Програма на курс ислямът: религия и политика докторантско училище по социални и хуманитарни науки



Дата14.06.2017
Размер60.27 Kb.


СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”


Учебна програма на курс



ИСЛЯМЪТ: РЕЛИГИЯ И ПОЛИТИКА

Докторантско училище по социални и хуманитарни науки


Доц. д-р Симеон Евстатиев

Преподавател по история на арабския свят и исляма

Катедра „Арабистика и семитология” – ФКНФ

Хорариум: 30 учебни часа

Кредити: 5


Анотация

Курсът има за цел да предостави на докторанти от различни специалности възможността да придобият ключови специализирани знания за исляма и неговата доктрина, история и култура, като се фокусира около проблема за отношението между религия и политика. Основен акцент се поставя върху централната близкоизточна „зона”, която в наши дни включва арабския свят, Иран и Турция. Същевременно се отделя внимание и на исляма в Европа, където през последните десетилетия тази религия става все по-значим фактор в обществения живот. През призмата на идеята за публичност се разглежда не само „класическият ислям”, но и неговите съвременни интерпретации и опитите за социалното му приложение. Курсът се стреми към изграждането на концепция за наличието на историческа приемственост между мюсюлманските публични сфери на миналото и настоящето, като демонстрира и последиците от опитите за нарушаване на този континуитет. Така се откроява също фрагментацията на публичността и на религиозния авторитет в исляма през новото време. В хода на работата се отчита връзката между нормативния текст на исляма и съответния обществено-политически контекст.


Тематичен план

  1. Възникване на европейския интерес към исляма. Наука, религия и политика. Школи в ориенталистиката. Филологизъм и историзъм. Връзка с християнската теология. Социалните науки и началото на нов тип академичен интерес към Близкия изток и исляма. Антропология и социология на исляма. Теории за модернизацията и развитието. Ориентализъм и оксидентализъм. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и за „ислямо-християнската цивилизация”.

2 часа

  1. Формиране на отношението между религия и политика в исляма. Нормативен ислям и контекст. Коран и Сунна. Личността на мюсюлманския пророк Мухаммад – религиозна и политическа дейност. Представи за властта и управлението в Корана и хадисите. Власт и трансцендентност. Религиозно-политически дискурси и интерпретации на свещените текстове.

3 часа

  1. Религия и политика в ранния ислям. „Общността на вярващите” (умма) като религиозно-политически модел. „Праведни халифи”. „Правилно” и „грешно” управление. Схизматични процеси и възникване на трите „партии”. Суннити, шиити и хариджити и техните схващания за религиозния авторитет и политическата власт. Сходства и различия с християнството.

2 часа

  1. Ислямска доктрина и ритуал. Влияние на иудейството, християнството и арабския политеизъм. Джихадът – аскеза и социално действие. „Малък” и „голям” джихад: адаптации и превъплъщения. Мюсюлмани и немюсюлмани. Религиозно-политически дебати около съдбата на „вярващите” и „неверниците”.

3 часа

  1. От „ранен” към „имперски” ислям: трансформации в изначалната парадигма на отношението религия–политика в епохата на Омеядския и Абасидския халифат. Халифи, султани, везири. Опозиционни религиозно-политически течения и династии, съперничещи на Абасидите. Мюсюлманската публичност през ІХ в. Улемите-традиционалисти срещу муатазилитите. Книжовни школи и религиозни образователни центрове. Суфийските братства като нов тип публични сфери и техните опити за „преодоляване” на шариата. Теологическо-политически дебати.

3 часа

  1. Шариатът като основа на личния и публичния живот на мюсюлманите. Ислямско право (фикх). Религиозно-правни школи. Регулаторният принцип на справедливостта (адл). „Запазването на религията” (хифз ад-дин). „Повелята на одобряемото и възбраната на порицаемото”. Роля на „цензора” (мухтасиб). Възгледи за свободата. Обществен ред. „Реформисти” и салафити. Историческо осмисляне на обществения и политическия живот през призмата на исляма.

3 часа

  1. Стари парадигми и нови исторически траектории. Религия и политика в епохата на османска и сефевидска доминация. Автономни публични сфери в исляма и техните отношения с официална власт: улеми, кадии, вакъфи, суфийски ордени. Секуларизираща вестернизация под влияние на Запада. Маргинализация на улемите и фрагментация на религиозния авторитет. Сходства и различия между суннитския и шиитския отговор на новите предизвикателства. Салафити и ахбарити в шиизма. Шиитският марджа ат-таклид и институцията на аятоласите.

3 часа

  1. Национално пробуждане в Близкия изток и начало на модерното реформаторско движение в исляма. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм, махдизъм и сенусизъм. Реформаторското движение в исляма – сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Традиция и модернизация. Реинтерпретация на класическите идеи за „реформа” (ислах) и „(ре)организация” (танзим), за обновление (тадждид) и самостоятелно решаване (иджтихад) на юридико-богословски казуси и политически проблеми. Превъплъщения на ученията за „общото благо” (маслаха амма) и справедливостта (адл).

3 часа

  1. Модернизъм и „неомодернизъм” в исляма. Нови форми на публичност в суннитския и шиитския ислям. Ислямът и „гражданското общество” от западен тип – съвместимост и несъвместимост с мюсюлманските форми на публичност. „Политика на идентичността”. Проблемът за жената. „Джендър”-подходи в близкоизточните изследвания. „Ислямски феминизъм”.

2 часа

  1. Фундаментализъм и ислямизъм. Движението „Мюсюлмански братя” в Близкия изток и Европа. Влияние върху радикалните групировки. Екстремизъм. Религия и насилие. „Неофундаментализъм” и „постислямизъм”. Религията в социално-политическите модели на съвременния арабски свят, Иран и Турция. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.. Властта и интерпретирането на символите. „Протест и договаряне” в политическия живот. Култура на протеста. 3 часа

  2. Фрагментация на публичността. Значение на транснационалните връзки и глобализацията. Роля на интернет и „новите медии”. Неформални авторитети в религията и публичната сфера. Идеи за реформа на исляма „откъм периферията”. Новият „евроислям”. Религия и индивидуална вяра. Вестернизация чрез исляма. Множественост и „модуларност” на съвременните идентичности.

3 часа

Форми на обучение:
Включените в курса форми на обучение са разпределени в две части, всяка от които включва 15 часа от предвидените аудиторни занятия. През първата половина от обучението основна част от разглежданите теми ще бъде изнесена под формата на лекции, ориентиращи докторантите в ключовите проблеми и характерните особености на застъпения материал. Това навлизане в темите включва и провеждането на семинари под формата на дискусия. През втората половина на курса към тези форми се прибавя изготвянето на курсови проекти от страна на докторантите, които ще бъдат представяни под формата на експозета и подложени на дискусия в рамките на семинара.

Изпитна процедура:
Крайната оценка се формира от два основни компонента: участие на докторантите в семинарните дискусии и изготвяне на писмен реферат въз основа на разработените в хода на обучението курсови проекти.


Литература

  1. Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.

  2. Градев, Владимир. Политика и спасение. Въведение в теологическо-политическия дебат на ХХ в., Издателство „Изток–Запад”, София 2005.

  3. Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.

  4. Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят. Ислямът и публичната сфера. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2008.

  5. Евстатиев, Симеон и Дейл Ф. Айкелман (съст). Ислям и публичност: глобални и регионални измерения. Център за интеркултурни изследвания и партньорство, София, 2007.

  6. Йотов, Стилиян. Етика и мултикултурализъм, Издателска група „Агата-А”, София, 2004.

  7. Пеев, Йордан. Съвременният ислям, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 1999.

  8. Превод на Свещения Коран, Преведе от арабския оригинал Цветан Теофанов, Издателство “Тайба ал-хайрийа”, 1999.

  9. Саид, Едуард. Ориентализмът, Издателство „Кралица Маб”, София, 1999.

  10. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, Издателство „Обсидиан”, София 2002.

  11. Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, Columbia University Press: New York, 2004.

  12. Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2nd edition, Westview, Oxford, 2000.

  13. Eickelman, Dale F. and Armando Salvatore (eds.). Public Islam and the Common Good, Brill: Leiden, 2004.

  14. Esposito, John L. and François Burgat (eds.) Modernizing Islam: Religion in the Public Sphere in Europe and the Middle East, Rutgers University Press: New Brunswick / New Jersey, 2003.

  15. Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.

  16. Lapidus, Ira M. A History of Islamic Societies, Second Edition. Cambridge University Press, Cambridge, New York, 2002.

  17. Lewis, Bernard. From Babel to Dragomans: Interpreting the Middle East, Oxford University Press, Oxford, 2004.

  18. Miquel, Andre. L’Islam et sa civilisation, VII–XX siecle, Paris, 1977.

  19. Nagel, Tilman. Staat und Glaubensgemeinschaft im Islam : Geschichte der politischen Ordnungsvorstellungen der Muslime, Bd. 1–2, Artemis Verlag, Zürich und München, 1981 :

  20. Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, Columbia University Press, New York, 2004.

  21. Schulze, Reinhard. A Modern History of the Islamic World. New York University Press, New York, 2002.

София, септември 2008 год.



Доц. д-р Симеон Евстатиев



База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница