Програма или проект



страница3/5
Дата28.04.2017
Размер0.66 Mb.
1   2   3   4   5

Почви

По отношение на почвено-географското райониране на България, общината се отнася към Севернобългарска лесостепна почвена зона. Почвите на територията на община Главиница са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни, подходящи за отглеждане на зърнено-житни и технически култури.



Състояние на почвите и замърсени терени

Замърсяването на почвите обикновено е в резултат от наднормената употреба на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство, от торов отпадък от животновъдството и от битови отпадъци. Поради стагнацията обаче в селското стопанство през последните години, количеството на пестицидите в почвите значително намаля. За същите са изградени кубове и се съхраняват на определени безопасни места. Към настоящия момент на територията на община Главиница има 8,964 тона пестициди с изтекъл срок на годност. Те се съхраняват предимно в складове на земеделски кооперации. Твърдите пестициди са опаковани в чували, а течните пестициди във варели. Разположени са в складове на пет населени места (гр. Главиница, с. Зафирово, с. Звенимир, с. Подлес, с. Суходол) на територията на община Главиница и се намират под постоянно наблюдение.

Контролът и наблюдението за състоянието на почвите в общината се осъществява от РИОСВ – Русе, а анализите се извършват от Регионална лаборатория–Русе. При извършените анализи от страна на РИОСВ до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите, което се дължи на воденето от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилна употреба на пестициди и торове и сеитбооборот. Не са констатирани и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорт, което е показател за ползването на безоловен бензин.

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.

На територията на община Главиница не действат кариери за инертни материали, но има площи за търсене и проучване. И това са:


  • Площ за проучване „Кофалджа”, инвеститор „София - Стройпроект” АД - размер на проучвателната площ - 137 dka в землището на град Главиница, Община Главиница, Област Силистра;

  • Площ за проучване „Текенлика” инвеститор „София - Стройпроект” АД - размер на проучвателната площ - 212,6 dka в землището на град Главиница, Община Главиница, Област Силистра;

Проведените геолого-проучвателни дейности са изпълнени съгласно представените проекти. Рекултивирани са всички изработки, шурфове и канави, ликвидирани да проучвателните сондажи, като площите са рекултивирани.
Хидрографска мрежа

Община Главиница попада в Черноморска отточна област, чийто речни води се оттичат към акваторията на Черно море, посредством течението на река Дунав.

Общината попада в Дунавския район за басейново управление с център гр. Плевен включва водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки. Като административно-териториален обхват дейността на Басейнова дирекция Дунавски район покрива 18 области на България (София, Плевен, Ловеч, Русе, Силистра, В. Търново, Враца, Монтана, Видин, Разград, Добрич, Шумен и други) и 126 общини. Общата площ, която обхваща дирекцията е 47 235 km2 или 42,5% от територията на страната.

Река Дунав е северна граница на община Главиница. Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на Общината съществуват 18 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната й част е построена напоителна система “Малък Преславец”, която в момента не работи. Същата обаче е с голям капацитет и възможности дори само за община Главиница.

Поречието на Дунавските Добруджански реки се намират в източната част на Дунавския район за басейново управление, в което попада и община Главиница.


Фиг. 2 Поречие на Дунавски Добруджански реки
Добруджанските притоци на р. Дунав заемат най-горната североизточна част на България. Противно на другите наши реки, които започват от стръмните склонове на високите планини и постепенно слизат към равнините, добруджанските реки започват от обширните равнини на високите полета и слизат в речните суходолия и имат повърхностен отток само в горните си течения, като водата по-надолу по течението поради голямата пропускливост на почвата и малкия наклон постепенно попива и изчезва далеч преди заустването на реките.

Река Царацар (Крапинец) е с дължина 108 km и 1062 km2 водосборна област и с координати при извора 43°33'00" с. ш. и 26°46'40" и. д. Река Царацар събира водите на трите реки: р. Карапанча, р. Война и р. Чайрлък. Движи се между почти отвесни брегове, обрасли с гори, и минава през селата Свещаре, Завет и Белица по посока на Дунав. В тези си граници реката има дължина 108 km, среден наклон — 3,3‰ и водосборна област 1062 km2. Макар, че във водосборната област на р. Царацар се намират едни от най-големите извори в Лудогорието, каквито са тези при селата Воден, Димитрово, Голям Извор, Малък Поровец и др., все пак тя много рядко достига с водите си до р. Дунав.

По отношение на хидрогеоложките условия територията на Общината може да се раздели на две зони:

Първа зона – на север в района на разпространение на плиоценски седименти с два водоносни хоризонта:



  • Водоносен хоризонт в плиоценски пясъци, характеризиращ се с води с малък дебит до 4 литра на секунда и водно ниво на дълбочина от 8 метра до 20 метра от повърхността.

