Програма на курс ислямът: религия и политика докторантско училище по социални и хуманитарни науки

Учебна програма на курс

Докторантско училище по социални и хуманитарни науки

Катедра „Арабистика и семитология” – ФКНФ

Хорариум: 30 учебни часа

Кредити: 5

Курсът има за цел да предостави на докторанти от различни специалности възможността да придобият ключови специализирани знания за исляма и неговата доктрина, история и култура, като се фокусира около проблема за отношението между религия и политика. Основен акцент се поставя върху централната близкоизточна „зона”, която в наши дни включва арабския свят, Иран и Турция. Същевременно се отделя внимание и на исляма в Европа, където през последните десетилетия тази религия става все по-значим фактор в обществения живот. През призмата на идеята за публичност се разглежда не само „класическият ислям”, но и неговите съвременни интерпретации и опитите за социалното му приложение. Курсът се стреми към изграждането на концепция за наличието на историческа приемственост между мюсюлманските публични сфери на миналото и настоящето, като демонстрира и последиците от опитите за нарушаване на този континуитет. Така се откроява също фрагментацията на публичността и на религиозния авторитет в исляма през новото време. В хода на работата се отчита връзката между нормативния текст на исляма и съответния обществено-политически контекст.

1. 
   Възникване на европейския интерес към исляма. Наука, религия и политика. Школи в ориенталистиката. Филологизъм и историзъм. Връзка с християнската теология. Социалните науки и началото на нов тип академичен интерес към Близкия изток и исляма. Антропология и социология на исляма. Теории за модернизацията и развитието. Ориентализъм и оксидентализъм. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и за „ислямо-християнската цивилизация”.
   

2. 
   Формиране на отношението между религия и политика в исляма. Нормативен ислям и контекст. Коран и Сунна. Личността на мюсюлманския пророк Мухаммад – религиозна и политическа дейност. Представи за властта и управлението в Корана и хадисите. Власт и трансцендентност. Религиозно-политически дискурси и интерпретации на свещените текстове.
   

3. 
   Религия и политика в ранния ислям. „Общността на вярващите” (умма) като религиозно-политически модел. „Праведни халифи”. „Правилно” и „грешно” управление. Схизматични процеси и възникване на трите „партии”. Суннити, шиити и хариджити и техните схващания за религиозния авторитет и политическата власт. Сходства и различия с християнството.
   

4. 
   Ислямска доктрина и ритуал. Влияние на иудейството, християнството и арабския политеизъм. Джихадът – аскеза и социално действие. „Малък” и „голям” джихад: адаптации и превъплъщения. Мюсюлмани и немюсюлмани. Религиозно-политически дебати около съдбата на „вярващите” и „неверниците”.
   

5. 
   От „ранен” към „имперски” ислям: трансформации в изначалната парадигма на отношението религия–политика в епохата на Омеядския и Абасидския халифат. Халифи, султани, везири. Опозиционни религиозно-политически течения и династии, съперничещи на Абасидите. Мюсюлманската публичност през ІХ в. Улемите-традиционалисти срещу муатазилитите. Книжовни школи и религиозни образователни центрове. Суфийските братства като нов тип публични сфери и техните опити за „преодоляване” на шариата. Теологическо-политически дебати.
   

6. 
   Шариатът като основа на личния и публичния живот на мюсюлманите. Ислямско право (фикх). Религиозно-правни школи. Регулаторният принцип на справедливостта (адл). „Запазването на религията” (хифз ад-дин). „Повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото”. Роля на „цензора” (мухтасиб). Възгледи за свободата. Обществен ред. „Реформисти” и салафити. Историческо осмисляне на обществения и политическия живот през призмата на исляма.
   

7. 
   Стари парадигми и нови исторически траектории. Религия и политика в епохата на османска и сефевидска доминация. Автономни публични сфери в исляма и техните отношения с официална власт: улеми, кадии, вакъфи, суфийски ордени. Секуларизираща вестернизация под влияние на Запада. Маргинализация на улемите и фрагментация на религиозния авторитет. Сходства и различия между суннитския и шиитския отговор на новите предизвикателства. Салафити и ахбарити в шиизма. Шиитският марджа ат-таклид и институцията на аятоласите.
   

8. 
   Национално пробуждане в Близкия изток и начало на модерното реформаторско движение в исляма. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм, махдизъм и сенусизъм. Реформаторското движение в исляма – сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Традиция и модернизация. Реинтерпретация на класическите идеи за „реформа” (ислах) и „(ре)организация” (танзим), за обновление (тадждид) и самостоятелно решаване (иджтихад) на юридико-богословски казуси и политически проблеми. Превъплъщения на ученията за „общото благо” (маслаха амма) и справедливостта (адл).
   

9. 
   Модернизъм и „неомодернизъм” в исляма. Нови форми на публичност в суннитския и шиитския ислям. Ислямът и „гражданското общество” от западен тип – съвместимост и несъвместимост с мюсюлманските форми на публичност. „Политика на идентичността”. Проблемът за жената. „Джендър”-подходи в близкоизточните изследвания. „Ислямски феминизъм”.
   

10. 
    Фундаментализъм и ислямизъм. Движението „Мюсюлмански братя” в Близкия изток и Европа. Влияние върху радикалните групировки. Екстремизъм. Религия и насилие. „Неофундаментализъм” и „постислямизъм”. Религията в социално-политическите модели на съвременния арабски свят, Иран и Турция. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.. Властта и интерпретирането на символите. „Протест и договаряне” в политическия живот. Култура на протеста. 3 часа
    
11. 
    Фрагментация на публичността. Значение на транснационалните връзки и глобализацията. Роля на интернет и „новите медии”. Неформални авторитети в религията и публичната сфера. Идеи за реформа на исляма „откъм периферията”. Новият „евроислям”. Религия и индивидуална вяра. Вестернизация чрез исляма. Множественост и „модуларност” на съвременните идентичности.
    

1. 
   Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.
   
2. 
   Градев, Владимир. Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ в., Издателство „Изток–Запад”, София 2005.
   
3. 
   Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.
   
4. 
   Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят. Ислямът и публичната сфера. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2008.
   
5. 
   Евстатиев, Симеон и Дейл Ф. Айкелман (съст). Ислям и публичност: глобални и регионални измерения. Център за интеркултурни изследвания и партньорство, София, 2007.
   
6. 
   Йотов, Стилиян. Етика и мултикултурализъм, Издателска група „Агата-А”, София, 2004.
   
7. 
   Пеев, Йордан. Съвременният ислям, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1999.
   
8. 
   Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство “Тайба ал-хайрийа”, 1999.
   
9. 
   Саид, Едуард. Ориентализмът, Издателство „Кралица Маб”, София, 1999.
   
10. 
    Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Издателство „Обсидиан”, София 2002.
    
11. 
    Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004.
    
12. 
    Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2^nd edition, Westview, Oxford, 2000.
    
13. 
    Eickelman, Dale F. and Armando Salvatore (eds.). Public Islam and the Common Good, Brill: Leiden, 2004.
    
14. 
    Esposito, John L. and François Burgat (eds.) Modernizing Islam: Religion in the Public Sphere in Europe and the Middle East, Rutgers University Press: New Brunswick / New Jersey, 2003.
    
15. 
    Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.
    
16. 
    Lapidus, Ira M. A History of Islamic Societies, Second Edition. Cambridge University Press, Cambridge, New York, 2002.
    
17. 
    Lewis, Bernard. From Babel to Dragomans: Interpreting the Middle East, Oxford University Press, Oxford, 2004.
    
18. 
    Miquel, Andre. L’Islam et sa civilisation, VII–XX siecle, Paris, 1977.
    
19. 
    Nagel, Tilman. Staat und Glaubensgemeinschaft im Islam : Geschichte der politischen Ordnungsvorstellungen der Muslime, Bd. 1–2, Artemis Verlag, Zürich und München, 1981 :
    
20. 
    Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, Columbia University Press, New York, 2004.
    
21. 
    Schulze, Reinhard. A Modern History of the Islamic World. New York University Press, New York, 2002.
    

София, септември 2008 год.