Програма на Школата на Христос
Изтегляне 1.71 Mb.
|
|
Най–същественото, заради което беше развита тази тема, е да се разбере от научните среди, че могат да клонират, но и не да създават истински живот. Клонираният човек не може да има същата енергийна структура като на своя първообраз. Той е възпроизведен продукт, който копира генетичната структура на физическото тяло. Развива се на ниво материална субстанция, без да има връзка с духовната. Той е вид кукла, която не би могла да има свой духовен живот, защото ще се промени човешката му същност. Такъв вид “производство” означава отнемане на възможността на човешкия род за духовна еволюция. Точно тук е силата на човешката душа. ЧОВЕШКАТА СЪЩНОСТ Човешкият характер е съвкупност от психичните прояви на индивида. Винаги трябва да се има предвид, че индивидуалността се определя от способността на човешкия организъм да възприема и обработва както храната така и информацията. Човешката индивидуалност има своя физиономия, когато умът постигне способността да разграничава доброто от злото; благородното от комерсиалното; рационалното от нерационалното. Всъщност става дума отново за опитности, които създават информационна база, която служи като стартова позиция в развитието на човешкото съзнание. Човешкият характер се формира най-вече в условията на усложнени обществени отношения. Тогава е необходимо да се използва съобразителност, толерантност, благородство, любов. В процеса на изграждане на човешките взаимоотношения се проявява човешката същност. Тя е резултат от изградените опитности, резултат от физическото и психично здраве и като основа тя има вложена в духовната програма на индивида Божествен Замисъл. Казано по-прагматично, това е Програмата за еволюция на човешкия дух в условията на физическия свят. Програмата винаги е съобразена с предшестващи конкретния живот обстоятелства. Те от своя страна зависят от нивото на съзнание, което се определя от съхранената информация от отминали животи. Излиза, че всичко в човешкия живот зависи от неговата способност да съхранява информация, но също толкова важно е и умението му да придобива информация. Когато започне “обучението” на човек във физическия свят, т.е. неговата адаптация в условията на новото училище, е много важно какъв ще бъде неговият информационен източник. Оттам – от Източника, обаче ще тръгне информация, само ако съответният индивид прояви активност. Тогава той ще се превърне в субект на информацията. Но това все още нищо не означава. Субектът все още не е индивид, на него му предстои да премине нов етап, през който трябва да осъществи развитие, за да се превърне в индивид. Субект на информация може да бъде всяко нещо в природата - както човекът, така и всеки друг представител на останалите светове. Когато носителят на информация започне да я обработва, което ще рече в известен смисъл да я асимилира, той започва да изгражда своята индивидуалност. Тук от съществено значение е физическото и психично здраве. Ако в това отношение човек не е съумял да направи своя преценка, своя лична оценка за значението на храната и значението на емоционално-умственото равновесие, с което живее, той няма да може да изгради своя индивидуалност. На този етап от развитието на човешкото съзнание това е проблем, който стои на много ниско ниво. Основата, върху която се създава човешката индивидуалност, предопределя съграждането на същността. Да се върнем на въпроса за човешкия характер, защото без неговото изясняване не можем да постигнем конкретизация и по проблема за човешката същност. Човешкия характер според съвременната психология е съвкупност от волеви и емоционални прояви. Те са свързани със съответните психични процеси. Това е най-общо казано. Много е важно, когато се прави такава формулировка, да се знае, че няма такова нещо като “характер”. Един и същи човек може да бъде колкото добър, толкова и лош. Това, което съвременната наука нарича характер, не е нищо друго освен поведението на човешкото същество в зависимост от обстоятелствата, в които се намира. В този смисъл и неговата непоследователност. Когато разглеждаме четирите типа висша нервна дейност, говорим за темперамент, според който определяме поведението на отделния човек. Това вече е по-близо до истината, защото в този случай се взема предвид физическото здраве, взема се предвид биологичният фактор. Темпераментът е проява на биологичния фактор в условията на съответната среда, в която се намира човек. Тук трябва да включим взаимозависимостите между протоплазмата, като носител на жизнените процеси в организма, и енергията в Природата. Енергийната среда в условията на материалния свят е основен фактор за развитието на човешкото същество. На ниво клетка това означава жизнеспособност на плазмения продукт в зависимост от неговото хранене. Храната, която приема клетката, е както биологична, така и енергийна. Едното без другото не може да работи. И така както има разнообразие по отношение на биологичната храна, така има разнообразие и по отношение на енергийната храна. Енергията захранва клетката с електричество, което има своя положителен и отрицателен заряд, с магнетизъм, със силата на светлината и влиянието на цветовете. Енергийната система в природата е богата на видове и възможности за тяхната проява. Видовете енергия са предмет на друга лекция, но сега е по- необходимо да се посочи, че тяхното многообразие има своята универсалност в “лицето” на живото-захранващата енергия – тази, която дава живот на протоплазмата, независимо дали е в животинския или в растителния свят. Универсалната енергия произтича от съзидателната, от градивната Мисъл на Твореца. Тя насища Духа на Матрицата на всяка Вселена. Нейното движение в Природата дублира движението й в човешкия организъм. И тук, както във Вселената, има малка и голяма Орбита за нейното протичане. Активността й е заложена в полярността на йоните, които влизат в нейния състав. Положителните и отрицателните йони вътре в състава на Универсалната енергия са в постоянно противоборство за надмощие, като по този начин създават нейната универсалност. Тя е основната движеща сила и тогава, когато говорим за наличие на положителна или отрицателна енергия, трябва да знаем, че там вече е прибавено едното или другото в резултат на мисловната дейност, чрез която се проявява психо-енергийната зависимост. Мисловната дейност, нека припомним, е движението, работата на мисълта вътре и вън от човешкия ум. Като вземем предвид всички тези подробности, ние трябва да сме наясно, че взаимозвисимостта между енергия и плазмен материал, между протоплазма и енергия, предопределя качеството на жизнените процеси във физическия свят. Това е изходната позиция, от която трябва да тръгнем, когато искаме да открием човешката същност. В хода на тази обосновка дотук беше спомената и ролята на вложения в Духовната програма на индивида Божествен Замисъл. Като програма за духовната еволюция на човека тя ще има своята частична или пълна реализация в зависимост от качеството на осъществените жизнени процеси. От това, как се храни клетката, как диша тя, как усвоява светлината, ще зависи един път физическото и психическо здраве на индивида и втори път - възможността за изпълнение на Програмата за духовна еволюция. Човешката същност може да се развие правилно, само ако в съграждането на духовен потенциал участва и чисто биологичният фактор. Молекулярната биология има своя дълъг път на развитие, но тя трябва да измине и разстоянието между себе си и квантовата физика. Това е необходимо, за да се отчете изключително съществената роля на светлината като субстрат. Светлината има своите цветове и в това нейно многообразие трябва да търсим също универсалност, така както тя съществува при енергията. Там където има универсална светлина, има и универсална енергия. Бялата, някои я наричат Христова светлина, има универсален характер. Тя е най-активният проводник на животосъграждаща енергия. Онези храни, които имат в състава си нейните елементи, са най-здравословни. Човешката същност не е само биология или само Дух. Проявите на “характер”, т.е. на определено поведение, са в изключителна зависимост от физиологията на клетката, а тя пък от “материала”, с който се храни. Качеството на енергията е толкова важно, колкото и качеството на храната. Балансът на енергиите зависи от качеството на светлината. Всички тези физически фактори предопределят действието на нервната система като възприемащ и асимилиращ механизъм по отношение на информацията. Информационната среда доизгражда човешката същност. Какво ще бъде нейното лице, ще зависи точно толкова и от биологичната среда, в която се развива човешкият дух. Качеството на материала ще определи и качеството на постройката. Казано е, че човешкото тяло е храм Божий. Затова трябва да знаем колко голяма е отговорността ни да го пазим и съхраняваме. Идва нова наука, която ще ни подскаже как да се храним според природните закони, ще ни научи да разпознаваме биологично активните храни, които ще променят структурата на протоплазмата, а с това и способността й да усвоява светлината като основна храна в по-нататъшното развитие на човешкия организъм. Тогава човешката същност ще има своята еманация във високоблагородните прояви на общуване на всички нива в Космическото пространство. Това от своя страна ще активизира развитието и усъвършенстването на духовното съзнание и биоенергийната форма – двете основни части на цялото. ДВЕТЕ ЧАСТИ НА ЦЯЛОТО І Градивният процес е елемент от живота. Той винаги се стреми към завършените форми. Много често обаче съграждащото търси деструкцията, за да може чрез нея да създаде нови, обогатени форми на живот. В този контекст трябва да намери своето място изясняването на взаимоотношенията между половете. Това е фундаментален проблем – проблем на самия живот. Взаимното привличане между половете е връзката, която осъществява в духовен план цялото. Мъжът и жената са двете части на едно цяло, което може да функционира пълноценно, само ако има самостоятелно съществуващи елементи. В случая елементите са половете, които възпроизвеждат биологичната основа на човешкото същество. Макар и части на една и съща биологична единица, половете слагат основното разделение, което в контекста на онтогенезата има репродуктивна роля. Продуктивност по отношение на духовната същност, когато разглеждаме ролята на половете, не може да търсим. В духовен аспект делението на половете има изключително интересно обяснение. Тогава, когато човешкото същество потърси своя корен, то се обръща към родовата памет. Но това е толкова къс период, че просто не е възможно въз основа на толкова ограничена информация да се постигне конкретен резултат. И все пак, макар и ограничена като фактология, тази информация може да помогне за определянето на някои наследствени фактори. Това, обаче, е свързано преди всичко със здравословните проблеми и специфичните особености на организма. Няма никаква закономерност по отношение на половото развитие. Половете се определят от етерния двойник. В него е заложена програмата за развитие на конкретното етерно тяло във физическия свят. Формираният етерен двойник носи в себе си информацията за духовното същество от мъжки или женски пол. Това не означава, че в този период то има съзнанието за съответния пол. Особеностите на пола се проявяват във физическия свят. Не винаги обаче духовното същество, носител на информацията за определен пол, живее във физическо тяло от същия пол. Половата разновидност е резултат от формирането на физическото тяло в условията на материалния свят и на етерното тяло в астралния свят. В ембрионалния период от развитието си човешкото същество оформя своя пол с помощта на хромозомите. Но те са “Х” или “У” в зависимост от закодираната в етерния двойник информация. В крайна сметка проявеното взаимодействие между физическия и астралния свят създава конкретното човешко същество. ІІ
Винаги трябва да се прави уточнението, че съществуват две същности във видимото човешко същество. Третата същност е във вид на матрица и се намира в пределите на Изначалната Същност, т.е. там, където се съхранява Конкретното Начало, Началото на Сътворението. Това е матрицата на първообраза на Ехоструктурата. Този факт ще бъде разгледан допълнително в темата “Ехоструктурата”. Двете същности – това са Духовното съзнание и Биоенергийната форма. Първата има пряка връзка с Космическия фактор Съзнание, а втората е продукт на материалния свят. Биоенергийната форма репродуцира енергията на клетъчно ниво. Тя е обобщеният модел на клетъчната енергия. Така както всяка клетка изгражда физическото тяло, така също нейната енергийна структура изгражда енергийната форма на тялото. Някои автори използват понятието “енергиен двойник”, но това не е съвсем точно. Разликата идва от невъзможността на биоенергийното “тяло” да живее само, да бъде самостоятелно функциониращ организъм. В същото време то допълва физическото тяло и в известен смисъл го поддържа, като засилва неговата функционалност. Биоенергийната структура е в помощ на физическото тяло със способността си да обработва чрез своята енергийна система “праната” и да я прави пригодна за “консумация” от физическото тяло. Така организмът получава необходимата му двигателна сила. Биоенергийната форма е онази част от човешкото същество, която организира енергията на жизненото пространство в клетката, като я прави дееспособна част на Духовното съзнание. “Жизнено пространство” в клетката можем да търсим, ако имаме предвид нейната холограмна структура. За да може биоенергийната форма да задвижи организма, трябва да има връзка с Духовното съзнание. То е продукт на астралния свят, но до толкова, доколкото е възприело съответните “уроци”, така както и тук, във физическия свят, Духовното съзнание доизгражда своята структура на базата на опитностите. ІІІ
След биологичната енергия трябва да познаваме добре и електромагнитната енергия. Тя е помощното средство, чрез което се движи кръвта и чрез което работят мозъкът и сърцето. Електромагнитната енергия е резултат от връзката на Духовното съзнание с биоенергията. Доколко ще има “електро” и доколко “магнитно”, зависи и от способността на биологичния организъм да заимства енергия и да отдава протоплазма. Биологичният организъм заимства енергия чрез червените кръвни клетки – еритроцитите, а отдава онази течна част от себе си, която има в своя състав кристалната решетка на б и о ф о т о н а. Биофотон е онази частица светлина, която е внедрена в клетката чрез способността й да абсорбира светлинната енергия. Биофотонът е микроскопична светлинна единица, която приема цвета и формата на течната клетъчна среда. Тя може да се съхранява с натрупване в организма чрез молекулата на рибозомата. Ако в една клетка няма необходимото количество биофотони, тя започва да линее. Голямата потребност от светлина за човешкия организъм доказва този факт. Кислородът е другата жизненоважна необходимост, но той работи пълноценно в присъствието на биофотоните, които имат ролята на катализатори на химическите реакции в клетката. Духовното съзнание работи чрез биофотоните. Утвърдителните сигнали, които мозъкът изпраща до всяка биологично активна точка в човешкия организъм, не биха достигнали конкретния си адрес, ако не им помагаха биофотоните. Затова е важно те да се запазват в клетката. Усвояването и преработването на светлината от биологичната клетка е продължителен процес. От клетката се освобождава този биофотон, който е променил кристалната си структура. Преминала през течната плазмена среда, светлината като краен продукт се превръща в газ. Въглеродният газ най-често изнася преструктурираните биофотони. Когато казваме, че отдава протоплазма, всъщност клетката отработва за нуждите на мозъчната и сърдечната дейност необходимото количество електроенергия. Нейното качество и количество зависят от механизма на “горене” във вътреклетъчното пространство. Точно механизмът, а не процесът на горене. Механизмът, защото става дума за създадени във времето и пространството обстоятелства. Тези обстоятелства се определят от възрастта на съответния организъм и клетъчната структура на съответните органи. Всеки орган има специфичен клетъчен строеж, което означава и конкретна структурна особеност. Протоплазмената среда е основният “горивен” материал за биологичния организъм. Горенето е пълноценно, когато в една клетка има необходимото количество кислород и необходимия брой фотони. Ако едното е по-малко от другото, няма пълноценно “горене”, няма го и нужното електричество. Напълно естествено страда нормалната дейност на съответните органи. ІV
Биофотоните работят с изключителна точност. Те надхвърлят своя брой, само ако е създаден конкретен повод. За целта трябва да се получи “поръчка”. Това означава, че човек с добре тренирана способност да управлява мислите си може да изпрати като желание своя мисъл за повече светлина. Ако това бъде постигнато, светлината като енергиен еквивалент на електричеството осигурява здравословна среда за работа на организма, т.е. той работи за сметка на светлината, а не за сметка на произведеното електричество. Така с по-малко усилие се получава по-добра интензивност в работата най-вече на мозъка и на сърцето. Светлинният фактор е номер едно, за да имаме здравословен живот. Не е достатъчно, обаче, само да се намираме в светлинна среда. Същественото е да се развие способността на клетката да възприема и обработва светлината. Червените кръвни клетки са основна част на електропреносната система на организма и изключително разумни работници. Те могат да приемат биофотони и да ги оставят там, където има допълнителна нужда от тях, т.е. там, където съответната клетка не е могла да се справи самостоятелно със задачата. Биофотоните са радиоприемниците на сигналите от вътрешната среда на организма. Чрез тях работи духовното съзнание. V Биофотонният глад е неизучената част от съществуващия биологичен глад. Той е чисто химическа формула, която се проявява във взаимодействието на кислорода с останалите газове в организма. Когато има наличие на биофотонен глад, органичният материал в Природата не може да развива своята способност за репродуциране. Получава се вегетиране, т.е. съжителство на елементите в организма без възможност за активност. Няма го взаимодействието. Няма развитие. Организмът съществува на определено ниво за определено време. Затова е неоходимо да се познава ролята на светлинния фактор. Биофотоните могат да бъдат създадени освен по чисто биохимичен път, което е задача на живия организъм, но и чрез силата на мисълта. Дотук очертахме най-общо съществените моменти от съвместната дейност на взаимозависимите компоненти на Биоенергийната форма. СВЕТЛИННИЯТ ФАКТОР
Цел на онтогенезата е превръщането на животинския организъм в съвършен апарат за работа със слънчеви продукти и пълното оползотворяване на светлинната енергия, нейното превръщане в енергиен фактор. Всъщност става дума за абсолютната необходимост от преминаване в следващия период на развитие за човешкия род и навлизането му в мащабите на Космическата духовна общност. Космическата духовна общност – това са онези йерархии, които изграждат системата за научно-образователна дейност подчинена на интересите на духовното развитие. Те трябва да трансформират връзката с по-нисшите нива на живите организми и да сложат началото на задълбочен процес за внедряване на знания, които да повдигнат духовното развитие на живите организми във Вселената. Там, където то изостава, въпреки усилията, ще се смята, че е необходима пълна трансформация както на биологичните обекти, така и на връзката с тях. Затова сега тече широко-мащабна програма за изясняване на необходимостта от новото развитие, изясняване на неговата същност и п о д г о- т о в к а т а на ч о в е ш к и я р о д като РАБОТЕЩО ЖИВО СЪЗНАНИЕ за неговото преминаване на следващ етап. В ход е е в о л ю ц и я на Силата Любов в условията на физическия свят. Това е най-нежната жива и творяща Сила. Нейното усвояване изисква грамотен подход в работата с човешкото съзнание, затова е необходимо и изясняването на конкретната роля на Мисълта. Биологичният апарат, който изгражда животинската клетка, има твърде сложен, трудно познаваем строеж. В Своята Мъдрост, Създателят е заложил като основа неговата автоматизирана дейност: организмът “сам” направлява дишането, сърцето “само” започва своята работа, всяка клетка има своята разумна програма за самостоятелна дейност и абсолютна интеграция в общата схема. Моториката на организма остава изключително полезна и сега, но се отчита недостатъчен коефициент интелигентност. Това означава, че условията за живот в Космоса изискват вече следващото развитие, за да се избегне сегашното паразитиращо съществуване на живите организми. Те сега употребяват готовите природни богатства: използват се храни и горива, създадени от Природата. Необходимо е да се промени начинът на живот, за да не се изчерпват природните ресурси и така да се унищожават вече създадени и доказали трайността си Космически обекти. Това е едната страна от въпроса. Другата е свързана със следващата точка от Програмата за еволюция в Космическото пространство. Тя изисква с оглед и на току-що казаното за природните ресурси, с оглед и на цикличността, заложена в процеса “Интеграция в духовното пространство”, човешкият организъм да претърпи съответната промяна, която ще го направи пригоден да усвоява пълноценно светлината и чрез нея да функционира с нов ритъм. Това налага неговото влизане в полето на жизнено-трансформиращите енергии. За целта е необходимо пълно о с ъ з н а в а н е на СИЛАТА ЛЮБОВ. Чрез това осъзнаване човек влиза в БЛАГОРОДНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ със заобикалящата го среда. Това взаимодействие от своя страна предопределя изпълнението на ПРИНЦИПА НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО. Така се създават условия за работа в двете насоки: пълноценно усвояване на светлинната енергия по биохимичен път и чрез Мисълта. СВЕТЛИННАТА ЕНЕРГИЯ
Усвояването на светлината от човешкия организъм е твърде сложен процес, чиято дейност остава все още недостатъчно изучена. В голяма степен това се дължи на недоусъвършенстваната медицинска техника и на слабата сетивност на човешкия организъм. Въпросът има и друга страна. За да може да се проследи усвояването на светлината, трябва да се познава достатъчно добре нейната способност да прониква в живата клетка, както и способността на биологичния организъм да възприема и обработва светлина. Проникването на светлината е способност присъща на енергийните субстанции да внедряват своята сила чрез запълване на кристалните решетки на съответната матрица. Целта е да се получи плътност на енергийното насищане. Всичко в материалния свят има свой еквивалент в духовния свят. Цялата Вселена, обаче се изгражда от Светлината, от светлинна енергия, като в зависимост от нейните пластове се определя и съответният начин на живот. Светлинните пластове имат своя обем в зависимост от енергията, която ги насища. Тази енергия определя нивата, които съдействат развитието на живот във Вселената. Кои светове какви пластове ще населяват, зависи от тяхната приспособимост към честотата на вибрациите на съответния енергиен пласт. Колкото повече е изразена честотата, толкова повече ще се изисква съответната субстанция да има своята олекотена структура. Всяка форма във Вселената се изгражда чрез кондензация на светлинната енергия. Тук от особено значение се оказва взаимодействието на цветовете на светлината. Те изграждат своя синхрон в зависимост от отправната сила, която получават в старта на своето “излитане”. Тяхната структура се определя от стойността на вложената енергийна активност. Това означава, че всеки цвят има свои свойства и те се проявяват чрез способността си да въздействат, което показва , че вложената активност “работи”. Казано накратко, цветовете на светлината “излитат” от конкретни силови полета, които могат да бъдат уподобени на “гнезда” - енергийни гнезда, където светлинните източници обработват вложената у тях енергийна субстанция, за да “бъде светлина”. От казаното до тук, от изнесената и в предходни теми информация следва да се направи извода, че светлината е основното градивно вещество във Вселената, което присъства както в материалния, така и в нематериалния свят. От споменатото по-горе по отношение на пластовете следва да стигнем до друга конкретност: материалният и нематериалният свят се създават в зависимост от плътността на светлинната енергия. Квантите имат своята активност в разнопосочните направления на фотоните. Това на пръв поглед нелогично твърдение означава, че квантите като най-малките неделими частици на светлинната енергия са структурна единица на фотоните. Квантите имат активността на магнитната енергия и така съграждат със своята част цялото, т.е. молекулата на фотона, в чиято енергийна среда се вместват. Квантовата механика познава най-малката частица на светлината – кванта, частично. Той е бил винаги във връзка с фотона. Двете частици имат своя обща молекула. Квантът трепти вътре в сърцевината на фотона, а фотонът чрез своята вибрация се движи, но посоката се определя от взаимодействието му с преобладаващото електричество в съответната среда. Ако източникът на светлина е Слънцето, фотоните ще се движат концентрично, защото тук имаме активността на корпускулярната вълна, която е източник на електричен заряд. Това е положителната електрическа енергия на фотона – неговата основна същност. Фотонът влиза във взаимодействие с независимите частици електричество, които се движат в космическото пространство. Те са независими дотолкова, доколкото идват от ядрата на планетите т.е. това е тяхното излъчване, което насища космическото пространство. Затова не е без значение какво и как се извършва в земните недра тук, на планетата Земя. Космическото електричество е наситено с положителна и отрицателна енергия. Взаимодействието на светлинните източници с тази електроенергия определя характера на светлинната енергия. Истинската причина за градивната роля на светлинната енергия не би могла да бъде обяснена, ако не се вземе предвид фактът отнасящ се до светлината като субстрат. В качеството си на катализатор тя участва във всички градивни процеси във Вселената. Със своите химични свойства тя ръководи жизнените процеси в живите организми. Но светлината има и физични свойства и те засягат най-вече нейното движение и способността й да изгражда плътността на формите. Няма вещество в Природата, в което да не се извършва движение. Движението е в основата на непрекъснатия процес на преструктуриране на веществото, но в рамките на определен модел. Едно вещество може да постигне пет модела на преструктуриране, без да разрушава целостта на своята обвивка. Енергийният еквивалент на неговата молекула създава определено енергийно поле, но точно тук е съществено важно в кой от светлинните пластове се намира веществото. Способността му да се интегрира в съответната среда изисква силата на неговото движение да бъде в синхрон със силата на светлинната енергия. От- тук произтича задължителното условие за съгласуваност между двете енергийни същности – енергийното поле на конкретното вещество и енергийната среда на светлината, т.е. на съответния светлинен пласт. Честотата на техните вибрации ще определи степента на съгласуваност, за да се прояви новата форма. Условието “кохерентност” в изграждането на модела на новата връзка е задължително. Каталог: data data -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я data -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд data -> Заповед №10 от 10 януари 2001 г data -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии data -> Книга откровение 26. Описание на Божията църква data -> кои са те?” Поздрави… няколко души повдигнаха въпроса за 144 000 в кн. Откровение. Откр. 14: 1-5 Изтегляне 1.71 Mb. Сподели с приятели:
|