеще така наречените мобилни или пътуващи библиотеки, един не много скъп вариант, но непознат в България. Какво бихме могли да очакваме в близките години да се случи в тази посока?

Ст.Данаилов:

За съжаление има много хора, които все по-неоптимистично гледат на една такава идея, макар че тя е напълно във възможностите министерството. Аз съм им дал уверението, че ще подкрепя такава идея. Разбира се, тя трябва да бъде по-подробно разработена, да погледнем финансирането и да направим един пробен модел. Такава възможност ще даде на хората, от една страна, или да купят, те ще бъдат, поне

така си го представяме или да прочетат книга, книжарница и библиотека - пътуваща. На нас ни предстои проектирането за бюджета за следващата година и този проект може да влезе и съм убеден, че ще влезе и ще го направим.

Репортер:

Тази година театрите имат голяма годишнина - 150 години от началото на театралната дейност у нас. Отвъд всички фестивали и мащабната програма на тези чествания казахте неотдавна, че за следващите 2-3 години трябва да се наваксат изгубените 15 в осъвременяването на театрите. Само остарялата техника и

остарелите салони ли са проблем за нас в момента?

Ст.Данаилов:

Един от основните проблеми е именно и това. За съжаление в тези 15 години инвестициите в... капиталовите, както ги казваме, са много малки и материалната база, тук не става въпрос само за

театъра, тук става въпрос за всичките ни материални имущества, които има културата, са в много тежко състояние. Ние днес провеждаме конкурси за нови директори. За съжаление това, което наблюдавам, че много малко кандидатстват млади кадри, които биха поели една такава функция. Това го отдавам повече на

липсата досега за образование във висшите учебни заведения за културния мениджмънт. Явяват се млади, творчески единици, свързани по някакъв начин със сцената, но недостатъчна яснота в каква посока биха повели една такава трупа. Но моите опасения в момента са повече за състоянието на... материалното състояние на самите институти, защото Европа има своите изисквания и не искам да мисля, че в един момент може да кажат: тези салони са негодни за това, за което са предназначени.

Репортерка:

Това, което казахте, Европа има определени изисквания и за тези пространства, е много любопитно. Може би много хора не могат да си представят, че Европа има изисквания и към това как да изглежда един театър, една опера.

Ст.Данаилов:

Не че някой ще дойде да каже, както на стадионите, нали знаете, че не може да играеш навсякъде, но ние влизаме в Европа, в Европейския съюз. Ние очакваме да дойдат, да видим, нали, как ще си мерим изкуството с европейците. Ами те самите няма да искат да влязат там. Аз не говоря, че има и други изисквания, в съхраняването на сигурността на този, който е на сцената творец, и затова проектирането в следващите години е ние да се подготвим наистина да можем да посрещнем и чужди гости достойно

и на ниво, а не като в салона на някое за съжаление изоставено читалище. Това не бива да се позволява.

Репортерка:

Бъдещият закон за културно-историческото наследство ще бъде един рамков закон, който трябва да даде дългосрочна визия за развитие в тази област и да замени вече наистина безнадеждно остарялото законодателство за паметниците на културата. Този проект обаче все още е в пелени, като чернова. Как си

представяте вие този закон?

Ст.Данаилов:

Този закон беше като приоритет в комисията ни, още когато започна 2001 г. неговата работа. Доста време чакахме да дойде този закон в министерството. На третата година се яви един доста, така, бих казал в 18 страници законопроект, който не свърши работа. Тенденцията е той да влезе, да бъде подготвен, обсъждан за следващата година. Аз съм абсолютно наясно, че той ще бъде трудно създаден законът, тъй като има много лобита и много интереси в един такъв законопроект.

Репортерка:

Това го признават всички експерти.

Ст.Данаилов:

Така, те го признават, но такъв закон ще има, просто няма как да няма. Разбира се, че първият въпрос, който се поставя - каква ще му бъде концепцията, каква е философията на закона, дали да бъде консервативен или да бъде либерален. Той трябва да бъде съчетание и от двете неща. Значи, самият факт, че два предишни парламента опитаха и не се състоя, явно колко трудно трябва да се подреди закона, да се съобрази и с европейските норми, но аз се надявам, че тази година, във втората половина на годината ние ще имаме закон.

Репортерка:

Да преминем към темата за музеите, които тази година честват своята 150-годишнина. Как да преобразим българските музеи в едно модерно и атрактивно пространство, в което да не се провеждат само стандартните беседи? Да бъде една територия за паралелни културни прояви, защото около Международния ден на

музеите вашите експерти признават, че има отлив на млада публика и че у нас все още хората възприемат музея като едно носталгично пространство, нещо, с което на Запад отдавна са скъсали.

Ст.Данаилов:

Това са доста сериозни пространства, в които биха могли да се състояват много моменти и от живото изкуство, ако кажем, че това е мъртвото, ние говорим за живото. Много често сме готови да кажем: ние нямаме къде да проведем една беседа, един разговор на дадена тема, а в същото време в дадения град има и музей, има и библиотека, това е факт, където би могло да се извърши това деяние. Сега ще ви кажа един случай, който ме потресе, възторгна ме и завидях. Това се случи в Дания, във втория град по големи след Копенхаген. Там ни поканиха да видим тяхната нова галерия за изобразително изкуство. Не говоря каква е сградата, каква е... съвременна история, на 12 етажа, какво е изложено вътре и какви нови средства кумулират с помощта на фондации от биропроизводители до... там са едни от големите производители на

бира, от порядъка на 40 милиона за закупуване на нови картини на световни художници, за да привличат хората, които да дойдат, и главно туристите. Държавата участва с един голям процент, останалото е от меценати и от дейността, която се развива. Значи, там не е само да те разхождат да гледаш картинки, а има

още ред такива деятелности, които им носат допълнително финансиране, и така те съществуват много по-добре. Това е все още много далече от това, което в нашите музеи може да се състои. Музеят, българската национална идентичност, това са все такива едни красиви думи. Важно е съхранението на тази ценности и какъв е статусът на хората, които отговарят за тези музеи. Това са историци и археолози, шефовете на отделните музеи, но той е със заплата 230-250 лева. Както и да го измерим, той е много под един

учител. Това са много важни и отговорни неща и държавното и общинското ръководство трябва да го разберат. Аз съзнавам, че средствата на общините са по-малко, но времето лети и може да се случат много по-лоши работи, дори в съхранението на тези ценности, по начина, по който се съхраняват, а най-лесно

е да кажат: ами за тази година нямаме тези средства. Наистина държавата трябва да отпусне една по-голяма субсидия капиталова, за да може тази ценност да бъде наистина предложена на туриста или на гражданина в съответния регион. Иначе това е, има една много тъжна дума, мизерия ще кажа, но моето самочувствие на

българин може да се усети и да усетиш ти, че вижте колко пластове история има на твоята земя, в тези места. Това може да бъдат наистина приходи за тези, които поддържат музеите, но държавата трябва да си създаде своята инфраструктура, социализацията . . .


Репортерка:

Пътна карта на . . .

Ст.Данаилов:

. . .на пътната карта, за да може да влезе в така наречени културни коридори, в културния туризъм, който рано или късно ще се развихри в България, ще видите.

Репортерка:

И тук опираме до голямата тема за рекламата. С присъединяването ни към Европейския съюз как България ще бъде рекламирана в европейското пространство - дали с инцидентни прояви, като наскоро публикуваните книжки от български автори, които разпространяват авиолиниите в Европа, или по-скоро ще се мисли за някакъв цялостен документ как страната да стане по-популярна като културна дестинация в Европа?

Ст.Данаилов:



Значи, тук съм съгласен с едно - че трябва да има наистина една цялостна, пак тази дума стратегия много ме плаши, но цялостна визия, защото аз мога да ви очертая в момента какво прави Министерство на културата чрез своите центрове и по комуникационната програма в Европа за демонстрация на българската култура. И те са много неща. Бяха приети проекти наши в порядъка на 500 хиляди лева, което никак не е малко, за разпространяване на българска култура, защото Европа не познава българската култура. Засега наистина нещата са... някак си всеки дърпа в своя посока, а няма единна представа за България.

Разбира се, че напред ще вървим със световните си паметници за култура, но то не е само това, защото за мен е много важно какво показваме от живото изкуство. Голяма част от това, което сега е в Европа, те са представители на живото изкуство - изобразително, свързано с музиката, литература. Това е един въпрос, който аз днес, на тази дата не мога да отговоря, но това е нещо, което другите държави правят. И пак ще кажа, че за да го направиш, трябват пари. Пътувайки доста из Европа, ми се случи, и на Балканите, аз много, много не забелязвам рекламата на България и това е един въпрос, който трябва да бъде сериозно обсъден и решен наистина.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница