Програма на Школата на Христос

----------------------------------------------------------------------------------------------------------

* Евангелие от Йоан , 13 стих

МОРАЛНИТЕ ПРИНЦИПИ

Моралните принципи вложени в човешкото поведение са жалоните, които определят пътя на всеки, поискал да работи и живее в Светлина. Има, обаче, отделни хора и общности, които не могат да възприемат моралните принципи на християнството. Това не означава, че тяхното желание не е път към Светлината. Тези хора са подвластни на друга религия, която също е изградена от определени морални принципи. Тук, обаче, трябва да се уточнят възможните правила, които съблюдава Моралът.

Какво е Морал? Кой определя моралните принципи на едно общество? Кое или какво кара това общество да се съпротивлява на тези принципи?

Ето какво може да се отговори на първия въпрос.

Моралът се определя от потребността на Душата да изяви Божественото в себе си съграждайки Светлина. Това означава, че там, където властва моралът, не може да има вражда, злоба, алчност и жестокост. Човешките отношения носят мирния и благ Дух на Любовта. Затова като се каже “морал”, трябва да се разбира “д о б р о т в о р ч е с т в о”. Какво друго, ако не добротворчество са моралните принципи? Те определят отношения, които носят светлия дух на Христовия завет. Той ни е оставил заръката да се обичаме, да бъдем братя помежду си и да не правим другиму това, което не искаме на нас да правят. В крайна сметка, спазвайки тия принципи, ние ще съградим едно мирно общество, в което Любовта и Познанието ще вървят ръка за ръка. Ако Познанието се ръководи от светъл Ум, то ще е градивно. Не всяко познание носи Светлина. Там, където науката напредва в интерес на потребителството или в интерес на трупането на пари, не може да се говори за наука. То е служене на порочни страсти. Ето откъде идва и отхвърлянето на моралните принципи от обществото и така ще отговорим и на втория въпрос.

Основната цел на Сътворението е еволюция на човешкия дух до нивото на Ангелската Божествена йерархия. Влезе ли човек в тази йерархия, той вече ще е видоизменил физическото си тяло. Това ще бъде постигнато чрез пълна промяна в начина на хранене и мислене. Мисълта определя начина на живот, но преди нея са били и си остават чувствата. Ж е л а н и е т о е било преди мисълта! Тя е дошла след него, за да ръководи чувствата. И тогава, когато човешкото същество съумее да изгради красив и благороден емоционален свят, ще стъпи на първото стъпало, което ще го повдигне до нивото на Ангелската Божествена йерархия.

Първообразът на човешката природа включва всичко съществуващо като съзидателна и като разрушителна сила, т.е. позитивното и негативното като две противоположности, чиято борба създава стимула за развитие. Всичко съществуващо има своята двойственост. В конкретния случай имам предвид чувствата и мисълта. Те изграждат субективния свят. Целта на Сътворението изисква от нас да съумеем да пречистим субективния свят на своя живот. Обективното винаги ще съществува. То е средата, в която трябва да израстваме. Когато познаем условията на тази среда, ние ще се научим да не се съпротивляваме на моралните принципи. Те са основното условие, което ще ни изведе на Пътя на Светлината. И така ние ще станем съработници на Твореца. Като си обясни човек, че изконната потребност на Душата да прояви Божественото у себе си определя Морала, той ще потърси Път към себепознанието. Градивното познание ще му открие същността на неговата природа, ще внесе Светлина в ума му. С тази Светлина човешкият дух ще стигне висотата на Божествения свят.
ВРАЖДУВАЩИ СВЕТОВЕ

От зората на своето съществуване човешкият род носи товара на негативните контакти между световете, населяващи Вселената. Не е редно да се мисли, че всеки от световете има своя войска, с която воюва, но е необходимо да се знае, че войни се водят и на ментално ниво.

Какво ще рече това ?

Мислите на хората не са самостоятелно съществуващи в пространството, т.е. те не са продукт на чисто човешката дейност.

Мисълта идва при човека, за да го научи да живее. Тя е създадена от други, по-висши същества, а човешкият мозък я възприема и обработва до степен на асимилиране от ума.

Умствените способности на човешкия мозък не са функция единствено на мозъчните клетки. Те са резултат от връзката на мозъчните центрове с кръвта и очите. Тук трябва да се обясни, че има физическо и духовно зрение. Те взаимно се допълват. По-силната, водещата роля трябва да предвидим за духовното зрение.

Когато човешките възможности достигнат определено ниво, а желанията изискват по-голям потенциал, тогава се получава разминаване между действителните човешки способности и умения и осъществяването на определеното желание. Един такъв резултат води до трагични последици за съответната личност. Първо желанието започва да се изражда в амбиция и се стига до положение на вътрешна неудовлетвореност както от самия себе си, така и от средата, в която се движи човек. Приятелите и близките хора започват да се превръщат постепенно в пречка, в причина, която предизвиква негативните чувства на неуспелия. Стига се дотам, че той започва да търси средства и възможности за отстраняване на способните хора, тъй като в тях той вижда свои врагове. Те изглеждат като такива, само защото имат съответните способности и знания, които липсват на въпросната личност за постигане на нейните желания.

В случая става дума за реално преценяване на обстоятелствата, в които се намира човек. Ако той разсъждава безкористно по отношение на самия себе си, ще може да си даде сметка, че е невъзможно несъвършеното да създаде съвършено. Това ще рече, че всеки от нас трябва да работи за развитие и усъвършенстване на своето духовно зрение. Духовно зрящият знае, че ако има голямо желание да постигне определена цел, той трябва да я заслужи. Как? Като работи за своето нравствено и духовно израстване. Като развива своите положителни качества, човек няма да вижда в себеподобния враг, само защото не е достигнал неговото образование, служебно положение или не е спечелил толкова пари, колкото другият има. Духовното зрение не позволява да имаш в себе си тревога за собствения си авторитет. Духовно зрящият винаги е ориентиран по отношение на своите качества и знае абсолютно точно собствената си цена.

Всеки човек трябва да се стреми към познаване на своите умствени способности и психически качества. Този, който търси славата или на всяка цена признание и награда за свършеното, е болезнено чувствителен по отношение на успеха на другите хора. И в крайна сметка се получават два враждуващи свята: единият е на тези, които имат желания, несъответстващи на техните способности, а другият е на тези, които имат нужните способности и за тях няма пречка за постигане на каквито и да било желания. Но има и още една, твърде голяма категория хора, които притежават нужните способности, но нямат необходимата в я р а да осъществят желанията си. Хората от тази група много лесно стават съмишленици на онези от първата група и в крайна сметка се получава преобладаващо мнозинство негативно настроени хора.

Тези, които на всяка цена търсят своята лична изгода имат в себе си превес на плътската любов. Какво ще рече това? То е особено показателно, защото това са хора силно привързани към материалния свят. Хора, които зачитат само вещественото, затова тях ще ги сложим в групата на материалистите –комерсиалисти. Основната им подбуда е свързана с комерсиалното. Те искат винаги да бъдат “на върха” или “отгоре” и дават мило и драго, за да спечелят. Задължително е при тях да получат материална придобивка, независимо дали ще изхитрят или откраднат.

Втората група са хората идеалисти – тези, които смятат, че духовното развитие е задължителното условие за възрастване на душата във физическия свят. Духовното развитие, обаче, изисква т р е з в а оценка на заобикалящия ни свят. Обикновено се твърди, че идеалистите са хора, които пренебрегват съществуващите обективни условия във физическия свят. Това е и така, и не е така. Идеалистите допускат една основна грешка – те живеят повече в условията на субективния свят, т.е. света на техните чувства. На тази основа те създават емоционалния свят на своя живот и така полагат основното различие между себе си и останалите.

Да поясним!

Емоционалният свят се съгражда чрез действията, които са резултат от преживяното. Тогава, когато човешката душа има своите преживявания, тя се е потопила, макар и за миг, в света на Божественото, в Духовния свят и после следва конкретна проява, конкретно действие. Тогава чувството вече не е в Душата, то излиза навън, то се проявява в изражението на лицето и действията на човешката личност. В този момент човекът се намира в емоционалния свят. Значи чувството, вече съпроводено от конкретното действие, или, казано по друг начин, проявеното чувство наричаме емоция, а действията създават емоционалния свят.

Така че когато говорим за идеалистите, трябва задължително да ги разделим на две групи: обективни и субективни идеалисти. Обективните са тези, които могат чрез трезвата оценка на съществуващите условия да извисят духа си, а субективните са тези, които живеят повече в измисления от тях свят, в света на илюзиите.

И да свържем сега едното с другото. Защо има враждуващи светове? Защото хората, които служат на собствените си интереси, не познават Божествените условия, т.е. не познават изискванията за живот във физическия свят. Първото нещо, което трябва да се познава, е физиологията на чувствата. Това правило е абсолютно пренебрегнато и тук, по този въпрос нищо или почти нищо не се знае. Ако човек има грамотност по този въпрос, той ще може да си даде сметка кога у него се заражда определено чувство, какъв е произходът на това чувство, в смисъл материален или духовен, ще може да проследи неговото развитие и в известен смисъл да го направлява. Това в никакъв случай не означава роботизирани действия или крайна пресметливост, а една хубава чиста връзка между ума и сърцето и колкото по-пълнокръвна, т.е. по осмислена, е тази връзка, толкова по-богато ще бъде преживяването. То ще достига нивата на Съзнанието и ще съгражда личността.

ФИЗИОЛОГИЯ НА ЧУВСТВАТА

І
Ние наричаме емоция проявените действия, които са резултат от съответното чувство. Чувството е първата и най-пряка изява след усещането. Говорим ли за усещане, задължително трябва да имаме предвид сетивност, която има своята биохимична основа. Проявата на сетивността е немислима без връзката на биологичния обект със заобикалящата го среда. Тази връзка предизвиква контакта, който има ролята на връзка, целяща да създаде съответната опитност. И така: стигнем ли до емоционалния свят, трябва да сме на ясно, че в него се проявяват действията, чиято основа има своята първооснова. Първоосновата е създадена колкото във физическия свят, толкова и в астралния. Тя има отношение към ехоструктурата, защото там, в семенния атом, е въплътен потенциалът на опитностите.

Биологичните видове притежават сетивност, чиято активност зависи от съответния вид. Най-общо казано, трябва да дадем следната последователност на нещата: сетивността осигурява възможност за проява на усещането. Тук нещата имат в по-голямата си част своята биохимична основа. В различните биологични видове тя се проявява почти по един и същи начин: дразнене, сетивност, т.е. активизиране на хормоналната среда с помощта на ензимите. Нервните клетки имат плазмена основа, както впрочем целият организъм. В тази полутечна среда работи биохимията, т.е. извършват се биохимичните и физикохимичните процеси. Промените, които те извършват, стават материална основа на усещането. Когато биохимичните процеси са все още на ниво кръвна плазма, говорим за усещане. Тук работят ензимите. Но когато се включат хормоните и се осъществи връзката им с мозъчните клетки, вече говорим за чувство. То се постига в резултат на активизиране на съответния мозъчен център, което предполага диференцирането на чувството. То е в зависимост и от пряката връзка на биологичния вид със заобикалящата го среда. Под това обяснение трябва да разбираме първичното чувство, което поражда действието. Тук вече е необходимо да изясним още едно обстоятелство. При всички тия биохимични процеси се създава енергия, но тя е все още чисто физическа, докато не се включи в действие мозъчната клетка. Тогава чрез действието се проявява емоцията. Чувството е преминало в по-горна степен. То се е свързало с енергията на мисълта и е получило своята способност да излезе от биохимичната среда, за да се прояви във физическата – вън от плазмената среда то се проявява чрез мимиката и пантомимиката и тогава казваме, че човекът се смее, че плаче, скача или танцува. Чисто биофизическата енергия преминава през мозъчните клетки и, организирана като стимулатор за съответната проява вече можем да я наречем психоенергия.

Чувствата имат изключително влияние върху човешкия организъм.В зависимост от настроението, което носят, те имат съграждащо или разрушаващо въздействие. Съграждащото се изразява в способността на човешкия организъм тогава, когато преживява определено чувство, да активизира ензимните процеси, които от своя страна да създадат възможност за подобряване на кръвообръщението, газообмена и енергийните взаимодействия между човека и заобикалящата го среда.

Чувствата имат своето съграждащо влияние, когато се изживява, а не преживява съответното състояние.

Каква е разликата ?

Когато се изживява едно чувство, то засяга предимно нервната система, и то в нейния симпатиков дял. Това води до резултат, който може да се нарече активизиращ по отношение на емоционалната дейност. Изживяваното чувство тонизира, то зарежда с жизненост, бодрост и радостно усещане. Тогава има лекота в действията и мисленето. Има го и съзидателното, подбуждащо към творчество действие.

Изживяванията имат импулсивен характер. Те са като просветлението: блясват мигновено, но оставят след себе си магнетизма и силата на чувството, което ги е породило.

Преживяванията носят тежестта на обсебващото, на превземащото чувство, което те кара да забравиш собствения си свят и да бъдеш там, вътре в онзи свят, който те покорява. Той може да бъде свят на Светлината или на Мрака в зависимост от настроението, което е носило съответното чувство. А това ще определи разрушителната или съграждащата сила на Преживяването.

Някои преживявания имат характера на проникновения. Чрез тях интуицията и умът се докосват, за да стигнат до съзнанието. Това е истински пълноценният резултат, който се превръща в основа на опитностите. Този резултат е изходна точка за бъдещи дейности, необходими за изпълнението на еволюционната програма на Духа.

Проникновенията са сравнително редки състояния, но те правят човешкия живот изключително богат. Чрез тях формата на вече познатото се изпълва с ново съдържание. Постига се пълноценно преосмисляне на настоящето с възможност за градивно проектиране в бъдещето.

ІІІ

Факторите, които създават определено психично състояние имат обективен и субективен характер.

Обективните влияния и процеси зависят от Обществото, в което живее личността, и от общността, в която тя се изявява и утвърждава. Ако личността има своята съизмерима с потребностите на душата възможност за изява и себеутвърждаване, ще се получат и положителните емоции, които ще поддържат добро здравословно състояние, правилно функционираща нервна и ендокринна система. Ако жизнената среда има ведрия дух на хармонично изградено общество, тогава и личността вътре в това общество ще има своя жизнеутвърждаваща, творческа дейност. Но това, така казано, има повърхностно отношение към проблема. Не е възможно да бъде изградено хармонично развито общество от личности без свой духовен живот.

Духовният живот е основата, която ще създаде условията за правилно функционираща психика.

Какво изисква духовният живот? Вяра в Бога! Нищо друго. Тук вече се налага обяснението какво пък означава вяра в Бога.

Вярващият знае, че от него се изисква да бъде честен, сраведлив, добронамерен, трудолюбив. Вярващият носи в сърцето си Любов към себе си, към ближния, към Природата. Вярващият уважава своето тяло, защото знае, че то е храм Божий. Всичко това означава, че той ще живее природосъобразно, а това вече е предпоставка за добро здраве и ако вземем предвид гореизброените качества – уравновесена психика. Човек, който притежава тези качества, винаги ще има предимството да разрешава проблемите на които се натъква в своя полза. Като знаем всичко дотук, лесно ще си отговорим на въпроса кои са факторите, определящи емоционалното състояние на човешката личност. На първо място, това е неумението на човека да контролира своето желание. Вече казахме, че то е в основата на всички наши преживявания. Ако човек знае кога какво да иска, той няма да влиза в противоречие нито със заобикалящата го среда, нито със самия себе си. Всеки би могъл да прецени, че оттук идват най-силните преживявания. Неосъществените желания пораждат разочарованието, самоунижението, дестабилизацията на собствения емоционален свят. Неосъществените желания създават чувство за малоценност и превръщат човека в страхливец по отношение на бъдещите му действия.

Емоционалният свят на личността се различава от емоционалния свят на индивида, както и от емоционалния свят на субекта.

Най-низш е емоционалния живот на субекта. Той е носител на чувства свързани с елементарните потребности, с потребностите, които имат преди всичко консумативен характер.

Субектът е носител на неосъзнати качества, които са заложени в неговата програма за еволюция на Духа, както във всяка друга програма. Те ще останат неосъзнати, т.е. непознати за него, дотогава, докогато не бъде отключена съответната система за себепознание. Това изисква добронамереност и вяра в благородството на човешкия Дух. Когато потърсим опората вътре в себе си, тогава ще се научим да откриваме богатството на своите опитности, богатството на жизнения опит, събиран през всички минали животи. У всеки от нас вика вътрешният глас, напира и ни подсказва пътя, по който можем да преминем, но колцина искат да го чуят. Именно “искат”, а не могат. На всеки човек е дадена възможността да расте и се развива във физическия свят, чрез силата и волята на Духът си. Ако имаме желанието да чуем своя вътрешен глас, ще се научим да се ръководим от интуицията си. Това пък означава да стъпим на следващото стъпало, което ще ни помогне да създадем своята индивидуалност.

Индивидът умее да се ползва от своите опитности, но няма достатъчно воля да изведе до край започнатото. Неговата индивидуалност се определя от по-зрялото му отношение към проблемите, с които се среща. Него го отличава предимно подходът, който използва. Неговият подход винаги е прагматичен по отношение на конкретната цел, която го ръководи. Оттук и “зрелостта”, като резултат, защото прагматикът никога не се лута, той не губи излишно време и енергия. Индивидът знае какво иска, знае пътя за неговото постигане, но не- винаги знае как да стигне до края на целта. Това е резултатът от неосъществената връзка между интуицията и ума. Той е много потребен във физическия свят, за да се изгради личността.

Опитите на някои философи и окултисти да изключат ума са абсолютно неоснователни. Да избягаш от умствения свят е равностойно на дезертьорство. Чрез умствения свят човек съгражда своя жизнен опит. Затова е този път, през който минаваме. Затова сме тук, във физическия свят, за да се научим да работим и с ума, както и с чувствата. Да знаем, че едното помага на другото по пътя на духовното израстване и така да изградим личността.

Личности са ония хора, които имат умението да контролират своите желания. Това ще рече, че такъв човек има свой емоционален живот, който на базата на опитностите превръща всяко преживяване в изпитание за ума. Когато откликнеш на чувствата със зряла, красива мисъл, ти ще дадеш живот и простор на чувствата. Умът дава цвета, багрите и красотата на чувствата. Това не означава чувства, вкарани в определен канал, а чувства облечени, в красива дреха.

ЗА НОВА СВЕТЛИНА В НАУКАТА

Учителят Иисус Христос е Този, Който може да кръщава с Дух, но Духът на Истината е онази сила, която обзема Съзнанието и го прави способно да работи и твори с възвишена цел. Духът на Истината носи просветлението, от което има нужда всеки човек, независимо от образованието и пола си.

Когато човек е в Пътя на истината, той знае какво търси и е наясно как да го постигне. Този, който стои в Пътя на истината, няма страх, душата му не се измъчва от съмнения. Той е освободен от всякакви притеснения, негово е правото да получи своята нравствена свобода.

Искам да се знае, че когато един ученик тръгне да изучава християнството, той не е окултен ученик. Окултизмът предполага определена мистичност, нещо, свързано с тайнство, но това тайнство се налага от обстоятелствата в онези времена. Смятало се е за магьосничество дори използването на фитотерапията, а питам Аз не е ли това твърде сигурно доказателство за стремежа на враговете на Мирния Дух да отделят човека от Природата, да го напъхат в тесните килии на ограниченото знание – плод на недотам почтени опити да се прави наука.

Християнството е учение, което носи благия Дух на своя Създател. Той не е оставил томове литература, но е показал как трябва да се градят човешките взаимоотношения, какво трябва да бъде обществото на християните.

Тези, които търсят в Библията конкретни текстове с думите на Христос, няма да ги намерят. Библията е свещена книга, защото в нея е записана историята за Сътворението и първите години след него. Тя обаче трябва да се чете много внимателно, защото иносказателният характер на текстовете трудно може да бъде правилно разгадан. В много от случаите има подвеждаща информация, която е включена от апостолите по тяхно усмотрение. Един от тях е апостол Павел. Той е създал дори свое направление в християнството. То е характерно с по-особеното отношение към църковното служене. Впрочем той е създателят на основната група ритуали, характерна с чинопоклонничеството по отношение на църковната йерархия.