Програма на Школата на Христос

ISBN-13: 978-954-578-184-1

Школата на Христос)

В Ъ В Е Д Е Н И Е

Съвременният свят има нужда от преосмисляне на науката като средство, чрез което е обяснявал своя произход и осъществявал развитието си. В това отношение “Езотерични записки” подсказват подхода и възможните изходни позиции. Записаната тук информация може да послужи като основа за създаване на Антропософия на съвремието.

Според Нас “антропософия на съвремието” означава възприемане за научна основа твърдението за Божествения произход на човека и природата. Необходимо е да се приеме като неоспорим факт информацията за Божествения творчески акт.

Действието “сътворение” всъщност е процес – много задълбочен творчески процес, чиято първична структурна единица е Мисълта, Божествената мисъл, а съграждащите елементи са производни на Светлината. Светлината е енергията на мисълта.

Щайнер не успя да свърже християнството с антропософията, защото тръгна от науката към Бога, а не от Бога към науката. Той изискваше от теософията да бъде наука, а в същото време оставяше теорията за Божествения произход вън от науката. Тази теория е основа на всички науки: ”Всичко чрез Него стана…” Не може, колкото и крайно да изглежда това, да получи адекватно обяснение нито един факт от науката, ако не тръгнем от теорията за Божествения произход.

Антропософията на съвремието изисква да заработят в една посока религия, наука и езотерични знания. Всемирната научно-образователна програма – Школата на Христос, предлага на човечеството този път като съществен подход за постигане на качествено ново светоусещане.

ЗАЩО И КАК Е НАПИСАНА ТАЗИ КНИГА

Съществуват много варианти на комуникиране с Висшите Същества. Един от тях е телепатичната форма на общуване, която дава определено предимство на творческата дейност. Ние, които написахме тази книга, сме убедени, че тя ще бъде полезна информация за хората, които изследват връзката между науката и езотеричните знания.

Основната задача за написването на книгата е свързана с необходимостта от промяна в подхода, който човечеството има сега към основните жизнени процеси в човешкия организъм. Те винаги трябва да се свързват с Цялото. Съществува непрекъсната връзка, абсолютна цикличност в проявата на всяко вещество, на всяко действие и Мисъл. Промяната в жизнения статус на човека изисква задължителна промяна и на неговото съзнание. Не е възможно да се постигне нова форма на общуване, ново, много по-отговорно отношение към собствения организъм, без да се стигне до формиране на съзнание подчинено на моралната отговорност и чиста нравствена основа. Хората, които търсят своята духовна същност и я свързват с Божественото начало, са онези първи проводници на идеята за новия морал в човешките отношения, които ще допринесат за неговото популяризиране и ще създадат основата за утвърждаването му, макар и на по-късен етап. Ние знаем, че не може да бъде реализирана толкова лесно и толкова бързо идеята за нравствената свобода, но човек бидейки оставен и на сегашния етап от развитието си да формира сам собственото си поведение, вече трябва да търси връзката с по-висшите светове, която ще му помогне да се измъкне от застоялото си положение по отношение на духовния живот.

Книгата съдържа информация, която има образователен характер за всеки, който има желание да се запознае със своята човешка същност. Всеки, който би се постарал да научи нещо повече за връзката на своя организъм с проявите на неговото поведение, и всеки, който би пожелал да почувства Силата на Божествената Любов, би могъл да го постигне, ако в спокойно уединение прочете написаното.

Многократно в разработените теми се подчертава необходимостта от о г – р а м о т я в а н е. Макар и постигнал твърде много в областта на научно-техническата мисъл, човек все още не е дорасъл до нивото на необходимото себепознание. Когато това се постигне, ще бъде създаден и новият човек с неговата голяма отговорност към собствения му организъм, а оттам и към Природата. Те са едно Цяло, което трябва да бъде ценено и уважавано, защото и едното, и другото е дадено на човека, за да го ползва грамотно. Така, преминавайки през физическия свят добронамерено и с нужната отговорност, човек ще постигне нивото на необходимата нова култура за живот на тази планета.

Когато започнахме създаването на книгата, Ние не бяхме абсолютно убедени в потребността от “изваждането” на толкова конкретна информация. Тя обаче носи светлина за духовно зрящия и подтиква към ново поведение, което всъщност е и нашата цел – когато човек прочете книгата да знае, че неговото тяло е изключително важен и фин инструмент, който трябва да бъде добре съхраняван, за да може да се прояви пълноценно духовната част от човешката същност. Те се намират в пълна взаимозависимост. Грижата както за Духа, така и за Тялото трябва да бъде на изключителна висота. Нека всеки, прочел тази книга, допринесе за създаването на новата духовна култура на човечеството, като се постарае да достигне тази висота.

Автори на включените в книгата 26 теми са Йоан Зеведеев и Елохим Хахарец. Тя е създадена в телепатичен контакт с Радея, която прие и записа информацията. Книгата е написана в изпълнение на Програмата за Научно-образователна дейност, която изпълнява Школата на Христос. Тя е първата от поредицата “Езотерични записки”, която трябва да съдържа пет части.

Терминологичен речник

НОВАТА НАУКА

В природата се срещат явления, които науката все още не може да обясни. Причината за тяхната “мистична” проява се крие в абсолютната и пълна намеса на Божията воля и нейното непознаване. Това обяснение не би задоволило в никакъв случай учените, но то съдържа в себе си Истината. Тя е резултат от проявената взаимозависимост на явленията в Природата, а тази взаимозависимост е проява на Замисъла, който изпълняват Висшите Сили, Разумните сили в Природата. Когато разглеждаме каквото и да било явление, винаги трябва към фактите да прибавяме коефициент на интелигентност, присъщ на съответните вещества, които си взаимодействат. Нищо не би могло да се случи, както в Природата, така и в човешкия живот, ако няма взаимодействие. Kолкото повече се задълбочава взаимодействието, толкова повече се проявява взаимозависимостта, но за да се стигне до качествен процес в проявата на конкретното явление или действие, е необходимо да има ВЗАИМООТДАВАНЕ. Взаимоотдаването е основа, то е задължителният принцип за правилното развитие на Космическата програма за еволюцията на живота на тази планета.

Взаимоотдаванаето изисква добро познаване на природните закони, премахване на противоборството както между отделните хора, така и между народите и още повече - премахване на противоборството между човека и природата.

Овладяването на космическото пространство не е цел и задача на човешката еволюция в смисъл на развитие на човешкия ум, в частност, и на науката, като цяло. На този етап от филогенезата човешкият род показва повече своята неграмотност, отколкото грамотност, в изучаването на света и създаването на наука. Всяко научно постижение досега доказва неграмотния подход в научните разработки предимно на физици, биолози, фармаколози и най-вече на медиците. Факт е, че ”научните” открития се наричат завоевания на науката. Не би могло да намери своето разумно обяснение, например, което и да било заболяване, ако то не бъде разгледано по принципа на взаимоотдаването. Този, който не умее да дава от себе си, той не умее и да получава. Такъв човек винаги ще живее в противоречие с природните закони, което означава, че той ще губи своята енергия, без ни най-малко да я оползотворява. Такъв човек ще паразитира на гърба на своите близки, на обществото, на гърба на природата. Той няма да живее здравословно, защото ще бъде в постоянно противоборство със заобикалящата го среда в стремежа си само да взема. А това означава абсолютно нарушен енергиен баланс. Нарушеното движение на енергията в природата или в човешкия организъм, като част от цялото, води след себе си последствията от различни заболявания: за човека, за растенията, за водата, за почвата. . .

Конкретно за човека е валидно правилото, че степента на отдаването ще определи и степента на неговото здравословно състояние. И за всичко останало в Природата това е валидно. Колкото по-спокойно работи слънчевата светлина, т.е. без съпротивлението на замърсители, толкова по-добре ще се проявява животът в растенията.

