Програма на Школата на Христос

Основното, което се получава като негативно следствие от този начин на хранене, е изхвърлянето на слънчевата енергия от храната. Слънчевата енергия е въплътена в плодовете и надземните зеленчуци. При тези продукти в най-голямо количество може да се открие ЯН-енергията. Като прибавим към трите вида основно използвани храни и почти пълното отсъствие на контакт със Слънцето, изворните води и чистия свеж въздух, виждаме в каква голяма степен съвременният човек е подложен на въздействието на ИН-енергията. Тя е необходима, но само тя не би могла да осигури необходимите условия за нормално съществуване на биологичния организъм. ИН-енергията е свързана с влагата, а, образно казано, там, където има влага, в отсъствието на слънчева светлина се развива плесен, мухъл и започват живот вредни микроорганизми.

В Космическата програма за развитие и усъвършенстване на човешкия организъм е предвидено подобряване на състава на клетъчния плазмен продукт. Рибозомите, за да изпълняват основната си транспортна функция, имат нужда от слънчева енергия. Това не означава, че човек трябва да се пече цял ден на слънцето, но в никакъв случай не трябва да продължава и този вреден през последните години начин на живот. Тук имам предвид хранене и общуване с Природата.

Месото, тестените изделия и млечните продукти имат своето място на трапезата, но не и като основни храни. Те трябва да бъдат ограничени, за да се спре по-нататъшният развой на упадък по отношение на здравословното хранене.

Когато водата е била дълго време в застояло положение, когато храната е била дълго време в замразено състояние, когато млякото е било лиофинизирано и след това употребено, се получава абсолютният резултат от наднормено тегло, замърсена кръв и запушени кръвоносни съдове. Онези от вас, които искат да работят с чиста, свежа мисъл, трябва да потърсят зрелите жита, които, сварени и подправени с мед и орехи, помагат на човешкия мозък да работи по-добре.

Замърсените кръвоносни съдове могат да бъдат пречистени, като от храната се изхвърли свинското месо. То е основен причинител на тромбозите, на повишеното кръвно налягане и всички болести, свързани с повишения холестерол в кръвта.

Кръвните групи и храненето е нов, много фин начин за поддържане на човешкото здраве, но за съжаление все още е неусъвършенстван.

Първо трябва да се знае, че всяка кръвна група има потребност от слънчева енергия и чиста изворна вода.

Как ще ги набавите ? Като се вслушвате в гласа на своя организъм и като познавате основните носители на веществата, потребни на вашия организъм. Слънчевата енергия ще вземете от ябълката, от житото, от гроздето, а потребността от изворна вода ще задоволят динята, пъпешът, тиквата, особено краставицата. Приближете се по-смело и до праз-лука, за да имате повече минерали и витамини.

Кръвната група “А”- положителна е най-уязвима от използването на лютиви храни и месо, независимо какво. Хората от тази група най-лесно стават вегетарианци. “А”- отрицателна група не бива да използва пилешко месо и трябва да бъде внимателна с млечните продукти.

“В”- положителна е единствената най-трудна група по отношение на храненето. Хората от тази група имат заложен в програмата си интелектуален потенциал, който ги тегли нагоре към възвишените мисли, а в същото време техният организъм, по-точно тяхната кръв, има потребност от тежката храна, каквато е свинското месо. Затова тези хора най-често страдат от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови болести. Хората от тази група усвояват по-трудно пилешкото месо и въпрос на превъзпитание на организма е тяхното по-нататъшно хранене.

Нулевата кръвна група има първична потребност от използването на месото като храна. При тях, това има връзка с образуването на тромбоцитите. Те използват всякакъв вид месо и затова е много трудно на хората от тази група да бъдат вегетарианци. Тяхното съзнание търси връзка с духовния свят, а в същото време, енергията от употребяваната храна “замърсява” прекия път към тази цел. Затова стремежът им трябва да бъде ориентиран към употреба на повече мляко и млечни продукти, а също и яйца (за сметка на месото), за да преминат по-лесно към храната от растителен произход.

Месото, независимо какво е и независимо от топлинната си обработка, носи характера и качествата на съответното животно. Когато има засилена употреба на един вид месо, се получава натрупване на съответните качества в човешкия организъм. Получава се, независимо от волята на човека, превъплътяване на информацията, закодирана в използвания биопродукт. Тази информация в определен момент и на определено ниво от развитието на човека започва да “работи”. Тя обикновено в най-активната възраст от израстването на човека – пубертетната, оказва най-сериозно влияние. Ако в детска възраст се консумира повече месо, в ранната младежка възраст човек има много по-голяма трудност във формирането на своя характер. За справка ще посоча, че преобладаващото използване на пилешко месо причинява по-чести състояния на тъга и меланхолия. Хората, които го използват като основна храна, имат по-слаба решителност. Тези, които консумират заешко месо, изпитват повече от останалите хора страх от новото в живота им, от предстоящото и неизвестното, по-силно преживяват разочарованията. Телешкото месо подтиква към затвореност, към усамотяване и потиснатост на настроението. Свинското месо прави хората по-агресивни, по-избухливи и капризни.

Има и още един важен аспект свързан с влиянието на месото върху човешкия организъм. Той се отнася до използването на продуктите, които са от така наречената “карантия”. Вътрешностите на животните са много силна храна за хората. Силна в смисъл на невъзможност техните белтъчини да бъдат пълноценно усвоени от човешкия организъм. Тук ще трябва да се отбележи още един момент. Той е важен за използващите черния дроб на животните като храна. Този орган е активната лаборатория за животинския организъм. Той преработва всичко попаднало в него и натрупва в себе си изключително много токсични вещества. Те се усвояват много лесно, за разлика от белтъчините, от човешкия организъм. Бъбреците също са извор на токсини. Ако трябва да се прецени каква е ползата и каква вредата от използването на един пастет, да речем, или друга храна, приготвена от животински вътрешности, ще се ужасим от изключително голямата разлика в процентите. Нищожен е процентът на ползата за сметка на вредата. По-отношение на преноса на информация чрез тези продукти трябва да се знае, че те пренасят основно информация за заболяванията, които имат генетична основа при животните. Най-често това са паразитиращи форми на кожни и ставни заболявания.

Когато използваме месните храни, трябва да знаем още, че те са храна на онези светове, които имат все още твърде изостанала в развитието си храносмилателна система. Човешкият род не е превъзмогнал своите “увлечения “ по месото, защото не е могъл да се отдели нито ден дори от мисълта за материалния свят и неговите придобивки. Придържането към земните условия на живот са резултат от начина на хранене толкова, колкото и от начина на мислене. Взаимосвързването на тези две основни направления от живота на Земята ще бъде дотогава, докогато човекът не осъзнае, че е същество от по-висша йерархия от тази на животните. Сега човекът се мисли за нещо по-горе от животното, само защото може да го управлява и да го използва за храна. В никакъв случай обаче човекът не е турил в ума си мисълта, че е с друго съзнание, че е създаден, не за да живее като животните - да има тяхната основна потребност, само да се нахрани, но и да бъде по-горе от животното със своите дела, с умението си да създава, да твори. Преносът на информация , за която стана дума по-горе, доказва колко все още са общи, колко са сходни организмите на човека и животното и как все още човекът не може да се отдели от състоянието си на полуживотинско съществуване. Информацията от животинския организъм се проявява чрез своята биохимична връзка, но защо човек тук не тури пред животинското дарената му от Бог изключителна привилегия да работи с мисълта?! Мисленето се формира и в резултат на превъплътената информация. .Да! Така е! Но има ли човек, който някога, е бил с милост към животното, което яде и това е така само защото е мислил преди всичко за удоволствието от яденето. Ето колко примитивно човек слага себе си по-долу от това, което му е дадено. Едно удоволствие от определена храна е поставено по-горе от един живот, пък бил той и на прасето. Това не означава, че аз съм рекъл да не използвате месна храна. Това означава, че и в това използване трябва да се влага морал и грамотност. Какво знаете вие, например, за яйцето като храна? Знаете ли, че то има в себе си и зародиша на следващото поколение? Дори и така да е, ще кажете, че това не е от значение, защото не се отразява на вкуса му. Но едно яйце, в което има зародиш, съдържа витамин В12, а другото, в което няма зародиш, няма такъв витамин. Ето, казах го това, защото е важно да знаете, че човек, за да се храни правилно, трябва да се учи. Да разбира малко нещо от химия, от анатомия, да има и морал, защото не може да изядеш всичко, до което си се докоснал, и да не се интересуваш какво остава след теб.

Защо по този начин трябва да се отнасяте към храненето? Когато човек посегне към храната, той трябва да знае, че ползва благата на Божията благодат. Тази Божия благодат той получава чрез природата. От него се иска да си отгледа някои от продуктите, да се погрижи за тяхното израстване. Това ще рече, че след като Бог му е дал условията, той трябва да използва труда си и да заслужи това, което му е дадено. Чрез труда си да го заслужи, защото много от храната той може да получи наготово от Природата,но не това е задачата. Важното е, като посегне човек към тази храната, да знае какво взема. Той взема благоволението на всички условия, създали тази храна – слънце, въздух, вода, почва. Преди да сложи на трапезата една ябълка да речем, човек трябва да има разположение към нея. Това за пример го казвам. Не само ябълка, каквато и да е храна, човек трябва да има разположение към нея.

Храненето е процес, в който участва целият организъм; човек участва и с ума си, и с духа си, когато се храни. Ако има едно такова отношение към храненето, то няма да се приема като чревоугодничество или като нещо между другото, а като свещенодействие. Знаете ли, че в света няма още създадена такава лаборатория, каквато е, например, човешкият стомах или да вземем черния дроб. Ама това не е само до тях ! Всяка клетка в живите организми е една сложна лаборатория. Тя е създадена, за да участва в живота на космическото същество “човек” с определена цел. Сега да го храни, после да му помогне в трансформирането на сегашния биологичен вид в нова, по-съвършена форма на живот във физическия свят.

Когато храната се приема като благодарност към Създателя, когато се гледа на храненето с необходимото внимание и човек употребява храната, за да расте и се развива, а не за да се “наяде”, тогава имаме вече друг резултат.

Трябва да се знае, че между хранене и психика има пряка връзка. Психичните процеси в организма са в зависимост от вида, от качеството на храната и от начина, по който тя се приема. Ако имаме грамотност да пишем, да говорим, то задължително трябва да имаме грамотност и за това, как да се храним.

Казвам: Космическата програма за развитието на човешкия организъм и взаимоотношенията между хората са осакатени, не се развиват правилно. И това е така, защото човек не се храни правилно, не диша правилно и не се движи правилно. За дишането и за движенията съм говорил много. И за храненето съм говорил. Но сега се налага да се погледне на него още веднъж, и то много отговорно. Правилно хранене ще рече правилно функциониране на човешкия мозък, на целия организъм. Това един път - и друго: ще рече формиране на характер и взаимоотношения, подходящи за съвременния свят. Повече благост е нужна, а това изисква повече плодове; повече радост в човешката душа да има, това ще рече повече изворна вода, по-чист въздух да е дишал човек.

Човешкият организъм трябва да претърпи много сериозна промяна – еволюция, която да му осигури оцеляване след навлизането на новите и по-силни енергии на планетата. Тези енергии вече работят в космическото пространство, но тук те все още идват редуцирани.

Ако човек не промени храненето си по отношение на минерали, соли и други природни вещества, той ще остане много плътно привързан към земната твърд, а това води неблагоприятни последствия.

Силата на човешкия организъм, неговата издръжливост трябва да зависят повече от въздуха, водата и слънчевите продукти, за да бъде пригоден той към новите климатични условия на планетата.

СИЛАТА НА ЧОВЕШКИЯ ДУХ

За да развием тази тема първо трябва да си отговорим на въпроса: “Какво е Дух?”

Духът е вид енергия, която има предназначението да продължи живота чрез усъвършенстване на формата. Самият той е носител на живот. Но това не е пусната свободно в Пространството енергия, а въплътена в определена форма жизнена сила. Тя носи у себе си кода за основното предназначение на формата, която обитава. Духът изпълва формата със съдържание и й придава стойност, остойностява нейното развитие. В Природата има изключително разнообразие от форми. Всяка форма има своя живот в зависимост от закодираната в нея програма за развитие. Духът може да обитава различни форми, но където и да е Той, неговото предназначение остава едно и също: продължаване на живота чрез усъвършенстване на формата. Никой не би могъл да обясни неговата роля, ако не е наясно с цикличността във Вселената. Животът като проява в материалния свят е само част от цялото. Цялото е Кръг, който има своя начална, изходна позиция в своето движение от Висшето съзнание на Абсолюта.

Нашата Вселена има за основна цел да създава и доразвива във физическия свят многообразието от форми - творения на Висши разумни същества, които от своя страна изпълняват волята на Абсолюта.

Ръководител на духовната еволюция на човешкия род е Христос. Той е Синът Божий, т.е. онази част от цялото на Всемира, която чрез силата на своя Създател – Абсолюта, е добила формата на човешко създание. Духът, обитавал тази форма, е изпълнил волята на Отца Си, т.е. развил е практически Програмата на Абсолюта – Програма за духовна еволюция на човешкия род. Дотогава приоритет е имала еволюцията на Ума, чиято цел е била и си остава съграждането на жизнен опит за адаптация и развитие на човешкото същество в условията на физическия свят. Човекът Иисус идва и си отива от планетата Земя като Син Божий, но Той е само една определена част от силата на Бога, на Висшия Космичен Разум. Той, Бог, Когото хората наричат Отец, е постигнал чрез тази страна от Своето лице опитност, която му дава възможност за промяна в идейно-философски план на неговия Замисъл. Така след Стария Завет идва Нов, защото се оказва, че дотогава съществуващите правила за общуване на хората не носят нищо добро на човечеството.

Христос, Който има в онова време задачата да изживее живота на обикновения човек, преди да се прояви като Учител, е допринесъл за моралното прераждане на човешката личност. Той е създал условията за духовно развитие чрез Силата на Любовта. Като част от Всемирното цяло Духът Христос има силата на Бог. Освободен от формата, Той отива пак там, откъдето е дошъл, т.е. Той се завръща при онази Цялост, за която ние нямаме представа каква е нейната форма, но със сигурност знаем, че е Началото на Времето или Необятното в Пространството. Този, Който сега ръководи нашата еволюция, е Михаил, но Той е част от Христос, Той е Дух от Духа на Всемира. Той също има своя форма в материалния свят, но тя е различна в зависимост от задачата, която изпълнява. Той е бил и си остава част от Христос, защото е изпълнен със съдържанието на Неговата идея. По този начин и ние ставаме част от Христос, когато допуснем в своето съзнание Неговото Учение, съдържанието на Неговата Идея. Това е същественото, което трябва да търсим и което трябва да знаем - съдържанието на идеята. Идеята е формата – Мисълта е съдържанието. В процеса на доусъвършенстване на формата Мисълта изгражда съзнанието. То е новата позиция, от която се създава новата форма, т.е. откъдето се ражда идеята, за да се срещне тя в пространството с Мисълта и да започне новият процес на изграждане, и така кръгът се завърта. Но тук трябва да изясним ролята на Духа. Формата няма активен живот, докато не я раздвижи Духът. Мисълта също задвижва формата, но това е само механичното движение, което има колебателен характер и не променя съществено съдържанието. Ако, обаче, Мисълта направи връзка с Духа, ще може да се развие закодираната в него Програма за усъвършенстване на формата. И едва тогава Духът ще изпълни основното си предназначение – продължител на живота. Тук обаче има един посредник, който никога не трябва да се забравя – това е Умът. Умът е рожба на физическия свят, но като надстройка. Базата е елемент на Програмата. Той е резултат и от общото физическо и психическо здраве.

Цикличността в никакъв случай не трябва да се възприема като механичен процес. Нейната задача е с всяко преминаване по Орбитата да се обогати човешкият опит, да се придобият нови знания, да се изгради нов морал и всичко това в името на по-високото качество. Духът има своя път и в училището на Христос, във все още невидимия за нас свят, и в училището на материалния, на физическия свят. С всяко завъртане на кръга, с всяко преминаване по орбитата формата и нейното съдържание се доусъвършенстват. Човешкият Дух работи за изграждането на Ума въз основа на постигнатите опитности. Носител на информационната банка опитности е Семенният атом. Тук, във физическия свят той е само склад, от който Умът черпи необходимата му информация чрез Духа. Духът в съдружие с Мисълта работи в условията на физическия свят правилно, само ако може да стъпи здраво върху опитностите. Мисълта отключва програмата, която носи Духът. Ето откъде идва и силата на човешкия Дух. Неговата сила може да се прояви чрез Мисълта, ако в процеса на живеене във физическия свят човешкото същество има всички условия за синхронна работа между Мисъл, Ум и Дух.

Пряката връзка между Мисъл и Дух трябва да се подпомага от Ума. Някои източни школи се стремят да го изключат, за да дадат простор на Духа. Това не е правилният път. Вярно е, че Духът има своята свобода, но тя е предназначена за невидимия свят. Така се олекотява съзнанието, дори се пречи на неговото създаване и развитие. В случаите на използваната от източните школи практика Духът изпълнява функциите на активност, които са му предвидени като дейности за училището в Астралния свят.

ДУШАТА - СИЛАТА НА БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ

Човешката психика има своите характерни особености. Те са свързани с умението на човешкото съзнание да работи в условията на физическия свят. А уменията се създават. Това е дълъг процес на отработване на поведенческа култура. Тя се изгражда само тогава, когато човекът има желание да се интегрира успешно в средата на разумните същества.

Човешката психика е била и остава в голяма степен загадка за науката. Но все пак човечеството има и конкретни резултати в областта на себепознанието. Психиката е отъждествена с душата и това донякъде отговаря на истината. Но за да кажем, че психологията е наука за душата, първо трябва да знаем какво или кого наричаме “душа”. Тя е всъщност Силата, която ни дава възможност да живеем. Физиката познава различни закони, които определят конкретни закономерности и явления чрез строги математико-физични формули. Всъщност точно физиката, изучавайки различните разположения на енергиите в пространството, може да докаже съществуването на душата и да се докосне, макар и отчасти до нейното “тяло”, т.е. да надникне частично в нейната структура.

Когато говорим, че душата има тяло, е необходимо да приемем една условност. Тя изисква да сме наясно, че енергийната субстанция “душа” е видима само за силно развита сетивност или за изключително прецизна апаратура. Вторият вариант устройва най-вече научните среди, защото така може много хора да видят едно и също нещо и да го наблюдават. Такава апаратура обаче не съществува. Засега може само по косвен път да достигнем в някаква степен до истината за съществуването на душата и нейната конкретна роля за живите организми.