Приоритетна ос 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци

Приоритетна ос 2: Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци

1. Обосновка и описание на приоритетната ос

Йерархията в управлението на отпадъците, формулирана с Общата стратегия за управление на отпадъците в ЕС от 1996 г., описва предпочитаната последователност от операции и дейности свързани с управление на отпадъци както следва:

1. 
   Предотвратяване образуването на отпадъците чрез намаляване на количествата и/ или съдържанието на опасните вещества в образуваните отпадъци.
   
2. 
   Повторна употреба/ рециклиране/ оползотворяване чрез:
   

• 
  повторна употреба – многократно използване на продукти или предмети за същата или други цели;
  
• 
  рециклиране – преработка на отпадъците и използуването им като суровини за производството на същите или други продукти;
  
• 
  оползотворяване – чрез прилагане на методите на компостиране, оползотворяване на енергията или други технологии;
  

3. 
   Обезвреждане, чрез депониране или изгаряне на отпадъци, без оползотворяване на енергия, в случай, че няма друго подходящо решение.
   

В България Законът за управление на отпадъците регламентира йерархия за управлението на отпадъците, която поставя като:

• 
  приоритет 1 - предотвратяването на образуването на отпадъците,
  
• 
  приоритет 2 - оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторно използване и/ или извличане на вторични суровини и енергия;
  
• 
  приоритет 3 - крайно обезвреждане чрез депониране или изгаряне на тези отпадъци, за които е невъзможно да бъдат предотвратени и/ или оползотворени.
  

Досега предпочитаният метод за обезвреждане на отпадъците в България е депонирането. Настоящият приоритет ще се фокусира също и върху въвеждането на нови модели за управление на битови и строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради, които също ще спомогнат за намаляване на общото количество депонирани отпадъци, както и за тяхното екологосъобразно оползотворяване.

Изгарянето на отпадъци не е разпространена практика в страната, а и значителна част от съществуващите инсталации за изгаряне не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти. Към момента в страната няма изградена инсталация за изгаряне на битови отпадъци, основно поради: високите разходи за изграждане на съоръженията за изгаряне, съпоставени със съществуващата практика за депониране на отпадъците; относително ниската калоричност на смесените битови отпадъци в страната и ограничените финансови възможности на общините за инвестиции в общинската инфраструктура за третиране на отпадъците.

През последните години предимствата и недостатъците на оползотворяването на енергия, получена от отпадъци, се превърна в широко дискутирана тема. Въпреки потенциалните рискове, използването на отпадъци като алтернативни горива и/ или тяхното изгаряне с оползотворяване на енергията би могло да бъде една приложима възможност с реални ползи за околната среда и националната икономика. Изгарянето на отпадъци следва да се извършва само в инсталации, които са в съответствие с изискванията на законодателството и по този начин да бъде гарантирана най-висока степен на опазване на околната среда. Отделената топлина следва да бъде оползотворявана във възможно най -висока степен. Отчитайки факта, че настоящите нива на използване на отпадъци за оползотворяване на енергия са незначителни, ще се подкрепят инициативи и инвестиции в тази сфера. Отпадъците с високо енергийно съдържание, които не са подходящи за рeциклиране, следва да бъдат ориентирани към изгаряне с оползотворяване на енергията.

Понастоящем значителна част от съществуващите в страната депа за битови отпадъци, обслужващи населените места с организирано събиране на отпадъци, не отговарят на изискванията на националното и европейското законодателство. Изключение правят тези, които са изградени, реконструирани, модернизирани и въведени в експлоатация след 1997 г. Поради потенциалния риск, произтичащ от съществуващите депа, от първостепенна важност е те да бъдат рекултивирани с цел обезпечаване на бъдещата им експлоатация или да бъдат закрити и изградени съответни нови съоръжения, така както това е предвидено в Програмата за прилагане на Директива 1999/31/ЕО относно депониране на отпадъците.

През изминалите години беше изготвена Национална програма за намаляване на броя и опасността от депата и старите замърсявания с отпадъци, като предмет на нейния първи етап са депата за твърди битови отпадъци. Създаден е Регистър на депата и старите замърсявания с отпадъци в рамките на Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), поддържана от ИАОС, като в него е въведена информация за над 275 депа. Разработена е методика за приоритизация, като петдесет и девет (59) от съществуващите депа за битови отпадъци, обслужващи населените места с население над 20 000 жители, т. е. приблизително 70% от населението в страната, са обследвани, инвентаризирани, оценени и приоритизирани въз основа на изготвената оценка на риска за околната среда (за води и почви) и свързания с това риск за човешкото здраве. Резултатите показват, че от една страна основната част от депата за битови отпадъци не отговарят на съвременните изисквания като технически съоръжения, а от друга страна те са разположени така, че създават повишен здравно-екологичен риск. Инвентаризираните депа са категоризирани по степен на риск в четири групи:

а. I – ва група – много голям риск – 12 депа;

б. II – ра група – голям риск – 17 депа;

в. III – та група – среден риск – 28 депа;

г. IV – та група – минимален риск – 2 депа

От съществуващите депа за битови отпадъци, обслужващи населените места с население над 20 000 жители до края на 2006 г. се очаква да бъдат закрити 12 депа (3 бр. с много голям риск, 2 бр. с голям риск и 7 бр. със среден риск). Закриването на останалите 47 депа може да намери финансиране в рамките на ОП “Околна среда 2007-2013 г.”.

Поетапната рекултивация и затварянето на съществуващи депа за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти, е обвързана с въвеждането в експлоатация на съответното ново регионално съоръжение/ инсталация за третиране на битови отпадъци, като с приоритет ще бъдат закривани депата с по-голям риск за околната среда и човешкото здраве.

2. Цел на приоритетната ос

• 
  подобри управлението на отпадъците в страната в съответствие с определената йерархия за управление на отпадъците (превенция, оползотворяване и крайно обезвреждане).
  
• 
  подобри състоянието на почвите и подземните води и намали частта от територията на страната покрита със стари депа за битови отпадъци.
  

3. Индикатори за измерване изпълнението на приоритетната ос

4. Типология на дейностите, включени в приоритетната ос

1. 
   доизграждане на системи от “поносими”³⁷ регионални съоръжения/ инсталации за обезвреждане на битови отпадъци с достатъчен капацитет за нуждите на страната в 54-те региона за управление на отпадъците (например регионални депа и претоварни станции);
   
2. 
   изграждане на “поносими” съоръжения за предварително третиране, включително за компостиране, сортиране и сепариране на отпадъци, едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;
   
3. 
   изграждане на центрове за рециклиране на отпадъци едновременно с въвеждането в експлоатация на новоизграждащите се регионални депа за битови отпадъци;
   
4. 
   изграждане на инсталации за оползотворяване на отделените газови емисии (метан) от депата за битови отпадъци чрез производство на електрическа енергия;
   
5. 
   изграждане на регионални съоръжения за рециклиране на строителни отпадъци и отпадъци от разрушаването на сгради;
   
6. 
   поетапно прекратяване на експлоатацията и последваща рекултивация и закриване на съществуващи депа за битови отпадъци, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба и съвременните технически стандарти. Тяхното закриване в общините от даден регион ще бъде съобразено с въвеждането в експлоатация на съответното ново регионално съоръжение/ инсталация за обезвреждане на битови отпадъци;
   
7. 
   разработване/ преглед и актуализация на регионални/ общински планове за управление на отпадъците;
   
8. 
   подготовка на инвестиционни проекти за последващо финансиране в рамките на приоритетна ос 2 от оперативна програма “Околна среда 2007–2013 г.”.
   

