Програма "околна среда 2007 2013 г." Cci no: 2007BG161PO005 софия 2007 Съдържание на оперативна програма "



страница3/26
Дата25.07.2016
Размер2.96 Mb.
#5923
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

В. Анализ на настоящата ситуация


Основните документи, които ръководят политиката за околна среда в България, са Националната стратегия по околна среда 2000–2006 г. и Националният план за действие към нея и също така Националната стратегия по околна среда 2005–2014 г. и съответните национални планове за действие.

Настоящият анализ е изготвен въз основа на направеното подробно проучване на сектор “околна среда” за целите на Националната стратегия по околна среда 2005-2014 г. В допълнение, за целите на настоящия анализ са използвани и други национални документи, като например: Национална програма за управление на дейностите по отпадъци 2003–2007 г.; Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор 2004–2015 г.; разработените през 2003 г. програми за прилагане изискванията на различни “тежки” директиви, каквито са директивите 91/271/ЕИО относно пречистването на градските отпадъчни води от населени места, 94/62/ЕО относно опаковките и отпадъците от опаковки, 1999/31/ЕО относно депониране на отпадъци, 2001/80/ЕО относно ограничаване на емисиите от определени замърсители, изпускани в атмосферния въздух от големи горивни инсталации и др.

Анализът обхваща и основните различия и с други държави-членки на ЕС, засягащи основни за ОП направления: управление на отпадъчните води и управление на отпадъците.

Данните, използвани в анализа, са за периода 1999–2004 г., като там където не са били налични данни за 2004 г., са използвани данните за 2003 г. Източниците на използваните статистически данни са: Национален статистически институт, Изпълнителна агенция по околна среда към Министерство на околната среда и водите, ЕВРОСТАТ.


  1. Води

  1. Водоснабдяване и водоползване


Водните ресурси, формирани на територията на страната, като цяло са достатъчни да обезпечат нормалното водоснабдяване на населените места. Общото количество използвана вода от 5 401 014 хил. куб. метра (2004 г.) съставлява 81% от количеството иззета вода за същата година по данни на Националния статистически институт (НСИ). Основната част от иззетите за ползване водни ресурси за 2004 г. се добиват от собствени водоизточници на стопанските отрасли, докато общественото водоснабдяване (местните ВиК фирми) добива 15% от тях (НСИ).

Таблица 1: Използвана вода (1999 – 2004 г.) в хил. куб. метра

Използвана вода

(показатели)

1999

2000

2001

2002

2003

20044

Селско, ловно и горско стопанство (вкл. рибно)

124 715

234 738

184 828

157 853

184 887

171 176

Индустриален сектор

5 367 033

4 177 697

4 426 815

5 265 269

5 282 157

4 893 085

Битов сектор

396 680

404 749

372 937

337 472

342 626

336 752

Общо използвана вода – бруто

5 888 428

4 817 184

4 984 580

5 760 594

5 809 670

5 401 014

България има добре развита водоснабдителна система, която осигурява вода на 5031 населени места и обхваща 98.8% от населението на страната (2004 г.). През 2004 г. делът от населението, което се обслужва от пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ), е 42.9% (НСИ). Въпреки това един от основните проблеми във водоснабдителния сектор за много региони в страната е режима при водоподаването, дължащ се на вътрешните загуби по разпределителните мрежи и липсата на съоръжения за съхранение и складиране на вода.

В страната потреблението на вода остава сравнително ниско. За 2004 г. водата, употребявана на глава от населението, е 94 (л/ч/ден), което е по-малко в сравнение с ЕС (15)5 – 150 (л/ч/ден) според НСИ. В същото време количеството добита вода е почти двойно по-голямо в сравнение с други страни, което до голяма степен се дължи на амортизация на водопреносната мрежа, която на места се нуждае от цялостна подмяна.

В последните години загубите на вода при преноса до крайните потребители варират между 40% и 79% (средно 59.5%) в зависимост от възрастта и вида на тръбите и налягането в мрежата. През 2004 г. загубите на вода при преноса до крайните потребители са средно 51.6% от постъпилите води. За периода 1980 – 2001 г. относителният дял на полезно използваната вода намалява от 84.90% до 38.95%. Основните действия, които е необходимо да се предприемат с оглед намаляване загубите на вода, са свързани със: закупуване на уреди и апаратура за откриване на течове; поетапна реконструкция на разпределителната водопроводна мрежа и на водопроводните отклонения; изготвяне на проекти за действен контрол върху загубите на вода.

Като цяло качеството на водите в страната е добро, с изключение на определени райони, които имат проблеми с местен характер. Качеството на питейните води, които се доставят за населението, се регулира съгласно изискванията на Наредба No.9/16.03.2001 г. Основните замърсители на повърхностните води са битово-фекални води от градската канализация на големите селища и промишлените отпадъчни води, които се вливат непречистени в реките.

Основен замърсител на подземните води във всички басейнови райони са нитратите. За периода 1997-2004 г. беше постигнат положителен напредък по отношение изчистването на пестицидите, което се дължи на взетите мерки по ликвидиране на старите складове със залежали пестициди в страната.

С цел отразяване на изискванията на директивите на ЕС по отношение на питейните води, през 2002 г. бе разработена Национална програма за приоритетно изграждане на пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ) и свързаната водоснабдителна инфраструктура и също така Стратегия за управление на секторите водоснабдяване и канализация в страната. Стратегията е одобрена от Министерския съвет на 18.03.2004 г. Съгласно нея състоянието на инфраструктурните активи във водоснабдителния сектор е както следва:



  • Обща дължина на водоснабдителната мрежа - 70,62 км;

  • 15 язовира с общ обем от 1,158.4 млн. м3;

  • 3,560 помпени станции за водоснабдяване;

  • 42 изградени ПСПВ с обща производителност 480,506 м3/г. (15.24 м3/сед.);

  • 6,087 резервоара за питейни води с общ капацитет 2,613,735 м3.
  1. Канализационни системи


По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и на СПСОВ страната изостава в сравнение със степента на изграденост на водоснабдителните мрежи. Броят на населените места с канализационна мрежа е 277, като 167 от тях са градове и 100 са села. Приблизително 95% от градовете в страната имат изградени канализационни мрежи, но по отношение на селата този процент е едва 9% (данни на НСИ за 2004 г.).

През 2005 г. (по данни на МОСВ) в страната съществуват 68 СПСОВ, от които 14 са само с механично пречистване, а останалите 54 са с биологично пречистване на отпадъчните води. Те обслужват 71 агломерации, включително 54 населени места с 3,342,075 жители. Общият брой на обслужваните еквивалентни жители е 5,648,184. Ефикасността на СПСОВ остава ниска (през 2004 г. те функционират с 53% от капацитета си) – главно поради незавършени или неизградени канализационни системи.

Към 2004 г. (по данни на НСИ) 69.2% от населението е включено към канализационни мрежи, което е прираст от едва 2.2 % спрямо 2000 г. Към същата година (2004) 40.5 % от населението на страната е свързано с пречиствателни станции за отпадъчни води, което е прираст с 3.4% спрямо 2000 г.

За 2003-2004 г. (Таблица 2) се наблюдава значително повишаване на общото количество образувани отпадъчни води. Това се дължи на активизирането на промишления сектор във връзка със завършването на преструктурирането на промишлеността и икономическия растеж на страната през последните години.

Таблица 2: Образувани отпадъчни води в хил. куб. метра

Образувани отпадъчни води (показатели)

1999

2000

2001

2002

2003

2004

В селското стопанство

10 156

5 572

5 090

3 442

3 172

3 172

В индустриалния сектор

377 265

328 497

274 475

225 023

666 142

657 812

В битовия сектор

300 463

304 679

277 273

257 789

269 344

260 973

ОБЩО образувани отпадъчни води

687 884

638 748

556 838

486 254

938 658

921 958

Източник: Национален статистически институт

Общото количество заустени отпадъчни води нараства с около 63% през 2003-2004 г. спрямо 2002 г. (Таблица 3). Нарастването на третираните чрез СПСОВ отпадни води се дължи на изграждането на нови/модернизацията на стари СПСОВ през последните четири години.



Таблица 3: Заустени отпадъчни води в хил. куб. метра

Заустени отпадъчни води (показатели)

1999

2000

2001

2002

2003

2004

ОБЩО заустени отпадъчни води6:

955 320

878 576

785 219

746 446

1 193 984

1 191 908

От тях третирани

605 169

550 326

488 490

516 834

950 730

943 499

От тях нетретирани

350 151

328 250

296 729

229 613

243 254

248 409

% на третираните води от общото количество заустени

63,35%

62,64%

62,21%

69,24%

79,63%

79,15%

% на нетретираните води от общото количество заустени

36,65%

37,36%

37,79%

30,76%

20,37%

20,84%

Източник: Национален статистически институт
  1. Национална система за мониторинг на водите


Националната система за мониторинг на водите (НСМВ) се изгражда от националните мрежи за мониторинг на валежите и повърхностните води (253 пункта за наблюдения и измервания), на подземните води (212 хидрогеоложки пункта), на морските води (23 крайбрежни пункта) и от мрежата за биологичен мониторинг (1157 пункта). Общо 111 пункта от мрежата за мониторинг на повърхностните води, както и 73 пункта от мрежата на подземните води, е включена в Европейската система за мониторинг (EUROWATERNET) на Европейската агенция по околна среда.

Що се отнася до мониторинг на качеството на водите, съществува риск от замърсяване на речните екосистеми при осъществяване на корабоплавателна дейност. Намаляването на риска от замърсяване изисква интегриран подход за превенция и последващи действия за качествено и навременно отстраняване на разливи на нефтопродукти. Предпоставка за ефективността на този подход е наличието на плаващи средства - специализирани кораби, оборудвани със средства за локализиране и ликвидиране на замърсяванията с нефтопродукти.

Настъпилите климатични промени в света и в Европа са причина за настъпването на все повече бедствия. Наводненията са една от най- големите природни заплахи за страната ни. В резултат от наводнения са повредени или унищожени жилищни, обществени и стопански сгради, разрушени или повредени мостове, водостоци, защитни диги, прагове, брегозащитни съоръжения, подпорни стени, язовирни стени, пътни настилки, улици, ВиК системи, отводнителни/напоителни канали, ел. съоръжения и др. Освен материалните щети, са причинени и човешки жертви.

В тази връзка е необходимо да се предприемат мерки за подобряване готовността за справяне с вредното въздействие на водите – вкл. планове за управление на риска от наводнения, като част от плановете за управление на речните басейни, определяне на мерки за предотвратяване на наводненията и повишаване на капацитета за реагиране при наводнения.


  1. Законодателство и институционална рамка в сектора


Законът за опазване на околната среда и Законът за водите са основни нормативни документи, свързани с управлението на водите. В тях са посочени основните принципи на ефективната екологична политика като “замърсителят плаща”, “обществеността има право да знае”, “споделена отговорност”, “превантивен контрол”, “интегрирано управление”. Действащите Закон за водите, заедно със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, включват основните принципи и определят собствеността на ВиК инфраструктурата. През август 2006 г. Народното събрание на Република България одобри Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който напълно въвежда в националното законодателство прилагането на принципа за басейново управление и изискванията на Рамковата директива за водите 2000/60/EО. Съгласно Закона за управление на водите, водните ресурси на територията на Република България се управляват като национален неразделен природен ресурс. Управлението на водните ресурси се извършва на национално ниво и на ниво басейни. Съгласно Закона за управление на водите “управлението на водните ресурси” включва дейности, свързани с използването, опазването и възстановяването на водите, както и дейности за предотвратяване на вредните въздействия на водата.

На национално ниво политиката за управление на водите се изпълнява от Министерство на околната среда и водите, което е отговорно за управлението на водните ресурси и тяхното разпределение между потребителите. Министерството е и отговорният орган в следните основни области:

  • разработване на националната политика за управление на водите, включително подготовка на проекти на нормативни актове в областта на опазване на водите, включително от замърсяване от битови отпадъчни води;

  • одобряване на планове за басейново управление;

  • издаване на разрешителни за водовземане и издаване на разрешителни за заустване на третирани отпадъчни води в съответния воден обект;

  • подготовка на годишен доклад за състоянието на околната среда, включително на водите, с цел да се предостави информация на обществеността.

Речните басейни са основните единици на интегрираното управление на водите. Има четири района за басейново управление в страната, които са определени според естественото положение на вододелите, разделящи отводнителните райони на една или няколко главни реки на територията на страната. Обособените басейни не съвпадат с административното деление на Република България. За тези райони са създадени Басейнови дирекции за управление на водите, които са структури към Министерство на околната среда и водите и които изпълняват политиката за управление на водите на местно ниво.

Басейновите дирекции за управление на водите изпълняват следните основни функции:

  • Организират разработването на планове за управление на речните басейни и организират публично обсъждане на тези планове;

  • Съвместно с общините установяват границите на водите и водните обекти, които са публична държавна собственост;

  • Издават разрешителни за заустване на отпадъчни води, поддържат регистри и контролират изпълнението на условията и изискванията на издадените разрешителни;

  • Поддържат националната система за мониторинг на водите на басейново ниво;

  • Организират и управляват събирането и контрола на резултатите от вътрешния мониторинг на предприятията;

  • Актуализират контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води, подготвят предложения за подобряване, опазване и поддържане на добро състояние на водите.

Басейновите дирекции за управление на водите участват в областни, общински и районни съвети по устройство на територията. Те подготвят и представят писмени становища относно инвестиционни проекти за изграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежите и системите, включително на станции за третиране на питейни води и на отпадъчни води.

Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) към Министерство на околната среда и водите (15 на брой) провеждат държавната политика за околна среда на регионално ниво и изпълняват функции, свързани с мониторинг и контрол във връзка с изпълнението на изискванията за разрешителни за заустване на отпадъчни води, издавани от Басейновите дирекции. Инспекциите контролират аварийните изпускания на отпадъчни води и поддържат база данни за извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води.

Изпълнителната агенция по околна среда към МОСВ организира и ръководи националната система за мониторинг на повърхностните води и контролира качеството на водите по физико-химични параметри посредством мобилни лаборатории.

Съгласно действащия в момента Закон за водите, отговорностите на останалите компетентни органи са:



  • Министерство на регионалното развитие и благоустройството – отговорно за водоснабдителни и канализационни системи и съоръжения на населените места и за предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места. Министърът на регионалното развитие и благоустройството представлява държавата в дружествата “Водоснабдяване и канализация” с над 50% държавно участие.

  • Министерство на земеделието и храните – отговорно за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места;

  • Министерство на икономиката, енергетиката и туризма – отговорно за хидроенергийни системи и съоръжения;

  • Министерство на здравеопазването – извършва мониторинг и контрол на качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, и на водите за къпане,

  • Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" - поддържа и развива мрежата за мониторинг, поддържа база данни за река Дунав, обработва и контролира информацията, изчислява водни и наносни количества и разработва оперативно хидроложки прогнози;

  • Търговските ВиК дружества осъществяват експлоатационната дейност.

Общинските администрации играят важна роля в прилагането на политиката по околна среда в сектор “води”. Техните основни функции включват:

  • Изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръженията за пречистване на битови отпадъчни води;

  • Изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 от Закона за водите;

  • Изграждането и регистрацията на кладенците за индивидуално водовземане от подземните води на територията на общината.

Към момента собствеността на системите и съоръженията за управление на водите се регламентира от Закона за водите. Цялата инфраструктура за водоснабдяване и канализация на населените места, която е изградена преди 1998 г., е корпоративна собственост на ВиК дружествата. Изградената след 1998 г. ВиК инфраструктура е собственост на общините. Според Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор 2004–2015 г. (приета от Министерския съвет през 2004 г.) собствеността върху системите и съоръженията за управление на водите следва да бъде регулирана чрез отделни нормативни актове, които към настоящия момент са в процес на подготовка от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Дружествата “Водоснабдяване и канализация” (ВиК) отговарят за дейностите, необходими за експлоатацията и поддръжката на водоснабдителните съоръжения (при източниците на питейна вода, ПСПВ, помпените станции, съоръженията за складиране и съхранение на вода и водоснабдителната мрежа) и на канализационните системи (за събиране на отпадните води, тяхното третиране и отвеждане). В страната има 49 ВиК фирми. В 29 от тях управлението се извършва на регионален принцип, като дружествата обслужват определен областен център и няколко общини. Останалите ВиК фирми обслужват единични общини.

Собствеността на ВиК дружествата е както следва:



  • в 16 ВиК фирми собствеността е смесена - 51% от капитала е собственост на държавата, а 49% – собственост на съответната община;

  • в 13 ВиК фирми 100% от капитала е собственост на държавата;

  • в 20 ВиК фирми 100% от капитала е собственост на съответната община.

Основният принцип при формирането на цените на ВиК услугите е определянето на такива нива на цените, които дават възможност за пълно покриване на експлоатационните разходи. Към тези разходи се начислява рентабилност до 12%, като в някои дружества тя е различна за домакинствата и за юридическите лица. Елементите, включени в тази разходна част, са само данъчно признати разходи и не включват разходи за инвестиции, извън тези за амортизации. Инвестиции се осигуряват най-често от публичните власти под формата на субсидии. Цените на ВиК услугите се определят чрез разходите за 1м3 вода. Те се изчисляват, като пълните разходи се разделят на прогнозирания обем вода, който ще бъде продаден за съответния период. Поради различните параметри, които се използват при формирането на тарифите, всяко ВиК дружество използва различни тарифи за водоснабдяване и канализация.

От 2005 г. ценовата политика на ВиК се регулира от приетия Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Законът установява нормативната база за регулиране на цените, достъпността и качеството на водоснабдителните и канализационните услуги, предоставяни от ВиК дружествата, които експлоатират съоръженията. Законът определя питейната вода като основна жизнена потребност и определя дейностите, свързани с услуги за водоснабдяване и канализация, като дейности от обществен интерес.



Държавна комисия за енергийно и водно регулиране към Министерския съвет (съгласно Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги) регулира водоснабдителните и канализационни услуги. Комисията регулира цените и качеството на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставени от ВиК дружествата, независимо от формата на собственост и управлението на водоснабдителните и канализационните системи. Комисията одобрява общите условия на договорите за предоставяне на услуги на клиенти, свързани с водоснабдяването и канализацията; упражнява контрол и налага санкции; поддържа регистър на договорите за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. ВиК дружествата подготвят бизнес планове, които се представят за одобрение пред комисията и които са задължителни след тяхното одобрение. Необходимо е предварително мнение на съответните общини относно предоставените бизнес планове. Контролът върху изпълнението на бизнес плановете се изпълнява от комисията.

По време на преговорите за присъединяване към ЕС са договорени преходни периоди за прилагането на изискванията на Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на отпадъчните води от населени места. Едно от главните предизвикателства за страната за периода 2007-2013 г. е изпълнението на ангажиментите по преходните периоди във връзка с:



  • изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с над 10 000 екв. ж. – до 31.12.2010 г.;

  • изграждане на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с екв. ж. между 2 000 и 10 000 – до 31.12.2014 г.

За целите на изпълнение на Директива 91/271/ЕИО е разработена Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води от Министерство на околната среда и водите, чиято цел е да установи приоритети за изграждане на СПСОВ по поречия за всички населени места с над 10 000 екв. ж.

Законодателството в страната въвежда също така икономически инструменти, чиято цел е да регулират и направляват поведението на потребителите на водни ресурси и на състоянието на водните обекти. Ефективно се прилагат следните икономически инструменти – потребителски такси, такси за използване на ресурси, концесии за природни ресурси, санкции и пазарни механизми, осигуряващи инвестиционните и оперативните разходи за постигането и поддържането на екологичните стандарти.





  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница