Програма на Съвета на ес по време на Естонското, Българското и Австрийското председателства

VI.СЪЮЗЪТ КАТО МОЩЕН ФАКТОР НА СВЕТОВНАТА СЦЕНА

Международната среда, в която се намира ЕС, поставя значителни стратегически предизвикателства. На юг все още има нестабилност, конфликти и недостатъци в защитата на правата на човека, а на изток европейската сигурност продължава да бъде нарушавана. Изправени сме още пред заплахи като тероризъм, хибридна война, кибератаки, организирана престъпност и насилствен екстремизъм, както и пред предизвикателства като незаконната миграция и трафика на хора. Трите председателства ще разгледат тези въпроси с решимост, с пълната подкрепа на ръководството на върховния представител/заместник-председателя Могерини и в тясно сътрудничество с държавите членки и страните партньори. Ние ще се ръководим от Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз, която беше представена на Европейския съвет през юни 2016 г. Работата по изпълнението на глобалната стратегия ще осигури съгласувана рамка за външните отношения на ЕС, в т.ч. за доразвиване на ОВППС и ОПСО, за години напред. В една трудна като цяло обстановка провеждането на убедителна политика на разширяване, основаваща се на ценностите на ЕС, установените условия и принципа на собствените заслуги, продължава да бъде инвестиция в мира, демокрацията, благоденствието, сигурността и стабилността на нашия континент.

• 
  изпълнение на Глобалната стратегия на ЕС в петте приоритетни области, които тя определя: 1. Сигурността на нашия Съюз, 2. Устойчивост в държавен и обществен план, 3. Интегриран подход към конфликтите и кризите, 4. Регионален ред, основан на сътрудничество и 5. Глобално управление за 21-ви век. Като измерение с централно място и в петте основни градивни елемента, правата на човека, както и въпросите за жените, мира и сигурността, равенството между половете и овластяването на жените, ще продължат да бъдат интегрирани във всички наши политики. Нашата ангажираност и активна подкрепа за ефективен многостранен подход, в т.ч. институциите, инструментите и установените принципи, които са в неговата основа, ще продължат да бъдат в сърцевината на външната дейност на Съюза. Целите за устойчиво развитие ще бъдат друга междусекторна тема за последващи действия. ЕС ще засили и своята стратегическа комуникация, като инвестира в публичната дипломация и я интегрира с цел приближаване до гражданите на ЕС и по-доброто ѝ представяне пред нашите партньори. В областта на сигурността и отбраната, през декември 2016 г. Европейският съвет одобри всеобхватно равнище на амбиция за ЕС, която представлява важна крачка напред. През март 2017 г. беше взето решение и за други важни стъпки относно структурите за управление на кризи в областта на ОПСО, постоянното структурирано сътрудничество, координирания годишен преглед по въпросите на отбраната и развитието на гражданските способности, които впоследствие бяха одобрени от Европейския съвет. Заедно с европейския план за действие в областта на отбраната на Европейската комисия, в т. ч. предложението за създаване на европейски фонд за отбрана, и последващите действия във връзка със съвместната декларация от Варшава на ЕС и НАТО, се оформя по-широк пакет, за чието прилагане ще работят трите председателства;
  

