Програма по дисциплината «Администрация на сигурността и отбраната»
Изтегляне 5.62 Mb.
|
Национална гвардейска част 51 Тази част е представително военно формирование, което участва при провеждане на представителни и протоколни мероприятия с национално значение, в които участват президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, министърът на отбраната и началникът на Генералния щаб на Българската армия. Общото ръководство на Националната гвардейска част се осъществява от министъра на отбраната. Министърът утвърждава проекта на бюджет на Националната гвардейска част и утвърждава щатното й разписание по предложение на началника на Генералния щаб на Българската армия. Началникът на Генералния щаб на Българската армия осъществява непосредствено ръководство на Националната гвардейска част, като: - ръководи и отговаря за състоянието на подготовката на Националната гвардейска част; - отговаря за разработването на обобщени проектопланове за материално-техническото осигуряване на Националната гвардейска част; - утвърждава учебните планове за военната подготовка на военнослужещите на наборна военна служба от Националната гвардейска част. Националната гвардейска част включва: командване, щаб, основни и обслужващи поделения. Командването на Националната гвардейска част се състои от: командир на Националната гвардейска част и заместник-командири. Командирът на Националната гвардейска част ръководи дейността на Националната гвардейска част и е пряк началник на целия й личен състав. Командирът е офицер от висшия команден състав на въоръжените сили с висше офицерско звание "бригаден генерал". Той утвърждава програмата с ежемесечните ангажименти на частта, изготвена от началник-щаба й. Заместник-командирите на Националната гвардейска част са: началник-щаб, заместник-командир по строевата част и заместник-командир по материално-техническото и тиловото осигуряване.
Основни поделения в Националната гвардейска част са: - Гвардейското поделение за отдаване на почести;
Гвардейското поделение за отдаване на почести осигурява подготовката на кадровите военнослужещи и военнослужещите на наборна военна служба за изпълнение на задачите, свързани с провеждането на представителни мероприятия. Гвардейският представителен духов оркестър самостоятелно или съвместно с гвардейското поделение за отдаване на почести участва в провеждането на представителни мероприятия, като озвучава: - церемониите по официално посрещане и поднасяне на венец на Паметника на незнайния войн; - химните на гостувалата страна и на Република България при държавни вечери или обеди; - церемониите при официални празници и мероприятия на президента на републиката; - приеми на президента на републиката. Артилерийското поделение за провеждане на салюти и празнични илюминации осигурява подготовката на личния състав за провеждане на артилерийски салюти при посрещане на държавни глави, честване на официални празници и празнични илюминации. Обслужващи поделения в Националната гвардейска част са: - Службата за материално-техническо и тилово осигуряване – тя осигурява в материално-техническо и тилово отношение цялостния войскови живот на Националната гвардейска част и провежданите мероприятия.; - Финансово-счетоводната служба - тя отговаря за финансовото осигуряване на Националната гвардейска част и е пряко подчинена на командира.
Тя е военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия. Структурата, организацията, численият състав и редът за използването на спортната рота се определя с акт на Министерския съвет. При президента на Република България и на негово подчинение са:
НРС е създадена с два указа.52 С постановление на Министерския съвет е регламентирано мястото на Националната разузнавателна служба в системата на държавните органи на Република България.53 С приетия през 1995г. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България НРС е включена в състава на въоръжените сили, а с негово изменение и допълнение от 2002г. службата е извадена от технвия състав. НРС се ръководи от директор. Структурата на службата включва ръководство и административни звена за: информация и анализ; защита на информацията; международно сътрудничество и връзки с обществеността; оперативна дейност; човешки ресурси и логистика.
Устройството е дейността на НСО се регламентира с правилник.54 Службата е юридическо лице на бюджетна издръжка и съгласно правилника представлява специализиран военизиран държавен орган, подчинен на президента на Република България. НСО осигурява лична, постова и техническа охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим по месторабота, местоживеене, пребиваване в страната и в чужбина на президента, председателя на Народното събрание, министър-председателя и вицепрезидента. Службата осигурява лична охрана и специализиран транспорт на председателя на Конституционния съд, на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд, на главния прокурор и на омбудсмана. При повишена степен на застрашеност им осигурява и друга охрана на основание решение на комисия. НСО осигурява специализиран транспорт на членовете на Конституционния съд, заместник-председателите на Народното събрание, заместник министър-председателите, председателя на Сметната палата, управителя на Българската народна банка и на директора на НСО. При повишена степен на застрашеност им осигурява охрана на основание решение на комисия, чийто състав се определя от президента. С изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България от 2002г. службата е извадена от състава на въоръжените сили. НСО се ръководи от началник. Структурата на службата включва ръководство и административни звена за: охранителна дейност; оперативна дейност; транспортна дейност; техническа дейност; материално -техническо и финансово осигуряване и човешки ресурси. Устройството и управлението на НРС и на НСО при президента на Република България са били предмет на изследване.55 Тези служби прилагат Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Правилника за кадрова военна служба до приемането на закони за организацията и дейността им. Сравнителният анализ на действащото законодателство и теоретичните разработки показва различия при определянето на вида на тези служби. В законодателството те се определят, като “специализирани служби”/ЗОВС/, “специализиран военизиран държавен орган”/Правилник за устройството и дейността на НСО/ или “служби за сигурност”/ЗЗКИ/, а в теорията се определят от посочените автори, като “специални служби”. Някои автори под “специални служби” разбират, че това са “специализирани държавни органи, осъществяващи функции по разузнаване, контраразузнаване и защита на конституционно установената обществено-политическа система”.56 Други автори под “специални служби” разбират “само държавни органи, обслужващи информационно вземането на управленски решения от висшите органи на държавната власт или изпълняващи по тяхно разпореждане действия, известни в литературата, като “специални операции”” или “държавни органи от системата за национална сигурност, които добиват с тайни/секретни/ методи и средства и при спазване на изискванията за конспиративност информация, необходима за целите на държавното управление”.57 Необходимо е унифициране на теоретичните и законови определения за тези служби, като се изведат основните характеристики, които определят тяхната идентична същност. Президентската администрация подпомага реализирането на функциите на президента на Република България. В нея се назначават секретари и съветници на президента по въпросите на различни публични сфери. По въпросите на сигурността и отбраната президента има секретар по националната сигурност и секретар по отбраната. 1.4. Администрация на сигурността и отбраната подпомагаща дейността на органи на изпълнителната власт При осъществяване на своите правомощия органите на изпълнителната власт се подпомагат от администрация. Органите на изпълнителната власт биват: централни и териториални. Централни органи на изпълнителната власт са: Министерският съвет; министър-председателят; заместник министър-председателите и министрите. Териториални органи на изпълнителната власт са: областните управители и кметовете на общини. За органи на изпълнителната власт се считат и: председателите на държавните агенции; държавните комисии; изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Администрацията на изпълнителната власт е: централна и териториална. Централната администрация на изпълнителната власт включва: администрацията на Министерския съвет; министерствата; държавните агенции; администрацията на държавните комисии; изпълнителните агенции; административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Териториалната администрация на изпълнителната власт включва: областната администрация; общинската администрация; специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт.58 А/ Администрация на сигурността и отбраната подпомагаща дейността на централни органи на изпълнителната власт
Централен орган на изпълнителната власт осигуряващ обществения ред и националната сигурност и осъществяващ общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили е Министерския съвет. В този аспект въоръжените сили не са част от системата на държавната администрация. Те са част от военната администрация. Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност. Министерският съвет (правителството) е централен орган на изпълнителната власт и оглавява нейната система. Това дава основание да се приеме, че той е титуляр на изпълнителната власт. Министерският съвет е колективен орган по своя състав. Той се състои от равноправни членове. Макар че се възглавява от министър-председател, правата и задълженията на членовете, от които се състои, при обсъждането и решаването на съответните въпроси са еднакви. В това си качество той действа като колегиален орган. Министерският съвет е изборен орган, който не се избира пряко от избирателите, а от Народното събрание. Министерският съвет е орган с обща компетентност. Неговите правомощия се отнасят до всички сфери и отрасли на социалното управление. Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Той свиква и председателства заседанията на Министерския съвет. Министър-председателят ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет и носи отговорност за тях пред Народното събрание. Той определя правомощията и ресорите на заместник министър-председателите и координира работата им, както и назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите в министерствата. Към Министерския съвет на Република България от 1998г. е създаден Съвет по сигурността.59 Административно-техническото обслужване на дейността на Съвета по сигурността се осигурява от Администрацията на Министерския съвет. От името на Министерския съвет министър председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.
В общата администрация на Министерския съвет е създадена Дирекция "Национален център за управление при кризи" която подпомага Съвета по сигурността.
Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство. Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия. По своята правна природа и по мястото, което заема в държавния апарат, той е изцяло в сферата на изпълнителната власт, като присъства и работи в нея в няколко качества. Министърът е член на правителството. Той е едноличен държавен орган със специални компетенции, който ръководи и отговаря за определен ресор в изпълнителната власт. Министърът стои на върха на една административна пирамида в отделен ресор на държавното управление. Той се избира по съответен ред и длъжността му има политически характер. Функциите по осигуряването на сигурността и отбраната основно се възлагат на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи, които са централни органи на изпълнителната власт. През 2005г. в Република България бе създадено Министерство на държавната политика при бедствия и аварии. Дейностите по предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от кризи се възложиха през 2005г. на министъра на държавната политика при бедствия и аварии. Управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната. Организацията, основните функции, задачите, правата и задълженията, както и принципите на взаимодействие на органите на държавна власт и местно самоуправление, на физическите и юридическите лица при управление при кризи се регламентира със закон.60 Целта на закона е да осигури опазването на живота, здравето и имуществото на населението, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната чрез изграждането на Национална система за управление при кризи. Законът не се прилага при обявяване на режим "положение на война", "военно положение" или "извънредно положение" по смисъла на ЗОВСРБ. Криза по смисъла на Закона за управление при кризи е такава внезапна или очаквана промяна на установеното състояние на живот, предизвикана от човешка дейност, събития или природни явления, при която са нарушени или застрашени животът, здравето и имуществото на големи групи от хора, територията, околната среда, културните и материалните ценности на страната. В случай на криза на територията на друга държава компетентните органи осъществяват необходимите действия за реагиране при криза по реда на този закон, освен ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Националната система за управление при кризи включва: - органи за управление - централните органи/Министерски съвет, министър председателят, заместник-министър председателите и министрите/, териториалните органи/областни управители и кметове на общини/ на изпълнителната власт, както и председателите на държавните агенции, държавните комисии, изпълнителните директори на изпълнителните агенции и ръководителите на държавни институции, създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. При осъществяване на правомощията си Министерският съвет се подпомага от Съвета по сигурността, а за всеки конкретен случай - от Национален кризисен щаб. Създадена е и Комисия за възстановяване и подпомагане при кризи към Министерския съвет. Комисията се ръководи и представлява от министъра на държавната политика при бедствия и аварии и се подпомага до 2006г. от Държавна агенция "Гражданска защита". В последствие агенцията се преобразува в Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” от специализираната администрация на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии, към която има 28 териториални звена;
- Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението” на МВР - тя е специализирана служба за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи; - Главна дирекция “Национална служба “Гражданска защита” на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии - тя осъществява дейност по гражданската защита на населението при бедствия, химически, биологически и радиационни замърсявания вследствие на технологични аварии, терористични актове и катастрофи; - Въоръжените сили - в мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания те изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно спасителни работи, по ред определени със Закона за управление при кризи;
Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия. Той ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на отбраната, като осъществява правомощията си по ЗОВСРБ, по други закони или определени с акт на Министерския съвет. При изпълнение на правомощията си по ЗОВСРБ министърът на отбраната се подпомага от: - началника на Генералния щаб на Българската армия;
При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията. Политическият кабинет включва заместник-министрите, началника на кабинета на министъра, парламентарния секретар и началника на звеното за връзки с обществеността. Работата на кабинета се подпомага от експерти. Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица. Към министъра на отбраната е създаден Съвет по отбраната като съвещателен орган. Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили. В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица. Съветът по отбраната разглежда: актуални въпроси на военната политика на страната; военните аспекти на Концепцията за национална сигурност и Военната доктрина на страната; структурата и функциите на Министерството на отбраната; бюджета на Министерството на отбраната; плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия; материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия; финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия; предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания, както и други въпроси от компетентността на министъра на отбраната. Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана. Министерството на отбраната е администрация, която подпомага дейността на министъра на отбраната при осъществяване на правомощията му, осигуряват технически дейността му и извършват дейности по административното обслужване на физическите и юридическите лица. Министерството на отбраната е структурирано в 13 дирекции, инспекторат и звено по сигурността на информацията.61 Главният секретар осъществява админи-стративното ръководство на Министерството на отбраната в изпълнение на законните разпореждания на министъра на отбраната. Общата администрация на Министерството на отбраната е организирана в 2 дирекции: - дирекция "Административно и информационно обслужване"; - дирекция "Финансово-стопански дейности". Специализираната администрация на Министерството на отбраната е организирана в 11 дирекции:
Инспекторатът на Министерството на отбраната осигурява изпълнението на контролните функции на министъра на отбраната при провеждане на държавната политика в министерството, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната. Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра на отбраната и се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната. Той се подпомага от зам.-главен инспектор, зам.-главни инспектори и началници на отдели. Главният инспектор на МО, зам.-главните инспектори на МО и началниците на отдели в инспектората се ползват и с правата на инспектори.62 Служителят по сигурността на информацията е пряко подчинен на министъра на отбраната, ръководи звеното по сигурността на информацията и в изпълнение на възложените му със Закона за защита на класифицираната информация и нормативните актове по прилагането му задачи отговаря за защитата на класифицираната информация в Министерството на отбраната. При изпълнение на функциите си служителят по сигурността на информацията се подпомага от звено по сигурността на информацията. Към министъра на отбраната са: - Служба "Военна информация" - тази служба добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация в интерес на отбраната и националната сигурност. Службата е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната. Дейността на службата, както и организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея се регламентират с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната. Поддържането на реда и сигурността в служба "Военна информация" се организира от службата и се осъществява по ред, определен с правилника за нейната организация и дейност; Каталог: 261 261 -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г 261 -> Закон за местното самоуправление и местната администрация в сила от 17. 09. 1991 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г 261 -> Bolgár kulturális intézet 261 -> Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление 261 -> Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения 261 -> Доклад на X конгрес на бота, Боровец 2007 Биомеханичен и патоморфологичен анализ на причините за остеолиза при тазобедрените ендопротези Веселин Кожухаров 261 -> Свържете lan кабела към Diva Fullhd media Center 261 -> Частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров 261 -> Доклад на XI конгрес на бота, Златни пясъци 2010 Грешки и усложнения при тотално и частично колянно ендопротезиране В. Кожухаров Цел 261 -> Списък на научни трудове Изтегляне 5.62 Mb. Сподели с приятели:
|