Програма по български език и литература на мон е формулирана спецификата на учебния предмет, която, заедно с целите, акцентува върху комплексния характер на обучението

І. За трети клас

2. Читанка за трети клас, Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова, „Булвест-2000” ООД, 2004-2007г.

3. Читанка за трети клас, Румяна Танкова, Цанко Лалев, Мария Бунева, „Просвета-София” АД, 2004-2007г.

ІІ. За четвърти клас

2. Читанка за четвърти клас, Румяна Танкова Виктор Самуилов, „Просвета-София” АД, 2005-2007г.

3. Читанка за четвърти клас, Владимир Попов, Тома Бинчев, Станка Вълкова, „Просвета-София” АД, 2005-2007г.
Своето мнение за учебниците изказаха и двадесет учители от Шуменска област, които използват читанките в работата си. Осем от тях са използвали в работата си читанката за трети клас с автори Румяна Танкова, Цанко Лалев, Мария Бунева, двама - читанка за трети клас с автори Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова, осем - читанката за четвърти клас с автори Румяна Танкова и Виктор Самуилов, двама - читанката за четвърти клас с автори Владимир Попов, Тома Бинчев, Станка Вълкова.
Читанката за трети клас с автори Леда Милева Мара Торосова, Божанка Константинова, Станка Миленкова, Тодорка Узунова (І.1.) включва деветдесет текста – фолклорни и художествени. Учениците се запознават с поетически и епически текстове от български и чужди автори. Текстовете са обособени в седем тематични раздела: Училищен звън – 15, За доброто и злото – 16, Белоснежна зима -13, Приказни вълшебства – 9, Пролет над родината – 17, Детски свят – 8, Слънчеви пътеки – 12. След всеки раздел е поместен тест за проверка на знанията на учениците по съответната тема.

Присъстват петнадесет когнитивни компонента, свързани смислово с културата на етническото мнозинство:

• 
  Разказ „Отечествознание” от Георги Марковски (стр. 8)
  
• 
  Българска народна приказка „Може ли магарето да не си покаже магарията?” (стр. 26)
  

• 
  „Коледни и новогодишни обичаи” (стр.56)
  
• 
  Народна песен „Коледарска песен” (стр.57)
  
• 
  „Сурва, сурва година” от Чичо Стоян (стр.57)
  
• 
  „Нова година” Ран Босилек (стр.60)
  
• 
  „Отечество любезно, как хубаво си ти!” от Иван Вазов (стр.84)
  
• 
  „Тука сега е най-безопасно” от Стефан Дичев (Из романа „За свободата”) (стр.88)
  
• 
  „Левски” от Иван Вазов (стр.89)
  
• 
  „Мартенски пратеници”от Елисавета Багряна (стр.90)
  
• 
  „Виждам Балкана” от Лиана Даскалова (стр.90)
  
• 
  „Мартеница” от Георги Марковски (стр.91)
  
• 
  „Трети март” (стр.92)
  
• 
  „През тихия бял Дунав” от Захарий Стоянов (стр.93)
  
• 
  „Хаджи Димитър” от Христо Ботев (стр.95)
  

В учебника присъстват и фолклорни образци на други народи: турската народна приказка „Настрадин Ходжа не си дава магарето” (стр.26), арменската народна приказка „Простирай се според чергата” (стр.28), ромската приказка „За два гроша” (стр.31), еврейската народна приказка „Синове” (стр.32).

Текстовете, както и дейностите и илюстрациите към тях, не дават възможност за реализиране на интеркултурен подход в обучението, тъй като елементите, представящи културата на етническите малцинства и позволяващи търсене на паралели по отношение на ценностна система, бит, празнична обредност и т.н., са малко и са представени по начин, който не предполага подобен подход.
Читанката за трети клас с автори Татяна Борисова, Екатерина Котова, Катя Никова, Николина Димитрова (І.2.) включва сто и седем текста, представени в разделите: Учението е съкровище, трудът – ключ към него - 7, Природата е велик художник - 11, Мъдростта народна да открием - 5, Ден на будителите - 3, По-добре приятел верен, а не камък безценен – 7, Народни празници и обичаи – 23, Децата са живите цветя на земята – 8, Нашето славно минало – 7, Приказки на другите народи – 3, На какво ни учат басните – 5, Световни майстори на приказката – 3, За 24 май – 4.

В учебника е включен и допълнителен четивен материал в раздела За тези, които искат да четат повече с общо 22 текста.

Единадесет от всичките текстове са свързани с културата на етническото мнозинство:

• 
  Народна приказка „Три съвета” (стр.19)
  
• 
  Българска народна приказка „Мара Пепеляшка” (стр.23)
  
• 
  „Ден на будителите” от Михаил Лъкатник (стр.24)
  
• 
  „Детска коледна песничка” от Любен Каравелов (стр.41)
  
• 
  „Гост” по Константин Константинов (стр.42)
  
• 
  „Пъстра суровачка” от Галина Златина (стр.48)
  
• 
  „Суроваки” от Дядо Благо (стр.48)
  
• 
  Народна песен „Чавдар през гора вървеше” (стр.64)
  
• 
  „Тих бял Дунав” от Ив Вазов (стр.65)
  
• 
  „Заветът на Левски” от Фани Попова –Мутафова (стр.67)
  
• 
  „Де е България” от Ив Вазов (стр.68)
  

• 
  „Пъстра суровачка” от Галина Златина (стр.48)
  
• 
  „Суроваки” от Дядо Благо (стр.48)
  
• 
  „Чудесно съобщение” от Надя Кехлибарева (стр.71)
  
• 
  Народна песен „Лазарки” (стр.88)
  
• 
  „Цветница” Ран Босилек (стр.88)
  
• 
  „Великден” от Елисавета Багряна (стр.89)
  
• 
  Народна песен „Малка мома и славей се надпяват” (стр.90)
  
• 
  Народна песен „Венци” (стр.91)
  
• 
  „Свети Георги” от Ран Босилек (стр.96)
  
• 
  „Срещу Гергьовден” по Константин Константинов (стр.96)
  

В раздела За тези, които искат да четат повече е включена „Василица” от Йосиф Нунев (стр.123).

Текстовете, както и дейностите и илюстрациите към тях, не дават възможност за реализиране на интеркултурен подход в обучението, тъй като почти липсват елементи, представящи културата на етническите малцинства и позволяващи търсене на паралели по отношение на ценностна система, бит, празнична обредност и т.н.
Двама от анкетираните учители използват този учебник. Те оценяват като “ниски” възможностите на учебника да помага на ученика в следните посоки:

• 
  да изследва собствената културна идентичност в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство.
  
• 
  Като “средни” са оценени възможностите на учебника да бъде в помощ на ученика по отношение на следните критерии:
  
• 
  да формира интерес към опознаване на етнокултурните различия в България;
  

• 
  да развива нагласи за признаване/утвърждаване на етнокултурните различия;
  
• 
  да открива общото в предназначението, символиката и ценносните послания на празниците и други събития от различните етнокултурни системи, представени в България;
  
• 
  да открива факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората;
  
• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към турската етническа група;
  
• 
  да овладява стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от етнокултурни различия.
  

• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към ромската етническа група;
  
• 
  да открива стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности;
  
• 
  да идентифицира дискриминационно поведение, основано на етнокултурни различия.
  

Културата на етническото мнозинство е представена в: българските народни приказки „Двама братя” (стр.12), „Слънчова майка” (стр.15), „Дар от сърце” (стр.74), народните песни „Мома и слънце” (стр.14), „Крали Марко и Вила самовила” (стр.32), „Левски” от Иван Вазов (стр.88), „Левският скок” от Стефан Дичев (стр.89), „Великото народно събрание в Оборище” от Захари Стоянов (стр.96),

Народните празници и обичаи са представени в текстове, свързани с традиционния календар на българите и по начин, който не е особено продуктивен за целите на интеркултурния диалог: „Коледа в обора” от Астрид Линдгрен (стр.56), „Хей, другари” (стр.58), „Мартенички” от Христина Илиева (стр.94) „Лаленце се люлее” (стр.114), „Венци” (стр.115), „Български пролетни празници” от Елена Огнянова, „Великденски яйца” от Ран Босилек.

Само два текста отразяват културата на етническото малцинство: турската народна приказка „Урокът на Настрадин Ходжа” (стр.110) и текстът „Василица” от Елена Огнянова (стр.59), представящ коледните обичаи на ромите.

Това е читанката за трети клас, която се оказа най-предпочитана от анкетираните. Осем от учителите работят по този учебник. Те оценяват като “средни” възможностите на учебника да помага на ученика в следните посоки:

• 
  да изследва собствената културна идентичност в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство.
  
• 
  да формира интерес към опознаване на етнокултурните различия в България;
  

• 
  да развива нагласи за признаване/утвърждаване на етнокултурните различия;
  
• 
  да открива общото в предназначението, символиката и ценностните послания на празниците и други събития от различните етнокултурни системи, представени в България;
  
• 
  да открива факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората;
  
• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към турската етническа група;
  
• 
  да овладява стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от етнокултурни различия.
  

• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към ромската етническа група;
  
• 
  да открива стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности;
  
• 
  да идентифицира дискриминационно поведение, основано на етнокултурни различия.
  

В когнитивната част на учебника са включени дванадесет текста, които представят културата на етническото мнозинство:

• 
  Българска народна приказка „Трици и халва” (стр.15)
  
• 
  „Глупава хубавица” по Николай Райнов (стр.18)
  
• 
  Хумористична народна песен „Момче невеста хвалеше” (стр.21)
  
• 
  Народна приказка „Лявото око на царя” (стр.25)
  
• 
  „Будители народни” от Добри Христов 29
  
• 
  Народна приказка „Вълкът и лисицата на лов” (стр.30)
  
• 
  Народна приказка „Вълшебната кутийка” (стр.36)
  
• 
  Легенда „Крали Марко си избира невеста” (стр.76)
  
• 
  „Българката” по Ангел Каралийчев (стр.77)
  
• 
  Народна песен „Райна поп Гьоргьова пред турския паша” (стр.82)
  
• 
  „Шипка” от Дора Габе (стр.83)
  
• 
  Народна песен „Стоян и агънце” (стр.95)
  

Раздел Приказки на другите народи включва: руската приказка „Ято лебеди” (стр.112), еврейската „Цар Соломон и пчеличката” (стр.114) и чешката „Пророкът” (стр.119).

В учебника слабо е представена дори българската празнична традиция. Налице е видим стремеж на авторите към представяне на универсални текстове, изчистени от национални и етнически маркери.

Културата на етническите малцинства е представена чрез: турската народна приказка „Намереният късмет” (стр.42), и ромската „За два гроша” от Йосиф Нунев (стр.108).
Учебникът е един от най-използваните от анкетираните учители – осем от тях разчитат на него в своята работа.

Те оценяват като “средни” възможностите на учебника да помага на ученика в следните посоки:

• 
  да формира интерес към опознаване на етнокултурните различия в България;
  

• 
  да развива нагласи за признаване/утвърждаване на етнокултурните различия;
  
• 
  да открива общото в предназначението, символиката и ценносните послания на празниците и други събития от различните етнокултурни системи, представени в България;
  
• 
  да открива факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората;
  

• 
  да изследва собствената културна идентичност в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство.
  

• 
  да открива стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности;
  
• 
  да идентифицира дискриминационно поведение, основано на етнокултурни различия.
  

• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към малцинствена етническа група;
  
• 
  да овладява стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от етнокултурни различия.
  

В когнитивната част на учебника са включени девет текста, които представят културата на етническото мнозинство:

• 
  Българска легенда „Крали Марко и конят Шарколия” (стр.20)
  
• 
  Народна песен „Крали Марко и хала троеглава” (стр.22)
  
• 
  Българска легенда „Царев връх” (стр.23)
  
• 
  „Татковина” от П.Р Славейков (стр.26)
  
• 
  „Нашето отечество” - списание „Пчелица” от 1871 (стр.26)
  
• 
  Народна приказка „Двамата майстори” (стр.46)
  
• 
  Българска народна приказка „Делба по братски” (стр.76)
  
• 
  Народна песен „Заплакала е гората” (стр.108)
  
• 
  „Чистият път” от Иван Вазов (стр.109)
  

Народната празнична традиция на българите е представена в текстовете: „Коледари” (стр.52), „Коледна песен” (стр.58), „Коледа” (стр.59), „Ракла” (стр.59), „Мартеничка” от Елисавета Багряна (стр.93), „Великден” Никола Фурнаджиев (стр.112), „Червен, червен Великден, зелен, зелен Гергьовден” Лозинка Йорданова (стр.112).

Като смислово поле, отразяващо културата на етническото малцинство, може да бъде посочена турската народна приказка „Дръвчето със златните плодове” (стр.77).

Двама от анкетираните учители работят с този учебник. Те оценяват като “средни” възможностите на учебника да помага на ученика в да формира интерес към опознаване на етнокултурните различия в България;

Като “ниски” са оценени възможностите на учебника да бъде в помощ на ученика по отношение на следните критерии:

• 
  да изследва собствената културна идентичност в случаите, когато ученикът принадлежи към етническото мнозинство.
  

• 
  да развива нагласи за признаване/утвърждаване на етнокултурните различия;
  
• 
  да открива общото в предназначението, символиката и ценносните послания на празниците и други събития от различните етнокултурни системи, представени в България;
  
• 
  да открива факти, свидетелстващи за наличието на междукултурни взаимодействия в бита и вярванията на хората;
  
• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към турската етническа група;
  
• 
  да овладява стратегии за преодоляване на неразбирателството, резултат от етнокултурни различия.
  

• 
  да изследва собствената си културна идентичност в случаите, когато принадлежи към ромската етническа група;
  
• 
  да открива стереотипни представи и негативни предубеждения, свързани с възприемането на различните етнически общности;
  
• 
  да идентифицира дискриминационно поведение, основано на етнокултурни различия.
  

За разлика от авторите на учебници по другите учебни предмети, авторите на учебниците по литература (читанките) са подчинени на много по-големи ограничения по отношение на учебното съдържание. Наред с общите за всички учебници зависимости от нормативните документи (учебни програми и др.), съществува и допълнителното ограничение, наложено от спецификата на обучението по литература. Докато другите автори са относително свободни в конструирането на текстовете, предвидени за изучаване, авторите на читанки работят с готов фолклорен и художествен материал и тяхната намеса се изразява предимно в адаптирането и организацията на този материал и в разработването на методически апарат към него. Въпреки тези ограничения обаче, се наблюдава стремеж да се изключват от предложените за изучаване текстове лингвистични маркери, предполагащи етническо противопоставяне, и то дори в случаите, когато в неадаптирания текст това противопоставяне е заложено.

Това ни дава основание да се въздържим от крайното определение на учебниците като етноцентристки, а да видим в тях преди всичко възможностите за примиряване на двете позиции: от една страна – спецификата на учебното съдържание като съдържание по литература, което борави с готови текстове, често свързани с различни исторически периоди от българското културно развитие (а някои от тези периоди имат като основна характеристика именно разграничаването на етническа основа, намиращо израз в художествените текстове и във фолклора), а от друга – опитите на различните автори да представят това учебно съдържание по начин, който да е продуктивен за интеркултурния диалог.

Ако съпоставим обаче изследваните учебници с читанките за първи и втори клас, които вече бяха предмет на подобно изследване, можем да отбележим, че прави впечатление засилване на етноцентризма в учебниците по литература за трети и четвърти клас.