Програма по цел 'инвестиции за растеж и работни места'



страница1/14
Дата30.09.2017
Размер2.76 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ПО ЦЕЛ
'ИНВЕСТИЦИИ ЗА РАСТЕЖ И РАБОТНИ МЕСТА'

CCI

2014BG16M1OP001

Наименование

Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура”

Версия

1.3

Първа година

2014 г.

Последна година

2020 г.

Допустими от

01.01.2014 г.

Допустими до

31.12.2023 г.

Номер на решението на ЕК




Дата на решението на ЕК




Номер на решението на държавата членка




Дата на решението на държавата членка




Дата на влизане в сила на решението на държавата членка




Региони по NUTS в рамките на оперативната програма




РАЗДЕЛ 1 стратегия за приноса на оперативната програма за осъществяване на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване

(Позоваване: член 27, параграф 1 и член 96, параграф 2, първа алинея, буква а) от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета)1



    1. Стратегия за приноса на оперативната програма за осъществяване на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване



      1. Описание на стратегията на програмата за принос за изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване.

Текущо състояние на транспортната инфраструктура в България

В националната транспортна система на страната ни са създадени сравнително добри условия за функционирането на всички видове транспорт – железопътен, автомобилен, морски, речен, въздушен и интермодален.



Железопътен транспорт

Съгласно данни на Националния статистически институт (НСИ), общата дължина на железопътните линии в България към 2012 г. е 5 658 км, в т.ч. текущ път – 4 070 км и гарови коловози – 1 588 км. Териториалното разпределение на ж.п. линиите в страната е небалансирано, но обусловено от теренните и социално-демографските условия. Най-висока гъстота има ж.п. мрежата в Югозападен регион - 44.8 км/1000 кв. км. По-ниска от средната за страната е гъстотата на ж.п. мрежата в Югоизточен, Североизточен и Южен централен район. Връзките със съседните страни са относително ограничени. Относителният дял на електрифицираните ж.п. линии от общата дължина на ж.п. линиите в текущ път е 70.3%. В сравнение с останалите европейски страни техният дял е задоволителен. Значителна част от ж.п. линиите са изградени преди повече от 50 години, с геометрични параметри, конструкция и съоръжения, подходящи за скорост до 100 км/ч, а на места дори с почти изчерпани възможности за задържане на скоростта и гарантиране на сигурността и безопасността на движение. Такива отсечки съществуват и по основни направления, като София - Пловдив (участък София - Септември), Видин - София (участък Видин - Медковец), Пловдив - Бургас (участък Пловдив – Михайлово). Железопътните съоръжения (мостове и тунели) са с висока степен на амортизация, като например по направлението Русе - Варна. Голяма част от осигурителните, телекомуникационните и енергозахранващите системи са остарели (въведени в експлоатация в периода 1965-1985 г.) и на технологично ниво, което не отговаря на съвременните изисквания за оперативна съвместимост. През 2013 г. с железопътен транспорт са превозени 26 млн. пътника основно във вътрешно съобщение и 13.670 млн. т товари, 24.8% от които в международно съобщение. Съгласно резултатите от актуализирания национален транспортен модел делът на пътническите пътувания по железница за 2011 г. е 11.9% от всички пътувания, а делът на товарите, превозени с ж.п. транспорт е 9.3%. Железопътният транспорт преобладава при превозите на твърди минерални горива (48%) и руди и метални отпадъци (53%).



Автомобилен транспорт

По данни на НСИ към 31.12.2012 г. дължината на републиканската пътна мрежа в България, която включва автомагистрали, първокласни, второкласни пътища, третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли, е 19 602 км. Автомагистралите са едва 2.8 % от общата дължина, а първокласните пътища - 15.2 %. Покритието на страната с автомагистрали и пътища първи клас е неравномерно. Пътните направления изток – запад са много по-добре развити от тези в посока север - юг, което до голяма степен се обуславя от релефа на страната. По-високата гъстота на изградените автомагистрали и първокласните пътища в Североизточен, Югозападен и Югоизточен район определя по-добрата достъпност и комуникативност. Въпреки предприетите през последните години мерки и предвид факта, че извършените инвестиции са недостатъчни спрямо нуждите, няма значимо подобрение на цялостното състояние на пътищата и осигурена достатъчна проходимост при зимни условия по направление север – юг. Друг основен проблем в областта на пътната мрежа е продължаващата липса на завършени магистрали по направлението Видин – София – Кулата, което е част от Ориент/Източно-средиземноморския коридор.

Особено важно за подобряване на състоянието на сектора е увеличаването на товароносимостта на пътната настилка по основните международни транспортни коридори, която да се приведе в съответствие с европейските изисквания. Понастоящем броят на автомобилите е два пъти и половина по-голям спрямо периода отпреди 2007 г.

Наред с нарастването на броя на моторните превозни средства, се увеличава и интензивността на автомобилното движение и рискът от ПТП. Въпреки това за същия период (2007 – 2013 г.) броят на тежките ПТП (с убити и ранени) по РПМ е намалял с 14%, броят на убитите – с 19%, а броят на раните – с 2%, което в съществена степен е свързано с изграждането и пускането в експлоатация на на нови автомагистрални участъци и въвеждането на системата за одит на инфраструктурните проекти за пътна безопасност.

Данните показват трайно увеличение на средноденонощната интензивност по години по всички класове пътища. Увеличението на трафика за 2010 г. спрямо 1990 г. по автомагистралите е 53.6%, по пътищата І-ви клас е 110.5%, по пътищата ІІ-ри клас – 73.3%, а по пътищата ІІІ-ти клас е 56.7%. Съгласно резултатите от актуализирания национален транспортен модел делът на междуселищните пътнически пътувания с леки автомобили за 2011 г. е 72%, а делът на пътуванията с автобусен междуселищен транспорт е 16% от всички пътувания. През 2013 г. българските превозвачи са превозили 160 млн. т (общо за собствена сметка и срещу заплащане), от които 22.3 млн. т в международно съобщение. Съгласно националния транспортен модел към 2011 г. допълнителният международен трафик през страната (внос, износ и транзит от чуждестранни превозвачи) е оценен на 25 млн. т.

Според прогнозите за 2020 г. трафикът по автомагистралите, по пътищата І-ви и ІІІ-ти клас се очаква да нарасне с 40 % спрямо 2010 г., а по пътищата ІІ-ри клас с 37.8%.



Пристанищна инфраструктура и вътрешни водни пътища

Гъстотата на съществуващата пристанищна инфраструктура е висока и е наличен свободен пристанищен капацитет. Повечето от българските пристанища обаче са построени в началото на миналия век, което влияе отрицателно върху тяхното техническо състояние. Основните проблеми за развитието на пристанища са свързани с липсата на достатъчно инвестиции за поддържане и развитие на пристанищната инфраструктура в предходните години, остарели основни механични съоръжения и съоръжения за трансбордиране, лошо състояние на кейовете.

Тенденцията за развитие на обществените речни и морски пристанища от национално значение е свързана с тяхното концесиониране и либерализацията на пристанищните услуги при отчитане на нуждите за подобрение на техническите условия на пристанищните инфраструктури и акватории.

През последните години се изграждат модерни логистични, навигационни и информационни системи за Черно море и река Дунав, което допринася за подобряване на условията за корабоплаване и намалява риска от инциденти. От 2003 г. функционира VTMIS система за хармонизирано информационно обслужване за морския транспорт, която води до по-високо ниво на морска безопасност в българските териториални води, до повишен капацитет за отговор и противодействие в случай на замърсяване, създаване на инструмент за ефективно информационно обслужване и управление на трафика, подкрепа при операции по търсене и спасяване, цялостно улесняване на морския транспорт. Трета фаза на проекта за по-нататъшното развитие на изградената инфраструктура и подобряването на ефективността на системата, покритието на българския черноморски регион и повишаването обхвата на услугите за превоз на стоки, се финансира по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013 г и понастоящем е в процес на изпълнение. По ОПТ 2007-2013 г. се финансира и проект „Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав” (БУЛРИС), посредством която ще се събират и предоставят необходимите данни за информационно обезпечаване на корабоплавателите и безопасно корабоплаване по българския участък на р. Дунав. За гарантиране приемственост и устойчивост на постигнатите резултати е необходимо да се осигури последващо развитие и надграждане на системите за управление на корабоплването.



Въздушен транспорт

След присъединяването на България към ЕС, въздушните пътнически пазари показват високи темпове на растеж, свързани с развитието на бизнеса и туристическата индустрия. Засиленото търсене се обслужва опредимно от международните летища София, Варна и Бургас и в по-малка степен от Пловдив и Горна Оряховица. В резултат на целенасочената инвестиционна политика в последните години, авиопаркът на страната ускорено се обновява и българските въздушни превозвачи повишават непрекъснато своята конкурентоспособност, както на пазара на чартърните превози, така и в обслужването на пътуванията по редовните международни линии.