1. Източници на финансиране:

• 
  Европейски фонд за регионално развитие – финансирането от фонда ще бъде максимум 85% от общите допустими разходи. По отношение на проектите, които генерират нетни приходи, съгласно Регламент 1083/2006, максималната норма на финансиране от фондовете на ЕС ще бъде изчислена в съответствие с изискванията на чл. 55 (проекти, генериращи приходи) и чл. 53 (допустимост на разходите). В допълнение, размерът на отпусканото финансиране ще бъде съобразен с нивата на социална поносимост и принципите на солидарност.
  
• 
  Национални средства - съфинансирането по линия на националния бюджет ще бъде минимум 15% от общите допустими разходи в рамките на настоящия приоритет, както и на ниво отделен проект.
  
• 
  Участие на МФИ – допълнително финансиране се предвижда по линия на МФИ – ЕИБ, ЕБВР и др. На 10 октомври 2006 г. правителството на Република България и Европейската инвестиционна банка подписаха Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура. Съгласно Меморандума, ЕИБ ще осигури (чрез индивидуални или общи заеми) 500 – 700 млн. евро годишно за периода 2007 – 2013 г. за подкрепа на инвестиционни планове в България в областта на транспорта и базисната инфраструктура. Посредством съществуващата система от кредити ЕИБ може да осигури финансов ресурс за съфинансиране на проекти по СФ/КФ в рамките на настоящата ОП. Приносът на ЕИБ може да бъде максимум 50% от общите инвестиционни разходи. ЕИБ има готовност да разгледа участието си в проекти, изпълнявани чрез ПЧП, които са вече подготвени, както и да подкрепя българското Правителство при разработването на бъдещи проекти за изпълнение чрез ПЧП.
  
• 
  Инициатива JASPERS³⁸ - осигурява допълнителна финансова и професионална помощ с оглед качествена подготовка на проекти в сектор “околна среда” за бъдещо финансиране от СФ/КФ на ЕС.
  

6. Категории за подкрепа от фондовете³⁹:

• 
  Код № 44 - Управление на битови и производствени отпадъци
  
• 
  Код № 50 – Рекултивация на производствени площадки и замърсени терени
  
• 
  Код № 81 – Механизми за подобряване на подготовката на политики и програми, мониторинг и оценка на национално, регионално и местно ниво, укрепване на капацитета за управление на политики и програми.
  

7. Бенефициенти:

8. Координация с другите програмни документи⁴⁰ за период 2007 – 2013 г.:

От друга страна Програмата за развитие на селските райони също предвижда мерки, насочени към подобряване на състоянието в сектор “отпадъци”. По-специално чрез нея ще се финансира изграждането на трупосъбирателни площадки, екарисажи и друга инфраструктура за обезвреждане на селскостопански отпадъци.

В допълнение, тъй като главно в периода 2007-2009 г. на територията на страната предстои да бъде прилагана значителна финансова подкрепа по програма ФАР за проекти в сфери, сходни на тези, обхванати от ОП “Околна среда 2007-2013 г.”, ще бъдат взети необходимите мерки с цел да се избегнат евентуални припокривания. Също така интервенциите по ОП “Околна среда 2007-2013 г.” ще допълват тези, които ще бъдат изпълнявани в рамките на двете програми за Европейско териториално сътрудничество: (транснационалната програма за сътрудничество “Югоизточно европейско пространство” и междурегионалната програма за сътрудничество “INTERREG IV C”), както и интервенциите, които ще бъдат финансирани от транс-граничните програми България-Румъния, България-Гърция, България-Сърбия, България-БЮРМ и България-Турция.

3. Приоритетна ос 3: Опазване и възстановяване на биологичното разнообразие

   1. Обосновка и описание на приоритетната ос

С цел подобряване управлението на защитените зони от НАТУРА 2000 трябва да се разработят планове за управление. Тези планове за управление са особено необходими в случаите, когато в зоните с местообитания и видове от Европейско значение се засягат много интереси и съществуват различни заинтересовани лица. Плановете за управление ще определят защитените зони и зоните където могат да се развиват различни дейности, както и специфичните мерки, свързани опазването на природата.

В допълнение, всякакви инвестиционни дейности, изпълнявани в защитените територии и зони от НАТУРА 2000 трябва да са съобразени със специфичните консервационни цели и мерките, дефинирани в плановете за управление. Финансирането и изпълнението на инвестиционни дейности не трябва да противоречи на консервационните цели на зоните и техните планове за управление.

С цел мониторинг на напредъка в изпълнението на мерките за опазване върху местообитанията от НАТУРА 2000, трябва да се извърши картиране и оценка на настоящото разпространение на местообитанията в национален мащаб. Докладът за оценка ще даде основна информация за консервационния статус на видовете и местообитанията от директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО.

Създаването на мрежата НАТУРА 2000 цели опазването на видовете и местообитанията, като един от инструментите за постигане на тази цел е повишаване информираността на обществото. Информираността на обществото за важността на местообитанията и видовете ще се повиши чрез няколко кампании.

Много видове са застрашени от редица фактори и съществува необходимост от бързи мерки за осигуряване на тяхното оцеляване и опазване. Тези мерки ще бъдат дефинирани в отделен план за действие за всички видове. Плановете ще предвидят както краткосрочните, така и дългосрочните мерки за елиминиране на отрицателните фактори, влияещи върху видовете, и ще осигурят подходящи условия на техните местообитания.

Някои от важните местообитания, обхванати от Директива 92/43/ЕИО, са значително повлияни от антропологенни действия, което изисква мерки и действия за възстановяването им. Примери за подобни мерки могат да бъдат възстановяване на влажни зони или залесяването с местни видове.

Инвазивните видове са идентифицирани като един от факторите, които застрашават оцеляването както на видовете, така и на местообитанията. На този етап има малко данни на национално ниво за инвазивните видове и следователно изследване в тази област ще спомогне да се ограничи негативното им въздействие. В допълнение, това може да допринесе за разработване на насоки за бъдещи мерки и насоки за предпазване.

Естествената способност на видовете и местообитанията да се приспособяват към новите условия на средата (особено във връзка с измененията на климата) също се нуждае от подкрепа. Извънредни условия като повишаване на температурата, промяната във влажността, сушите, наводненията и др. могат да доведат до изчезване на видовете и разрушаване на местообитанията, особено в случаите, когато видовете и местообитанията имат малка способност за приспособяване. Приблизително 5.8 % от общия бюджет на настоящата оперативна програма е предназначен за тази приоритетна ос.

По силата на РМС №122/02.03.2007 г., Министерският съвет извърши преглед на документацията за предложените от МОСВ защитени зони, които да бъдат включени в националния списък на защитените зони НАТУРА 2000. От предложените 196 проектозони от значение за Общността и 109 защитени зони за опазване на дивите птици, Министерският съвет официално приема за включване в националния списък на защитените зони НАТУРА 2000 180 проектозони от значение за Общността и 88 защитени зони за опазване на дивите птици. Разглеждането на останалата част от предложените зони е отложено във връзка с извършването на допълнителна инвентаризация, тъй като съгласно РМС №122 представената за тях документация е непълна. Инвентаризацията следва да приключи до октомври 2007 г. и резултатите да бъдат предоставени на Националния съвет по биологично разнообразие – консултативен орган, включващ представители на министерствата и структури в рамките на изпълнителната власт, научни и академични институти и НПО – който представлява първата инстанция за одобрение на потенциалните защитени зони НАТУРА 2000. Освен отложените съгласно РМС № 122 16 проекто-зони от значение за Общността и 21 защитени зони за опазване на дивите птици, на преразглеждане подлежат и други 29 проектозони от значение за Общността и 5 защитени зони за опазване на дивите птици, чието разглеждане бе отложено от Националния съвет по биологично разнообразие през септември и ноември 2006 г.

Разглеждането на тези зони бе отложено поради недостатъчна информация по отношение на видовете, местообитанията или границите на зоните. В тази връзка, нито една от зоните, включени в предложението – 225 проектозони от значение за Общността и 114 защитени зони за опазване на дивите птици не бе отхвърлена, но приемането на някои от тях (45 проектозони от значение за Общността и 26 защитени зони за опазване на дивите птици) бе отсрочено с цел извършването на последваща инвентаризация.

Процесът по определяне на защитените зони се очаква да приключи до края на 2007 г. и Република България да предостави на ЕК пълен списък със защитени зони от НАТУРА 2000.

Съгласно националното законодателство (Закона за биологичното разнообразие), защитените зони за опазване на дивите птици следва да бъдат приети в рамките на една година след тяхното одобрение от МС.

В съответствие с изискванията на Директивата за местообитанията, проектозоните от значение за Общността, одобрени от ЕК, следва да бъдат определени за специални консервационни зони в рамките на 6 години от датата на присъединяване. Този процес зависи и от одобрението от страна на ЕК на представения списък от проекто-зони от значение за Общността.

2. Цел на приоритетната ос

Тази цел ще се постига чрез развитие на националната екологична мрежа НАТУРА 2000 и осигуряване на устойчиво управление, опазване и възстановяване.

3. Индикатори за измерване изпълнението на приоритетната ос

4. Типология на дейностите, включени в приоритетната ос:

1. 
   Разработване и актуализиране на плановете за управление на защитени територии и на планове за управление на защитените зони от НАТУРА 2000. Горепсоченото включва пълен набор от научни изследвания/ подробни инвентаризации, необходими за окончателното завършване на процеса на определяне на местата. Дейността обхваща и оценка на състоянието и картиране на местообитанията от НАТУРА 2000 и тяхното географско разпространение в страната, както и изготвянето на доклад за благоприятния консервационен статус на видовете и местообитанията, включени в директиви 79/409/ЕИО и 92/43/ЕИО. Предвиждат се още помощни срещи, семинари, наемане на персонал за изследванията и набирането на бази данни, както и изследователски програми за определяне на ефективността на разработените планове. Консултациите със съответните заинтересовани страни и организацията на необходимите срещи и семинари за провеждане на дискусиите също ще бъдат възможни за финансиране.
   
2. 
   Повишаване информираността на общините и населението за мрежата НАТУРА 2000⁴¹ (напр. подготовка и организиране на информационни кампании и необходимите информационни материали (справочници, брошури, карти), семинари, симпозиуми, информационни материали за обучения, дейности за укрепване на капацитета, провеждане на проучвания за равнището на информираност по съответните теми, в случай, че необходимостта от това е обоснована).
   
3. 
   Създаване на управителни органи на определените места от НАТУРА 2000 и по-нататъшната им подкрепа с оглед повишаване на административния капацитет и ефективността на публичната администрация. Дейностите могат да включват първоначално финансиране (пилотни проекти), предпроектни проучвания, управленски и институционални проучвания, създаване на мрежи за комуникация, създаване и поддръжка на интернет страници, обмяна на добри практики. Предвижда се и закупуването на оборудване, в случай, че такива се изисква за целите на създаването и управлението на управителните органи (вкл. офис и компютърно оборудване, оборудване за мониторинг, екипировка за гмуркане, фотоапарати и т.н.)
   
4. 
   Изпълнение на дейности (вкл. инвестиционни и закупуване на оборудване), в съответствие с идентифицираните нужди (мерки) в одобрените планове за управление за (1) защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 (2) защитени територии, свързани с опазване и възстановяване на местообитания и регулирано използване на видовете (т. е. включените в одобрените планове за управление). Дейностите могат да бъдат:
   

• 
  пряко свързани и необходими за управлението на защитените зони и защитените територии, както и за постигането на благоприятен консервационен статус на местообитания и видове (например възстановяване на влажни зони, поддържане на високопланински тревни съобщества, подпомагане на гнездовия успех на застрашени видове птици и др., включително инфраструктурни проекти);
  
• 
  Свързани с устойчивото ползване на ресурсите в защитени територии и защитени зони (например еко-пътеки, създаване/ реконструкция на центрове за информация/ посетителски центрове, маркировка, наблюдателни платформи, осигуряване на лесен достъп за хора с увреждания до природните дадености/ природните забележителности в съответните зони, покупка на земя⁴², разполагане на знаци и табели и др.).
  

5. 
   Финансиране на дейности, свързани с опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в страната, като разработване на планове за действие за всички застрашени видове, които са от световно/ европейско значение и изпълнение на залегналите в тях дейности; изпълнение на дейности по възстановяване на унищожени или антропогенно повлияни местообитания; проучване на влиянието на инвазивни видове и реализация на дейности за ограничаване на тяхното негативно влияние;
   
6. 
   Изпълнение на дейности, целящи смекчаване на влиянието на климатичните промени върху биологичното разнообразие. Горепосоченото включва например финансирането на изследователски проекти, насочени към изпробване на нов метод на управление, който ще подпомага опазването на биоразнообразието и околната среда в широк смисъл (например сравнение на различни начини за управление на пасища с цел определяне на начина, който влияе най-добре на местните видове пеперуди в страната; възможно е и сравнение в рамките на Европа);
   
7. 
   Подготовка на бъдещи проекти за последващо финансиране в рамките на приоритетна ос 3 на ОП “Околна среда 2007–2013 г.” (например технически задания, предпроектни, технически, институционални и други проучвания, проектиране и др.).
   

1. Източници на финансиране:

• 
  Европейски фонд за регионално развитие – финансирането от фонда ще бъде максимум 85% от общите допустими разходи. По отношение на проектите, които генерират приходи, съгласно Регламент 1083/2006, максималната норма на финансиране от фондовете на ЕС ще бъде изчислена в съответствие с изискванията на чл. 55 (проекти, генериращи приходи) и чл. 53 (допустимост на разходите).
  
• 
  Национални средства - съфинансирането по линия на националния бюджет ще бъде минимум 15% от общите допустими разходи в рамките на настоящия приоритет, както и на ниво отделен проект.
  

6. Категории за подкрепа от фондовете⁴³:

• 
  Код № 51 – Насърчаване на биоразнообразието и защита на природата (вкл. НАТУРА 2000)
  
• 
  Код № 81 – Механизми за подобряване на подготовката на политики и програми, мониторинг и оценка на национално, регионално и местно ниво, укрепване на капацитета за управление на политики и програми;
  

7. Бенефициенти:

8. Координация с другите програмни документи⁴⁴ за период 2007 – 2013 г.:

От друга страна Програмата за развитие на селските райони също предвижда дейности, насочени към подобряване на състоянието на сектор “земеделие”. По-специално, чрез нея ще се финансира компенсирането на земеделските производители и частните собственици на гори, чиито места попадат в Националната екологична мрежа Натура 2000. Това ще е от съществено значение за изпълнението на мерките за опазване на различните местообитания и видове, включени в заповедите за определяне на зоните и в плановете им за управление. Програмата ще финансира туристически дейности, както и дейности за популяризиране на природни/ културни забележителности с местно значение. При всички туристически дейности, финансирани в рамките на приоритет 3 от Програмата за развитие на селските райони и попадащи в рамките на места от НАТУРА 2000, преди одобряване на съответните проекти, те ще бъдат проверявани за съответствие с изискванията на Закона за биологичното разнообразие и съответните подзаконови нормативни актове, както и с предвидените ограничения в заповедите за определяне на зоните и в техните планове за управление. В рамките на Програмата за развитие на селските райони ще се осигурява и финансова подкрепа за устойчиво използване на горите с цел опазване на околната среда и съхраняване на селския пейзаж. Предвидените мерки за залесяване на земеделски и неземеделски земи ще подпомогнат борбата срещу водната и ветрова ерозия, опустиняването и намаляване на неблагоприятните последици от затоплянето на климата. Лесистостта в страната ще се повиши и ще се увеличат източниците на възобновяема енергия. Възстановяването на потенциала за производство и въвеждането на превантивни мерки за частните собственици на гори ще окажат съществен принос за защитата срещу горските пожари.

В допълнение, тъй като главно в периода 2007-2009 г. на територията на страната предстои да бъде изпълнявана значителна финансова подкрепа по програма ФАР за проекти в сфери, сходни на тези, обхванати от ОП “Околна среда 2007-2013 г.”, ще бъдат взети необходимите мерки с цел да се избегнат евентуални припокривания. Също така интервенциите по ОП “Околна среда 2007-2013 г.” ще допълват тези, които ще бъдат изпълнявани в рамките на двете програми за Европейско териториално сътрудничество: (транснационалната програма за сътрудничество “Югоизточно европейско пространство” и междурегионалната програма за сътрудничество “INTERREG IV C”), както и интервенциите, които ще бъдат финансирани от транс-граничните програми България-Румъния, България-Гърция, България-Сърбия, България-БЮРМ и България-Турция.

4. Приоритетна ос 4: Техническа помощ

   1. Обосновка и описание на приоритетната ос

От друга страна ефективната реализация на ОП изисква наличие на определен специфичен капацитет за подготовка и изпълнение (включително управление) на проекти в сектор “околна среда”. Тази приоритетна ос ще подкрепя и укрепването на съществуващия капацитет в страната, както и засилване на съществуващия капацитет по отношение на структурите, включени в общата система за управление на оперативната програма и не на последно място на общините като основен бенефициент на програмата и на други бенефициенти, идентифицирани в рамките на приоритетни оси 1, 2 и 3. За тази приоритетна ос са определени приблизително 2,5 % от общия бюджет на настоящата ОП.

2. Цел на приоритетната ос

3. Типология на дейностите, включени в приоритетната ос:

В рамките на тази приоритетна ос се предвиждат за финансиране следните индикативни типове дейности:

1. 
   Дейности, насочени към осигуряване на необходимата подкрепа за изпълнение на ОП. Основните дейности са свързани с:
   

• 
  оценка на постъпили проекти и техния подбор/ приоритизация (включително организация на сесиите на Комитета за избор и координация на проекти);
  
• 
  организация и провеждане на срещите на Комитета за наблюдение на ОП (и работните групи/ подкомитети към Комитета за наблюдение);
  
• 
  събиране и анализиране на данни за изпълнението и мониторинга на ОП;
  
• 
  финансиране на необходимите човешки ресурси, ангажирани изключително с изпълнението на стриктно посочени задачи за управлението, изпълнението, мониторинга, оценката, осигуряването на информация и публичност, контрола и одита на ОП ( в съответствие с разработените национални правила);
  
• 
  извършване на одит и контрол на ОП и други разходи, свързани с тях (напр. разходи, свързани с проверки на място по операциите, изпълнявани в рамките на ОП);
  
• 
  осигуряване на необходимото оборудване за управлението и изпълнението на ОП;
  
• 
  подготовка, организиране и провеждане на обучения за управляващия орган на оперативната програма, междинното звено, дирекция ”Вътрешен одит”, Комитета (подкомитетите) за наблюдение и Комитета за избор и координация на проекти в рамките на програмата, с оглед укрепване на капацитета им;
  
• 
  извършване на проучвания, подготовка на експертни доклади, статистически анализи, тестове и оценки, включително такива от общ характер, свързани с начина на управление на ОП, както и наемане на външна експертна помощ за подобряване системата за изпълнение на ОП, а също и за подготовка на програмните документи за следващия програмен период;
  
• 
  подкрепа за изпълнението на бъдещи проекти (особено на такива, по които се предвижда инфраструктура) по приоритетни оси 1, 2 и 3, вкл.: (1) необходимите проучвания за оценка на техническите и управленски нужди, свързани с активите, които ще се изграждат в рамките на съответната приоритетна ос, (2) определяне на необходимостта от обучения и свързаните с тях разходи и (3) осигуряване на обучения за бенефициентите по съответната приоритетна ос с оглед укрепване на капацитета им за подготовка и представяне на проекти, провеждане на тръжни процедури, договаряне, точно изпълнение и управление на одобрените проекти, както и по-нататъшна правилна експлоатация и поддръжка на придобитите активи.
  

2. 
   Дейности, насочени към осигуряване на необходимата подкрепа за публичност и популяризиране на ОП. Основните дейности са свързани с:
   

• 
  подготовка, организиране и изпълнение на Комуникационния план за ОП, включително предвидените дейности за информация и публичност, както и за разпространение на програмата; създаването и поддържането на интернет страница за ОП, информираща потенциалните бенефициенти за наличната помощ по програмата и резултатите от нейното изпълнение, създаване на информационен офис (център), наемане на необходимите човешки ресурси за дейностите за информация и публичност;
  
• 
  подготовка, превод и разпространение на официалните документи, свързани с цялостното управление и изпълнение на ОП (например одобрената ОП, програмното допълнение, ръководства/ наръчници/ насоки и др., брошури и различни информационни пакети) до потенциалните бенефициенти и/ или обществеността;
  

3. 
   Подготовка на бъдещи проекти за последващо финансиране в рамките на приоритет 4 от ОП “Околна среда 2007–2013 г.”.
   

1. Източници на финансиране:

• 
  Европейски фонд за регионално развитие. Финансирането от фонда ще бъде максимум 85% от общите допустими разходи.
  
• 
  Национално съфинансиране – съфинансирането по линия на националния бюджет ще бъде минимум 15% от общите допустими разходи в рамките на настоящия приоритет, както и на ниво отделен проект.
  

5. Категории за подкрепа от фондовете⁴⁵:

• 
  Код № 81 – Механизми за подобряване на подготовката на политики и програми, мониторинг и оценка на национално, регионално и местно ниво, укрепване на капацитета за управление на политики и програми;
  
• 
  Код № 85 – Подготовка, изпълнение, мониторинг и проверки
  
• 
  Код № 86 – Оценка и проучвания; информация и комуникация;
  

6. Бенефициенти:

7. Координация с другите програмни документи⁴⁶ за периода 2007 – 2013 г.:

От друга страна, в рамките на оперативна програма “Техническа помощ” са включени обучителни дейности за местни и регионални власти по отношение на общите принципи, свързани с получаването на финансова помощ от Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз, като например обществени поръчки, одитна пътека, верификации на разходите, финансово управление и контрол, хоризонтални принципи и др.

В допълнение, тъй като главно в периода 2007-2009 г. на територията на страната предстои да бъде изпълнявана значителна финансова подкрепа по програма ФАР за проекти в сфери, сходни на тези, обхванати от ОП “Околна среда 2007-2013 г.”, ще бъдат взети необходимите мерки с цел да се избегнат евентуални припокривания.

6. 
   
   Каталог: files -> useruploads -> files -> other
   other -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Дирекция "
   other -> Програма "околна среда 2007 2013 г." Cci no: 2007BG161PO005 софия 2007 Съдържание на оперативна програма "
   other -> Програма " околна среда 2007 2013 г." Европейски съюз Европейски фонд за регионално развитие Кохезионен фонд Дирекция "
   
   
   
   Изтегляне 2.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: