Глава втора СЪЩНОСТ НА АДМИНИСТРАЦИЯта

1. 
   Понятие за “държавна служба”, “военна служба” и за “държавна служба в МВР”
   

Трайно изграден правов институт в публичната администрация е институтът на държавната служба. Като част от системата на публичната администрация, в администрацията на сигурността и отбраната законодателно са регламентирани института на военната служба и института на държавната служба в МВР.¹³

Законодателната уредба не дава задоволителни дефиниции на посочените понятия.

В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от 1995г. първоначално бе регламентирано, че: военната служба във въоръжените сили е държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона. След изменение на закона през 2000г. тази дефиниция на военната служба се запази, с изключение на това, че същата не се изпълнява само във въоръжените сили.

За разкриване същността на понятията за военна служба и за държавна служба в МВР е необходимо да се дефинира общото понятие за държавна служба, в следствие на което да се изведат отличителните характеристики на тези правни институти.

Необходимостта от създаването на стабилна държавна администрация през вековете, поддържаща основите на конституционните монархии, е породила система от възгледи и принципи в правната теория, довели до дефиниране на понятието за държавна служба. Нуждата от осъществяване на държавни функции за запазване на самата държава налагат и в съвременните условия съществуването и употребата му.

В исторически аспект държавната служба придобива значимост през ХVІІІ –ХІХ в. с увеличаването на административно-полицейския апарат и глобалното разрастване на държавната собственост.

Чрез държавната служба се осъществяват функции от името на държавата. Чрез реализиране на правомощия на нейните органи се осъществява управление в различни области на обществения живот. Администрациите, които подпомагат тези органи при реализирането на техните функции предоставят публични услуги на гражданите. Отделните държавни органи имат своя самостоятелна компетентност и я проявяват, като вземат решения или издават актове. За да могат да действат реално, те се нуждаят от такова установяване, което да осигурява тяхното функциониране чрез назначени в структурите на държавната администрация държавни служители, помощен и технически персонал.

Анализирайки различни гледни точки за разкриване същността на понятието за държавна служба, могат да бъдат направени следните изводи:

• 
  държавната служба е едно от най-древните понятия в юридическата наука ;
  
• 
  тя е комплексен институт на публичното право и като такъв е съвкупност от правни норми, регулиращи обществени отношения;
  
• 
  отрасълът, към който се отнася този институт, е предимно този на административното право ;
  
• 
  институтът на държавната служба има съществено значение за обществените науки, отнасящи се до организацията и управлението извън сферата на материалното производство.
  

В този смисъл за нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:

Научните разработки в които понятието за военна служба е дефинирано са оскъдни. През 50-те години в Народна република България се е възприемало, че военната служба има следните особености:

- тя е всеобщо задължение, отнасящо се до всички мъже граждани на страната, като са изключени привилегии за когото и да било;

- тя е лично задължение и заради това военнослужещият гражданин не може да бъде заместен от други лица при нейното изпълнение;

- военната служба в Народна република България е въпрос на чест;

- военната служба е свещенно задължение на всеки гражданин да защитава своята Родина, което изразява съзнателната, активна и органическа връзка, която съединява гражданите с Народна република България. Военната служба се явява, като необходимо задължение за всеки гражданин по вътрешно негово убеждение;

- тежките нарушения на военната служба са свързани със сурово обществено порицание и строги санкции на закона. Последиците от тях се понасят дори от семейството на провинилия се, тъй като то съставлява основната клетка на обществото и носи отговорност за възпитанието и политическото оформяне на всеки свой член;

- военната служба, поради това, че се изпълнява в Армията, която е държавна организация, се явява като един от видовете държавна служба. За това именно времето прекарано на действителна военна служба във въоръжените сили от срочнослужещите се зачита, като прослужено време за пенсия/трудов стаж от трета категория/.¹⁷

Тези особености са изведени с оглед разграничаването на военната служба от военната повинност, която се е считала за присъща на буржоазните държави и се състои от изпълнение на военно задължение от трудещите се, наложено им от господстващата класа.

Анализът на българското законодателство/отменено и действащо/ не потвърждава повечето от изведените в този период на народнодемократична власт и социалистическо управление особености на военната служба:

- в Конституцията на Българското княжество от 1879г.¹⁸ е регламентирано, че само българските поданици могат да заемат длъжности по държавната, обществена и военна служба. Това правно установление ясно разграничава държавната от военната служба;

- в Конституцията на Народна република България от 1947г.¹⁹ е регламентирано, че военната служба е задължителна за всички граждани съгласно с особените закони – особеност, която е изведена;

- в Закона за всеобщата военна служба в Народна република България от 1958г.²⁰ е регламентирано, че военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона, а службата във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на Република България – особеност, която също е изведена.

Всички мъже - граждани на Република България - без разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. Всички лица от подлежащия на повикване набор, които не могат да бъдат приети на действителна служба във Въоръжените сили, са длъжни да служат в Строителните войски.

Пропусната особеност, която не е изведена е, че в този период военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. Това поставя под съмнение, коя от двете служби може да бъде определена, като “един от видовете държавна служба”.

В този период, а и в съвременни условия понятието за държавна служба не е законодателно дефинирано, както и не са дефинирани видовете държавна служба.

На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили.

Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи.

Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни.

На редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски. Пределният срок за повикване на редовна военна служба във Въоръжените сили и Строителните войски е до 30 години включително. По-възрастните от 30 години се зачисляват в запаса.

Преминаването на военната служба от офицерския състав се урежда с правилник, утвърден от Министерския съвет, а за войнишкия и сержантския състав - с правилник, утвърден от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.

Запасът на Въоръжените сили се дели на две категории: първа и втора.

В запас първа категория се зачисляват военнослужещите, отбили действителната си военна служба, и някои специалисти, отслужили в Строителните войски.

В запас втора категория се зачисляват:

- наборниците, неслужили във Въоръжените сили и отслужилите в Строителните войски;

- признатите годни за нестроева служба за военно време;

- жените от 19 до 45-годишна възраст, приети на военен отчет. Длъжностите, на които могат да се приемат на служба жени, се определят от Генералния щаб, съответно от министъра на вътрешните работи.

Зачислените в запас втора категория, като останали в излишък след изпълнение на нарядите, могат да бъдат повикани на действителна служба във Въоръжените сили или Строителните войски до навършване на 30 години.

Запасът първа и втора категория се дели по на три разреда - според възрастта:

- първи разред - до 35-годишна възраст, а за жените до 30 години;

- втори разред - до 45-годишна възраст, а за жените до 35 години;

- трети разред - до 55-годишна възраст, а за жените до 45 години.

Анализът на нормативната уредба показва, че военната служба коренно се различава от държавната служба. Военната служба е задължителна за всички мъже – граждани на Народна република България, на определена възраст, докато държавната не е задължителна. Военната служба се осъществява само от годни за нея мъже и за определени длъжности жени, докато държавната служба се осъществява от всички мъже и жени. Военната служба се подразделя на действителна и в запаса, докато държавната служба не се подразделя в отделни видове. Военната служба обхваща само нейния функционален аспект, като съвкупност от дейности, докато държавната служба се разглежда и в нейния организационен аспект, като структури.

В следствие на анализа може да се направи обобщено заключение, че понятието за военна служба включва осъществяването само на една задължителна, ограничена във времето служба, от годни за нея мъже и жени, за реализиране функциите на държавата, чрез която се осигурява националната сигурност, част от която е отбраната на страната;

- в Конституцията на Народна република България от 1971г.²¹ е регламентирано, че военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона. През този период продължава действието си Закона за всеобщата военна служба;

- в Конституцията на Република България от 1991г.²² е регламентирано, че изпълнението на воинските задължения, условията и реда за освобождаване от тях или за замяната им с алтернативна служба се уреждат със закон. Изпълнението на воинските задължения се регламентира в глава осма на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от 1995г. Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Законът регламентира различните видове военна служба: кадрова и наборна.

Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/ЗОВСРБ/, в Закона за съдебната власт и сключения договор. В този аспект кадровата военна служба следва да се разглежда само в нейния функционален аспект, т.е. тя е съвкупност от дейности в областта на сигурността и отбраната, които се възлагат за изпълнение като задачи на кадрови военнослужещи.

Наборната военна служба е задължителна и се изпълнява в Българската армия при условия и по ред, определени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в уставите на въоръжените сили. Всички мъже, граждани на Република България, годни за военна служба, без разлика на раса, народност, вероизповедание, образование, социален произход и семейно положение, които са навършили 18 години, подлежат на наборна военна служба. Пределната възраст за повикване на наборна военна служба е 27 години. Наборната военна служба е 9 месеца, а за завършилите висше образование със степен специалист по ..., "бакалавър" или "магистър" или приравнените на тях образователно квалификационни степени - 6 месеца. Срокът на службата започва от деня на явяване на наборника на военна служба и издаването на заповед. Военнослужещите на наборна военна служба се осигуряват с всички натурални доволствия във вид и по норми, утвърдени от Министерския съвет. Наборната военна служба не може да се заменя с алтернативна служба по време на изпълнението й. Военнослужещите на наборна военна служба могат да кандидатстват за приемане на кадрова военна служба на длъжности за кадрови войници след изслужване на две трети от законоустановения срок на наборната военна служба. За тези лица, приети на кадрова военна служба и неотслужили пълния срок на наборната военна служба, се счита, че са отслужили наборната военна служба. На приетите на кадрова военна служба, неотслужили наборна военна служба, първите 6 месеца от службата се зачитат за наборна военна служба. В този аспект наборната военна служба се разглежда, като задължителна само за мъжете в определена възраст. Тази служба е ограничена във времето военна служба, за реализиране функциите на държавата да осигурява националната сигурност. Тя се изпълнява само в Българската армия. С измененията на ЗОВСРБ, считано от 01 януари 2008г. наборната военна служба се премахва.

Воинските задължения за наборна военна служба могат да бъдат заменени с алтернативна служба. Условията и редът за изпълнение на алтернативната служба се определят със закон.²³ Съгласно закона алтернативната служба е гражданска служба в интерес на обществото в изпълнение на конституционното задължение за защита на отечеството от гражданите, които не желаят да служат с оръжие. В този аспект законодателят ясно разграничава военната от гражданската служба, по критерия “служене с оръжие”. След 01 януари 2008г. тази служба също се премахва.

Военната служба не може да се изпълнява от всеки. Лицето, което ще я изпълнява трябва да е годно за военна служба. Това е такова състояние на физическото и психическото здраве, при което лицата могат да изпълняват изискванията на военната служба.

В следствие на изложеното могат да бъдат направени следните изводи:

- понятието за военна служба не е изследвано задълбочено и дефинирано прецизно в теорията на сигурността и отбраната;

- българското законодателство/отменено и действащо/ ясно разграничава военната от държавната и от гражданската служба;

- регламентираните видове военна служба в съвременното законодателство: кадрова и наборна могат да се разглеждат само в техния функционален, но не и в организационен аспект;

- във функционален аспект военната служба може да се разглежда, като съвкупност от дейности за осигуряване отбраната на страната, която е част от националната сигурност;

- регламентираните служби: в мобилизационния резерв, в постоянния резерв и военновременната служба не могат да се възприемат, като видове военни или държавни служби;

- военната служба се изпълнява с оръжие;

- лицата, които ще изпълняват военна служба, трябва да са годни за нея.

Като обобщено заключение може да се посочи, че военната служба е правов институт, който се отличава на този етап от института на държавната служба. Това доказва тезата, че регламентирането на военната служба, като държавна служба с особено предназначение в изпълнение на Конституцията и закона не е прецизно. Институтът на военната служба е предназначен да обслужва само отделна функция на държавата - осигуряването на националната сигурност.

Дефинирането на военната служба, като държавна служба с особено предназначение, която се изпълнява съгласно Конституцията и закона би било вярно, ако тази служба се изпълнява само от кадрови военнослужещи, назначени на постоянна щатна длъжност във военната администрация, която да бъде конституционно установена, като част от държавната администрация, което ще бъде факт след 01 януари 2008г.

В този смисъл за нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” на този етап може да се възприеме, че:
Военната служба е особен вид държавна дейност, за реализиране функциите на държавата по осигуряване на отбраната, като част от националната сигурност, която се изпълнява от военнослужещи.
1.3. Понятие за държавна служба в МВР
Изразът държавна служба в МВР се използва в българското законодателство за първи път в Закона за МВР от 1997г.²⁴ Той се отнася само до дейност, която представлява осъществяването на функции на държавата от органите на една администрация – МВР, които предоставят публични услуги по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

Повечето от определенията на общото понятие за държавна служба рефлектират при дефиниране на понятието за държавна служба в МВР.

Същността на понятието за тази служба в доктринарен и в законодателен аспект е изследвана.²⁵ Анализирайки неговата същност са направени изводи, че:

- понятието за държавна служба в МВР е ново за вътрешното законодателство;

- понятието е комплексен институт на публичноправните науки;

- отрасълът към който се отнася, е предимно този на административното право;

- понятието има съществено значение за обществените науки, защото чрез него ще се изяснят сложните отношения по организацията и управлението на защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

В организационен аспект, понятието за държавна служба в МВР има важно значение за структурата на администрацията на вътрешното ведомство.

Във функционален аспект то трябва да се разглежда, като особен вид държавна дейност за осъществяване на функции от органите на МВР по защита на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред.

Наред с посочените изводи и заключения, могат да се посочат и някои несъответствия на понятието за държавна служба в МВР:

- в Закона за администрацията от 1998г. и Закона за МВР от 2006г. Министерството на вътрешните работи е администрация, която има определена структура. Това означава, че понятието за държавна служба в МВР не би могло да се разглежда в организационен аспект, защото ще се получи нелогичното понятие за “държавна служба/като структура/ в - администрация/като структура/”;

- в част трета на Закона за МВР от 2006г. озаглавена “Държавна служба в МВР” се съдържат правни норми, регулиращи: основните принципи на управление на държавната служба в МВР; служителите на МВР/техния статут, изисквания за постъпване на служба в МВР, назначаване на държавна служба, преминаване на държавната служба, професионалната им подготовка, възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите от МВР, работно време и отпуски, отличия и награди/; дисциплинарна; имуществена отговорност; прекратяване на служебните правоотношения; обезщетения; синдикална дейност; финансово и ресурсно осигуряване.

В административноправната теория посочените административни дейности в администрацията се разглеждат като правен режим на служителите. Това означава, че понятието за държавна служба в МВР не би могло да се разглежда и във неговия функционален аспект, защото ще се получи нелогичното понятие за държавна служба в МВР/разглеждано като държавни функции в теорията/ и държавна служба в МВР/разглеждано като правен режим на служителите в специалното законодателство/;

- в част трета на Закона за МВР от 2006г. правните норми регламентират правният режим не само на държавните служители от МВР, но и на лицата, работещи по трудово правоотношение в МВР. Това означава, че държавната служба в МВР обединява два правни режима на служителите – административноправен/държавно-служебен/ и трудовоправен, което противоречи на общоприетото в административно-правната теория и в общото законодателство – Закона за държавния служител и Кодекса на труда.

За нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че:

Терминът „администрация” е многозначен и не винаги конкретно използван. Той има латински произход и означава „служа, обслужвам“.²⁶ С него се обозначава най-общо: ръководство, управление, разпореждане, персонал и др.

В българския език понятието “администрация” се свързва с органите на изпълнителната власт в една държава, длъжностните лица в едно управление, ад­министративния персонал или помещението за управата на дружество или предприятие.²⁷

Администрацията на сигурността и отбраната възниква едновременно с възникването на държавата. Тази администрация обхваща голям брой проблеми, свързани със сигурността на гражданите, структурата и функциите на органите на държавна власт и държавните административни органи на които се възлагат функции да осигуряват националната сигурност, основните задачи на държавното и местното управление за тяхното реализиране, административните права и задължения на гражданите и начините за тяхното осъществяване.

Администрацията на сигурността и отбраната не е законодателно установена, като самостоятелна администрация, каквито са например: митническата администрация; морската администрация; данъчната администрация и др. Това е така, защото органите и структурите на администрацията на сигурността и отбраната са установени в администрациите на законодателната, на изпълнителната и на съдебната власт, в президентската администрация, в администрациите на организациите за публични услуги, на тези с идеална цел, на публичните стопански предприятия с държавно, преобладаващо държавно и общинско имущество и в международните публични организации. В този аспект администрацията на сигурността и отбраната е част от посочените администрации.

Това богатство и сложност на администрацията на сигурността и отбраната създава затруднения за нейната дефиниция. В специализираната административна литература понятието за администрацията на сигурността и отбраната не е дефинирано. Могат да бъдат изведени различни авторови дават различни определения на този вид администрация в зависимост от гледната точка, от която я разглеждат. Важно е основното, че администрацията на сигурността и отбраната става все по-голяма сила и гарант във функционирането на обществото и е определяща за начина, по който хората живеят сигурно в него.

Трудността от дефиниране на понятието за администрацията на сигурността и отбраната идва от наличието на някои противоречия.

Първото противоречие е в съчетаването на две различни по смисъл и съдържание думи:

- думата сигурност – което предполага администрацията да бъде насочена към подпомагане на държавни органи на които се възлагат функции да осигуряват сигурността/външна и вътрешна/ на държавата.

В специализираната литература съществува многообразие на дефинициите на понятието “сигурност”. Под това понятие обикновено се разбира “отсъствието, липсата на опасност, безопасност”.²⁸ Някои автори изследвали същността на понятието “сигурност” го дефинират в общественото битие, като “състояние на спокойствие, произтичащо от чувството, че няма причини за тревога и страх”²⁹. Други автори разглеждат сигурността, като: “комплекс от четири условия - система, процес, логика и абстракция”, като “потребност”, като “равновесие” и като “динамична устойчивост”.³⁰ Съществува и теза, че “сигурността произтича от това, че не съществува заплаха за интересите на нацията, или, макар такава опасност да съществува, има достатъчно основание да се смята, че тя може да бъде отстранена, парирана или преодоляна”³¹.

Понятието “сигурност” има много широк обем. Сигурността възниква като потребност на различни неща, по различни поводи, поради което нейното дефиниране от е на базата на различни критерии:

- в съответствие с критерия “форма на сигурността” тя бива: индивидуална и колективна;

- в съответствие с критерия “равнища на сигурността” тя бива: национална, регионална, глобална/всеобща, световна/;³²

- в съответствие с критерия “обект на сигурността” тя бива: екологична, информационна и др.;

- в съответствие с критерия “външни и вътрешни обществени отношения” тя бива: международна и вътрешна;

Посочените критерии не изчерпват цялостната класификация на понятието “сигурност”. Анализът на различните авторови дефиниции на това понятие показва, че когато то се свързва с дейността на държавни органи и структури/администрация/, които ги подпомагат за да осигуряват интересите на нацията, т.е. да осигуряват “националната сигурност” следва да се има предвид създадената система за национална сигурност на държавата.

Когато понятието се свързва с участието на конкретни държави в международни публични организации за сигурност, т.е. те да съдействат за осигуряването на “международната сигурност” следва да се имат предвид конкретни системи за колективна/международна/ сигурност.

Някои автори изразяват становище, че състоянието на междудържавните отношения и отбранителната способност на страната, при което вероятността от възникване на война се свежда до минимум, като се противодейства успешно на въвличането ни в нея представлява “военна сигурност”. В този аспект този вид сигурност се разглежда, като един от главните съставни елементи на националната сигурност.³³ Дефиницията не е приемлива защото приравнява понятията “сигурност” и “отбрана” и не включва политическият елемент в междудържавните /международни/ отношения, чийто субекти не са военните. Последните са само изпълнители на политически решения взети от главните органи на различни военно-политически организации или от държавните органи които ги ръководят.

Когато понятието се свързва с дейността частни субекти и изградени структури в търговските дружества за защита на техни интереси обикновено в общественото битие се има предвид разбирането за “фирмена/бизнес/ сигурност” и системите за сигурност в търговските дружества.

В съответствие с предмета на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че понятието “сигурност” ще се употребява в смисъл на “национална сигурност” и ще се използва законоустановената дефиниция за нея установена в Концепцията за националната сигурност на Република България от 1998г. ;

- думата отбрана – което предполага администрацията да бъде насочена към подпомагане на държавни органи на които се възлагат функции да осигуряват отбраната на страната, която е част от националната сигурност но представлява отделна система.

В специализираната литература някои автори дефинират думата “отбрана”, като: “вид бойни действия, провеждани от войски на предварително подготвени или заети в хода на боя/операцията/ позиции, с цел сриване или отразяване на настъплението на противника и създаване на условия на благоприятен изход от военния конфликт”, както и, че “отбраната може да бъде използвана и за печелене на време, икономисване на сили и средства, осигуряване на фланговете, закрепване на овладени рубежи и други”.³⁴

Едно такова разбиране ограничава понятието “отбрана” то да се използва само в условията на кризи и във време на война. Съвременното разбиране на това понятие е, че отбраната е част от националната сигурност. Тя е система от дейности за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, не само в условията на кризи и във време на война но в мирно време. Отбраната има за цел не само защитата и запазването на независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната, но и създаването на вътрешно-политически условия за гарантиране на националната сигурност, защитата на населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания в страната и чужбина.

Някои автори защитават тезата, че понятията “отбрана” и “сигурност” все повече се отдалечават едно от друго по смисъл и съдържание.³⁵ По отношение отдалеченото състояние на фирмената /бизнес/ сигурност от отбраната тезата е вярна, но отбраната е част от националната сигурност. Тя е система от дейности, които са част от всички дейности за осигуряване на националната сигурност. В този смисъл не може да съществува система за национална сигурност, без изградена в нея подсистема за отбрана. В този аспект администрацията на сигурността включва и администрацията на отбраната.

В системата на администрацията на отбраната се отличават структури в които се осъществява военна служба – Въоръжени сили и структури в Министерството на отбраната. Отделяйки тези структури от другите органи и организации в администрацията на отбраната може да се определи, че първите представляват особен вид администрация. Тази администрация в теорията на военните науки е определена, като “военна администрация”.³⁶ Под това понятие се разбира: военно управление на територията, която е заета в хода на военните действия; военно управление на територия, която е окупирана в резултат на война и клон от военната наука.

Военната администрация се е изучавала и като самостоятелна учебна дисциплина в българските военни училища и военна академия. Обект на изучаване е армията /въоръжените сили/ на страната, като един от съществените елементи на войната и военното дело. Предмет на учебната дисциплина е било изучаването на основните въпроси по организиращата дейност на командването, свързана с ежедневното ръководство на армията. Такива са: устройството и организацията на войските; тяхното комплектуване /попълване/; апарата за военно управление; реда за преминаване на службата; мобилизацията на въоръжените сили; военното законодателство, военната дисциплина; военните престъпления и военно-съдебните органи.

Като теория тя представлява система от научни знания и теоретични възгледи за начините на изграждане и функциониране на структурите за сигурност и отбрана, които формират този вид администрация. Тя се основава на правните, политическите, управленските, икономическите, социологическите, психологическите и информационни науки. Като практика администрацията на сигурността и отбраната представлява съвкупност от взаимно свързани административни процеси, функции и структури, които носят отговорността и подпомагат държавните органи при реализирането на функциите им да осигуряват сигурността и отбраната.

Тази научна теза подлежи на академична критика. Такова противоречие не е логично да съществува поради факта на материализиране на теорията за администрацията на сигурността и отбраната в практическата й дейност. Теорията е система от ръководни идеи, от основни възгледи и е предназначена да обясни закономерностите в развитието на този вид администрация. Тя е съвкупност от знания, които улесняват усвояването на известни практически умения.

В този смисъл практическата дейност на администрацията на сигурността и отбраната е продължение на усвоените теоретични знания и умения за нейната организация и функциониране и не им противоречи.

В този аспект едното схващане е, че администрацията на сигурността и отбраната трябва да бъде отделена от политическата власт. Уидроу Уилсън пръв дефинира изискването, че политиката е за тези, които са избрани от народа, а администрацията трябва да бъде отделна институция, която да изпълнява заповедите на избраните да вземат публични решения. Това изискване е актуално и за съвременната българска администрация на сигурността и отбраната.

Другото схващане е, че този вид администрация трябва да се подчинява на политиката, на политическата сила, която е на власт, и е в правото си да задава правилата на функциониране на тази администрация и да контролира нейната дейност.

И в двата случая администрацията на сигурността и отбраната трябва да работи само и единствено в рамките на закона. Тя няма право да взема самостоятелни политически решения и самостоятелно да се разпорежда с публичните ресурси предоставени за сектора сигурност и отбрана или да прави селекция на публичните услуги. В този смисъл разбирането за администрацията на сигурността и отбраната е, че това е управление, ръководство, но и служене и подпомагане на държавни органи на които се възлагат функции да осигуряват националната сигурност.

Администрацията на сигурността и отбраната може да бъде определена, като организация на определени видове дейности на държавните и общинските органи, на които се възлагат функции свързани с отбраната на страната.

Администрацията на сигурността и отбраната може да бъде определена и като структура, като съвкупност от органите, които се занимават с административна дейност - правителство, министерства, агенции, областни управители и кметове на общини осъществяващи дейности свързани с осигуряването на сигурността и отбраната на страната.

Администрацията на сигурността и отбраната може да се разглежда и като съвкупност от две отделни функции: осигуряване на сигурността и осигуряване на отбраната на страната. В действителност даването на задоволителна дефиниция за администрацията на сигурността и отбраната не е лесно и е напълно вероятно, дефинициите които ще последват, да породят повече въпроси, отколкото отговорите, които носят в себе си.

Не съществува една единствена дефиниция, която би изчерпала цялостно съдържанието на понятието за администрацията на сигурността и отбраната. Всяко едно от посочените характеристики до тук е вярно и в своята съвкупност всички те съставляват същността на понятието за този вид администрация . Отделните характеристики на понятието могат да се определят във формата на кратко изброяване, което би допринесло за неговото определение.

В следствие на изложеното може да се определи, че администрацията на сигурността и отбраната е:

• 
  дейност по постигане на публични цели, на резултати от обществени интереси свързани с осигуряването на сигурността и отбраната на страната;
  
• 
  проявяваща се дейност в трите вида власти - законодателна, изпълнителна и съдебна. Тук следва да прибавим и администрацията на президента. Всички те имат обслужваща администрация предназначена да ги подпомага при реализирането на функциите им свързани с осигуряването на сигурността и отбраната;
  
• 
  проявяваща се част от политическия процес на държавното управление в сектора за сигурност и отбрана;
  
• 
  различна от частната /бизнес/ администрация.
  

Администрацията на сигурността и отбраната представлява дейността на група хора, обединили усилията си за постигането на общи цели свързани с осигуряването на националната сигурност. Смисълът е тези общи цели е те да бъдат публични и да са насочени навън към обществеността, като цяло. Ето защо администрацията на сигурността и отбраната е част от публичната администрация. Същата е инструмент за решаването на важни социални проблеми свързани със сигурността и отбраната. В този смисъл е и разликата с администрацията в частния сектор, където има също обща дейност, но целите са свързани с интересите само на групата хора, обединили усилията си по-скоро за своето собствено благо, от колкото за общото.

Администрацията на сигурността и отбраната може да се свързва с ефективното предоставяне на услуги в посока от изпълнителната власт към хората.Тя включва вътрешния процес на вземане на решения как да се предоставят публичните услуги сигурност и отбрана, а също и вътрешната динамика, както в действащото правителство, така и във всяка държавна или не държавна организация и институция, която действа в полза на народа.

Теорията за администрацията на сигурността и отбраната се създава от тези учени, които творят и изследват тази област. Те създават и изучават организационните теории, преподават и обучават бъдещите администратори различни академични специални учебни дисциплини.

С практическата администрация на сигурността и отбраната се занимават тези, които използват обществените ресурси, за да доставят услугите “сигурност” и “отбрана” на обществеността. Службата в името на народа е само част от дефинирането на понятието за администрацията на сигурността и отбраната.

Абсолютно разделение между този вид администрация и политиката няма. Упражняването на власт, вземането на решения и управленските функции са характерни за органите на управление, а те са ангажирани с политиката. Всяко участие във формулирането на потребностите на обществеността за неговата сигурност и отбрана води след себе си обвързване с политиката.

Администрацията на сигурността и отбраната се свързва предимно с държавния сектор и включва, както централната държавна администрация, така и администрацията на ниво местно управление, но се отнася и за не правителствените организации, които не са частни, както и до администрациите на законодателната и съдебната власт, и президентската администрация. Тази администрация е насочена към администриране, управление на правителствени или институционални дела свързани с осигуряването на националната сигурност. Тази администрацията внушава идеята за общи усилия в името на дадена цел, усилия, породили се вътре в дадени структури подчинени на различни държавни органи.

Администрацията на сигурността и отбраната може да бъде опре­делена като комплекс от процеси, организации и лица /действащи официални длъжности и роли/, свързани с изпълнението на законите и други нормативни актове в сферата на изпълнително - разпоредителната /административната/ дейност на държавата за осигуряване на националната й сигурност.

Тази администрация се определя и като организация на дадени видове дейност на различни държавни административни органи. Терминът „организация“ в българския език обхваща три независими реалности: определено състояние, взаимно разположение, взаимовръзка и взаимодействие между отделните части на едно цяло. В този смисъл администрацията на сигурността и отбраната се разглежда като орга­низационна структура - съвкупност от органите, които се занимават с административна дейност за осигуряване на сигурността и отбраната. Организацията се схваща и като действия, насочени към внасяне на необходимото равновесие в определена съвкупност от елементи, привеждането им в определен ред, установяване между тях на определени взаимоотношения. В този смисъл администрацията на сигурността и отбраната се разглежда като функция, като дейност, като процес. Организацията се разглежда и като социална система, изкуствено съз­дадена да преследва една обща цел. В този смисъл администрацията на сигурността и отбраната представлява съвкупност от няколко социални организации като форма и като учреждения.

Администрацията на сигурността и отбраната се разглежда и като дейност за постигане на публични цели свързани с осигуряването на сигурността и отбраната, на резултати от обществени интереси. Тя проявява дейността си в законодателната, в изпълнителната и в съдебната власти, както и в президентската институция и има обслужваща функция. Тази администрация има важна роля във формирането и осъществяването на държавната поли­тика и поради това е част от политическия процес на държавното управление. В широкия смисъл на думата, тази администрация представлява дейността на назначени в определени структури служители/държавни служители, кадрови военнослужещи и лица, работещи по трудово правоотношение/, които се обединяват, за да постигнат общи държавни цели свързани с осигуряването на националната сигурност.

Администрацията на сигурността и отбраната е едновременно научна дисциплина, специализация, магистърска програма и практика. Академичната администрация на сигурността и отбраната се създава от тези, които творят и изследват системите за сигурност и отбрана, както и тяхното функциониране. Те създават и изучават организационни теории, преподават и обучават бъдещите администратори в сектора за сигурност и отбрана.

Не трябва да се забравя и връзката на тази администрация с действащата политика независимо от политическия неутралитет на нейните служители. Пределно ясно е, че чисто разделение между админист­рация и политика няма. Упражняването на власт, взема­нето на решения, управленските функции изобщо са характерни за администраторите, а те са ангажирани с политиката, защото прилагането на практика решенията, постановленията или законите, приети от Народното събрание и правителството, е политически акт и лежи в основата на всяка администрация. Всяко участие във формулирането на политиката за задоволяване потреб­ностите на обществеността води след себе си обвързване с политиката. Затова е важно да се отбележи, че администрацията на сигурността и отбраната е винаги част от политическия процес в държавата.

В тесен смисъл понятието за адми­нистрацията на сигурността и отбраната се разглежда като обществена система, продукт на човешката дейност. Тук се набляга върху подредеността, взаимообвързаността на частите, които обединяват обекта в цялостен организъм. В тази връзка тази администрация се разглежда като обект. Тогава тя се дефинира като структурна общност с оп­ределен, установен ред, равнища на управление и комуникационни системи, която функционира в обкръжа­ващата среда и е ангажирана в дейности, свързани с постигането на дадена цел. Структурите на сигурността и структурите на отбраната характеризират взаимното разположение на съставните им части, съотношението им в едно цяло и техния строеж. Системата на националната сигурност е строежът, конструкцията, моделът в който се изграждат подсистемите за сигурност и отбрана. Тя е съвкупност от отделни части/подсистеми/, които схващаме като една цялост.

Администрацията на сигурността и отбраната е съвкупност от отделни подсистеми в системата на националната сигурност, които са изградени съзнателно в резултат на целенасочената дей­ност на субективния фактор. Те са формални подсистеми и имат съзнателна формална структура.

Същността на администрацията на сигурността и отбраната, като специфична функция на управлението се състои в това дейностите й да са следствие на решения, които са изпълнени организационно, осигуряващи преди всичко цялостност на управляваната система на националната сигурност. Това изисква висока степен на концентрация и субординация между нейните компоненти. В процеса на осъществяване на функцията в тази администрация се формират и каналите за връзка, оси­гуряващи безпрепятствено подаване на информация.

Дефинирането на понятието за админи­страцията на сигурността и отбраната е продиктувано от необходимостта да се изясни спецификата на възникването и функционирането и в системата на националната сигурност.

В този смисъл администрацията насигурността и отбраната се концентрира върху няколко важни професионални и теоретични характерни особености.

Най-важните характеристики на публичната администрация са: публичността, задоволяването на обществения интерес, определянето и развитието на политиката, демократизирането на публичната администрация, превръщането й в посредник между общество и държава, човешкият елемент, административните знания и опит.³⁷ Адаптирано към администрацията на сигурността и отбраната тези особености са също валидни.

Всички публични административни организации – държавни, местни, обществени се занимават с публични дела, с неща, които представляват обществен интерес на големи групи от населението. Тяхната дейност влияе и до голяма степен определя качеството на живота на хората. Тя е част от демократичното общество. Тази дейност засяга ценностите, морала, етиката на населението, характера и употребата на власт в обществото, значението на обществените сили и социалните групи и много други неща, които са от значение за всички хора, като членове на обществото.

Администрацията на сигурността и отбраната е основен фактор за развитието на обществото осигурявайки му необходимата сигурност. Най-важната задача и отговорност на тази администрация е да установи и посрещне очакванията за максимална сигурност на населението и на тази база да определя целите на административните организации, на които се възлагат функции по нейното осигуряване.

Задоволяването на обществения интерес е главното предназначение на административната дейност. Той се проявява като обща насока и основание за функциониране на администрацията на сигурността и отбраната. Отделните администратори/служители от службите за сигурност и структурите на отбраната/ често пъти имат ограничени представи за тяхната роля и задачи. Те виждат своето задължение в рамките на изпълнението на конкретните задачи, поставяни им от учреждението, в което служат. Съвременните администратори трябва да осъзнават, че основното в теорията и практиката на администрацията на сигурността и отбраната са усилията за удовлетворяването на обществените нужди от сигурност и решаването на обществените проблеми в тази област, процес за който дават своя принос.

Администрацията на сигурността и отбраната е важен фактор в определянето и развитието на политиката на държавно и местно ниво в областта на осигуряването на националната сигурност. Административните организации трябва да участват в установяването и идентифицирането на проблемите на сигурността и отбранително-мобилизационната готовност, изискващи решение. Те трябва да проучват и обобщават обществените интереси, да подпомагат участието на гражданите при търсенето и намирането на сполучливи социални решения, да обосновават и преценяват отговорно взетите решения. Администраторите следва да участват активно и в законодателния процес в областта на сигурността и отбраната. Законите не идват от само себе си в пленарната зала. Администраторите са тези, които служат в практиката и усещат необходимостта от промяна. Много често те изготвят проектите на закони или други нормативни актове. Те изготвят и проекти за бюджет или административни програми.

Изпълнителната дейност изисква внимателно съставяне на стратегии за националната сигурност, военни стратегии, военни доктрини и програми за развитие на структури от администрацията на сигурността и отбраната. Това изисква сериозна работа по организацията на усилията на отделни органи, звена и лица за постигането на целите на политиката. Способността за изпълнение на тази политика включва различни фактори, като координация между отделните звена и нива в администрацията, контрол, подкрепата на обществеността, участие на гражданите, намиране на средства, правилно определяне на средствата и срока за изпълнение, контролиране качеството на изпълнението, решаване на възникнали конфликти при изпълнението, определяне правата, задълженията и отговорностите при изпълнението.

Администрацията на сигурността и отбраната е посредник между обществото и държавата. Интерпретирането на социалните проблеми на националната сигурност е важна задача на тази администрация. Самата администрация на сигурността и отбраната стои между държавната власт и гражданите. Ако тази администрация е добре информирана относно сложността и спецификата на социални и административни проблеми, тя участва в процеса на тяхното разработване, осмисляне и интегриране. Ситуациите в обществената действителност са сложни, многостранни, многофакторни и противоречиви.

Отделните участници – граждани, длъжностни лица, организации имат свои собствени виждания и разбирания на засегнатите отношения. Те могат да създадат конфликти в следствие на техни искания и отстояване на ценности. Общественият интерес и обществените потребности могат да имат различна интерпретация, повлияни от индивидуални особености или от политически, морален, емоционален или друг натиск. Администраторите от службите за сигурност и структурите на отбраната имат нелеката задача да стоят между различните интереси и различните ценности, и на основата на формалната и неформалната информация да могат да отсеят, изяснят и определят социалния проблем.

Човешкият елемент в администрацията на сигурността и отбраната е много важен за разбирането и функционирането на тази администрация. Голяма част от административната дейност е посветена на отношения с гражданите. Самата администрация осъществява действия чрез отделните администратори, които освен държавни служители, кадрови военнослужещи и лица, работещи по трудово правоотношение в администрацията на сигурността и отбраната са и хора с техните индивидуални човешки особености. Административната дейност включва междуличностни отношения, отношенията човек – човек, които могат да бъдат администратор – гражданин или администратор – администратор. Всички административни организации представляват съвкупност от хора. Те осъществяват координация на съзнателните действия на своите членове за постигане на определени организационни цели. Административните дейности са свързани с човешките способности за разбиране и осъзнаване на постъпките и действията на отделните участници. Отношенията между административния персонал, между ръководители и подчинени, между администратори и граждани съставляват важна страна на характеристиката на администрацията на сигурността и отбраната.
От голямо значение за тази администрация е изучаването и анализирането на административния опит. Администрацията на сигурността и отбраната е организация и дейност, които се основават на научни подходи при изследването им. Изучаването и анализирането на собствения и чуждия опит е необходимо за поддържането на тази администрация на нивото на съвременните изисквания. Изучаването на теоретични постановки, концепции и модели подпомага да се намери по-доброто решение за усъвършенстване на структурата и дейността на администрацията на сигурността и отбраната.

Събирането, обработването и анализирането на факти и информация със съвременни електронни средства, социологическите проучвания, икономическите разчети са абсолютно необходими за ефективната работа на тази администрация. Тук се отнасят и въпросите свързани с политическата култура на управляващите, административната култура и административния език на служителите от администрацията на сигурността и отбраната, въпроса с комуникациите, изследванията относно статута и мястото на малцинствата и жените в тази администрация, перспективите за изменение на административното законодателство, както и всички познавателни способи за разбиране на сложни административни проблеми.

В търсенето на административни знания специално внимание се обръща на методите на изследване, ценностната ориентация, обосновката и мотивирането на административните действия, както и отношенията между теорията и практиката.


Ключови думи и изрази:

• 
  Държавна служба – това е дейност за осъществяване функциите на държавата, чрез предоставени правомощия на органите осъществяващи управление в различни сфери на обществения живот, структурирани в апарата на държавната администрация, подпомагани в дейността им от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение назначени в нея.
  
• 
  Военна служба - това е особен вид държавна дейност, за реализиране функциите на държавата по осигуряване на националната сигурност, която се изпълнява от военнослужещи.
  
• 
  Държавна служба в МВР - това е особен вид държавна дейност за осъществяване функциите на държавата чрез предоставени правомощия на органи на МВР, реализиращи управлението по защитата на националната сигурност, противодействието на престъпността и осигуряването на обществения ред, структурирани в администрацията за вътрешен ред и сигурност.
  

• 
  Администрация на сигурността и отбраната е административна организация, която включва структури на сигурността/службите за сигурност/ и структури на отбраната/Въоръжените сили, специализирани служби, държавни органи, органи на местното самоуправление и местната администрация, организации и граждани/, функционира в сферата на публичната администрация и служи за постигане на административни цели по осигуряване на националната сигурност, притежава устойчивост на съставляващите я части и стабилност на връзките, и е комплекс от процеси, структури и лица свързани с изпълнението на Конституцията, законите и други нормативни актове в сферата на административната дейност на държавата.
  

1. 
   Каква е разликата между понятието за държавна служба и понятието за военна служба?
   
2. 
   Каква е приликата и по какво се различават понятието за държавна служба и понятието за държавна служба в МВР?
   
3. 
   Каква е разликата между понятието за военна служба и понятието за държавна служба в МВР?
   
4. 
   Каква е същността на администрацията на сигурността и отбраната?
   
5. 
   Кои са основните аспекти на администрацията на сигурността и отбраната?