Интермодален транспорт и терминали

Основните маршрути за вътрешни и международни интермодални превози съвпадат с направленията на българските участъци, включени в AGTC и направленията от основната и разширената трансевропейска транспортна мрежа. По тези направления не съществуват лимитиращи габаритни ограничения, свързани с тунели, мостове и др. при използване на подходящ подвижен състав. Установяването на ефективни комбинирани транспортни вериги е ключов момент в политиката при превозите на товари. Една от основните мерки за устойчиво и балансирано развитие на транспортната система е насърчаването на интермодалността, като възможност за прехвърляне на товари към по-екологосъобразните видове транспорт. Развитието на интермодалните превози е приоритет на националната транспортна политика.



Метро

Продължителните процеси на урбанизация водят до растеж на градските пътувания в по-големите агломерации и причиняват сериозни проблеми в урбанизираните територии, като повишена употреба на автомобили, задръствания и вредно екологично въздействие. Във връзка с това се появява необходимостта от по-ефективно организиране на обществения градски транспорт и подобряване на неговата достъпност, надеждност, сигурност и безопасност и като цяло на качеството му. Понастоящем в седемте най-големи български града по ОПРР 2007-2013 се изпълняват проекти за интегриран градски транспорт, които включват закупуване на екологосъобразни транспортни средства с цел повишаване на качеството и максимално облекчен достъп до транспортните услуги, оптимизиране на транспортните схеми, създаване на интегрирани системи за таксуване и прилагане на гъвкава тарифна политика, създаване на условия за немоторизиран транспорт.

С високата си превозна способност от 50 хил. пътника в час, софийското метро осигурява ефективно, бързо и безопасно транспортиране, замествайки значителен брой паралелни линии на надземния транспорт в столицата София.

Идентифицирани проблеми

Железопътен транспорт

Основните идентифицирани проблеми във връзка с развитието на железопътния транспорт са следните:



  • Незадоволително състояние на железопътната инфраструктура и подвижния състав, което е предпоставка за относително ниската скорост и ниво на обслужване на пътническия и товарен транспорт

  • Недостатъчна интеграция на националната железопътната мрежа в европейската железопътна мрежа и необходимост от привеждане на техническите характеристики на основните направления в съответствие с изискванията на чл. 39 на Регламент (ЕС) № 1315/2013

  • Липса на повсеместно въведени в експлоатация модерни системи за сигнализация и телекомуникация - ERTMS система и GSM-R мрежа за постигане на оперативна съвместимост по направление на основната и разширената трансевропейска железопътна мрежа

  • Недостатъчни връзки на морски и вътрешно-водни пристанища с националната железопътна мрежа, недостатъчно развити връзки на морските и вътрешно-водни пристанища и летища с националната железопътна мрежа за постигане на повишена интермодалност.

Автомобилен транспорт

Основните проблеми в развитието на автомобилния транспорт в страната се изразяват в лошото състояние на голяма част от пътната инфраструктура и в остарелия и с ниско техническо ниво автомобилен парк.

По отношение състоянието на пътната инфраструктура могат да бъдат дефинирани следните проблеми:


  • Висока интензивност на движението по пътната инфраструктура в сравнение с други мрежи и голям брой пътни участъци с интензивност на движението близка до максималната им пропускателна способност

  • Недовършена основна автомагистрална мрежа за осигуряване на качествени, високоскоростни връзки между България и съседните страни, както и между част от главните населени центрове в България

  • Незадоволително състояние на част от пътната инфраструктура, което не отговаря на условията за непрекъснат, удобен и безопасен транспорт

  • Липса на обходни пътища на населени места по направленията с висока интензивност на леко и товарно движение

  • Голям брой съоръжения се нуждаят от незабавен ремонт или рехабилитация

  • Ниски показатели за безопасност на автомобилното движение спрямо средните за ЕС

Пристанищна инфраструктура и вътрешни водни пътища

Основните рискове за плаването по река Дунав са незадоволителните параметри на корабоплавателния път, лошите навигационни условия (мъгла, ниските водни нива и други препятствия), неспазване на ограниченията за корабоплаване, наложени поради ниски водни стоежи или други причини. Проблемите са свързани с ерозия на брегове и острови и оплитняване на определени участъци на реката, което води до намаляване на дълбочините. Проблемът със съхраняването на чистотата на водите на река Дунав в българския участък е въпрос от изключителна важност, поради факта, че България е една от най-бедните на водни ресурси европейски държави. Както водата, така и дъното са замърсени с утайки и наслоявания на много места. В случаите на малки дълбочини на талвега, особено в периоди на ниски води, се създават условия, които могат да предизвикат засядане на кораби и инциденти. Това може да доведе до изпускане на отпадъчни води и води, замърсени с нефт и/или корабно гориво, което би причинило замърсяване на реката. Подобряването на дълбочината в критичните участъци ще намали вероятността за възникване на инциденти от подобен характер. При тези обстоятелства е необходимо предприемане на мерки за подобряване на параметрите на корабоплавателния път и съпътстващото за постигане на тази цел укрепване на брегове и острови.



Интермодален транспорт и терминали

Проблемите в тази област се дължат основно на факта, че наличните терминали за контейнерни превози са изградени през 70-те и 80-те години на миналия век и не отговарят на изискванията за извършване на съвременни товаро-превозни услуги. От съществуващи 9 терминални площадки за комбинирани превози до 1990 г., в момента действащи са само 3 - в София-товарна, Филипово и Стара Загора.

Към настоящия момент не съществува национална мрежа от съвременни интермодални терминали, която да обслужва нуждите на железопътния и водния товарен транспорт, операторите не са добре оборудвани със специализиран подвижен състав и има само няколко директни оперативни/ логистични интермодални връзки.

Очаквано развитие в резултат на изпълнението на мерките, които ще бъдат предприети

За развитието на националната транспортна система от първостепенно значение са характеристиките на транспортната мрежа, наличният капацитет – физическата и оперативна структура на мрежата и обемите, които могат да бъдат поети в зависимост от търсенето, както и експлоатационното й състояние и нейната способност да предоставя надеждни и безопасни транспортни услуги.

Инвестициите следва да се концентрират основно върху завършване на приоритетните железопътни и пътни направления и насърчаване на мултимодалния транспорт – изграждане на интермодални терминали и подобряване на връзките на пристанищата и летищата с пътната и железопътната мрежа. С постепенното завършване модернизацията на направленията на Транс-европейската транспортна мрежа ще се постигне по-добра интеграция на националната мрежа в тази на ЕС, както и подобряване на връзките със съседните страни.

В процеса на актуализация на транспортния модел през 2013 г., разработен като част от Общия генерален план за транспорта, са дефинирани направленията по пътната и железопътната мрежа с най-голямо очаквано увеличение на трафика с хоризонт 2020 и 2030 г., където прогнозираното търсене е близко до или надвишава съществуващия капацитет. Най-голяма средно-денонощна годишна интензивност на движението с автомобилен транспорт към 2020 г. се очаква по отсечките София - Бургас, София - Кулата, София - Русе, София - Варна, Бургас - Варна и Русе - Нова Загора. По отношение на железопътната мрежа трафикът се концентрира по направленията Драгоман - София - Пловдив - Бургас/Свиленград, Русе - Варна, Видин - Кулата, София - Варна, Русе - Стара Загора.



Железопътен транспорт

Железопътният пътнически транспорт има сериозен потенциал за развитие, който до голяма степен зависи от модернизацията на железопътната мрежа, подвижния състав и управлението на националния железопътен оператор.

Въпреки регистрирания в периода след 2008 г. спад в търсенето на превозни услуги по железница, който частично се дължи на външни за сектора фактори (демографска и финансово икономическа криза), бъдещото развитие на пътническия и товарен железопътен транспорт е от съществено значение поради редица причини като: претовареност на пътната инфраструктура, високи цени на автомобилните горива, изпълнение на националната политика за опазване на околната среда и повишаване безопасността на движението. Подобряването на техническото и експлоатационно състояние на основната железопътна инфраструктура ще има положителен ефект върху ефективността на превозите и през следващите години се очаква да допринесе за нарастване на вътрешното търсене на пътнически пътувания и товарни превози по железница, както и за успешно интегриране българската транспортна система в европейската и промяна в разпределението на международните потоци, преминаващи през страната, по вид транспорт в полза на устойчивия железопътен транспорт.

Повишеният трафик по железница от своя страна ще окаже положителен ефект върху ефикасността на железопътните услуги като цяло и в часност – върху ефикасността на железопътната мрежа.

За подобряване функционирането на железопътния сектор ще е необходима реализацията на поредица от регулаторни, управленски и инвестиционни мерки: преразглеждане на Договора за обществени услуги с „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД с оглед привеждането му в съответствие с европейските правила за обществени превозни услуги по железница, повишаване качеството на превозната услуга особено по направленията на модернизираните или рехабилитирани железопътни линии и оптимизиране обхвата на задължителните обществени услуги за постигане на баланс между търсенето на такива пътувания и възможностите на държавния бюджет да компенсира разходите за тях; изготвяне на дългосрочна стратегия за развитие на железопътния транспорт и съсредоточаване на публичното финансиране в сектора върху най-важните и стойностни железопътни услуги; редуциране на ж.п. мрежата до устойчиви размери; модернизация и обновяване на железопътната инфраструктура, с което да се постигнат европейските стандарти и пълна оперативна съвместимост с Европейската железопътна мрежа; укрепване на институционалния капацитет за управление в сектора и др. Ключовите мерки, които се предвиждат за преструктурирането на „Холдинг БДЖ” ЕАД и ДП НКЖИ, са: преминаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД и на ДП НКЖИ към търговско ориентирана структура и освобождаване на „Холдинг БДЖ” ЕАД от неоперативни дейности; стабилизиране на „БДЖ – Товарни превози” ЕООД и евентуална последваща приватизация на дружеството; оптимизация на подвижния състав на „Холдинг БДЖ” ЕАД, включително закупуване на нов подвижен състав за пътнически превози и реорганизиране на дейностите по поддръжката му; укрепване на корпоративното ръководство на ДП НКЖИ и „Холдинг БДЖ” ЕАД, в т.ч. на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози ЕООД“; изпълнение на Стратегия за управление на човешките ресурси, Програма за преструктуриране на персонала в „Холдинг БДЖ” ЕАД и ДП НКЖИ и Програма за обучение на железопътния персонал на средно и високо управленско ниво.

Трансгранични връзки със съседните страни

Поради недостатъчното развитие на железопътните връзки със съседните страни е необходимо да се изградят непрекъснати и последователни транспортни мрежи с еднакви експлоатационни характеристики, които да осигуряват бързо и безопасно придвижване на по-дълги разстояния от и през България.

След приключилата реконструкция и електрификация на участъка Свиленград–турска граница, със завършването на реконструкцията и електрификацията на цялата железопътната линия Пловдив - Свиленград и модернизацията на участъка Септември - Пловдив през програмен период 2007 - 2013 г., голяма част от трасето на коридор „Ориент/Източно-Средиземноморски” от основната TEN-T мрежа към Турция ще бъде завършена, което ще осигури по-голяма надеждност и качество на транспортните услуги по маршрута София - Пловдив - Истанбул. През периода 2014 - 2020 г. ще продължат дейностите по пълно завършване на тази част от коридора чрез модернизация на участъците по железопътната линия София - Септември.

Трансграничните връзки към Румъния ще бъдат значително подобрени. Дунав мост 2 (Видин-Калафат) вече е в експлоатация и привлича по-големи трафик обеми от очакваното. Следващите стъпки са планираната модернизация в периода 2014 - 2020 г. на първия участък Видин - Медковец от железопътната линия Видин - София и координирано изграждане на железопътния участък Крайова - Калафат на територията на Румъния. Потенциал за бъдещо развитие има железопътната връзка Русе - Гюргево след изразено съвместно намерение на заседание на българо-румънския комитет за извършване на проучване за рехабилитация на железопътната линия Букурещ - Гюргево - Русе - Горна Оряховица, като дискусиите за планиране и дефиниране на техническите параметри ще продължат.

Принос за подобряване на трансграничната връзка със Сърбия е реализацията на проект „Модернизация на железопътната линия София - Драгоман", за който са извършени предпроектни проучвания, разработени са идейни проекти и е изготвен анализ разходи - ползи (АРП). Подготовката продължава със средства от ОПТ 2007-2013 и цели в края на 2015 г. да бъде постигната пълна проектна готовност.

Чрез реализиране на проектите за модернизация на железопътната линия София - Кулата (в участъците София - Перник - Радомир и Радомир - Кулата) като част от изграждането на Приоритетен проект 22, съвпадащ с „Ориент/Източно-Средиземноморски” коридор от основната мрежа, значително ще се подобрят трансграничните връзки с Гърция. Проектът „Модернизация на железопътната линия София - Перник - Радомир е част от проекта „Инструмент за подготовка на железопътни проекти по TEN-T мрежата“, финансиран по ОПТ 2007 – 2013 г., приоритетна ос 5. Изпълнението на проекта е разделено на две фази. Първата фаза включва дейности по изготвяне на технически проект, координационни дейности, съгласувателни процедури и подготовка на тръжна документация за избор на строител, които са планирани да приключат в началото на 2015 г.

Проектът за Техническа помощ за модернизация на жплинията Радомир – Кулата е в процес на изпълнение и ще бъде завършен по график в началото на 2015 г. Идейният проект за избрания вариант и подробния АРП ще бъдат завършени в най-скоро време. Строителните дейности ще бъдат планирани в съответствие с инициативите на гръцката страна за развитие, така че да се синхронизират техническите характеристики в целия транс-граничен участък.

Железопътната линия Радомир–Гюешево се явява част от основна връзка към Македония. Предвижда се в периода 2014 - 2020 г. да бъде извършена подготовката на проект „Модернизация на железопътната линия Радомир - Гюешево", включваща актуализация на идейния проект, изготвяне на подробни устройствени планове (ПУП) и технически проекти, актуализация на АРП и др. В ДП НКЖИ вече е изготвена стратегия за подготовката на проекта.



Пътища

С оглед интегриране на националната пътна мрежа в транспортната мрежа на ЕС е необходимо да бъдат развивани „основната” и „разширената” транс-европейски транспортни мрежи на територията на страната, както и на ключови вътрешни връзки с TEN-T мрежата. Очкава се посредством изпълнението на мерките, предвидени в сектора, да бъдат отстранени идентифицираните „тесни места“. От първостепенно значение е завършването на участъка от Благоевград до Сандански по АМ „Струма” по направлението на „Ориент/Източно – Средиземноморски“ коридор на TEN-T мрежата. Също така е необходимо да бъде реализирана фаза 2 от проект АМ „Калотина-София”, лот 1 „Западна дъга на СОП”. На следващо място са проектите за доизграждане на участъци от: АМ „Хемус“ и тунела под връх Шипка, който е втора фаза на проекта за изграждане на обходен път на гр. Габрово, реализиран в ОПТ 2007 – 2013 г. Тези проекти за изграждане на нова инфраструктура ще бъдат реализирани успоредно с въвеждането на модерни процеси на планиране и осигуряване на ефективно поддържане на пътната инфраструктура, генериране на финансови ресурси посредством модерна система за таксуване, постигане на съответствие на техническите и експлоатационните параметри на пътната инфраструктура с европейските технически стандарти за осигуряване на безопасност и комфорт на транспорта. За подобряване на ефективността и безопасността на автомобилния транспорт е необходимо внедряването на приложения и услуги за управление, наблюдение и контрол на движението в населените места и по автомагистралите, системи за безопасност на превозните средства и електронни системи за събиране на пътни такси въз основа на изминато разстояние (ТОЛ такси).



Пристанищна инфраструктура и вътрешни водни пътища

Пред България стои и въпросът за пълно прилагане в практиката на изискванията на Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г., относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари. Промените и допълненията на „Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (MARPOL)“, поставят нови задължения на Страните по конвенцията за осигуряване на адекватни приемни съоръжения в своите пристанища (нови категории отпадъци).

През следващите години Република България ще се стреми към повишаване на товарния и пътнически трафик и насърчаване развитието на водния транспорт в съответствие с транспортната политика на Европейския съюз. Политиката е насочена към подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав и морските пространства на Република България, за подобряване на морската безопасност и безопасността на вътрешните водни пътища и опазване на околната среда, в съответствие с политиката на Общността за укрепване на морския транспорт и мрежата на вътрешните водни пътища. Изпълнението на мерки за постигане на очакванията могат да бъдат финансирани от Оперативната програма, тъй като основните морски пристанища са включени в концепцията за развитие на ТEN-T мрежата: пристанище Бургас е част от „основната мрежа”, а пристанище Варна от „разширената” ТEN-T мрежа.

Интермодален транспорт и терминали

С реализацията на предвидените мерки, се очкава да бъдат адресирани основните нужди в сектора за:



  • развитие на мрежата от терминали, отговарящи на изискванията за съвременни товаро-превозни услуги за осигурянане на по-добра координация между отделните видове транспорт в посока развитието на интермодалните услуги, установяване на надеждни и бързи железопътни връзки между терминалите. Оценката на нуждите сочи необходимост от изграждане на терминали в София, както и в Югоизточен, Североизточен и Северозападен райони за планиране,

  • развитие на интермодални връзки между пристанищата и железопътната мрежа, с оглед насърчаване на потенциалния растеж на търговията и транзитните превози,

  • разширяване и развитие са складовите площи на много от товарните терминали.

Въздушен транспорт

С цел гарантиране на безопасността и в подкрепа на новите концепции за опериране в рамките на европейската мрежа за управление на въздушното движение (EATMN) са необходими аеронавигационни данни и информация с високо качество. Съставните части на системите и процедурите, използвани за функционирането на EATMN, трябва да бъдат оперативно съвместими със системите, използвани от останалите доставчици на аеронавигационно обслужване. Това може да бъде постигнато чрез изграждане на нови системи и автоматизирани средства. Изискванията на Регламент (ЕC) 73/2010 се прилагат за системите на EATMN, за техните съставни части и процедури, включени в изготвянето на първични данни, съставянето, съхранението, манипулацията, обработката, преноса и разпространението на аеронавигационни данни и аеронавигационна информация. Ще бъде подобрено качеството на аеронавигационните данни и информация – точност, разделителна способност и интегритет в съответствие с Европейския генерален план за УВД по програма SESAR (научни изследвания в областта на УВД в Единното европейско небе), със задачата ITY-ADQ за въвеждане качество на аеронавигационните данни и информация на Европейския план за въвеждане на Единно Европейско Небе (ESSIP) и Регламент (ЕС) 73/2010. Изискванията са приложими към летищните оператори и организациите, свързани със създаване и предоставяне на геодезически и картографски материали и данни. С повишаване на качеството на аеронавигационните данни и информация ще се подобри управлението на гражданското въздухоплаване.

Във връзка с гореизложеното, чрез ОПТТИ 2014-2020 ще бъде възможно осигуряване на финансиране на мерки за подобряване на безопасността и управлението на въздушното движение с изграждането на нови системи и средства за управление.

Метро

Постигнатите резултати от разширената мрежа на софийското метро през предходния програмен период и растящото търсене на транспортни услуги определят необходимостта от последващото развитие на метро системата в столицата, като финансирането ще обхване изграждане на нови направления през настоящия програмен период. Необходимо е финансиране за изграждане на участъци по направлението „Ботевградско шосе” - бул. „Владимир Вазов” - ЦГЧ - ж.к. „Овча купел”, което ще направи възможно системата на обществения транспорт в столицата да разшири своето покритие и да отговори на растящото търсене на комбинирани транспортни услуги, в т.ч. ще допринесе за подобряване на качеството на атмосферния въздух в столицата и намаляване на емисиите на парникови газове.



Поддържане на транспортната инфраструктура

Осигуряването на ресурси за поддържане на транспортната инфраструктура ще се осъществява със средства извън ОПТТИ, в съответствие с българското законодателство и както е описано в Споразумението за партньорство:

- В областта на железопътния транспорт, съгласно разпоредбите на ЗЖТ, чл.26, ал.1, финансирането на дейностите по текущото поддържане и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от Републиканския бюджет, приходите от инфраструктурни такси, събирани от превозвачите и собствени приходи от други услуги и отдаване под наем. Процедурата за планирането и разходването на средствата за поддържане, осигурявани от бюджета е ясно разписана в закона и покрива всички аспекти на поддържане, планиране, проектиране, изграждане, рехабилитация и други дейности, свързани с осигуряването на нормалната експлоатация на жп инфраструктура. За целта Управителят на жп инфраструктура (ДП НКЖИ) подписва дългосрочен петгодишен договор с Държавата, представлявана от Министъра на транспорта и информационните технологии и Министъра на финансите. В този договор средствата за поддържане и експлоатация, необходими от Държавния бюджет се планират чрез тригодишната бюджетна рамка, съгласно закона за ДБ, а отпускането на средствата за съответната година в конкретен размер се залагат в закона за ДБ за съответната година.

За да се запази устойчивостта на проектите с новоизградена/модернизирана железопътна инфраструктура по време на целия период на експлоатация, се планира подобряване на системата за поддържане, с цел оптимизиране на разходите за експлоатация и поддържане.

Успешното изпълнение на препоръките за нов модел за поддържане в ДП НКЖИ е в пряка зависимост от осигуряване на лека, средна и тежка механизация и оборудване на мобилни групи с осигурено необходимо финансиране.

Акцентът в разработвания от ДП НКЖИ Многогодишен план за поддържане (Методология за определяне на разходите в многогодишния план за поддържане, изготвен през 2010 с финансиране от EVD) ще бъде върху оптимизиране и увеличаване на ефективността на процесите по поддържане на железопътната инфраструктура в Република България чрез дългосрочно планиране на ресурсите за поддържане на базата на приоритизиране на ремонтите. Бюджетът на ДП НКЖИ в миналото растеше с много бързи темпове, предвид неосигуряването на средства и от 20 млн. лв. през 2002г. достигна 220-240 млн лв. в последните години, като тази сума е сравнително постоянна от влизане в сила на планирането на разходите в Многогодишен план за поддържане. Съгласно наскоро актуализирната „Програма за развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура (петгодишна програма, която е част от Договора между Държавата и ДП НКЖИ) за периода 2015-2019 г. се предвиждат годишни средства в размер на 260-275 милиона лв.

За повишаване на ефективността при експлоатацията и поддържането на железопътната инфраструктура, в т.ч. изградената със средства на Структурните и Кохезионния фондове на ЕС, ще допринесат и следните мерки:


  • формирането и прилагането на новата тарифна политика в ДП НКЖИ и изготвянето на пазарно ориентирана Методология за формиране на таксите за достъп и използване на железопътната инфраструктура на компанията. Подписано е Споразумение за предоставяне на консултантски услуги между ДП НКЖИ и ЕИБ за проект „Техническа помощ за формиране на тарифна политика за достъп и използване на железопътната инфраструктура в ДП НКЖИ като Бенефициент на ОПТ 2007 – 2013 г.”, финансиран по ОПТ 2007-2013. Подписан е договор между ЕИБ и избрания Изпълнител с началната дата 01.09.2014 г. Основната цел на проекта е подобряване на ефективността на управлението на ресурсите на компанията, чрез формирането на нова тарифна политика по отношение на железопътната инфраструктура в ДП НКЖИ.

  • завършването на проект „Проектиране и внедряване на система за планиране и управление на ресурсите в ДП НКЖИ, който засяга основните бизнес процеси на ДП НКЖИ, имащи отношение към управлението и планирането на ресурсите, в т.ч. управлението на поддръжката на железопътната инфраструктура.

- В областта на пътната инфраструктура, финансирането на дейностите по текущото поддържане на пътищата, обект на ОПТТИ са регламентирани в два члена от Закона за пътищата, предвид разделението на функциите за тяхната поддръжка между АПИ и НК СИП. За АПИ това е регламентирано в чл. 44, ал.1, където е казано, че източниците за финансиране на агенцията са субсидии от държавния бюджет и трансфери, предвиждани ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, а в чл.2 на същия член е казано, че те се разходват за експлоатация, поддържане, ремонт и реконструкция на републиканските пътища. Респективно, средствата за НК СИП, която е отговорна за поименно изброени автомагистрали (АМ "Струма", АМ "Хемус" и АМ "Черно море), финансирането на поддържането е регламентирано в чл. 28в, ал.1, от Закона в който се казва, че дейността на НК СИП се финансира от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие, както и приходи от винетки и тол такси, ако има такива.

За увеличаване на ефикасността при поддържане на пътната инфраструктура, включително новопостроената със съфинансиране от Структурните и Кохезионния фондове, се предвижда да бъде изготвено проучване за разработване на нова политика по поддържането на пътната инфраструктура, включително въвеждането на тол такси.

- Средствата за експлоатационни разходи за „Метрополитен” ЕАД като общинска фирма, създадена да експлоатира Софийския Метрополитен, се осигуряват от бюджета на Столична община.

- В областта на речния транспорт текущото поддържане на корабоплавателния път, вкл. навигационно-пътевата обстановка по река Дунав, се осъществява от ИА „Проучване и поддържане на река Дунав” (ИАППД) по правилата на Конвенция за режима на корабоплаването (ДВ бр. 112/1949 г.) и Споразумение между правителствата на Р. България и Румъния от 1955 г. в изпълнение на чл. 39 от конвенцията и съгласно чл. чл. 77, 82 и 83, ал.2 от Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Според конвенцията не се установяват никакви такси за транзит на кораби, като разходите за поддържането се финансират от Републикансия бюджет.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница