Шум
Шумът в околната среда, причинен от транспорта, е един от главните екологични проблеми в големите градове на страната. Проучването на градския шум се извършва по вътрешноведомствена методика и показатели, приети в рамките на Националната система за контрол, ограничаване и снижаване на градския шум. През 2004 г. броят на наблюдателните пунктове за измерване на шума е 592, което е с 27 повече в сравнение с 2003 г. През 2004 г. в 429 от пунктовете са регистрирани нива на шума над 60 dB(A). Анализът показва трайно запазване на неблагоприятна акустична обстановка в урбанизираната среда. Транспортният шум представлява 80-85% от общото шумово натоварване в големите населени места. Проблеми, които пряко кореспондират с шумовото замърсяване от наземния транспорт са липсата на изградени шумозащитни съоръжения, както и слабости в градоустройственото планиране, неефективна организация на движение и лошо поддържана пътна мрежа. Предстои разработването на нова Наредба за пределно допустимите нива на шум отчитаща и спецификата на авиационния шум.
Основният източник на промишлен шум са малките производствени предприятия, разположени в населените места – каквито са например дървообработващите предприятия, авторемонтните работилници, предприятията за алуминиева дограма и др. Големите промишлени обекти в/ извън населените места не натоварват допълнително акустичната среда.
В националното законодателство през 2003 г. са транспонирани Директива 2000/14/ЕО относно нивото на шумови емисии, излъчвани от оборудване, което работи на открито и Директива 86/594/ЕИО относно шума от домакински уреди. В края на август 2005 г. бе приет Закона за защита от шума в околната среда, който транспонира Директива 2002/49/ЕО относно оценката и управлението на шума в околната среда. В процес на разработване е вторично законодателство, с което да се въведат изискванията на Директива 2002/49/ЕО по отношение показателите за шум в околната среда и разработването на стратегически карти за шум и планове за действие. България е поела ангажимента от датата на пълноправното й членство в ЕС да прилага европейското законодателство в сектор “Шум”, прието до 2003 г.
Хоризонтални мерки
Извършеният през 2012 г. допълнителен анализ показва необходимостта от осъществяване на мерки за укрепване капацитета на институции, отговорни за прилагането на политиката по опазване на околната среда, вкл. чрез осигуряване на специализирано техническо оборудване и внедряване на информационни системи необходими за осъществяване на ефективен контрол на компонентите на околната среда. Такива мерки могат да се финансират под формата на техническа помощ.
Също така, за ефективното провеждане на политиката по околна среда е необходимо да се могат да се финансират дейности, свързани с извършване на анализи, проучвания, оценки и др. в областта на „управлението на водите” и „управлението на отпадъците” с цел подпомагане на компетентните дирекции при разработване на изискуемите съгласно приложимото законодателство документи. В сектор отпадъци успешното прилагане на политиката и постигането на целите за намаляване на депонираните отпадъци зависи в голяма степен от , както и мерки за повишаване на информираността на населението, подобряване на обществената чувствителност и промяна в поведението с цел намаляване депонирането на отпадъците, вкл. чрез изпълнението на демонстрационни и пилотни проекти.
Нужди от финансиране в сектор “околна среда”
Относителният дял на разходите за опазване и възстановяване на околната среда в България по отношение на БВП за периода 1999 – 2004 г. е следният:
Таблица 10: Относителен дял на разходите за околна среда като % от БВП (в хил. лева)
|
1999
|
2000
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
БВП по текущи цени
|
23 790 440
|
26 752 833
|
29 709 210
|
32 335 083
|
34 410 000
|
38 301 339
|
Разходи за околна среда
|
444 400
|
433 300
|
608 400
|
473 700
|
569 800
|
655 232
|
Дял на разходите за околна среда като % от БВП
|
1,87%
|
1,62%
|
2,05%
|
1,46%
|
1,66%
|
1,71%
|
Източник: Национален статистически институт
През периода 1999-2001 г. разходите в сектор “околна среда” в България се увеличават. През 2002-2003 г., се наблюдава намаляване на техните нива, в сравнение с размера на инвестициите през 2001 г., но те не се променят значително през годините, както като размер, така и като структура. През 2004 г. разходите се увеличават отново. За целия период най-голям дял в общите разходи имат разходите за опазване на водите, управление на отпадъците и опазване на чистотата на въздуха.
Оценка на необходимите разходи за сектор “околна среда”
През 1998 г. бе проведена оценка на необходимите разходи – инвестиционни и институционални по хармонизацията на националното с европейското законодателство в сектор “околна среда”. Оценката е извършена с техническата и финансова помощ на Европейския съюз в рамките на проект “Техническа помощ за разработване на Национална програма за сближаване с Европейското законодателство”. Програмата покрива периода 1998-2015 г. и се базира на статистическа информация, експертни оценки, подготвени програми и проучвания. През 1999 г. бе направена актуална и подробна оценка на разходите за изпълнение на различни директиви, което бе осъществено в рамките на проект BUL 111 “Развитие на българска програма за прилагане на сближеното законодателство със законодателството на ЕС в областта на околната среда”, разработена също с финансовата подкрепа на ЕС.
Последното проучване по отношение на разходите свързани с присъединяването към ЕС бе проведено от експерти на Световната банка. То бе базирано на предходните две проучвания и бе завършено през 2001 г. Резултатите от това проучване са както следва:
Таблица 11: Разходи за присъединяването към ЕС (в млн. евро, 2001 г.).
Сектор
|
Общи инвестиционни разходи
|
Годишни инвестиционни разходи22
|
Годишни разходи за експлоатация и поддръжка
|
Общи годишни разходи
|
Мин.
|
Макс.
|
Мин.
|
Макс.
|
Мин.
|
Макс.
|
Мин.
|
Макс.
|
Замърсяване на въздуха
|
3051
|
3260
|
359
|
383
|
391
|
428
|
750
|
811
|
Питейни води
|
246
|
1 463
|
29
|
172
|
16
|
53
|
45
|
225
|
Канализация
|
734
|
1 114
|
86
|
131
|
16
|
22
|
102
|
153
|
Третиране на отпадъчни води
|
476
|
850
|
56
|
100
|
49
|
102
|
105
|
202
|
Управление на отпадъците
|
850
|
1 150
|
100
|
135
|
93
|
132
|
193
|
267
|
Нитрати
|
103
|
155
|
12
|
18
|
-
|
-
|
12
|
18
|
Други23
|
30
|
30
|
3
|
3
|
12
|
12
|
15
|
15
|
Общо
|
5 490
|
8 022
|
645
|
942
|
577
|
749
|
1 222
|
1 691
|
Източник: Световна банка, 2001 г.
Необходимостта от допълнителни инвестиции във всички области, свързани с околната среда в България, са очевидни. Проучването на Световната банка относно необходимите ресурси за изпълнение изискванията на ЕС за опазване и управление на околната среда показват, че те значително надхвърлят възможностите за финансиране със съществуващи национални финансови средства и доказват нуждата от допълнително външно финансиране, особено в публичния сектор. В тази връзка, финансовата помощ от ЕС по линия на предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД през последните 6 години изигра значителна роля. За следващите 7 години, България ще разчита в значителна степен на Кохезионния и Структурните фондове на ЕС, а също и на възможностите за финансиране, които могат да се осигурят от международните финансови институции (МФИ) и чрез ПЧП.
В Анекс 6 от настоящия документ е поместен преглед на финансовите ресурси за периода 2007-2013 г., необходими за изпълнението на изискванията на европейските директиви в секторите “води”, “отпадъци” и “биоразнообразие”, попадащи в обхвата на оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.”.
Преходни периоди и програми за прилагане на директиви на ЕС
По време на преговорите за присъединяване към ЕС по глава 22 “Околна среда” бяха положени значителни усилия за точното изясняване на параметрите на финансовите ангажименти, които страната поема във връзка с изпълнение изискванията на законодателството на ЕС. Вследствие на проведените анализи бе установено, че България не разполага с всички необходими финансови ресурси за пълното прилагане на изискванията на директивите на ЕС в рамките на съответните времеви периоди. В тази връзка бяха договорени преходни периоди за много от изискванията, свързани с изпълнение на на т.нар. “тежки директиви”. С оглед обосновка на необходимите преходни периоди бяха разработени програми за прилагане на изискванията на съответните директиви. Програмите съдържат изчисления на необходимите финансови средства. В резултат на проведените преговори бяха договорени преходни периоди по отношение на 10 директиви от европейското законодателство в сектор “околна среда”.
В рамките на прилагащите програми бяха направени по-детайлни изчисления за необходимите разходи за постигане на съответствие с изискванията на ЕС. От друга страна беше направена оценка и на финансовите последици за страната във връзка с изпълнението на изисквания на европейското законодателство, тъй като в тези директиви са съсредоточени повече от 90% от необходимите ресурси за осъществяване на европейските изискванията. Изразено в цифри, това означава следното:
Таблица 12: Общи инвестиционни разходи за публичния сектор съгласно програмите за прилагане (в млн. евро).
Сектор
|
Общи инвестиционни разходи
|
Инвестиционни разходи до 2005 г.
|
Инвестиционни разходи за периода
2005 – 2009 г. (годишно и с натрупване)
|
Инвестиционни разходи след 2009 г.
|
2005
|
2006
|
2007
|
2008
|
2009
|
2005 - 2009
|
Води24
|
2 218
|
144
|
120
|
151
|
175
|
211
|
239
|
896
|
1 177
|
Отпадъци
|
445
|
53
|
51
|
52
|
54
|
29
|
31
|
216
|
176
|
КПКЗ
|
47
|
16
|
8
|
7
|
7
|
6
|
4
|
31
|
0
|
ГГИ
|
657
|
137
|
164
|
195
|
161
|
0
|
0
|
520
|
0
|
Общо
|
3 367
|
350
|
343
|
405
|
396
|
245
|
274
|
1 663
|
1 353
|
Източник: Програми за прилагане на директиви на ЕС
Сподели с приятели: |