При комбинирането на различните под-мерки, плащанията на ха не трябва да надвишават сумите, определени в приложение 1 на регламента за ЕСФРСР. Проверката се извършва при получаване на формулярите за кандидатстване от земеделските производители от Разплащателната агенция.
Под-Мярка 1 от НАЕП: Биологично земеделие (БЗ)
Обосновка:
Развитието на биологичното земеделие в България започва по-късно в сравнение с останалите страни от ЕС, но сега нараства бързо. България има благоприятни почвени и климатични условия за биологично земеделие и вече е завоювала репутация на производител на висококачествени биологични продукти (напр. Масла от биологични ароматни растения и медицински култури) с добър потенциал за износ. Съществуват и добри възможности за развитието на вътрешния пазар за биологичните продукти, в т. ч. пресни и преработени плодове и зеленчуци.
Националнo законодателство за регламентиране минималните изисквания за биологичното производство, контрола и сертификацията както на произведени продукти, така и на преработените и на тези от внос, са въведени през 2001 г. С въвеждането на две отделни наредби за производство на растителни и животински продукти и храни бяха въведени принципите на Регламент 2092/91 и 1804/99 (и допълващите ги регламенти).
В края на 2004 г., площите, върху които се прилага биологично производство са 11771 ха (0,2% от използваните земеделски площи). От тях 11259 ха са преминали прехода,а 512 ха са в преход. Съществуват 12 оранжерии, 5 животновъдни стопанства и 4 стопанства, които произвеждат сертифициран биологичен посадъчен материал за 3 култури.
През 2005 г. са разработени национална стратегия и план за действие за развитието на биологичното земеделие в България (за периода 2006-2013 г.).
Под-мярката за биологично земеделие от НАЕП има за цел да осигури и подпомогне прилагането на националната стратегия и за постигането на нейните цели – в т. ч.:
развитие на вътрешния и външния пазар за биологични продукти
увеличаване на площите от земеделски земи и броя на стопанствата, управлявани в съответствие с акредитираните стандартите за биологично земеделие;
разширяване на гамата от биологични продукти от растителен и животински произход
Практически цели:
Увеличаване на площите, обработвани по биологичен начин, и на броя на биологичните стопанства;
Насърчаване и поддържане на различни системи за биологично производство;
Насърчаване на по-“балансирани” системи за биологично земеделие, основаващи се на сеитбооборот и стимулиране на създаването и развитието на смесени стопанства;
Осигуряване на подпомагане на традиционни български продукти, произведени по биологичен начин (ароматни и медицински култури);
Увеличаване на наличностите от семена и посадъчен материал, произвеждани в съответствие със стандартите за биологично земеделие;
Подпомагане и увеличаване на конкурентоспособността на българските продукти на биологичното земеделие
Географско покритие :
Цялата територия на България
Потенциални бенефициенти:
Земеделските производители (физически или юридически лица), които притежават, арендоват и наемат земя за период от 5 години. Препоръчително е договорите за нае на земеделски земи да са с 5-годишен период на действие, но се приемат и договори за по-кратък период (при поемане на съответната отговорност от страна на бенифициента).
Изисквания по управлението:
Преход и/или постоянно управление в съответствие с националните и международните стандарти за биологично земеделие
Биологичното управление трябва да се изпълнява за целия 5-годишен период на договора за управление
Сеитбооборотът трябва да бъде планиран и стриктно да се спазва за цялата обработваема земя (полски култури или зеленчуци) с подходящ баланс от култури, увеличаващи почвеното плодородие и такива, произвеждани за пазарни цели
Следните допълнителни изисквания по управлението трябва да се спазват, за да бъде гарантирано, че бързото увеличение на площите, обработвани по биологичен начин няма да доведе до отрицателно въздействие върху околната среда.
Оборският тор от биологичното стопанство трябва да използва и съхранява в съответствие с Правилата за добра земеделска практика
При наличие на значителни риск от възникване на почвена ерозия, на наклонените земеделски земи не трябва да се отглеждат биологични зърнени, зърненофуражни или зеленчукови култури.
Ливадите и пасищата, които са включени в агро-екологичния план на стопанството и имат важна природна стойност, не трябва да се разорават за отглеждане на зърнени или зеленчукови култури или за засаждане на многогодишни култури
Традиционни синори, отделни дървета или малки горски участъци, които са включени в агро-екологичния план на стопанството, не трябва да се унищожават за отглеждане на зърнени или зеленчукови култури или за засаждане на многогодишни култури
Влажните зони, които са включени в цялостния агро-екологичен план на стопанството, не трябва да се отводняват за отглеждане на зърнени или зеленчукови култури или за засаждане на многогодишни култури
Гъстота на животинските единици при биологичните пасища, обект на компенсаторни плащания, трябва да се поддържа между 0.5 (0.1) – 1.5 ЖЕ/хектар, за да се избягва преизпасването и/или недоизпасването.
Продължителност на дейността
5 години
Минимални площи:
Предлагат се следните минимални площи за постигане на целите на Плана за действие за развитие на биологичното земеделие
Полски култури – 1 ха
Полско зеленчукопроизводство и картофи – 0.1 ха
Оранжерийно зеленчукопроизводство - 0.1 ха
Многогодишни култури – 0.1 ха
Етерично-маслени и лекарствени култури – 0.1 ха
Ливади и пасища – 1 ха
Тези минимални площи няма да са обвързани с минималните площи, които ще се използват при директните плащания (плащания за единица площ)
Очаквано въздействие:
Стратегическите цели на Националната стратегия и Плана за действие за развитието на биологично земеделие (2005) са:
10% от всички произведени в България хранителни продукти, продавани в България да бъдат биологични до 2013 г.
8% от земеделските земи да бъдат обработвани по биологичен начин към 2013 г.
Нива на плащане:
ПОДПОМАГАНЕ ЗА БИОЛОГИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ (БЗ1)
Земите, които са сертифицирани като биологични или “в конверсия” от одобрен контролен орган могат да получават основно компенсаторно плащане за биологично производство (евро/хектар) в зависимост от отглежданите култури:
Едногодишни полски култури в т. ч. зърнени култури, фуражни култури, бобови/зелени торове и/или временно затревени площи (угари макс. 10%) - ?? евро/хектар
Биологично производство на полски зеленчуци, в т. ч. бобови култури/зелени торове за увеличаване на почвеното плодородие - ?? евро/хектар
Оранжерийно отглеждане на зеленчуци (едногодишни култури в т. ч. бобови култури/зелени торове за увеличаване на почвено плодородие - ?? евро/хектар
Многогодишни култури, в т. ч. овощни градини, ягодови насаждения и лозя ( оранжерийно производство на многогодишни култури) - ?? евро/хектар
Етерично-маслени и медицински култури - ?? евро/хектар
Равнинни (до 100 метра)/ и полупланински (от 100 до 700 м) пасища и ливади, които а) не са ) в обработваем сеитбооборот(т.е. не се разорават по време на 5-годишното договора за управление) и б) се използват за биологично управлявано и сертифицирано животновъдство ( те трябва да са поне 50% от всички животински единици от същото стопанство - ?? евро/хектар
Не е подходящо подпомагането на планинските пасища и ливади (над 700 метра) пасища и ливади, управлявани по биологичен начин
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПЛАЩАНИЯ
Предлагат се следните допълнителни плащания, за отстраняване на някои от пречките за развитие на биологичното производство, идентифицирани в Националния план за развитие на биологичното производство.
Цялата земя, регистрирана като “земя в преход” от одобрен контролен орган ще бъде избираема за получаване на допълнително компенсаторни плащания от евро/хектар (или % от основното ниво ) за период от ?? (2/3) години, за да се осигури компенсация за допълнителните разходи/загуба на доходи, свързани с преминаването към биологични методи на производство (БЗ1А)
Земеделските стопани, получаващи основни плащания за биологично производство на обработваеми или зеленчукови култури могат да получават допълнително плащане от ??? евро/хектар (или % от основното ниво ) за производството на биологични семена или посадъчни материали при условие, че това е ясно определено в техните планове за обработка по времето на кандидатстване (БЗ1Б)
Допълнително плащане от ?? Евро/ха (или % от основното ниво) се предлага и за стимулиране на съвместното ползване на излишния оборски тор от земеделски стопани. Могат да се създадат местни партньорства между:
а) животновъдни биологични стопанства, които имат проблем при използването на оборския тор и надвишават допустимите 170кг/N/ха/годишно и
б) други местни биологични земеделски стопанства с растениевъдна насоченост, с малко на брой или без животни (особено при зеленчуко-производството)
Партньорствата трябва да са създадени преди кандидатстване по дейността биологично земеделие и ясно трябва да се посочват участващите в партньорството земеделски стопани. Ще се изчислява горна граница от 170 кг азот от оборски тор на ха/годишно на всички стопанства, включени в партньорството. Ще трябва да се спазват и правилата за добра земеделска практика ( БЗ 1В)
Тази система на плащане се счита за оптимална за постигане на оперативните цели на под-мярката и за изпълнението на Националната стратегия за биологично земеделие. При необходимост на по-късен етап могат да се разработят по-сложни системи за компенсаторни плащания. Например, по преценка на МЗГ и при одобрение от страна на Европейската комисия могат да се въведат регионални нива на плащане, които са свързани с производителността на различните райони (напр. необлагодетелстваните райони) – такива регионални плащания са прилагани в Швеция и Финлaндия.
Забележка Препоръчва се участието впод мярката "Биологично земеделие" по НАЕП да бъде считано за приоритет за финансиране на инвестиции по мерки по приоритетна ос 1 (Подобряване конкурентоспособността на земеделието) и приоритетна ос 3 (диверсификация на селската икономика) и ос Лидер от от ЕСФРСР . Това ще окаже допълнителна помощ за изпълнението на Националната стратегия за биологично земеделие и ще увеличи значително възможностите за развиване на конкурентен и устойчив сектор на биологично земеделие в България.