• 
  миграция: Разрешаване на проблемите, свързани с миграцията, което преминава през множество области на външната дейност, в т.ч. сигурността, политическия диалог с трети държави, развитието и хуманитарната помощ. Продължаване на прилагането на подхода, свързан с рамката за партньорство, по отношение на сътрудничеството с държавите, които понастоящем са приоритетни, както и по отношение на пълното спазване на принципите на рамката за партньорство спрямо други географски райони при необходимост. От изключително значение ще бъде прилагането на цялостен и индивидуализиран подход по отношение на трети държави, както е посочено в рамката за партньорство, увеличаването на ангажираността в Централното и Източното Средиземноморие и с партньорите в Северна Африка и задълбочаването на сътрудничеството с ключовите държави на произход и транзитно преминаване в Азия, по-специално с цел справяне с първопричините за миграцията. Във връзка с това ще бъдат приоритет действията на ЕС в Централното Средиземноморие и с партньорите в Северна Африка, напр. Либия и нейните съседи на юг от Сахара, а освен това следва да продължи засиленото сътрудничество с международни организации като Международната организация по миграция и ВКБООН. Необходимо е продължаване на усилията, за да бъдат постигнати резултати по всичките пет стълба от съвместния план за действие от Валета. Хуманитарната помощ за справяне с последствията от конфликта в Сирия, по-специално за съседните държави, ще бъде допълнително засилена с цел намаляване на заплахата от разпространяване на политическата нестабилност и несигурността. ЕС ще следи отблизо развитието на събитията и изпълнението на изявлението на ЕС и Турция от 18 март 2016 г., намалявайки по този начин стимулите за търсене на незаконен достъп до ЕС, и ще адаптира мерките, когато е необходимо. Постоянният акцент върху сътрудничеството с държавите по маршрута през Западните Балкани и подкрепата за тях също ще продължи да бъде много важен. ЕС ще задълбочи и сътрудничеството с Афганистан, Пакистан и Бангладеш по въпросите на миграцията, като отдели специално внимание на регионалното измерение;
  

• 
  разширяване/Западни Балкани: Бъдещето на Западните Балкани е в Европейския съюз. Процесът на разширяване представлява стратегическа инвестиция в мира, демокрацията, благоденствието, сигурността и стабилността в Европа. ЕС ще продължи да осъществява напредък по въпросите на европейската перспектива на тези държави с цел да се засили устойчивостта на региона, а оттам и сигурността на самия ЕС. Във връзка с това ЕС ще продължи напредъка по работата за европейската перспектива на всички държави от региона. Целта на ЕС е постигането на конкретен напредък по пътя на всяка страна към ЕС въз основа на заслугите ѝ. ЕС ще работи с всички държави от региона, с акцент върху понататъшното укрепване на институциите, доброто управление и принципите на правовата държава; насърчаването на добросъседски отношения и приобщаващо регионално сътрудничество; смекчаването на рисковете за стабилността, произтичащи от политическата поляризация, и стимулирането на социалноикономическото развитие;
  

• 
  стабилизиране на съседните на Европа държави: В южното съседство основната цел продължава да бъде дългосрочна устойчива стабилност чрез демократично насърчаване на приобщаващото управление, основано на принципите на правовата държава, укрепване на гражданското общество и социалната справедливост в региона. ЕС ще разшири допълнително усилията си за започване на нов етап на ангажираност с държавите от южното съседство, който има за цел изграждането на по-ефективни партньорства в контекста на преразгледаната европейска политика за съседство въз основа на засилена диференциация и съвместна отговорност и който показва колко важно е създаването на устойчивост. Засилваме ангажираността си и с държави, осъществяващи значими политически и икономически реформи, като се започне с Тунис, Йордания, Мароко и Ливан. След организираната през април 2017 г. в Брюксел международна конференция относно бъдещето на Сирия и региона и като се основава на конференцията в Лондон от 2016 г. и конференциите в Кувейт от 2013-2015 г., ЕС ще допринесе за подновяване на опитите да се даде допълнителен тласък на ръководените от ООН вътрешносирийски преговори в Женева, в т.ч. в съответствие със стратегията на ЕС за Сирия. ЕС ще активизира допълнително усилията за прекратяване на кризата в Либия и ще подпомага изграждането на либийски национални институции. Ще напреднем и с работата с международните партньори, целяща да се противодейства на терористични групи като Даиш/ИДИЛ и на техните тоталитарни идеологии.
  

• 
  засилване на сътрудничеството отвъд региона на съседните държави: ЕС ще се стреми да постигне напредък по сътрудничеството за борба с тероризма, по ОПСО, външната политика, енергийната сигурност, икономиката и търговията със Съединените американски щати, които ще продължат да бъдат основен партньор в почти всички аспекти на външната дейност на ЕС. Внимание ще бъде отделено и на споразумението за стратегическо партньорство и Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (ВИТС) с Канада. Важен приоритет ще бъде приключването на преговорите в Азия за рамкови споразумения заедно с търговски и инвестиционни споразумения, по-специално споразумението за стратегическо партньорство с Япония. На регионално равнище процесът по линия на АСЕМ (среща „Азия-Европа“), срещата на върха ЕС-CELAC (октомври 2017 г.), срещата на върха Африка-ЕС (29-30 ноември 2017 г.) и работата по обновено партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн предлагат възможности за издигане на нашите партньорства на по-високо ниво в една променяща се международна обстановка. ЕС има също така реален интерес от насърчаване на стабилността и мирното разрешаване на конфликти в Азия и Африка. В Централна Азия ЕС се съсредоточава върху насърчаването на икономическото развитие и доброто управление с цел укрепване на стабилността в региона в съответствие със стратегията на ЕС за Централна Азия. ЕС ще продължи да подкрепя реформите и стабилизирането на Афганистан в съответствие със споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан и бъдещата стратегия ЕС—Афганистан. Също така ще укрепваме вече добре установените партньорства с международни организации като ООН, регионални организации като АСЕАН и ключови съществуващи и нововъзникващи участници в световен план като Бразилия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Мексико и Южна Африка. На световно равнище ЕС ще остане ангажиран с активната работа за укрепването и всеобщото приемане на многостранните договори и режими за разоръжаване, неразпространение и контрол над оръжията;
  

• 
  развитие: Политика и сътрудничество: това са основни елементи от външната дейност на ЕС и Съюзът ще се съсредоточи върху изпълнението на 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в съответствие с новия Европейски консенсус за развитие. Ще започне подготвителната работа по инструментите за външна дейност за периода след 2020 г., като се отдаде необходимото внимание на поуките, извлечени от междинния преглед. Последващите действия във връзка с 1-вата Световна среща на върха по хуманитарните въпроси ще се съсредоточат върху изграждането на по-добра връзка между краткосрочната хуманитарна помощ и дългосрочното сътрудничество за развитие. ЕС ще работи за ефективни ответни действия по хуманитарните въпроси, като обръща особено внимание на дългосрочното разселване и устойчивостта;
  

• 
  търговия: Нарастващите антиглобализационни настроения, появяващи се из целия политически спектър както в ЕС, така и извън него, създават все по-големи затруднения за правителствата да демонстрират на гражданите, работещите и потребителите предимствата на отворената и основана на правила търговия. Трите председателства ще подсилят посланието, че търговията може да допринася за поддържането на високия жизнени стандарт, на който гражданите на ЕС се радват днес, и ще потвърдят ангажираността на ЕС за прогресивна и амбициозна програма в областта на търговията и инвестициите, стимулираща приобщаващия и устойчив растеж и развитието. Следва също така да приключи работата по съвместимите със СТО инструменти за борба с нелоялните търговски практики и нарушенията на пазара. Като фактор от световно значение ЕС има важна роля за направляване на глобализацията и за това да се гарантира, че тя е от полза за всички групи в обществото, като заеме водеща позиция в СТО, както и чрез договарянето на амбициозни, балансирани и всеобхватни многостранни и двустранни споразумения. Търговската програма на ЕС следва да се стреми към отваряне на пазарите по начин, който да подобрява отговорното бизнес поведение и управлението в световен мащаб по въпроси като трудовите права, защитата на околната среда и правата на човека. Това означава да продължи текущият процес на размисъл относно начините за подход към новите търговски споразумения. Продължаващата работа по споразумения за свободна търговия с региони и страни по целия свят ще бъде конкретна възможност да се покаже значението на търговията като двигател на растежа и като елемент, който допринася за устойчивото и приобщаващо развитие.
  

=====================