  • Водоносен хоризонт в аптските варовици, които се установяват на голяма дълбочина от 50 метра – 150 метра от повърхността.

Втора зона – южна част на системата се характеризира с дълбоки подпочвени води (наличие на аптски водоносен хоризонт).

Водоносни са карстовите аптски варовици. Водите са дълбочинни, а не напорни. Експлоатацията на шахтните кладенци достига до 40 метра под дъното на суходолията. Наличните подземни водни ресурси се използват за битово водоснабдяване, чрез сондажи, но те не са в състояние да задоволят нуждите на Общината.

Подземни водни тела (ПВТ) на територията на община Главиница:

BG1G00000N1035 - Порови води в Неогена – район Русе – Силистра;

BG1G0000K1b041 – Карстови води в Русенска формация;

BG1G0000J3K051 - Карстови води в Малм-Валанжския басейн.



Подземното водно тяло с код BG1G00000N1035 е формирано в пролувиални и алувиални отложения /песъчливи глини, пясъци и глини/. Покриващите пластове в зоната на подхранване са льос и льосовидни отложения. Водите са порови от безнапорен тип. Общата площ на подземното водно тяло е 1 734 km2.



Фиг. 3 Местоположение на ПВТ с код BG1G00000N1035

Подземното водно тяло с код BG1G0000К1b041 е формирано в интензивно напуканите и окарстени карбонатни седименти. Покриващите пластове в зоната на подхранване са представени от льос, алувиални отложения и плиоценски глини, пясъци и варовици. Водите са карстови от безнапорен тип. Общата площ на подземното водно тяло е 6 592 km2.



Фиг. 4 Местоположение на ПВТ с код BG1G0000К1b041 -
Подземното водно тяло с код BG1G0000J3K051 е формирано в неравномерно окарстени и напукани варовици с доломити и доломитизирани варовици, алевролити, пясъчници с прослойки от мергели. Покриващите пластове в зоната на подхранване са представени от льосови отложения в разкритите части. Водите са карстови от напорен тип. Общата площ на подземното водно тяло е 13 033 km2.



Фиг. 5 Местоположение на ПВТ с код BG1G0000J3K051

Вътрешни водоеми

На територията на община Главиница има 19 язовира, тяхното разположение е представено в следната таблица:


Таблица 5. Вътрешни водоеми за улов на риба, разположени на територията на община Главиница



Местонахождение

Площ

/dka/

Собственост

1.

с. Бащино

12,200

публична

2.

г. Главиница, местност „Коджа екинлик”

18,529

публична общинска

3.

гр. Главиница, „землище”

12,707

общинска

4.

с. Дичево, местност „Водоем”

103,148

Публична

5.

с. Дичево, местност „Водоем” - 2

5,899

Публична

6.

с. Дичево, местност „Водоем” - 3

10,775

Публична

7.

с. Зафирово, местност „Юкя”

119, 042

публична общинска

8.

с. Зафирово, местност „Челаркосу”- 2

59,698

публична общинска

9.

с. Зафирово, местност „Богдански блок” - 3

65,464

публична общинска

10.

с. Зафирово, местност „Азмова Курия” - 4

76,670

публична общинска

11.

с. Косара

18,819

публична общинска

12.

с. Косара, местност „Екин панъръ”

40,403

публична общинска

13.

с. Сокол, „Пътя Зафирово”

62, 328

публична общинска

14.

с. Сокол, „Пътя Зафирово”- 2

37,960

публична общинска

15.

с. Сокол, местност „Юкя”- 3

14

публична общинска

16.

с. Суходол

98, 396

Публична

17.

с. Черногор, местност „Около гората”

16,496

публична общинска

18.

с. Черногор, „Пирамидата”- 2

30,387

публична общинска

19.

с. Черногор, местност „Около гората”

24.349

общинска




523,155




Източник: Общински план за развитие на община Главиница 2007-2013
Мониторинг на водите

Контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води е организиран в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/. Мониторингът на водите е регламентиран в Наредба № 1 /11.04.2011 г., която урежда реда и начина за създаване на мрежите и планиране за мониторинга. Мониторингът на повърхностните и подземните води осигурява информация за протичащите във водните тела процеси, промени и явления, необходима за оптималното управление на водните басейни. Предмет на мониторинг на водите са валежите, повърхностните води (реки, езера и язовири) и подземните води. Негативното въздействие върху качеството на водите е резултат от антропогенното въздействие, което се изразява в изменение на режима на водния им отток, заустване на отпадъчни води от точкови и дифузни източници и др. Допълнително негативно влияние върху екологичното състояние на водите оказват някои косвени фактори като: замърсяването на атмосферата и свързаните с това валежи и седименти във водосборните области, глобалното изменение на климата и в частност повишаване на температурата, както и влиянието й върху протичащите в тях химични, биохимични и сорбционни процеси и др.

Екологичният потенциал и химичното състоянието на повърхностно водно тяло с код BG1DJ149R002 – р. Царацар от с. Хърсево до с. Стефан Караджа и р. Лудня от с. Самуил до вливане на р. Царацар е оценено като добро.




Фиг. 5 Извадка от Плана за управление на речните басейни, Мониторинг на водите – Прилож. 4.1.4
Водоснабдителна и канализационна системи
На територията на Община Главиница водоснабдителна и канализационна системи се управлява от Технически район град Главиница, които е на подчинение на “Каптажи - ВиК” ООД, град Силистра.

Дълбоко сондажни кладенци (с дебит 11 l/sec) са изградени в селата Сокол – 1 бр., с.Зафирово – 3 бр., с. Дичево – 1 бр., с. Коларово – 1 бр., с. Падина – 2 бр., с. Подлес – 1 бр., с. Звенимир – 4 бр., с. Стефан Караджа – 1 бр., с. Черногор – 1 бр. и в гр. Главиница – 3 бр.

Вододайни зони (помпени станции) има в селата Зафирово, Малък Преславец, Долно Ряхово, Дичево, Сокол, Падина, Звенимир, Черногор, Стефан Караджа, Подлес и гр.Главиница.

Кула-Водоеми с водосъдържаемост 100 m3 има в селата Зафирово, Богданци, Долно Ряхово, Сокол, Коларово, Суходол, Черногор, Стефан Караджа, Ножарево, Зебил, Звенимир.

Напорен резервоар с водосъдържаемост 2000 m3 има в гр. Главиница и с. Малък Преславец. Напорен резервоар – с. Долно Ряхово – 350 m3. Напорен резервоар – с. Подлес – 150 m3, Напорен резервоар – с. Бащино – 150 m3, Напорен резервоар – СУПЗ – гр. Главиница – 250 m3.

Магистралните водопроводи се намират между следните населени места:



  • с. Богданци – с. Косара;

- с. Богданци – с. Зафирово;

- с. Гарван – с. Малък Преславец;

- с. Малък Преславец – с. Долно Ряхово;

- с. Дичево – с. Коларово;

- с. Коларово – с. Суходол;

- с. Суходол – с. Бащино;

- с. Бащино – с. Слатина;

- с. Падина – с. Калугерене;

- с. Калугерене – гр. Главиница;

- с. Подлес – с. Осен;

- с. Стефан Караджа – с. Осен;

- с. Черногор – с. Царев дол.

Помпени станции:


  • с. Звенимир – Кула – водоем с. Звенимир;

  • с. Звенимир – Кула – водоем с. Зебил;

  • с. Звенимир – с. Вълкан;

  • с. Вълкан – с. Листец;

  • Кула – водоем с. Звенимир – с. Зарица;

  • Кула – водоем с. Звенимир – с. Правда.

Общата дължина на външни (магистрални) водопроводи е 138 934 m, а на вътрешната водопроводна мрежа е 150 992 m. Общата дължина на водопроводната мрежа в Технически район гр. Главиница е 289 926 m. Чешми на територията на общината няма. Водопреносната и водоразпределителна система е амортизирана, 97% от нея е изградена от азбесто-циментови тръби и води до загуби на вода до над 50%.

В град Главиница има изградена частична канализация за отпадни битови води, в която са включени обществено-административни и жилищни сгради. Битовите води без пречистване се отвеждат в края на населеното място в сухо безотточно дере. Последният участък заедно с не действащи съоръжения (септична яма и попивни кладенци) се намират в частни парцели.



Качество на питейните води

Качеството на питейните води е добро, хлорирането им е на необходимото ниво и се извършва редовно в границите на нормите.


Транспортна инфраструктура

Транспортната инфраструктура е определящ фактор за развитието на териториалната система. Състоянието на междуселищните и трансграничните пътни връзки в общината, както и осигуреността с удобен обществен транспорт, представляват фактори на развитието на населените места със социално, икономическо и екологично значение. Степента на изграденост и благоустроеност на уличната мрежа в населените места като цяло е задоволителна. В малките населени места с асфалтова настилка са предимно главните улици, но и те са в лошо техническо състояние. Няма оформени тротоари. С по-добра благоустроеност са само улиците в гр.Главиница. Стабилизирането и развитието на селищната мрежа и стимулирането на стопанска активност са в пряка зависимост и от състоянието на четвъртокласната (общинската) пътна инфраструктура. В община Главиница няма първокласни пътища, основните пътища са от трети и четвърти клас. Като цяло нейната развитост се оценява като удовлетворителна. Тя изцяло е с асфалтово покритие, но над 88% от нея е в незадоволително състояние и не отговаря на съвременните стандарти по отношение техническите си характеристики. Това се отразява негативно върху скоростта на придвижване, сигурността и комфорта при пътуване, както и на околната среда в и около населените места. За повишаване привлекателността на населените места като територии за обитаване, за пълноценното им обслужване и ефикасно функциониране на комуналните системи, се налага необходимостта от реконструкция на съществуващите елементи от пътната мрежа.

Междуселищните и значителна част от трансграничните връзки с масов пътнически транспорт се осигуряват на база Транспортната схема на община Дулово със схема на маршрутите, одобрена от Областния управител. Тя е съставена изцяло от между общински линии. Транспортното обслужване се оценява като добре организирано.
Комуникации

Всички населени места са телефонизирани, като в общината е налице покритие и на трите основни мобилни оператори за България.

На територията на общината няма газификация.
Електроснабдяване

Всички населени места са електрифицирани. Община Главиница се захранва от електрическа подстанция - Тутракан, с работеща мрежа 120/20 КВ. През територията на общината преминават и транзитни електропроводи 400 КВ и 220 КВ. Мрежата с ниско напрежение е предимно въздушна и реконструирането и разширяването й е предмет на конкретни изменения на областно ниво.


Културно-историческо наследство. Недвижими културни ценности

На 50 километра западно от областния център Силистра се намира най-младият в района град - Главиница. Той заема 507 km2 площ и е важен център на пътя между градовете Дулово и Тутракан. Разположен е на 100 m надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си 23 селища. Своя отпечатък върху Главинишката земя са оставили траки и римляни, а десетилетия по късно - мохамедани, турци, черкези и българи. И днес в Община Главиница съществуват останки от историята, свидетелстващи за миналото не само на града, но и на околностите. Направените археологически проучвания и разкопки разкриват богатото културно наследство, оставено ни от предците, живели по тези места.

На територията на общината се намират многовековни археологически обекти с национално значение: тракийски могили до с. Сокол, старият римски път, свързващ в миналото градовете, разположени по поречието на река Дунав, Омуртаговия Преславен дом на река Дунав, блатото край село Малък Преславец.

Историческият музей в село Зафирово е построен през септември 1987 г. по инициатива на читалищното ръководство и систематизира информация за най-важните исторически обекти и събития в района. Помещава се в едноетажна сграда в романски стил. В общината има пет църкви и една строяща се в гр.Главиница. Параклисите са три, а джамиите седемнадесет. Религиозните храмове са собственост на съответните църковни и джамийски настоятелства.





Фиг. 6 Историческият музей в село Зафирово
Народни читалища има във всички селища на общината. Девет от тях са в самостоятелни сгради, а в три от читалищата се поддържат музейни сбирки. Читалищата обединяват дейността и проявите на библиотеката, художествената самодейност и културно-масовата работа.

1. Народно читалище „Христо Ботев” – гр.Главиница

2. Народно читалище „Христо Ботев” – с.Зафирово

3. Народно читалище „Светлина” – с. Калугерене

4. Народно читалище „Пеню Пенев” – с. Ножарево

5. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Падина

6. Народно читалище „Освобождение” – с. Сокол

7. Народно читалище „Христо Ботев” – с. Дичево

8. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Суходол

9. Народно читалище „Бъднина” – с. Бащино

10.Народно читалище „Йордан Йовков” – с. Малък Преславец

11. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Долно Ряхово

12. Народно читалище „Отец Паисий” – с. Богданци

13. Народно читалище „Ведрина” – с. Косара

14. Народно читалище „Развитие” – с. Подлес

15. Народно читалище „Зора” – с. Листец

16. Народно читалище „Светлина” – с. Вълкан

17. Народно читалище „Христо Ботев” – с. Зебил

18. Народно читалище „Светлина” – с. Звенимир

19. Народно читалище „Мехмед Джон” – с. Зарица

20. Народно читалище „Янко Забунов” – с. Черногор

21. Народно читалище „Зора” – с. Осен

22. Народно читалище „Просвета” – с. Стефан Караджа

23. Народно читалище “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Коларово











Нематериалното наследство в общината има голям потенциал, но няма регистрирани Нематериални културни ценности по смисъла на ЗКН. Към Народните читалища функционират певчески и танцови самодейни колективи, които пресъздават много обичаи – коледуване, лазаруване, Трифон Зарезан, Бабинден и различни местни танци. Ежегодно се провежда общински преглед на художествената самодейност. Изявените групи участват в областни, национални и международни фестивали и концерти. Традиционни събори и чествания са общинския преглед на художествената самодейност, празниците на града и общината, както и новогодишните празници.

Запазена е традицията за „Празник на моето село” или така нареченият „сбор” на празнични дати в селата Зафирово, Сокол, Звенимир, Долно Ряхово, Малък Преславец, Стефан Караджа, Подлес и други.



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница