Програма на концерта на 19. 12: П. И. Чайковски "Валс на цветята" Ц. Франк Panis Angelicus Традиционна коледна песен "

*Ц. Франк - Panis Angelicus

(изпълнението се посвещава на 100 г. от смъртта на композитора)

"Примадона с гърло от кристал и блясък" Анна Томова-Синтова влиза в историята на световния оперен театър с необикновено богатия си репертоар, уникален в своето разнообразие. Когато чуеш Томова-Синтова като Амелия в "Бал с маски", Тоска, Бътерфлай или Манон Леско, едва ли може да си я представиш като Маршалката, Ариадна, Елза или Елизабет. И в италианската и в немската опера Синтова създава образи, неповторими като музикално-поетично внушение.

Родена в Стара Загора, града на Христина Морфова, Димитър Узунов, на Веселина Кацарова, Анна Томова израства с традициите на първия ни провинциален професионален оперен театър. Още като дете излиза в ролята на сина на Бътерфлай. В родния град, абсолвентката от майсторския клас на БДК дебютира в дипломния спектакъл - "Евгений Онегин". Приета в Оперното студио на Лайпцигската опера, тя излиза на чужда сцена за първи път като Абигайл от "Набуко" (1967). В Лайпцигската опера изпълнява централните партии от италианския и немски репертоар - Виолета, Леонора, Манон Леско, Чо-Чо-сан, работи с творци като Паул Шмит (асистент на Рихард Щраус), Курт Мазур. През 1970 спечелва златен медал в Рио де Жанейро.

След успеха в постановка на Тео Адам на "Сватбата на Фигаро", в Берлинската щатсопера, Анна Томова е приета за редовен член на престижния театър, удостоена е и със званието "Камерзингер". Берлинската сцена става неин дом. Наред с роли като Тоска, Аида, интерпретира героините на Моцарт и Щраус, които й носят международно признание - Фиордилиджи от "Така правят всички", Маршалката от "Кавалерът на розата", Арабела, “Ариадна от Наксос” и др. Тази завидна лекота да преминава бързо от стил в стил предизвиква критиката. Българското сопрано е възприето като забележителна Моцартова

Блестящата международна кариера на българската певица започва през 1973 година с гастрола в Париж ("Реквиема" на Верди в "Дом на инвалидите"), последван от Брюксел, Женева (Дездемона от "Отело" и Амелия от "Бал с маски" заедно с Лучано Павароти и Пиеро Капучили), Токио (Деветата симфония от Бетовен със Волфганг Савалиш при откриване залата на Ен Ейч Кей) и др. Премиерата на продукцията на Понел "Сватбата на Фигаро" с маестро Караян през 1977 е първото появяване на Синтова на Виенската сцена. Оттогава тя става любимка на виенската публика. След успешното турне с Ла Скала в Япония през 1981 в "Отело" (с Пласидо Доминго в постановката на Франко Дзефирел, под палката на Карлос Клайбер) и "Реквиема" от Верди с Николай Гяуров, Синтова е поканена да открие сезона на Скалата с "Лоенгрин" от Вагнер. Лиричният Вагнер,"Танхойзер" и "Лоенгрин", Томова-Синтова пее в цял свят (Ню Йорк, Лондон, Париж, Залцбург, Виена и т.н.). Има две неосъществени предложения от Байройт за "Лоенгрин" с Баренбойм, поради заетост с Караян.

Артистичното единство Караян-Синтова, започнало през 1973 и продължило до края на живота на маестрото, ражда незабравими премиери - "Лоенгрин", "Дон Карлос", "Сватбата на Фигаро", концертни изпълнения в цял свят на Баховия "Магнификат", "Реквием" на Моцарт и Верди, "Немски реквием" на Брамс и др., Синтова става предпочитана негова певица в спектакли, концерти, записи, филми. Тяхната премиера на "Сватба на Фигаро" във Виенската щастопера е събитие. Българското сопрано е високо оценено за "точния моцартов прочит, съчетан с истински аристократизъм". Маршалката от "Кавалерът на розата" на Анна Томова Синтова е възхвалявана в цял свят, записът и филмът с Караян от Залцбург влиза в историята на оперния театър. "Запазена марка" на Синтова е записът на "Четирите последни песни" на Щраус с великия маестро, отличен с много международни награди. Познавач и признат капацитет на Моцартовия и Щраусов театър, Анна Томова поддържа в дългата си кариера трудното равновесие между различните стилове.

Триединството - Караян, Залцбург, Рихард Щраус правят българското сопрано различна от всички други големи. Музикалната мека Залцбург става съдба за българската певица. 18 години подред А.Т. е на престижния Залцбургски фестивал с големите диригенти - с Волфганг Савалиш в ролята на Ариадна (начало на световната й известност като една от ненадминатите интерпретаторки на Щраус), с Караян в ролята на Маршалката от "Кавалерът на розата", на Донна Анна от "Дон Жуан" и много други изяви, с Хорст Щейн в образа на Графиня Мадлен от "Капричио", с Жорж Претр в Тоска, с Карл Бьом и т.н.

Високо ценена в цял свят, тя пее на най-големите европейски сцени - Ковънт Гардън (Фиордилижди, Розина, Ариадна, Амелия, Ярославна, Тоска, Мадалена, Маршалката, за първи път тук изпълнява Императрицата "Жена без сянка"и др.), Ла Скала (дебютира през 1982 в "Лоенгрин", последвани от "Отело", "Андре Шение" и др.), Виенската щастопера я удостоява с титлата "Камерзингер" не само за цялостния Щраусов и Моцартов репертоар, но и за италианския, Парижката опера я аплодира в "Силата на съдбата", "Танхойзер", през 1993 тя представя концертно "Египетската Елена" на Р.Щраус. През 1995 Синтова триумфира и в ролята на Императрицата в "Жена без сянка" - "Императрица, увенчана с грация и гърло от кристал и блясък!"

Най-големите американски сцени - Метрополитън, Сан Франциско, Лирик опера Чикаго, канят Анна Томова за репертоарни заглавия и галапродукции. Певицата участва в галаконцерта по случай 100-годишнината на МЕТ, в откриване сезона на театрите. Повечето събития са записани и издадени на видеокасети. С награда "Грами" е отличен записът на "Ариадна от Наксос" с Джеймс Ливайн. Известна с изключителната си

Херберт фон Караян

Каквото и да изискват от нея различните роли, тя налага на всяка от тях отпечатъка на своята безпогрешна индивидуалност.”