Програма на Школата на Христос

Водеща роля в случая имат опитностите. Те са основата върху, която се изгражда новото поведение. Във взаимодействието с кохерентния електромагнитен поток, както и в досега с новата среда, в която попада човешкото същество, реагира целият организъм, не само мозъчната клетка, но всяка тъкан реагира според заложените и способности.

Материален носител на Семенния атом е ДНК, но това можем да го кажем, само ако направим СЪЩЕСТВЕНОТО УТОЧНЕНИЕ, че ДНК е генетичният код на биоструктурата, а Семенният атом е “генетичният код” на ехоструктурата – той е енергийна субстанция, която предопределя развитието на духовната същност. В това отношение се проявява неговата активност и изява. Тя е в зависимост от способността му да си сътрудничи с Божествения импулс, т.е. Духа. Усуквайки се, спиралата на ДНК ни показва движението на енергията изобщо във Вселената. Докосвайки се до съответната клетка, енергията, закодирана в Семенния атом, поражда живота на разумния човешки потенциал и създава основата за нови познания. Паметовите способности на човешкия мозък имат силата на чувствата, които го ръководят за конкретното действие: преживяване, заучаване на определен текст, усвояване на професионални умения и други. Те оставят своя отпечатък. Енергийната субстанция на Семенния атом възприема този отпечатък. Така както восъкът или оловото ни показват отпечатъците от нашите преживявания, така макар и чрез това грубо сравнение може да си представим и възприемането на отпечатъците от енергийната субстанция. В ход е условието “кохерентност”. Става дума за взаимно проникване на енергиите на Семенния атом и Първичния жизнен импулс, т.е. Духа. За да се получи пълноценно проникване, трябва да има добронамерено, съгласувано взаимодействие. То е сигурният залог за активизиране на Програмата за развитие на съответния индивид. Не трябва да се забравя, че Духът е нейният носител. Нивото на развитие и изпълнение на Програмата ще зависи от нивото на опитностите, но не само от това. С включването на биохимичната основа за изпълнението на Програмата се задейства коефициентът на специфичност. Той се определя в голяма степен от качеството на “материала”.

Да поясня: семенният атом съхранява опитностите, той вече е включен в биоструктурата, т.е. влязъл е във физическия свят в съответната форма, но това не е достатъчно, за да бъде изпълнена Програмата за развитие. Ако биоматерията е изградена с пропуски, ако са й нанесени увреждания, това задължително ще създаде проблеми в реалното изявяване на заложените възможности. Тук вече се намесва и генетичният фактор, като отчитаме, че и той зависи от физическата среда, от качеството на градивните вещества за съответната клетка. И това се отнася до общата хистология, тук не можем да отделим човешката от растителната клетка, защото навсякъде ДЕЙСТВА ЕДИН ПРИНЦИП – този на взаимното проникване. Не се ли постигне взаимност на енергийните потоци от петте основни групи с петте основни елемента от физическия свят, не можем да говорим за здраво тяло или изобщо за здрава клетка. В най-голяма степен това се отнася за мозъчната клетка, която създава базата за проявление на разумния живот.

Биоматерията е животът, в който прониква капсулата на ехоструктурата (душа, дух и семенен атом ) с цел да управлява. Тя идва, за да изпълни своята Програма, и търси подходяща среда за проявление.

Завареният във физическия свят “материал” има характера на вещество от порядъка на низш, по-несъвършен продукт, според човешките разбирания. Всъщност става дума за високоорганизирана материя, която е изградена със средствата и възможностите на същия Творец, създал и Духа. Дори и тогава, когато Духът за нас видимо отсъства, в материята има живот. Той се изразява в нискочестотна степен на трептене – вибрация, която има неуловими за нашите сетива проявления на движение. В конкретния случай това “движение” се изразява само и единствено в степента на трептене.

Биоматерията, която различаваме като твърдо вещество и наричаме физическо тяло, е материализиран, овеществен Дух. Той е необходимата среда за действие на ехоструктурата. Тя като проява на Духа може да се изяви в условията на физическия свят само чрез биоматерията. От своя страна превръщането на материята в Дух не е непосредствена цел на Твореца за тази планета. Възпроизводството и съхранението на материята като биопродукт зависи от екологичната култура на човешкия род. Когато говорим за пропуски в изграждането на материята, трябва да имаме предвид един значително по-късен етап от създаването на живот на Земята. Първите човешки същества на планетата са имали един прекрасен модел за живот във физическия свят с изключителните възможности за продължителна употреба на физическото тяло.

И какво заключение можем да направим след така изнесената информация? Изпълнението на Принципа на Взаимоотдаването преминава през пътя на ограмотяването. Необходимо е човечеството да признае енергийната същност на сътворението. Изясняването на съществените моменти от усвояването на енергийните взаимозависимости трябва да допринесе за хода на по-нататъшните съществени изменения, които ще настъпят в периода на новото раждане. Говоря за формирането на различно от досега съществуващото Съзнание. Негови основни компоненти са: нова култура на човешките взаимоотношения, създадени върху основата на Любовта, екологична култура, създаването на енергийно-обменни процеси с нова амплитуда и различна от до- сега съществуващата честота, но това вече не е ваша работа. Вие ще се включите в този активен Процес на съграждане, едва когато тук, на Земята, вашият ум ви подскаже необходимостта от приемане на добронамерения подход като задължителното условие, чрез което се проявява Любовта. Така ще се задейства Принципът на Взаимоотдаването. Трябва да осъзнаете силата на Любовта. Оттам трябва да тръгнат нещата, за да минат през цикличността на Вечния Кръг на живота във Вселената.

ЕХОСТРУКТУРАТА

Ехоструктурата, която се моделира в астралния свят има като първооснова мисъл-формата на своя създател. Той е СЪЩЕСТВО с изключителна енергийна дейност и неговата Мисъл получава своята план-програма в процеса на формирането си.

Нека обясня. Творецът на конкретната Вселена – тази, която ние обитаваме, моделира своята мисъл образно. Това не е съвсем точно казано, защото при него също има първична форма на създаване на мисълта, но това е мощен енергиен процес, изграден на основата на електромагнитните взаимодействия с мигновена скорост. При него мисълта има завършения вид на матрица, която получава своя отпечатък толкова скоро, колкото това е необходимо за нейното превъплъщаване.

Мисълта “тръгва” от своя Създател и стига до обекта на своята цел за време, по-малко от една част от секундата, и това е разстояние, необозримо за човешкото съзнание. Може да бъде сравнено само с възможностите на човешката мисъл да се докосне до различни планети. Разликата обаче е съществена, защото човекът не умее да материализира своята мисъл. След това обяснение вече може да стане ясно как се получава ЕХОСТРУКТУРАТА като автентичен по своя модел продукт на Сътворението.

Ехоструктурата е вид капсула, в която заедно съжителстват и си взаимодействат Духът, Душата и Семенният атом. Тези три компонента влизат в състава на нейната структура като първооснова, върху която се изгражда бъдещият биологичен обект, в който е вграден елементът Съзнание. Там, където този елемент отсъства, имаме биопродукти от растителния и животинския свят. План-програмата на Твореца предвижда преминаването и на тези същества в съзнателни, но в един много по-късен етап от развитието на Вселената. Ще се получи възможност за едно твърде интересно “общуване” между всички светове. То ще бъде великата победа на Разума, Любовта и Светлината. Но сега говорим за взаимодействието на ехоструктурата с биоструктурата. Това става на два етапа. Първият е свързан с оформянето на капсулата. Това е като зародиша, който расте в утробата на майката. Създава се, когато Семенният атом навлезе в енергийното пространство на подготвения за въплъщение дух. Той се свързва (вече “оплоден”) със своя енергиен носител – душата и оформя капсула, чиято обвивка е сребърната мрежа на атомен синтез от газове. Това са вещества с особеното предназначение да бъдат обвивка на новосъздадената капсула. Тя има миниатюрния образ на човешкия зародиш, ако е предназначена за съзнателен индивид, и съответно образа – матрица на всяко друго проявление било за растителния или за животинския свят.

Не бива да се мисли, че трите компонента на капсулата се реят произволно в пространството. Всеки си има свое строго определено място и своя светлинна пътека по която може да се движи. Събрани в едно, те започват нов живот според принципа на интеграцията на енергийния и интелектуалния потенциал. Той зависи от участието на тези компоненти в минали животи, ако се отнася за човек, или има друго проявление, ако ще изгражда биопродукт с предназначение за растителния или животинския свят.

Съзнателният живот във физическия свят събира опитностите, които оставят своя отпечатък в атома на живеца – Семенния атом. Той е уникалното и неповторимото, до което все още човешкият ум не е достигнал. Така че носителят на човешката духовна същност, информационната банка за опитностите – това е Семенния атом. Той е свързан с чувствата, с желанията и има своя емоционална окраска, която може да се развие, само ако Духът приеме Атома и ако Духът го напои със своята сила. А това ще рече проникване на енергийния заряд, който определя честотата на трептене за Духа. Семенният атом също има своя честота, но тя се измерва с микронива на лъчение. “Оплоденият” Дух прави синтез с Душата, като се получава неповторимо за физическия свят единение със силата на мощна ядрена основа. Ядрена не като сила на експлозия, а като сила на огромен, електромагнитно действащ заряд, който може да намери своето истинско проявление само във физическия свят. Няма обаче условия, на това еволюционно ниво от своето развитие, човечеството да използва пълните възможности на този заряд. Във физическия свят той се среща с великата химия, закодирана в ДНК. Преди това обаче Ехоструктурата трябва да премине през втория етап на своя астрален период. Това е подготовката за живот във физическия свят. През този етап “тя ходи на училище”. Тук расте, съзрявайки за новите възможности, с които ще трябва да работи. Нейната обвивка тук, при втория етап, се разширява до степен на удобна дреха. Започва съзнателната работа на Ехоструктурата за формиране на личностни качества, с които тя ще влезе във физическия свят. При дълбока хипноза някои хора си спомнят за този период. ”Ролята” на съзнание тук изпълнява Семенният атом. Той е водещата връзка и при интеграцията на Ехоструктурата с Биоструктурата, т.е. на свързването на Душата с ембриона, със зародиша в утробата на майката.

Във втория етап от съществуването на Ехоструктурата Духът, Душата и Семенният атом са постигнали пълно съвършенство в своя синтез, постигнали са единение, което определя индивидуалността в нейното развитие.

В края на този период Тя вече избира и родителската двойка.

ІІ

В конкретния случай разглеждаме Ехоструктурата – първичната форма на Биоструктурата. Вече имахме възможност да разгледаме нейните три основни форми – Дух, Душа и Семенен атом, или по-точно да говорим за тяхното единение в процеса на създаване на Ехоструктурата. Нека сега разгледаме техния възможен вариант на съществуване в период на разчленяване.

Известно време след раздялата на Душата с физическото тяло Ехоструктурата продължава да води “съзнателен живот”, като елемент на етерното тяло. То отива в нивата на Вселената, определени за формиране и развитие на духовната същност на човека. Преминава през различни етапи на доразвиване на личностните качества, но доколко и какво ще постигне, зависи от наученото, от изградената ценностна система във физическия свят. Степента на осъзнаване на допуснатите грешки, постигане състояние на безпристрастно очистване от негативизма и емоционалния баласт – тези умения са определящият фактор на кое “небе”, т.е. на какво ниво в другата Реалност, ще останеш. Едва когато тези качества получат окончателната си оценка, духовният двойник (етерното тяло) вече има възможността да премине в следващ етап от своето развитие, за да се стигне до крайното ниво на ОСЪЗНАТОТО ОТДЕЛЯНЕ на Ехоструктурата от етерното тяло. През етапа на все още запазената цялостност е възможен контактът с физическия свят.

Личностите с високо организирано съзнание имат правото да избират своя по-нататъшен път. Те могат да се върнат във физическия свят, за да подпомогнат със саможертвата си неговото положително развитие или да заминат за СВЕТА НА СВЕТЛИНАТА, Света на творческия екстаз. Това е Светът на Планетарните умове – тези, които създават градивните идеи и съдействат за тяхното изпълнение. За тях не представлява никакъв проблем преминаването от една планета на друга и възможността да установят контакт с когото и да било във Вселената.

Изключително малко са тези, които достигат това ниво на развитие. В резултат на творческото преосмисляне на собственото “Аз” те са приели ново, качествено различно състояние на материята. Но тъй като човечеството е още твърде младо, основната част от живелите във физическия свят стигат до нивото на осъзнатото отделяне на Ехоструктурата от етерното тяло. То навлиза в потока на активно трансформиращите газове, които имат способността да го асимилират до степен на пълно разтваряне в пространството. Но тук не говорим за елементарно разпиляване в пространството, а за навлизане в сферата на нов градивен процес. В резултат на съвършено изработения Принцип на взаимно проникване (пълно взаимоотдаване) се постига синтезът на онази фина материя, за която вече казахме, че служи за оформяне капсулата на Ехоструктурата.

След раздялата на Ехоструктурата с етерното тяло следва процесът на нейното разграждане. Духът, Душата и Семенният атом получават пълна самостоятелност, за да премине всеки своя път на пречистване. Става дума за абсолютно техническа обработка, която се ръководи от Висши същества. Те направляват всеки от компонентите, за да могат, преминавайки през съответната “лаборатория”, да получат правото на нов живот. В тези условно наречени лаборатории се проверяват качеството и годността на новопристигналите, т.е. кой доколко е запазил своята първична форма, с какви увреждания идва и доколко те са отстраними.

Във физическия свят в резултат на неправилно хранене, лечение, психическо и емоционално натоварване, т.е. ако ние сме живели в противоречие с Космическите закони, в една или друга степен сме нанесли увреждане на трите компонента на Ехоструктурата.

Духовни същества от висш порядък определят степента на увреждане и възможните начини за възстановяването и.

Освободената вече душа има сферична форма. Тя е много красива пулсираща сфера, чийто цвят е сребрист или мръсно сив, или с различните нюанси на тези два основни цвята в зависимост от общото и “здравословно” състояние. Тя трябва да бъде изчистена от астралните налепи и замърсителите от биохимично и електромагнитно естество, които идват с нея от физическия свят. Това се постига, като активно вибриращата, светеща сфера – това, което е Душата на този етап, премине през фотонен облак. Оттам по светлинен коридор Тя стига до “залата” за аналитичен подбор на Ехотелата. Дотук тя трябва да е съхранила Духа и Семенния атом.

В астралния свят Духът съществува като енергиен катализатор на съвкупността от елементи: Душа, Семенен атом и Той самият – носителят на първичния жизнен импулс. С Духа идва и силата за живот у другите два компонента. Чрез него се проявява мисъл-формата на Твореца. И ако Той съхранява Неговата идея, заложената програма на Първосъздателя, то Семенният атом носи “записа” и генетичния код на ПЪРВОРОДИТЕЛЯ в духовен и физически план. Това е печатната платка, ако мога да направя такова грубо сравнение, която съхранява информацията от първосъздаването на Ехоструктурата за целия период от употребата й. Това е информационната банка за опитностите.

И тук вече не можем да говорим за ниво на съзнание.Тук, в залата за аналитичен подбор, Душата е дошла, преминала през пречистващата сила на фотонната баня. С нея на много високо ниво е извършен процес на кондензиране и абсорбиране. Кондензиране - в смисъл на абсолютно взаимодействие между лъчистата енергия на Божествените космически структури и нейната енергийна същност. Тя е жива материя, но толкова жива и съзнателна, колкото една клетка от физическото тяло може да покаже някаква степен на съзнание и поведение, което можем да приемем за интелигентност. Тук вече е прекъсната връзката с онези възможни взаимодействия, които мозъчните клетки могат да осъществяват във физическия свят, за да се стигне до осмисляне на фактите и изграждане на мисъл, която пък ще формира съзнанието. Процесът на кондензиране и абсорбиране, извършен в една толкова фина среда, каквато е фотонният облак вече е допринесъл за превръщането и във вещество, което би могло да се сравни с плазмена материя във физическия свят.

Сега вече трябва да говорим за физиология на Душата. Функциите на жив организъм тук се проявяват в нейната способност да отдели от себе си Духа и Семенния атом. Получава се абсолютно разчленяване на Ехоструктурата, като всеки от нейните компоненти придобива пълна самостоятелност, без да са лишени от жизнеспособност. Тези компоненти не са лишени от своята енергийна основа, за която тук, във физическия свят, можем да използваме думата “прана”. Те я носят със себе си независимо от латентното си състояние.

В залата за аналитичен подбор Ехоструктурата се разлага на съставните си части, индивидуалността изчезва, за да започне същинският подбор, който може да се сравни само с извършвания във физическия свят химически анализ. В конкретния случай се извършва уточняване на наличния капацитет психични качества. Получава се в буквалния смисъл пресяване, което се изразява в крайна сметка в оформяне на нива опитности, като критерият е моралната основа на изследвания компонент. Най-интересното е, че точно тук няма ръка, която да посочва. Всичко става по принципа на естествения подбор. Това се налага, защото в някои от случаите експериментът е изисквал да бъдат събрани заедно Семенен атом с вложена в него ограничено количество информация, който определяме като атом с нисък коефициент специфичност, и Дух с активна програма, в която е заложен висок критерий. Налага се да поясним, че Семенният атом носи опита, действието; Духът носи програмата, т.е. определя посоката на действието, а Душата е Субстанцията, която трябва да разглеждаме в чисто енергиен аспект. Това е енергията на голямата Божествена Любов.

Има случаи, както в посочения в предходния абзац, когато в едно цяло се събират, преценено от позицията на условията във физическия свят, не съвсем подходящи “партньори”. В такъв случай ще се роди човек, чийто висок критерий ще го подтиква да работи с голяма амбиция, но той много трудно ще успява. Целта е да се създадат необходимите условия за натрупване повече опитности в информационната банка Семенен атом.

От казаното трябва да стане ясно, че в залата за аналитичен подбор Ехоструктурата се разлага на съставните си части, за да се получи качествено нова структура. В някои от случаите Духът приема същия Семенен атом, но преобладава предизвикателството, където целта е по-активно развиване на Духа в условията на физическия свят.

Когато Семенният атом е с нисък коефициент специфичност, което ще рече ниско ниво опитности, трябва да си направим извода, че това е атом, при който биохимичните процеси във физическия свят са нанесли поражения върху съответния организъм и това е попречило на правилното събиране и съхранение на информацията от жизнения опит. Затова в никакъв случай не трябва да се подценява природосъобразният начин на живот, правилното хранене и дишане и да се надценяват постиженията на фармакологията. Необходими са нови, още по-задълбочени изследвания в областта на фармацевтичната химия.

Приемането на промените в живота като силна стресова ситуация, пораждаща дистрес, също предизвиква деформация на емоционално ниво и затлачва връзката на физическото тяло с Душата, а чрез нея с Духа и Семенния атом. Оттук и голямото значение на отворените енергийни и информационни канали.

Добре е още веднъж да се направи уточнение: в Духа е заложена програмата на Твореца за интелектуалното развитие и формиране на съзнание. Тя може да заработи, когато в сферата на неговото лъчение се интегрира Семенният атом. Той включва в действие закодираната програма на жизнения опит. На основата на тази информационна матрица започва взаимодействието, което се изразява в подбор на предстоящи според програмата действия и осигуряването на тяхното изпълнение според съхранените опитности. Това обаче може да се случи, ако Душата ги е обгърнала със своята Любов. Конкретните думи на това поетично обяснение казват, че Енергията, която е носител на Божествената Любов, на Божествената Мисъл за сътворението на човека, е приела в своята структура другите две енергийни същности: Дух и Семенен атом.

Във физическия свят трябва да се има предвид и влиянието на биохимичните процеси. С тяхна помощ се постигат биофизични промени, които формират качеството на сетивността. Сетивността е изходна позиция за постигане на контакт с вътрешните структури на човешкия организъм. Дали той ще остане индивид или ще се превърне в личност, зависи и от качеството на биологичния материал, който се отработва и развива във физическия свят. Ако физическото тяло е материя, лишена от сетивност, Ехоструктурата няма да може да се развива. Във взаимодействието с биоматерията тя се изгражда и постига своите промени. Основният градивен материал е съвършената енергийна субстанция на емоционалния свят. Индивидуалността, съзнателната личност се изграждат във физическия свят.

При формирането на качествено новата ехоструктура действа разумният принцип на естествения подбор, заложен от Твореца. Оцелява качественото, жизнеспособното, функционалното. Става дума за една цикличност, която във всяка от фазите си доказва Мъдростта на Твореца.

Влизаме ли с тази хипотеза в противоречие с теорията за прераждането? Решително не! Трябва само да се изясни, че терминът “прераждане” е условно приет и в този смисъл е неточен. Остава вечно жив Духът, остават грижливо съхранените опитности, остава Душата, която е Любов и Сила в новия живот.

СВЕТЛИНА И ФОРМА

Съвременната наука разглежда светлината като поток от частици, светлинни кванти, които нарича фотони. Тяхната конкретна роля според последни изследвания е изграждането на светлинните потоци. Тук обаче трябва да се има предвид и участието на масата и скоростта на съответната микрочастица, каквато е квантът, за да може да се определи характерът на светлината. Характерът зависи от начина на движение на микрочастицата, а способността й да се разпространява - от нейната енергийна активност. Движението на микрочастиците има пряка връзка с конкретната задача, която те изпълняват. Като съграждащи елементи на светлинния поток те трябва да запълват пространството със своята енергия, а тя произтича от Замисъла на Твореца за определяне на пространството като форма на съществуване на Битието. Пространството е определящата база за развитие на живот, независимо в коя част на Вселената. За да има пространство, трябва да има светлина; за да има живот, трябва да има енергия. Светлинната енергия носи живот, но за да се прояви той, трябва да има основа, върху която да се развива. Ето как взаимно се обуславят двете изисквания в името на определена цел. По същия начин можем да разсъждаваме и, разбира се, да стигнем до конкретен извод, ако търсим истината за движението на светлината и определящите го фактори. Строежът на светлината е първото нещо, което трябва да се знае, за да се върви по-нататък в изясняването на съществени въпроси от геофизиката и изобщо връзката на всичко живо със съществуващите космически реалности.