Програма курс: Сеизмология – теория и практика



Дата11.01.2018
Размер51.86 Kb.
ПРОГРАМА

Курс: Сеизмология – теория и практика



I. Теоретични основи на сеизмологията

Лектор: проф. дфн Людмил Христосков, академик на БАН

1 Увод в съвременната сеизмология- основни понятия и термини

2 Елементи на механиката на деформируемите среди. Теоретични основи за моделните среди, в които настъпва разрушение и се разпространяват еластични (сеизмични) вълни

2.1 Деформации, напрежения и връзка между тях

2.2 Реологични модели на среди отклоняващи се от идеалната еластичност

2.3 Нарушение на непрекъснатостта и механика разрушението в твърдите тела

3 Сеизмични вълни

3.1 Вълнови уравнения за обемни вълни. Векторна форма, разделяне на Р и S”

3.2 Плоски, сферични и цилиндрични вълни

3.3 Отражение и пречупване на плоски вълни. Коефициенти за потенциалите и

преместванията.

3.4 Особени и частни случаи на отражение и пречупване. Нееднородни вълни

3.5 Обемни вълни на граница, свободна от напрежения.

3.7 Вълноводи. Вълни на Рейли и Лъв в слой. Дисперсионни уравнения

4. Сеизмични източници. Tеория и практика

4.1 Физични модели и процеси в земетръсните източници

4.2 Точкови източници и математични модели

4.3 Енергия на земетръсните източници и магнитудни скали

4.4 Практическо определяне механизма на земетресенията

5. Вътрешен строеж на Земята. Oснови на сеизмичните методи за изучаване на земните недра и свойствата на основните обвивки в Земята

5.1 Основни уравнения и свойства на сеизмичните лъчи и съответните им

ходографи.

5.2 Определяне на скоростите на сеизмичните вълни в Земята.


II. Приложна сеизмология
Земетресението – природно бедствие и източник на познание

Лектор: доцент д-р Стела Симеонова

1. Природно бедствие

1.1 Какво наричаме природно бедствие и защо земетресението е природно

бедствие


1.2 Примери за въздействие върху околната среда от природни бедствия

2. Сеизмология - наука за земетресенията



2.1 Основни закони и термини

2.2 Развитие на сеизмологията в света

2.3 Сеизмологията в България

3. Сеизмични вълни

3.1 Типове вълни

3.2 Скорости на сеизмичните вълни

3.3 Сеизмични фази

4. Разпространени на сеизмичните вълни в земната кора и земната сфера



4.1 Вълни при близки земетресения, номенклатура, ходографи

4.2 Строеж на земната кора

4.3 Вълнова картина в сферична Земя

4.4 Вълнови фази при далечни земетресения, номенклатура, ходографи

4.5 Вътрешен строеж и модели на Земята

5 .Сеизмични източници

5.1 Разломни зони и земетръсно огнище

5.2 Енергия на сеизмичните източници, магнитудни скали

5.3 Определяне на местоположението и време на реализация

5.4 Макросизмично поле и скали

6. Земетресенията на земното кълбо. Сеизмичност на Европа и Балканите

6.1 Особености в пространствено-енергетичното разпределение. Сеизмични

пояси


6.2 Тектоника на плочите

6.3. Сеизмичност на Европа и Балканите – особености

6.4 Наблюдавани последици от земетресения

7. Сеизмичност на България

7.1 Пространствено-времево и енергетично разпределение

7.2 Исторически сведения, сеизмологични каталози и бюлетини

7.4 Наблюдавани последици на територията на България



Сеизмична опасност

Лектор: проф. дфн Димчо Солаков, чл.-кор. на БАН

1. Сеизмичен хазарт и сеизмичен риск

1.1 Основни дефиниции

1.2 Детерминистичен подход за оценка на сеизмичния хазарт(DSHA)

1.3 Вероятностен анализ на сеизмичния хазарт (PSHA)

1.4 Математически модел за оценка на сеизмичния хазарт

1.5 Параметри характеризиращи сеизмичното въздействие

2. Модел на сеизмичните източници

2.1 Геометрия

2.2 Пространствено разпределение на земетресенията

3. Моделиране на сеизмичната активност в източници

3.1 Магнитудно-честотно разпределение

3.2 Методи за оценка на параметрите на релацията на Гутенберг-Рихтер

3.3 Сравнение оценките на параметрите на магнитудно-честотната зависимост

3.4 Влияние на неточностите в определянето на магнитуда върху оценката на

енергетичното разпределение на земетресенията

3.5 Максимално очакван магнитуд

4. Модели за затихване на максималното и спектралните ускорения

4.1 Моделиране затихването на земните движения от плитки земетресения

4.2 Моделиране затихването от междиннофокусни земетресения

5. Моделиране еточностите в сеизмичния вход

5.1 Видове неточности

5.2 Методи за отчитане на неточностите

6. Генериране на карти за сеизмичен хазарт

6.1 Формиране на входна база данни

6.2 Компютърни програми за оценка на сеизмичния хазарт

6.3 Деагрегация на сеизмичния хазарт

7. Оценка на сеизмичната опасност за територията на България

7.1 Модел на сеизмичните източници

7.2 Моделиране на сеизмичната активност в източници

7.3 Модели за затихване на максималното и спектралните ускорения

7.4 Генериране на карти за сеизмичен хазарт в максимално ускорение

7.5 Отчитане на неточностите в сеизмичния вход

7.6 Деагрегация на сеизмичния хазарт

7.7 Анализ на резултатите от PSHA и деагрегацията на сеизмичния хазарт в

светлината на ЕВРОКОД8 (ЕС8)

7.8 Генериране на сеизмични сценарии


Литература

Бреховских Л.М., 1957. Волны в слоистых средах. Изд. АНСССР, Москва, 502 с.

Ванек И., Н.В.Кондорская, Л.Христосков, 1980. Магнитуда землетрясений в сейсмологической практике. Волны PV и PVs. Изд. БАН, София, 263 с.

Жарков В.Н., 1983. Внутреннее строение Земли и планет. Наука, Москва,415 с.

Кейлис-Борок В.И., 1950. Исследование источников, приближено эквивалентных очагам землетрясений. Труды Геофиз. и-та, АН СССР, No9(136), 3-9.

Костров Б.В., 1975. Механика очага тектонического землетрясения. Н., М.,176 с.

Ландау Л.Д., Е.М.Лифшиц, 1965. Теоретическая физика т.VIII. Теория упругости. Наука, Москва, 203 с.

Лейбензон Л.С., 1947. Курс теорий упругости. ОГИЗ, Москва-Ленинград, 464 с.

Медведев С.В., 1962. Инженерная сейсмология. Госстройиздат, Москва, 284 с.

Моги К.,1988. Предсказание землетрясений. Мир, Москва, 382 с.

Мусхелишвили Н.П., 1966. Некоторые основные задачи математической теории упругости (5-е издание). Наука , Москва, 708 с.

Мячкин В.И.,1978. Процесы подготовки землетрясений. Наука, Москва, 232 с.

Ризниченко Ю.В., 1985. Проблемы сейсмологии. Наука, Москва, 406 с.

Рикитаке Т., 1979. Предсказание землетрясений. Мир, Москва, 388 с.

Саваренский Е.Ф., 1972. Сейсмические волны. Недра, Москва 293с.

Христосков Л. Сеизмология,част 1 и част 2, Унив. изд. “Св. Климнт Охридски”, София, 2005, 2007, 362 и 455 с.

Aki K., P.G.Richards, 1980. Quantitative seismology. Theory and methods. Vol.I and II. W.H.Freeman and Co., San Francisco, 932 p.

Bath M., 1968. Mathematical aspects of seismology. Developments in Solid Earth Geophysics, Vol. 4, Elsevier Publ. Co., Amsterdam, 415 p.

Ben-Menahem A. S.J.Singh, 1981. Seismic waves and sources. Springer Verlag, New York-Heidelberg-Berlin, 1108 p.

Bullen K.E., B.A.Bolt, 1987. An introduction to the theory of seismology. Cambridge Univ. Press, London and New York, 499 p.

Christoskov L., N.V.Kondorskaya, J.Vanek, 1991. Homogeneous magnitude system with unified level for usage in seismological practice. Studia geoph. et geod., Vol.35 No3, 221-233.

Dziewonski A.M. and D.L.Anderson, 1981. Preliminary reference Earth model. Physics of the Earth and Planetary Interiors, Vol.25, 297-356.

Ewing W.M., W.S.Jardetzky, F.Press, 1957. Elastic waves in layered media. McGrow-Hill Book Co., New York-Toronto-London, 380 p.

Gutenberg B., C.F.Richter, 1954. Seismicity of the Earth and associated phenomena. Second edition. Princeton Univ. Press, 310.

Jeffreys H., K.E.Bullen, 1940. Seismological tables. British Assosiation Advance Sci., London, Neill and Co., Ltd., Edinburgh (repr. 1958 by ISC, Newbury, with additions 1967), 50 p.

Kasahara K., 1981. Earthquake mechanics. Cambridge Univ. Press, 245 p.



Love A.E.H., 1944 (1892). A treatise on the mathematical theory of elasticity. Fourth edition. New York Dover Publications, 643 p.

Wadati K., 1928, 1929, 1931. Shallow and deep earthquakes. Geophys. Mag., Tokyo, Vol.1, 162-202, Vol.2, 1-36, Vol.4, 231-283.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница