|
През 2001 г. в МЗГ бе изготвен обстоен анализ, отразяващ взаимовръзката между околната среда и земеделието., чиято цел бе да се подпомогне разработването на пилотната мярка 1.3. от програма САПАРД „Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда”. Този анализ е актуализиран и ясно показва, че влиянието на земеделието върху състоянието на околната среда е както положително, така и отрицателно. Целта на НАЕП е да съхрани, поддържа и при необходимост да възстанови положителното влияние (ползите) от земеделското управление, както и да предотврати негативното влияние.
Дребните земеделски стопани са доминирали преди 1945 г. и като цяло са оказвали положително влияние върху околната среда С:
- създаването на разнообразен земеделски ландшафт със смесени ферми и малки парцели в много райони;
- създаване и поддържане на полу-естествени тревни площи, орнитологично важни места и други характеристики на ландшафта чрез традиционните методи на обработка, в това число паша в та в планинските райони;
-отглеждане на традиционни местни породи и сортове растения.
След 1945 г. в Българското земеделие настъпват големи промени. Земеделските земи се национализират и колективизират и се създават нови държавни и кооперативни земеделски стопанства. Тези стопанства се стремят да разширяват и интензифицират продукцията си – вследствие на което всички земеделски земи се окрупняват и обработват, увеличава се използването на минерални торове и препарати за растителна защита и се създават огромни „развъдни” комплекси. Едновременно с това се разрушават и загубват много традиционни системи на обработка и отглеждане.
Влиянието на интензивното земеделие върху околната среда е изцяло отрицателно (особено в равнините):
- традиционните характеристики на ландшафта са премахнати и разорани, за да се окрупнят парцелите;
- спряно е използването на местните породи и сортове;
- много ценни полу-естествени местообитания са разрушени чрез пресушаване, разораване и „подобряване” чрез използването на торове и препарати за растителна защита.
- увеличаване на замърсяването на почвите и водите поради лошото управление и прекомерното използване на минерални торове, оборски тор и препарати за растителна защита.
- увеличаване на почвената ерозия главно поради неправилното стопанисване на земеделските земи, което се превръща в основен национален проблем.
Структурата на българското земеделие се променя още веднъж след реформите в началото на 90-те години на миналия век. След възстановяването на земеделските земи и поземлената реформа на мястото на огромните комплекси възникват множество дребни земеделски стопани, което води до нова промяна на селскостопанския ландшафт.
Влиянието на тези реформи върху околната среда е както положително, така и отрицателно. Например, налице е рязък спад при използването на минерални торове и химични препарати, което води до подобряване на състоянието на почвите и водите. Подобряването на качеството на водите е и в резултат на намаляването на броя на отглежданите животни и замърсяването от големите животновъдни комплекси.
От друга страна, един от основните екологични проблеми е свързан с изоставянето на земеделските земи – особено в планинските райони, където пашата е особено важна за съхраняването на полу-естествените тревни площи. Съществува и риск от последващо замърсяване на околната среда, когато земеделските стопани повишат доходите си и отново интензифицират производството си.
3. Цели
Общи цели
Общите цели на Националната агро-екологична програма (НАЕП) са:
-
да се насърчи въвеждането и постоянното използване на екологосъобразни методи за селскостопанско производство, които защитават или подобряват природната среда и допринасят за: а) постигане на устойчив модел на управление на земята; б) запазването на богатото природно наследство на България и в) повишаването на стандарта на живота на хората. 3
-
да се допринесе за опазването и възстановяването на ценни местообитания и природни системи в съответствие с националните цели и целта на ЕС за предотвратяване на загубите на биоразнообразието до 2010 г.
-
да се допринесе за защитата на почвените и водните ресурси в съответствие с националните цели и задълженията към ЕС, свързани с околната среда, включително Нитратната директива и Рамковата директива за водите.
-
да се осигурят конкурентни компенсаторни плащания за земеделските производители и останалите ползватели на земята, които доброволно управляват земите си по благоприятен за околната среда начин.
-
да се подпомогне диверсификацията на селското стопанство, включително създаването на нови работни места в селските райони.
-
да се стимулира създаването и използването на нови пазари за а) качествени продукти (напр. биологични продукти), които се произвеждат по екологосъобразен начин и влияят благоприятно върху човешкото здраве и б) други екологични стоки и услуги, включително развитието на селския туризъм и свързаните с него възстановителни дейности.
Специфични цели
Специфичните цели за подпомагането на земеделските производители, участващи в НАЕП, са насочени към:
-
Увеличаване на разбирането и знанията на земеделските производители за въздействието (положително и отрицателно) на селскостопанските практики върху околната среда, особено по отношение на управлението на почвите и водите и опазване на биоразнообразието.
-
Поощряване използването на екологичното планиране в практиките за управление на земеделските стопанства, включително идентифицирането и поддържането на ценни от екологична и ландшафтна гледна точка характеристики земеделското стопанство.
-
Подкрепа за развитието на биологичното земеделие като екологосъобразен и икономически изгоден метод за селскостопанско производство.
-
Запазване на генетичното разнообразие и културното наследство чрез подкрепа за опазването на застрашените местни породи селскостопански животни и традиционни сортове култури особено, когато те носят допълнителни екологични ползи за обществото.
-
Запазване на биоразнообразието чрез насърчаване на опазването на обработваемите земи с висока природна стойност (полуестествени местообитания), които са застрашени при промяна на начина на земеползване, интензификация на производството и/или изоставяне на земеделските земи, включително и подкрепа за традиционните животновъдни практики ((номадска система на планинско отглеждане на овце),) в определени територии..
-
Поддържане и възстановяване на традиционния селскостопански ландшафт и характеристики на ландшафта, които имат културна, природна или екологична стойност, особено по отношение на биоразнообразието.
-
Запазване на почвените и водните ресурси, включително в районите, които са засегнати от силна ерозия или от замърсяване (напр. в нитратно уязвимите зони) или други форми на замърсяване от селскостопански източници.
Сподели с приятели: |
