Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»
Глава трета СИСТЕМА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА
Изтегляне 5.62 Mb.
|
| Глава трета
СИСТЕМА НА АДМИНИСТРАЦИЯТА НА СИГУРНОСТТА И ОТБРАНАТА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Всяка администрация може да бъде разглеждана, като “система” и като “организация”. В теорията за управлението някои автори защитават тезата, че “всяка организация е система, но не всяка система е организация”.38 Терминът “организация” в българския език обхваща три независими реалности, които само контекстът може да идентифицира: - определено състояние, взаимно разположение, взаимовръзка и взаимодействие между отделните части на едно цяло, т.е. организацията, като структура; - действия, насочени към внасяне на необходимо равновесие в определена съвкупност от елементи, привеждането им в определен ред, установяване между тях на определени взаимоотношения, т.е. организацията, като функция, като дейност, като процес; - някаква социална система, искуствено създадена група хора, преследващи обща цел, т.е. организацията като форма, учреждение. Изследването на различни теоретични разработки за дефиниране на понятието “организация” показва, че то не се схваща еднозначно.39 В българския език и практика понятието “организация” придобива три различни значения, но причината за това е по-обща и се корени във факта, че изобщо в научното познание има три подхода: субстрактен, структурен и функционален.40 Някои автори изясняват понятието “организация” чрез неговите смислови значения.41 Това налага разграничението му от понятието “система”. В природадата и обществото съществува многообразие от различни системи: космическа, слънчева, обществена управляема и др. В теорията на управлението за понятието “система” съществува многообразие от дефиниции. Повечето от тях акцентират, че то включва: множество компоненти, които са свързани интегратгивно, притежават определена структура и се намират вобща среда. На този етап в който се намира управленската теория, възприемаме, че системата е строежът, конструкцията, моделът на дадена организаця – публична или частна. Тя е съвкупност от отделни части или органи, които схващаме, като една цялост. Държавната власт в Република България се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна. Функциите на държавата по осъществяване на държавната власт се извършват от държавен апарат. Той обхваща системата от всички държавни органи. Държавните органи представляват единна система, състояща се от: органите на държавната и местната власт и самоуправлението, които имат законодателни (нормотворчески) функции - Народно събрание, общински съвети; органи на държавната и местната администрация, които имат изпълнителни функции - Министерски съвет, министри, министерства и други ведомства, областни управители и областна администрация, кметове и специализирани изпълнителни органи на общините; съдебните органи - съдии и съдилища - върховни, окръжни, районни, военни и пр., прокурори и прокуратури. Органите на държавната власт на Република България осъществяват ръководство на съответната им администрация. При осъществяване на своите правомощия по осигуряване на сигурността и отбраната органите на държавната власт се подпомагат от администрация на сигурността и отбраната. Функциите по осигуряването на сигурността и отбраната се реализират чрез дейността на органите на държавната власт, които осъществяват ръководство на други държавни органи, длъжностни лица и служители от администрацията на сигурността и отбраната. В този смисъл тази администрация е част от системата на публичната администрация и нейните органи, длъжностни лица, служители и структури имат точно определено място в нея. Публичната администрация представлява обособена и сложна обществена система, която обхваща: държавната администрация на различните власти (законодателна, изпълнителна, съдебна), администрацията на президента; администрацията на организациите за публични услуги; администрацията на публичните организации с идеална цел; администрацията на публичните предприятия с държавно, преобладаващо държавно и общинско имущество и администрацията на международните публични организации.42 За нуждите на учебната дисциплина “Администрация на сигурността и отбраната” се възприема, че: Системата на администрацията на сигурността и отбраната е част от системата на публичната администрация и обхваща структурите на сигурността и структурите на отбраната, които се ръководят и подпомагат дейността на различни органи на държавната власт и на президента. 1. Място на администрацията на сигурността и отбраната в държавната администрация Държавната администрация включва администрацията на законодателната власт, президентската администрация, администрацията на изпълнителната власт, администрация на съдебната власт. 1.2. Администрация на сигурността и отбраната подпомагаща Народното събрание Народното събрание е постоянно действащ орган, което осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. То решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир. Събранието разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея. Народното събрание обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет. То ратифицира и денонсира със закон международните договори, които имат политически или военен характер, отнасят се до участието на Република България в международни организации или предвиждат коригиране на границата на Република България. Народното събрание избира от своя състав парламентарни комисии, които биват: постоянни и временни. Във Великото нардно събрание/1990-1991г./ е избрана “Комисия по национална сигурност”. В ХХХVI-то Народно събрание/1991-1994г./ е избрана “Комисия по национална сигурност”, като през 1993г. е избрана и отделна “Комисия по отбранителна промишленост и мобилизационна готовност на отделните отрасли на икономиката”. В ХХХVII-то Народно събрание/1995-1997г./ и в ХХХVIII-то Народно събрание/1997-2001г./ са избрани “Комисии по национална сигурност”. В ХХХIХ-то Народно събрание са избрани “Комисия по външна политика, отбрана и сигурност” и “Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред”. В ХХХХ-то Народно събрание са избрани “Комисия по отбрана”, “Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред” в която е създадена “Подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред” и “Комисия по външна политика”. Заседанията на посочените комисии са закрити. Всяка постоянна комисия приема Вътреши правила за работа. Временни комисии по определени въпроси на сигурността и отбраната се избират за проучвания и анкети. Те изготвят становища и предлагат вземането на решения от Народното събрание. Те се избират от Народното събрание по предложение на неговия председател или на 1/10 от народните представители. Временните комисии преустановяват съществуването си с изтичането на срока, за който са създадени, или предсрочно с решение на Народното събрание. Народното събрание избира от своя състав постоянни делегации в международни организации. При определянето на състава на постоянните делегации се прилага принципът на пропорционалното представителство. В ХХХХ-то Народно събрание парламентарните делегации участващи в работата на международни публични организации за колективна сигурност и отбрана са: - Делегация в Парламентарната асамблея на НАТО;
Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет. Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.43 Консултативният съвет за национална сигурност е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. Съвета се възглавява от президента на Република България. Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: председателят на Народното събрание; министър-председателят; министърът на отбраната; министърът на вътрешните работи; министърът на външните работи; министърът на финансите; началникът на Генералния щаб на Българската армия; по един представител от всяка парламентарна група. В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица. Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани със: - външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност; - гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани; - действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност. Консултативният съвет за национална сигурност изготвя становища и предложения. Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона. Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението. Със въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическо започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване. То подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили. Върховното главно командване включва: министър-председателя; министъра на отбраната; министъра на вътрешните работи; министъра на транспорта и съобщенията; министъра на регионалното развитие и благоустройството; началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ. Основа на отбранителния потенциал на Република България е Българската армия. Тя се състои от:
Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили. Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили. Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия. Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и командващите на видовете въоръжени сили. Началникът на Генералния щаб е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по ЗОВСРБ, като Върховен главнокомандващ на въоръжените сили и е непосредствено подчинен на министъра на отбраната. При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав. До 2006г. към началника на Генералния щаб се създаваше Съвет на началник-щабовете като съвещателен орган. С изменение на ЗОВСРБ в последствие се създаде Военен съвет. Членове на съвета са заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.
До 2006г. непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществяваше от съответните началници на главните щабове, командири и началници. В последствие това ръководство се осъществява от съответните командващи на видовете въоръжени сили, командири и началници. Те носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования. Към командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са офицерите от вида въоръжена сила, които заемат длъжности, изискващи висши офицерски звания. В заседанията на съвета по решение на командващия могат да участват и други длъжностни лица. През 1999г. XXXVIII-то Народно събрание прие Военната доктрина на Република България.44 Тя е система от стратегически възгледи, принципи и подходи за гарантиране на националната сигурност във военнополитически и военен аспект. В съответствие с доктрината Българската армия организационно е сведена в Генерален щаб, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, формирования и звена на централно подчинение.
По предназначение Активните сили се подразделят на Сили за развръщане и Основни сили за отбрана. Силите за развръщане включват сухопътен, военновъздушен и военноморски компонент. Тези сили се изграждат с възможности да бъдат прехвърляни по въздух, суша и/или море; с висока степен на логистична автономност; комплектовани са с професионален личен състав; поддържат висока боеспособност, живучест и оперативна съвместимост. Те са комплектовани не по-малко от 90 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника и имат материални средства за самостоятелно логистично осигуряване. Част от Силите за развръщане се заделят като Сили за незабавно действие, комплектовани 100 на сто с личен състав, въоръжение, техника и материални средства. Те се изграждат и подготвят да бъдат напълно съвместими със силите за незабавно и за бързо реагиране на НАТО. В мирно време те участват в спасителни и хуманитарни операции, в операции за поддържане на мира извън територията на страната, водят борба с въоръжени терористични групи. Основните сили за отбрана включват Активните сили - с изключение на Силите за развръщане. Основните сили за отбрана имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили, комплектовани до 70 на сто, но не по-малко от 40 на сто с личен състав и 100 на сто с въоръжение и техника. Резервните сили се подразделят на Сили за нарастване и Сили за териториална отбрана. Силите за нарастване имат в състава си формирования от видовете въоръжени сили с ниска степен на комплектованост и се използват за поддържане на техниката и въоръжението на дългосрочно съхранение и за подготовка на резервисти за всички специалности, предвидени в щата на съответните военновременни формирования. За Силите за териториална отбрана не се отделя мирновременен състав от Българската армия. Те се формират във военно време на териториален принцип. Формированията на Резервните сили са комплектовани 80 - 100 на сто с въоръжение и техника, поддържани на дългосрочно съхранение. Основните сили за отбрана от състава на Активните сили и Резервните сили формират Сили за отбрана на националната територия. При провеждане на операции за отбрана на страната се включват всички формирования на въоръжените сили.
С решение на Министерския съвет въоръжените сили сформират, подготвят и поддържат в готовност за действие контингенти от сили и средства за участие в операции за поддържане на мира и в операции, различни от война. В състава им се включва личен състав по специален договор на доброволен принцип. Те се осигуряват с щатни средства и екипировка и се подготвят по начин, осигуряващ оперативна съвместимост със силите на НАТО и съответстващ на изискванията на международната организация, предоставяща мандата за мисията.45 В Министерството на отбраната се създават центрове за развитие на оперативната съвместимост и за подготовка на контингенти за участие в операции, различни от война. Кадрите, преминали такава подготовка, се водят на отчет и в запаса.
Условията и редът за изпращане на български въоръжени сили извън територията на Република България и за протичане на кадровата военна служба в тях се уреждат в ЗОВСРБ и в Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.49 През 2004г. Министерския съвет на Република България прие План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015г.50 Планът регламентира организационното изграждане на ВС за 10-годишен период и остава отворен за промени от Министерския съвет и от компетентните органи за пълно отразяване на настъпващи изменения в средата за сигурност и съгласно приетия от НАТО цикъл за отбранително планиране. Планът подлежи на усъвършенстване при запазване на основните параметри, приети от Народното събрание в дългосрочната визия за развитие и основни параметри за изграждане на въоръжените сили. Организационното изграждане и модернизацията на въоръжените сили ще се извърши на три основни етапа: Първи етап - от януари 2005 г. до декември 2007 г. През този период ще бъдат приоритетно реорганизирани и приведени в готовност за използване декларираните сили за НАТО в сроковете, посочени във въпросника за планиране на отбраната (DPQ), и силите, предвидени за участие в Многонационалните мирни сили за Югоизточна Европа, в т. ч. поддържащите и осигуряващите ги сили и средства. Ще бъде създадена действаща структура на Съвместното оперативно командване и ще бъдат приведени в съответствие с визията основната командна структура на Българската армия и силите от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Ще стартира реформата във военнообразователната система. Ще започне модернизацията на войските и силите съгласно приетите от Министерския съвет решения. Втори етап - от януари 2008 г. до декември 2010 г. През този период ще бъде завършена професионализацията на Българската армия, ще бъдат реорганизирани основните съединения и части от Българската армия и поддържащите елементи и сили с по-ниска степен на готовност съобразно разчетите за модернизация на основното въоръжение и техника и разчетите за трансформация на личния състав. Ще бъде завършена реформата във военнообразователната система. Ще продължи модернизацията на въоръжените сили. Трети етап - от януари 2011 г. до декември 2015 г. През този период ще бъде завършена модернизацията на въоръжените сили и освобождаването от излишно въоръжение и техника. Ще бъдат приведени в съответствие с визията всички структури на въоръжените сили.
|