НАЕП Мярка 2: Управление на земеделски земи с висока природна стойност (ВПС)

а) се характеризират с голямо разнообразие на растителните видове и

• 
  В резултат на рязкото намаляване на броя на животните през 90-те години и ниските цени на млякото и месото, много от пасищата с висока природна стойност са изоставени и недоизпасвани. Успоредно с това е прекратено и косенето на ливадите, което води до появата на по-агресивни тревни видове, храсти и дървета. Съществуват две възможности: Храстите и дърветата се появяват вследствие на неконтролируемо разпространение или при съществуване на гора в близост до затревените площи тя постепенно се разпространява от края към средата на площта
  
• 
  Поради ниската ефективност при пашата на животните в полуестествените тревни площи, много от земеделските стопани в равнинните части се насочват към тяхното разораване и превръщането им в обработваеми земи, овощни градини или лозя. Това води до необратима загуба на разнообразие на растителни видове и загубата на гръбначни и безгръбначни съобщества.
  
• 
  Когато полуестествените затревени площи са собственост на общината и се намират в близост до населените места те често се използват за паша от собствениците на животни. Това често пъти води до преизпасване и последваща ерозия на почвата и загуба на природната стойност на земите.
  

• 
  Предотвратяване на бъдещата загуба на съобществата с висока природна стойност в затревените площи, причинено от превръщането им в обработваеми земеделски земи или преизпасването им.
  
• 
  Запазване и поддръжка на затревени площи с висока природна стойност и свързваните с тях видове чрез насърчаване или възстановяване на традиционните практики за управление на полу-естествените затревени площи,
  
• 
  За тревните площи в защитените територии – ще допринесе за изпълнението на плановете за управление в защитените територии и да се запази благоприятният консервационен статут на местата от Натура 2000
  

• 
  Принос към постигането на благоприятен консервационен статус за местата по Натура 2000 извън защитените територии
  

• 
  Равнинни ливади – поне 43 000ха
  
• 
  Равнинни пасища – поне 181 700 ха
  
• 
  Изоставени обработваеми земи – поне 27 600 ха
  

• 
  Планински ливади – поне 41200 ха
  
• 
  Планински пасища – поне 34000 ха
  

Тази класификация предоставя много полезна рамка за разработване на пакетите за затревени площи с висока природна стойност, но трябва да се разработят подходящи индикатори за да се:

• 
  определи кои затревени площи могат да се класифицират като затревени площи с ВПС
  
• 
  б)как се разпределят тези затревени площи с ВПС на територията на България.
  

За управлението на общинските мери и пасища могат да се разработят (и пилотно приложат) специфични мерки, при условие че

• 
  се изчисли разпределението на помощта и
  
• 
  изпълнението на условията на управление се спазва от всички земеделски стопани.
  

ВПС1 – Възстановяване на изоставени затревени площи с ВПС

ВПС2 – Възстановяване на преизпасани затревени площи с ВПС

ВПС3 – Поддържане на ливади с ВПС чрез косене

ВПС4 – Поддържане на пасища с ВПС чрез паша

ВПС5 – Поддържане на ливади с ВПС чрез паша и коситба

• 
  Разчистване на нежелана растителност;
  
• 
  Презасяване с одобрени местни смески – за предпочитане смески с доказан местен произход. Необходимо е да се одобри начина на презасяване за да се избегне разораването или обработването;
  
• 
  Забрана за използване на минерални торове и пестициди
  
• 
  Поддържане на затревените площи в съответствие с пакети ВПС 3,4,5 през втората, третата, четвъртата и петата година.
  

• 
  Забрана за използване на минерални торове и пестициди
  
• 
  Ограничение върху торенето с оборски тор ?
  
• 
  Без изграждане на нови отводнителни системи, разораване или обработка
  
• 
  Използване на традиционни начини на косене – максимум две коситби годишно за равнинните и хълмисти зони и една коситба за планинските. Косенето да се извършва след средата на юни за равнинните и хълмисти зони и в периода края на юни, средата на юли за планинските зони (точните дати зависят от надморската височина, географското положение и изискванията за специфичните видове).
  
• 
  Свободна паша по ливадите след последната коситба (ВПС5), с изключение на горските ливади.
  
• 
  Специфични дейности, характерни за влажните зони
  
• 
  Създаване и подобряване на особеностите на местообитанието, благоприятни за гнездене, хищни птици и бели щъркели.
  

• 
  Забрана за използването на минерални торове и пестициди
  
• 
  Без пресушаване, разораване или обработка
  
• 
  Поддържане на минимална/максимална гъстота на животните – това е важна информация, която зависи от правилата за прилагане на новия регламент.
  
• 
  Последователна паша
  
• 
  Спазване на определени дати за паша – датите за равнините и хълмистите зони ще зависят от климатичните условия; пашата в планинските зони обикновено е между края на Май и края на септември/средата на октомври (в зависимост от сезона, височината и географското разположение)
  
• 
  Избягване на пашата върху пясъчните дюни
  

Забележка: Трябва да се провери връзката между всички изисквания за управление, представени по-горе, за да се докаже, че те надхвърлят задължителните изисквания за съответствие със законодателството за опазване на околната среда, което ще включва изискване за минимално поддържане на затревените площи с цел предотвратяване на загубата на местообитанията.

Очаква се да се подобри консервационния статус на над 200000 ха от местообитания (затревени площи) с ВПС.

• 
  Възстановяване на затревени площи с ВПС (ВПС 1,2) – изплащани само през първата година
  
• 
  Поддържане на затревени площи с ВПС (ВПС 3,4,5) – изплащани от първата до петата година или от втората до петата година (след заплащане на ВПС 1,2) – плащания за поддържане
  

Плащанията трябва да са конкурентни.