Програма „Коперник включва шест услуги: мониторинг съответно на морската среда, на атмосферата, на земната повърхност и на изменението на климата, както и предоставяне на подкрепа при извънредни ситуации и във връзка със сигурността



страница1/5
Дата14.03.2018
Размер0.95 Mb.
#62775
ТипПрограма
  1   2   3   4   5


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

„Коперник“ е новото име на Европейската програма за наблюдение на Земята — ГМОСС (Глобален мониторинг на околната среда и сигурността). „Коперник“, или по-точно предшестващата я програма, бе създадена като програма на ЕС с Регламент (ЕС) № 911/2010 относно ГМОСС. Тя обхваща всички дейности, необходими, за да се гарантира непрекъснато предоставяне на точни и надеждни данни и информация по въпросите, свързани с околната среда и сигурността, на ползвателите, отговарящи за изготвяне, изпълнение и мониторинг на политиките в ЕС и в държавите членки. С програма „Коперник“ се цели в Европа да се осигури постоянен, независим и надежден достъп до данни и информация от наблюдения. Инвестициите на ЕС са насочени към преодоляване на пропуските в наблюдението, осигуряване на достъп до съществуващите активи и развитие на услуги за оперативно ползване.

Програма „Коперник“ включва шест услуги: мониторинг съответно на морската среда, на атмосферата, на земната повърхност и на изменението на климата, както и предоставяне на подкрепа при извънредни ситуации и във връзка със сигурността. Използват се данни от спътници и in situ датчици, като шамандури, балони или въздушни датчици, за да се осигурява навременна и достоверна информация с добавена стойност и прогнозни данни в подкрепа напр. на селското стопанство и рибарството, земеползването и градоустройството, борбата с горските пожари, реакциите при бедствия, морския транспорт или мониторинга на замърсяването на въздуха.

Програмата също така допринася за икономическата стабилност и растеж чрез насърчаване на търговските приложения (т.нар. услуги надолу по веригата) в много и различни сектори, като предоставя пълен и открит достъп до продуктите с данни и информация от наблюдения в рамките на „Коперник“. Тя също така е една от програмите, които следва да бъдат изпълнени в рамките на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, и бе включена в инициативата в областта на промишлената политика от стратегията „Европа 2020“ поради ползите, с които допринася за широк набор от политики на Съюза.

Отговорността за финансиране на експлоатацията и на обновяването на космическата инфраструктура, разработвана със средства на ЕС и със средства, осигурявани на междуправителствено равнище, не може да бъде поета в достатъчна степен от отделните държави членки поради свързаните с това разходи. В областта на базираното в Космоса наблюдение за целите на оперативната метеорология европейските държави обединиха ресурсите си, за да разработят и експлоатират метеорологични спътници в рамките на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT). Европейски държави също така разработиха демонстрационни спътници в областта на околната среда чрез действия на Европейската космическа агенция (ЕКА) или на национални космически агенции. Те обаче не съумяха да намерят начин да си сътрудничат за финансиране на устойчиви оперативни програми в областта на мониторинга, свързан с околната среда. Необходимостта от продължаването на такива наблюдения се превръща във въпрос от изключително значение, като се имат предвид увеличаващият се политически натиск върху органите на държавно управление да приемат информирани решения в областта на околната среда, сигурността и изменението на климата, както и необходимостта от спазване на международните споразумения.

Що се отнася до услугите с общоевропейски и световен обхват, държавите членки не могат да постигнат в достатъчна степен целите по предложеното действие, тъй като приносът на отделните държави членки трябва да се обедини на европейско равнище. Предоставянето на други услуги (напр. карти, изготвени във връзка с извънредни ситуации, или тематични карти от мониторинг на земната повърхност с по-ограничен географски обхват) може да бъде по-добре постигнато на равнището на ЕС по две причини. Първо, по-последователното и централизирано управление на входни данни от разположени в Космоса или in situ датчици ще позволи реализация на икономии от мащаба.

Второ, координирано предоставяне на услуги за мониторинг на Земята на равнището на държавите членки помага да се избягват случаи на дублиране и укрепва мониторинга на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда въз основа на прозрачни и обективни критерии. Единствено чрез използването на съпоставима информация, изготвяна на равнището на държавите членки, ще може да се гарантира ефективно прилагане на законодателството в областта на околната среда, което в много случаи урежда наистина независещи от границите и поради това — международни проблеми.

Освен това предприето на европейско равнище действие ще доведе до икономии от мащаба, позволяващи по-добро оползотворяване на обществените средства. Следователно действие на равнището на ЕС има ясно изразена добавена стойност.

От началото на проекта заделеното за неговото разработване общо финансиране от страна на ЕС и ЕКА надхвърли 3,2 млрд. евро. Голяма част от бюджета на ГМОСС бе насочен към разработването на спътници за наблюдение, наречени „Сентинел“ (Sentinel). Това бе възможно благодарение на финансово участие от страна на Комисията в размер на 738 млн. евро във финансирането на програмата на ЕКА относно космическия компонент на ГМОСС (ГКК).

До края на 2013 г. програма „Коперник“ се финансира по тема „Космическо пространство“ на Седмата рамкова програма, както и по ГМОСС и нейната програма за начални операции. Предвид предстоящата готовност програма „Коперник“ да навлезе в оперативна фаза е необходим нов регламент, с който да се обхване периодът от 2014 г. нататък. В съответствие с целите, заложени в съобщението „Програма за опростяване на МФР за периода 2014 — 2020 г.“1, с този нов регламент ще се дефинира по-добре управлението на програмата, по-специално ролята на Комисията, целите на програмата и показателите, които ще позволят ефективен мониторинг на нейното изпълнение и ще гарантират плавен преход от осъществяваните понастоящем към предстоящите дейности. Предложеният регламент включва също така разпоредби за установяването на пропорционални финансови процедури по-специално за по-голямата част от програмата, която ще се изпълнява при непряко управление. С оглед на опростяването и на „интелигентното регулиране“ следва да се отбележи, че с програма „Коперник“ се цели постигане на по-качествено законодателство чрез предоставянето на инструменти за мониторинг, основаващи се на обективни данни.

В съобщението си „Бюджет за стратегията „Европа 2020“ (COM (2011) 500 окончателен от 29.6.2011 г.) Комисията посочи, че — с оглед на ограниченията в бюджета на ЕС — се предлага в периода 2014 — 2020 г. ГМОСС да се финансира извън многогодишната финансова рамка. Това предложение бе отхвърлено от Парламента с резолюция P7_TA(2012)0062 от 16 февруари 2012 г. В заключенията на Европейския съвет от 7 — 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка (МФР) се предвижда, че програмата следва да се финансира по подфункция 1а от финансовата рамка, като поетите задължения в размер на максимум 3786 млн. евро (по цени от 2011 г.) следва да се заложат в Регламента относно МФР.

2. РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

От създаването на Бюрото на Европейската комисия за ГМОСС през 2006 г. е в ход непрекъснат процес на консултации със заинтересованите страни по въпросите на ГМОСС. Този процес на консултации, чието начало бе положено със съобщението „ГМОСС: от концепция към действителност“2, доведе като първа стъпка до приемането през 2008 г. на съобщението „ГМОСС: за повече сигурност на планетата“3. Последваха допълнителни консултации, чрез които да се подготви предложение на Комисията за регламент относно европейската програма за наблюдение на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011 — 2013 г.)4, както и съобщението, озаглавено „Глобален мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС): предизвикателства и следващи стъпки, отнасящи се до космическия компонент“5.

След влизането в сила на Регламента относно ГМОСС през 2010 г. консултациите с държавите членки и с ползвателите продължиха чрез новите органи по управление, създадени със самия регламент: Комитета за ГМОСС и Форума на ползвателите, състоящ се от представители на ползвателите от публичния сектор.

В рамките на консултациите бяха потвърдени интересът към програма „Коперник“ и необходимостта от такава програма, чрез която — с превръщането ѝ в същинска програма на ЕС — вниманието се насочва към различни възможности, по-специално във връзка с услугите по „Коперник“. Заинтересованите страни посочиха, че непрекъснатостта и гарантираната наличност на информацията, предоставяна чрез услугите по „Коперник“, са крайъгълният камък за успеха на програмата и за оптимално извличане на произтичащите от нея ползи.

През 2011 г. бе изготвена оценка на въздействието и основните заключения от нея бяха публикувани в документ SEC (2011) 867 окончателен от 28.6.2011 г., придружаващ предложението на Комисията относно многогодишната финансова рамка под номер COM (2011) 500. Понастоящем оценката на въздействието бе актуализирана и бяха взети предвид препоръките, отправени от Комитета по оценка на въздействието. Промяната в сравнение с 2011 г. е политическото схващане, че полезният подход е програма „Коперник“ да се финансира по МФР. Поради това Комисията счита, че е настъпил моментът за представяне на официално предложение.

Следва обаче да се отбележи, че бе необходимо предложението да се коригира в съответствие със сумата, договорена съгласно тавана по многогодишната финансова рамка, с която първоначално предложеното от Комисията финансиране бе намалено с над 2 млрд. евро. За да може да се запази дейността по предоставяне на услугите, бе необходимо Комисията да съкрати новите разработки, свързани с космическия компонент, за да може да се обнови и модернизира капацитетът за наблюдение. Отговорността по разработването на следващото поколение „Сентинел“ ще се поеме от ЕКА.

Въпросът за собствеността върху активите на космическия компонент на програма „Коперник“ е важен и не може да се разглежда отделно от произтичащите за собственика права и задължения. Собственикът разполага с възможно най-пълните права, в това число правото на използване, прехвърляне и разпореждане.

Когато се решава дали да се поеме собствеността върху активите на космическия компонент, следва да се разграничават две фази: по време на първата фаза, т.е. настоящата многогодишна финансова рамка, ЕС бе в ролята единствено на субект, осигуряващ финансово участие за програма на ЕКА в размер на около 30 %, и не разполагаше със средствата, които биха му позволили да поеме водещата роля при определяне на облика на космическия компонент на „Коперник“. Освен това финансовите средства на ЕС до голяма степен бяха бюджетни кредити по Седмата рамкова програма и не бяха предназначени за постоянно финансиране на оперативна програма. Поради това в тази фаза ЕС не бе в състояние да поеме собствеността. Втората фаза ще започне със следващата многогодишна финансова рамка. Това внася коренна промяна, доколкото ЕС ще може да финансира на 100 % повечето елементи на космическия компонент на „Коперник“, в това число наземното оборудване и разходите по операциите на спътниците.

При тези нови условия, както е посочено в член 19, е необходимо въпросът за собствеността върху спътниците да се преразгледа. В регламента се предвижда вариант, при който ЕС или специално определен орган или фонд би могъл да поеме собствеността от ЕКА. С оглед на прехвърлянето на собствеността е необходимо да се подложат на оценка вариантите, като се вземат предвид съответните фактори, в това число експлоатацията на спътниците, правото на собственост върху данните, условията за достъп до данните и стойността на активите. Тези варианти следва да се разглеждат единствено в случай на съмнение, че недостатъците, произтичащи от принадлежаща на ЕС собственост, може да превишават ползите. Прехвърлянето на собствеността от ЕС би могло да се извърши единствено чрез делегиран акт.

Следва също да се разгледа и вариантът със схема за закупуване на данни.



3. ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Като се взема предвид член 189 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложението е за нов регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма „Коперник“. Вниманието в него е насочено към следните основни аспекти:



  1. промяната на наименованието на програмата на „Коперник“;

  2. управлението на ГМОСС по време на нейната оперативна фаза с цел да се даде възможност на Комисията да делегира дейности на определен брой оператори;

  3. финансирането в периода 2014 — 2020 г.

4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Във финансовата обосновка, придружаваща настоящото предложение за регламент, се определят ориентировъчни бюджетни кредити, които са в съответствие с многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г., като максималният размер на поетите задължения е 3786 млн. евро по цени за 2011 г., равняващи се на 4291 млн. евро по текущи цени.



5. НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ

Комисията може да приема делегирани актове, за да постигне някои от заложените в предложението цели.

2013/0164 (COD)

Предложение за



РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на програма „Коперник“ и за отмяна на Регламент (ЕС) № 911/2010

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 189, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет6,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите7,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Глобалният мониторинг на околната среда и сигурността (ГМОСС) бе инициатива за мониторинг на Земята, ръководена от Съюза и осъществявана чрез партньорство между държавите членки и Европейската космическа агенция (ЕКА). Началото на ГМОСС бе положено през май 1998 г., когато институциите, участващи в развитието на космическите дейности в Европа, изготвиха съвместна декларация, известна като Манифест от Бавено. В манифеста бе отправен призив да бъде поет дългосрочен ангажимент за разработване на базирани в Космоса услуги за мониторинг на околната среда чрез използване и допълнително развиване на европейски умения и технологии. През 2005 г. Съюзът направи стратегическия избор да развие независим европейски капацитет за наблюдение на Земята с оглед предоставяне на услуги в областта на околната среда и сигурността8, което доведе в крайна сметка до приемането на Регламент (ЕС) № 911/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно европейската програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и нейните начални операции (2011 — 2013 г.)9.

(2) „Коперник“ следва да се разглежда като европейски принос към изграждането на Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS), разработена в рамките на Групата за наблюдение на Земята (GEO).

(3) Въз основа на резултатите от тази инициатива с Регламент (ЕС) № 911/2010 бе създадена Европейска програма за мониторинг на Земята (ГМОСС) и бяха установени разпоредбите за изпълнението на нейните начални операции.

(4) Макар че създадената съгласно Регламент (ЕС) № 911/2010 програма следва да продължи да се изпълнява при новата многогодишна финансова рамка, съкращението „ГМОСС“ следва да се промени на „Коперник“, за да се улесни комуникацията с широката общественост. Комисията регистрира търговската марка, така че тя да може да се използва от институциите на Съюза, а чрез лицензиране — и от други заинтересовани ползватели, по-специално доставчиците на основни услуги.

(5) Целите на програма „Коперник“ са да се предоставя точна и надеждна информация в областта на околната среда и сигурността, която да е съобразена с потребностите на ползвателите и да осигурява подкрепа за политиките на Съюза, по-специално във връзка с вътрешния пазар, транспорта, околната среда, енергетиката, гражданската защита, сътрудничеството с трети държави и хуманитарната помощ. Програмата се основава на съществуващия в Европа капацитет, допълнен с нови, съвместно разработени активи.

(6) Програма „Коперник“ следва да се осъществява съгласувано с други свързани инструменти и действия на Съюза, по-специално с действията във връзка с околната среда и изменението на климата, както и с инструментите в областта на сигурността, защитата на личните данни, конкурентоспособността и иновациите, сближаването, научноизследователската дейност, транспорта, конкуренцията и международното сътрудничество, включително с програмата за европейска Глобална навигационна спътникова система (ГНСС). Данните по програма „Коперник“ следва да са съгласувани с пространствените референтни данни на държавите членки и да подкрепят развитието на инфраструктурата за пространствена информация в Съюза, установена с Директива 2007/2/EО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)10. Програма „Коперник“ следва също да допълва Общата информационна система за околната среда (SEIS) и дейностите на Съюза в областта на реакциите при извънредни ситуации.

(7) „Коперник“ е програма, която следва да се осъществява съгласно стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“. Тя следва да е от полза за широк набор от политиките на Съюза и да допринася за постигането на целите по стратегията „Европа 2020“, по-специално чрез разработването на ефективна космическа политика, която да предоставя инструментите за отговор на някои от основните световни предизвикателства и да позволява постигането на целите, поставени във връзка с изменението на климата и енергийната устойчивост.

(8) Програма „Коперник“ следва да се възползва от резултатите по „Хоризонт 2020“ — Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2014 — 2020 г., по-специално от постиженията от научноизследователска дейност и иновации във връзка с бъдещи технологии за наблюдение на Земята и приложения за дистанционно отчитане с използване на намиращи се на борда на летателни апарати или in situ технологии и данни, с цел да се преодоляват големите обществени предизвикателства.

(9) За да постигне своите цели, програма „Коперник“ следва да разчита на самостоятелен капацитет на Съюза за извършване на космически наблюдения и за предоставяне на оперативни услуги в областта на околната среда, гражданската защита и сигурността. Тя следва също така да използва наличните in situ данни, предоставяни по-специално от държавите членки. Предоставянето на оперативни услуги зависи от гладкото функциониране и безопасността на космическия компонент на програма „Коперник“. Нарастващият риск от сблъсък с други спътници и космически отпадъци представлява най-сериозната заплаха за космическия компонент на програмата. Поради това по програма „Коперник“ следва да се оказва подкрепа за действия, насочени към намаляване на тези рискове, по-специално чрез участие в програмата, създадена с Решение [XXX] на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за подкрепа на космическото наблюдение и проследяване11.

(10) Максималният размер на финансовия пакет, необходим за действията по програма „Коперник“ (за 2014 — 2020 г.), е 3786 млн. евро по цени за 2011 г., разпределени по отделна бюджетна глава във функция 1a, дял 2 от общия бюджет на Съюза. Разходите за персонал и административните разходи на Комисията във връзка с координирането на програма „Коперник“ следва да се финансират от бюджета на Съюза.

(11) С цел да се подобри изпълнението на програма „Коперник“ и да се планира дейността по програмата в дългосрочен план, Комисията следва да приеме годишна работна програма в съответствие с приоритетите, целите и стратегиите, определени в многогодишен план.

(12) Програма „Коперник“ следва да е ориентирана към ползвателите, което изисква постоянно и ефективно участие от тяхна страна, особено при определянето и утвърждаването на изискванията във връзка с услугите.

(13) Международното измерение на програма „Коперник“ е особено изразено при обмена на данни и информация, както и достъпа до инфраструктурата за наблюдение. Такава система за обмен е по-ефективна по отношение на разходите в сравнение със схемите за закупуване на данни и засилва световното измерение на програмата.

(14) В споразумението за ЕИП и рамковите споразумения с държави кандидатки и потенциални кандидатки се предвижда участието на тези държави в програмите на Съюза. Следва да се даде възможност за участие на други трети държави и на международни организации чрез сключването на международни споразумения.

