Програма "околна среда 2007 2013 г." Cci no: 2007BG161PO005 софия 2007 Съдържание на оперативна програма "



страница8/26
Дата25.07.2016
Размер2.96 Mb.
#5923
ТипПрограма
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26

Биоразнообразие

  1. Диви растителни и животински видове и природни местообитания


Република България е между страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа, включващо около 3 700 вида висши растения, около 5 200 вида гъби, около 1 300 вида нисши растения, 709 вида лишеи, 700 вида гръбначни животни, над 400 вида птици, 94 вида бозайници, около 27 000 вида безгръбначни животни. Ендемичните растителни видове в България съставляват около 5% от цялата флора, един сравнително висок процент за Европа. Наличната информация за безгръбначните показва, че 8.8% от всички видове, които не са насекоми, и 4.3% от видовете насекоми, са ендемични. Познатите ендемични групи гръбначни включват 12 вида сладководни риби, 1 подвид земноводни, 4 подвида влечуги и най-малко 4 подвида бозайници. Според Червената книга на България (1984 г.) 158 вида висши растения са застрашени, а редки са 574 вида. Като защитени видове в Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) са включени 90 вида животни, 331 вида птици, 594 вида растения.

В България се срещат почти всички основни типове природни местообитания, представени в Европа. В приложение към Закона за биологичното разнообразие като представителни за България и Европа са включени 106 типа природни местообитания, според Единната европейска класификация на местообитанията. Все още не е извършена пълна инвентаризация и оценка на разнообразието от природни местообитания в страната. В приложение към ЗБР са включени 102 вида растения, 334 вида птици, 91 вида други животни (без птици).

Във връзка с опазването на редките и застрашени видове продължава оценката на консервационния статус и на степента на застрашеност на популациите на някои видове растения и гъби от червените списъци, а през 2004 г. започна работата по изготвянето на новата Червена книга на България. Подготвят се и планове за защита на първите 8 застрашени растителни вида и 6 застрашени вида птици.

Богатото биологично разнообразие в България често е изправено пред заплаха от горски пожари. Наблюдава се обща тенденция към увеличаване на броя, честотата и интензивността на горските пожари поради глобалното затопляне и намаленото количество валежи. Голяма част от тези пожари пряко или косвено засягат защитените територии и защитените зони, включени в мрежата НАТУРА 2000 и водят до унищожаване или застрашаване на благоприятното природозащитно състояние на приоритетни типове местообитания, приоритетни видове и биологичното разнообразие. Всяка година, в резултат на възникналите пожари, в страната ни биват унищожавани хиляди хектари горски насаждения, вследствие на което се търпят огромни икономически загуби.

В периода 1988 – 2011 г. са регистрирани 11 823 горски пожара, засегнали 2 216 440 дка. 2007 е най-тежката година в този период, с 1 479 пожара, довели до изгаряне на 429 997 дка горски площи, като щетите от тях възлизат на 9 977 276 лв. През 2012 г. регионалните звена на МОСВ са докладвали за възникването на 13 пожара, 7 от които на територията на национален парк „Централен Балкан” – резервати „Джендема”, „Царичина”, „Стенето” и „Соколна”, 3 в национален парк „Пирин”, 1 в национален парк „Рила” и 1 в резерват „Рило-манастирска гора”.

Неизмерими са вредите, които се нанасят на флората и фауната и екологичното равновесие. В атмосферата се отделят големи количества вредни вещества, нарушава се водният баланс, отвяват се фините частици от почвата, създават се предпоставки за ерозия на земните площи, унищожават се ценни и редки растителни и животински видове, за чието възстановяване впоследствие са необходими десетки и повече години, а в някои случаи изобщо не е възможно рехабилитиране на унищожените екосистеми. Не следва да се пренебрегват и човешките жертви, причинени от горските пожари или дадени в борбата с тях. Често пъти значителни размери добиват щетите, нанесени на специализирана техника и оборудване, използвани за гасенето на възникналите стихии в горите.

За да се спре загубата на биологично разнообразие, изключително важно е да се предприемат мерки за повишаване на капацитета за реагиране при горски пожари, вкл.: осигуряване на специализирана летателна техника за мониторинг и гасене на горски пожари, което ще позволи ранното откриване и локализиране на пожари, възникнали в гористи и труднодостъпни места; доставка на съвременни специализирани автомобили с висока проходимост за гасене на горски пожари; осигуряване на специализирани автомобили за доставка на гасителни вещества и логистична подкрепа; доставка на индивидуална екипировка и защитни облекла, с помощта на които личния състав да провежда ефективни гасителни действия и да бъде предпазен от въздействието на пожара; доставка на техника за прокарване на негорими ивици за ограничаване разпространението на пожарите и осигуряване на достъп на пожарните автомобили в непроходимите райони.

  1. Защитени територии и планове за управление


Отчитайки природно-историческите и социално-икономическите условия в страната, към 2010 г. площта на защитените територии (ЗТ) и защитените зони в рамките на Националната екологична мрежа трябва да представлява най-малко 15% от територията на страната. Темпът на достигане на тази цел ще бъде най-силен след очакваното присъединяване на страната към ЕС през 2007 г., когато представителни за България и Европа типови местообитания (идентефицирани и характеризирани) ще бъдат обявени като единици от Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000.

Броят на защитените територии в България към края на 2004 г. възлиза на 858 с обща площ 544 394,9 ха, чието разпределение по категории е представено в Таблица 9. Намаляването на площта на защитените територии през 2003 и 2004 г. се дължи на процеса на прекатегоризация на тези територии, съгласно категориите защитени територии, установени чрез Закона за защитените територии (ЗЗТ). През 2004 г. този процес се прояви в закриването на народните паркове и историческите места. В момента площта на ЗТ в България съставлява 4.9% от общата й площ. Най-голям относителен дял заемат природните паркове – 45%, следвани от националните паркове – 27.6% и резерватите – 14.1%. Най-малък е делът на поддържаните резервати – 0.8%. Съществуващите защитени територии имат висока природозащитна стойност. Площта на девствените гори е 257 000 ха (съгласно TBFRA20), което нарежда България на трето място в Европа. Естествените процеси са добре представени в българските ЗТ и поради това съществува голям потенциал те да се развият като качествени паркове според Пан-Европейската оценка.



Таблица 9: Площи на защитени територии (2002 – 2004 г.)



Категория защитена територия

(ЗТ)

Общ брой ЗТ

Обща площ на ЗТ (ха)

2002

2003

2004

2002

2003

2004

1.

Народни паркове

3

1

0

35690.6

1630.8

0

2.

Резервати

55

55

55

76979.0

76979.0

76979,0

3.

Поддържани резервати

35

35

35

4517.1

4517.1

4517,1

4.

Национални паркове

3

3

3

150362.3

150362.3

150362,3

5.

Природни паркове

8

10

10

210663.5

244723.3

244723,3

6.

Защитени местности

175

402

409

41634.4

50047.9

51220,9

7.

Природни забележителности

457

352

346

21833.6

16608.8

16592,3

8.

Исторически места

528

8

0

8246.7

134.8

0




Общо:

1264

866

858

549927.2

545004.0

544394.9

Източник: Изпълнителна Агенция по околна среда, Зелена книга 2004 г.

От друга страна, съществуващата мрежа от защитени територии не е напълно представителна. Строго защитените територии, включващи резервати, национални паркове и поддържани резервати, са 2.1% от територията на страната. В МОСВ е създаден е регистър на защитените територии. Съществен проблем е липсата на компютъризирани граници на защитените територии и липсата на Географска информационна система (ГИС) за системата от ЗТ. Кадастърът на ЗТ не е обвързан изцяло с националния поземлен кадастър.

Процесът на обявяване на ЗТ е бавен. Разработването и утвърждаването на планове за управление за националните и природните паркове и поддържаните резервати се оказа голямо предизвикателство. От приемането на Закона за защитените територии до края на 2004 г. са одобрени едва 21 плана.

  1. Разработване на националната част на мрежата НАТУРА 2000


ЗБР въведе нова форма на териториална защита на биологичното разнообразие чрез създаване на защитени зони за опазване на природните местообитания. През 2003 г. започна разработване на националната част от мрежата НАТУРА 2000 в България. Разработва се ГИС стратегия и национална ГИС база данни, съвместима с изискванията на Европейската Комисия. Понастоящем (януари 2007 г.) процесът на инвентаризация за целите на НАТУРА 2000 е завършен и в резултат на него са изготвени карти и стандартни описания, съобразени с изискванията за НАТУРА 2000. Във връзка с Директивата за птиците, 10921 защитени зони ще бъдат предложени за одобрение от Министерски съвет (февруари 2007 г.). Те покриват приблизително 16% от територията на страната. Впоследствие, одобреният от Министерски съвет окончателен списък от защитени зони по Директивата за птиците ще бъде обнародван в Държавен вестник. Във връзка с директивата за местообитанията в рамките на Националния съвет за биологичното разнообразие е дискутиран предварителен списък от 196 потенциални защитени зони (т.е. приблизително 15% от територията на страната). Одобреният списък от страна на горепосочения съвет ще бъде представен за одобрение пред Министерски съвет (февруари 2007 г.). Окончателният списък на защитени зони от НАТУРА 2000 по отношение на директивата за местообитания ще се обнародва едва след одобрение от Европейската комисия.
  1. Законодателство


През 2003 г. България приключи преговорите с ЕС по глава 22 “Околна среда”, като в областта на биоразнообразието няма преходни периоди. България е страна - участник в почти всички глобални или общоевропейски екологични конвенции. Опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в страната е регламентирано от три закона (Закон за защитените територии, Закон за лечебните растения, Закон за биологичното разнообразие) и подзаконовите нормативни актове към тях. През 2004 г. са приети Закон за ратификация на Протокол за опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие на Черно море към Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване и Закон за ратификация на Европейската конвенция за ландшафта.

Общата регламентация за опазване и използване на съответните биологични ресурси и биологично разнообразие е установена в секторните закони, покриващи, както естествените биологични ресурси, така и тези, култивирани от човека (Закон за опазването на земеделските земи, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за горите, Закон за ловното стопанство и опазване на дивеча, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за ветеринарномедицинското дело и др.).





  1. Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница