Университет по архитектура строителство и геодезия
Факултет по Транспортно строителство
Катедра "Обществени науки"
София, 09. 2016 г. Утвърждавам,
Ректор:
(проф. д-р инж. Ив. Марков)
Учебна програма
по дисциплината “философия на културата и религията”
за специалност ТС – Редовно обучение – Факултет по транспортно строителство
-
Курс на обучение: І
-
Семестър: ІІ
-
Пълен хорариум на аудиторните занятия: 30 ч., упражнения 15 ч.
Метод на проверка на знанията:
-
Тест;
-
Представяне на доклад.
Разпределение на аудиторните занятия
Форма на аудиторните занятия
|
Часове
|
Общо
|
Седмично
|
Лекции
|
30
|
2
|
Упражнения
|
15
|
1
|
Всичко за годината
|
Лекции: 30 часа
Упражнения: 15 часа.
|
А Н О Т А Ц И Я
Дисциплината „Философия на културата и религията“ има за цел да изгради у студентите едно по-системно знание за човешката култура. От една страна, курсът се опитва да допълни картината за света, създавана от „точните“ дисциплини, показвайки, че цялото човешко съществуване се основава на културата в нейния най-широк смисъл. От друга страна, той се стреми да съдейства за формирането на обучаващите се като морални и граждански субекти, разкривайки им някои от най-важните аспекти на културата, които касаят индивидуалния и социалния живот. Втората половина от съдържанието на курса е посветена на философското изложение на религията като един от най-значимите в исторически план феномени на човешката култура. Поставен е акцент върху религиите, играли и продължаващи да играят най-важна роля в контекста на националния обществен живот и на европейския тип цивилизация.
Упражненията са фокусирани върху най-важните моменти от съдържанието на курса. Провеждат се под формата на изнасяне на доклад, в който всеки студент трябва да представи интерпретацията си на текст, отнасящ се до темата на семинарното занятие. Докладът служи като основа на обща дискусия, спомагаща за развитието на самостоятелно и критично мислене, както и за изясняване и усвояване на учебния материал.
Съдържание на учебната програма
1. лекции
Лек-ция №
|
Заглавие на темата
|
Съдържание
|
Продължи-телност
|
1
|
2
|
3
|
4
|
Част 1. Философия на културата
|
1.
|
Култура – от думата към понятието
|
1. Етимология на думата „култура“. Национализмът и колониализмът като рождени контексти на понятието за култура. Типове понятия за култура.
2. Култура и цивилизация – противопоставяне, взаимно допълване, синонимност. Цивилизацията като крайна и универсална фаза на всяка култура (Освалд Шпенглер).
|
1 час
1 час
|
2.
|
Културата като посредник между човека и съществуващото
|
3. По какво се различават човекът и животните – разумът, оръдията на труда, символите? Що е символ? Универсалността на символната способност.
4. Езикът като основна символна способност. Емоционалният език на животните и пропозиционалният език на човека.
5. Компенсационната теория на Арнолд Гелен.
6. Културата като символен свят. Континуалният и надиндивидуалният характер на културата.
|
1/2 час
1/2 час
1/2 час
1/2 час
|
3.
|
Културата като групова идентичност
|
7. Всекидневието – фундамент на човешкото съществуване. Естествената нагласа на всекидневния човек. Разликата между позициите на социалния учен и дееца във всекидневния свят.
8. Културният образец на групов живот като система от приети на доверие и общосподелени рецепти за тълкуване на света и действие в него. Квазиинстинктивната роля на културата.
9. Характеристики на всекидневното знание. Зони на релевантност.
|
1/2 час
1/2 час
1 час
|
4.
|
Културната другост
|
10. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Налично и подръчно, представа и участие, наблюдение и разположение.
11. Невъзможността за чужденеца да различава между индивидуалното и типичното. Кога чужденецът става част от групата?
|
1 час
1 час
|
5.
|
Културни стереотипи и предразсъдъци
|
12. Има ли разлика между стереотипи и предразсъдъци?
13. Фундираността на предразсъдъците в крайността на човешкото съществуване. Предразсъдъците като част от всекидневния жизнен свят. „Добри“ и „лоши“ предразсъдъци.
|
1 час
1 час
|
6.
|
Културата като репресия над инстинктите
|
14. Чувството за вина – начало и фундамент на културата. Съвестта като източник на индивидуалното самосъзнание и на предвидимостта на индивидуалното поведение. Произходът на понятията „дълг“ и „вина“ от контекста на отношенията между кредитор и длъжник.
15. Религията като агент на принципа на реалността и социалния ред (Ницше и Фройд). Юдео-християнството като абсолютизиране на вината, обслужващо морала на самоподсигуряването и удобството (Ницше).
|
1 час
1 час
|
7.
|
Играта като нерепресивна култура
|
16. Понятие за игра отвъд целесъобразностите.
17. Раждането на културата в „утробата“ на играта – игра и култ, игра и правосъдие, игра и война, игра и наука, игра и изкуство. Игра и спорт.
18. Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Играта като противоположност на инфантилността. Играта – нерепресивна култура. Комплементарност на репресивната и нерепресивната култура.
|
1 час
1 час
1 час
|
Част 2. Философия на религията
|
8.
|
Митът
|
19. Митът като разказ за първоначалата и образец. Разлика между мит и митология.
20. Мит и наука. Мит и изкуство. Коренът на мита – страхът от непознатото и надвишаващото ни или убеждението в единството и неунищожимостта на живота? Времето на мита.
21. Митът като превръщане на историята в природа. Мит и зависимост, митично и демонично.
|
1/2 час
1 час
1/2 час
|
9.
|
Възникване на религиите
|
22. Степени на абстракция в оформянето на идеята за свръхсетивен свят – харизма, вяра в духове, символичен характер на религиозното действие.
23. Стабилизиране и систематизиране на божествените фигури (изграждане на пантеон). Антропоморфизмът на гръцката религиозност vs. функционализмът на римската религиозност. Соларни и хтонични божества. Богове на дома и богове на политическите обединения.
|
1 час
1 час
|
10.
|
Етическите религии
|
24. Фактори за прехода от магия към религия. Етизация на религиозния култ. Моралът като интериоризация на социалния ред. Идеята за Спасение.
25. Типология на религиите.
|
1 час
1 час
|
11.
|
Юдейство
|
26. Типологични особености – юдейството като първата монотеистична религия и първата религия на Откровението. Учение за Бога и човека. Схващане за Откровение – трансцендентността и неизобразимостта на юдейския Бог.
27. Месианската идея – предвидимо ли е идването на месията? Юдейската апокалиптика. Разбиране за време и история. Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии.
28. Направления в юдейството.
|
1/2 час
1 час
1/2 час
|
12.
|
Християнство
|
29. Типологични особености. Схващане за Бога и човека. Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог?
30. Събитието на Въплъщението, кръстната смърт и Възкресението като Откровение и Спасение. Християнството – религия на любовта и свободата. Християнската вяра като минаваща през възможността на разядосването. Триединството на християнския Бог.
31. Християнското разбиране за време и история. Християнството като разомагьосване на света.
|
1 час
1 ½ час
1/2 час
|
13.
|
Християнските изповедания
|
32. Православие: Основни догмати (истини на вярата). Какво е Църквата според православното разбиране? Отрича ли йерархията равенството?
33. Римокатолицизъм: Римската папска идея. Папата като Божи наместник. Специфични догматични и недогматични вярвания на католицизма.
34. Протестантство: Общи принципи. Най-разпространени форми на протестантството. Протестантската етика и духът на капитализма.
35. Сходства и различия между трите основни християнски деноминации.
|
1/2 час
1/2 час
1/2 час
1/2 час
|
14.
|
Ислям
|
36. Раждане и разпространение на исляма. Личността на Мохамед – Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина.
37. История на ислямската държавност. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт.
|
1 час
1 час
|
Общо учебни часове
|
30 часа
|
2. Упражнения
№ по ред
|
Тема на упражнението
|
Съдържание
|
Провеждане и представяне
|
Хорариум
|
1.
|
Културната опосредстваност на човешкото съществуване
|
Има ли същностна разлика между човека и животните? Какво прави човека човек – разумът, инструментите, символът? Символ и знак. Има ли разлика между животинския и човешкия език? Културата като компенсация на биологическата непълноценност на човека (Арнолд Гелен). Човекът – „нефиксирано животно“, или свободата като съществуване в откритост. Защо човекът може да съхранява опита си отвъд конкретната ситуация? Може ли културата да ни детерминира?
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
2.
|
Културата като квазиинстинктивност и идентичност
|
Културата като втора природа, или натурализираният свят на всекидневието. Културата като система от рецепти за интерпретация и действие в света, стабилизираща индивидуалното и групово човешко съществуване и съставляваща уникалния идентификационен „код“ на една социална група. Чужденецът – социален учен по неволя и приключенец в чуждата нормалност. Представа vs. участие, наблюдение vs. разположение. Възможно ли е човек да се избави напълно от предразсъдъците?
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
3.
|
Култура и репресия
|
Инсталирането на вътрешната контролна инстанция на съвестта като начало на човешкото съзнание и съществуване. Пазарно-правният произход на понятията „дълг“ и „вина“. Човекът – длъжник на репрезентирания от Бога социален ред (Ницше). Религията на любовта като поставяне в зависимост (Ницше). Възможна ли е нерепресивна култура? Играта като свободно самоограничаване и пребиваване в откритостта на човешкото съществуване. Кой е истинският субект на играта? Има ли разлика между игра и спорт? Тъждествени ли са игровото и инфантилното поведение?
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
4.
|
Мит и религия
|
Има ли разлика межу мит и басня? Митът като обяснение на света и свещено предание. Как се различават един от друг митичният и научният поглед към света? Какви са корените на мита и религията? Как религиозното мислене стига до идеята за свръхсетивен свят? Магическа vs. етическа религиозност. Има ли нужда съвременният човек от мит и религия?
|
Доклади и дискусия
|
3 часа
|
5.
|
Юдейство
|
Коя от десетте Божи заповеди тежи най-много? Защо юдейската култура поставя словото над образа? Какво означава това, че Бог е трансцендентен? Предвидимо ли е идването на месията? Пространствено vs. исторически „мислещи“ религии. Юдейството като основа на една критична спрямо статуквото мисъл.
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
6.
|
Християнство
|
Какво означава твърдението, че човек съществува истински само тогава, когато е причастен към битието на Бог? Може ли християнският Бог да бъде познат без Христос? Животът на Христос като най-същностно Откровение на Бог. Спасението – магически причинен факт или разкрита пред свободата възможност? Спасяването „отвън“ като поставяне в зависимост. Разкрива ли нещо християнството за човешката същност?
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
7.
|
Ислям
|
Откровението и неговата проповед. Религиозна и етическа доктрина. Политически аспекти на исляма. Ислямът и Европа – историческо противопоставяне и културен контакт. Същностно военнолюбив ли е ислямът? Възможна ли е ислямска модернизация?
|
Доклади и дискусия
|
2 часа
|
Общо учебни часове
|
15 часа
|
Литература
-
Вебер, М. Социология на господството. Социология на религията, София, 1992.
-
Гадамер, Х.-Г. Истина и метод, Плевен, 1997, с. 149-160, 603-630.
-
Джордано, К. Културни групови стереотипи и предразсъдъци, в: Власт, недоверие и наследство. Скептична антропология, София, 2006, с. 289-304.
-
Елиаде, М. История на религиозните вярвания и идеи, София, т. 1.
-
Елиаде, М. Мит и реалност, София, 2001, с. 7-23.
-
Елиас, Н. Към социогенеза на понятията цивилизация и култура, в: Идеи в културологията, т. II, София, 1993, с. 799-809.
-
Жилсон, Е., Ф. Бьонер. Християнската философия, София, 1994.
-
Игълтън, Т. Идеята за култура, София, 2003, с. 9-47.
-
Касирер, Е. Есе за човека, София, 1995, с. 47-75, 124-183.
-
Киркегор, С. Философски трохи, София, 2003.
-
Коев, Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството, София, 1992.
-
Коен, Е. Талмуд за всеки. Из учението на юудейските мъдреци., София, 2008, с. 63-85, 459-471.
-
Крьобер, А., К. Клакхън. Всеобща история на думата „култура”, в: Идеи в културологията, т. 1, с. 451-510.
-
Маркузе, Х. Ерос и цивилизация, София, 1993, с. 69-89.
-
Ницше, Ф. „Вината“, „нечистата съвест“ и всичко, подобно на това, в: Към генеалогията на морала, София, с. 259-300.
-
Сярова, Е. Философия. Световни религии, София, 1992.
-
Тодоров, Ц. Моктесума и знаците, в: сп. Критика и хуманизъм, бр. 2/1991, с. 119-128.
-
Уайт, Л. Науката за културата, София, 1988. с. 60-82.
-
Хьойзинха, Й. Homo ludens, София, 2000, с. 27-62, 275-299.
-
Шпенглер, О. Залезът на Запада, София, 1996, с. 45-100.
-
Шютц, А. Чужденецът, София, 1998, с. 7-21.
Учебната програма е приета от Факултетен съвет на Факултет по транспортно строителство – Протокол …………………….....................
Съставил:
(гл. ас. д-р Владимир Раденков)
Ръководител катедра:
(доц. д-р Д. Йорданова)
Декан на ФТС:
(проф. д-р Владимир Тодоров)
Сподели с приятели: |