Какво изисква взаимоотдаването, за да може да се прояви? Нищо друго освен ДОБРОНАМЕРЕНОСТ. Би било по-правилно да се каже ЛЮБОВ. Да! Но любовта изисква по-високо ниво в развитието на човешкото съзнание. Любовта изисква и жертвоготовност, тя е Сила, която се проявява в определен период от човешкия живот, но не и в своята пълнота. Хората обичат своите близки, влюбват се, но всичко това е все още докосване до любовта. Онази любов, която носи истинската промяна в смисъла и съдържанието на живота, сега идва. Тя е следващият етап от развитието на човешкия род. Затова сега трябва да се създадат условията за развитието на нейната проява и така да се изпълни Промисълът на Твореца за живота на Земята. Първата, задължителната крачка, която трябва да се направи, е в посока на ОГРАМОТЯВАНЕТО - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивна наука.

Новият подход в науката изисква различно от досегашното светоусещане. Необходимо е в хода на изследователската работа да се включва винаги спецификата на интуитивното познание. То да бъде отправната точка, от която да се тръгва.

Интуитивното познание е отвореният прозорец към Божествения свят. То “проговаря” тогава, когато човешкото съзнание е освободено от предразсъдъци и когато водеща роля има добронамереността. Духовно извисеният учен е безценно богатство за науката. Неговата нравственост му помага да постигне връзка с Висшите разумни сили в природата. На него му помагат всички същества от йерархията на Бялото Братство.

Един хирург, например, има много по-точна ръка и по-верен усет за действие, когато го води вярата в Бога. Той знае, че не е сам, и още по-важното е, че го чувства.

Интуитивното познание е проява на съзрелия ум за връзка с духовната същност. Чрез мисълта той създава условия за изява на опитностите от отминали животи, отваря възможност и за развитие на програмата за духовна еволюция на личността. Разширява се и се стабилизира основата върху, която индивидът гради своята личност, един път, и втори път, ученият внася в теорията и практиката на световната наука своя интелектуален потенциал.Създават се условия за включване в действие на знания, чието съдържание поради богатството на включения в него опит може да даде сериозен тласък в по-нататъшното развитие на съответния дял в науката, да послужи за нови открития.

Взаимоотдаването като подход в науката изисква да се признае не само интуититивното познание, не само зависимостта на човешките действия от установения контакт с природните закони, но и задължителното интегриране на човешкия умствен потенциал с информационната банка на Всемирната научно-образователна програма. Тук възникват изключително деликатните отношения между школите на Изтока и Запада, между школите на Бялото Братство и Черното братство. Последните две наименования трябва да се използват много внимателно.

Всемирната научно-образователна дейност има своето начало от периода на възникване на живот във Вселената. Тя има своя структура, която работи в две направления: научно-изследователско и научно-образователно направление. Изградени са лаборатории за научно-изследователската дейност и школи за образователната.

Изследователската дейност се извършва в рамките на образователната програма. В последното хилядолетие изследователската дейност е насочена конкретно към адаптацията на душите от астралния във физическия свят и най-вече към преминаването им от физическия в астралния свят и тяхната пригодност да създават нов живот, т.е. да участват пълноценно в процеса на подготовка за следващо прераждане. Последната разработка на учените от Всемирната образователна школа е свързана с влиянието на химическите лечебни средства върху духа и душата, изучава се способността на душата да възприема в своята структура елементите на твърдите молекулни частици на газове с радиоактивен елемент. Необходимо е да бъде повишена способността на човешкият организъм да живее в радиоактивна среда. Уязвимостта на биологичните продукти по отношение на киселинността на водната и въздушната среда също е проблем, който се изследва. В тази връзка се под-

готвя образователна програма, която трябва да бъде “свалена” на Земята, за да продължи нейната дейност и там в условията на въплътеност на Душата. Вниманието е насочено най-вече към протоплазмата като носител на жизнените процеси в Природата.

Взаимоотдаването като основен градивен Принцип на Сътворението изисква нов морал. Неговите основи вече са положени със създаването на Христовото учение. То е особено показателно като нравствен идеал, като път и цел за духовно развитие. Чрез Христовото учение може да се постигне пълен синхрон между човешкия и Божествения свят. С тази цел работи Школата на Христос. За планетата Земя тя е вносителят на научно-образователната дейност. Чрез тази Школа се извършва и обучението на множество хора от земния свят, които, работейки като сътрудници на Школата, стават проводници на знания, необходими за човешкото развитие.

Дотук разгледахме най-общо ВЗАИМООТДАВАНЕТО КАТО ПРИНЦИП в развитието на науката. Тази страна от еволюцията на човешкия род има изключителна важност, защото е свързана с оцеляването на живота на планетата, свързана е и с негативното влияние, което неправилното научно развитие оказва върху целостта на Вселената. Земята е част от нея и в каква насока ще се извършват промените в различните научни дисциплини, е съществено важно за разумния живот във Вселената.

ДЕЙСТВИЕ СПОРЕД ПРИНЦИПА НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО

За да получи своето практическо приложение Принципът на Взаимоотдаването, е необходимо да влязат в действие няколко правила. Те са свързани с напълно конструктивния замисъл за развитие на ЧОВЕКОЛЮБИВА НАУКА. Сегашната научна дейност преследва предимно прагматични, потребителски интереси и в нейното развитие е пренебрегнат първоначалният познавателен характер. Сега в “научните” лаборатории и вече в живота се прилага пълна експлоатация на науката. Новопридобитите знания целят преди всичко да вземат от природата. Нейното ограбване и замърсяване не е възможно да продължи, още повече че то придоби разрушителни размери.

Принципът на Взаимоотдаването, макар и заложен още в Замисъла за Сътворението, не е използван практически. Неговата идея има приложение предимно в света на ангелската йерархия и по-нагоре. В материалния свят, където е особено необходим, този Принцип не се прилага.

Ето и правилата, които биха улеснили изключително много неговото използване:
ПЪРВО ПРАВИЛО

За добронамерен подход в отношенията човек – Природа.

Изисквания, които го съпътстват:
1.Да се ограничи преминаването на космическите кораби в небесното пространство.

2.Да не се създават изкуствени спътници на Земята.

3.Да не се използва ракетно-ядрено гориво.
Последствия от тези дейности:

1.Замърсяване на йоносферата и превръщането й в басейн, от който към Земята изтичат киселинни дъждове.

Използването на ядреното гориво за летателните апарати допринася за замърсяването на слънчевата корона с вредни радиоактивни примеси, които във вид на газове преминават в космическото пространство, откъдето чрез специфична трансформация влизат в състава на различните природни обекти и същностни явления като движение на въздушните пластове, периодични структурни промени на въздушния басейн, увеличаване силата на земните радиоактивни лъчения чрез “вмешателство” по изкуствен начин, т.е. чрез въздействието от човешката намеса в природните структури.

Влиянието на радиоактивните елементи, произведени по изкуствен начин, върху природните обекти вече има свои конкретни неблагоприятни последствия.

ПЪРВО и изключително застрашаващо човешкото здраве е влиянието на вече замърсената слънчева корона върху живота на Земята.

Тук е нужна малко повече фактология:

І Факт: Ядрената бомбардировка върху Хирошима и Нагазаки.

ІІ Факт: Периодичните повреди на различните ядрени електроцентрали, които извеждат в пространството газове и летливи вещества, които имат способността да се съединяват с азота в атмосферата и чрез него да достигат неподозирани за човешкия ум разстояния.

ІІІ Факт: Летливите вещества, които ядреното производство приема като допустими стойности в природата, имат способността да се приобщават към въздушните атмосферни течения, в чийто състав преобладава въглеродът. Достигнали космическите стойности на въглеродните съединения, те се превръщат във фини капчици радиоактивна “роса”, която, преминала през лъчите на Слънцето, сублимира в изпарения с нова химическа формула. Те вече получават силата на ядреномагнитни лъчи, които увреждат кислорода, разрушават неговата способност да стимулира развитието в растителния свят и го прави по-трудно усвоим от човешкия организъм – става по-трудно преносим от кръвта.

ІV факт: Израждането на клетките в човешкия организъм и превръщането им в туморни в голяма степен се дължи на радиоактивния прах, който се разпространява чрез ракетното гориво в обсега на земната обвивка.

Чрез общия атмосферен фон, който обгръща Земята, на изключителни височини в Космическото пространство навлизат все още не особено голямо количество радиоактивни елементи, които освободени от влиянието на азота, добиват способност за вихрово спираловидно движение, което се ускорява толкова повече, колкото се увеличава влиянието на хелия. Достигат се възможности за по-тежките химически елементи на урана да се превърнат в носещи кристални структури за новосъздаденото вещество, което успява да влезе в състава на атомния спектър на слънчевия диск. Високите температури връщат на Земята дообработените от тях тежки химически елементи като фини частици на светлината с разграждащо свойство за биологичния материал. Разграждащото свойство се проявява в способността да разранява , “да разгражда” всичко, което има плазмена основа.Застрашен е не само животът на планетата Земя, но има опасност впоследствие да се стигне до нарушаване жизненото равновесие и на други космически обекти. Макар и не точно в същата форма, живот има и на всяка друга планета от Слънчевата система.

Това най-общо може да се каже за атмосферата. По отношение конкретно на Земята трябва да се види голямата опасност от подземните ядрени опити. Това, което става в дълбочината на земните пластове след ядрена експлозия, трябва да бъде проучено много по-задълбочено. Сътресението, което съпътства експлозията, създава условия не само за разместване на пластовете, но и за активно движение на газовете, съхранени в земните недра. Те се импулсират от силата на ядрената експлозия, като получават начален тласък за своето разширяване. Експлозията въвежда, макар и локално, нови честоти, които ускоряват вибрацията и създават условия за вторична експлозия вътре в земните недра. Това е една от причините за изкуствено предизвикани земни трусове.

Това, което е дадено от Бога, за да служи на еволюцията на живота, е изкористено от човешкия ум. И точно тук най-ясно проличава как и до каква степен ч о в е к ъ т ЗЛОУПОТРЕБЯВА с правото си на свободен избор. Човекът има свободната воля да избира своя път за развитие, но той получи това право твърде рано – преди още да е изградил своята нравствена същност.

То е свързано с отношението на човека към собственото му тяло. Точно тук най-близо до нас самите се проявява ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО. Той е основата, върху която може и трябва да се развива израстването, развитието и утвърждаването на човешкия дух.

Потребността от взаимоотдаването тук се изразява в абсолютната необходимост от формиране на морал в условията на физическия свят. Не става дума за конкретни правила и закони, които да определят нормите на морала, а изграждането на нравствена основа, която да бъде база за създаване на морално обективни принципи. Тези принципи трябва да послужат за определяне на поведение за хармонична връзка между Духа, Душата и Тялото. Нравствената основа, от която имаме много голяма потребност, ще ни послужи първо да потърсим с е б е у в а ж е н и е т о , след него ще пристъпим към себепознанието, а то ще ни отвори вратичката към Божественото, вложено не само у нас, но и у всяка друга частица в Природата.

ПРИНЦИПЪТ НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО чрез своето второ правило определя следните изисквания:

1.Обичай всяка своя клетка и се отнасяй към своя организъм с уважението, което заслужава всяко Божествено творение.

2.Научи своя Ум да разговаря с Душата ти.

Това означава да изградиш у себе си умението да получаваш информация от своя вътрешен глас винаги, когато ти е необходимо. Чрез него говори не само интуицията, но и целият ти организъм. Да разбираш неговите потребности означава да си получил първа степен грамотност за живот във физическия свят. Потребностите на организма не са свързани само с жаждата и глада на биоматерията, но и с потребността от насищане със светлина и жизнена енергия на всяка клетка. Това е много важен съществен въпрос, който ще бъда разработен в отделна тема. Сега ще кажем само като допълнение, че недостигът на светлина и жизнена енергия са най-същественото гладуване на човешкия организъм, пък и не само за него.