Програма "околна среда 2007 2013 г." Cci no: 2007BG161PO005 софия 2007 Съдържание на оперативна програма "



страница4/26
Дата25.07.2016
Размер2.96 Mb.
#5923
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26

Отпадъци

  1. Генериране на отпадъци


За периода 2001–2004 г. средното общо генерирано количество отпадъци в страната е около 13 450 хил. т. През този период количествата генерирани отпадъци нарастват като цяло, като през 2004 г. нарастването е с 7.3% спрямо 2003 г. Това се дължи основно на увеличаването на производствените отпадъци, които представляват около 70% от общото количество генерирани отпадъци (в резултат на повишената икономическа активност). За същия период количествата на образуваните битови и опасни отпадъци намаляват. Битовите отпадъци представляват около 25% от общото количество генерирани отпадъци, а останалите – около 5% – са опасни отпадъци.

Таблица 4: Количество образувани отпадъци (хил. т)

Показател

Година

Средно количество

2001

2002

2003

20047

Образувани битови отпадъци

4 003

3 945

3 916

3 673

3 884

Образувани производствени отпадъци

8 184

8 010

9 113

10 462

8 942

Образувани опасни отпадъци

756

611

626

526

630

Общо образувани отпадъци

12 943

12 566

13 655

14 661

13 456

Източник: Национален статистически институт

За периода 2000–2004 г. се наблюдава тенденция към намаляване на събраните битови отпадъци, независимо че делът на обслужваното население за същия период се е увеличил с 6%.

Нормата на натрупване на твърди битови отпадъци от 472 кг за 2004 г. е под средната за ЕС (25)8 от 537 кг и значително по-малка от средната за ЕС (15)9 от 58010 кг. През 2004 г. (Таблица 5) са събрани общо 3 092 хил. т битови отпадъци, което е с 4% по-малко в сравнение с 2003 г.

Таблица 5: Битови отпадъци в България



Показател

Мярка

Година

Средна величина

2000

2001

2002

2003

2004

Общо събрано количество битови отпадъци

хил.т/г.

3318

3211

3199

3209

3 092

3207

Дял на населението, обслужван от системи за събиране на отпадъци

%

78.6

80.2

81.1

82.0

84.2

81.22

Норма на натрупване на ТБО

кг/жит./г.

518

505

503

502

472

500

Източник: Национален статистически институт и ИАОС

За периода 2000-2004 г. общите количества образувани производствени и опасни отпадъци са относително постоянни. Средногодишното количество на образуваните опасни отпадъци за периода е 630 хил. т, като от 2000 г. се наблюдава тенденция към намаляване. През 2004 г. са образувани 526 хил. т опасни отпадъци, което е с около 16% по-малко в сравнение с 2003 г. През 2004 г. в общо образуваните производствени и опасни отпадъци преобладават отпадъците от термични процеси (71%) и отпадъците, получени при строителство и събаряне (10%), следвани от отпадъците, получени при неорганични процеси (9%). Сектор “енергетика” е най–големият генератор на производствени и опасни отпадъци, следван от преработващата промишленост.

Управлението на залежали пестициди се урежда от националния Закон за управление на отпадъците. Безопасното складиране на залежали пестициди се извършва чрез (1) рекултивация на съоръженията за складиране и (2) складиране в специализирани контейнери, изработени от подсилена стомана. С помощта на финансиране от държавния бюджет в периода 2001 г. – 2006 г. броят на съоръженията за складиране на залежали пестициди значително е намалял от 772 на 492, а броят на специализираните контейнери за складиране се е увеличил съответно от 468 на 1588. До края на 2006 г. 69,5% от инвентаризираните през 1997 г. съоръжения със залежали пестициди са били рекултивирани или последните са били преместени в специализирани контейнери.

През 2004 г. са събрани и анализирани първите данни за управлението на отпадъците от утайки от пречистването на отпадъчни води. Общото количество образувани утайки за 2004 г. е 406 хил. т, от които половината са класифицирани като опасни отпадъци, а другата половина – като неопасни отпадъци. През 2004 г. 87% от утайките от големите ПСОВ се депонират, 12% от тях са на временно съхранение и едва 1% са използвани за рекултивиране на нарушени терени. В момента голяма част от отпадъчните води, постъпващи в ПСОВ, е от промишлени предприятия, което влошава качеството на утайките и съответно намалява дела на подходящите за употреба в земеделието.

В периода 1999–2002 г. има тенденция за намаляване на общото количество на образуваните отпадъци при добива и първичната преработка на подземните богатства, вследствие на преструктурирането на минно-добивната промишленост и закриването на неефективните дейности. През 2004 г. количествата на образуваните отпадъци от добив и преработка на подземни богатства е 71 300 хил. т, което е с 5.2% по-малко от 2003 г. Основен дял при образуваните отпадъци през 2004 г. заемат добивът на руди и добивът на енергийни ресурси, съответно 74% и 15 % от общото количество на тези отпадъци.

Мерките по рекултивация на затворените мини и минни отпадъци се прилагат съгласно следните три постановления на Министерския съвет: (1) ПМС № 74/28.03.1998 г., (2) ПМС № 140/23.07.1992 г. и (3) ПМС № 195/ 2000 г. До края на 2005 г. съотношението съществуващи : рекултивирани терени съгласно ПМС № 74/28.03.1998 г. е 1:1, а съгласно ПМС №140/23.07.1992 г. – съответно 3:1. За периода 2000 – 2004 г. за мерките, свързани с ПМС №195/2000, са изразходвани 7 176 317 млн. лв. В допълнение са изразходвани още 280 млн. лв. от държавния бюджет за програми за възстановяване на стари екологични щети в приватизирани минни предприятия.


  1. Събиране на отпадъци (включително разделно)


В края на 2004 г. организираното събиране на битови отпадъци обхваща 84.2% от населението на страната, което е с 5.6% повече в сравнение с 2000 г. През 2004 г. действащите системи за организирано събиране и транспортиране на отпадъците обслужват 1801 населени места с население 6 551 181 жители (т. е. 84% от населението на страната). В градовете организираното сметосъбиране обхваща почти 100% от населението, но обслужваното население в селата е малко под 40%.

До 2003 г. събирането на отпадъци за рециклиране се извършваше в зависимост от моментното търсене на пазара и бе ограничено единствено до отпадъците, разходите за чието събиране, сортиране и транспорт са по-ниски от пазарната цена на събраните материали, която се заплаща от крайните преработватели.

От 2004 г. насам МОСВ започна финансирането на системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки в общините. През 2004 г. пилотни проекти са финансирани в 12 общини. През втората половина на 2004 г. са лицензирани и четири организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки. През 2004 г. общото количество опаковки, пуснати на пазара, е 446 хил. т Генерираните отпадъци от опаковки се разпределят между домакинствата и бизнес-сектора в съотношение приблизително 59% към 41%. Потреблението на опаковки на глава от населението през 2004 г. е 57,47 кг/жит./г. (157 г/жит./д). В сравнение с останалите европейски страни тези количества са ниски, което е в тясна връзка с нивото на консумация в страната.

Събирането на опасни отпадъци с цел рециклиране е ограничено до изкупуване на оловно-кисели акумулатори, отработени масла и отпадъчни нефтопродукти. Не е организирано изцяло събирането на някои групи специфични опасни отпадъци – като луминесцентни лампи, батерии, малки химически отпадъци и др.


  1. Оползотворяване и обезвреждане на отпадъци


В страната (чрез ИАОС) са регистрирани и се поддържат данни за 370 инсталации и съоръжения за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. Това са съоръжения, които имат възможност да оползотворяват или обезвреждат отпадъци, получени от други предприятия. Има тенденция на нарастване дела на отпадъците, предадени за оползотворяване, спрямо общите образувани отпадъци, което е свързано с въвеждане в експлоатация на инсталации за повторно използване и рециклиране на отпадъци. За оползотворяване се предават основно опасни отпадъци, съдържащи метали – като алуминиева шлака, оловна шлака, цинкова пепел, цинкови утайки, оловно-кисели акумулатори извън употреба и отработени масла. Количеството общо оползотворени отпадъци в страната за 2004 г. е 2175 хил.т.
    1. Инсталации и съоръжения за изгаряне и съвместно изгаряне


Изгарянето на отпадъци не е разпространена практика в страната. Към настоящия момент няма изградена инсталация за изгаряне на битови отпадъци.

През периода 2000-2004 г. обезвредените чрез изгаряне производствени отпадъци са средно около 0.46 % от общото количество образувани производствени отпадъци, като през 2004 г. количеството им възлиза на 42 килотона.

Изгарянето като метод за обезвреждане е характерен за отпадъците от лечебните заведения. През 2004 г. приблизително 1810 т отпадъци от лечебните заведения са обезвредени в 2-те инсталации за изгаряне на опасни отпадъци от лечебните заведения (в София), които отговарят на изискванията на законодателството в областта на управление на отпадъците. Освен това в страната функционират и други по-малки съоръжения за термично третиране на отпадъците от лечебните заведения. Общият капацитет за термично третиране на отпадъци от лечебните заведения в страната е 4142 т/г.

Утайки от ПСОВ, съдържащи масла и нефтопродукти, се обезвреждат в инсталациите за изгаряне на “Лукойл Нефтохим Бургас”. Инсталациите за изгаряне на пристанище Варна приемат за обезвреждане смесени битови отпадъци, пристигащи от влизащите кораби.

Растителните и дървесни отпадъци се изгарят в парни котли на твърдо гориво. Типичните производствени отпадъци от дървообработващата промишленост се използват най-вече като гориво (91 %) и едва 3% се брикетират, а 6% се компостират.

Съвместно изгаряне се извършва в индустриални горивни инсталации на 5 циментови завода – общото количество енергийно оползотворени отпадъци в тях е 2 602 т

Сериозен принос в обезвреждането на неорганични отпадъци (предимно от 10-та група) имат циментовите заводи “Златна Панега Цимент” и “Девня Цимент”. Общите обезвредени по този начин отпадъци са 519 хил. т.


    1. Инсталации и съоръжения за механично третиране


Механичното третиране на отпадъците в повечето случаи има значение като предварително третиране, предшестващо оползотворяване или крайно обезвреждане. Съоръженията представляват преси за балиране, брикетиращи инсталации, мелници и сепаратори. На някои депа съществуват претоварни станции и сортиращи поточни линии, но такива съоръжения има в малко общини. В тези съоръжения се третират смесени битови отпадъци, които имат висок относителен дял в общото количество отпадъци. Всички останали рециклируеми отпадъци – като пластмаси, стъкло, дърво и текстил – представляват едва около 2% от механично третираните отпадъци. Предварителното третиране на биоразградимите отпадъци, което е първа стъпка от стратегията за намаляване на количествата, които отиват на депа, е слабо застъпено. В областта на обезвреждане на опасни отпадъци съществуват две инсталации в експлоатация, изградени в края на 80-те години. През 2004 г. около 9% опасни отпадъци са обезвредени чрез химични методи и изгаряне.

В стратегията на ИСПА за 2000–2006 г. се предвижда изграждането на Национален център за третиране на опасни отпадъци (от общините и от малките производители на опасни отпадъци). Поради различни причини проектът не се осъществи с финансиране от ИСПА. През 2006 г. правителството одобри Национална стратегия за интегрирано развитие на инфраструктурата 2006-2015 г. Съгласно нея при вземане на решение за изпълнението на проекта за Национален център за третиране на опасни отпадъци трябва да се имат предвид механизмите за по-пълно прилагане на основните принципи на ЕС (като “замърсителят плаща” и “отговорност на производителя”), които са въведени чрез Закона за управление на отпадъците – особено с оглед ограничените държавни финансови ресурси. Стратегията насърчава прилагането на публично-частно партньорство (ПЧП).


    1. Инсталации и съоръжения за физико-химично третиране


Физико-химично третиране се прилага основно за металните отпадъци (около 90%), а също и за преработване на отпадъци от нефтопродукти, третиране на промишлени отпадъчни води и отработени галванични разтвори, обезвреждане на акумулатори и др. В последно време интерес представлява оползотворяването на домакински растителни масла и произвеждания от тях биодизел. Създадени са квоти за използването на този вид “екогориво”. В страната има такава действаща инсталация с капацитет над 10 т годишно. През 2004 г. са получени данни от 45 съоръжения с физико-химично третиране.
    1. Инсталации за рециклиране


Общият капацитет за рециклиране на хартиени и картонени отпадъци е около 200 хил. т и той е съсредоточен основно в предприятията от целулозно-хартиената промишленост и в тези, произвеждащи строителни плоскости. През 2004 г. в инсталациите за рециклиране на отпадъчна хартия са рециклирани около 82 хил. т хартия.

Преработката на пластмасови отпадъци е съсредоточена в три основни предприятия с капацитет около 12 хил. т/г. Реалните количества преработвани отпадъци са значително по-ниски и преработката е насочена изцяло към фолийни материали от порядъка на 5400–7200 т/г. През 2004 г. започна работа и инсталация за рециклиране на отпадъци от PEТ11 с капацитет 12 хил. т/г.

Преработка на отпадъчно стъкло се извършва в 6 предприятия в страната. Годишното количество на преработваните стъклени отпадъци е около 15 хил. т/г. В страната липсва необходимата инфраструктура за сортиране, сепариране и обработка на тези отпадъци. През 2004 г. в инсталациите за рециклиране на отпадъчно стъкло са рециклирани около 33,5 хил. т стъкло.

В страната е създадена техническа инфраструктура за преработване на отпадъците от акумулатори. В 3 предприятия съществуват инсталации за преработка на отпадъци от акумулатори с капацитет около 23 хил. т годишно, които могат да осигурят преработването на събраните отпадъци в страната. През 2003 г. са пуснати в експлоатация две технологични линии за преработка на стари автомобилни гуми с общ капацитет от 4 т./час. Наличният капацитет (5000 т) в единственото предприятие, притежаващо разрешение за регенериране на отработени масла, не позволява оползотворяване на цялото количество образувани отпадъци от този вид.

Рециклирането става предпочитан метод за третиране на отпадъци от опаковки и обхваща 23% от общото количество за 2004 г. – по данни на крайните преработватели. През 2004 г. са третирани общо 101 651 т отпадъци от опаковки, от които 100 610 т. са рециклирани, 47 т. са енергийно оползотворени и 995 т. са депонирани. Към края на 2004 г. в страната има 177 пункта за разделно събиране на отпадъци от опаковки, 98 пункта за разделно събиране на негодни за употреба акумулатори, 12 пункта за разделно събиране на отработени масла и 20 пункта за разделно събиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, в това число луминесцентни лампи и други лампи, съдържащи живак. Компостирането и изгарянето на отпадъците с оползотворяване на енергията все още са слабо разпространени практики в страната.

  1. Депониране


Депонирането е единственият метод за обезвреждане на битови отпадъци в страната и основен метод за всички останали видове отпадъци. През 2004 г. 86.5% от общото количество образувани отпадъци са депонирани (Таблица 6).

Таблица 6: Количества депонирани отпадъци в периода 1999 –2004 г. в хил. т.



Показател

Мярка

Годинa

1999

2000

2001

2002

2003

2004

Битови отпадъци

хил. т.

3197

3318

3211

3199

3209

3092

Строителни отпадъци

хил.м3

1009

651

650

600

773

732

Производствени неопасни отпадъци

хил. т

7120

7558

7451

7225

8212

7511

Опасни отпадъци

хил. т

517

478

517

346

296

316

Източник: Национален статистически институт – за битови, строителни и производствени отпадъци, ИАОС – за опасни отпадъци

По данни на НСИ (2004 г.), броят на депата за битови отпадъци е 633, които заемат 780 х-ра и в тях са депонирани 3 092 хил. т битови отпадъци. Петдесет и девет (59) от посочените депа обслужват населените места с население над 20 000 жители, т.е. приблизително 70% от населението в страната. Към 2004 г. на 110 депа има входящ контрол за отпадъците. Повечето от общинските депа за битови отпадъци не отговарят на съвременните изисквания. Изключение правят тези, които са изградени, реконструирани, модернизирани и въведени в експлоатация след 1997 г.

Съгласно поетите от Република България ангажименти във връзка с Директива 1999/31/ЕО, до 16. 07. 2009 г. в страната трябва да бъде изградена система от общо 54 съоръжения (регионални депа), което налага реконструкция на съществуващи и изграждане на нови регионални депа за обезвреждане на всички битови отпадъци, генерирани в страната. В същия срок поетапно – с въвеждането в експлоатация на съответното регионално депо – следва да бъдат закрити всички съществуващи депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания и на съвременните технически стандарти. Към края на 2004 г. 20 от предвидените регионални депа за битови отпадъци са изградени и въведени в експлоатация, 12 са в процес на строителство, а останалите са на различен етап от подготовка за реализацията им.

В настоящия момент в страната има 7412 депа за производствени неопасни отпадъци, които се експлоатират (други 10 са вече закрити). През периода 2000–2004 г. чрез депониране са обезвредени средно 87% от производствените отпадъци. За 2004 г. са депонирани 72% от образуваните производствени отпадъци. Към момента в страната са в експлоатация 18 депа, на които се депонират опасни отпадъци, като те не отговарят на нормативните изисквания. Те се експлоатират изцяло от предприятията, генератори на отпадъци. В страната няма съоръжение за депониране на опасни отпадъци на търговски начала. В периода 2000–2004 г. се депонират около 60% от общото количество образувани опасни отпадъци. Средно годишно се депонират около 390 хил. т. опасни отпадъци. През 2004 г. са депонирани около 316 килотона опасни отпадъци, което е с 8 % повече от количеството за 2003 г.


  1. Законодателство и институционална рамка в сектора


Законът за опазване на околната среда (ЗООС) и Законът за управление на отпадъците (ЗУО), Законът за ратификация на Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, заедно със съответните подзаконовите нормативни актове, са основните закони в областта на управление на отпадъците в Република България. ЗООС очертава принципите за защита на компонентите на околната среда – като например “устойчиво развитие”, “предимство на предотвратяване пред обезвреждане”, “замърсителят плаща” и интегрирането на политиката за опазването на околната среда в секторните и регионалните политики.

ЗУО урежда екологосъобразното управление на отпадъците като съвкупност от права и задължения, решения, действия и дейности, свързани с образуването и третирането на отпадъците. Този закон се прилага за битови, производствени, строителни и опасни отпадъци. Законът за управление на отпадъците урежда също така и йерархията за управление на отпадъците: предотвратяване, оползотворяване (рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, чието образуване не може да се предотврати) и обезвреждане.

През 2003 г. е разработена Националната програма за управление на дейностите по отпадъците (НПУДО) за периода 2003–2007 г. Формулираните в нея цели и приоритети за всички сфери от управлението на отпадъците следва да осигурят прилагането на интегрирана и ефективна система за управление на отпадъци на всички нива. НПУДО се осъвременява през 2007 год. и новата програма се предвижда да покрива периода 2008 – 2013 г.

По време на преговорния процес за присъединяване на страната към ЕС бяха договорени преходни периоди по няколко прилагащи програми, както следва:



  • за Директива 94/62/EO, изменена с Директива 2004/12/EO:

    • 2 години (т.е. до 31. 12. 2008 г.) за изискването 60% рециклиране на хартия; 50% рециклиране на метали и 15% рециклиране на дърво;

    • 6 години (т.е. до 31. 12. 2014 г.) за 60% оползотворяване на отпадъци и 55% - 80% рециклиране на отпадъци от опаковки;

    • 5 години (т.е. до 31. 12. 2013 г.) за 22,5% рециклиране на пластмаси и 60% рециклиране на стъкло.

  • за Директива 2002/95/EO и Директива 2002/96/EO, изменена с Директива 2003/108/EO:

    • 2 години (т.е. до 31. 12. 2008 г.) за целите за разделно събиране и за повторно използване/рециклиране при норма 4 кг/жит./г.

  • за Директива 99/31/EO:

    • 8 години (т.е. до 31. 12. 2014 г.) за 14 инсталации – във връзка със забраната за депониране на течни отпадъци.

  • за Регламент 259/93/ЕИО:

    • 3 години (т.е. до 31. 12. 2009 г.) за вноса на някои видове отпадъци от жълтия списък и непосочени в списък, с цел оползотворяване.

България е ратифицирала Базелската конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане и активно участва в срещите на страните по конвенцията и в дейността на работните групи.

Съгласно ЗУО цената за събиране на отпадъците, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането им следва да бъде за сметка на притежателите и причинителите на отпадъци, което е в съответствие с принципите “замърсителят плаща” и “отговорност на производителя”. Общинските администрации изготвят детайлни общински наредби относно депониране, събиране (вкл. разделно събиране), транспортиране, претоварване, третиране и оползотворяване на битови и строителни отпадъци на територията на общината. С тези наредби се определя и размера и процедурата за плащане на местни такси за предоставяне на съответните услуги.

Съгласно чл. 58 от ЗООС лицата, извършващи дейности, свързани с производството или третирането на отпадъци, трябва да осигуряват тяхната обработка, оползотворяването и обезвреждането им в правилната йерархия (чл. 4 от Закона за управление на отпадъците). ЗУО разграничава 4 общи групи “притежатели” и “причинители” на отпадъци. Това са (1) домакинствата, (2) промишлеността, (3) производителите/вносителите на продукти като източници на отпадъци, например опаковки и (4) държавата (специфична група), отговорна за стари замърсявания. Тези групи са описани в следващата част.

Съгласно националното законодателството общините трябва да разработват общински програми за управление на дейностите по отпадъците, чийто обхват е определен в ЗУО. Специфични изисквания за управлението на отпадъците на местно ниво се регламентират и с общинските наредби за реда и условията за изхвърлянето, събирането (вкл. разделното), превозването, претоварването, обезвреждането и оползотворяването на битови, строителни и масово разпространени отпадъци. Общините са отговорни още за избора на място за депо (депа) и за доставка на необходимите съоръжения за събиране и третиране на отпадъци.



С оглед прилагане на принципа “замърсителят плаща” общинските съвети в страната определят размера на такса “битови отпадъци” в границите, предвидени от Закона за местните данъци и такси. Годишният размер на таксата се определя с Решение на общинския съвет за всяко населено място в страната.

Домакинствата като група “притежатели”/”причинители” на отпадъци, идентифицирани от ЗУО: тази група трябва да спазва наредбите на общинските съвети или разпоредбите на кмета за разделно обезвреждане на отпадъци. По правило кметът подписва договор с икономически оператор, който притежава разрешение за извършване на дейности по управление на отпадъците. Освен това домакинствата могат сами да депонират (на определените от кмета места) отпадъци като пластмаса, хартия, батерии, луминесцентни лампи и излезли от употреба моторни превозни средства. Домакинствата се облагат с “такса смет” за услуги, предоставени от общината. Размерът на таксата е много нисък поради социални причини.

Промишлеността като група “притежатели”/ ”причинители” на отпадъци, идентифицирани от ЗУО: тази група трябва да представи програма за количествата и видове отпадъци за третиране и обезвреждане, генерирани в резултат на извършваните от тях дейности. Промишлените предприятия могат да подпишат договор със специализирани оператори за управление на отпадъците, в случай че не могат да изпълнят своите задължения. Изпълнението на програмата се наблюдава от РИОСВ и когато изпълнението не е в съответствие с екологичното законодателство, производителят се санкционира от РИОСВ/ МОСВ и се задължава да извърши плащания към ПУДООС.

Производителите/ вносителите като група “притежатели”/”причинители” на отпадъци, идентифицирани от Закона за управление на отпадъците: съгласно ЗУО производителите и вносителите на продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, са отговорни за организиране на събирането, оползотворяването и/ или обезвреждането на отпадъците от тези продукти. Те имат възможност да избират между два алтернативни варианта за реализация на тази отговорност:

  • при пускането на пазара на тези продукти генераторите на отпадъци заплащат продуктови такси в ПУДООС. Събраните по този начин средства се използват за финансиране на проекти за разделно събиране и оползотворяване на отпадъците.

  • производителите и вносителите на отпадъци сами организират и финансират събирането на отпадъците и постигането на поставените цели за оползотворяване или рециклиране. Това се осъществява индивидуално или чрез колективни системи, при които те са представлявани от организация по оползотворяване. В този случай не се заплащат продуктови такси.

Изпълнението на това задължение се контролира от РИОСВ. Ако задължението не се изпълни, тази група следва да плати обратно производствена такса към ПУДООС и допълнителни санкции. В страната работят пет лицензирани организации за оползотворяване на отпадъци.

Държавата като група “притежатели”/”причинители” на отпадъци, идентифицирани от ЗУО: съгласно ЗООС стари замърсявания на терени или строителни съоръжения на индустриални площадки с опасни за човешкото здраве или за околната среда вещества се дефинират като “нанесени щети върху околната среда, настъпили от минали действия или бездействия”. Специализиран междуведомствен съвет към Министъра на околната среда и водите взима решения относно финансирането (в съответствие с наличните финансови ресурси) на възстановяване и използване на замърсени в миналото терени, особено на територията на приватизирани предприятия след януари 1999 г.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница