Програма от 2009 г., озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите



страница1/9
Дата04.01.2018
Размер0.95 Mb.
#41627
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1. Контекст на предложението

1.1 Общ контекст

Стокхолмската програма от 2009 г., озаглавена „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите“1, подчерта значението на това гражданството на Съюза да се превърне в реалност и постави гражданите в центъра на политиките на ЕС в областта на правосъдието. Предвидените в нея действия са насочени към „изграждане на Европа на гражданите“, включително чрез популяризиране на правата на гражданите, и по-специално на правото на свободно движение. Свързаният с програмата План за действие2 потвърждава тази мисия и посочва, че едно добре функциониращо Европейско съдебно пространство „следва да бъде поставено в услуга на гражданите и предприятията, за да подкрепя икономическата активност на единния пазар (…)“. Във връзка с това планът за действие предвижда приемането на законодателно предложение за премахване на формалностите по легализирането на официални документи между държавите членки. В този контекст в резолюцията си относно Стокхолмската програма Европейският парламент счете, че приоритетите в областта на гражданското правосъдие трябва да удовлетворяват на първо място потребностите, изразени от отделните граждани и стопански субекти. Ето защо той призовава „за проста и независима европейска система за (…) премахване на изискванията за легализиране на документи“3.

В отговор на това в своя Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.4 Европейската комисия потвърди ангажимента си да улесни свободното движение на официални документи в рамките на ЕС и през декември 2010 г. представи на обществеността конкретна визия, изложена в Зелената книга, озаглавена „По-малко административни процедури за гражданите: насърчаване на свободното движение на официални документи и признаването на действието на актовете за гражданско състояние“5. С тази зелена книга Комисията постави началото на консултации относно способите, чрез които могат да се улеснят използването и приемането на официалните документи между държавите членки.

Едновременно с това изграждането на единния пазар на ЕС получи нов тласък с приемането на Акта за единния пазар6, чиято цел е да се укрепи доверието на гражданите в техния вътрешен пазар и неговият потенциал да се разгърне в максимална степен, така че той да се превърне в същинския двигател на икономическия растеж в Съюза. Наред с другото, това предполага премахване на непропорционалните пречки пред гражданите и предприятията на Съюза, които не им позволяват да се възползват напълно от свободите, присъщи на вътрешния пазар. Насърчаването на трансграничната мобилност на гражданите и предприятията в ЕС също е един от основните елементи на Акта за единния пазар II7, като то е и предпоставка за реализиране на неговия потенциал. За тази цел Комисията е решена да продължи да работи за осъществяване на своята визия за единен пазар, в който гражданите и предприятията могат да се движат свободно през граница, когато и където поискат, без неоснователни ограничения, породени от различаващи се национални разпоредби.

В същия дух Планът за действие на Комисията относно европейското дружествено право и корпоративно управление8 има за цел да се окаже подкрепа на европейските предприятия, по-специално във връзка със засилването на правната сигурност за техните трансгранични операции. Следва да се спомене, че в Програмата в областта на цифровите технологии за Европа9 се прави позоваване на предложеното законодателство относно електронната идентификация и електронните подписи10, в което се разглежда въпросът за административните формалности, свързани с тези инструменти за идентификация.

Съгласно наскоро приетия План за действие „Предприемачество 2020 г.“11 намаляването на прекомерната регулаторна тежест остава на челно място в политическата програма на Комисията. Планът за действие призовава за премахване или намаляване на бюрократичните формалности, когато е възможно, за всички предприятия и особено за микропредприятията, включително за самостоятелно заетите лица и за свободните професии, които са особено застрашени от тежестите на бюрокрацията поради по-малките си размери и ограничените човешки и финансови ресурси. Във връзка с това той съдържа ангажимента на Комисията да предложи законодателство за премахване на обременяващите изисквания за легализация на официални документи, които МСП трябва да предоставят за осъществяването на трансгранична дейност в рамките на единния пазар. Този ангажимент е насочен към постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места12, и по-специално на целта за подобряване на бизнес средата в Европа.

Всички горепосочени инициативи спомагат за решителния принос на ЕС за преодоляване на финансовата и икономическа криза.

Следователно намаляването на бюрократичните формалности, опростяването на процедурите за трансгранично използване и приемане на официалните документи между държавите членки, както и хармонизирането на свързаните с това разпоредби са от полза за всички действия, които имат за цел да се постигне напредък в изграждането на Европа за гражданите и на добре функциониращ единен пазар за предприятията на ЕС.

На 25 май 1987 г. държавите членки приеха Брюкселската конвенция за премахване на легализацията на документите между държавите членки на Европейските общности. Тази конвенция обаче не влезе в сила, тъй като не бе ратифицирана от всички държави членки, но се прилага временно от шест от тях в отношенията помежду им.

Въпреки всичко целта, която си е поставил ЕС — да представлява пространство на задълбочена социална и икономическа интеграция, би трябвало да позволи на гражданите и предприятията да се възползват пълноценно от правата и свободите, гарантирани от Договорите и от Хартата на основните права на ЕС, и би трябвало да им даде възможност за опростяване на ежедневието и стопанската им дейност до степен, която надхвърля стандартите, установени от съществуващите инструменти на Съюза и от международното право.

Настоящото предложение е една от ключовите инициативи през Европейската година на гражданите (2013 г.)13 и същевременно представлява конкретен принос към политиката на „Правосъдие за растеж“. То е вдъхновено от споменатите действия, инициативи и ангажименти на Съюза и ги допълва, доколкото спомага за пълноценното упражняване от страна на гражданите и предприятията на Съюза на ключовите им права, произтичащи от гражданството на Съюза и вътрешния пазар. Предложението има и добавена стойност, която се изразява в това, че с него се установяват хоризонтални принципи относно използването и приемането на официални документи между държавите членки, допълва се съществуващото секторно законодателство на Съюза в тази област, запълват се празнините в областите, които засега остават неуредени от правото на Съюза, и се подпомагат инициативите, насочени към опростяване на живота на гражданите и на условията за осъществяване на стопанска дейност за икономическите оператори14. Наред с това, предложението утвърждава принципа на взаимно доверие между органите на държавите членки, тъй като води до подобряване на познанията им за официалните документи на другите държави членки и се създава административно сътрудничество между органите.

1.2 Основания и цели на предложението

Мобилността на гражданите на Съюза е практическа реалност, за което свидетелства по-специално фактът, че около 12 милиона от тях учат, работят или живеят в друга държава членка, на която не са граждани. Тази мобилност се улеснява от правата, произтичащи от гражданството на Европейския съюз, по-специално правото на свободно движение и по-общо правото на лицата да бъдат третирани като граждани на държавата членка на пребиваване. Тези права показват наличието на по-добро разбиране за стойността на европейската интеграция и благоприятстват такова разбиране.

Същото се отнася и за предприятията на ЕС, по-специално МСП. Почти половината от тях участват в някакъв вид международни контакти и не по-малък брой прибягват редовно до използването на свободите на вътрешния пазар посредством осъществяването на трансгранични търговски сделки или обслужване на клиенти в различни държави членки.

Въпреки факта, че правото на свободно движение и пребиваване, както и свободите на вътрешния пазар са твърдо залегнали в първичното право на Съюза и са развити значително във вторичното право на Съюза, все още съществува разминаване между съществуващите правни норми и реалността, с която се сблъскват гражданите и предприятията, когато искат да упражнят тези права на практика.

Ако в днешно време гражданите и предприятията на Съюза упражнят правата си на свободно движение или свободите на вътрешния пазар, например като изберат да пребивават или да извършват стопанска дейност в друга държава членка, те са изправени пред редица трудности при представянето на необходимите официални документи на съответните органи и извършването на необходимото за тяхното приемане от тази държава членка, за разлика от нейните собствени граждани и предприятия. Общата функция на тези документи е, че те представляват доказателство за факти, документирани от даден орган. В повечето случаи те се представят с цел получаване на достъп до право, получаване на услуга или изпълнение на задължение. Дори когато тези документи са напълно законни и не представляват проблем в страната им на произход, гражданите и предприятията все пак трябва да преминат през непропорционално сложни и тежки административни процедури, за да докажат автентичността им в другата държава членка. Това често е източник на чувство за безсилие и раздразнение и не благоприятства изграждането на Европа на гражданите.

Въпросните административни формалности са легализацията и заверката с апостил, които се изискват за установяване автентичността на официалните документи, така че те да могат да бъдат използвани извън държавата членка, в която са издадени. Тези формалности касаят по-специално истинността на подписа и качеството, в което е действало лицето, подписало документа. Други формалности, служещи за подобни цели при трансгранични ситуации, са изискванията за заверка на копията и преводите.

Легализацията и апостилът се характеризират с правна уредба, която е разпокъсана, тъй като произтича от няколко източника: национални закони, които се различават значително помежду си; много на брой многостранни и двустранни международни конвенции, които са ратифицирани от различен и едновременно с това ограничен брой държави и които не са в състояние да осигурят решенията, необходими за гарантиране на свободното движение на европейските граждани; разпокъсано законодателство на Съюза, с което се уреждат само някои ограничени аспекти на повдиганите въпроси. Резултатът е липса на яснота и правна уредба, която не осигурява правната сигурност, нужна на европейските граждани и предприятия за решаването на въпроси с пряко въздействие върху всекидневния им живот.

Всички посочени формалности налагат извършването на административни действия и са свързани със загуба на време и със значителни разходи, чийто размер силно варира от една държава членка до друга. Освен това те не винаги предотвратяват измамите и подправянето на официални документи. Вследствие на това тези формалности могат да се разглеждат като остарели и непропорционални механизми за гарантиране на набелязаната цел за правна сигурност. Нужно е да се намерят по-ефективни, по-сигурни и по-прости механизми или системи, които да осигурят възможност за засилване на взаимното доверие и за насърчаване на по-тясното сътрудничество между държавите членки в рамките на единния пазар, особено по отношение на по-ефективното предотвратяване на измамите и подправянето на официалните документи.

Съществуващите езикови пречки се изострят от липсата на многоезични стандартни удостоверения на равнището на Съюза за официалните документи, които се използват най-често между държавите членки.

Затруднения, свързани с разходите и вложеното време, възникват и за националните публични администрации.

Казано обобщено, има няколко проблемни фактора, които обуславят необходимостта от действия от страна на ЕС:

1. Повишената мобилност в границите на ЕС от страна на гражданите и предприятията на Съюза, които се сблъскват с посочените административни формалности, костващи разходи и загуба на време.

2. Непряката дискриминация на гражданите на други държави членки в сравнение със собствените граждани при ситуации с трансграничен елемент.

3. Разпокъсаната правна уредба на равнище ЕС и на международно равнище по отношение на легализацията, апостила и административното сътрудничество.

4. Недостатъците на действащото европейско и международно законодателство относно движението на официални документи.

Тези проблемни фактори са анализирани подробно в оценката на въздействието, придружаваща предложението.

Общата цел на настоящото предложение от хоризонтално естество е да опрости набелязаните административни формалности с оглед да се улеснят и укрепят упражняването от страна на гражданите на Съюза на правото на свободно движение в ЕС и упражняването от страна на предприятията на правото на свободно установяване и правото на свободно предоставяне на услуги в рамките на единния пазар, като същевременно защитава обществения интерес да се гарантира автентичността на официалните документи.

По-конкретно, предложението има за цел:



  • да се намалят практическите трудности, предизвиквани от набелязаните административни формалности, и по-специално да се премахнат свързаните с тях бюрократични процедури, разходи и забавяния;

  • да се намалят разходите за превод, свързани със свободното движение на официални документи в рамките на ЕС;

  • да се опрости разпокъсаната правна уредба относно движението на официални документи между държавите членки;

  • да се осигури по-голямо разкриване на случаите на измами и подправяне на официални документи;

  • да се отстранят рисковете от дискриминация на гражданите и предприятията на Съюза.

С предложението се опростяват разпоредбите и процедурите, прилагани понастоящем между държавите членки във връзка с проверката на автентичността на някои официални документи, като същевременно се допълва съществуващото секторно законодателство на Съюза, включително разпоредбите относно движението на определени официални документи, посредством премахване на изискванията за легализация и апостил и опростяване използването на копия и преводи. Предложението черпи вдъхновение от действащото секторно законодателство на Съюза и от релевантните международни инструменти, като същевременно засилва доверието в официалните документи, издавани в другите държави членки. От друга страна, то не изменя действащото секторно законодателство на Съюза, съдържащо разпоредби относно легализацията, подобна формална процедура, други формални процедури или административното сътрудничество, а го допълва.

1.3 Обхват и правни последици

1.3.1 Обхват

В обхвата на настоящото предложение са включени издадените от органи на държавите членки официални документи, които имат формална доказателствена сила по отношение на раждане, смърт, име, брак, регистрирано партньорство, произход, осиновяване, местопребиваване, гражданство, национална принадлежност, недвижимо имущество, правен статут и представителство на дружество или друго предприятие, права на интелектуална собственост и липса на съдебно минало. Документите, съставени от частни лица, и документите, издадени от органи на трети държави, са изключени от обхвата му.



1.3.2 Правни последици

Настоящото предложение е последваща стъпка спрямо Зелената книга на Комисията от 2010 г. относно административните формалности, прилагани за установяване на автентичността на официалните документи между държавите членки. То е насочено към установяването на автентичността на официалните документи и черпи вдъхновение от действащото законодателство на ЕС и релевантните международни инструменти. Важно е да се подчертае, че предложението не засяга въпроса за признаването на последиците от официалните документи между държавите членки и че с него не се извършва пълно хармонизиране на всички официални документи, съществуващи в държавите членки, и на ситуациите, в които те са необходими на гражданите и предприятията от ЕС при трансгранични хипотези.

Многоезичните стандартни удостоверения на Съюза, които ще бъдат въведени с настоящото предложение, няма да произвеждат правно действие по отношение признаването на съдържанието им в държавите членки, в които ще бъдат представяни. Тези стандартни удостоверения няма да възпрепятстват използването на еквивалентните им официални документи, съставени от органи на издаващата държава членка. От гледна точка на автентичността им, при използването им многоезичните стандартни удостоверения на Съюза ще имат същата формална доказателствена сила като националните им еквиваленти. Основната им цел ще бъде да се намалят оставащите изисквания за превод, поставяни пред гражданите и предприятията на Съюза.

2. Резултати от консултациите със заинтересованите страни и оценка на въздействието

Със заинтересованите страни, държавите членки и обществеността бяха проведени обширни консултации, особено след приемането на Зелената книга на Комисията. Комисията получи голям общ брой становища от държавите членки, национални и международни професионални организации, както и от граждани. Както е посочено по-горе, настоящото предложение се отнася единствено до първата част от Зелената книга, озаглавена „Свободно движение на официални документи“. Втората част, отнасяща се до признаването на действието на актовете за гражданско състояние, не е предмет на предложението.

Изразените становища показват, че мнозинството от държавите членки и от заинтересованите страни приветстват намерението на Комисията да отмени административните формалности, свързани с проверката на автентичността на официалните документи. Те обаче подчертаха необходимостта да се въведат придружаващи защитни мерки, като например възможността за проверяване на автентичността на официалните документи посредством засилено административно сътрудничество в целия ЕС, с цел да се улесни преходът от настоящата система към новата правна уредба, да се гарантира правната сигурност и измамите да бъдат сведени до минимум.

През 2012 г. Комисията продължи да провежда срещи и консултации със съответните заинтересовани страни, за да допълни и актуализира изразените становища по първата част от Зелената книга. Наред с другото, бяха проведени срещи с Международната комисия по гражданско състояние (ICCS), Хагската конференция по международно частно право, Съветът на нотариатите в Европейския съюз (CNUE), Европейската асоциация на службите по регистрация (EVS), Европейската асоциация на занаятчиите и на малките и средните предприятия (UEAMPE), Европейската асоциация на поземлените регистри (ELRA) и Международната асоциация на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ILGA).

На 27 септември 2012 г. бе проведена среща с експерти от държавите членки с цел обсъждане на работен документ, съдържащ основните елементи на предложението. Комисията продължи да обсъжда тези елементи с експерти от няколко държави членки.

Тя извърши също така задълбочена оценка на въздействието, която е представена заедно с настоящото предложение.



3. Правни елементи на предложението

3.1 Обобщение на предлаганите мерки

С предложението се въвежда ясен набор от хоризонтални разпоредби, чрез които официалните документи, попадащи в неговия обхват, се освобождават от изискванията за легализация или подобна формална процедура (апостил). С него се предвижда също така опростяване на други формалности, свързани с трансграничното приемане на официални документи, и по-точно на заверени копия и заверени преводи. С цел да се гарантира автентичността на официалните документи, които са в обращение между държавите членки, предложението въвежда ефективно и надеждно административно сътрудничество, което се базира на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г.15 ИСВП включва и функция за поддържане на архив на примерните образци на официалните документи, използвани в рамките на единния пазар, който може да се използва за първоначална проверка на непознатите документи.

С предложението се въвеждат също така многоезични стандартни удостоверения на Съюза за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут и представителство на дружество или друг вид предприятие. Освен това, с цел по-нататъшно намаляване на оставащите изисквания за превод, поставяни пред гражданите и предприятията на ЕС, би могло такива многоезични стандартни удостоверения на Съюза да се въведат на по-късен етап и за официалните документи, отнасящи се за името, произхода, осиновяването, пребиваването, гражданството и националната принадлежност, недвижимото имущество, правата на интелектуална собственост и липсата на съдебно минало. Многоезичните стандартни удостоверения на Съюза не следва да бъдат задължителни, но когато бъдат използвани, те следва да имат същата формална доказателствена сила като еквивалентните им официални документи, изготвяни от органите на издаващата държава членка.

Основните елементи на предложението могат да се обобщят както следва:

3.1.1 Предмет и обхват (членове 1 и 2)

С предложението се насърчава свободното движение на гражданите и дружествата или другите видове предприятия, посредством освобождаване на някои официални документи, издавани от органите на държавите членки, от изискването за извършване на различните форми на легализация или на подобни или други формални процедури, свързани с приемането на тези документи от други държави членки при представянето им на техни органи. С него се предвижда също така въвеждането на многоезични стандартни удостоверения на Съюза за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут и представителство на дружество или друг вид предприятие.

В обхвата на предложението са включени официални документи, издавани от органи на държава членка, които трябва да бъдат представени на органите на друга държава членка. Предложението не се отнася за признаването на съдържанието на официалните документи, издавани от органите на държавите членки.

То касае случаите, при които посочените официални документи се изискват при трансгранични хипотези от: i) органи на публичната власт на държавите членки или ii) образувания в държавите членки, на които със закон или административно решение е възложено да осъществяват публични функции.



3.1.2 Определения (член 3)

Предложението съдържа определения на следните термини: „официални документи“, „орган“, „легализация“, „подобна формална процедура“, „друга формална процедура“ и „централен орган“. В него се посочва по-специално, че терминът „официални документи“ означава единствено документите, издадени от органите на държава членка, които имат формална доказателствена сила по отношение на раждането, смъртта, името, брака и регистрираното партньорство, произхода, осиновяването, местопребиваването, гражданството и националната принадлежност, недвижимото имущество, правния статут и представителството на дружество или друг вид предприятие, правата на интелектуална собственост и липсата на съдебно минало.



3.1.3 Освобождаване от легализация или подобна формална процедура (член 4)

Съгласно предложението общият принцип е, че когато се представят на органите на други държави членки, официалните документи с произход от държава членка, които попадат в обхвата на предложения регламент, са освободени от всички форми на легализация или подобни формални процедури, предвидени в Хагската конвенция от 1961 г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове.



3.1.4 Опростяване на други формални процедури (членове 5 и 6)

Съгласно предложението органите не могат да изискват едновременното представяне на оригинала на официален документ и негово заверено копие, издадени от органите на други държави членки. Освен това органите са длъжни да приемат незаверено копие, ако оригиналният документ е представен заедно с него, а също и заверените копия, издадени в други държави членки.

В предложението се предвижда, че органите трябва да приемат незаверени преводи на официални документи, издадени от органите на другите държави членки. Ако органите на държавата членка, в която е представен официалният документ, имат основателни съмнения относно точността или качеството на неговия превод в конкретен случай, те могат да поискат да бъде направен заверен превод на документа.

3.1.5 Искане на информация в случай на основателно съмнение (член 7)

В предложението се предвижда, че ако органите на държавата членка, в която са представени официален документ или негово заверено копие, имат основателни съмнения относно автентичността на тези документи, и по-специално относно истинността на подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, или автентичността на печата или марката, и съмненията не могат да бъдат отстранени по друг начин, те могат да отправят искане за информация до съответните органи на държавата членка, в която са издадени документите. Ако даден национален орган няма достъп до Информационната система за вътрешния пазар, той може да поиска информация от централния орган на своята държава членка по реда на процедурата, установена в нея. Когато централният орган не е в състояние да отговори на такова запитване, той предава искането на централния орган на държавата членка, в която е издаден документът. Органите, до които са отправени исканията, следва да предоставят отговор във възможно най-кратък срок, който не може да превишава един месец.



3.1.6 Административно сътрудничество (членове 8, 9 и 10)

В предложението се посочва, че Информационната система за вътрешния пазар следва да се използва за целите на исканията за информация, когато е налице основателно съмнение относно автентичността на официалните документи, както и във връзка с техните заверени копия. Информационната система за вътрешния пазар е софтуерно приложение, достъпно по интернет и разработено от Комисията в сътрудничество с държавите членки с цел да подпомага държавите членки при практическото изпълнение на изискванията за обмен на информация, установени в актове на Съюза, както например в настоящия регламент. Тя позволява в архива ѝ да се събират образци на национални официални документи, което ще е от полза и за националните органи, включително от езикова гледна точка, тъй като ще им позволи да се запознаят с документите на другите държави членки.

Предложението съдържа и подробни разпоредби относно определянето, функциите и срещите на централните органи. Наред с другите си дейности, централните органи установяват и редовно актуализират най-добри практики за предотвратяване на измамите с официални документи.

3.1.7 Многоезични стандартни удостоверения на Съюза (членове 11, 12, 13, 14 и 15)

С предложението се въвеждат многоезични стандартни удостоверения на Съюза на всички официални езици, отнасящи се за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут и представителство на дружество или на друг вид предприятие, като те се съдържат съответно в приложения I, II, III, IV и V. Многоезичните стандартни удостоверения на Съюза ще бъдат на разположение на гражданите и дружествата или другите предприятия паралелно и като алтернатива на националните официални документи, ще се получават на доброволна основа и ще имат същата формална доказателствена сила като подобните им официални документи, съставяни от органите на издаващата държава членка. Когато за конкретен официален документ има въведено многоезично стандартно удостоверение на Съюза, при поискване органите на държавата членка са длъжни да издадат такова удостоверение, ако в съответната държава членка съществува еквивалентен официален документ. Въпросът кои органи издават удостоверенията следва да се уреди от националното право на всяка държава членка. Удостоверението трябва да се издаде при същите условия (напр. по отношение на дължимите такси) както еквивалентния му официален документ, съществуващ в съответната държава членка. Стандартните удостоверения не произвеждат правно действие по отношение на признаването на тяхното съдържание в държавите членки, където ще бъдат представени.

Предвид нарастващото ползване на съвременни комуникационни технологии в областта на официалните документи, Комисията ще разработи електронни версии на многоезичните стандартни удостоверения на Съюза или други формати, които да са удобни за електронен обмен, и ще насърчи държавите членки да ги направят достъпни за гражданите, дружествата и другите предприятия на Съюза.

Комисията ще изготви подробни насоки относно издаването на многоезичните стандартни удостоверения на Съюза в сътрудничество с централните органи на държавите членки.



3.1.8 Връзка с други инструменти (членове 16, 17 и 18)

Предложението не възпрепятства прилагането на законодателството на Съюза, съдържащо разпоредби относно легализацията, подобна на нея формална процедура или други формални процедури, нито прилагането на законодателството на Съюза относно електронните подписи и електронната идентификация. На последно място, предложението не възпрепятства използването на други системи за административно сътрудничество, създадени със законодателството на Съюза, които служат за обмен на информация между държавите членки в специфични области (например системата CCN/CSI в областта на данъчното облагане и митниците).



3.1.9 Преразглеждане (Член 21)

Комисията следва да извършва оценка на прилагането на регламента на всеки три години и да изготвя доклад, придружаван от предложения за изменения. В този контекст тя следва по-специално да разглежда дали е необходимо обхватът на регламента да бъде разширен, така че той да обхване допълнителни категории официални документи. Комисията трябва да обмисля също така ползите от представянето на предложения за допълнителни многоезични удостоверения на Съюза за официалните документи, отнасящи се за името, произхода, осиновяването, местопребиваването, гражданството и националната принадлежност, недвижимото имущество, правата на интелектуална собственост и липсата на съдебно минало, или за категориите, попадащи в евентуално разширения обхват на регламента.



3.2 Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 21, параграф 2 от ДФЕС, който оправомощава Европейския парламент и Съвета да приемат разпоредби с оглед улесняване на упражняването на правата на гражданите на Съюза да се движат и да пребивават свободно в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното прилагане. Административните пречки пред трансграничното използване и приемане на официалните документи имат пряко въздействие върху свободното движение на гражданите. Следователно премахването на тези пречки ще улесни осъществяването на свободното движение на гражданите съгласно предвиденото в член 21, параграф 2 от ДФЕС.

Посоченият член се разглежда във връзка с член 114, параграф 1 от ДФЕС, който оправомощава Европейския парламент и Съвета да приемат мерки за сближаване на разпоредбите, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар. Административните пречки пред трансграничното използване и приемане на официалните документи имат пряко въздействие върху пълноценното упражняване на предоставените на предприятията на ЕС свободи на вътрешния пазар, описани в член 26, параграф 2 от ДФЕС и посочени в член 114, параграф 1 от ДФЕС. Следователно това е подходящото допълнително правно основание за включването в обхвата на регламента на официалните документи, използвани от предприятията на Съюза при трансгранични ситуации в рамките на вътрешния пазар.

Посочените в член 21, параграф 2 и член 114, параграф 1 от ДФЕС мерки се приемат по реда на обикновената законодателна процедура, установена в член 294 от ДФЕС, и след консултация с Икономическия и социален комитет по отношение на мерките, предвидени по член 114, параграф 1 от ДФЕС.

Предвид установените проблеми и набелязаните цели, регламентът изглежда най-подходящата законодателна форма за предложението.

3.3 Субсидиарност и пропорционалност

3.3.1. Принцип на субсидиарност

Настоящото предложение е в съответствие с изискванията за субсидиарност.

Проблемите, описани по-горе и в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, имат явен трансграничен характер и поради самото си естество не могат да бъдат решени по подходящ начин на равнището на отделните държави членки. Всякакви едностранни действия от страна на държавите членки биха били в противоречие с целта за правна сигурност и предвидимост за гражданите и стопанските субекти и биха усложнили допълнително съществуващото несъответствие между законите. Освен това държавите членки не са в състояние да предложат реални решения на свързаните с тези проблеми предизвикателства поради тяхното европейско измерение. Действията на равнището на Съюза ще позволят на гражданите и предприятията на Съюза да използват различни категории официални документи при трансгранични ситуации, без да бъдат подложени на непропорционално сложни и тежки административни формалности. Поради това действието от страна на ЕС ще гарантира по-голяма ефикасност. Приемането на пряко приложима мярка за опростяване, съдържаща хоризонтални принципи относно свободното движение на официални документи между държавите членки, както и въвеждането на многоезични стандартни удостоверения на Съюза показват явната добавена стойност на подобно действие.

3.3.2. Принцип на пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като се ограничава стриктно до необходимото за постигането на залегналите в него цели. С него не се прави опит за хармонизиране на официалните документи на държавите членки или на разпоредбите относно движението на тези документи в рамките на ЕС. Предложението има за цел единствено отмяната или опростяването на набелязаните административни формалности, като са предвидени необходимите допълнителни елементи, за да се даде възможност за извършването на проверка на автентичността на официалните документи в случай на основателно съмнение.

Оценката на въздействието, която го придружава, показва, че ползите от основните елементи на това предложение оправдават разходите за него, както и че предлаганите мерки са пропорционални.

3.4 Въздействие върху основните права

В съответствие със Стратегията за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз16 Комисията се увери, че предложението съблюдава правата, изложени в Хартата, и което е по-важно — че то насърчава допълнително тяхното прилагане. Във връзка с това предложението по-специално:



  • решава проблема с непряката дискриминация на гражданите на други държави членки в сравнение със собствените граждани, тъй като официалните документи с произход от други държави членки вече няма да се нуждаят от извършване на допълнителни административни формалности в сравнение с идентичните или еквивалентните им „местни“ документи, които се използват по-често от собствените граждани на съответната държава членка (член 18 от ДФЕС);

  • благоприятства правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, правото да се търси работа, правото на установяване и правото на предлагане на услуги и на извършване на стопанска дейност в други държави членки (членове 45, 15 и 16 от Хартата);

  • оказва положително въздействие върху правото на зачитане на личния и семейния живот, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство, правото на собственост, както и правата на детето (членове 7, 9, 17 и 24 от Хартата).

Комисията извърши също така проверка за пълното съответствие на предложението с член 8 от Хартата, който гарантира правото на защита на личните данни, особено по отношение на обмена и предаването на данни в рамките на предлаганото административно сътрудничество, основано върху Информационната система за вътрешния пазар.

Оценката във връзка с основните права е подробно описана в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.



4. ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

4.1. Въздействие върху бюджета

Единствените очаквани незначителни разходи за бюджета на ЕС са свързани с дейности по обучение и провеждане на срещи. Информационната система за вътрешния пазар е гъвкава и може да се адаптира спрямо всяка национална административна структура (централизирана, напълно децентрализирана или междинен вариант) и употребата ѝ не води до никакви ИТ разходи за държавите членки. Понастоящем Информационната система за вътрешния пазар работи с около 13 000 регистрирани потребители в няколко законодателни области (професионални квалификации, услуги, обработване на преписки в рамките на SOLVIT, командироване на работници, транспортиране на пари и права на пациентите). Създаването на нов модул в ИСВП, посветен на административното сътрудничество, предвидено в настоящото предложение, няма да доведе до нови разходи и може да се извърши в рамките на работните процеси, които са вече разработени (напр. разработване на софтуер, функционалности за превод, поддръжка на системата, помощни услуги и т.н.). Следователно няма да бъде необходимо за официалните документи да се създава нов, специален сървър.

Добавянето на нови потребители на Информационната система за вътрешния пазар след като започне прилагането на настоящия регламент може да бъде извършено чрез използване на капацитета на настоящата инфраструктура на ИСВП. Що се отнася до евентуалните разходи за обучение, свързани с настоящото предложение, те ще бъдат покрити по модел за поделяне на разходите с принос от страна на ГД „Правосъдие“ на Комисията. Според оценките общата сума на еднократно ангажираните разходи за необходимите дейности по обучение относно Информационната система за вътрешния пазар, свързани единствено с настоящото предложение, ще бъде около 50 000 EUR.

4.2. Опростяване

Опростяването на набелязаните административни формалности ще улесни значително живота на гражданите и предприятията на Съюза (и по-специално на МСП) при използването на официални документи в трансгранични ситуации.

Предложението е мярка за опростяване от хоризонтално естество. Премахването на непропорционално сложните и тежки административни формалности по удостоверяване на автентичността на различни официални документи ще улесни и подобри упражняването на правото на гражданите на Съюза на свободно движение в рамките на ЕС и правото на предприятията (по-специално на МСП) на свобода на установяване и свобода за предоставяне на услуги в рамките на вътрешния пазар.

Административното сътрудничество на базата на Информационната система за вътрешния пазар ще служи за оказване на помощ по искания за информация, когато са налице основателни съмнения, и при прилагането на новите разпоредби. Националните органи ще се ползват от наличните функционалности на ИСВП, сред които са предоставянето на многоезична система за комуникация, предварително преведени и стандартни въпроси и отговори, както и архив от образци на официални документи, използвани в рамките на вътрешния пазар. Обменът на информация и документи по електронен път ще даде възможност за ефикасен и сигурен обмен на електронни версии на официалните документи.

На последно място, многоезичните стандартни удостоверения за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут на дружество ще намалят оставащите изисквания за превод, поставяни пред гражданите и предприятията на ЕС, като това ще има положително въздействие върху трансграничната употреба на съответните документи. Това въздействие може допълнително да се увеличи в бъдеще, ако бъде разгледана възможността за въвеждане на подобни многоезични стандартни удостоверения на Съюза за допълнителни категории официални документи, които се използват често от гражданите и предприятията на Съюза.

4.3. Съгласуваност с другите политики на Съюза

Настоящото предложение е част от усилията на Комисията за премахване на пречките, пред които са изправени гражданите на Съюза в ежедневието си при упражняване на правата, които са им предоставени от правото на Съюза, както е посочено в Доклада за гражданството на ЕС за 2010 г., и в същото време за улесняване на трансграничните дейности на предприятията на ЕС (по-специално на МСП) във вътрешния пазар.

2013/0119 (COD)

Предложение за



РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 21, параграф 2 и член 114, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Икономическия и социален комитет17,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1) Съюзът си е поставил за цел да поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора. Съюзът си е поставил за цел също така установяването на вътрешен пазар и осигуряването на неговото функциониране. За да могат гражданите на Съюза и неговите дружества или други предприятия да се възползват от правото си на свободно движение в рамките на вътрешния пазар, Съюзът следва да приеме конкретни мерки за опростяване на съществуващите административни формалности, свързани с трансграничното приемане на някои официални документи.

(2) Легализацията и апостилът са административни формални процедури, които понастоящем трябва да са изпълнени, за да може официален документ, издаден в една държава членка, да бъде използван за официални цели в друга държава членка.

(3) Това са остарели и непропорционални механизми за установяване на автентичността на официалните документи. Необходимо е да се въведе опростена правна уредба. Същевременно, в случай на основателно съмнение относно автентичността на даден официален документ, следва да има на разположение по-ефективен механизъм за административно сътрудничество между държавите членки. Този механизъм би следвало да засили взаимното доверие между държавите членки в рамките на вътрешния пазар.

(4) Установяването на автентичността на официалните документи между държавите членки се урежда посредством различни международни конвенции и споразумения. Тези конвенции и споразумения предхождат установяването на административното и съдебното сътрудничество на равнището на Съюза, включително приемането на секторните инструменти на правото на Съюза, целящи да предоставят решение на проблема с трансграничното приемане на определени официални документи. Във всеки случай изискванията, налагани от тези инструменти, могат да затруднят гражданите и дружествата или другите предприятия и не предоставят задоволителни решения за по-лесно приемане на официалните документи между държавите членки.

(5) Приложното поле на настоящия регламент следва да обхваща съставените от органите на държавите членки официални документи, които имат формална доказателствена сила по отношение на раждането, смъртта, името, брака или регистрираното партньорство, произхода, осиновяването, местопребиваването, гражданството, националната принадлежност, недвижимото имущество, правния статут и представителството на дружество или друго предприятие, правата на интелектуална собственост и липсата на съдебно минало. Опростяването на процедурата по приемане на тези категории официални документи между държавите членки следва да доведе до осезаеми ползи за гражданите, дружествата и другите предприятия на Съюза. Поради своето различно правно естество документите, съставени от частни лица, следва да се изключат от приложното поле на регламента. Документите, съставени от органи на трети страни, също следва да останат извън приложното му поле.

(6) Настоящият регламент няма за цел да промени материалното право на държавите членки относно раждането, смъртта, името, брака, регистрираното партньорство, произхода, осиновяването, местопребиваването, гражданството или националната принадлежност, недвижимото имущество, правния статут на дружествата или другите предприятия, правата на интелектуална собственост или липсата на съдебно минало.

(7) За да се благоприятства свободното движение на гражданите и дружествата или другите предприятия в Съюза, посочените категории официални документи следва да бъдат освободени от всички форми на легализация или на друга подобна формална процедура.

(8) Другите формални процедури, свързани с трансграничното движение на официални документи, а именно изискването за представяне на заверени копия и заверени преводи, също следва да се опростят, за да се улесни допълнително приемането на официалните документи между държавите членки.

(9) Следва да се въведат подходящи защитни мерки за предотвратяване на измамите и на подправянето на официалните документи, които са в движение между държавите членки.

(10) С цел да се даде възможност за бърз и сигурен трансграничен обмен на информация и да се улесни взаимопомощта, с настоящия регламент следва да се въведе административно сътрудничество между органите, определени от държавите членки. Административното сътрудничество следва да се основава на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г.18

(11) С оглед на това Регламент (ЕС) № 1024/2012 следва да бъде изменен, за да може настоящият регламент да бъде добавен в списъка на разпоредбите, които се изпълняват посредством Информационната система за вътрешния пазар.

(12) Ако органите на държавата членка, в която са представени официален документ или негово заверено копие, имат основателни съмнения относно автентичността на тези документи, те следва да разполагат с възможност да отправят искания за информация до съответните органи на държавата членка, в която са били издадени документите, като използват директно Информационната система за вътрешния пазар или като се свържат с централния орган на своята държава членка. Същата възможност следва да бъде предоставена на образуванията, оправомощени по силата на закон или на административно решение да изпълняват публични функции. Органите, до които са отправени исканията, следва да предоставят отговор във възможно най-кратък срок и при всички случаи до не повече от един месец. Ако отговорът на органите, до които е било отправено искането, не потвърждава автентичността на официалния документ или на неговото заверено копие, запитващият орган не следва да бъде задължен да ги приеме.

(13) Националните органи следва да се ползват от наличните функционалности на ИСВП, сред които са предоставянето на многоезична система за комуникация, използването на предварително преведени и стандартни въпроси и отговори, както и архив от образци на официални документи, използвани в рамките на вътрешния пазар.

(14) Централните органи на държавите членки следва да оказват помощ във връзка с исканията за информация, и по-специално следва да предават и получават такива искания, както и да предоставят цялата необходима информация по тях.

(15) Централните органи следва да предприемат всякакви други мерки, необходими за улесняване прилагането на настоящия регламент, и по-специално да обменят най-добри практики относно приемането на официални документи между държавите членки, да установяват и редовно да актуализират най-добри практики за предотвратяване на измамите с официални документи и за насърчаване на използването на електронни версии на официалните документи. Те следва също така да въведат образци на национални официални документи посредством архива в Информационната система за вътрешния пазар. За тази цел следва да се използва Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела, създадена с Решение 2001/470/ЕО19.

(16) За официалните документи за раждане, смърт, брак, регистрирано партньорство и правен статут и представителство на дружествата или другите видове предприятия следва да се въведат многоезични стандартни удостоверения на Съюза на всички официални езици на Съюза, за да се избегне необходимостта гражданите на Съюза и неговите дружества и други предприятия да представят преводи в случаите, в които нормално се изискват такива преводи.

(17) Многоезичните стандартни удостоверения на Съюза следва да се издават при поискване на гражданите и дружествата или другите видове предприятия, които имат право да получат еквивалентните им официални документи, съществуващи в издаващата държава членка, като те следва да се издават при същите условия. Стандартните удостоверения следва да имат същата формална доказателствена сила като еквивалентните им официални документи, съставяни от органите на издаващата държава членка, което ще даде на гражданите на Съюза и на неговите дружества и други предприятия възможността да избират във всеки отделен случай дали да използват тях или еквивалентните им национални документи. Многоезичните стандартни удостоверения на Съюза не следва да произвеждат правно действие по отношение признаването на съдържанието им в държавите членки, в които те са представени. Комисията следва да разработи подробни насоки за тяхното използване, като за целта работи съвместно с централните органи.

(18) За да даде възможност за използване на съвременните комуникационни технологии, Комисията следва да разработи електронни версии на многоезичните стандартни удостоверения на Съюза или други формати, които да са удобни за електронен обмен.

(19) Връзката между настоящия регламент и действащото право на Съюза следва да бъде изяснена. Във връзка с това настоящият регламент не следва да възпрепятства прилагането на законодателството на Съюза, съдържащо разпоредби относно легализацията, подобна на нея формална процедура или други формални процедури, а следва да го допълва. Освен това настоящият регламент не следва да засяга прилагането на законодателството на Съюза относно електронните подписи и електронната идентификация. На последно място, настоящият регламент не следва да възпрепятства използването на други системи за административно сътрудничество, създадени със законодателството на Съюза, които служат за обмен на информация между държавите членки в специфични области. Настоящият регламент може да бъде прилаган в синергия с такива специфични системи.

(20) За да се осигури съгласуваност с общите цели на настоящия регламент, в отношенията между държавите членки той следва да се ползва с предимство пред двустранните или многостранните споразумения, по които тези държави са страни и които се отнасят до въпросите, уредени с него.

(21) За да улеснят прилагането на настоящия регламент, държавите членки следва да предоставят на Комисията данните за връзка на централните си органи. Тази информация следва да бъде направена публично достояние, в частност чрез Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела.

(22) Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално правото на зачитане на личния и семейния живот (член 7), правото на защита на личните данни (член 8), правото на встъпване в брак и на създаване на семейство (член 9), свободата при избор на професия и правото на полагане на труд (член 15), свободата на стопанска инициатива (член 16) и свободата на движение и пребиваване (член 45). Настоящият регламент следва да се прилага в съответствие с тези права и принципи.

(23) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни20 се прилага към обработването на лични данни, извършвано в държавите членки в контекста на настоящия регламент и под надзора на независимите публични органи, определени от държавите членки. Всеки обмен или предаване на информация и документи от органите на държавите членки следва да се извършва в съответствие с Директива 95/46/ЕО. Освен това този обмен и предаване следва да служат именно за извършването от органите на проверка на автентичността на официалните документи посредством Информационната система за вътрешния пазар, и то само в рамките на техните правомощия за всеки отделен случай.

(24) Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки и могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница