-
За да се постигне по-добро разбиране на практиката за управление на отпадъците в здравните заведения, е необходимо да се използва общо и международно прието определение за отпадъците, генерирани в тези заведения.
-
Общите дефиниции са изложени по-долу в настоящите насоки:
3.1 Здравеопазване -
Медицински дейности, като например диагностициране, наблюдение, лечение, профилактика на заболявания или облекчаване на страданията на хора или животни, включително съответните изследвания, извършвани под надзора на лекар, ветеринар или друго лице, което има право на това по силата на професионалната си квалификация.
3.2 Биомедицински и медицински отпадъци -
Твърди или течни отпадъци, образувани при извършването на медицински дейности (включително събрани газообразни отпадъци).
3.3 Опасни медицински отпадъци -
Тук се включват:
(а) Инфекциозните медицински отпадъци;
(б) Химичните, токсичните и фармацевтичните отпадъци, включително цитотоксични средства (антинеопластични средства);
(в) Остри предмети (напр. игли, скалпели);
(г) Радиоактивни отпадъци;
(д) Други опасни отпадъци2.
3.4 Инфекциозни медицински отпадъци -
Всички биомедицински и медицински отпадъци, за които е известно или клинично изследвано от лекар или ветеринар, че носят потенциал за предаване на инфекциозни агенти на хора или животни. Интерпретацията на определението за инфекциозни медицински отпадъци варира според обстоятелствата, политиките и разпоредбите в различните страни. Международните организации – СЗО3, Обединените нации4 и др. имат свои тълкувания на определението. Инфекциозността е една от опасните характеристики, включени в Анекс III на Базелската конвенция, и е определена в клас H6.25.
-
За целите на настоящите насоки инфекциозни медицински отпадъци са:
(а) Изхвърлени материали или оборудване, замърсени с кръв и нейните производни, други биологични течности или екскрети от инфекциозни пациенти с опасни заразни болести (посочени в точка 6.1, подточка B.5 по-долу). Замърсени отпадъци от пациенти, които имат пренасяни по кръвен път инфекции и са на хемодиализа (напр. оборудване за диализа – тръбички и филтри, чаршафи, бельо, престилки, ръкавици или лабораторни мантии за еднократна употреба, замърсени с кръв);
(б) Лабораторни отпадъци (култури и щамове, съдържащи жизнеспособни биологични агенти, изкуствено култивирани в значително завишени количества, както и съдове и прибори, използвани за пренасяне, инокулиране и смесване на култури от инфекциозни агенти и инфектирани животни от лабораториите).
-
Във всички случаи, когато е подходящо и целесъобразно, отпадъците от базисни и фундаментални биомедицински и други проучвания трябва да бъдат управлявани в съответствие с принципите, предвидени за медицинските отпадъци.
3.5 Биологични медицински отпадъци -
Всички крайници и други анатомични отпадъци, включително кръв, биологични течности и патологични отпадъци, които могат да бъдат различени като такива от гражданите или от медицинския персонал и за които, по етични причини, се изисква специално депониране.
3.6 Остри предмети -
Всички биомедицински и медицински отпадъци, съдържащи остри или заострени части, които могат да причинят нараняване или нарушение на целостта на кожата на човешкото тяло. Остри предмети от инфектирани пациенти с опасни заразни болести (изброени в точка 6.1, подточка B.5 по-долу), от изолатори или други заострени части, замърсени с гореспоменатите лабораторни отпадъци, трябва да бъдат категоризирани като инфекциозни отпадъци.
4. Опасности, свързани с биомедицинските и медицинските отпадъци 4.1 Видове опасности -
Както бе отбелязано в точка 1, голяма част от биомедицинските и медицинските отпадъци представляват не-рискови отпадъци, а по-малка част са рисковите отпадъци. Не-рисковите отпадъци са подобни на битовите отпадъци и не създават по-големи опасности за здравето или други опасности в сравнение с неправилно управляваните битови отпадъци. Ако рисковите отпадъци не са надлежно отделени от другите отпадъци (напр. смес от биологични и патологични отпадъци, в които има също остри предмети и биологични течности), цялата смес трябва да бъде третирана като инфекциозен отпадък. В този раздел се разглеждат потенциалните опасности, свързани с контакта с биомедицински и медицински отпадъци.
-
Контактът с опасни или потенциално опасни биомедицински и медицински отпадъци може да стане причина за заболяване или нараняване. Опасният характер на биомедицинските и медицинските отпадъци може да се дължи на едно или на комбинация от някои от следните свойства:
(а) съдържание на инфекциозни агенти, включително замърсени остри предмети;
(б) цитотоксичност или генотоксичност;
(в) съдържание на токсични или опасни химикали или фармацевтични препарати;
(г) радиоактивност;
(д) съдържание на остри предмети.
-
За целите на настоящите насоки инфекциозни вещества са онези вещества, за които е известно или е основателно да се предполага, че съдържат патогени. Патогените се дефинират като микроорганизми (включително бактерии, вируси, рикетсии, паразити, гъбички) или рекомбинантни микроорганизми (хибриди или мутанти), за които е известно или е основателно да се предполага, че причиняват инфекциозни заболявания и създават сериозна опасност за животните или човека. Следва да се отбележи, че не всички патогенни микроорганизми могат да се разпространяват чрез отпадъците.
4.2 Рискови групи -
Всички лица, които влизат в съприкосновение с опасни биомедицински и медицински отпадъци, са потенциално застрашени от заразяване в резултат на случаен контакт. Тук се включват хората в здравните заведения или в друг източник на биомедицински и медицински отпадъци и лицата вътре и извън тези източници, които или боравят с тези отпадъци, или са в съприкосновение с тях, например в резултат на небрежно управление. Основните рискови групи са следните:
(а) Лекари, медицински сестри, персонал в линейките и санитари;
(б) Пациенти в здравни заведения или в домашна обстановка;
(в) Работещи в спомагателни служби на здравните заведения, като например перални, предприятия за събиране и транспортиране на отпадъците, съоръжения за обезвреждане на отпадъци, включително инсинератори, и други лица, занимаващи се с разделяне и оползотворяване на материали от отпадъците;
(г) Случайни или невнимателни крайни потребители, като например боклукчии и клиенти на пазари за стоки втора употреба (напр. домакинства, местни клиники и др.).
-
Опасностите, свързани с множество разпръснати малки източници на биомедицински и медицински отпадъци, не бива да бъдат пренебрегвани, имайки предвид разширените мащаби на злоупотребата с лекарствени средства и на лечението в домашна обстановка, включително диализа по домовете.
Сподели с приятели: |
