Програма или проект

По отношение на почвено-географското райониране на България, общината се отнася към Севернобългарска лесостепна почвена зона. Почвите на територията на община Главиница са чернозем, излужен чернозем, оподзолен чернозем, делувиално-ливадни, антропогенни, подходящи за отглеждане на зърнено-житни и технически култури.

Замърсяването на почвите обикновено е в резултат от наднормената употреба на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство, от торов отпадък от животновъдството и от битови отпадъци. Поради стагнацията обаче в селското стопанство през последните години, количеството на пестицидите в почвите значително намаля. За същите са изградени кубове и се съхраняват на определени безопасни места. Към настоящия момент на територията на община Главиница има 8,964 тона пестициди с изтекъл срок на годност. Те се съхраняват предимно в складове на земеделски кооперации. Твърдите пестициди са опаковани в чували, а течните пестициди във варели. Разположени са в складове на пет населени места (гр. Главиница, с. Зафирово, с. Звенимир, с. Подлес, с. Суходол) на територията на община Главиница и се намират под постоянно наблюдение.

Контролът и наблюдението за състоянието на почвите в общината се осъществява от РИОСВ – Русе, а анализите се извършват от Регионална лаборатория–Русе. При извършените анализи от страна на РИОСВ до момента не са регистрирани наличия на тежки метали над ПДК, както засоляване и вкисляване на почвите, което се дължи на воденето от земеделските кооперации и арендатори на добри земеделски практики, правилна употреба на пестициди и торове и сеитбооборот. Не са констатирани и наднормено съдържание на тежки метали от автотранспорт, което е показател за ползването на безоловен бензин.

Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залесяване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.

На територията на община Главиница не действат кариери за инертни материали, но има площи за търсене и проучване. И това са:

• 
  Площ за проучване „Кофалджа”, инвеститор „София - Стройпроект” АД - размер на проучвателната площ - 137 dka в землището на град Главиница, Община Главиница, Област Силистра;
  
• 
  Площ за проучване „Текенлика” инвеститор „София - Стройпроект” АД - размер на проучвателната площ - 212,6 dka в землището на град Главиница, Община Главиница, Област Силистра;
  

Община Главиница попада в Черноморска отточна област, чийто речни води се оттичат към акваторията на Черно море, посредством течението на река Дунав.

Общината попада в Дунавския район за басейново управление с център гр. Плевен включва водосборните области на реките Искър, Ерма, Нишава, Огоста и западно от Огоста, Вит, Осъм, Янтра, Русенски Лом и Дунавски Добруджански реки. Като административно-териториален обхват дейността на Басейнова дирекция Дунавски район покрива 18 области на България (София, Плевен, Ловеч, Русе, Силистра, В. Търново, Враца, Монтана, Видин, Разград, Добрич, Шумен и други) и 126 общини. Общата площ, която обхваща дирекцията е 47 235 km² или 42,5% от територията на страната.

Река Дунав е северна граница на община Главиница. Наличните водни количества са формирани предимно от подпочвени води. На територията на Общината съществуват 18 броя микроязовири и водоеми, които се използват за рибовъдство и напояване. В северната й част е построена напоителна система “Малък Преславец”, която в момента не работи. Същата обаче е с голям капацитет и възможности дори само за община Главиница.

Поречието на Дунавските Добруджански реки се намират в източната част на Дунавския район за басейново управление, в което попада и община Главиница.


Фиг. 2 Поречие на Дунавски Добруджански реки
Добруджанските притоци на р. Дунав заемат най-горната североизточна част на България. Противно на другите наши реки, които започват от стръмните склонове на високите планини и постепенно слизат към равнините, добруджанските реки започват от обширните равнини на високите полета и слизат в речните суходолия и имат повърхностен отток само в горните си течения, като водата по-надолу по течението поради голямата пропускливост на почвата и малкия наклон постепенно попива и изчезва далеч преди заустването на реките.

Река Царацар (Крапинец) е с дължина 108 km и 1062 km² водосборна област и с координати при извора 43°33'00" с. ш. и 26°46'40" и. д. Река Царацар събира водите на трите реки: р. Карапанча, р. Война и р. Чайрлък. Движи се между почти отвесни брегове, обрасли с гори, и минава през селата Свещаре, Завет и Белица по посока на Дунав. В тези си граници реката има дължина 108 km, среден наклон — 3,3‰ и водосборна област 1062 km². Макар, че във водосборната област на р. Царацар се намират едни от най-големите извори в Лудогорието, каквито са тези при селата Воден, Димитрово, Голям Извор, Малък Поровец и др., все пак тя много рядко достига с водите си до р. Дунав.

По отношение на хидрогеоложките условия територията на Общината може да се раздели на две зони:

Първа зона – на север в района на разпространение на плиоценски седименти с два водоносни хоризонта:

• 
  Водоносен хоризонт в плиоценски пясъци, характеризиращ се с води с малък дебит до 4 литра на секунда и водно ниво на дълбочина от 8 метра до 20 метра от повърхността.
  
• 
  Водоносен хоризонт в аптските варовици, които се установяват на голяма дълбочина от 50 метра – 150 метра от повърхността.
  

Водоносни са карстовите аптски варовици. Водите са дълбочинни, а не напорни. Експлоатацията на шахтните кладенци достига до 40 метра под дъното на суходолията. Наличните подземни водни ресурси се използват за битово водоснабдяване, чрез сондажи, но те не са в състояние да задоволят нуждите на Общината.

Подземни водни тела (ПВТ) на територията на община Главиница:

BG1G00000N1035 - Порови води в Неогена – район Русе – Силистра;

BG1G0000K1b041 – Карстови води в Русенска формация;

BG1G0000J3K051 - Карстови води в Малм-Валанжския басейн.

На територията на община Главиница има 19 язовира, тяхното разположение е представено в следната таблица:

Контролът върху състоянието на повърхностните и подземни води е организиран в рамките на Националната система за мониторинг на околната среда /НСМОС/. Мониторингът на водите е регламентиран в Наредба № 1 /11.04.2011 г., която урежда реда и начина за създаване на мрежите и планиране за мониторинга. Мониторингът на повърхностните и подземните води осигурява информация за протичащите във водните тела процеси, промени и явления, необходима за оптималното управление на водните басейни. Предмет на мониторинг на водите са валежите, повърхностните води (реки, езера и язовири) и подземните води. Негативното въздействие върху качеството на водите е резултат от антропогенното въздействие, което се изразява в изменение на режима на водния им отток, заустване на отпадъчни води от точкови и дифузни източници и др. Допълнително негативно влияние върху екологичното състояние на водите оказват някои косвени фактори като: замърсяването на атмосферата и свързаните с това валежи и седименти във водосборните области, глобалното изменение на климата и в частност повишаване на температурата, както и влиянието й върху протичащите в тях химични, биохимични и сорбционни процеси и др.

Екологичният потенциал и химичното състоянието на повърхностно водно тяло с код BG1DJ149R002 – р. Царацар от с. Хърсево до с. Стефан Караджа и р. Лудня от с. Самуил до вливане на р. Царацар е оценено като добро.




Фиг. 5 Извадка от Плана за управление на речните басейни, Мониторинг на водите – Прилож. 4.1.4
Водоснабдителна и канализационна системи
На територията на Община Главиница водоснабдителна и канализационна системи се управлява от Технически район град Главиница, които е на подчинение на “Каптажи - ВиК” ООД, град Силистра.

Дълбоко сондажни кладенци (с дебит 11 l/sec) са изградени в селата Сокол – 1 бр., с.Зафирово – 3 бр., с. Дичево – 1 бр., с. Коларово – 1 бр., с. Падина – 2 бр., с. Подлес – 1 бр., с. Звенимир – 4 бр., с. Стефан Караджа – 1 бр., с. Черногор – 1 бр. и в гр. Главиница – 3 бр.

Вододайни зони (помпени станции) има в селата Зафирово, Малък Преславец, Долно Ряхово, Дичево, Сокол, Падина, Звенимир, Черногор, Стефан Караджа, Подлес и гр.Главиница.

Кула-Водоеми с водосъдържаемост 100 m³ има в селата Зафирово, Богданци, Долно Ряхово, Сокол, Коларово, Суходол, Черногор, Стефан Караджа, Ножарево, Зебил, Звенимир.

Напорен резервоар с водосъдържаемост 2000 m³ има в гр. Главиница и с. Малък Преславец. Напорен резервоар – с. Долно Ряхово – 350 m³. Напорен резервоар – с. Подлес – 150 m³, Напорен резервоар – с. Бащино – 150 m³, Напорен резервоар – СУПЗ – гр. Главиница – 250 m³.

Магистралните водопроводи се намират между следните населени места:

• 
  с. Богданци – с. Косара;
  

- с. Гарван – с. Малък Преславец;

- с. Малък Преславец – с. Долно Ряхово;

- с. Дичево – с. Коларово;

- с. Коларово – с. Суходол;

- с. Суходол – с. Бащино;

- с. Бащино – с. Слатина;

- с. Падина – с. Калугерене;

- с. Калугерене – гр. Главиница;

- с. Подлес – с. Осен;

- с. Стефан Караджа – с. Осен;

- с. Черногор – с. Царев дол.

Помпени станции:

• 
  с. Звенимир – Кула – водоем с. Звенимир;
  
• 
  с. Звенимир – Кула – водоем с. Зебил;
  
• 
  с. Звенимир – с. Вълкан;
  
• 
  с. Вълкан – с. Листец;
  
• 
  Кула – водоем с. Звенимир – с. Зарица;
  
• 
  Кула – водоем с. Звенимир – с. Правда.
  

В град Главиница има изградена частична канализация за отпадни битови води, в която са включени обществено-административни и жилищни сгради. Битовите води без пречистване се отвеждат в края на населеното място в сухо безотточно дере. Последният участък заедно с не действащи съоръжения (септична яма и попивни кладенци) се намират в частни парцели.

Качеството на питейните води е добро, хлорирането им е на необходимото ниво и се извършва редовно в границите на нормите.

Транспортната инфраструктура е определящ фактор за развитието на териториалната система. Състоянието на междуселищните и трансграничните пътни връзки в общината, както и осигуреността с удобен обществен транспорт, представляват фактори на развитието на населените места със социално, икономическо и екологично значение. Степента на изграденост и благоустроеност на уличната мрежа в населените места като цяло е задоволителна. В малките населени места с асфалтова настилка са предимно главните улици, но и те са в лошо техническо състояние. Няма оформени тротоари. С по-добра благоустроеност са само улиците в гр.Главиница. Стабилизирането и развитието на селищната мрежа и стимулирането на стопанска активност са в пряка зависимост и от състоянието на четвъртокласната (общинската) пътна инфраструктура. В община Главиница няма първокласни пътища, основните пътища са от трети и четвърти клас. Като цяло нейната развитост се оценява като удовлетворителна. Тя изцяло е с асфалтово покритие, но над 88% от нея е в незадоволително състояние и не отговаря на съвременните стандарти по отношение техническите си характеристики. Това се отразява негативно върху скоростта на придвижване, сигурността и комфорта при пътуване, както и на околната среда в и около населените места. За повишаване привлекателността на населените места като територии за обитаване, за пълноценното им обслужване и ефикасно функциониране на комуналните системи, се налага необходимостта от реконструкция на съществуващите елементи от пътната мрежа.

Междуселищните и значителна част от трансграничните връзки с масов пътнически транспорт се осигуряват на база Транспортната схема на община Дулово със схема на маршрутите, одобрена от Областния управител. Тя е съставена изцяло от между общински линии. Транспортното обслужване се оценява като добре организирано.
Комуникации

Всички населени места са телефонизирани, като в общината е налице покритие и на трите основни мобилни оператори за България.

На територията на общината няма газификация.
Електроснабдяване

Всички населени места са електрифицирани. Община Главиница се захранва от електрическа подстанция - Тутракан, с работеща мрежа 120/20 КВ. През територията на общината преминават и транзитни електропроводи 400 КВ и 220 КВ. Мрежата с ниско напрежение е предимно въздушна и реконструирането и разширяването й е предмет на конкретни изменения на областно ниво.

На 50 километра западно от областния център Силистра се намира най-младият в района град - Главиница. Той заема 507 km² площ и е важен център на пътя между градовете Дулово и Тутракан. Разположен е на 100 m надморска височина в долинно разширение в покрайнините на Лудогорието. С Указ на Държавния съвет от 5 септември 1984 година е обявен за град и общински център, който включва в състава си 23 селища. Своя отпечатък върху Главинишката земя са оставили траки и римляни, а десетилетия по късно - мохамедани, турци, черкези и българи. И днес в Община Главиница съществуват останки от историята, свидетелстващи за миналото не само на града, но и на околностите. Направените археологически проучвания и разкопки разкриват богатото културно наследство, оставено ни от предците, живели по тези места.

На територията на общината се намират многовековни археологически обекти с национално значение: тракийски могили до с. Сокол, старият римски път, свързващ в миналото градовете, разположени по поречието на река Дунав, Омуртаговия Преславен дом на река Дунав, блатото край село Малък Преславец.

Историческият музей в село Зафирово е построен през септември 1987 г. по инициатива на читалищното ръководство и систематизира информация за най-важните исторически обекти и събития в района. Помещава се в едноетажна сграда в романски стил. В общината има пет църкви и една строяща се в гр.Главиница. Параклисите са три, а джамиите седемнадесет. Религиозните храмове са собственост на съответните църковни и джамийски настоятелства.

1. Народно читалище „Христо Ботев” – гр.Главиница

2. Народно читалище „Христо Ботев” – с.Зафирово

3. Народно читалище „Светлина” – с. Калугерене

4. Народно читалище „Пеню Пенев” – с. Ножарево

5. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Падина

6. Народно читалище „Освобождение” – с. Сокол

7. Народно читалище „Христо Ботев” – с. Дичево

8. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Суходол

9. Народно читалище „Бъднина” – с. Бащино

10.Народно читалище „Йордан Йовков” – с. Малък Преславец

11. Народно читалище „Стефан Караджа” – с. Долно Ряхово

12. Народно читалище „Отец Паисий” – с. Богданци

13. Народно читалище „Ведрина” – с. Косара

14. Народно читалище „Развитие” – с. Подлес

15. Народно читалище „Зора” – с. Листец

16. Народно читалище „Светлина” – с. Вълкан

17. Народно читалище „Христо Ботев” – с. Зебил

18. Народно читалище „Светлина” – с. Звенимир

19. Народно читалище „Мехмед Джон” – с. Зарица

20. Народно читалище „Янко Забунов” – с. Черногор

21. Народно читалище „Зора” – с. Осен

22. Народно читалище „Просвета” – с. Стефан Караджа

23. Народно читалище “Св. Св. Кирил и Методий” – с. Коларово

Нематериалното наследство в общината има голям потенциал, но няма регистрирани Нематериални културни ценности по смисъла на ЗКН. Към Народните читалища функционират певчески и танцови самодейни колективи, които пресъздават много обичаи – коледуване, лазаруване, Трифон Зарезан, Бабинден и различни местни танци. Ежегодно се провежда общински преглед на художествената самодейност. Изявените групи участват в областни, национални и международни фестивали и концерти. Традиционни събори и чествания са общинския преглед на художествената самодейност, празниците на града и общината, както и новогодишните празници.

Запазена е традицията за „Празник на моето село” или така нареченият „сбор” на празнични дати в селата Зафирово, Сокол, Звенимир, Долно Ряхово, Малък Преславец, Стефан Караджа, Подлес и други.