РАЗДЕЛ 5 – ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ШОФИРАНЕ И ГРУПОВА ДИНАМИКА

Този раздел е посветен на изследването на някои механизми, които регулират отношенията в социалните групи и могат да бъдат особено важни за ориентирането и насочването в правилна посока на поведението при шофиране в групови ситуации.

Да се повишат познанията на участниците за начините, по които взаимодействат помежду си членовете на дадена група, и как това влияе на поведението на шофьора. (например, решение за ускоряване поради искане на другите, решение да се шофира под въздействието на наркотици и/или алкохол и т.н.).

Разделът се занимава с два въпроса:

1) Процеси на вземане на решения в група.

2) Въздействия на групата върху индивидуалния избор.

Този вариант се занимава с процесите на вземане на решения в група. Упражнението изисква приблизително 60-75 минути за изпълнение.

Преподавателя трябва да направи предварителен преглед на някои данни по темата, въпреки че упражнението е лесно за изпълнение. (виж раздел 5 – работен лист А).
Цел

Да се насърчат участниците да разсъждават по въпросите на груповата динамика, особено по отношение процесите на вземане на решения в група от връстници, във връзка с избора да се участва или не в рисково поведение на пътя.

1) Как се чувствахте по време на ролевата игра?

2) Според вас кои аспекти предопределяха процеса на вземане на решения в групата?

3) Кои бяха основните трудности, с които се сблъскахте?

След това учителят трябва да се обърне към цялата група и да насочи разговора в посока дискусия на начините, по които се е развивало действието до вземане на решенията в групата. Някои от въпросите могат да включват:

4) Как функционираше групата по отношение решенията, които трябваше да бъдат взети?

5) Кои моменти/събития бяха определящи в процеса на вземане на решения?

Дискусията може да бъде разширена чрез изместване на фокуса към отношенията и ролите, създадени в групата, като се зададе въпроса:

6) Как повлия груповата динамика върху решенията, които (не) бяха взети?

Учителят ще надгражда отговорите, за да може да даде информация за това как функционират групите по отношение процесите на вземане на решения и винаги трябва да ги свързва с поведението при шофиране.

В началото обучаващият резюмира разсъжденията и ги свързва с пътната безопасност, като набляга върху важността на това да се разбира как функционират груповите механизми и как могат да повлияят на личния избор при вземането на решения, включително и такива, имащите отношение към шофирането. Той набляга на това, че поведението при шофиране може частично да бъде повлияно и от ролята, която индивидът играе в своята социална група и от отношенията в самата група.

Да бъде насочено вниманието на участниците към типични за младите шофьори ситуации със социално значение и да се прецени какво би било влиянието на другите в групата.

Етап 1 - Учителят приканва група от 5 доброволци да участват в ролева игра. След определянето им се решава кой ще играе ролята на шофьора, а останалите четирима ще играят ролята на приятели /пътници. При избора на шофьор, учителят трябва да се опита да избере младеж, който се радва на популярност в групата. Той обяснява ролевата игра. Сцената с ролевата игра - петима приятели в кола, които се връщат от заведение, в което са били заедно. Докато шофьорът е зад волана, неговите/нейните приятели се опитват да го/я убедят да вдигне скоростта и да извършва необмислени изпреварвания. Задачата на шофьора е да може да устои на натиска на другите, да държи на мнението си, като по този начин ще докаже, че е в състояние да взема самостоятелни решения.

Етап 2 – След описанието на ролевата игра учителят подрежда 5 стола, така че да представляват пет места в кола, като осигури видимостта на сцената за останалите участници, които ще бъдат наблюдатели. Той приканва наблюдателите да пазят тишина, докато техните колеги организират и планират ролевата игра. След това дава 10 минути за изпълнение.

Етап 3 – По време на ролевата игра шофьорът трябва да прилага стратегии за противодействие на натиска от останалите. Учителят и наблюдателите трябва да си водят бележки.

Етап 4 – След приключване на играта, учителят провежда групова дискусия, която се концентрира върху начините, по които членовете на дадена група си влияят взаимно и върху стратегиите, които може да се използват за справяне с натиска. По-конкретно, учителят може да зададе въпроси като:

1) Шофьорът успя ли да устои на натиска на останалите?

2) Какви стратегии използва шофьорът, за да се справи с натиска на останалите?

3) Какъв съвет бихте дали на приятел, който се озове в същата ситуация?

4) Някога озовавали ли сте се в подобна ситуация?
Коментари

Преподавателят приключва груповата дискусия, като наблегне на важността на запазването на независимост, когато се взема решение какво поведение да се възприеме. Това важи особено за шофьорски ситуации, в които се носи отговорност за личната безопасност и тази на останалите.

В наши дни приятелските и социалните групи имат повече сила, отколкото при предишните поколения:

- те имат образователна функция, но същевременно могат да бъдат източник на отрицателни влияния и натиск;

- юношите и младежите рядко знаят как да отказват на приятели, дори с цената на здравни и социални проблеми.

Процесът на вземане на решения в групата се разделя на следните три етапа¹⁰.

Идентифициране и дефиниране на проблема: в този етап членовете на групата могат да си сътрудничат, да се противопоставят или да си пречат; те могат да преиначат, отрекат или омаловажат проблема; може да използват тактика на разтакаване, за да намалят своето ниво на отговорност при вземането на решение.

Придобиване и споделяне на информация: след идентифицирането и дефинирането на проблема, в следващия етап се търси и обменя информация, която след получаване следва да бъде внимателно оценена и споделена. Действително, информацията не винаги е вярна и последователна, а по-скоро е двусмислена и противоречива. В някои случаи групата е принудена да вземе решение при ограничено време.

Търсене и оценка на алтернативи: при оценката на алтернативите е много вероятно да се сблъскат различни гледища. Това различие, което понякога разделя групата на мнозинства и малцинства, не само е свързано с индивидуалните различия, но също зависи и от споделените убеждения за това кое е най-добре да се направи, как да се направи, как да си взаимодействат участниците и как да се стигне до решение. И все пак, противопоставянето не включва само различни убеждения и схващания за действителността, а също отразява сблъсъка на интереси и ценности, които са част от борбата за власт и лидерство.

Групата е мисловен център, чрез който се подобрява способността за оценка на алтернативите и за вземане на по-добре обмислени решения. Налице са обаче пристрастия, които могат да доведат до приемане на грешни решения. Пристрастията в решенията включват предварително изградени идеи, погрешни схващания, пристрастни преценки и системни грешки в обработването на информацията.

По-долу са дадени основните видове пристрастия в решенията:

• Групово мислене. То е изследвано от Янис (1972) като препратка към политически и военен избори, които впоследствие се оказват абсолютни грешки¹¹. Тези решения са взети в групи, поддържани основно от потребността да се постигне съгласие. Повишеното ниво на съгласуваност в групата, принадлежност към групата и идентифицирането с нея, както и потребността да се поддържат положителни отношения са в основата на авто-цензура на несъгласните членове. Често пъти, под натиска на ограниченото време, се вземат прибързани решения.

Процесите, чрез които може да действа един такъв механизъм, са сравнително прости:

- предварителен подбор на информацията, така че тя само да потвърждава възприетото становище;

- трудността да бъдат представени противоречащи аргументи особено в присъствието на обаятелен лидер;

- тенденцията, различните становища да не бъдат считани за важен принос;

- търсенето на единодушие и условията на несигурност.
• Лъжлив консенсус. Тенденцията да надценяваме сходността между себе си и останалите. С други думи, някои индивиди смятат, че другите мислят като тях. Тенденция е членовете на групата да предполагат, че техните убеждения или гледища се споделят от много други хора и че са по-широко разпространени от различните мнение и убеждения. Механизмите, стоящи в основата на тази логическа грешка, са потребността от връзка, която може да накара индивидите да възприемат себе си като по-сходни с тяхната референтна група и това продължава до затварянето на групата в себе си и отказа й да се противопоставя на други индивиди и/или групи.
• Ангажираността към взето решение. – Това е отстояването на взето решение, въпреки че цялата информация показва, че резултатът от този избор е изцяло отрицателен. Вземащият решението отстоява избора си, за да докаже, че първоначалното решение не е било грешно.

Чрез нашите решения допринасяме за изграждането на нашата личност в професионален и социален план и поемаме отговорност за действията си¹². По тази причина решенията и отговорностите са тясно свързани.

Вие сте група от петима приятели, които се познават отдавна и споделят едни и същи интереси. Когато всички сте заедно, следвате правилото да вземате решения с общ консенсус; ако не можете да се споразумеете за единодушно решение, гласувате по въпроса и мнозинството печели.

От носещите се из града слухове знаете, че ще има автомобилно състезание между местни момчета. Родителите и полицията не трябва да знаят за състезанието, което е организирано от хора, които не живеят в града.

Това ще е състезание с елиминация: във всяка надпревара участват две коли, които ще карат по права отсечка - 2 км,. Във всяка кола се возят и приятелите на шофьора. Трябва да решите дали да участвате в състезанието или да не участвате, с оглед на това, че записването струва 50 евро, но ако победите, наградата е 1 000 евро.

Шофьорът, който е и собственик на колата, решава да потърси съвет от своите приятели, за да определи дали да участва в състезанието.

Имате 20 минути да обсъдите помежду си и да решите дали да се запишете за състезанието, да участвате заедно, като екипаж на колата. След изтичане на времето шофьорът обявява решението си.

Този раздел е посветен на пътната безопасност. Задачата за участниците е да станат автори и създатели на „кампания в услуга на обществото”, насочена към повишаване на информираността на младите хора по въпросите на безопасността на движението по пътищата¹³. Учителят може да избере конкретно упражнение от трите варианта, представени по-долу.

Когато условията позволяват, учителят може да засили ефекта от това упражнение (а така и цялостното влияние на програмата), като направи съответните формални и неформални договорки с местните институционални партньори (училище, университет, общинска администрация, спортни и социални групи.
Цели

Да се засили процесът на обучение на участниците чрез пряко и активно ангажиране по темата за пътната безопасност.

Да се подпомогне популяризирането на мерките за пътна безопасност между младите хора, като се въздейства чрез формациите, имащи отношение към тях (напр.,училище, група връстници, социална мрежа и т.н.).


Изложение на раздела

Разделът се състои от три варианта за упражнение, които се различават по оперативна сложност, необходимо време и инструментите, необходими за реализация. Конкретният вариант, който ще бъде използван, се избира от учителя въз основа на възможностите и времето с което разполага групата.

Всичките варианти, дадени в раздела, включват работа в малки групи (приблизително по 5 участници); учителят може да избере дали да даде едни и същи или различни варианти на отделните малки групи.
а) Подготовка

Учителят представя дейността на участниците, която се състои в: „Кампания в услуга на обществото”, насочена към повишаване на информираността на младите хора по БДП и насърчаване на безопасното и отговорно шофиране.

Участниците се разделят на малки групи от приблизително 5 души всяка, представя/обяснява им се крайния продукт, който ще бъде реализиран (или продукти, според това дали учителят е избрал да възложи различни варианти на отделните групи) и се раздават материалите, необходими за изпълнението им.

б) Реализация.

Този вариант включва създаване на листовка.

Листовката е малък плакат (формат A3), който лесно се поставя върху табло за съобщения (например в училища или университети), на публични места (например, на витрините на местни кафенета, на входа на нощни клубове и барове и т.н.) или на места, обикновено посещавани от млади хора. Този вариант не изисква специална технология или инструменти, простичък е и ангажира вниманието. Изисква приблизително 90 минути за изпълнение.
Упражнение

Учителят представя целта: създаване на листовка, насърчаваща безопасното поведение при шофиране. Обяснява се на участниците, че „листовката“ е малък плакат (формат A3) и е средство за комуникиране, представяне на концепция или послание чрез използване на кратки фрази и /или изображения (виж раздел 6 – работен лист А).

Учителят трябва също да уточни, че листовката трябва да бъде подходяща и адекватна на целевата аудитория (възраст), чрез използване на широко употребяван език, изображения, кодове и лозунги, които са познати за младите хора.

Групата трябва да създаде листовката на ръка, използвайки моливи, пастели и маркери. Те могат да работят върху чернови (с формат A4), които учителят ще им осигури.

Учителят определя краен срок и оставя групите да работят самостоятелно; той не трябва директно да следи работата им, а по-скоро да наблюдава напредъка им от разстояние и да предоставя помощ, ако бъде поискана.

След изработване на всичките листовки всяка група представя своя плакат на останалите, като описва творческите си разсъждения, определя на кого според тях ще въздейства тази листовка и посочва евентуалните места, където би трябвало да бъде поставена.

Обучаващият трябва да оцени работата на участниците – листовката като форма, способност да въздейства и т.н. Също и съдържането на посланието върху листовката, като направи своите личните забележки и коментари.

Ако качеството на изработените листовки е много добро, учителят може да поиска от училището/университета да направи цветни фотокопия, така че да може да бъдат поставени на места, посещавани от младите хора.

Този вариант включва създаването на интернет страница, която да бъде включена в някоя от социалните мрежи, към която участниците вече принадлежат, като например Фейсбук. За целта е необходим компютър с достъп до интернет. Преподавателят първо проверява нивото на компютърна грамотност на участниците. Този вариант на упражнение е много сходен с дейностите, в които младите хора вече участват, и изисква само основни познания за навигиране в интернет. Това упражнение изисква приблизително 90 минути за изпълнение.

Учителят представя целта: Разработване на интернет страница за социална мрежа (като например Фейсбук), насърчаваща безопасното шофиране. Той пояснява, че страницата трябва да бъде динамична и да комуникира ефективно с целевата аудитория (възрастова група - млади хора, връстници) чрез използването на разпознаваем език, изображения, лозунги, интернет връзки.

Всяка група трябва да създаде интернет страница като използва компютър и формата на предварително избраната социална мрежа, както и изображения, взети от интернет.

Учителят определя краен срок и оставя групите да работят самостоятелно. Той не трябва директно да следи работата им, а по-скоро да наблюдава напредъка им от разстояние и да предоставя помощ, ако бъде поискана.

След направата на всичките интернет страници всяка група представя своята - на класа, като описва причините за творческите си хрумвания и посочва как може да поддържа страницата активна в бъдеще.

Коментари

Учителят трябва да оцени работата на участниците, като се концентрира върху съдържането на посланието, изразено от нея, като го обогатява с личните си бележки и коментари.

Учителят може да поиска от участниците да сложат линк към своите лични страници (или „Харесва ми“), насочващ към изработената от тях интернет страница за безопасно шофиране; това ще осигури разпространяването на интернет страницата между техните лични мрежи.

Този вариант включва създаването на видеоклип с продължителност максимум 3 минути. За да бъде изпълнено това упражнение е необходимо учителят да има видеокамера, плейър за видеокасети или DVD и компютър за евентуална редакция и копиране на клиповете. Той трябва предварително да оцени възможността участниците да заснемат клипа навън и въз основа на тази оценка, да даде ясни указания. Това упражнение е много ангажиращо, а и изисква способности за използване на снимачна техника, както и специфичното й оборудване, затова може изпълнението да е проблемно. Този вариант изисква приблизително 120/180 минути за изпълнение.

Въпреки факта, че участниците са свободни да изберат вида на своя видеоклип, учителят трябва ясно да посочи, че техният краен продукт трябва да съответства на изискванията и да е в рамките на наличните ограничени ресурси. Той трябва да уточни, че те не могат да използват филм, който включва лица, които не са дали своето съгласие да бъдат снимани.

Учителят накратко описва различните етапи на работата, определя краен срок и оставя групите да работят самостоятелно; Не следи директно работата на групите, а по-скоро да наблюдава напредъка им от разстояние и е готов да помогне, ако се налага.
Етап 2 – Творчески дизайн: участниците трябва да помислят за творчески дизайн и да решат каква ще бъде формата на техния клип (събеседване, реклама, история и т.н.). След това да напишат/нарисуват кратък сценарий, съдържащ общото съдържание на клипа, който ще им помогне по време на заснемането.
Етап 3 – Заснемане: участниците заснемат филма във вътрешни или външни условия, според възможностите, и техния творчески избор. След края на заснемането, ако е необходимо, могат бързо да редактират клипа с помощта на компютър.
Етап 4 – Представяне: всяка група представя своя клип и обяснява своя творчески подход.
Коментари

Учителят трябва да оцени работата на участниците. Той трябва да се концентрира върху съдържането на посланието, изразено от видеоклипа, и да го коментира .

Той може да предложи на участниците да качат клиповете си в Youtube и да сложат интернет връзка към видеоклипа на личните си страници в социалната мрежа.

(Отпечатайте във формат A4 и раздайте на всяка група. Отпечатайте във формат A3 за окончателната листовка.)

Този раздел е посветен на оценката на образователния курс и на неговото приключване.

При приключването се дава оценка, отразяваща цялата работа, извършена от участниците, например:

а) обогатяване на знанията по пътна безопасност;

б) изследване на индивидуалните, груповите рискови форми на поведение при шофиране;

в) усвояване на полезни умения, необходими за управление на потенциалните рискови ситуации, като например способността за адекватна преценка на действителността, процеси на вземане на решения, саморегулиране и др.

Оценката на обучението се извършвана от преподавателя заедно с участниците, с намерението да бъдат разбрани въпросите, появили се по време на курса по отношение личната информираност и как тези последици могат да въздействат върху безопасността на младите шофьори.
Цели

Потвърждаване въздействието на образователния курс върху информираността на участниците по темите на пътната безопасност и рисковото поведение на пътя.

Отчитане на личната ангажираност на участниците и постигнатите индивидуални резултати.
Изложение

По отношение оценката тази част е разделена на 3, различаващи се по трудност и дължина теста.

След оценката се предвижда заключително занимание, включващо и раздаването на удостоверенията за успешно завършено обучение.
* Раздел 7 – Вариант 1. „Пощенската картичка”
Този раздел показва четирите различни стила на шофиране, включени в учебната програма чрез използване на символичен език. Упражнението е лесно за разбиране и просто за реализиране. То изисква приблизително 45 минути за изпълнение.


Упражнения

Учителят раздава комплект от 4 пощенски картички на всеки участник (виж раздел 7 – работен лист А), които представляват четири различни стила на шофиране (включително оформилите се в хода на изследването по ICARUS, проведено в Европа): „рисков/прекалено самоуверен“, „агресивен“, „притеснен/тревожен“ и „благоразумен“ шофьор. Учителят приканва участниците да помислят за приятел, който обича да шофира, и да изберат пощенска картичка от комплекта, която биха искали да му/й изпратят. След избора на картичката, участниците трябва да напишат на гърба й съобщение, пожелание, приветствие или афоризъм, който отразява концепция, емоция и/или някакво знание, които желае да предаде, като използва представената в хода на обучението информация. Учителят дава на участниците 10 минути за избор на пощенската картичка и написване на послание.

След това той изисква от всичките участници да поставят своите пощенски картички в центъра на масата (или в кош, ако има такъв), като страната с изображението да е отгоре. След като разбърка картичките, той ги подрежда по вид и ги изчита една по една.
Коментари

Учителят приключва заниманието с резюме на основните идеи, оформили се при четенето на посланията, и насочва вниманието върху съдържанието, което е написано най-добре.

Упражнение за личен оценка на знанията, придобити в хода на образователния процес. Това упражнение е умерено трудно за реализиране и изисква приблизително 60 минути за изпълнение.

Учителят раздава списък с 3 въпроса на всеки участник (виж раздел 7 – работен лист Б) и иска от тях да отговорят анонимно на всеки въпрос (подред). На участниците се дават няколко минути за отговор на първия въпрос, след което събира листовете. Същият процес се повтаря и за следващите два въпроса. В края учителят изчита всичките отговори, дадени от участниците, като се придържа към цифровия порядък.

Въпроси:

1. Кои аспекти или преживявания в хода на този курс бяха най-интересни за Вас?

2 По кои въпроси смятате, че сте придобили познания и/или по-голяма лична информираност?

3. Смятате ли да внесете промени във вашия маниер на шофиране?

Учителят приключва заниманието с резюме на основните въпроси, оформили се при четенето на отговорите, като също така набляга на сходствата и разликите между тях. В този момент може да сподели с участниците своите впечатления от образователния курс, като изрази благодарност за склонността на участниците да споделят своите мисли и познания и груповата динамика, която е била създадена.

Този вариант е бърз и лесен за реализиране. Изисква приблизително 20 минути за изпълнение с група от около 15 души.

На всеки участник се дава малко парче картон (виж раздел 7 – работен лист В), с инструкциите: „Моля, опишете с една или две думи настроението си, когато това обучение приближава края”. Учителят също трябва да попълни картичка със своето настроение. След като участниците приключат упражнението, картичките се събират, включително тази на учителя и се разбъркват, така че отговорите да останат анонимни. След това всяка картичка се изчита на глас без да се правят коментари.

След изчитане на глас на всичките картички, учителят прави резюме на изразените от участниците емоции. Той трябва да внимава да не прибързва с оценката и да приеме всичките емоции. При приключването на това занимание разговорът може да бъде насочен към важността на проблемите на пътната безопасност за младите хора и тяхното бъдеще.

Разделът приключва образователния курс с раздаване на удостоверения за участие. Това е моментът за оценяване на приноса на участниците в хода на образователния курс и тяхната ангажираност - приблизително 10 минути за изпълнение.

Учителят е попълнил всяко удостоверение преди началото на занятието¹⁴ (с името на участника, датата и подписа на учителя). Той уведомява участниците, че ще пристъпи към раздаването им, което ще се проведе успоредно с малко тържество. Извиква лично всеки отделен участник и му връчва удостоверението с лепенката на ICARUS (виж раздел 7 - работни листове Г и Д).

Раздел 7 – РАБОТЕН ЛИСТ А (гръб).

(Отпечатайте, изрежете и раздайте комплект на всеки участник)