(15) Държавите членки, трети държави и международни организации следва да могат да дават своя принос към програмите въз основа на съответни споразумения.

(16) Комисията следва да носи цялостната отговорност за програма „Коперник“. Тя следва да определя приоритетите и целите по програмата и да осигурява общата ѝ координация и надзор.

(17) Като се има предвид, че в основата на програма „Коперник“ е залегнала идеята за партньорство и за да се избегне дублиране на технически експертен опит, изпълнението на програмата следва да се делегира на органи с подходящия технически и професионален капацитет.

(18) За изпълнението на програма „Коперник“ Комисията може да разчита по целесъобразност на компетентните агенции на Съюза, като напр. Европейската агенция за околната среда (ЕАОС), Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex), Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) и Сателитния център на Европейския съюз (EUSC), или на всеки орган, който потенциално отговаря на критериите за делегиране в съответствие с член 58 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза12.

(19) Съгласно член 61, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 изборът на субектите („операторите“), на които Комисията може да възложи изпълнението на задачи, следва да става чрез прозрачна процедура, която почива на обективни основания, и не може да поражда конфликт на интереси. Предвид спецификата на предвидените задачи бе решено да се използва ad hoc процедура с покана за изразяване на интерес, за да се набележат потенциалните оператори, които са най-добре подготвени, за да им се възложи непрякото управление на програма „Коперник“.

(20) Операторите на програма „Коперник“ следва да подлежат на надзор от страна на Комисията, като същевременно разполагат със самостоятелността, необходима за изпълнението на възложените им задачи. Те следва да представят на Комисията годишна работна програма и годишен доклад за изпълнение.

(21) За да може Комисията да изпълнява своите задължения съгласно член 317 от ДФЕС, е важно тя да разполага с необходимите средства за надзор на действията на субектите, на които възлага изпълнението на задачи в рамките на програма „Коперник“. Това включва не само правомощията, които вече са ѝ предоставени с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, но и възможността да дава инструкции на оператора и да осъществява инспекции. По-специално Комисията следва да има възможността да оттегля делегирането и да предприема действия вместо оператора в спешни случаи или при непредвидими събития, както и във всяка една ситуация, в която операторът не може да изпълни посочените задачи. Упражняването на тези правомощия следва да е пропорционално на поставените цели и поради това действието на споразумението за делегиране следва да се спира временно за периода, необходим за осъществяването на необходимите действия.

(22) За трайното постигане на целите на програма „Коперник“ е необходимо да се координират дейностите на различните партньори, участващи в програмата, и да се развие, създаде и приведе в действие капацитет за предоставяне на услуги и извършване на наблюдения, който да отговаря на изискванията на ползвателите. Във връзка с това Комисията следва да бъде подпомагана от комитет с цел да се осигури координацията на вноските от Съюза, държавите членки и междуправителствените агенции по програма „Коперник“, като се използва възможно най-пълноценно съществуващият капацитет и се набелязват пропуските, които трябва да бъдат преодолени на равнището на Съюза. Комитетът следва също да подпомага Комисията при мониторинга на съгласуваното изпълнение на програма „Коперник“.

(23) Работата на операторите, на които Комисията е делегирала изпълнението на задачи, следва също така да бъде измервана чрез показатели за изпълнението. По този начин Европейският парламент и Съветът ще разполагат с информация за напредъка по изпълнение на операциите по програма „Коперник“ и на самата програма.

(24) Ползвателите следва да могат разполагат изцяло, открито и безплатно с данните и информацията, изготвяни в рамките на програма „Коперник“, за да се насърчава тяхната употреба и обмен и да се укрепят свързаните с наблюдението на Земята пазари в Европа, по-специално секторът надолу по веригата, като по този начин се създадат условия за растеж и създаване на работни места.

(25) Когато достъпът до данни или информация, получавани по програма „Коперник“ или от трети страни, или използването на такива данни и информация може да застраши сигурността на Съюза и на неговите държави членки или да представлява заплаха за техните външни отношения, Комисията следва да въведе ограничения по отношение на наличието на такива данни и информация или по отношение на предоставените лицензи.

(26) Въпросът за собствеността върху активите на космическия компонент на „Коперник“ е много важен и не може да се разглежда отделно от произтичащите за собственика права и задължения. За да може Съюзът да разполага с правото на използване, прехвърляне и разпореждане, той следва да стане собственик. По отношение на спътниците „Сентинел“ собствеността включва по-специално правото на вземане на решения по политиката относно данните и нейното прилагане, правото да се изберат моделът на експлоатация и операторът на спътниците „Сентинел“, както и правото да се сключват международни споразумения с трети държави относно, наред с друго, обмена на спътниковите данни.

(27) Финансовите интереси на Съюза следва да са защитени посредством пропорционални мерки през целия цикъл на разходите, в това число чрез предотвратяване, разкриване и разследване на нередности, събиране на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства, и когато е уместно, с административни и финансови санкции в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

(28) С цел да се повиши стойността на програма „Коперник“ от гледна точка на ползвателите Комисията следва да бъде подпомагана от представители на междинните и крайните ползватели, от експерти от държавите членки, включително експерти от съответните национални агенции, или от независими експерти.

(29) С цел да се осигурят единни условия за изпълнението на настоящия регламент във връзка с приемането на годишната работна програма, на многогодишния план за периода 2014 — 2020 г. и на мерките за насърчаване на унифициран подход на държавите членки при използването на данни и информация по програма „Коперник“, както и за насърчаване на достъпа им до технологиите и развойната дейност във връзка с наблюдението на Земята, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията13.

(30) Следователно, с цел информиране на държавите членки и спазване на принципа на безпристрастност при вземането на решения, за приемането на мерките за насърчаване на унифициран подход на държавите членки при използването на данни и информация по програма „Коперник“, както и за насърчаване на достъпа им до технологиите и развойната дейност във връзка с наблюдението на Земята, следва да се използва процедурата по консултиране. За приемането на годишната работна програма и на многогодишния план за периода 2014 — 2020 г. следва да се прилага процедурата по разглеждане с оглед на факта, че това действие е свързано с програма със значително отражение.

(31) С цел да се вземат предвид възможни рискове, свързани със сигурността, както и ширината на честотната лента и други ограничения от техническо естество, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка със: изискванията относно данните, необходими за оперативните услуги; условията и процедурите във връзка с достъпа до данни и информация по програма „Коперник“, с тяхната регистрация и ползване; условията и процедурите за предаване и използване на спътникови данни, предавани до станции за приемане, които не са част от програма „Коперник“, както и за архивирането на данни и информация по програма „Коперник“; специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на дейността на системата за данни и информация по програма „Коперник“, и критериите за ограничаване на разпространението на данни и информация по програма „Коперник“ поради противоречащи си права или с оглед на интересите в областта на сигурността, както и критериите за извършване на оценката с оглед на сигурността. От особена важност е Комисията да проведе подходящи консултации по време на подготвителната работа, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета.

(32) Действията, финансирани по настоящия регламент, следва да подлежат на мониторинг и оценка, за да се даде възможност за корекции и нови насоки в развитието.

(33) Тъй като целта на настоящия регламент, а именно създаването на програма „Коперник“, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, защото тя ще включва също общоевропейски капацитет и ще зависи от координираното предоставяне на услуги във всички държави членки, което е необходимо да бъде координирано на равнището на Съюза, и следователно поради обхвата на действието може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, установен в посочения член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(34) Поради това е необходимо Регламент (ЕС) № 911/2010 да се отмени, за да се създаде подходяща уредба за управление и финансиране и за да се осигури осъществяването на изцяло оперативна програма „Коперник“ в периода от 2014 г. нататък,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се създава програма на ЕС за наблюдение на Земята, наречена „Коперник“, и се определят правилата за нейното изпълнение.



Член 2
Общи цели

1. Програма „Коперник“ допринася за постигането на следните общи цели:

а) опазване на околната среда и осигуряване на подкрепа за гражданската защита и усилията в областта на сигурността;

б) оказване на подкрепа за стратегията за растеж „Европа 2020“ чрез допринасяне за постигането на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; по-специално, оказване на принос за икономическата стабилност и растеж чрез насърчаване на търговските приложения.

2. Първичните данни и информация, получавани от космически наблюдения, както и от налични in situ данни („данни и информация по програма „Коперник“), са точни и надеждни, предоставят се въз основа на подход, основаващ се на дългосрочност и устойчивост, и отговарят на изискванията на общностите на ползватели на програма „Коперник“. Достъпът до тези данни е пълен, открит и безплатен, при спазване на условията, определени в настоящия регламент или въз основа на него.

3. За целите на параграф 2 общностите на ползватели на програма „Коперник“ включват европейските органи на национално, регионално или местно равнище, на които е възложено определянето, изпълнението, осигуряването на изпълнението или осъществяването на мониторинг на обществена услуга или на политика в областите, посочени в член 4, параграф 1.

4. Степента на постигане на целите, посочени в параграф 1, се измерва чрез следните показатели за резултатите:

а) данните и информацията, предоставени на разположение съгласно съответните изисквания за нивото на предоставяне на обслужване в областта на околната среда, гражданската защита и сигурността;

б) навлизането на пазара и конкурентоспособността на европейските оператори надолу по веригата.

Член 3
Конкретни цели

1. За да бъдат постигнати описаните в член 2 общи цели, програма „Коперник“ отчита потребностите на ползвателите и предоставя оперативните услуги, посочени в член 4, точка 1. Постигането на тази цел ще се оценява въз основа на използването на данните и информацията, измерено чрез увеличението на броя на ползвателите, чрез обема на данните, до които е осъществен достъп, и на информацията с добавена стойност и чрез по-широкото разпространение сред държавите членки.

2. Програма „Коперник“ осигурява устойчив и надежден достъп до космически наблюдения, осъществявани чрез самостоятелния капацитет на Съюза за наблюдение на Земята, и се основава на съществуващите активи и капацитет, като при необходимост ги допълва. Постигането на тази цел ще се измерва чрез степента на привеждане в действие на космическата инфраструктура — разположените спътници и изготвените от тях данни.

Член 4
Обхват на услугите по програма „Коперник“

Услугите по програма „Коперник“, посочени в член 3, параграф 1, включват:

1. Оперативни услуги:

а) услугата за мониторинг на атмосферата предоставя информация относно качеството на въздуха на европейско равнище и за химичния състав на атмосферата в световен мащаб. По-специално чрез нея се предоставя информация за системите за мониторинг на качеството на въздуха в местен и национален мащаб и следва да се допринася за мониторинга на климатичните променливи, зависещи от химичния състав на атмосферата;

б) услугата за мониторинг на морската среда предоставя информация относно физическото състояние и динамиката на океанските и морските екосистеми на равнището на световния океан и на европейските регионални области;

в) услугата за мониторинг на земната повърхност предоставя информация в подкрепа на мониторинга на околната среда на световно и местно равнище по отношение на биологичното разнообразие, почвата, водите, горите и природните ресурси, както и в подкрепа на общото изпълнение на политиките в областта на околната среда, селското стопанство, развитието, енергетиката, градоустройството, инфраструктурата и транспорта;

г) услугата за мониторинг на изменението на климата предоставя информация, насочена към увеличаване на базата от знания в подкрепа на политиките за адаптиране и смекчаване на последиците. Тя по-специално допринася за предоставянето на данни за съществени климатични променливи, анализи и прогнози за климата във времеви и пространствен аспект, които са от значение за стратегиите за адаптиране и смекчаване на последиците в различните сектори и области от обществен интерес в рамките на Съюза;

д) услугата за ответни действия при извънредни ситуации предоставя информация, необходима за предприемане на ответни действия при извънредни ситуации във връзка с различни бедствия, включително метеорологични рискове, геофизични рискове, умишлено или случайно причинени от човека бедствия и други хуманитарни бедствия, както и за дейности по предотвратяване, изграждане на готовност, реакция и възстановителни дейности;

е) услугата за сигурност предоставя информация в подкрепа на действията във връзка с предизвикателствата пред Европа в областта на сигурността, като по този начин повишава капацитета за предотвратяване на кризи, готовност и реакция, по-специално с оглед на граничното и морското наблюдение, но също така оказва подкрепа за външната дейност на Съюза чрез установяване и мониторинг на трансрегионални заплахи за сигурността, чрез системи за оценка на риска и ранно предупреждение, както и чрез картографиране и мониторинг на граничните зони.

2. Развойни дейности за подобряване на качеството и ефикасността на оперативните услуги, включително тяхното развитие и приспособяване, и в предотвратяване на оперативните рискове или смекчаване на последиците от тях.

3. Подпомагащи дейности, включващи мерки за насърчаване на ползвателите да използват оперативните услуги и приложенията надолу по веригата, както и комуникационни дейности и дейности по разпространение.

Член 5
Космически компонент

Космическият компонент на програма „Коперник“ осигурява космически наблюдения за постигане на целите, посочени в членове 2 и 3, които са насочени преди всичко към оперативните услуги, посочени в член 4, точка 1. Космическият компонент на програма „Коперник“ включва следните дейности:

а) осигуряване на космически наблюдения, включително:


  • експлоатация на космическата инфраструктура на програма „Коперник“, включително определяне на задачите на спътниците; мониторинг и контрол на спътниците; приемане, обработване, архивиране и разпространение на данни и постоянно калибриране и валидиране;

  • осигуряване на in situ данни за калибриране и валидиране на космическите наблюдения;

  • осигуряване, архивиране и разпространение на данни от космически мисии, осъществявани от трети страни, в допълнение към данни от космическата инфраструктура на програма „Коперник“;

  • поддържане на космическата инфраструктура на програма „Коперник“;

б) дейности в отговор на променящите се потребности на ползвателите, включително:

  • установяване на пропуските в наблюдението и изготвяне на спецификации за нови космически мисии въз основа на изискванията на ползвателите;

  • осъществяване на развойна дейност, насочена към модернизиране и допълване на космическия компонент на програма „Коперник“, в това число проектиране и възлагане на обществени поръчки за нови елементи на космическата инфраструктура;

в) принос за защитата на спътниците срещу риск от сблъсък.

Член 6
In situ компонент


In situ компонентът на програма „Коперник“ включва следните дейности:

а) координиране и хармонизиране на събирането и предоставянето на in situ данни, осигуряване на in situ данни за оперативните услуги, включително in situ данни на трети страни на международно ниво;

б) оказване на техническа помощ на Комисията относно изискванията спрямо данните от in situ наблюдения за нуждите на услугите;

в) сътрудничество с in situ оператори с цел насърчаване на последователността в развойните дейности, свързани с in situ наблюдателната инфраструктура и мрежи.



Член 7
Финансиране

1. Финансовият пакет, заделен за програма „Коперник“ за периода 2014 — 2020 г., е в максимален размер на 3786 млн. евро по цени за 2011 г.

2. Бюджетните кредити се разрешават ежегодно от бюджетния орган в границите, определени в многогодишната финансова рамка. Бюджетните задължения за дейности, които се осъществяват в период, по-дълъг от една финансова година, могат да се разпределят за няколко години под формата на годишни вноски.

3. С отпуснатите финансови средства за програма „Коперник“ могат също така да се покриват разходи, свързани с дейности по подготовка, мониторинг, контрол, одит и оценка, които са пряко необходими за управлението на програма „Коперник“ и за постигането на нейните цели, по-специално проучвания, срещи, информационни и комуникационни дейности, както и разходи, свързани с ИТ мрежи, насочени към обработка на информация и обмен на данни. С ресурсите, заделени за комуникационни дейности съгласно настоящия регламент, може да се участва пропорционално във финансирането на институционалната комуникация по политическите приоритети на Съюза.

4. За задачите, възлагани на други органи, се прилага процедурата по членове 164 и 165 на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012.

Член 8
Работна програма на Комисията

Комисията приема работна програма в съответствие с член 84 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 за всяка година от изпълнението на програма „Коперник“. Този акт за изпълнение се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 21, параграф 3 от настоящия регламент.



Член 9
Сътрудничество с държавите членки

1. Комисията си сътрудничи с държавите членки за подобряване на обмена на данни и информация с тях и помежду им и за увеличаване на обема на наличните по програма „Коперник“ данни и информация.

2. Комисията може да приема мерки за насърчаване на унифициран подход на държавите членки при използването на данни и информация по програма „Коперник“, както и за насърчаване на достъпа им до технологиите и развойната дейност във връзка с наблюдението на Земята. Тези мерки не може да оказват въздействие, което води до нарушаване на свободната конкуренция. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 21, параграф 2.

Член 10
Международно сътрудничество

1. Съюзът, представляван от Комисията, може да сключва споразумения със следните трети държави:

а) държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които са договарящи се страни по Споразумението за ЕИП, в съответствие с условията, установени в Споразумението за ЕИП;

б) държавите кандидатки, както и потенциални кандидатки, в съответствие с конкретните рамкови споразумения или протокол към споразумение за асоцииране за установяване на общите принципи и условия за участие на тези държави в програми на Съюза;

в) Швейцария, други трети държави, различни от посочените в букви а) и б), и международни организации в съответствие със споразуменията, сключени от Съюза с такива трети държави или международни организации съгласно член 218 от ДФЕС, в които се определят условията и подробните правила за тяхното участие.

2. Трети държави или международни организации може да предоставят финансова подкрепа или вноски в натура за програмата. Финансовата подкрепа се разглежда като външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 2 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012. Финансовата подкрепа и вноските в натура са допустими по реда и условията на споразумението, сключено със съответната трета държава или международна организация.



Член 11
Роля на Комисията

1. Комисията носи цялостната отговорност за програмата. Тя определя приоритетите и целите на програмата и упражнява надзор на изпълнението ѝ, по-специално по отношение на разходите, графика и резултатите.

2. Комисията ръководи, от името на Съюза и в своите сфери на компетентност, дейността в областта на отношенията с трети държави и международни организации, като осигурява координацията между програма „Коперник“ и дейностите на национално, съюзно и международно равнище.

3. Комисията координира вноските от държавите членки, предназначени за оперативното предоставяне на услугите и за необходимото за тази цел дългосрочно наличие на данни, получавани от наблюдателната инфраструктура.

4. Комисията следи програма „Коперник“ да е допълваща и съгласувана с другите политики, инструменти, програми и действия на Съюза в тази област.

5. Комисията следи за прозрачното и редовно участие на ползвателите и за провеждане на консултации с тях за установяване на изискванията им на равнището на Съюза и на национално равнище.

6. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22 във връзка с установяването на изискванията спрямо данните, необходими за оперативните услуги, като отчита тенденциите в тяхното развитие.

7. Комисията предоставя на разположение финансовите ресурси за финансирането на програма „Коперник“.



Член 12
Оператори

1. Комисията може да възложи изцяло или отчасти изпълнението на задачите, описани в член 4, на компетентни органи на Съюза, когато това е надлежно обосновано поради особеното естество на действието и специфичния експертен опит на органа на Съюза. Сред тези органи са:

а) Европейската агенция за околна среда (ЕАОС);

б) Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (Frontex);

в) Европейската агенция за морска безопасност (EMSA);

г) Сателитния център на Европейския съюз (EUSC).

2. При избора на орган на Съюза се взема предвид икономическата ефективност от възлагането на тези задачи и отражението върху управленската структура на органа, както и върху неговите финансови и човешки ресурси.

3. Задачите по изпълнение на бюджета, възложени по изключение на компетентни органи на Съюза съгласно настоящия член, се включват в работната програма на съответния орган с информационна цел.

4. Комисията може да възложи изцяло или отчасти задачите във връзка с развойната дейност по космическия компонент, описана в член 5, буква б), на Европейската космическа агенция (ЕКА).

5. Комисията може да възложи изцяло или отчасти оперативните задачи в рамките на космическия компонент, описани в член 5, буква а), на ЕКА и на Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).

6. Комисията може да възложи изцяло или отчасти дейностите в рамките на in situ компонента, описани в член 6, на операторите на услугите, описани в член 4.

Член 13
Подбор на оператори

1. С изключение на операторите, посочени в член 12, Комисията прави подбор на операторите, на които да делегира подлежащите на изпълнение задачи, в съответствие с процедурата, описана в настоящия член, параграфи 2, 3 и 4.

2. Комисията публикува покана за изразяване на интерес, отправена до потенциални оператори. В поканата се посочват критериите за отстраняване от участие и за подбор в съответствие с описаната по-долу процедура.

3. Комисията започва диалог със субектите, които отговарят на критериите за подбор, по прозрачен и обективен начин и без това да води до конфликт на интереси. След диалога Комисията подписва споразумения за делегиране със субекта или субектите, които са представили доказателства за наличие на опит и за оперативен и финансов капацитет.

4. Комисията може да проведе директни преговори със субектите, посочени в член 12, преди да подпише споразуменията за делегиране или в надлежно обосновани и подходящо документирани изключителни случаи, по-специално когато:

а) не са представени подходящи предложения след отправянето на покана за изразяване на интерес до потенциални оператори;

б) подлежащите на изпълнение задачи са със специфични характеристики, поради които се изисква да бъдат изпълнени от конкретен оператор с оглед на неговите технически познания, тясна специализация или административни правомощия;

в) поради извънредна спешност, предизвикана от непредвидими събития, които не могат да бъдат приписани на Съюза, спазването на посочената в параграфи 2 и 3 процедура би нарушило необосновано реализацията на подлежащите на изпълнение задачи.



Член 14
Надзор на операторите

1. Допълнителни задачи, които не са предвидени в споразумението за делегиране, се изпълняват от операторите единствено след получаване на разрешение от Комисията. Операторът не може да изисква друго обезщетение или компенсация във връзка с допълнителни или допълващи задачи, освен за възстановяване на разходи.

2. Комисията гарантира, че операторите допускат пълно оповестяване на своите счетоводни отчети и на всички свързани с тях документи и информация. Комисията може да извършва всякаква инспекция, включително на място, необходима с цел да се провери спазването на настоящия регламент и на съответните споразумения за делегиране.

3. Когато това се налага в спешни случаи или при непредвидими събития или след обосновано искане от страна на оператора, Комисията може да предприема действия вместо оператора и да спре действието на споразумението за делегиране за времето и по отношение на действията, необходими за предприемане на изискваното действие.

4. До Комисията могат да се отправят жалби във връзка с възлагането на договори и предоставянето на безвъзмездни средства от операторите в рамките на изпълнението на споразумението за делегиране или на работната програма. Независимо от това тези жалби може да се отнасят единствено до умишлено нарушение, груба небрежност или измама и да се подават само след като са били изчерпани всички средства за обжалване пред оператора.

Член 15
Политика относно данните и информацията по програма „Коперник“

1. Данните и информацията по програма „Коперник“ се предоставят изцяло, открито и безплатно при спазване на следните ограничения:

а) лицензионните условия във връзка с данни и информация, принадлежащи на трети страни;

б) форматите на разпространение, характеристиките и средствата за разпространение;

в) интересите в областта на сигурността и външните отношения на Съюза или на неговите държави членки;

г) риска от нарушаване на дейността на системата за изготвяне на данни и информация по програма „Коперник“ по причини, свързани с безопасността, или по технически причини.



Член 16
Ограничения и условия във връзка с достъпа и използването

1. Комисията може да приема делегирани актове в съответствие с член 22 относно:

а) условията и процедурите във връзка с достъпа до данни и информация по програма „Коперник“, с тяхната регистрация и ползване, включително по отношение на форматите, характеристиките и средствата за разпространение;

б) условията и процедурите за предаване и използване на спътникови данни, предавани до станции за приемане, които не са част от програма „Коперник“;

в) условията и процедурите за архивиране на данни и информация по програма „Коперник“;

г) специалните технически критерии, необходими с цел да се предотврати нарушаването на дейността на системата за получаване на данни и информация по програма „Коперник“, включително приоритета при достъп;

д) критериите за ограничаване на разпространението на данни и информация по програма „Коперник“ поради противоречащи си права или интереси в областта на сигурността;

е) критериите за извършване на оценката с оглед на сигурността.

2. Комисията изготвя съответните лицензи за данните и информацията, получавани по програма „Коперник“ и от трети страни, както и за изтеглянето на спътникови данни от страна на станции за приемане, които не са част от програма „Коперник“, при спазване на разпоредбите на настоящия регламент и на посочените в параграф 1 делегирани актове.

Член 17
Защита на интересите в областта на сигурността

1. Комисията извършва предварителна оценка с оглед на сигурността на данните и информацията по програма „Коперник“, за да установи кои данни и информация са от решаващо значение за защитата на интересите на Съюза или за националната сигурност.

2. Държавите членки и третите държави, участващи в програма „Коперник“ в съответствие с член 10, могат да отправят искане до Комисията за извършване на нова оценка с оглед на сигурността, когато това се налага поради ново развитие в областта на сигурността.

3. Когато не е възможно предварителната оценка с оглед на сигурността да се извърши в рамките на графика за събиране и изготвяне на данни и информация по програма „Коперник“, Комисията може да извърши моментна оценка с оглед на сигурността.

4. Комисията изготвя инструкции относно ограниченията във връзка с разпространението на данни и информация по програма „Коперник“ в отделните случаи въз основа на критерии, приети съгласно член 16, параграф 1, буква е). В спешни случаи инструкциите на Комисията се приемат в толкова кратък срок, колкото е необходимо, за да могат да бъдат взети предвид. Комисията приема мярката, която води до възможно най-малко нарушаване на дейността, като отчита целите по програма „Коперник“ и политиката по отношение на данните и информацията по програма „Коперник“. Инструкциите ѝ са пропорционални, включително по отношение на продължителността и териториалния обхват, и са съобразени с необходимостта от баланс между защитата на конкретния интерес с оглед на сигурността и наличието на данни и информация от други източници.

Член 18
Защита на финансовите интереси на Съюза

1. Комисията предприема необходимите мерки, за да гарантира, че при изпълнението на действията, финансирани по настоящата програма, финансовите интереси на Съюза са защитени чрез прилагането на превантивни мерки срещу измама, корупция и всякакви други незаконни дейности, чрез ефективни проверки и, при установяването на нередности, чрез събирането на недължимо платените суми и — когато е уместно, чрез ефективни, пропорционални и възпиращи административни и финансови санкции.

2. Комисията или нейни представители и Сметната палата имат правомощия за извършване на одити по документи и на място на всички бенефициери на безвъзмездни средства, изпълнители и подизпълнители, които са получили средства от Съюза по програмата.

3. Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания — включително проверки и инспекции на място съгласно реда и условията, определени в Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 г. относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности — с оглед установяването на извършени измами, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение за отпускане на безвъзмездни средства или решение или договор за отпускане на безвъзмездни средства, предоставени по настоящата програма.

4. Без да се засягат параграфи 1, 2 и 3, в споразуменията за сътрудничество с трети държави и международни организации, в договорите, споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства и решенията за отпускане на безвъзмездни средства, произтичащи от прилагането на настоящата програма, се съдържат разпоредби, с които Комисията, Сметната палата и OLAF изрично се упълномощават да провеждат такива одити и разследвания съгласно съответната им компетентност.

Член 19
Собственост

1. Съюзът или специално определен орган или фонд е собственик на всички материални и нематериални активи, създадени или разработени в рамките на програма „Коперник“, при спазване, когато това е целесъобразно, на споразумения, сключени с трети страни, по отношение на съществуващите права на собственост.

2. Редът и условията за прехвърляне на собствеността на Съюза се определят в посочените в параграф 1 споразумения.

3. Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 22 за определяне на реда и условията за всякакво последващо прехвърляне на собственост, предприемано от Съюза. В делегирания акт се определя съответният орган или фонд въз основа на прозрачни и обективни основания, които не водят до конфликт на интереси.



Член 20
Подпомагане на Комисията

1. Комисията може да се подпомага от представители на крайните ползватели, от независими експерти, по-специално по въпросите на сигурността, и от представители на съответните национални агенции, по-специално националните космически агенции, които да ѝ предоставят необходимите технически и научни експертни познания и обратна информация от ползвателите.



Член 21
Процедура на комитет

1. Комисията се подпомага от комитет („Комитет по програма „Коперник“). Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 4 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

3. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.



Член 22
Упражняване на делегирането

1. Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 16, параграф 1 и член 19, параграф 3, се предоставя на Комисията за неограничен срок, считано от 1 януари 2014 г.

3. Делегирането на правомощия може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4. Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5. Делегиран акт, приет съгласно член 16, параграф 1 и член 19, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.



Член 23
Оценка

1. Не по-късно от 30 юни 2018 г. Комисията изготвя доклад за оценка за постигането на целите по всички задачи, финансирани по програма „Коперник“, с оглед на техните резултати и въздействие, тяхната европейска добавена стойност и ефикасността при използването на ресурсите. По-специално в оценката се разглежда актуалността на всички цели, както и приносът на предприетите мерки за постигане на целите, определени в членове 2 и 3.

2. Комисията изготвя посочената в параграф 1 оценка в тясно сътрудничество с операторите и общностите на ползватели на програма „Коперник“, като проучва ефективността и ефикасността на програма „Коперник“ и приноса ѝ за постигането на целите, посочени в членове 2 и 3. Комисията съобщава резултата от тази оценка на Европейския парламент, на Съвета, на Европейския икономически и социален комитет и на Комитета на регионите.

3. Комисията може, при необходимост с помощта на независими субекти, да предприема оценка на методите за осъществяване на проектите, както и на въздействието от тяхното изпълнение, за да прецени дали са постигнати целите, включително тези, които се отнасят до опазването на околната среда.

4. Комисията може да поиска от държава членка да представи конкретна оценка на действията и на свързаните проекти, финансирани по настоящия регламент, или, когато това е подходящо, да ѝ предостави информацията и помощта, необходими за извършване на оценка на такива проекти.

Член 24
Отмяна

Регламент (ЕС) № 911/2010 се отменя.

Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

Член 25
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2014 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА


Каталог: pub -> ECD
ECD -> Съдържание
ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
ECD -> I. въведение
ECD -> Съвет на европейския съюз
ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница