Раздел 3 – РАБОТЕН ЛИСТ В

Използвайте този компас за да изберете емоциите, които може да изпитате във всяка от описаните ситуации.

1) Бързате, колата пред Вас се движи бавно, а не можете да я изпреварите.

а) способностите и знанията на даден индивид;

б) степента на ангажираност на даден индивид;

в) нивото на трудност на задачата;

г) късмет.

Според тази гледна точка, причините за поведението (собствено или на останалите) могат да бъдат разделени на:

• вътрешни причини: способности, усилия, знания и др;

• външни причини: нивото на трудност на задачата, късмет.

Резултатът от поведенческите реакции е приемането или отхвърлянето на отговорността за дадено събитие. Например, индивиди, които считат, че причината за дадено събитие се дължи на шанс или малшанс, което е външна причина, се чувстват освободени от всякаква отговорност за въпросното събитие.

Други автори, които са изследвали поведението на личността (Ротер⁶), предлагат разграничение между две отделни измерения на точката на контрол: външна и вътрешна. Индивидите с външна точка на контрол смятат, че тяхното съществуване е доминирано от фактори или сили, които не са под техен контрол; за разлика от тях, индивидите с вътрешна точка на контрол смятат, че са в състояние да контролират собствената си съдба или бъдеще. Съответно индивидите, които са склонни да приписват отговорността за събитията на себе си, а не на другите, са определяни като имащи вътрешна точка на контрол, а тези, които са склонни да приписват причините за събитията на външни фактори (като околна среда, другите хора, малшанс и т.н.) са определяни като имащи външна точка на контрол.

Констатациите от проучванията по проекта ICARUS сочат, че вътрешната точка на контрол е по-често срещана в профила „Внимателен шофьор”, тъй като поемането на отговорност у лицата с вътрешна точка на контрол, влияе върху поведението им при шофиране. Те спазват правилата за движение. В сравнение с това, в случая с профила „Рисков шофьор“ външната точка на контрол по-вероятно се дължи на склонността на такива хора да приписват причината на малшанс или да обвиняват други за евентуални ПТП. Тенденцията отговорността да се прехвърля на останалите отстранява бремето на задължението за контрол на собственото поведение, защото в такъв случай то се разглежда като нямащо връзка при определяне изхода от дадена ситуация.

Разсъжденията върху личната преценка за причините за дадени събития и отговорното или безотговорното поведение може да бъде полезно за насочване и подобряване на държанието на участниците в тези курсове на пътя.

Те могат да бъдат насърчени да обмислят и разсъждават по теми като:

1) Докато сте в автомобила, колко отговорни се чувствате за това, което се случва на вас и на останалите?

2) Колко важни са Вашите шофьорски способности за предотвратяване на ПТП?

3) В кои ситуации осъзнавате, че се държите по начини, които съвпадат с профила, който сте показали във Вашата анкетна карта?

Да се изправиш срещу нещо означава да се обърнеш към него, да се справиш, да му противодействащ ефективно. В буквален смисъл може да се говори за изправяне срещу враг или атака. В преносен смисъл може да става въпрос за изправяне срещу криза или трудна ситуация. Най-често проучваната сфера в психологията е тази за реакциите на индивидите към травмиращи или живото застрашаващи случки от живота. По-конкретно, изследванията се концентрират върху начините, по които индивидите обработват и управляват информацията и техните емоции, когато се сблъскат с проблемни или стресови ситуации. Особено внимание се обръща на разбирането на степента, до която стига противодействието, постоянно ли е или е единична реакция във времето и в различните ситуации превръщайки се в истинска и действителна личностна особеност.

Целта е, в тази конкретна среда, да се научат курсистите ефективно да се справят със своите емоции, по време на шофиране. Карането на мотор или кола може да бъде придружено от усещания на удоволствие и радост, както и да задейства чувства на гняв, страх или тревожност, които на свои ред могат сериозно да изменят поведението и да има значителни последици върху безопасността на водача и за тази на останалите.
Изправяне пред гнева и враждебните взаимоотношения

Тук се има предвид сериозно и дълбоко раздразнение, понякога насилствено, причинено от усещането за собствена безпомощност или от неочаквано разочарование или спънка, което води до неконтролируеми и неприлични думи и действия. Обикновено това е синоним за ярост. В по-малка степен може да означава постоянна и дразнеща нетърпеливост или разочарование и озлобление от принудата да се прави нещо нежелано или от невъзможността да бъде получено нещо желано⁷.

Способността да се отчитат чувствата на гняв и враждебност към друг шофьор е изключително важна; също така необходимо е индивидите да разбират и сдържат тези емоции и да отчитат потенциално сериозните последици от демонстрирането им и спрямо тях, и спрямо останалите. В някои случаи може да е полезно:

• човек да се постави на мястото на другия, за да може по-добре да разбере смисъла на неговите действия;

• да бъде развит навик на личната кола да се гледа като транспортно средство, а не като продължение на собствената личност;

• да се реагира на гнева на другите с намерение той да бъде смекчен, а не изострен, разглеждайки го като дължащ се на лични променливи.

Важно е да се отбележи, че страхът има защитна функция и затова е полезен за промяна на поведението към по-ефективно, само със защитни действия, с цел избягване на сериозни последици. Той може да е от полза:

• за изразяване на чувствата без тревога за собствения имидж, за разбиране на същността на страха;

• за разбиране на вида връзка, който всеки от нас има с усещането за страх: едни се плашат, а други са привлечени от усещането.

Важно е също да се разбира естеството на личната тревожност, която може да е преходна или стабилна лична особеност. Тя може да е от полза:

• за подобряване на усещането за увереност;

• за организиране на личните дейности и/или поведение по начин, който осигурява увеличени времеви рамки, улеснявайки снижаването на нивата на тревожност у индивидите.

РАЗДЕЛ 4

ОБРАЗОВАНИЕ ПО ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ

РАЗДЕЛ 4

ОБРАЗОВАНИЕ ПО ПЪТНА БЕЗОПАСНОСТ „Отговорният шофьор”
Този раздел включва урок по пътна безопасност: „Отговорният шофьор” и е придружен от 32 слайда (виж раздел 4 – работен лист А)⁹.
Цел

Да се предостави на участниците информация за поведението при шофиране на младите хора, както и техните психологически и поведенчески характерни особености. Да се повишат знанията им за стратегиите, които да бъдат избрани с цел избягване и/или справяне с рискови ситуации при шофиране. Указанията за учителя са включени в работен лист А.

Включени са:

- сблъсъци между моторни превозни средства;

- между моторни превозни средства и пешеходци;

- между моторни превозни средства и животни или неподвижни препятствия;

- само с едно моторно превозно средство;

- между пътни и железопътни превозни средства.

• 
  Произшествията с наранявания изключват произшествия, в които настъпват само материални щети.
  

Този слайд е специфичен за всяка отделна държава.

Проектът ICARUS проведе изследователско проучване в европейските държави посредством анкета. Констатациите предполагат, че има два профила на автомобилни шофьори/мотористи, които са общи за всичките държави - благоразумен и рисков. За разлика от тях, профилът на третия шофьор варира в зависимост от държавата - агресивен, прекалено самоуверен, невнимателен, тревожен/гневен.

• Алтруистичен, има положително отношение към спазването на правилата и нормите.

• Не изпитва гняв към другите водачи или при натъкване на пречки по пътя.

• Смята, че ПТП се причиняват от фактори, попадащи под негов контрол, и че съвестният водач може да избегне ПТП.

• Спазва правилата за движение.

• Разбира, че алкохолът има отрицателно въздействие върху поведението му на пътя.

• Изпитва гняв към другите водачи или при натъкване на пречки по пътя.

• Смята, че ПТП се причиняват от фактори извън неговия контрол.

• Има отрицателно отношение към правилата за движение.

• Смята, че алкохолът има положително въздействие върху поведението като цяло.

СЛАЙД 15-1/16-1. Профил на „агресивния“ шофьор

• Демонстрира егоцентрично отношение и поведение, морална не ангажираност и търсене на тръпката.

• Изпитва гняв към другите водачи или при натъкване на пречки, шофира агресивно и толерира превишената скорост.

• Има отрицателно отношение към правилата за движение.

• Разбира, че алкохолът има отрицателно въздействие върху поведението му.

СЛАЙД 15 -2/ 16 -2 . ПРОФИЛ НА „ПРЕКАЛЕНО САМОУВЕРЕНИЯ“

• Алтруистичен, има положително отношение към спазването на правилата и нормите.

• Не изпитва гняв към другите водачи или при натъкване на пречки.

• Смята, че ПТП се причиняват от фактори, попадащи под негов контрол и че съвестният водач може да избегне ПТП.

• Има отрицателно отношение към правилата за движение и толерира превишената скорост.

• Разбира, че алкохолът има отрицателно въздействие върху поведението му.

СЛАЙД 15 - 3/16 -3. ПРОФИЛ НА „НЕВНИМАТЕЛНИЯ“ ШОФЬОР
(Това проучване е направено само в Латвия)

• Има положително отношение към спазването на правилата и нормите..

• Чувства се тревожен и толерира превишената скорост.

• Невнимателен, разсеян и забравящ по време на шофиране.

• Разбира, че алкохолът има отрицателно въздействие върху поведението.

СЛАЙД 15 - 4/16 -4. ПРОФИЛ НА „ТРЕВОЖНИЯ/ГНЕВНИЯ“ ШОФЬОР

• Алтруистичен, има положително отношение към спазването на правилата и нормите.

• Изпитва гняв към другите водачи или при натъкване на пречки, шофира агресивно и толерира превишената скорост.

• Смята, че ПТП се причиняват от фактори, попадащи под негов контрол, и че съвестният водач може да избегне ПТП;

• Спазва правилата за движение.

• Разбира, че алкохолът има отрицателно въздействие върху поведението му.

Шофьорите са:

След очертаването на профилите на водачите можем да изследваме различните видове неправилно поведение на пътя, от което може да пострада както самия шофьор, така и останалите участници в движението. Те включват:

• Грешки: лоша преценка, оценка, планиране по време на шофиране. Например, шофьор, който се опитва да изпревари друг автомобил и осъзнава, че погрешно е разчел времето за извършване на изпреварването. Макар и да не е нарушил никакви правила или ЗДП, той е поставил и себе си, и другите в сериозна опасност..

Въпреки че грешките са по-редки от другите неправилни действия при шофиране, те имат потенциала да причинят сериозни щети.

• Невнимание/склонност към забравяне/: може да е тревожен сигнал, показващ изменено психологическо състояние и да е стимул за извършване на нарушение на правилата за движение с цел отстраняване на последиците от невниманието. Например, ако даден шофьор се разсее и изпусне изхода от магистралата, има голяма вероятност да извърши обратен завой на непозволено място.

• Нарушения: поведение при шофиране с най-сериозни последствия по отношение на пътната безопасност. Обикновено са съзнателни и са повлияни от индивидуалните особености на шофьора.

Най-често допусканите нарушения на закона за движение по пътищата могат да бъдат счетени от някои водачи за „нормално поведение“ поради факта, че редовно ги правят и остават ненаказани. За разлика от това, поведението, за които се счита, че представлява сериозно нарушение се случва сравнително рядко на един и същи водач. Най-често виновник е емоционално напрежение.

Накрая, но не на последно място по важност - има специфичен вид нарушения, определяни като агресивни нарушения. Те включват действия, които са противоположни на нормалното поведение при шофиране и са свързани с гняв. Дори и да не нарушават умишлено правилата за движение, те излагат шофьорите на рискове в необмислени ситуации (напр., агресивно натискане на клаксона, изразяване на гняв към другите водачи и т.н.). Няколко проучвания показват, че разгневен водач на пътя, почти винаги означава пътнотранспортно произшествие.

Тогава какви са ползите и каква е цената?

• Не обръщат сериозно внимание на спазването на безопасна дистанция.

• Склонни са да извършват опасни или необмислени изпреварвания.

Това се случва, тъй като те са склонни да подценяват възможността да участват лично в ПТП; в допълнение-младите шофьори нямат способността незабавно да забелязват опасностите дори когато те са налице, поради липсата на шофьорски опит.

• Това е начин за отстояване на собствената идентичност.

• Това е начин за демонстриране на самоувереността и способността им да контролират ситуациите.

• Те се стремят към признание и приемане от тяхната социална група.

Докато шофирането често се свързва със самостоятелност, необмисленото или опасно шофиране се свързва с представата за самия себе си. Рисковото шофиране може да позволи на младите да демонстрират своята самоувереност и способност да контролират външни и вътрешни фактори, дори в ситуации, за които се счита, че са „на предела”. Това поведение при шофиране може да даде на младите чувството, че са приети от техните връстници именно понеже ги правят по-подобни на другите членове на тяхната група.

СЛАЙД 23/24. оценката на способностите
Когато се сблъскат с някакво препятствие, младежите демонстрират по-бърза реакция от по-възрастните шофьори. В общи линии, това е предимство, понеже, по-късото време за реакция им дава възможност да реагират по-добре. За съжаление, обаче, преди да се стигне до реакция, препятствието трябва да бъде възприето като опасност. С оглед неопитността на младите шофьори, те са склонни да не забелязват ситуациите, считани за опасни от опитните шофьори. При тях тенденцията е възприемането на опасни ситуации в движението да им отнема повече време отколкото на по-възрастните шофьори. По този начин не само, че предимството от способността да се реагира по-бързо изчезва, а даже при тях има по-голям риск да попаднат в ПТП в сравнение с по-възрастните шофьори.

СЛАЙД 25. Парадоксът на неопитния шофьор
Като цяло, а и конкретно при младежите, колкото повече се обсъжда дадено поведение, толкова по-малка е вероятността то да бъде възприемано като рисково и/или опасно. Честото обсъждане изкривява, дори отхвърля възприемането на риска и потенциалните отрицателни последици. Очевидно е, че ако не се преживяват пряко отрицателните последици от рисково поведение, младежите не го считат за такова.. С други думи, колкото по-често дадено рисково поведение се предприема без отрицателни последици, толкова по-вероятно е да се засили убеждението, че поведението не съдържа рискове.


СЛАЙД 26 – 27. Разлики в оценката на риска
Способността да се отчете рискът или опасността произтича от натрупания дългогодишен стаж (по метода проба – грешка), който опитните шофьори имат и прилагат на практика рутинно, без да го съзнават. Този вид умение дава възможност на шофьорите със стаж да осъзнават потенциалните опасности и да ги избягват.

Опитният шофьор:

а) проверява огледалата за задно и странично виждане;

б) обръща внимание на неподвижни обекти;

в) обръща внимание на движещи се обекти;

г) оглежда се и напред, и настрани.
Неопитният шофьор:

а) прави малко проверки;

б) използва по-малко огледалата за задно и странично виждане;

в) склонен е да гледа само в платното пред себе си;

г) обръща внимание основно на неподвижните обекти.

По всяка вероятност, след пътуване с автомобил, опитният шофьор е напълно способен да оцени множеството потенциално опасни ситуации, в които се е оказал, докато неопитният шофьор може дори да не е разбрал, че е можел да претърпи ПТП. Съответно младият шофьор може погрешно да заключи, че всъщност при шофирането няма някакви значителни опасности.

Основните причини за ПТП през нощта са сънливост или употребата на алкохол. Тези два фактора снижават способността на водачите да задържат вниманието си върху шофирането и пътя, увеличават времето за реакция и като цяло реакциите им се забавят. Тези неща имат значими последици: повишена трудност да се поддържа безопасна и постоянна скорост и проблеми с движението само в собственото платно.

Въпреки факта, че влиянието на алкохола върху шофирането не е лесно контролируемо, с оглед на това, че зависи от разнородни променливи фактори като: ниво на алкохолното съдържание в напитките, индивидуални нива на толеранс и т.н., множество проучвания показват, че когато дори умерено консумиране на алкохол е съпътствано от липса на сън, рискът от попадане в смъртоносно ПТП се утроява.


СЛАЙД 29 – 30. УПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ. УМОРА, СЪНЛИВОСТ

Не съществуват стратегии за превенция по отношение шофирането под въздействието на алкохол- единствената стратегия е да не се шофира, когато се пие. Един от начините за това, да не се лишаваме от „радостта от питие с приятелите” е да се използва груповата стратегия „избран шофьор”. Това означава, че преди началото на купона се взема решение кой от групата няма да пие и ще отговаря за това да закара останалите у дома.

Когато познаваме рисковете, свързани с шофиране в нетрезво състояние, и все пак изпием по питие с приятелите, е добре да планираме как да избегнем тези рискове на пътя и тогава знанието ще стане предимство по отношение на безопасността.

Стратегиите за предпазване от шофиране в сънливо или уморено състояние, се отнасят до разбиране на проблемите, които могат да възникнат, както и до някои биологични особености на индивида. По-конкретно, две са променливите, които трябва да са наблюдават:

1) Първата включва индивидуални характерни особености, а именно разбирането на личните характерни особености по отношение биологичния часовник. Според проучванията на биологичния часовник (цикли на сън и бодърстване), има два вида хора:

А) Чучулига (ранно пиле): лицата са по-активни и по-добре функциониращи сутрин.

Б) Сова (нощна птица): по-активни и по-добре функциониращи вечерно време.

Разбирането на личните характерни особености в това отношение е особено важно, както става ясно от изследване проведеното от ICARUS. Данните сочат, че честото нощно шофиране, при младежите, които са по-скоро чучулиги (ранни пилета), е по-голяма вероятността да усещат сънливост по време на шофиране. Затова е от полза младежите, които се считат за „ранни пилета“, да избягват нощното шофиране.

• Избягвайте шофирането между полунощ и 6 ч. сутринта. Това са часовете, в които личната физиологична нагласа за сън е най-голяма и затова може да се очаква снижаване на физиологичната бдителност.

• Спете най-малко шест часа преди нощното шофиране. Физиологичната потребност от сън за младите хора все още е значителна и варира между 8 и 10 часа на нощ. В допълнение, важно е да се отчита, че е налице естествена тенденция тази група да спи по-малко часове, с оглед на нейното все по-често участие във вечерни социални дейности въпреки учебните задължения, които изискват от тях ранно събуждане. Това може да доведе до състояние на хроничен недостиг на сън в допълнение към доста вероятното нощно шофиране.


СЛАЙД 31. СТРАТЕГИИ ЗА РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ
В случай, че бъде изпитана сънливост по време на шофиране, разбирането и отчитането на признаците на умората, е от полза.

Тези признаци могат да са: трудно концентриране; трудност при следене на разговор/пътя.

Поведенчески: прозяване, затваряне на клепачите.

Физически: замаяност.

Два такива индикатора са достатъчни да дадат сигнал на човека и да препоръчат прилагането на ефикасни мерки за справяне, като например:

• Спрете шофирането и предайте управлението на друг шофьор.

• Спрете и дремнете 15-20 минути: дремки, които продължават над 20 минути водят до обратни резултати, понеже тогава човек преминава в дълбок сън, и събуждането евентуално ще е трудно и няма да се чувства отпочинал.

• Изпийте 1-3 малки чаши кафе, кофеинът е ефикасен стимулант с малко странични ефекти и бърза скорост на усвояване от организма. Сравнително малки количества противодействат на последиците от сънливост, без да вредят, но големи количества кофеин могат да доведат до тревожност, раздразнителност, треперене и безсъние.

Съчетаният ефект от тези две стратегии (дрямка и пиене на кафе) води до максимални резултати срещу умората.


СЛАЙД 32. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Празният слайд дава право на избора на всеки участник. Той трябва да реши какво да прави с информацията и познанията, предоставени от този раздел, като същевременно трябва пак да бъде насочено вниманието към аспекта, че човек никога не трябва да страни от това „да се забавляваме отговорно“.